Ето как преди доста години Михаил Арнаудов описва автентичното нестинарско преживяване:
"... Щом писна гайдата и гръмна тъпанът - те засвириха особената нестинарска мелодия с някакъв бърз, шеметен ритъм, - в тая душна от тамяна и свещите тъмна обстановка настъпи нещо съвсем необикновено, което смая всички ни. Сдържаното вълнение, тихото богомолско настроение на нестинарките изведнъж, като по магичен знак, се замени с едно страстно избухване, което хвърли в ужас околните, било селяни, запознати вече с този род мистични прихващания, било граждани, слисани и смутени от всичко неочакванo. Най-напред, щом се засвири, баба Нуна, цяла разтреперана, хванала с две ръце една пръстена кадилница, пристъпи към четирите нестинарки и им поднесе да вдъхнат от тамяна. На гайдаря и тъпанаря тя извика: "По-силно, по-бързо тъпанът!" Нервната криза и конвулсии на бабата се предадоха сякаш на всички нестинарки. Като електрически ток мина в това затворено място някакъв необичаен вътрешен трепет; тревога и страхопочитание обзеха дори и най-трезвите наблюдатели. Гледката на тая искрена и дълбока религиозна екзалтация смая и покори безусловно всички, съчувствие и удивление се налагаха като естествена реакция, така че по-слабите духом едва издържаха напрегнатата атмосфера. Ясно беше: тук не се касаеше за някаква показна игра, за едно престорено влизане в транс, а за нещо стихийно и неудържимо в душите, в целия организъм, за нещо, което от верско гледище можеше да се тълкува само като овладяване на свръхчовешка сила, като демонично или божествено вдъхновение.
Една от нестинарките, Мария, завладяна първа от внезапния порив, извика тревожно силно, с рязък и проточен глас: "Въъъъх!". Възбудена, унесена, тя се затресе и с енергия и в захлас повтори: "Въъъъх! Въх, въх, въх! Въъх, въъх!". Всички наоколо и сториха място. Сякаш някакво болезнено и неудържимо чувство движеше тази жена, която издаваше дълбок и страшен вик, като обезумяла в момента. И под такта на буйната свирня първа тя, след нея и другите нестинарки, в същото афектирано състояние, "прихванати", започнаха да крещят своето "въх, въх". Изтръпнали и слисани, всички следяхме единичното танцуване на жените. Те, с ръце на корема отначало и застояли се за миг на едно място, внезапно заиграха буйно и вдигнали ръце нагоре или протегнали ги встрани, "въхкаха" и тъпчеха наоколо в тесния параклис. Оглушителната свирня и неистовите стонове накараха да изпадне в транс и една нестинарка отвън параклиса. Тя също влезе вътре и започна да танцува в ритъма на шеметната музика. Другите нестинарки, подскачайки чевръсто в разни посоки, пищяха, размахваха ръце отдолу нагоре и нанавън, като че ще хвърчат; удряха се истерично по бедрата отпред; играеха назад и напред, боси, с полузатворени очи, унесени, страшно побледнели, със страдалчски израз на лицето. Достигнат бе видимо пределът на едно екстатично пренасяне... "