Вечерта настипва тихо и бавно, като неусетна и стаена любов.
И ако вечерта е действително любов, то тя налага да е споделена!
.
Смрачава се. Започва началото на нощта.
Месецът се плъзва нагоре неусетно и кротко.
.
Той чака!
Търсещ, искащ и дори нетърпелив в своя блясък. Външно тик и спокоен, лъжливо безчувствен, но вътрешно изгарящ.
Вятърът подухва нежен, нощен въздух.
.
Ето я. Вечерницата! Изгравя неусетно, но бързо в нощния здрач. Поспира се сякаш за миг. Търсеща, жадуваща и дори нетърпелива в свойта лъчезарност.
.
Нощта е вече цялата в блясък. Блясък ... като от искрени и влюбени очи. Блясък от преплитащи се лъчи, които са като ръце, които се докосват и сплитат здраво.
.
Вятърът стихва пресечено...
И ако блясъкът е действително сплав от очи и ръце, то тогава наистина съществува любов.
Лъчите се преплитат нежно и безспир, заиграват се, заплитат се, забравят се...
Очите се срещат плахо, търсещи, питащи и отговарящи си сами. Жертвени и всеотдайни. Искащи и получаващи. Търсещи истината, стремящи се в смисъла на цялостта, единството, живота. Питащи за всичко и вече знаещи всичко...
И думи няма... Думи не се изричат...
.
Очите си дават весел знак. Не съжаляват...
.
Вятърът се сепва унесено.
Задухва лениво утринен хлад.
Започва края на нощта и началото на раздялата.
Очите се срещат за сетен път. Щастливи са!
Зората се сипва като усмивка!
+1 Reply got a reaction from Латина in Кратки истории, есета, импресии