merilain

Благодаря Ви Кристиян за отделеното време.Никога съм нямала гърч при припадане.Изследвания ми правиха на всеки 6 месеца.Пиех някакви хапченца от които толкова много ми се спеше че започнах да лъжа подителите си че ги взимам и ги хвърлях.Последният път когато припаднах беше в гинекологичния кабинет след дълаг и болезнен преглед.Когато вече трябваше да стана от магарето помня че ми прилоша и съм изгубила съзнание.Лекарят беше мои близък Професор Гинеколог ми каза че съм колабирала.

На 6 годинки съм паднала на пясъчната площадка и съм си ударила главата много силно отзад на границата м/у главата и връта.От болка съм изпаднала в бесъзнание тоест съм припаднала.От тогава си спомням за всичките си пъти в които съм прирадала за съвсем кратко, според мен от страх защото знам как съм се чувствала преди да изпадна в бесъзнание.Лекувахаме за епилепсия до 15 годишна.Лекарите решиха че съм здрава.От тогава ми се случи на два пъти да припадна и двата пъти беше в лекарски кабинет.От 21 си годишнина не ми се е случвало,сега съм на 35 но съм винаги във страх че може пак да ми се случи в даден момент.Много пъти съм се чудила наистина ли съм била болна от епилепсия,ако наистина съм била билна защо след като ми казаха че съм здрава отново ми се случи два пъти в разтояние на 4 години.

От дете имам страх които и до днес ме следва.Зная че в малки дози е полезен за да ни предпазва ,но на мен е в доза в която ми пречи да се развивам и ме кара да тъпча на едно място.Ако знае някои как мога да се излекувам,моля нека ми пише!!!

Според думите на моят приятел аз изпитвам някаква силна безумна ревнвст и тои се чувствал задушен.Според вас дали е така?И двамата живеем извън страната на 450 км разтояние един от друг.Запознахме се по нета преди повече от година.Видяхме се и се влюбихме.Аз сам с 9 години по голяма и има 2 деца. Тои е студент.Обкръжен е от многоброини приятелки повечето от които са му бивши съученички а другите съседки.С тях общува непрекъснато. Аз понякога се дразня от това но само подмятам някои неща.Без да правя скандали или драми или да се държа истерично или да му забранявам каквото и да е.Говорим често за това и през последния ни разговор ми заяви че моята силна ревност него го задушава да поеме инициативата да се срещне с някоия от приятелките си защото се страхува от моята "реакциа".Та ние живеем на 450 км един от друг та тои има 100% свобода да ходи и да се вицда да общува било по тел.или нета с когото и да е.От какво се чувства точно задушен така и не ми е ясно...Изка да му имам доверие.Да съгласна съм че това в една връзка като нашата е наи-важното но специално в такава връзка като нашата 100% доверие е малко труднолАз не познавам момичетата лично а само от това което тои ми е казал.Когато съм при него тои не ме среща с тиях за да ме запознае и неговите приятелки да са и мои приятелки.Пишети ми мението си ще го взема под внимание ако според вас вината е в мен.Благодаря!