Ами... на мен ми се случваше нещо подобно.....
Едно време толкова много ненавиждах себе си, че душата ми бе почти мъртва. Просто ми бе невъзможно да чувствам нещо друго, освен страдание . Затварях се в себе си . Затварях се в стаята си и почти неизлизах оттам.
Та, тогава аз много мечтаех да бъда по-различна- да се боря с неправдата и с живота, и да бъда силна. Но само мечтаех за това, а не се борех, защото постоянно се подценявах и се смятах неспособна за нищо.
Е, след това, разбира се се взех в ръце и се напънах да реализирам мечтите си. Сега съм много по-силна от преди, и успях да сбъдна почти всичките си предишни мечти. Сега имам много нови мечти и... живея. Щастлива съм и съм заобиколена от много добри хора, които ме обичат и ме подкрепят винаги.
Тогава не живеех в истинския живот, а в мечтите. Само в тях, и заради тях живеех. Може би е трудно да го разбереш, ако не си го изпитвал никога.
Понякога човек просто не живее, а чака мечтите да се сбъднат в истинския живот. Неразбира, че за това трябва да се погрижи сам.
Съжалявам само, че в случая на Хари е невъзможно мечтите му да се сбъднат в истинския живот. Но в Рая , и в мечтите, в сърцата и в мислите- те винаги ще бъдат до него, и той до тях. Винаги ще бъдат един до друг.
Пожелавам Ви никога да не узнаете какво значи да се отдадеш на мештите, забравяйки да живееш.
Желая Ви Покой и душевно щастие!