Jump to content
Порталът към съзнателен живот

kali

Участници
  • Общо Съдържание

    27
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Репутация Активност

  1. Like
    kali reacted to lekota in Когато се докосваме до истинските неща   
    История на едно удавяне





    От известно време търся отговор на въпроса как и с кого да продължа живота си и на 27 август 2011 ми се случи нещо, което синтезира цялото ми досегашно съществуване в няколко минути и показа къде стоят на шахматната дъска, тези, които имах за най-близки до мен.

    Живея край морето и години наред едно от най-големите ми удоволствия е да посрещам Слънцето на брега и после да плувам с плавници до насита. Винаги съм се радвала и удивлявала на нежната прегръдка на водата, вярна и незименна, галеща и подкрепяща.

    Този ден се събудих уморена и без желание да ходя където и да е и го казах на съпруга ми, но за мое учудване той изрази желание да отидем, за да снима изгрева. Зарадвах се, защото много рядко проявява такова желание, броят се на пръсти сутрините, които е идвал с мен. Трябва да призная, че съм непоправима идеалистка и въпреки дисхармоничните отношения, най-често основаващи се на агресия между нас, аз все още таях илюзии, че ще намеря пътя към него.

    Черен облак беше надвиснал в небето, и това отново ме обезкуражи, но вече бяхме тръгнали. Отидохме на плажа, на който той пожела, аз никога не ходя там, но се съобразих с желанието му. Там посрещнахме слънцето, аз си прочетох молитвите, които съм си усетила мои.

    Имаше големи вълни, а аз обичам спокойно море, за да си плувам на воля. Все пак реших само да се понамокря, той каза, че му е студено и няма да се къпе.

    Още като влизах, усетих, че дъното се подкопава под краката ми, и първата вълна, която дойде към мен, беше силна, груба и ме лашна неприятно нанякъде. Разбрах, че е по-добре да изляза, но се оказа, че не мога. Нещо ме теглеше навътре, аз се опитвах да се придвижа към брега с плуване, но само се изтощих до смърт да махам с ръце и крака и очаквах с ужас поредната вълна, която ме забучваше към дъното. Погледнах към брега, мъжът ми разговоряше с рибарите - иначе е голям философ, на приказки знае всичко, кое как да стане. Махнах отчаяно, нямаше отзвук, после пак махнах, извиках, но шумът на вълните заглушаваше гласа ми. Видях, че се съблича и си казах : Спасена съм. През цялото това време не съм си и помисляла, че ще се удавя, защото имах много незавършени според мен неща. Продължих да се опитвам да плувам. Изведнъж усетих, че някой ме тласна напред, блъскайки ме по дупето. Още един удар. Това беше «спасителната» ръка на мъжа ми. След това нищо не помня. Събудих се, и видях надвесен над мен непознат мъж с ръце на сърцето ми, който каза : Вече диша ! - явно ми беше правил сърдечен масаж. А едно момиче извика, явно на мъжа ми : Елате тук поне да види познато лице. Момичето ми каза : Мъжът ти нищо не направи, ето това момче те спаси – видях дребничко момченце с благ и ведър поглед, каза, че е на 18 години и ще следва психология. Мъжът ми е отбил военната си служба 3 години като моряк и познава техниките на спасяване. В последствие много упорито и разпалено ми разказваше, как нищо не можело да се направи в този случай.

    Може малко неща да знам, но в едно съм убедена, че когато човек иска нещо, му се дават неистови сили и способности да го направи. Самата аз съм го изпитала, когато се наложи да изкарам близо два месеца, спейки на стол, до леглото на новородения ми син в сърдечната клиника. И знам, че обективните събития се диктуват и от подсъзнателните желания. Не знам, кое е дало импулс на това непознато за мен дете да ми подаде ръка и да успее да ме извлече между две вълни, въпреки водовъртежиге и мълтвото вълнение. В този момент единствената му мисъл е била концентрирана да ме извади. А мъжът ми философски е изчислил до 3,14, че е по-сигурно да не се натоварва с безжизненото ми тогава тяло.

    Историята има продължение. Бях в реанимация 2 дни, заради риск от пневмония и мозъчен оток. До мен лежеше една циганка в кома с безброй тръбички, на дирижирано дишане. Сестрата съобщи : Свиждане за първо легло. Чудех се как ще се осъществи контакта с тази жена. Циганинът дойде, беше умилително да го видиш в розовата хирургическа пристилка и шушони на краката. Приближи се до леглото смирено, постоя малко, после целуна жена си по челото. Той успя да общува с нея, сърето ме подсказа как.

    Този ден, аз бях вече съвсем добре, можех да общувам спокойно. Имам двама порастнали сина, на които съм се старала да помагам всячески през целия си досегашен живот. Научила ги бях само да давам.

    Никой не ми дойде на свиждане.

    И аз най-после разбрах, че моят живот на удавница е приключил. Бях живяла в същия водовъртеж, потъвайки, подавайки главата си, потъвъйки отново, полагайки неимоверни усилия да се справям сама с проблемите, да осигуря бъдеще на децата си, да ги предпазя от удари и сега, този отрязък от живота си, който получих в дар, благодарение на това непознато момче е отреден само ЗА МЕН. Бях вкопчена точно като удавник за сламка за химеричното семейство, което всъщност не съществуваше.

    Беше ми показано и директно, и символично, и в реално време, и без думи, и на дело и разтърстващо, и синтезирано за минути, истинското лице на досегашния ми живот и пясъчния замък, който бях градила, без да се щадя, се сгромоляса. По ирония на съдбата, аз бях спасена от някой, който не ми бе задължен с нищо.

    Вече бях свободна. Започваше истинският ми живот !












  2. Like
    kali got a reaction from Диана Илиева in Пари - Психотерапия   
    Върнах се в малко по-старите постове и се зачетох в сравненията, които се правят между психотерапията и другите професии, например хиругията. Според мен тези сравнения не са много уместни. Това са много различни професии, въпреки, че всяка помага на човек. Но днес ако психотерапевта не е в кондиция / не ми казвайте, че всеки ден сте на MAX/ ще си поговори с клиента доколкото му позволяват силите и ще остави част от работата за следващия път, като клиента няма да пострада от това. Пък да не говорим как някои сменят по няколко психотерапевта, докато намерят "техния" човек. Но когато си със спукан апендисит, така ли ще имаш време да обикаляш и да търсиш доктора, който да ти допадне, за да те оперира? Никой не го извинява ако не е в кондиция и нещо се случи с теб на операционната маса или след това. При това стресът при работа също е несравним. Вижте пред Пирогов некролозите, колко издържат на натоварването и на каква възраст умират.
    Нека да уточня, че не съм хирург, но по същия начин стоят нещата и при гинеколозите, и при съдовите хирурзи и ... Не случайно има отлив от медицината в западните страни, пък и у нас. Затова наши лекари ходят да работят там, защото се учи много и работата е отговорна, а и адвокатът ти диша във врата.
    Това исках да кажа за сравнението. Оттам и заплащането трябва да е адекватно на отговорността и ползата . Нека да уточня, че не искам да засегна никой - нито лекар, нито психотерапевт. Според мен пазарът е този, който диктува цените по отношение на психотерапията.Ако си добър ще имаш клиенти и ще работиш на добра цена.
  3. Like
    kali reacted to generation in Социална фобия или ПР   
    Здравейте!
    Прогреса върви доста добре, излизам си макар понякога да имам неприятно чувство преди да изляза, но вече и то се изпарява. Замислих се за мисловната нагласа която имах, сега се опитвам да я сменя. Гледах само негативното, очаквах нещо лошо да се случи, и като се случеше си казвах "Ето, стана!" и то продължаваше отново и отново. Но ако човек се замисли реално, и по-надълбоко ще открие много неща за които да е радостен и ще разбере че наистина няма нищо страшно. Замислих се че има хора, които наистина не могат да си живеят живота, по сериозни причини. Това са инвалиди, и други хора, които колкото и да искат наистина няма как да живеят пълноценно. В моя случай се замислих, че имам всичко необходимо за да заживея качествен живот. Сега се опитвам да се наслаждавам на всеки един миг и да не мисля за лошите неща, защото имаше един израз - ако мислиш че си победен, такъв си. Учудващо е колко неща могат да се променят само с мисловната нагласа, но човек трябва да направи критичен анализ на себе си и на всичко. Онзи ден ми стана лошо, за по-малко от 5 минути, ама нещо ми беше нервно така или иначе. От тогава до сега абсолютно нищо не се е случило. Една част от мен казва "Чист късмет, че нищо не е станало", но го отдавам по-скоро на това че се опитах да вникна в нещата и да разбера, че нагласата е най-важната. За момента съм добре, не знам какво е вашето мнение за това, което написах, ще се радвам да го чуя.
  4. Like
    kali reacted to wonderful in Помощ!   
    Здравей! И моята майка крещеше, но имаше и мигове на нежност. Тя беше нервна, изтормозена, с баща ми също се караха.
    Когато ме обграждаше с любовта си, все едно слънцето изгряваше за мен и като дете се чудех как може това да е един и същ човек. Толкова да е хубаво, и толкова неприятно, когато дойде бурята.
    Като поотраснах ходех лятото при баба ми, след това станах студентка, виждахме се събота и неделя. Просто в един момент се отделих.
    Сега се виждаме рядко и понякога отново прави забележки, понякога се държи добре.
    Майка ми пее много хубаво и обича да пее. Това е алтернативата. Ако вместо да крещи започне да пее, всичко е наред.
    Но зная, че независимо от всичко тя ни обича много.
    Приеми родителите си такива , каквито са. Прощавай им.
    Бъди благодарна за грижите им и

    когато ти имаш деца,

    бъди нежна и любяща и нека страданията ти в момента и огорчението се превърнат в любов.

    Прегръщам те силно! Вярвам в теб!

    В някои от трудните си периоди забравях да се моля. Отправи искрената си молитва към Бог и ще получиш помощ!

    ...
  5. Like
    kali got a reaction from Пламъче in Йога. Ролята й при различните видове заболявания?   
    " Поздрав към слънцето" също е много добро. Аюрведа смята, че доре само то да се прави, значи правиш нещо добро за себе си.
    http://www.yogazavseki.com/index.php?option=com_content&view=article&id=58&Itemid=71
  6. Like
    kali reacted to Латина in Молитва за заминала си от този свят приятелка   
    Мир и светлина на душата й! Искрени съболезнования на близките й!
  7. Like
    kali reacted to д-р Тодор Първанов in Как да изберем психотерапевт   
    Не знам към кого е адресиран въпроса, дали към Орлин или към мен но ще отговоря, все едно че е адресиран към мен .

    1. Никъде не съм правил сравнение между моите умения и уменията на един психоаналитик. За себе си мога да кажа, че в 30-40% от случаите работя само с една сесия( тази сесия понякога е с продължителност от 2 до 5 часа), в 50% средно са

    6-8 сесии и 10% от пациентите ми са с терапия повече от 10 сесии.

    Става дума за състояния от тревожния спектър като обектни фобии - те се лекуват само с една сесия. Няма механизъм по който лечението да бъде с повече сесии, всъщност има, но той е направен с цел да се вземат повече пари. Затова с обектни фобии аз работя твърдо за свършена работа и не приемам почасово заплащане. Приема ли го, това означава да се стремя да удължа сесиите до 10 и повече, което за мен е безсмислено. Ясно ви е, че тук не включвам агорафобията (за нея са нужни 6-8 сесии) и социалната фобия, като за последната има хора, които са ме търсили (дори оттук) и аз съм отказвал, препоръчвайки им групова терапия. Там могат да тренират нови социални умения.

    Около 40% от пациентите с ПР също се справят само с една сесия, но (подчертавам) това са високо мотивирани пациенти и не приемат медикаменти. Да, едно от момичетата, писало в този сайт, се справи само с една двучасова сесия и беше на серопрам, но това е изключение. По правило медикаментите удължават терапията.

    Не знам на един психоаналитик колко време ще му е необходимо в такива случаи. Не познавам методите на психоанализата.

    «Любопитно ми е какви методи използвате?»

    Няколко пъти съм писал, че работя в областта на краткосрочната стратегическа психотерапия, с основоположник Милтън Ериксон, Ериксонова хипноза, НЛП и краткосрочна, фокусирана към решение терапия.

    «Вторият въпрос е свързан с планирането. Доколко то е удачно, ако клиентът в основата на своя проблем има обвързване с мания за контрол и планиране»

    90% от пациентите, които идват при мен са насочени от мои бивши пациенти. От тях те знаят срока на лечение, така че на мен дори да ми се иска, не мога да го удължавам много и да лавирам - една сесия за фобия, 6-8 за ПР без медикаменти и от 3 до 20-25 за ОКР( там нещата са непредвидими, като всичко зависи и от медикаментите)

    » В такъв случай няма ли по-скоро да се засили проблема? Или ако случайно се надскочи планираното време дори с един сеанс, това няма ли да върне нещата назад? «

    Говорим за среден брой сесии – 6-8. Всеки разумен човек разбира, че това означава, че при някой сесиите са 2, при друг 12. В интерес на истината аз винаги се презастраховам, след първата вече знам как ще се развият нещата, но винаги казвам с една –две повече. До сега това никога не е било проблем. Сайтът се чете от мои пациенти и те могат да потвърдят, винаги терапията е свършвала по- рано.

    «Та какви методи могат да решат сериозен проблем за до десет сеанса?»

    Не разбирам какво означава сериозен проблем – сериозен за мен или за пациента? Има неща, в които съм компетентен и други, които не са в моята компетенция, така че за мен сериозен е проблема в който аз самият нямам нужната компетенция. Наскоро ме потърси човек с проблем с половата идентичност. Препоръчах му да отиде при друг колега, това не е в моята компетентност. Аз съм специалист по тревожни разстройства и когато човек постави въпроса си в тези рамки, за мен не е сериозен проблем, защото имам алгоритми за решаването му. За мен половия идентитет и социалната фобия са серизен проблем, защото за тях нямам ефективен алгоритъм в рамките на моите психотерапевтичн школи. Така че под сериозен проблем аз разбирам труден за разрешаване проблем за терапевта, а не за клиента. От тази гледна точка ми е много жал, четейки постовете на хора с паника или ОКР, които наистина страдат, а алгоритъмът за решаването с помощта на психотерапията, е сравнително лесен.
  8. Like
    kali reacted to B__ in Заекването   
    Орлине, ти май казваш, че заекването намалява гордостта, защото най-малкото създава трудности в общуването. Както при изразяването на себе си, така и заради възможния начин, по който другите биха възприели заекващия. Съответно и наличието на задръжки при общуване.

    Да, ама не!

    Не заекването създават трудности в общуване и задръжки, а трудностите и задръжките в общуването създават заекването.

    Когато заекващият си позволи да изрази и изкаже всичко, което напира от несъзнаваното и всичко свързано със сексуалността, което всъщност му се иска да изкаже, то тогава ще изчезне и заекването.

    Това, да си мислиш, че заекването има роля да намалява гордостта, си е обикновен психичен механизъм на самозалъгване Че ти даже си намерил начин и със заекването да се гордееш

    По същия начин мисълта, че самоуверените жени са чаровни е пак замаскиране. Замаскиране на преклонението към властните жени.

    Наистина доста неща не изказваш. Колкото пъти и да те провокирам, всичко потъва все едно в дупка. Пълна липса на реакция с цел подкрепяне на замаскирането.

    С най-приятелски поздрав,
    Божо


    П.С.

    Аз също съм заеквал понякога в ситуации, когято съм фиксиран към резултата от общуването и към това как хората ще се отнесат към мен.
    Елементарен пример е дори начина, по който бих се почесал. След като приех, че почесването, както и да е направено, си е човешко и не нещо лошо, съвсем по различен начин се излива себеизразяването.
  9. Like
    kali got a reaction from Мария-София in С деца или без деца по пътя на духовното развитие?   
    По повод заглавието на темата - "ЗА"със деца по пътя на духовността. Зависи на каква възраст са, когато родителите започнат да се занимават с това. Когато са малки е по-добре, защото имат модел, на който да подражават. Не е нужно насила да казват молитви или нещо подобно. Личният пример е незаменим.

    По повод случая, цитиран от гост-3: не можеш да промениш другия насила.Можеш единствено да променишсебе си и твоето отношение към случващото се. Синът няма да се промени,ако майката му дава пари наготово, ако показва страха си от него, колкото и да е духовна. Трябва промяна от нейна страна, макар и да е трудно. Аз имам пример. Семейство с мъж-алкохолик, всяка вечер скандали, безпариччие, разправии....Жената се обърна към източните религии и стигна до извода да промени себе си. С вяра, молитви и отношение към съпруга от позицията на любовта.Така се реши проблема.
  10. Like
    kali reacted to Донка in С деца или без деца по пътя на духовното развитие?   
    Ако си мислите, че да си учител това означава да давате пример и да учите на ум и разум - не е.
    Добрият учител мотивира учениците си да мислят, да учат сами, да променят сами гледните си точки, да търсят - да израстват...
    Бог, Христос - това са най-добрите учители. А децата в живота ни - не само физическите, най-вече децата, които сме приели в душата си като частица от себе си - те са ни пратени от Тях.

    Спомням си сега примера с орлицата и орлето от книгата на Лазарев...
  11. Like
    kali reacted to B__ in С деца или без деца по пътя на духовното развитие?   
    Този начин на мислене ви носи страданията, от които се оплаквате, също и липсата на смисъл в живота. По подобен начин действат и обвиненията към Природата, че ви е създала "гадно". А какво е Природата? Бог. И докато не разберете смисъла на Божия промисъл нищо няма да ви помогне, нито четенето на лекции на Учителя, нито играене на Паневритимия. Всичко ще е като играене на роля.
  12. Like
    kali reacted to д-р Тодор Първанов in Как да изберем психотерапевт   
    Започвам темата, провокиран от многото случаи на хора, които имат психични проблеми, ходят продължително на психотерапия, където дават не малки суми, без да има някакъв резултат от терапията. В някои случаи, ефектът е дори отрицателен. Отдавна се каня да взема отношение по този въпрос, но все не ми оставаше време. Последният такъв случай наистина ме изкара от кожата.
    Kасае се за смело и борбено момиче (нека не забравяме, че само 20% от хората с тревожни разстройства искат да се справят и дават всичко от себе си, включително и пари, за да го постигнат), което е вложило и пари и време за да се справи със страховете си, а накрая беше изправено пред ситуация да преживее сериозен житейски провал поради неефективността на терапията.
    С нейно разрешение ще опиша случая.
    Момичето е от обикновено семейство- разбирайте- работи, за да се издържа като студентка. Преди 3 години, когато е на 21 години, в резултат на стрес получава първата си паническа атака.
    Като всеки интелигентен човек, който иска да се справи с проблема, сяда пред компютъра и започва да търси психотерапевт. Избира си човек, в рекламата на който пише, че е в управата на психотерапевтична школа, която широко се препоръчва за лечението точно на ПР. Момичето започва терапия и едновременно с това и се назначава лечение с АД (това е безумие, на което ще се спра по-късно) като всичко това продължава цели 3 години. Да, момичето се чувства относително добре, но това е на фона на медикаментите. Миналата година завършва бакалавърска степен и решава да замине да учи магистратура в чужбина. Очаква, че проблема с ПР е решен. Заминава, пие си лекарствата съвестно, но в резултат на стрес и пренапрежение, тревожността се връща под формата на натрапливи мисли. Момичето праща мейл на терапевтката си, с която 3 години 2 месечно се е срещала, плащайки по 30 лв. Последната не и отговаря. Нормално е, тя ако е можела да и помогне с нещо, би трябвало да го е направила за този период. Ето какво са постигнали за тези години терапия:
    ,,, С нея бях стигнала до определен етап на разбиране на проблемите си (силната амбиция на майка ми, желанието ми да я направя щастлива, невъзможността да казвам "не" и т.н.), но не много повече.’’
    Пари и време, хвърлени на вятъра. Ще направя скоба, за да отправя апел: престанете да търсите причините. Намирането им не е разковничето за решаване на проблема. В психотерапията знанието не е еквивалент на решение. Милиони хора по света знаят, че цигарите са вредни и 90% от рака на белия дроб е сред пушачите, но не намират решение как да ги спрат. Ще дам за пример и Нора ( писа наскоро тук), която според терапевта си трябва да приеме и гали детето в себе си. Терапевтът си халюцинира, че в нея има някакво дете, тя се съгласява с халюцинациите и после двамата се чудят защо терапията не върви и като спре лекарствата, симптомите се връщат. По-добре да и беше внушил, че в нея има ламя или змей и всеки път, когато натрапливия импулс се появи, ламята я подгонва, за да я погълне. Повярвайте ми, ако го беше направил, момичето сигурно отдавна щеше да е забравило за проблема, защото никак не е лесно да бягаш пред триглава ламя, бълваща огън. Да, но ламята е архаична, страшна, а детето е мило, сладко и трудно за откриване. Затова и момичето има да го търси.... И за да не помислите, че в случая аз халюцинирам, ще ви кажа, че по същия начин, само че не със змей, а с тигър, Милтън Ериксон е лекувал нещо много по-сериозно от тези натрапливости - болката на терминални раково болни хора, които са спирали морфина, изживявайки последните си дни в ясно съзнание, без болков синдром.
    Но да се върнем на момичето. Изправено пред проблема си и невъзможността да се съсредоточи и да учи, тя се връща в Бг. Оставя половината си изпити невзети и започва отново да търси възможно най-бързо и ефективно лечение, иначе губи всичко, постигнато до сега. От нета избира много титулован професор по психиатрия. Отива при него, за 20 минутен преглед плаща 50 лв., научава, че диагнозата е ПР с депресия и получава отново рецепта с АД (антидепресант). Но няма отговор на въпроса, кога ще и мине, за да завърши следването. Отчаяна, отново в нета, избира известен психотерапевт. Това, което и казва той е - да увеличи двойно дозата. На втората среща, тя установява, че той изобщо не я помни. Примирена, пише на един по-малко известен психотерапевт - Орлин, който и дава моя телефон, защото тя живее близо. На 1-ви май се видяхме. За резултата ще пиша по-долу.
    Това, което чух от нея, наистина ме вбеси - млад, умен, борбен човек, който наистина иска да се справи с проблема си, попада в един омагьосан кръг, от който буквално няма измъкване. Ще се опитам чрез анализа на нейния случай да предпазя тези хора, които искат искрено и силно да се справят с психологичния си проблем, да не попадат в подобна ситуация.

    1. Ще започна с това, че това момиче бе дало 3000 лева до тук и беше в риск да загуби още повече, от провала на следването си в чужбина. (за вредата, която лекарствата нанасят на един млад организъм, не ми се иска да говоря). За това първото, което трябва да знае всеки един, който иска да посещава психотерапевт е, че психотерапията има цена. Тази цена се определя много просто - броят на сесиите се умножава по парите, които се дават на всяка една сесия. Няма такса от едиколко си лева, както пишеше Орлин в предната тема, това заблуждава клиента. Психотерапията си има цена и вие трябва да я знаете предварително, защото вие ще я платите.
    Трябва да се знае, че в психотерапията има 4 психотерапевтични направления по отношение на нейната продължителност. Има дългосрочни - при които срещите протичат регулярно, в продължение на 3-5 години. Има средносрочни- срещи от 6 месеца до 1,5 години. Има краткосрочни, при които срещите са 8-12 срещи в рамките на 3-4 месеца и power терапии, при които нещата се решават само с 1-2 срещи. Знаейки това, можете да разберете, че ако изберете дългосрочния вариант за решаване на вашият проблем, дори при цена 10 лв. на сесия, можете да дадете с пъти повече пари, отколкото ако отидете при един краткосрочен терапевт, който работи за „огромната” сума от няколко десетки лева. Затова първия съвет е да попитате терапевта, в рамките на школата, в която той работи, колко средно на брой сесии са нужни за решаване на вашия проблем. Важно е да се знае, че опитността на самия терапевт също има значение: един ще работи на ръба на скоростта, която позволява школата, друг, по-малко опитен, ще работи по-бавно. Не приемайте отговор „не знам.” Всеки един от нас си има собствена статистика и знае какво време средно му е нужно. За да не съм голословен, ще дам пример с двама души, които са писали в този сайт и са вече бивши мои пациенти и студентката, чиято история описах по-горе- всички с ПР. Никовете на моите бивши пациенти са: illy_83- това момиче беше с ПР от 3 години и Adriana.
    И на двете съм казал едно и също: статистиката ми в случай като техният е 6 до 8 сесии, ако разбира се преценя, че са високо мотивирани и ги взема за пациенти. С illy_83 проведохме една 3-часова среща. Момичето беше страшно мотивирано, спазваше плана, който изготвихме и след 20 дни беше овладяла паниката и страха; с Adriana имахме 5 часа, и терапията беше прекъсната поради мой здравословен проблем. Чухме се скоро, но тя каза, че има сили да се справи сама. В краен случай ще се видим още един или два пъти.
    Отговорът ми към студентката в чужбина беше, че според статистиката ми конкретно в нейният случай ще са ми нужни от 3 до 30 срещи./Тя имаше и натрапливи мисли, и приемаше висока доза антидепресант/ На втората среща, нещата се проясниха и казах, че часовете ще са 10-12. В момента прогнозата е още по-оптимистична. Разбира се, макар и рядко, има и случаи, в които психотерапевта просто може да каже ”ще опитам, може и да стане.” Такъв беше случая с жената с 14 години натрапливости, която в момента е бременна. Така и казах , но днес вече мога да предположа по-точен брой - около 15 ч. за около година. Разглеждайки парите, които получаваме като цена, може да се разбере защо ние полагаме усилия да се обучаваме, да ставаме все по-бързи и ефективни. Реално цената, която плащат моите клиенти днес и преди 15 години е почти една и съща въпреки, че днес вземам с пъти повече пари за сесия. Въпросът е, че съм станал с пъти по-бърз и ефективен и сесиите са многократно по-малко. От това печелят и двете страни: клиентът по-бързо решава проблема си, а терапевтът – повече свободно време и възможност да приеме повече клиенти, ако иска. Защото така, като Орлин беше поставил въпроса, че парите от клиента са такса, наистина се пораждаше въпроса каква е логиката да се е работи бързо? Нали като се излекува клиентът, тези пари се губят. Това, че говорим за цена, позволява и тя да бъде съобразена със сложността на случая и това което съм казал и на тримата, с които давам пример е, че цената за един астрономически час варира „от-до.” В зависимост от сложността. Така те спокойно могат да си направят сметка на парите, които биха похарчили за излекуването си, смятайки макс. брой часове по макс. брой лева на сесия - реално и тримата платиха много по-ниски суми от максималните. Не само аз правя това. Много мои колеги също го правят и това е много положителна практика. Една скоба: има някои проблеми, които са точно измерими, например монофобиите - страх от височина, тъмнина, вода, както отказването от цигари и др. и при тях е възможно да се работи за „свършена работа.” Клиентът заплаща след като се убеди, че страхът е изчезнал от живота му. Това е възможно и в други измерими случаи –нощно напикаване, сваляне на килограми и т.н. Например човек пуши 30 цигари дневно и иска да ги намали или спре. Договаря се точната цена, която се заплаща при пълно спиране и срока на терапията. Броят на часовете вече не е фактор за цената и психотерапевта може да го вика колкото си иска. Накрая се отчита резултата и ако той е 100%, се плаща пълната цена, ако е частичен - се получава процент от уговореното. В случая, ако клиентът пуши в края на уговореният срок 10 цигари, се заплащат две трети от цената.
    Разбира се може да поискате и първата сесия да е безплатна, както прави Орлин. Това също е коректно, защото е един вид запознаване. Вие не познавате психотерапевта и ако той в разговора ви се стори некомпетентен или просто не е „вашият” терапевт, е редно, според мен, да не се заплаща.
    Мисля, че нахвърлих основните идеи за психотерапия - цена. Някои колеги могат да дадат още идеи как да не се получи така, че клиентът да не дава много пари за нищо.

    2. Второто нещо, което е довело момичето до неблагополучие, е неудачен избор на психотерапевт. Клиентката ми е търсила най - доброто в нета, мислейки, че това са титлите, завършените курсове, административните постове. На мен самият ми става много смешно и чудно, гледайки десетките курсове, който са изброени във визитките на някои колеги и се питам: кога от учене им е останало време да работят с реален пациент? За да ви подскажа как да търсите човека, ще ви дам пример. Счупи ми се автоматичната скоростна кутия на колата. Цената на ремонта е около половината от стойността на колата, майсторите в страната са малко, което предполага риск да похарча няколко хиляди лева напразно, за това направих следното: потърсих хора със същата кола, със същия проблем, и след техни препоръки се срещнах с автомонтьора, ремонтирал техните скорости. Човекът ми хареса, условията му бяха приемливи и колата ми е готова. Така че, когато търсите психотерапевт, намерете хора, които вече са си решили с негова помощ проблем, идентичен с вашият. Не се доверявайте на някой, който ви казва, че ходи на терапия безкрай и въпреки, че няма промяна, е много доволен, защото скоро попаднах на жена, изключително доволна от психотерапевта си, но напредъка и за 3-4 години психотерапия бе минимален.( Това е възможно само ако искате да си говорите като с приятел и да споделяте мисли и впечатления) Можете да поискате от психотерапевта, към който сте се насочили, да ви свърже с някой бивш негов пациент. Ако ви отговорят, че бившите пациенти не обичат да говорят за проблемите си, не е така. 90% от бившите ми пациенти с ТР с голямо удоволствие биха помогнали на някой със същия проблем казвайки му ”да, аз бях като теб, но ми помогнаха и се справих”. Едно е терапевта да казва колко е велик, друго е излекувания да каже: ”да, така е, с негова помощ се справих.”

    3. Третият проблем е: не може психотерапията и лекарствената терапия да се провеждат успоредно продължително време и тревожността- фобия, натрапливост и т. н. да бъдат премахнати трайно. Проблемът е, че лекарството тушира симптомите, човек започва да вярва в него и не предприема промените, които трябва да направи, за да реши кардинално нещата. Тревожността и депресията са един сигнал, че нещо не правим както трябва, че нещо трябва да променим, но как да се решим на промяна, когато симптомите са притъпени от медикамента? Ако сте попаднал на добър психотерапевт, то лекарство не би трябвало да има. Ако приемате такива, трябва заедно да направите план как да ги спрете. Например illy_83 спря серопрама на 2-ия или 3-ия ден след нашата среща. Всъщност това, което според мен е много важно, е пациентът да дойде на първата среща без медикаменти и с възможно най-добре изразена симптоматика. Така, когато в резултат на терапията получи облекчение, ще се убеди в неговата ефективност, ще прави нещата, които трябва, от тях ще дойде промяната и така ще реши трайно проблема. Аз не знам как би могъл някой да прави психотерапия и да мотивира клиента си да прави промяна, при положение, че той се чувства относително добре с лекарства, сетивността и реактивността му е притъпена от тях и им вярва.
    Не бива да мислите, че аз съм против лекарствата. Понякога за седмица и на мен ми се е случвало да изписвам нещо леко, но винаги съм описвал детайлно как действа препарата, защо го давам, и че е само за няколко дни. Наблюдавам и друго нещо - човек с невротичен проблем да се лекува медикаментозно от психиатър, а прави психотерапия при друг специалист.( това го пише като съвет почти навсякъде). Лишено е от ефективност – обясних по-горе защо.

    4. Четвърта препоръка ще илюстрирам със случая, с който започнах. На първата среща момичето ми каза, че има две възможности; да замине в края на месеца и си вземе 2 от изпитите, а другите 2 есента или да отиде есента и да вземе 4-те изпита наведнъж. Преди седмица замина, вече взе единия си изпит, в началото на юни ще вземе и втория, веднага на следващия ден ще намали АД с половин доза, есента ще вземе и другите два изпита и веднага ще го спре след това напълно. Ако всичко върви според плана ни, последната сесия ще е около Коледа, когато тя ще се прибере, т.е. 3 години хапчета и психотерапия ще са заменени с около 6 часа само психотерапия. Разбира се, като нейн психотерапевт, тя може да разчита на мен, ще си пишем, ще се чуваме, ако и когато е нужно.
    Нарочно описвам в детайли плана на това, което ще правим, за да разберете и четвъртият ми съвет – психотерапията е планов процес и вие заедно с терапевта си трябва да имате този план. Той ще търпи развитие и промени, но е нужен и трябва да го искате. В противен случай години ще има да търсите децата в себе си, да се бунтувате срещу майките си и още какви ли не глупости да правите, губейки време, пари и енергия.

    5. Като цяло нормалната посока на терапевтичния процеса трябва да бъде към положителна промяна, т.е. след 2-3 час трябва да има ясни, измерими подобрения, които да се отчитат и от двете страни. (Отнася се за краткосрочната и power -терапията. За другите не знам как е) Ако дотогава няма промяна, някъде нещо не се прави както трябва и трябва да се преосмисли целия план отново.

    Искам да благодаря на всички, които проявиха търпение да прочетат моите размисли по тези въпроси.

    И ако някой помисли, че аз се хваля с мой успех, това не е истина. Аз хваля необикновените си, високо мотивирани клиенти. Истината е, че не всеки, който казва ”искам да се справя” е готов да отдели време, средства и положи усилия, за да стане това факт.

    Предполагам, че и други колеги ще се включат с препоръки, с които да бъдат полезни на клиентите.








  13. Like
    kali reacted to д-р Тодор Първанов in Могат ли да се излекуват психични и емоционални травми?   
    Здравей!


    Дългият път е съставен от малки крачки.


    Това което трябва да избереш да направиш още сега са три неща:

    1. На два пъти в поста си пишеш, че си момче на 21 години. Това не е така. Ти си МЪЖ на 21 години. Нужно е да започнеш да осъзнаваш и приемаш този факт. Новата гледна точка, че си вече мъж /независимо хомо или хетеросексуален/, ще ти даде много сила и решителност, нещо, от което се нуждаеш в момента.

    2. Веднага трябва да започнеш да си търсиш работа. Каквато и да е работа. Колкото и да е банално, трудът социализира. Парите, които ще получаваш, ще ти дадат относителна независимост.

    3. За майка ти - умен си и знаеш, че нейната смърт няма нищо общо с теб. Ясно ти е че една любяща майка ще приеме детето си при всякакви условия. В този смисъл, ако е била разочарована и не е могла да те приеме, това е неин избор и той няма нищо общо със смъртта и. / дъщеря ми живее в един от градовете с много хомосексуални двойки, тя има много приятели с такава насоченост и с нея и майка и сме обсъждали въпроса, като отговора е един, тя е нашето дете и ние ще я обичаме и приемаме при каквито и да е условия/.

    Така, хипотезата, че ти си причина за смъртта на майка си, не е издържана в никакво отношение.


    Пиши когато започнеш работа за да ти дам нови стъпки.


    Успех!
  14. Like
    kali got a reaction from Eлф in С деца или без деца по пътя на духовното развитие?   
    По повод заглавието на темата - "ЗА"със деца по пътя на духовността. Зависи на каква възраст са, когато родителите започнат да се занимават с това. Когато са малки е по-добре, защото имат модел, на който да подражават. Не е нужно насила да казват молитви или нещо подобно. Личният пример е незаменим.

    По повод случая, цитиран от гост-3: не можеш да промениш другия насила.Можеш единствено да променишсебе си и твоето отношение към случващото се. Синът няма да се промени,ако майката му дава пари наготово, ако показва страха си от него, колкото и да е духовна. Трябва промяна от нейна страна, макар и да е трудно. Аз имам пример. Семейство с мъж-алкохолик, всяка вечер скандали, безпариччие, разправии....Жената се обърна към източните религии и стигна до извода да промени себе си. С вяра, молитви и отношение към съпруга от позицията на любовта.Така се реши проблема.
  15. Like
    kali got a reaction from Донка in С деца или без деца по пътя на духовното развитие?   
    По повод заглавието на темата - "ЗА"със деца по пътя на духовността. Зависи на каква възраст са, когато родителите започнат да се занимават с това. Когато са малки е по-добре, защото имат модел, на който да подражават. Не е нужно насила да казват молитви или нещо подобно. Личният пример е незаменим.

    По повод случая, цитиран от гост-3: не можеш да промениш другия насила.Можеш единствено да променишсебе си и твоето отношение към случващото се. Синът няма да се промени,ако майката му дава пари наготово, ако показва страха си от него, колкото и да е духовна. Трябва промяна от нейна страна, макар и да е трудно. Аз имам пример. Семейство с мъж-алкохолик, всяка вечер скандали, безпариччие, разправии....Жената се обърна към източните религии и стигна до извода да промени себе си. С вяра, молитви и отношение към съпруга от позицията на любовта.Така се реши проблема.
  16. Like
    kali reacted to д-р Тодор Първанов in Важни разлики между ПР и социална фобия, които определят различните подходи в лечението и   
    Искам да отбележа някои съществени разлики между ПР и социалната фобия. Разлики, които обуславят и различните подходи към тяхното лечение. Тук ще поясня защо въпросът за социална фобия, зададен от едно момиче, остана без отговор

    http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=10852
    Ще отговоря и на Студент за каква диагнза се касае при него. Започвам с няколко уточнения: 1.В поста си ще използвам цитати от Международната класификация на болестите 10 ревизия/ МКБ-10/ За тези, които не знаят, това е класификация изработена от СЗО, в която са описани всички критерии за поставянето на която и да е медицинска диагноза. МКБ позволява лекарите от цял свят да ,,говорят ‘’на един език. Така, когато аз поставя диагнозата социална фобия и напиша кода и, всеки лекар, независимо каква специалност е и в коя страна е, може да си направи справка в МКБ-то и разбере за какво точно става дума.

    2. Написаното ще важи само за социална фобия и Паническо разстройство. В практиката те се съчетават с други психични разстройства, например депресия и агорафобия - тези случаи не са обект на поста ми.

    3. За отговора на Студент ще използвам написаното от него, но до датата на моята задача (нямам възможност да следя всичките му постове).

    4.Някои от пациентите, с които съм работил, преди да се видят с мен, са писали в различни форуми, посветени на тревожните разстройства. С тяхно разрешение, за да няма спекулации относно истинността на думите ми, нарочно ще ползвам техни постовете. Ще използвам и цитат от форума на човек, който не познавам, но изразява добре същността на ПР.



    Започвам с дифиницията, дадена в МКБ-10 за соц.фобия и ПР.

    Соц.фобия е – страх от критично отношение от страна на други хора, водещо до избягване на социални контакти. По – тежките соц. фобии обикновено се съпровождат с понижена самооценка и страх от критика. Те могат да се изразяват в страх от изчервяване, треперене на ръцете, гадене или позиви на уриниране. / тук може да влезе всеки симптом, предизвикан от симпатиковата нервна система, подчинена на адреналина - за по кратко ще пиша само адреналин – мое уточнение/. Пациентът понякога е убеден, че една от тези вторични прояви на тревожност, е основният му проблем. Симптомите могат да се задълбочат до пристъпи на паника / но въпреки това в случая няма да се пише диагноза Паническо разстройство, ще се разбере по долу защо-мое уточнение/

    Паническо разстройство (епизодична пароксизмална тревожност) –

    Основна характеристика са повтарящи се пристъпи на тревожност/паника/, които не се ограничават до определена ситуация или обстоятелства, поради което са непредвидими.

    ……….Често се среща вторичен страх от смъртта, от полудяване и загуба на контрол.

    И така вече става ясно защо соц.фобия не е ПР и защо ПР не е соц. фобия.

    Първо - пристъпите на паника трябва да са непредвидими и внезапни.

    Второ - те трябва да са епизодични, като между кризите поне в началото имаме нормално функциониране.

    Трето – мисълта, която е в съзнанието на човека с ПР е ,,АЗ УМИРАМ’, а на човека с соц фобия – „ИЗЛОЖИХ СЕ… ЩЕ МЕ ПОМИСЛЯТ ЗА ЛУД ИЛИ ГЛУПАК”

    Четвърто - в езика ни има различни нюанси за изразяване степента на страх- опасение, уплаха, страх-лек или силен, паника /ужас. Думата фобия означава страх, т.е. соц. фобия означава, че човекът изпитва само страх /подчертано е, че рядко може симптомите да са толкова силни, че да се говори за паника/ Докато при ПР те са винаги силно изразени до степен на паника.

    Защо от постовете на Студент диагнозата Паническо разстройство се изключва?

    Цитат- „Няма час от деня, в която да нямам никакви симптоми. Те са толкова много....»

    ----МКБ_10 - казва обаче за ПР – повтарящи се пристъпи, даже се подчертава, че става дума за Епизодична пароксизмална тревожност

    При Студент нещата не са на пристъпи. Само това е достатъчно да изключи диагнозата ПР.

    Нека видим как са нещата при ПР – цитат от форума/не познавам потребителя/

    ,,,,за определено време всичко е идеално и изведнъж пак се появяват паническите атаки.при мен те са свързани със сърцебиене и започвам да си мисля че ще получа сърдечен пристъп.инфаркт или нещо подобно.вече мисля че няма да изляза никога от това състояние.когато премине па си казвам че нищо няма да ми се случи ,но по време на самата атака просто изпадам в ужас’’’’

    Както виждате човекът има пристъпи, но има и периоди, в които няма никакви оплаквания. Обърнете внимание и какво си мисли по време на паниката - инфаркт, естествено това е свързано и с представата за умиране.

    Да се върнем на Студент - преглеждайки постовете му ще видите, основно пита за възможността да падне или припадне пред хора. Ето какво казва:

    ,,,,,,Но на следващият ден отидох на лекции, там имаше много нови и непознати хора, пред които ме е страх да не е изложа.. и симптомите и страхът се появиха с пълна сила, защото се появиха и мислите, които ги провокират. Симптомите се появиха отново, а запомних и мислите, които залагах в момента - Ще се изложа, какво ще ме правят другите като падна, ще ме видят слаб, ще си направят заключение че съм болнав, защото съм паднал и мн други такива.. Много ми е трудно да съумея да не е страхувам от мнението на другите, много. А знам, че спре ли да ми пука за него, ще изчезнат всичките ми симптоми и тревоги’’’’’’’

    И ето нещо изключително важно, изключващо ПР-

    ,,,,,,Толкова ми беше писнало, че отидох на кафене и си казах: "този път вече наистина не ме интересува дали ще припадна, дали ще падна, дали ще се олюлея и дали ще се изложа пред някой". Даже исках точно това да се случи - най-после да взема и да падна. И познай - за пръв път престоят в кафенето мина без никаква симптоматика.’’’’



    Вече разбрахме, че за ПР говорим когато паниката се стовари абсолютно неочаквано и непредвидимо върху човека. Тя не само е неочаквана но и неконтролируема на разсъдъчно ниво. Всеки с ПР се е опитвал да си казва каквото и да е – това там не работи или поне не до степен да спре пристъпите на паника.

    И за да приключим със Студент давам следният цитат:


    Отивам в кафене и замайването в началото е точно толкова силно, колкото и вкъщи (т.е поносимо и съвмем необезпокояващо). След малко обаче, ако леко се засили за секунди, веднага минават мислите, които го насищат със страх и те са: ще падна, ще се изложа, ще изглеждам слаб и други познати механизми

    Така че категорично може да кажем - в случая се касае за социална фобия. Паническото разстройство като диагноза се изключва.

    Това разграничение е важно за лечението.

    Нека да кажа няколко думи и защо никой не отговори на въпроса, зададен от момичето.

    В България диагнозата „социална фобия” рядко се поставя. Ако някой я постави, то е или психолог, или самият потърпевш /За Бога хора, престанете да четете форуми и си поставяте разни несъществуващи диагнози. Внушаемостта варира от 35 до 90 %. След като си внушите нещо, после кой и как ще ви помага?/ .

    Защо психиатрите не поставят тази диагноза? Нима те не могат да я диагностицират? Могат, разбира се. Всеки начинаещ психиатър знае кога пациентът има социална фобия, ПР или друго невротично р-во. За него това обаче няма никакво практическо значение. Всички невротични разстройства се лекуват с комбинация от главно две групи лекарства – антидепресанти и транквилизатори. Много рядко се използват и невролептици в ниски дози. Поради това няма да ги споменавам. Ако някой смята, че за всяко невротично разстройство има специфична комбинация от лекарства, греши. Няма такaва. Всеки психиатър има 2-3 схеми с медикаменти и започва с едната. Ако тя не проработи, я сменя с втората и т. н. Затова и човек с монофобия, ПР, соц. фобия и т.н. попаднал при един психиатър, ще се лекува с едни и същи медикаменти и това ще бъде правилно.

    Когато човек със соц фобия посети психиатър, в почти всички случаи той му поставя диагноза ПР, а не соц.фобия. Защо? Защото ПР или страховата невроза( името му преди години) е много по-популярно сред хората. А и форумите са пълни с хора, които са се самодиагностицирали като болни с тази диагноза. Така лекарят избягва многото обяснения, а казва просто:”имаш ПР, пий тези лекарства и ще ти мине.”

    Ако пациента попита – на какво се дължи ПР –отговорът е кратък -серотонина ти е малко./Мнението на повечето психиатри е, че лекарствата трябва да се приемат цял живот, както при диабет. Това разбира се е абсурд, защото твърдението, че ПР се дължи на ниски нива на серотонин няма потвърждение./

    Ако обаче психиатърът каже: „Вие имате соц. фобия” ще трябва да влезе в много и противоречиви обяснения, които в никакъв случай няма да обосноват приема на медикаменти. Един диалог би протекъл примерно така:


    Лекар - вие имате соц. фобия


    Пациент – какво е това?

    Лекар – имате страх от критично отношение от страна на други хора(цитатът е отМКБ-10/

    Пациент – на какво се дължи това, от къде идва този страх?

    Лекар – от ниската ви самооценка. Понеже оценката ви е ниска, вие се самооценявате чрез мнението, което изказват другите за вас. Ако самооценката ви бе стабилна, нямаше да се интересувате какво мислят другите за вас и всичко щеше да е наред.

    Пациент – вярно, ако самооценката ми беше висока, нямаше да ми пука за това, което другите ще си кажат, когато ми стане лошо и понеже нямаше да ме е страх от мнението им, страхът щеше да бъде невъзможен. Каква е причината за моето ниско самочувствие?

    Лекар-всеки студент знае, че това, детето да има стабилна самооценка, е фукция на бащата. Вашият баща е този, който не си е бил на мястото, не ви е научил да бъдете смел /ако е момче/, че сте страхотно момиче/ако се касае за жена/.

    Пациент-питам се обаче, как лекарствата ще променят моята самооценка? Как практически ще я повдигнат? И тук лекарят няма какво да отговори. Никой няма да се хване на въдицата да твърди, че някакво хапче ще може да вдигне самооценката на пациента (изключвам наркотиците но и там е за няколко часа, а и кой лекар би искал да влезе в затвора, давайки наркотик, за да повиши самочувствието на пациента си)

    Мисля, че вече е ясно защо няма много поставени диагнози „соц. фобия” и всички те се дагностицират като ПР.

    От гледна точка на психиатрията това не е грешка и няма значение точността на диагнозата. Друг е въпросът, че те, лекарствата, не помагат за повишаване самооценката на пациента и проблемът не може да бъде решен по този начин. Това може да бъде постигнато единствено с психотерапия.

    Защо болшинството от психотерапевтите също не говорят за соц. фобия и не я различават от ПР?

    Според мен причините са следните:

    1. Голяма част от школите твърдят, че причината човек да има невротични оплаквания е залегнала някъде далеч в миналото. Това са някакви нерешени конфликти с родители или други хора и когато те се разрешат, невротичните оплаквания ще изчезнат заедно със симптомите. От тази гледна точка тях не ги интересува това фобия ли е, ПР, или соц. фобия. Принципът е – реши проблемите в миналото и всичко се нарежда.

    Тук не мога да се стърпя да не разкажа нещо. Декември месец приключих работа с една пациентка от сайта за ПР на Розали. Тя от 8 години бе на АД. На края на терапията момичето ми каза следното:” След първата си среща с Вас през целия път до дома си мислех „този човек изобщо знае ли какво прави? Та той нищо не ме пита за миналото”

    Развеселих се от признанието и. За какво ми е да се връщам в миналото? ПР се формира или от едно рязко стресово събитие, или на принципа „капка по капка”. В писмото си тя не ми беше казала да е имала рязък стрес и по тази причина знаех, че ПР при нея е от множество малки стресови ситуации. Това ми беше достатъчно. Разбира се, понеже работя на час, можех да отделя 4-5 часа, ровейки се ненужно в миналото и. Но смятам, че след 8 години страх и лекарства, човек заслужава максимално бързо да се чувства свободен. (отплеснах се малко)

    2. Други психотерапевтични школи твърдят, че невротичните симптоми се дължат на някакъв подсъзнантелен конфликт. (това ми е много сложно и не мога да го разбера) Казват, че всеки симптом си има тълкование и т.н. По тази причина те не говорят за диагноза, а за симптом – стягането било израз на нещо, сърцебиенето на друго нещо и т. н. При мен са идвали такива клиенти, на които предишните им психотерапевти са им направили подобни внушения. .....Въпросът опира до това – въпреки, че знаеха тълкуванието на симптома, страхът не ги напускаше.Няма и как да се повиши самоценкта ти ако мислиш,че стомаха ти се свива защото имаш скрита агресия към баща си или майка си.

    Ето накратко и моето мнение.


    Психотерапията е средство, което трайно и завинаги може да реши проблема с ПР и със социалната фобия. Но за да е ефективна, тя трябва да раздели едното от другото, защото се използват различни подходи.

    Лекарствата няма как да доведат до трайно овладяване на страха.За да се обоснова, ще цитирам отново МКБ 10.

    ПР е :Основна характеристика са повтарящите се пристъпи на силна тревожност (паника), които не се ограничават до определена ситуация или обстоятелства, поради което са непредсказуеми.

    От опита ми- отделните пристъпи продължават няколко минути или по-дълго. От медицинска гледна точка пристъпът се прави от внезапното изръсване на адреналин и активиране на симпатиковата нервна система и колкото по-силна е кризата, толкова е по-кратка тя. Това е просто за обяснение – адреналинът е крайно количество. Бързото отделяне води до бързо разграждане и успокояване. В този смисъл стремежът да се избегне кризата я прави по – слаба, но по- продължителна по време. Характерно е, че след силна криза идва период, чист от кризи.(причината е – няма адреналин) Разбира се, с времето синтезата се увеличава и се стига до няколко кризи дневно. Има още един феномен. Тъй като основния страх при ПР е от смъртта, то след кризата често настъпва известно облекчение – дължи се на ендорфините. Mисълта ”все пак и сега оцелях” води до отделянето им. (предствяте ли си какви катаклизми претърпява човешкото тяло, каква каша е понякога в него?)

    Искам да подчертая, че истинската паническа криза няма нищо общо със страхa при соц. тревожност. То затова и едното е ПР(паника), а другото фобия (страх).

    Защо адреналинът при хора с ПР се отделя толкова силно и рязко, а при хора със соц. фобия не? Причината е проста: основната мисъл при ПР е „аз умирам”. Този човек има страх, че ще умре по време на криза. Нещо повече - в началото той е уверен в това и трябва да минат години понякога, докато се убеди, че няма да умре. Тогава и паниката става по-лека, но зад нея пак стои мисъл за някакво неоткрито тежко заболяване.

    Каква е основната мисъл при соц. фобия? „Да не се изложа, да не ме помислят за луд или глупав.” Ясно е колко по-малко адреналин ще се отдели при такава мисъл. Да, но затова и тревожността е почти постоянна, с усилване в ситуация с много хора. Обърнете внимание на тези думи на студента- ,,,Вечер пък преди заспиване получавам някакъв огромен прилив на енергия и едвам заспивам.’’’’

    Прилива идва от успокоението, че вече няма да излиза –е ндорфините и тук са се вдигнали, както и при паниката, но там е веднага след кризата, а тук - едва вечерта.

    Накарах Студента да чете постовете на Донка. Те са много наистина, но дори 4-5 да беше прочел, той щеше да разбере, че тази жена има стабилна самооценка и много добре знае коя е. По тази причина тя никога не може да започне да се страхува до такава степен от мнението на другите, че да се говори за соц. фобия. Стабилната самооценка е ваксината и и тя е доживотна по отношение на възможността – соц. фобия. /Четейки постовете на Максим, Божидар-Зим, Иво и още доста хора, мога да кажа същото./

    Каква е самооценката на хората с ПР и играе ли тя роля във формирането на проблема?

    Наблюденията ми са, че в повечето случаи тя е стабилна. От тази гледна точка въпреки добрата си самооценка, Донка може да има ПР, както го може и всеки, сблъскал се със силен, остър стрес, продължителен стрес с ниска интензивност, или човек с малко по-хипохондрична основа (разбирай хипохондрични родители, а не на последно място и лекарските внушения

    Още една подробност: по определение паниката при ПР е пароксизмална (непредвидима). Всъщност това я прави още по-страшна. Докато соц. фобия е конкретна – Студент говори за кафето, улицата, аудиторията. Страхът при нея е предвидим и може да се избегне като човек започва да бяга от тези ситуации.

    Така че вече е ясно: задължително условие за формиране на соц. фобия е ниската самооценка. Само нейното наличие кара човек да почне да се страхува от мнението, което може да има човек/хора за него в определена ситуация. И то толкова да се страхува от това мнение, че страхът да ограничи свободата му. Затова дадох задачата с постовете на Донка. Има един, в който тя споделя как не се притеснява какво ще си кажат хората, гледайки ги как играят паневритмия.

    От тази позиция мога да кажа, че поне 50% от студентите по медицина са имали панически кризи или хипохондрия. Откъде бихме могли да знаем толкова добре симптомите на кризата? И това е нормално. Когато след втори курс влязохме в болниците(до тогава нямахме достъп до пациент), никой не ни беше предупредил какво ще видим и как хората могат и да умират в ръцете ни.

    Разбира се, че има и малка част от хората с ПР, които са с нестабилна самооценка. Малка са, но това трябва да бъде разграничено диагностично добре, защото развитието на проблема при тях е различно от тези, със стабилна самооценка и ПР.

    Така като обобщим, се получава, че има следните възможности:

    - социална фобия със задължително ниска самооценка.

    -ПР - много голяма група със стабилна самооценка( след няколко години кризи самооценката се повлиява и в тази група в значителна степен, защото започват дасе губят социални функции)

    -ПР - малка група с ниска самооценка

    Подходът при първата група: психотерапията трябва да бъде насочена към повишаване на самооценката. Няма как да се овладеят трайно симптомите без тя да стане стабилна. За да се ускори процеса, аз бих работил успоредно и за овладяване на симптомите, но никога само за овладяването им. Това не е възможно да стане в разумни срокове. А и да стане, животът може да му предложи нови, непознати срещи и тогава нещата да се върнат в изходно положение.

    Подходът при втората група: когато самооценката е добра, по нея няма какво да се работи. Остават симптомите. Те карат човека да мисли, че ще умре и поддържат страха. Какво ще стане ако го науча да контролира 2-3 симптома от тях, по възможност най-плашещите го? Когато добие контрол, дори частичен върху симптомите, то митът, че ще умре, рухва. Край. Човекът се успокоява, разбира че не е болен и паниката изчезва. Няма да се появи отново.



    Подходът при третата група: контрол върху симптомите и паниката се овладява. При малка част остават елементи на соц. фобия, но се работи за повишаване на самочувствието и нещата се решават. В тази група има един много неприятен вариант. Паниката е овладяна, човекът знае, че няма да умре, но самочувствието му е ниско. То отново генерира адреналин, той дава повишена тревожност и идват натрапливостите. (ОКР) Такива хора се молят паниката да се върне, защото натрапливостите са нещо много по-неприятно. Но паниката няма как да се върне- човекът знае, че няма да умре.

    Има и значителна разлика в мотивацията за справяне с проблема. При хората с ПР, особено ако са били в състоянието 8-10 години, тя е много голяма. При соц. фобия мотивацията е доста по ниска.

    Затова когато дадох задачата на Студента да прочете постовете, той ми отговори следното: «Д-р Първанов, потребителят към който ме насочвате до момента има 4100 поста. Не бих си направил труда да прочета тези постове дори да съм на смъртно легло и от това да зависи живота ми.»

    А това е пост от друг сайт на една моя бивша клиентка с ПР:

    „От осем години страдам от паническо разтройство.Опитала съм всички лекарства, които са известни: Ривотрил, серопрам, пароксат, анафранил...сигурно съм пропуснала нещо.От 10 дни съм седнала пред компютъра и търся някакво разрешение на проблема - мисля, че намерих.”



    Сами виждате – макар и 4000 поста, студентът би прочел постовете на Донка за не повече от 2-3 дни. Само че той знае, че няма да умре. И не го прави. Докато Илиана/ така се казва жената/ беше уверена, че ще умре по време на кризата. Затова е седяла десет дни да чете и търси решение.

    Мисля, че отговорих изчерпателно и, надявам се, разбираемо и на двата въпроса.

    И накрая ще завърша с изказването по въпроса за разликата между ПР и соц. фобия, която ми даде една клиентка: „Какво ми пука какво ще кажат за мен хората, след като аз умирам? ”



    ПП.От думите ми може да се помисли, че Орлин води Студента в грешна посока. Това не е така. Както казах, в случая трябва да се работи за да се изгради в момчето една стабила самооценка. За съжаление с консултация по нета това няма как да стане. Така че и аз да бях, щях да работя само за овладяване на симптомите, разбира се по свой начин.

    След като ги овладееше, бих му пояснил, че за да бъде трайно състоянието се нуждае от поне малко реална терапия с цел повишаване на самооценката. Студента би ме изслушал, но понеже е добре, не би го направил. Резултатът ми е ясен, след няколко години отново щеше да пише в този или друг форум по повод на същият проблем. По тази причина се опитах да насоча мисленето му в друга посока. Не успях и сега плащам неуспеха си с този дълъг пост.










  17. Like
    kali got a reaction from Диляна Колева in Секса и ролята му в човешките взаимоотношения   
    Ako говорим за секса в една двойка, то той е много важен за здравината и стабилността на връзката. Сексът е израз на любов и близост, която даваш на един специален човек и е различна от тази, която даваш на приятели и близки. Това е нещо много интимно. Разбира се, че има и такива, за които това е професия, но не говоря за тях. Физиологията е така устроена, че полови хормони се отделят до една определена възраст и моето наблюдение е, че когато сексът в двойката куца, така че да не са задоволени потребностите на единия, то неминуемо се променят отношенията в нея. И ако не се потърси помощ, то тази връзка постепенно се разпада.


  18. Like
    kali got a reaction from Роси Б. in Секса и ролята му в човешките взаимоотношения   
    Ako говорим за секса в една двойка, то той е много важен за здравината и стабилността на връзката. Сексът е израз на любов и близост, която даваш на един специален човек и е различна от тази, която даваш на приятели и близки. Това е нещо много интимно. Разбира се, че има и такива, за които това е професия, но не говоря за тях. Физиологията е така устроена, че полови хормони се отделят до една определена възраст и моето наблюдение е, че когато сексът в двойката куца, така че да не са задоволени потребностите на единия, то неминуемо се променят отношенията в нея. И ако не се потърси помощ, то тази връзка постепенно се разпада.


  19. Like
    kali reacted to B__ in Пластичен хирург или психотерапевт?   
    А пък аз все си мисля, че в основата на женския и мъжкия чар са добрата енергетика, добрата връзка с Аз-а и доброто съзнавано и несъзнавано отношение към другите.

    Всичко това се възприема от наблюдаващия несъзнавано най-вече и той си мисли "Ех, каква чаровна жена!".

    Една от най-чаровните жени, които съм виждал, беше баба на 60 години. В нея нямаше нищо особено самоуверено.


  20. Like
    kali reacted to Пламъче in Надарените деца   
    Според мен родителите на надарени деца никога не бива да показват с каквото и да било,че детето им превъзхожда другите деца.Това може да попречи на оформянето на личността и да стане причина за доста проблеми в зряла възраст.
    Още по-страшно е,когато родителите внушат на детето си че е надарено,без това да е истина.За съжаление подобни примери има много,но това е друга тема.
  21. Like
    kali got a reaction from Пламъче in Йога. Ролята й при различните видове заболявания?   
    Да, така е. Много е важно последното изречение: да няма болка. Прави ми впечатление, че този подход е типичен за източните школи - всичко да става плавно, бавно, да не се гони максималния краен резултат и най-важното - без болка. Болката не е присъща за тялото и всяка причинена болка кара тялото да изпада в стрес.А всички техники целят точно обратното.
  22. Like
    kali reacted to Донка in Психотерапия и учението на Учителя Петър Дънов   
    Внимателно прочетох мненията на господин Тодоров. Не знам кой го е убедил в това, че е успешен психотерапевт.... Словесната еквилибристика вече трудно би впечатлила мислещите свободни хора.
    Един психолог дори знае, че най-важното в неговата професия е да слуша и наблюдава - и в никакъв случай да не прави предположения. Особено пък да отговаря сам на собствените си въпроси вместо хората, на които той самият ги задава. Още повече да запушва устите на събеседниците си с: "не ми отговаряйте"....
    За протокола - с баща ми съм в отлични отношения. И винаги съм била. Със съпруга си също. В много голяма степен дължа тези отношения именно на прочетеното и - внимание! - на приложеното от беседите на Учителя Петър Дънов.
    Доколкото познавам свободолюбивия си характер, трудно ще откриете човек, който стои по-далеч от идолопоклонничеството. Това е и причината да съм тук.


    И все пак замислих се над прочетеното...и имам няколко въпроса;
    - Кое по-точно в този форум може да даде основание на някого да си направи извода, че сме идолопоклонници и смятаме Учителя за свой Бог? Или за свой Баща?

    - Какво в споделеното от нас и в разговорите ни би могло да изглежда / звучи като някаква зависимост - наркомания, свързана с авторитета на Учителя?

    - Ние наистина сме избрали свободно учението, което следваме. Къде, обаче, сме твърдяли, че Учителя няма заслуга за това? Имаме стотици дори теми, в които съвсем ясно посочваме кое точно в Учението ни е привлякло и прилагането на кое ни е помагало да се справяме сами и свободни с житейските си уроци.

    Все пак благодаря на г-н Тодоров, че от своята позиция за пореден път показа колко силно психотерапевтично влияние има Учението. Колкото до резултатите от тази дистанционна във времето психотерапия - всеки изпитал я, ги познава добре. Тези, които не са я изпитали - нямат представа за нея.
  23. Like
    kali reacted to Диана Илиева in Психотерапия и учението на Учителя Петър Дънов   
    Иронията е в това, че всеки счита себе си за прав до ... момента, в който животът не му поднесе нещо, което би го накарало да преосмисли своя светоглед. Преди този момент е безсмислено да се спори, убеждава ...
    Форумите са хубави с това, че много хора могат да споделят свои мисли, чувства, преживявания и много хора могат да почерпят от споделеното, да натрупат задочни впечатления, информация за размисъл и т.н., които в подходящ момент да им послужат.
  24. Like
    kali reacted to Иво in Психотерапия и учението на Учителя Петър Дънов   
    Интересно мнение и гледна точка. Благодаря ти, че сподели тези твои разсъждения с нас!

    Знаеш ли, тук има участници, които биха могли доста убедително и задълбочено да ти отговорят на повечето ти въпроси. НО.... това според мен ще е напълно безмислено. В този форум, и в хората, които пишат тук има нещо отвъд думите, нещо отвъд безкрайните въпроси и отговори и може би точно това е, което ти търсиш. Ако правилно разчитам, това което пишеш, въпреки интелектуалните провокации тук таме, ти си много повече вярващ от много други.
    Странно защо, но докато четях твоите разсъждения се сетих за историята на Херинг за това как той е станал хомеопат. Разрови се в нета и намери тази история, може би ще ти бъде интересно.

    Относно психотерапията и учението на г-н Дънов, както ти го наричаш, мисля, че най-добре е да се запознаеш с неговите лекции. Така ще имаш пряко и лично наблюдение. Едва ли е толкова важно какво казват хората за него или как го наричат. По-важно е ти какво мислиш, след като си прочел да кажем 100 лекции.

    Желая ти да намериш отговорите на всички въпроси, които искрено те интересуват, както и да можеш да включиш тези свои открития в практиката си!
  25. Like
    kali reacted to Орлин Баев in Психотерапия и учението на Учителя Петър Дънов   
    Това, че вярата в Бог отец или небесна Майка има пряка връзка с проекцията на родителските интроекти, си е вярно! Но само погледнато през позицията на вярата в някакъв външен закрилник, бога с бялата брада на облаците... Това е само един външен и повърхностен поглед! Интроспективно, родителските интроекти могат да бъдат пряк път към оцялостяване и себеактуализация на цялостната ни личност. Започващи от импринтите на бащиния и майчин комплекси, пътят на вътрешния ни "герой" преминава през нивата на анима и анимус, сливайки се в единство! Не е задължително този процес да бъде изразяван само през терминологията на Юнг. Той е бил само негов преводач. Самият процес е известен в пътя на всички вътрешни учения през вековете! Учителят Беинса Дуно говори за свръхсъзнанието. Но не само той. Роберто Асаджоли го прави, както и много други. Ако инякой има основателни критики към трансперсоналната психология, а е привърженик на тесни дялове от психодинамичниоте системи, същите тези критики лесно могат да бъдат отнесени към тези системи...

    Ако става дума за понятието Бог, то може да бъде погледнато и през други призми. Тодор, има доста резон в думите ти. Но ведно с това даваш ясно да се видят характеровите ти особености. Не искам да коментирам от уважение. Не виждам ти да го проявяваш към духа на толерантност и интегрални разбирания, който цари в този форум! Пробвай да видиш нещата извън коловозите си, свали капаците си, опитай поне! Разбрахме, че психодинамиката е това или онова, поне в твоя ум..., чухме вече. Радвам се, че си прегърнал някакви идеи. Никой не ти ги отхвърля, поне ако не бъдат проявявани фанатично... Защо не пробваш да резонираш малко с тези на това нет пространство?! Иначе спамиш - просто нямаш синхрон, прекалено нарцистично и авторитарно се държиш в думите си, сякаш галактиката се върти около собствените ти "правоверни" разбирания...
×
×
  • Добави...