TripPrincess

така е,Махим-всеки трябва да живее според собственото си аз и собственото си усещане за доволство .......когато тялото ми страда и има някакъв физичен проблем, това се отразява и на психичното ми състояние....човек е психо-физична неразривна система ..те древните са го казали : "Здав дух в здраво тяло" и затова не бива да позволяваме на ежеднивието ни, пълно с "Junki foods", стрес и хапване "на крак" да ни направи "Junkie people"....макар, че и аз самата се поддавам на всички изкушенийца- газирани напитки, шоколадови-капризчета , алкохол и никотинови изделия(признавам, това са ми любими удовоствия), които дори осъзнавайки вредността им, не можем да прежалим и да се разделим с тях ..... радвам се,че се регистрирах тук , всички хора край мен не разбират вегетарианството,което изповядвам, като, че ли е нещо абсурдно и повод за присмех...не че им се сърдя... всеки е прав за себе си

Здравейте разглеждайки сайтове за Вегетарианството, попаднах на този форум и реших да дам и моя коментар Аз съм вегетарианка от 11 години и както при повечето от вас тук, това стана напълно закономерно и ненасилствено ... още от дете ненавиждах(мисля,че това е думата в моя случай)месето.. ,и го ядях само по- задължение,заставено от майка ми, която дори ми сдъвкваше бялото месо(тъй като към него имах още по-силна ненавист),само и само да мога да го преглъщам ...и това до 13 годишнината ми... след, която напълно естествено спрях да консумирам всякакво месо...затова пък баща ми е лактоововегетарианец от дълги години... което ми помогна да премина лесно в тази група без проблеми и да се храня здравословно и с наслада, а не с отрицание и "защото така трябва"... мисля, че просто има хора, които са хищници и такива, които не са.... и просто човек трябва да се храни по този начин ,които го кара да се чувства добре и жизнен...макар телесното ми тегло да е доста малко , се чувствам силна и енергична...