Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Alexandra_St_

Участници
  • Общо Съдържание

    1
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

За Alexandra_St_

  • Рожден Ден 8.06.1990

Alexandra_St_'s Achievements

  1. Много често когато хората биват наранени от човека,когото ‘обичат’ те казват,че това е краят,че им е дошло в повече,че той не ги заслужава и се насилват да го забравят.Каква обич е тази,която позволява това да зависи от волята на човека?Може би тук правя разграничение между любовта и обичта,която аз съм изпитвала и все още изпитвам и тази ‘истинска обич’,която е подвластна на човешката воля и желания.След 3-годишна връзка на пълно себеотдаване и искрена обич,каквато не бях виждала никога досега,ме оставиха.Много тежко го преживях и се отдръпнах по всякакъв начин от него.Това,от друга страна, го уплаши и той отново поиска да се съберем.Беше бързо,знаех причината и не можех да си позволя да се впусна отново безрезервно в това,докато не съм сигурна,че го иска наистина.Държах се сдържано,обясних му всичко и го карах да чака.Може би това мое държание или това,че мина около половин година,му позволи да се впусне в друга връзка.Оттогава мина време,почти година,а той отдавна е сам.Казва,че му е добре.Голямата любов носи със себе си големи страдание,но аз все още съм готова на всичко,за да се впусна пак в нея.Петър Дънов казва,че човек трябва да намери сродната си душа на Земята.Казва,че трябва да обичаме,дори и да не получаваме нищо в замяна.Че в най-големите си страдание,откриваме Бог и това,което трябва да направим е ги преживеем,да блаодарим за тях и да се осъзнаем,да ги оставим да извадят доброто от нас.Това и оставих да се случи,промених се.Но не мога да живея с удовлетворение,че съм изгубила част от себе си,за да науча един урок,преди който все още не съм сигурна,че е трябвало да постъпя по друг начин.Чувствам огромна обич в себе си.Сродните души,според Учителя,никога не се разделяли.А аз го чувствам така,въпреки,че той зарови всичко и иска да го забрави..а то беше много.Има ме за тежест,която трябва да бъде захвърлена,за да заживее без дълбоки чувства и следователно..страдание.И виждам,че успява,и не мога да разбера.Може ли нещо,каращо душата да лети,да се превърне в прах,ако искаме да го забравим? Какво се случва после? Защо Господ иска да ни раздели докрай на Земята,ако сме наистина един за друг? Всичко си има причина,Защо,въобще, се случва това и какво да правя с това уникално чувство в себе си,което бива отхвърляно,пренебрегвано и омаловажавано,което не може да се прояви и разяжда вярата ми,че има причина нещата да се случват и си струва да ги приемаме и да се учим от тях?Защото аз ,сякаш, научих достатъчно и все пак спомените ми напират и се чувствам наказана с действителността всяка секунда..а не искам да забравя,как да искам да забравя единственото истинско нещо в живота си,което е събудило истината,добротата и любовта в мен..та нали това е смисъла.. И любовта и направеното добро винаги се връщатот този,към когото са пратени,дори да не е сега,казва Учителя.Казва,че в друг живот душите се познават и връзките и хората от предния живот се запазват по един или друг начин.Ако това е истинско и е така..тогава защо,каква е причината това да се случва така,сега?Защото окончателната раздяла не те възпитава,тя просто те оставя сам..
×
×
  • Добави...