Jump to content
Порталът към съзнателен живот

pise.to

Участници
  • Общо Съдържание

    10
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

1 Следващ

pise.to's Achievements

  1. Здрасти, приятелче! :)

  2. От няколко години на нощното ми шкафче стои една единствена книга - Книга на законите(П.Дънов). Чела съм я поне няколко пъти, но всяка вечер преди да заспя отварям наслука и прочитам 1 глава. Ефектът е неминуем. Свързвам написаното с някои мои въпроси, които са ме терзаели през деня, и се успокоявам. Действително, самото прочитане е невероятно ефективно, ако съдя по себе си.
  3. Не,никога повече не ми се случи да изживея това, но и до днес, когато си го припомням, все още го помня толкова живо сякаш сега съм била там и винаги предизвиква в мен силни вълнения, които ме "рестартират". Когато го визуализирам, винаги плача , не зная защо, просто изживявам необяснимо силна емоция.
  4. Иска ми се да споделя и аз това което ме разтърси из основи и промени възгледите ми завинаги. Случи се преди близо 14г. , седмицата преди Великден.Не вярвах в Бог , не мисля, че нищо от езотериката ми е правило впечатление. Бях сърдита и агресивна към всички, мислех , че заслужавам повече... Всичко започна с една банална операция на сливици. Нещо се случи и докторът по погрешка е срязал кръвоносен съд. Всъщност беше доста болезнено и докато съм се дърпала неволно вероятно точно това се е случило. Тогава качествени упойки явно, рядко се използваха...Кървенето не само, че не спря , но се усили. Кръвта се е връщала навътре, запушваше трахеята ми и не можех да дишам,след това е отивала в стомаха ми,което ме караше да я повръщам заедно със стомашните сокове. Опитваха се да зашият вероятно този съд, но болката беше неописуема, а и те все не успяваха...Най-после ме оставиха на мира. Не спирах да повръщам. А денят изглеждаше толкова обещаващ само преди часове. Бях дошла в болницата съвсем самичка,а какво се случи! Докторите повикаха близките ми, качиха ме в линейката и ме подкараха за София. Докторът изрази опасенията си, че ако повърна отново, може и да загубя твърде много кръв. Бях изгубила повече от литър по техни изчисления. Не спрях да повръщам обаче. По-късно майка ми обясняваше, че докторът не е спирал да казва на шофьора -" Давай, по-бързо, ще я изпуснем!" Когато пристигнахме и ме сваляха на количка, мислеха че умирам. Сложиха ме в операционната, наоколо беше настанала суматоха. Чух, че някой нарежда екипът да се събере до 1 мин. Започнаха ме ! Завързаха ме, упойки отново нямаше, и ми бръкнаха в гърлото. Толкова много болка бях изтърпяла днес, че това вече не можех да изтърпя. Последното , което чух , беше една от сестрите да ми крещи : "Дишай, момиче, не се предавай, не сега !" Отново събрах цялата си сила , на която бях способна и поех въздух. За щастие успяха да вържат кръвоносния съд. Всичко свърши...Спрях да кървя.Преместиха ме в стая и след един час ми казаха , че тябва да ме прегледат в манипулационната. Вече се чувствах по-добре, само 'дето всичко в гърлото ме болеше. Докато някой се усети станах и закрачих към манипулационната. Три, четири крачки и усетих , че ме задушава, тъмен , непрогледен мрак ме зграбчваше и поваляше. Усетих , че няколко чифта ръце ме поемат и дотам... Била съм в безсъзнание около 20 мин. Не е било клинична смърт, но спомените от пътешествието ми отвъд са ясни и чисти до ден днешен. Сигурна съм, че беше отвъд. Нямаше повече болка, студ - само спокойствие, топлина , светлина, любов, удовлетворение. Няма другаде такова място, това беше вкъщи, това беше Бог... Знаех , че това е най-прекрасният ми дом ,който не бих напуснала за нищо на света. Там беше моята душа и се рееше, летеше, виждах цялата вселена, сякаш бях над или в житни поля, топло сякаш съм на плажа, светло сякаш съм във Слънцето.Душата ми ликуваше, пееше, радваше. Имах ясното съзнание, че зная къде съм и защо съм. В един миг се сетих за близките си исках само за малко , да ги видя. Вече ги виждах, плачеха. Сестите ми удряха шамари, докторите ме викаха, трябвало да ме събудят...Исках само да кажа на мама, че съм много, много добре, че тук е толкова прекрасно, че неискам да се връщам отново там, но да са спокойни, че съм добре. Съзнанието ми беше решило да каже това и отново да се върне тук. В този миг изглежда съм отворила очи, но усетих че ме обливат с кофа вода, буквално. Докторите крещяха на сестрите да ми включат система, за да не допуснат отново да заспя. Всички ми говореха, за да привлекат вниманието ми. Болката се завърна с цялата си сила. Усмихнах се на мама и казах:"Добре съм!", но връщане назад нямаше. След известно време докторът дойде. Мислеше, че съм заспала и каза, че смяната му отдавна е свършила, но ще остане през цялата нощ, защото за мен тя щяла да е от решаващо значение,ако я преживея, значи ще живея, ако ли не - тази нощ ще е ! Това ме потресе! Не успях да мигна цяла нощ. Въпреки, че знаех колко е хубаво и тогава не ми се искаше да се завърна в реалността, сега не исках да си тръгвам толкова скоро. Не исках да си тръгвам, без да съм свършила това, за което е трябвало да дойда. Бях в една крехка възраст- на 15г., нищо не бях видяла от живота, не виждах смисъл. Дотогава не се бях молила на Господ, дори не вярвах, че има такъв. Дотогава не бях имала конкретна цел или съществени мечти, не знаех какво искам , за какво се боря. Тази нощ, не спрях да се моля, и то толкова горещо...Исках да живея, за да създам собствено семейство, да родя свои деца, да ги отгледам, да им дам любовта си и нищо повече. Само това!!! Всички картини в молитвите ми бяха живи, виждах пейзажи и лица, които никога не съм виждала и срещала, виждах сцени от живота си... Оживях, и така до ден днешен ! Всичко, за което се бях молила се сбъдна.Омъжих се на 17г., родих 2 прекрасни деца, радвам се на живота си. По-интересното е , че оттогава насам станах ревностно вярваща. Вярата и стремежът ми да разбера повече за живота ме отведоха през многото литература при Петър Дънов, а оттам и в този сайт, при вас, хората, които ми показват, че има и такива хора, различни от масата , която срещам обичайно и които, в повечето случаи ме разочароват с поведението и начина си на мислене. Интересно е, че лицата и пейзажите, които виждах през онази нощ, ги срещнах и видях. Ключови събития в живота ми се случиха, на тези места и с тези хора. Когато имам тежки моменти и не виждам светлината в тунела се връщам мислено в онзи свят на любов, светлина и топлина, където всичко е любов и спокойствие, и си припомням, че нищо не е случайно, всичко има смисъл, макар и сега да не го разбирам...
  5. Трябва да се гледа цялата карта, защото така, гледайки само възврата най-вероятно няма да може да се даде адекватна прогноза.Но знай, че това което ще ти остави Сатурн след прочистването, ще бъде истинското, нужното. Благодаря, имах нужда от съвета ! Очаквам Сатурн с нетърпение , всъщност отдавна смятах, че ми е нужно нещо подобно. Радвам се, че ще се случи скоро.
  6. Здравейте, за лаици като мен астрологията звучи интересно, но за жалост не разбирам нищо от терминологията която използвате. Тъй като този период ми предстои вероятно много скоро , ми се ще да зная кога точно ще се случи. Как да го изчисля без да изучавам науката, т.к. се опасявам , че докато го направя моментът ще си е отишъл...
  7. Смятам , че бъдещето е на стевията. Уникален продукт !!! Трудно , обаче ще се пребори с нечии финансови интереси. Хората трябва да са информирани . Само така ще се замести захарта. Трябва да е по-достъпна в търговската мрежа, по-натрапчива.Може би ,някой трябва да поработи по-добре върху маркетинговата стратегия. Лично аз с удоволствие ще заменя захарта със стевия.
  8. Сигурна бях в мъдростта на природата. Ето, че си има основателна причина за дребните, но чести неразположения като хремата. Все пак болестта не е наказание, а начин за формиране на характера. Изглежда, че когато не вървиш в правия път, все пак се намира, начин дори насила да те вкарат в него.
  9. Късметче, би ли изяснила какво се случва в периода 28-30 г. при жените ! Заинтригувана съм.
  10. Да, гладът е добра идея,но... Пробвала съм се, в опити да надмогвам природата.Все още не ми се ще да вярвам, че съм безнадеждно безпомощна. И не става въпрос само за зъби... В различни етапи съм се палила по разни теории, но това, което е валидно за един,е неподходящо за друг. Въобще не ми се струва толкова лесно да излезеш от този лабиринт на догадки, кое в крайна сметка е правилно. Относно гладуването, ефектът е епизодичен, само 'дето всички пломби падат и стоматолозите ми правят ВИП абонамент. От гледна точка на холистичната медицина,всеки зъб се съпоставя с дейността на някой от органите.Нямам информация за системата зъби-органи, но ми се ще да поработя в тази посока, от по-различен ъгъл. Може би някой е по запознат с тази тема? Все пак еволюцията си е еволюция, но ми се струва нелепо един мощен тигър,да бъде озаптяван от майката-природа със зъбки на Писана.Но нали за всичко си има причина...
  11. Здравейте, Тази тема е една моя непреодолима болка. Нямах шанс от генетичната лотария да ми се паднат здрави зъби. Още в крехка детска възраст млечните ми зъби бяха пломбирани ''до крак''. Когато ги смених с постоянни , до към 16 г. вече бяха пломбирани и умъртвени , като горе-долу всяка година ми се налага да вадя някой с гранулом. Поне фасадата ми е хубава и не е очевадно, че устата ми е гробница. Определено не споделям мнението за храненето , добавките , хигиената и прочее...при мен нищо от това не сработи. Баба ми по бащина линия е била с протези на 28г., баща ми - на 45г.също, вероятно и на мен скоро ще ми се наложи да помисля за имплантиране на зъби (само на 28 г.съм), което обаче може и да се окаже,че не е разрешение. Не се знае дали организма ми няма да ги отхвърли...Друга интересна подробност е , че баба ми по майчина линия никога не е имала повод да отиде на зъболекар, майка ми, която сега е на 60г. има няколко кариеса от няколко години, а брат ми доскоро също не беше се срещал със зъболекари. Мисля, че когато фактите говорят и боговете мълчат. Кой смята , че не е въпрос на гени? Въобще ,в дълбочина излиза, че като част от еволюцията на някои ни се налага да се приспособяваме с всевъзможни изисквания на природата, за да могат идните поколения да са максимално адаптирани към този наш физически свят.
×
×
  • Добави...