Велина Василева

Заслугата е изцяло на Учителя...

Прекланяме се всички, пред Неговия Дух!

Той е с нас, сега - в дните, в които израстваме вътрешно...

Трябва, търпеливо да придобием едно ново разбиране за себе си - реалното разбиране... То ще дойде, когато осъзнаем, че тук, на земята - сега виждаме и коментираме само отражението си, а не същинският Божествен човек, който де факто сме ... Това сме - всички заедно и всеки един от нас, поотделно... "Вие сте с главата нагоре и с краката надолу, а гледате образа във водата, че неговата глава е към центъра на Земята, а вашата е към центъра на Слънцето." Ние сме материалисти, в душата си, в нисшата си астрална душа, когато - "гледаме образа във водата" (както и да се самозаблуждаваме в изявленията си, когато цялото ни мислене е съобразено с текущата земна парадигма... Самият факт, че тя се променя - говори , че тя няма тежест и затова - не е истинна)...

Всъщност - ние първоначално се стремим да задоволим нуждите на този "образ във водата", смятайки, че образът (това е егото) - е действителен човек... Но не - от опита си , на Земята, разбираме, че този път не е правилен, защото много страдаме, докато служим на образа...

Едва когато "се обърнем" и разберем, че реално, ние не сме образа, а действителният човек, чиято глава сочи към Слънцето - т.е. Бога - и само когато поставим Бог и в началото, и в края, и във всичко, което мислим, чувстваме и вършим - тогава нещата ще се променят за нас и страданията ни ще свършат...

"...обичам да говоря с птици и цветя
и да дочувам само ангелския звън..."
С крилете на вълшебен стих, щом полетя,
аз виждам края на хилядолетен сън...

Мили приятели! Благодаря! Хубав ден на всички!

Бъдете благословени!

"Помнете: Никой не може да живее сам. Щом не можеш да живееш сам, пази правилото: Живей близо до Бога, близо до ближния си и близо до себе си! Изучавайте тази близост и се ползвайте разумно от нея. Щом си близо до Бога, имаш отношение към Него. Той не ти казва какво да правиш, но наблюдава доколко си досетлив, да направиш това, което Му е приятно. Няма да слезе ангел от небето, да ти каже какво да правиш, но ти сам трябва да се сетиш; като видиш, че едно сираче плаче на пътя, да разбереш от какво има нужда и да му помогнеш. Детето се радва, и ти се радваш. И Бог, Който те наблюдава, е доволен, че се е намерил човек да изпълни Неговата воля. Детето е плакало, молело се, да му помогне някой. Ти влезе в положението на детето и му помогна. Това се иска от човека: да е досетлив, да изпълнява Божията воля. Може и ангел да слезе от небето, да изпълни Божията воля, но друга работа има той. Хората трябва да изпълняват Божията воля на земята; ангелите ще вършат онази работа, която хората не могат да свършат. Това е новото разбиране за живота и за отношенията на хората към Бога, към себе си и към своя ближен.

Как се разбира Божията воля? Ако си светия, лесно можеш да я разбереш. Първо се запитай, светия ли си, свещ ли си, могат ли хората на твоята светлина да четат. Могат ли с твоята топлина да запалят огнището си, да опекат хляба си и да сварят яденето си? Ако палиш огъня на хората, светия си; ако само дим правиш, никакъв светия не си. Под „светия“ вие разбирате образите на светиите в църквата. Къде са самите светии? Според мене светии са онези, които осветяват и отопляват стаята ми. Често седя около печката и си мисля нещо. Наблюдава ме някой и си казва: „Какво ли мисли Учителят?“ Нищо не мисля, разговарям се с топлината на печката. Тя е светия, който е влязъл в печката. – „Как да разберем това: буквално, или преносно?“ Право е и в буквален, и в преносен смисъл. Аз седя около печката и мисля за всички, които взеха участие в доставянето ѝ: някои я правеха, други я купиха, трети я донесоха, настаниха, запалиха, а аз се топля на нея. Това е любовта на тия хора. Те донесоха топлината и печката топли. Аз мисля и изпращам своята благодарност към Бога, както и към всички онези, които са работели и работят за общото благо. В благодарността се заключава философията на живота. Да благодарим на Бога, за да просветне умът ни и да се облагороди сърцето ни!

Да влезем в Бога и да бъдем носители на Неговата мисъл! Христос казва: „Ще потече като жива вода“. Мислете право и разбирайте право, да потече животът във вас като светлина и топлина. Един ден, когато станете светии, и вие ще влезете в някоя печка. Засега обаче сте свободни. И този светия, отвреме-навреме, е свободен. Тогава ние казваме, че печката не гори. Като изстине стаята, светията пак влезе в печката. Топля се, ям хляб, дишам въздух и благодаря на всички разумни същества, които са работили за доставяне на необходимите неща за цялото човечество.

Някой ме пита какво мисля. Мисля за Божията Любов и за живота, който изтича от нея. Мисля за Божията Мъдрост и за светлината, която изтича от нея. Мисля за Божията Истина и за свободата, която изтича от нея. Мислете и вие така. Това е правият път за размишление – да отправяте мисълта си към ония същества, които работят. Не е позволено при великите блага и жертви, които ни се дават, да бъдем недоволни. Един ден ще влезеш като слуга в печката. Това е образ, който може да разберете и по буква, и преносно. Ще влезеш в живота и ще те накарат да свършиш една неприятна работа. Ако имаш Любов, ще я свършиш добре и ще научиш от нея това, което по друг начин не можеш да научиш."

Граници в живота, Общ Окултен Клас, 6.01.1932 г., София

Момичета, прекрасни сте, благодаря ви!

Нечистота е когато човек не е достигнал още до вътрешното, скритото, окултното разбиране на живота...

Тогава той говори неща, които не разбира -

защото това, което казва такъв човек,

се отнася до Реалността, която е духовна, а пък човекът си мисли за физическите неща, т.е. има предвид - сенките, илюзията на физическото поле...

Това изопачава смисъла на чистите духовни учения и затова е нечистота, незрялост...

Благодаря! Много полезен е твоят коментар!

Неоцененото богатство


Човек не съзнава, че е роб и че освобождението му е предстояща задача, а не - текущ факт, както схваща нещата обикновеният човек... Трябва да бъдем търпеливи и да не приемаме лично нещата... Поне дотолкова трябва да имаме ум, че да не се дразним от другия, защото - "другостта" е свързана само с формата и затова е илюзорна... Ще се заобичаме, когато се научим да виждаме себе си и в "другия"... Търпение... Само търпение...



Изкуството на ангелите

Изкуството на ангелите

Да ни благослови Бог всички, да стигнем до Любовта, за да подейства в нас Мъдростта и да познаем Истината, която ще донесе Свободата и така - ще влезем в Божествения Живот, напускайки временното съществувание - завинаги!...
Обаче - най-напред идва Правдата - тя е основа на Любовта... Правдата - това е еднаквото отношение, което трябва да имаме - към всички души...


В правда, истина и святост

Изкуството на ангелите

Да ни благослови Бог всички, да стигнем до Любовта, за да подейства в нас Мъдростта и да познаем Истината, която ще донесе Свободата и така - ще влезем в Божествения Живот, напускайки временното съществувание - завинаги!...
Обаче - най-напред идва Правдата - тя е основа на Любовта... Правдата - това е еднаквото отношение, което трябва да имаме - към всички души...


В правда, истина и святост

"...човек трябва да познае себе си. Той сам е мярката за себе си. Ако се сравнява с другите хора, това не е уместно. Ако речете да се сравнявате с другите хора, за да се изправите, то е труден този въпрос. Всеки човек е мярка за себе си. И ако вземеш друг човек за мярка на себе си, ти ще паднеш в погрешка. Тогаз трябва да пазите слудующия закон: Единицата, едното съдържа всичко в себе си. Но едното е и във всичко! Всички са в едното и едното е във всички. Значи, ще съзнаваш, че Божествената мярка е вътре в тебе. Ще съзнаваш две състояния, две положения: Ти си в Бога и Бог е вътре в тебе. То са две различни състояния.
... Когато ти си в Бога, Бог ще се грижи за тебе. А пък когато Бог е в тебе, ти ще помислиш за Него! А пък когато ти си в Бога, Той промишлява за тебе.

*
Научете се да изпълнявате Волята Божия. Бог живее в нас и ни наблюдава. Но не ни прави никакви забележки. Той живее в нас и ни наблюдава. Като мислиш, чувствуваш и постъпваш, Той те наблюдава и казва: „Тази мисъл не е такава, каквато трябва да бъде, това чувство не е такова, тая постъпка не е такава, каквато трябва“. Ти се оправдаваш и казваш: „Условията не са такива, онези хора не са такива.“ Бог ти казва, че тази постъпка не е такава, три пъти и млъкне.

*
Любовта е път на живота. Там, дето има Любов, има Светлина. А там, дето има Светлина, има и Топлина. А там, дето има Топлина, има и сила. Или друго яче казано: там, дето е почнала да действува Любовта, почва да действува и Мъдростта. И там, дето Мъдростта действува, по необходимост идват и Истината и Свободата. Не само да мислите. В мислево отношение има доста прогрес във вас. И в духовно отношение има голям прогрес. Но на физическото поле имате малък резултат. В силата сте слаби. Като дойде до изпълнението на някои работи сте слаби. И знаете ли, у българите има една поговорка: „Малките камъчета прекатурват колата.“ Аз се чудя, как може едно малко камъче да катури колата. Това е вярно в друг смисъл. Една малка искрица, турена на една бомба може не да катури колата, но може да хвърли цяла къща във въздуха. Една малка думичка, казана, знаете ли какво може да направи? Целия свят може да прекатури, всички хора да ги раздели на два лагера. Една малка погрешка във вашия ум може да обърне целия ви ум. Една малка погрешка във вашите чувства, може да обърне наопаки сърцето ви. Една малка погрешка във волята ви, може да преобърне цялата ви воля наопаки. Не отнасяйте нещата сега до другите хора, но към самите вас. Една малка погрешка в ума ви, веднага я поправи, понеже иначе твоята кола ще се прекатури най-първо. И най-малката погрешка в сърцето ви, я поправи, иначе ще се катури колата ви."

Изкуството на ангелите

Благодаря! Много полезен е твоят коментар!

Неоцененото богатство


Човек не съзнава, че е роб и че освобождението му е предстояща задача, а не - текущ факт, както схваща нещата обикновеният човек... Трябва да бъдем търпеливи и да не приемаме лично нещата... Поне дотолкова трябва да имаме ум, че да не се дразним от другия, защото - "другостта" е свързана само с формата и затова е илюзорна... Ще се заобичаме, когато се научим да виждаме себе си и в "другия"... Търпение... Само търпение...



Изкуството на ангелите

Колко често говорим за будност, за усещане, за осъзнаване и прилагане.
И колко е трудно, докато вървим през пустинята, да устояваме на изпитанията.

Волята, без вяра е за никъде.
Голата воля - убива.
Вярата - съгражда.

Чистота в нас, чистотата на чувствата и мислите ни (колко относително звучи това),
може да ни покаже пътя. Защото пътечките ни са буранясали, но ние си ги
мислим за широки магистрали. И се спъваме в невидимите бурени, защото
тези бурени са в нас самите.

Божествената Искра, живееща в нас, породила ни, без нашето вътрешно желание
да се превърнем в чисти проводници, няма да засияе.

А за това, за кой ли път си повтарям - нужно е приложение, разумно приложение.
Нужна е мравешката крачица, за да получим богатството на Божието Благословение.

" Човек трябва да застане на това място от злото, че да не изгаря, но да се ползва от него. Засега злото, като мощна сила, е потребно. Понеже злото господарства в света, вие трябва да се учите от него. Всички хора казват, че не обичат злото, а всъщност правят зло. Значи, макар и несъзнателно, те го обичат. Може ли човек да прави нещо, което не обича? Човек дава път и на злото, което е вън от него. Той възприема някоя лоша мисъл в ума си, или някое лошо чувство в сърцето си, храни ги известно време и след това ги изнася вън от себе си. Човек трябва да има будно съзнание, да не допуска злото в себе си, да не дава в услуга на злото нито устата, нито ума, нито сърцето си.
*
Сегашните хора живеят в един свят на големи противоречия, в който злото царува, а доброто слугува. Докато злото царува, страданията и нещастията са неизбежни. Сега се създава нов свят, с нов ред и порядък, в който доброто ще царува, а злото ще слугува. Някои очакват този свят да дойде вече. Те го очакват преждевременно. Злото не иска да отстъпи царството си. То има още работа, има да взима от света. Докато не получи своето си, злото няма да отстъпи. Вижте какви дълбоки корени е пуснало злото в света. Днес мнозина мислят, че като наругаят някого, ще го оправят. Днес навсякъде виждате насилието да управлява, но светът не може да се оправи чрез насилие. Какво може да донесе насилието? Ще кажете, че чрез насилието човек учи, опитности придобива. Каква опитност ще придобие момата от своя възлюбен? Тя казва: „Изгорих се малко, но поне го познах“. Десет момци ще я обикалят и десетте ще я изгорят и тя мисли, че придобила някаква опитност. Десетте ще я изгорят по различен начин, а тя пак няма да ги разбере. Змията ще те ухапе по един начин, кучето – по друг, комарът – по трети начин, но ти все ще бъдеш хапан и нищо особено няма да научиш. Ако мислиш, че ще знаеш какво нещо е хапането, лъжеш се. Едно нещо трябва да знаете: злото царува в самия човек, а не вън от него. Външните условия са причина да се прояви злото навън, да излезе от човека, да види какво се крие в него. И най-кроткият човек може да бъде предизвикан да прояви злото в себе си и да ухапе. В стремежа си да се самозапази, човек може да убие човека.

*
Освен Бога няма друга сила, която може да освободи човека от властта на злото. Колкото и да се бият хората, колкото и да воюват, ако Бог не се всели в тях, никаква свобода не могат да имат. Вън от Бога царува насилието, а в Бога – свободата. където царува злото, въпросите не се разрешават правилно. Разрешаването на въпросите се заключава във вселяването на Бога в човешката душа. Казано е в Писанието: „Аз ще се вселя в тях, те ще ми станат народ и аз ще им бъда Бог“. Слушате ли някой да плаче и да се оплаква от съдбата си, ще знаете, че той е слаб човек. Силният не се оплаква. – Защо? – Защото Бог се е вселил в него. Той е пожертвал живота си в служене на Великия. Всяка жена или всеки мъж, които жертват живота си в служене един на друг, не са силни хора. Мъж, жена, майка, деца, всички трябва да пожертват живота си в служене на Бога. Щом служат на Него, те ще служат и на ближния си. Докато живее само за себе си, или за своя ближен, човек служи на злото. Щом живее за всички, щом обича всички, той служи на доброто. Който иска да служи на доброто, той трябва да обича първо Бога, а после ближния си и себе си. В Единния са всички. Той включва в себе си не само хората, но и растенията, и животните. Дайте път на доброто в себе си, за да се всели Бог във вас и да обичате всички. Какво по-голямо благо може да очаква човек от това, да разшири сърцето си, да придобие вътрешен мир и спокойствие?

Сегашните хора живеят в един свят, на който не са господари. Те имат един господар, който ги заставя да правят това, което не искат. Никой не прави зло доброволно. Човек е заставен да прави зло, насила го карат. Благодарение на това, всички хора пъшкат под тежестта на злото и очакват да дойде някой да ги спаси. – Кой ще дойде? – Бог. – Как ще ги спаси? – Като се всели в тях. Кога познавате, че Бог се е вселил в човека? Един от признаците за вселяването е, че човек става господар на своите мисли, чувства и постъпки. Видите ли, че някой плаче, ще знаете, че той е далеч още от вселяването. Светията не плаче. Не е лошо нещо да плаче човек. Плачът, както и дъждът в природата, имат благоприятно въздействие върху човека. Като плаче, човек се лекува. казано е в Писанието: „Ще дойде Бог и ще изтрие всяка сълза от очите на човека“. Тогава няма да има причини за плач. Днес хората плачат, защото има причини за плач. Новият живот изисква чисти, здрави, силни хора. Там не се позволява никаква нечистота. В който дом влезете, трябва да носите чистота. И тия, които ви приемат, също трябва да бъдат чисти. Само така можете да очаквате вселяването."



Неоцененото богатство, Рилски Беседи, 25.08.1940 г.

Нечистота е когато човек не е достигнал още до вътрешното, скритото, окултното разбиране на живота...

Тогава той говори неща, които не разбира -

защото това, което казва такъв човек,

се отнася до Реалността, която е духовна, а пък човекът си мисли за физическите неща, т.е. има предвид - сенките, илюзията на физическото поле...

Това изопачава смисъла на чистите духовни учения и затова е нечистота, незрялост...

"Когато направиш за Бога нещо, ти си свободен. Няма тогава кой да те съди.
Щом направиш нещо за частите, тогава имаш състезание, не си свободен.
Като правиш нещо от любов към Бога, ти си свободен. Само там седи свободата.
Всеки вижда погрешките на другите, а пък погрешките сами са частно.

Няма нещо по-неустойчиво от човешката любов. Устойчивото у човека е Божественото.
Бог трябва да слезе у хората, за да измени човешката любов и да я превърне в Божествена.
А пък ний трябва да живеем у Бога, за да се изправи нашата любов.
Много мъчно е да се освободи човек от миналите навици.
...
Човек, като изправи своите слабости, е силен, а пък като не ги изправи, е слаб.

*
Ти търсиш да обичаш някого, да обичаш една част от цялото.
Понеже обичате цялото, то заради цялото ще обичате частите.
Вие още не сте проявили любовта си.
Всеки ден увеличавайте с по една стотна от градуса любовта си."

Частите и цялото, ООК, 24.07.1940 г.


"Бог е Любов.
Следователно как ще питам Господа, дали ме обича?
Не можеш да обичаш един човек вън от Цялото. Това е немислимо.

Как ще обичаш пръста на ръката си, вън от цялата ръка?
Ако се отдели от ръката ти, той губи своята стойност.
Ако ти се отделиш от Бога, никой не може да те обича. Ние обичаме човека дотолкова,
доколкото той съставя част от Цялото, т.е. от Божественото.
Щом се отдели от Цялото, никаква сила не е в състояние да ме накара да го обичам."

Външна и вътрешна вяра, Утринни Беседи, 08.01.1933 г.

"Казва Христос: „Който напусне жена си, прелюбодейства“.
Христос обяснявал тази мисъл на учениците,
говорил им за дълбокия смисъл, който се крие в нея.

Всички хора днес страдат от неразбиране на нещата.
Те разглеждат всяко нещо в неговия буквален смисъл.

Тази мисъл е новозаветна, и кой как я прочете, ужаси се и казва:
„Ние трябва да пазим жените си като писани яйца. Любиш ли жена си, ще любиш и Бога“.
Не, аз казвам, че ако любиш жена си, Бога не можеш да любиш.

Но любиш ли Бога, ти не можеш да не любиш жена си и децата си, и всички същества.
Ще любиш, както Бог люби. Тогава Любовта ще бъде нещо възможно за тебе,
и ти няма да казваш, че „този не мога да търпя“, „онзи не обичам“ и т.н.

Като човек, вярно е, че много неща са невъзможни,
но невъзможното за човека е възможно за Бога.
Човешката любов е частична, Божията Любов е целокупна.
Под „целокупност“ разбирам единение, единство в съзнанията.

Ако ти любиш всички хора, техните съзнания, като възприемат твоята любов,
ще се съединят с твоето, и ще има единство в съзнанията.
„Всеки, който напуща жена си, прелюбодейства.“
Този стих, преведен в широк смисъл, означава:

„Всеки, който напуща Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина, прелюбодейства“. "

Братя в единомислие, Съборни Беседи, 20.08.1927 г.

Трябва, търпеливо да придобием едно ново разбиране за себе си - реалното разбиране... То ще дойде, когато осъзнаем, че тук, на земята - сега виждаме и коментираме само отражението си, а не същинският Божествен човек, който де факто сме ... Това сме - всички заедно и всеки един от нас, поотделно... "Вие сте с главата нагоре и с краката надолу, а гледате образа във водата, че неговата глава е към центъра на Земята, а вашата е към центъра на Слънцето." Ние сме материалисти, в душата си, в нисшата си астрална душа, когато - "гледаме образа във водата" (както и да се самозаблуждаваме в изявленията си, когато цялото ни мислене е съобразено с текущата земна парадигма... Самият факт, че тя се променя - говори , че тя няма тежест и затова - не е истинна)...

Всъщност - ние първоначално се стремим да задоволим нуждите на този "образ във водата", смятайки, че образът (това е егото) - е действителен човек... Но не - от опита си , на Земята, разбираме, че този път не е правилен, защото много страдаме, докато служим на образа...

Едва когато "се обърнем" и разберем, че реално, ние не сме образа, а действителният човек, чиято глава сочи към Слънцето - т.е. Бога - и само когато поставим Бог и в началото, и в края, и във всичко, което мислим, чувстваме и вършим - тогава нещата ще се променят за нас и страданията ни ще свършат...

Благодаря!

"Тъмнината показва, че нямаш отношение към нещата:
или вярата ти е отсрабнала, или любовта ти не се проявява.
Дето има тъмнина, там става вкисване.
Ако вярата ти е пасивна, а духът активен, работите се нареждат добре.
Ако всичко в тебе се неутрализира, както се получават солите в химията, всяко растене престава.

Тогава казваш: Нищо не ме интересува вече.
Ако си цигулар, захвърляш цигулката настрана.
Не я захвърляй, вземи я и започни да свириш, да изучаваш всеки тон, всяко движение на лъка.
Аз правя това всеки ден, поне по 5-10 минути. - Какво особено си постигнал? - Много нещо постигнах.

Аз не се стремя да стана философ, светия, или ангел - отдавна съм такъв.
Някой иска сега да стане светия. Той е светия, но не вярва в това.

Пръв ти трябва да съзнаеш, че Бог те е създал добър и си такъв.
Ако очакваш хората да те признаят за добър, твоята работа е пропаднала.
Сам ще намериш доброто в ума и в сърцето си и ще го проявиш.
Ако е останало нещо отрицателно в тебе, ще го филтрираш.
- Не разбирам някои работи. - Какво искаш да разбереш?

В дадения случай ще разбереш само закона на вярата и закона на любовта - нищо друго не ти трябва."

Закон на вярата и любовта, ООК, 13.04.1932 г., София

Днешните хора

не могат да мислят еднакво -

причината е, че те са различни проявления на Едно и Също Нещо (наречено Първа Причина)
- във време и пространство...

И стремежът не е такъв - те да мислят еднакво, по калъп ,тук на Земята - това е нелепо... Обаче - стремежът е - те да се научат да мислят хармонично... Да станат нещо като - инструменти в един симфоничен оркестър; да свирят вярно, приятно за слуха... Това е изкуство, за което - всеки един от нас трябва лично да се потруди; да се изчисти от излишните наслоявания във формата, които смущават хармонията и така да заеме мястото си в общата симфония... Да разучи - без никакви грешки - само своята, само индивидуалната си партитура... (А не - да разучава тази на съседа си, както погрешно схващат въпроса някои скрити за себе си фанатици, които външно търсят фанатизма... Това е същият този фанатизъм, който те сами, предварително, проектират навън и по тази причина само - той е видим, но лично и само за тях... Чистият човек - външно не вижда никакъв фанатизъм , защото - чистият вътрешно няма фанатизъм и така просто няма какво да проектира външно )

Всеки един от нас - чрез четене и лично прилагане на Записаните в Чисти Източници - Чисти Идеи - може да се пресътвори и дотук само стига свободната му воля - да реши - готов ли е вече да се чисти, или още не е готов и още ще продължава със заниманията си, докато дойде определеното му време да се заеме сериозно с този въпрос...

В Беседите на Учителя - са посочени методите и начините за разучаване на "личната партитура" на всекиго - за да се свири (окултно това значи - да се мисли) вярно и да не се внася дисонанс в общата музикалност... Страданията, които търпим - са само указателни напътствия към вярното свирене (т.е. - мислене)...

Никакво насилие не следва да се прилага външно; това е отминала епоха - тази на закона на Мойсей... Когато Христос внесе братолюбието в света - който го приеме - означава, че се е отказал от насилието и вече се стреми да влезе в Любовта... Това обаче е процес, а не е акт и затова "тук е нужно търпението и вярата на светиите" (библ. цитат) ...

Той е тук - винаги с нас и в нас, независимо какво мислим и вършим.

Ние сме проводници на неговото слово, което ни оживява.

И когато се научим да го прилагаме, нашият вътрешен свят ще се изпълни с омиротворение...

Заслугата е изцяло на Учителя...

Прекланяме се всички, пред Неговия Дух!

Той е с нас, сега - в дните, в които израстваме вътрешно...