Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Назъров

Участници
  • Общо Съдържание

    32
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Всичко добавено от Назъров

  1. Назъров

    Книжарницата. Отзиви

    Здравейте, приятели! Поздравления за тази чудесна услуга към Портала. Поръчах 3 книги по обед и ги получих още в същия ден, няколко часа по-късно. Благодаря и успех! -- Васил Назъров
  2. Каква е възприетата от издателството конвенция за стария правопис на думата " допуща" и за подобни думи?
  3. Има и друг начин - да се изтрият всички "бисквитки" от домейна beinsadouno.com. Например за Firefox, от менюто се избира Tools\Options, избира се бутон "Show cookies", в реда за търсене се пише "beinsa", маркират се всички намерени "бисквитки" и се изтриват. След това вече може да се влезе в портала. Мисля, че проблемът е свързан с кода на портала за запаметяване на паролата.
  4. Според мен тези чавки са дефекти от печата и аз просто ги премахвам.
  5. Във FCKeditor има същото бутонче и май работи по-добре от TinyMCE.
  6. HTML кодът на FCKeditor е много по-оптимизиран и изчистен (виж тук), отколкото този на TinyMCE (виж тук). (Трябва да се отиде на "Редакция", за да се види HTML кода.)
  7. Ето някои модули за Drupal, коита са потенциално използваеми за нашите цели: http://drupal.org/project/cck http://drupal.org/project/computed_field http://drupal.org/project/contemplate http://drupal.org/project/date http://drupal.org/project/easy_image_insert http://drupal.org/project/email http://drupal.org/project/imagefield http://drupal.org/project/linodef http://drupal.org/project/link http://drupal.org/project/unique_field http://drupal.org/project/validation_api http://drupal.org/project/workflow_fields http://drupal.org/project/advanced_forum http://drupal.org/project/archive_by_terms http://drupal.org/project/photos http://drupal.org/project/book_copy http://drupal.org/project/book_manager http://drupal.org/project/category http://drupal.org/project/checkout http://drupal.org/project/comment_subscribe http://drupal.org/project/cmf http://drupal.org/project/dbfm http://drupal.org/project/dataset http://drupal.org/project/draft http://drupal.org/project/faq http://drupal.org/project/faq_ask http://drupal.org/project/i18n
  8. Назъров

    Кодификация на беседите

    Васко, Нали твоя беше идеята, издателството също да възприеме тази кодификация в своите издания? Тоест, тази система за кодифициране надхвърля границите на текущия проект, и единствено поради този факт аз виждам някакъв смисъл в нейното основаване. В тесните рамки на електронния архив с беседите и каталозите към него, това кодифициране е напълно излишно, защото там то представлява просто една справка върху съществуващата базова информация. Защо трябва да изпишем толкова думи, само за да спестим 2 байта от кодификацията, липсата на които би обезсмислило самото й съществувание?
  9. Назъров

    Кодификация на беседите

    Не е по-удачно, защото Учителят е творил и през 19-ти и през 20-ти век. А ако използваме същия принцип за кодифициране и за каталога с материали "за Учителя", тогава ще имаме и 21-и век. Вече имахме "проблем 2000", нека не си създаваме и "проблем 1800".
  10. Назъров

    Кодификация на беседите

    Добре, съгласен съм, но за мен много по-естествен е код, който съдържа година, месец, ден и час. Това е напълно достатъчно, за да се идентифицира уникално всяка беседа и е същевременно напълно разбираемо за "невъоръжено" човешко око. Евентуално, може да се добави и една буква за вида на беседата, с чисто справочна цел. Така, в базата ще се съхранява: "1922032605Б", а при извеждане може да се показва: "1922.03.26:05-Б". Всъщност, в базата тази информация така или иначе се съхранява по друг начин, тъй че този код не е нужно да се пази като отделно поле, а може винаги да бъде синтезиран и ръчно и автоматично при нужда. Автоматично, това синтезиране може да става както с SQL, така и с програмна логика.
  11. Аз не виждам, какво можем да заимстваме от каталога на творчеството на Рудолф Щайнер. В този каталог лекциите са структурирани в лекционни цикли, като всеки цикъл се състои от определен брой лекции, разглеждащи една обща централна тема. Лекциите от един цикъл са смислово и тематично свързани последователно, въпреки че често всички лекции от даден цикъл са били изнасяни в различни европейски градове. В този каталог библиографски са номерирани само циклите и книгите, а не отделните лекции. Единственото общо (от библиографска гледна точка) между лекциите на Рудолф Щайнер и беседите на Беинса Дуно е, че и едните и другите имат дата, час и място на изнасяне и обикновено имат и заглавие. Оттук нататък класификационните и структуроопределящите признаци са съвсем различни.
  12. Назъров

    Кодификация на беседите

    Приятели, Тази кодификация е напълно възможна, но друг въпрос е доколко е необходима. Този вид кодифициране е измислен в миналото за организиране на ръчната работа с хартиени документи. В една компютърна информационна система този начин на кодифициране става напълно излишен и сега ще обясня защо. При съхраняването на беседите, като техни основни атрибути (наред с други) се съхраняват вид, дата и час на изнасяне. На базата на тази информация, въпросната кодификация може да бъде автоматично генерирана от компютъра при необходимост. Тоест, кодификацията е просто още един начин за съхраняване на информация, който обаче е удобен за ръчна работа с хартиени документи, а при компютърната обработка представлява излишно дублиране на информацията. Също и излишен ръчен труд, да се кодифицира всяка беседа при въвеждането и в системата.
  13. Здравейте, приятели! След като изчетох всички съображения, които сте изказали до момента, мога да кажа, че единствената система, която съм видял до момента, която може бързо, лесно и гъвкаво да задоволи всички текущи изисквания, както и евентуалните бъдещи, това е Drupal. Уникалността на Drupal стои в следното: 1. Системата приема и съхранява всякакви видове информация - текстова, графична, мултимедийна и т.н., без ограничения. 2. Има специален модул в "сърцето" на системата, който позволява динамичното създаване на всякакви видове и структури каталози без ограничения. Така, съхраняваните информационни единици/масиви могат да бъдат включени/свързани във всякакви каталожни системи. Тук отпада въпросът, какви каталози може да бъдат направени и остават само въпросите, какви каталози искаме да направим и кой ще ги изгражда и поддържа. 3. Системата притежава собствен графичен уеб интерфейс, който позволява динамично дефиниране, генериране и изграждане на уебсайтове според нуждите. 4. Всичко дотук може да се направи без специално програмиране, само с измисляне, дефиниране, конфигуриране и въвеждане на информация, при това, само със стандартните възможности на Drupal. Все още не съм прегледал наличните допълнителни модули. (Прегледах модула Marc, но предвид възможностите на Drupal, не мисля, че ще ни свърши работа. Същото важи и за всички други специализирани библиотечни и библиографски системи, които съм виждал - Drupal ги "надхвърля" многократно) 5. Системата сигурно има и ограничения и недостатъци, но аз все още не съм ги открил. Всичко това не отменя нуждата от изготвяне на детайлен проект и функционална спецификация на това, което искаме да направим. И разбира се, няма причина докато "мъдрите се намъдруват", текущата работа в уикито да спира. Когато/ако успеем да направим нещо функционално с Drupal, много лесно ще прехвърлим нещата от уикито.
  14. Ами, за да не дублираме работата си, аз вече инсталирах Drupal на един хостинг и започнах да структурирам в него видовете информация и начините за работа... Засега изглежда много обещаващо и категорично по-добре от Wikimedia. Като съм се захванал с Drupal, ще проуча и този модул за Drupal - Marc. Васко, Този продукт - Greenstone - поразгледах го бегло и нещо не ме вдъхновява. Без да навлизам в подробности, Drupal ми изглежда доста по-подходящ за нашите цели. Разбира се, тези мои впечатления все още не са особено задълбочени, така че нямам никакви претенции за меродавност и окончателност.
  15. Назъров

    Работа по каталога

    Аз нямам опит с CMS, но и на мен ми се струва, че там възможностите за организиране на нашата работа са доста по-големи. В момента съм инсталирал и разглеждам Drupal. Но както вече казах - нямам опит - и при това положение, за мен думите на Иво звучат много актуално: "Ако се наемаш да избереш уеб софтуер, да го инсталираш, промениш по подходящ начин, подготвиш за работа и поддържаш..."
  16. Назъров

    Работа по каталога

    Според мен също, но на срещата във Варна преценихме, че на този етап не разполагаме с достатъчно ресурси, за да създадем специализирана информационна система. При това положение остава да ползваме наличните "подръчни" средства, за да организираме някак работата за обработка на неиздаденото слово. А когато един ден успеем да създадем и специализирана система, вече събраните текстове ще могат лесно да бъдат прехвърлени в нея. Васко, ти би ли участвал в разработването на специализирана ИС?
  17. Прегледах всички налични разширения тук и следните ми се сториха потенциално полезни за нашите цели: http://www.mediawiki.org/wiki/Extension:AuthorProtect http://www.mediawiki.org/wiki/Extension:Bibliography http://www.mediawiki.org/wiki/Extension:Bibwiki http://wiki-tools.com/wiki/Wiki_Category_Tag_Cloud http://www.mediawiki.org/wiki/Extension:Cite http://www.mediawiki.org/wiki/Extension:Collection http://www.mediawiki.org/wiki/Extension:Configure http://www.mediawiki.org/wiki/Extension:ConfirmAccount http://www.mediawiki.org/wiki/Extension:CorporateContact http://www.mediawiki.org/wiki/Extension:DiscussionThreading http://www.mediawiki.org/wiki/Extension:DynamicPageList http://www.mediawiki.org/wiki/Extension:EditUser http://www.mediawiki.org/wiki/Extension:EditWarning http://www.mediawiki.org/wiki/Extension:EmailAddressImage http://www.mediawiki.org/wiki/Extension:FC...itor_and_Wikia) http://www.mediawiki.org/wiki/Extension:Glossary http://www.mediawiki.org/wiki/Extension:GroupPortal http://www.mediawiki.org/wiki/Extension:Header_Footer http://www.mediawiki.org/wiki/Extension:LiquidThreads http://www.mediawiki.org/wiki/Extension:NewArticleTemplates http://www.mediawiki.org/wiki/Extension:NewUserMessage http://www.mediawiki.org/wiki/Extension:Newest_Pages http://www.mediawiki.org/wiki/Extension:PDF_Writer http://www.mediawiki.org/wiki/Extension:Pdf_Book http://www.mediawiki.org/wiki/Extension:PreloadManager http://www.mediawiki.org/wiki/Extension:Proofread_Page !!! http://code.google.com/p/wikimediaspellchecker/ !!! http://www.mediawiki.org/wiki/Extension:TransformChanges http://www.mediawiki.org/wiki/Extension:Word2MediaWikiPlus Сега ще започвам да ги инсталирам едно по едно и да ги тествам...
  18. Здравей, Ани! (Хайде на "ти") Може да се изтрие или да се подмени с друга картинка. Ами може да стане по много начини, но ето един примерен, ако работиш с "ABBYY Fine Reader": От комбобокса избираш "Web Browser", както е показано на картинката и от бутончето в ляво избираш "Send...", също както е показано. Това трябва да отвори уеб браузър с текста на страницата и фигурите. Чуква се с десния бутон на мишката върху фигурата и се избира "Save Image As", след което фигурата се запазва като графичен файл. Ако е необходимо, запазеният графичен файл може да бъде допълнително обработен с редактор на растерни изображения, или може да бъде векторизиран и запазен като векторен файл с векторен редактор. Ако не работиш с "ABBYY Fine Reader", можеш да отвориш ".DOC" файла с разпознатия текст, да намериш там страницата с фигурата, да изкопираш фигурата в клипборда и да я поставиш (Paste) в графичен редактор.
  19. Назъров

    Работа по каталога

    Не само съм разглеждал някои от тях, но и някои от тях са създадени от мен (например тази на библиотеката на БНР и "златен фонд" на БНР). Точно затова знам, че този подход не е най-подходящият за нашите цели, защото ние не правим електронен каталог на конвенционална библиотека. Или поне аз така си мисля, но може да се окаже и че греша. Какво искаме да направим всъщност?
  20. Назъров

    Работа по каталога

    Ама Донке, Ние не правим традиционна библиотека с физически книги, а електронна. Съответно и технологиите и цялата логика на работа и на ползване от потребителите са много различни, а ми се струва, че вие не виждате ясно разликите.
  21. Назъров

    Работа по каталога

    Този информационен проблем се решава по следния начин. Създават се два независими един от друг каталога - на беседи и на книги. След това между тях може да бъде създаден междинен каталог, който да ги свърже. Така, от една страна, за всяка беседа ще има списък с книгите, в които е била публикувана, а от друга, за всяка книга ще има списък на включените в нея беседи. Това са тривиални задачи в сферата на информационните технологии, но те се решават най-ефективно посредством релационни бази данни и специализиран потребителски интерфейс. Не знам, каква точно ви е идеята за тези каталожни картички и как те ще бъдат ползвани от потребителите?
  22. Уики - методологични стъпки за работа, обсъждане на средствата и стъпките обсъждане на средствата и стъпките Здравейте, приятели! да споделя няколко идеи относно средствата и процедурите за работа. Можем да използване описаната по-долу структура като скелет, към който да добавяме нови и да усъвършенстваме действащите процедури. 1. Качване на нова сканирана книга във уикито. 1.1. Качването се прави в раздел "Книги, по които се работи", при което се описва и съдържанието (стр. и заглавие на беседите). 1.2. Пуска се обявява за "нова книга за работа" в работния форум. 1.3. След съдържанието може да се опишат допълни изисквания от организационен характер, като крайна дата, до която книгата е желателно да бъде готова и т.н. 2. Взимане (резервиране) на беседа за работа. 2.1. Преди да се вземе (резервира) нова беседа, трябва да се провери дали в нея има таблици, схеми, бележки под черта или други елементи, които изискват по-сложна обработка. Така доброволецът трябва да прецени дали обработката на тази беседа е в неговите възможности и ако не, да избере друга беседа. 2.2. Резервирането става като се редактира заглавието на беседата в описа на съдържанието, като след заглавието на беседата се пише: "(Потребителски акаунт) (Работи се)". 2.3. С взимането (резервирането) на беседата, доброволецът се ангажира да я обработи до крайния срок обявен за книгата. Ако след взимането на беседата доброволецът разбере че е възпрепятстван да я обработи в срок, следва да я обяви своевременно в работния форум (или да я върне, ако нищо не е работил по нея), за да може тя да бъде поета/продължена от друг доброволец. 3. Работа по взета беседа. 3.1. Създава се нов текстов документ (в .RTF формат) за беседата и се отваря в предпочитания от оператора текстов редактор. Препоръчително е да се работи с редактор, който има корекция на правопис. 3.2. Тук следва да се добави спецификация на стандартите за форматиране и редакция на текста, които предстои да бъдат уточнени. Трябва да се специфицират също и правилните настройки на програмата ABBYY Fine Reader. 3.3. Отваря се сканираната книга (PDF) с програмата ABBYY Fine Reader. (Забележка: Моят опит показва, че е най-ефективно и лесно грубата корекция на стария правопис да се прави намясто след разпознаването. Така, успоредно с грубата корекция се прави и сверка с оригинала, което в много случаи спомага за предотвратяване на грешки при корекцията, форматирането и обработката на схеми, диаграми, бележки под черта и т.н.) 3.3.1. Избира се Thumbnail-а на сканираното изображение на първата страница от беседата и с чукване на десния бутон на мишката върху него се избира "Read Page". След завършване на разпознаването в десния прозорец имаме текстов редактор с разпознатия текст на текущо избраната страница. 3.3.2. Коригира се текста според стандартите от т.3.2. 3.3.2.1. Копира се коригирания текст и се поставя в отворения текстов редактор (т.3.1.). Обработват се схеми, диаграми, бележки под линия и др. (ако има такива) и се вмъкват на съответните места в текста. 3.3.2.2. Прави се финален прочит/преглед на страницата, вече в текстовия редактор и се запаметяват промените. Тук, в зависимост от нивото на редакторска компетентност на доброволеца, може да се направи и по-фина степен на редакция. 3.3.2.3. Ако работата трябва да бъде преустановена и продължена друг път, на нов ред се записва номера на следващата страница, която трябва да бъде добавена. Така, при възобновяване на работата ще е ясно от къде трябва да се продължи. 3.3.2.4. Повтаря се горната процедура поотделно за всички страници на беседата. 3.3.2.5. Прави се финален прочит/преглед на цялата беседа и се запазват промените. С това корекцията е завършена. 4. Депозиране на обработена беседа. 4.1. Копира се готовия текст на беседата от текстовия редактор и се поставя на съответното място в уикито. 4.1.1. Тук следва да се специфицират необходимите допълнителни операции за поставяне на графики, таблици, диаграми, бележки под черта и т.н. Също за форматиране на заглавието, новите редове и други. 4.1.2. Редактира се заглавието на беседата в описа на съдържанието, като след заглавието на беседата се пише: "(Потребителски акаунт) (Ниво на редакция)". 4.2. При депозиране на беседа с годно за публикация ниво на редакция, тя трябва бъде публикувана за свободно ползване. Следва продължение...
  23. Назъров

    Работа по каталога

    Здравей, Моника! Според както аз виждам целите на проекта, нашата задача е да направим електронен архив и на първо място да каталогизираме словото така, както то е било изнасяно, в неговия изворов вид, а чак на второ и трето място можем да каталогизираме и различните печатни издания. В този смисъл, за най-базова единица в тъканта на словото ние приемаме беседата. От тук естествено следва и най-базовият архивен каталог на словото - хронологичен - по дата, час и място на изнасяне, а също и вид на беседата (Неделни беседи; Лекции – общ клас; Лекции – специален клас; Утринни слова; Съборни беседи; Младежки събори; Беседи при Седемте рилски езера; Беседи на сестрите; Беседи на ръководителите; Беседи класа на добродетелите; Извънредни беседи; Разговори с ученици; Музика и т.н.). Това аз виждам като нашата първостепенна задача - събиране, електронизиране, картотекиране и осигуряване на свободен достъп до цялото слово в неговия автентичен, изворов вид. Като втора задача, вече върху основата на този архив, могат да бъдат надграждани допълнителни справочни каталози като например: каталог на печатните издания; каталог на електронните публикации; каталог на притчите в словото, тематичен указател и т.н. и т.н. Като трета задача, отделно от архива и каталозите на самото слово на Учителя, може да се направят и допълнителни архиви и каталози на статии, книги, филми, музика и най-общо казано - материали от трети автори за словото и Учителя. Какво мислите вие, приятели?
  24. Ето няколко интересни и потенциално полезни разширения: Extension:Collections Extension:Configure Прегледал съм само до края на буквата "C". По-късно ще продължа нататък.
  25. Да, и аз не успях да кача, но мислех, че е нещо от правата.
×