Добър вечер на всички!
А как да общуваме със себе си?
Когато света се срине отгоре ни и не се вижда светлинка. Когато някои от приятелителите си заминават, а другите просто не могат да помогнат..
Тогава може би трябва общуваме със себе си..
Да имаме силата да си задаваме въпроси и още по- голямата сила да признаем отговорите.
Да си кажем сами: "Стани и тръгни!".. отново!
Колко падания може да понесе човек? Колко вътрешна сила трябва, за да оцелее душата ни? Колко добри приятели трябват, които държат ръката и галят сърцето?
А ако пак грешим..?
здравейте
сигурно всеки е имал моменти на такива желания, но причините са си в нас- ние избираме как да гледаме света и какво да виждаме, нали?
не , че не са в изобилие такива хора, но в зависимост от кондицията ни искаме да ги наплюем, да им подадем ръка или просто да ги подминем..
хубав, усмихнат ден желая на всички))