Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Назъров

Участници
  • Общо Съдържание

    32
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

За Назъров

  • Рожден Ден 07/29/1969

Профил Информация

  • Пол
    Мъж

Последни Посещения

3761 посещения на профила
  1. Назъров

    Книжарницата. Отзиви

    Здравейте, приятели! Поздравления за тази чудесна услуга към Портала. Поръчах 3 книги по обед и ги получих още в същия ден, няколко часа по-късно. Благодаря и успех! -- Васил Назъров
  2. Има и друг начин - да се изтрият всички "бисквитки" от домейна beinsadouno.com. Например за Firefox, от менюто се избира Tools\Options, избира се бутон "Show cookies", в реда за търсене се пише "beinsa", маркират се всички намерени "бисквитки" и се изтриват. След това вече може да се влезе в портала. Мисля, че проблемът е свързан с кода на портала за запаметяване на паролата.
  3. Според мен тези чавки са дефекти от печата и аз просто ги премахвам.
  4. Във FCKeditor има същото бутонче и май работи по-добре от TinyMCE.
  5. HTML кодът на FCKeditor е много по-оптимизиран и изчистен (виж тук), отколкото този на TinyMCE (виж тук). (Трябва да се отиде на "Редакция", за да се види HTML кода.)
  6. Ето някои модули за Drupal, коита са потенциално използваеми за нашите цели: http://drupal.org/project/cck http://drupal.org/project/computed_field http://drupal.org/project/contemplate http://drupal.org/project/date http://drupal.org/project/easy_image_insert http://drupal.org/project/email http://drupal.org/project/imagefield http://drupal.org/project/linodef http://drupal.org/project/link http://drupal.org/project/unique_field http://drupal.org/project/validation_api http://drupal.org/project/workflow_fields http://drupal.org/project/advanced_forum http://drupal.org/project/archive_by_terms http://drupal.org/project/photos http://drupal.org/project/book_copy http://drupal.org/project/book_manager http://drupal.org/project/category http://drupal.org/project/checkout http://drupal.org/project/comment_subscribe http://drupal.org/project/cmf http://drupal.org/project/dbfm http://drupal.org/project/dataset http://drupal.org/project/draft http://drupal.org/project/faq http://drupal.org/project/faq_ask http://drupal.org/project/i18n
  7. Назъров

    Кодификация на беседите

    Васко, Нали твоя беше идеята, издателството също да възприеме тази кодификация в своите издания? Тоест, тази система за кодифициране надхвърля границите на текущия проект, и единствено поради този факт аз виждам някакъв смисъл в нейното основаване. В тесните рамки на електронния архив с беседите и каталозите към него, това кодифициране е напълно излишно, защото там то представлява просто една справка върху съществуващата базова информация. Защо трябва да изпишем толкова думи, само за да спестим 2 байта от кодификацията, липсата на които би обезсмислило самото й съществувание?
  8. Назъров

    Кодификация на беседите

    Не е по-удачно, защото Учителят е творил и през 19-ти и през 20-ти век. А ако използваме същия принцип за кодифициране и за каталога с материали "за Учителя", тогава ще имаме и 21-и век. Вече имахме "проблем 2000", нека не си създаваме и "проблем 1800".
  9. Назъров

    Кодификация на беседите

    Добре, съгласен съм, но за мен много по-естествен е код, който съдържа година, месец, ден и час. Това е напълно достатъчно, за да се идентифицира уникално всяка беседа и е същевременно напълно разбираемо за "невъоръжено" човешко око. Евентуално, може да се добави и една буква за вида на беседата, с чисто справочна цел. Така, в базата ще се съхранява: "1922032605Б", а при извеждане може да се показва: "1922.03.26:05-Б". Всъщност, в базата тази информация така или иначе се съхранява по друг начин, тъй че този код не е нужно да се пази като отделно поле, а може винаги да бъде синтезиран и ръчно и автоматично при нужда. Автоматично, това синтезиране може да става както с SQL, така и с програмна логика.
  10. Аз не виждам, какво можем да заимстваме от каталога на творчеството на Рудолф Щайнер. В този каталог лекциите са структурирани в лекционни цикли, като всеки цикъл се състои от определен брой лекции, разглеждащи една обща централна тема. Лекциите от един цикъл са смислово и тематично свързани последователно, въпреки че често всички лекции от даден цикъл са били изнасяни в различни европейски градове. В този каталог библиографски са номерирани само циклите и книгите, а не отделните лекции. Единственото общо (от библиографска гледна точка) между лекциите на Рудолф Щайнер и беседите на Беинса Дуно е, че и едните и другите имат дата, час и място на изнасяне и обикновено имат и заглавие. Оттук нататък класификационните и структуроопределящите признаци са съвсем различни.
  11. Назъров

    Кодификация на беседите

    Приятели, Тази кодификация е напълно възможна, но друг въпрос е доколко е необходима. Този вид кодифициране е измислен в миналото за организиране на ръчната работа с хартиени документи. В една компютърна информационна система този начин на кодифициране става напълно излишен и сега ще обясня защо. При съхраняването на беседите, като техни основни атрибути (наред с други) се съхраняват вид, дата и час на изнасяне. На базата на тази информация, въпросната кодификация може да бъде автоматично генерирана от компютъра при необходимост. Тоест, кодификацията е просто още един начин за съхраняване на информация, който обаче е удобен за ръчна работа с хартиени документи, а при компютърната обработка представлява излишно дублиране на информацията. Също и излишен ръчен труд, да се кодифицира всяка беседа при въвеждането и в системата.
  12. Здравейте, приятели! След като изчетох всички съображения, които сте изказали до момента, мога да кажа, че единствената система, която съм видял до момента, която може бързо, лесно и гъвкаво да задоволи всички текущи изисквания, както и евентуалните бъдещи, това е Drupal. Уникалността на Drupal стои в следното: 1. Системата приема и съхранява всякакви видове информация - текстова, графична, мултимедийна и т.н., без ограничения. 2. Има специален модул в "сърцето" на системата, който позволява динамичното създаване на всякакви видове и структури каталози без ограничения. Така, съхраняваните информационни единици/масиви могат да бъдат включени/свързани във всякакви каталожни системи. Тук отпада въпросът, какви каталози може да бъдат направени и остават само въпросите, какви каталози искаме да направим и кой ще ги изгражда и поддържа. 3. Системата притежава собствен графичен уеб интерфейс, който позволява динамично дефиниране, генериране и изграждане на уебсайтове според нуждите. 4. Всичко дотук може да се направи без специално програмиране, само с измисляне, дефиниране, конфигуриране и въвеждане на информация, при това, само със стандартните възможности на Drupal. Все още не съм прегледал наличните допълнителни модули. (Прегледах модула Marc, но предвид възможностите на Drupal, не мисля, че ще ни свърши работа. Същото важи и за всички други специализирани библиотечни и библиографски системи, които съм виждал - Drupal ги "надхвърля" многократно) 5. Системата сигурно има и ограничения и недостатъци, но аз все още не съм ги открил. Всичко това не отменя нуждата от изготвяне на детайлен проект и функционална спецификация на това, което искаме да направим. И разбира се, няма причина докато "мъдрите се намъдруват", текущата работа в уикито да спира. Когато/ако успеем да направим нещо функционално с Drupal, много лесно ще прехвърлим нещата от уикито.
  13. Ами, за да не дублираме работата си, аз вече инсталирах Drupal на един хостинг и започнах да структурирам в него видовете информация и начините за работа... Засега изглежда много обещаващо и категорично по-добре от Wikimedia. Като съм се захванал с Drupal, ще проуча и този модул за Drupal - Marc. Васко, Този продукт - Greenstone - поразгледах го бегло и нещо не ме вдъхновява. Без да навлизам в подробности, Drupal ми изглежда доста по-подходящ за нашите цели. Разбира се, тези мои впечатления все още не са особено задълбочени, така че нямам никакви претенции за меродавност и окончателност.
  14. Назъров

    Работа по каталога

    Аз нямам опит с CMS, но и на мен ми се струва, че там възможностите за организиране на нашата работа са доста по-големи. В момента съм инсталирал и разглеждам Drupal. Но както вече казах - нямам опит - и при това положение, за мен думите на Иво звучат много актуално: "Ако се наемаш да избереш уеб софтуер, да го инсталираш, промениш по подходящ начин, подготвиш за работа и поддържаш..."
  15. Назъров

    Работа по каталога

    Според мен също, но на срещата във Варна преценихме, че на този етап не разполагаме с достатъчно ресурси, за да създадем специализирана информационна система. При това положение остава да ползваме наличните "подръчни" средства, за да организираме някак работата за обработка на неиздаденото слово. А когато един ден успеем да създадем и специализирана система, вече събраните текстове ще могат лесно да бъдат прехвърлени в нея. Васко, ти би ли участвал в разработването на специализирана ИС?
×