Велина Василева

Мисля си сега, че следващия цитат се отнася до всички ни,

но всеки един от нас трябва лично за себе си да го приложи,

ако има поне капчица здрав ум в главата си и едновременно с това се счита за вярващ човек...

На всички ни липсва чистота и святост.

Много ни липсва - иначе нямаше да сме тук, на земята - за да се подготвим за живот сред възвишените любящи същества, които ни наблюдават отгоре...

Някои от нашите постове - със сигурност биха ги удивили много, с надутото си късогледство... Не можем ли тук да се опитаме - поне малко да бъдем по-скромни, когато толкова напористо предлагаме - своя, отдавна престояла, консервирана домашна умствена продукция - на другите - като "мъдрост от последна инстанция"?...Така заблуждаваме и себе си , и другите...

Отговорност е - сам да се чистиш и да предлагаш само чистото на другите!...

Защо тук , в Портала към съзнателен живот - да не предлагаме - чистите идеи, които са проверени и произходът им е от чисти Източници?!

Тези чисти идеи, оставени от Учителя, на български език - те ни чакат - забравени като бедни роднини...

Нека да не забравяме, че всяка една мисъл, всяка една идея - е живо същество, което е в състояние да ни промени - да ни повдигне, или да ни срине още повече...

Какво правим ние и кому доверяваме развитието си, щом не правим никакви специални усилия - да подбираме храната си... В окултен смисъл това означава - да разбираме идеите, които излагаме, в техния чист смисъл; да се стремим към чистотата в духовното разбиране и съзнателно да я търсим ... Затова имаме оставени образци с чисти идеи... Ние не можем сами "да сътворим" нещо чисто ; ние можем единствено да го заемем от чисто място и така - след като го разберем и приложим - да го предадем и на други, за да им принесе полза, а не вреда; духовен напредък, а не - духовно осакатяване...

Когато преповтавяме човешките поучения, ерго - сами умотворим по дадена тема и това изнасяме в поста си, без да проверим - така ли е, както го мислим, или образецът на чистота - за тази именно текуща идея - намиращ се в чист Източник - е по-висок - ние сме духовни месоядци... На трапезата, външно - може и да сме вегетарианци, но духовно - ние консумираме нечии човешки бълвочи, или - своите собствени такива и даже се гордеем с "постиженията" си, вместо да се засрамим, че са ни уловили в нечистота... Стигаме даже до там, че да оспорваме чистото и святото...

Това се отнася за нас, така казва Учителят, за нас:


Денят на доброто

Така е... Огромно е разнообразието в живота, но тук, в този форум - освен човешкото становище по даден въпрос, което е добро и ценно - се опитваме да налучкаме и Божественото мнение по същите въпроси, което е по-добро и по-ценно от човешкото, защото Божественото е вечно, а човешкото становище е само временно... Така - ако не през живота, то - заедно със смъртта на човека - и това, човешкото становище, се разпада ...

Затова - мисля си сега, че ако я няма вярата в Бога , то вярата в себе си - не може много да ни даде... Поне - не на всички... Обикновено искрено вярват в себе си хора, които не са страдали дълбоко и продължително в живота си... Защото - когато дойдат интензивни страдания върху нас - и най-големите атеисти забравят за вярата в себе си (която наистина им е помагала много добре до този момент), и от устата им неволно се изтръгва стон - "Боже, Божичко"... Неволно, естествено и автоматично става - от гледището на човека, обаче - от Божествено гледище - нищо не е неволно, случайно и без смисъл... Бог се е намесил, чрез страданието - в живота ни, за да го изправи този наш болен живот и да влее Сила в него...

Това - не може да се разбере, преди да се преживее... Само майката, с тежко болното си детенце на ръце; само човекът - комуто са съобщили вестта за неизлечимото заболяване на най-скъпото му същество, или - за невъзвратима загуба - само такъв , омекнал вече човек - ще се съгласи, че има ситуации, в които вярата в себе си - мълчи и нищо не казва... Чак тогава - блясва надеждата и лека полека се заражда вярата в Бога - Единственото Същество, Което може да предложи изход от ситуацията и да даде мотив за по-нататъшен живот...

Много хора - атеисти - така, по този път са се обърнали от атеизъм - към вяра в Бога, след като дълги години са вярвали успешно в себе си, без да имат подходящ случай да се убедят, че вярата в себе си е добра, но - е до време, след което - идва нещо по-добро, което е - вярата в Бога... А след вярата в Бога - идва и Любовта към Бога - което пък е най-доброто...

Така - рано, или късно, човек трябва да стане от пиедестала, където е поставил себе си и да възкачи на този пиеделтал Бога, за да вярва в Него... Т.е. - да замени временното убеждение, което е вече изчерпало възможностите си - с постоянно отношение към Първата Причина, което отношение постепенно, с времето - ще се превърне във връзка с Бога...

Важно е да отбележа още веднъж , че това ново вътрешно убеждение на човека; тази промяна у него - му се налага от самия живот - тук не се прави нищо особено от страна на човека - той просто е станал като мека глина в Ръцете на Създателя си и никак не се противи...

Беседите на Учителя Беинса Дуно, както и много други Чисти Източници - ни дават указания за параметрите на тази постепенно изграждаща се връзка между Бога и човека...Това е - най-общо казано...

В тази връзка Бог е Факторът, Той е Инициаторът и Той е Водещата страна... Не е човекът, който се дърпа и страни от нея дотогава, докогато може... Но Бог - в края на краищата - привлича човека - чрез Любовта...


Сам Отец

С две думи казано - голяма разлика има между човешката гледна точка и Божествената гледна точка - по един и същи казус... Това са диаметрално противоположни становища...

Връзката между човека и Бога (т.нар. Първа Причина) - се изразява в това, че постепенно (не изведнъж, но постепенно) - човекът се отказва да мисли по човешки и да вярва в своя ум, т.е. - в себе си , но - търси вече съзнателно и намира правилното, Божественото мнение за начина, по който трябва да мисли, да чувства и да постъпва, за да не страда, тъй като от опит е разбрал - какво нещо е страданието ( което страдание е дошло, като следствие - поради причина на несъобразяване с Волята на Създателя на Живота)...

Лошите мисли и желания са врагове на човека, които трябва да обичате, за да се освободите от тях.


Петър Дънов – Учителя: „Обичайте, за да сте здрави. Никого не нападайте, никого не критикувайте.
* * *
Високоорганизираният човек никога не може да се умо-побърка, каквито и големи страдания да го връхлитат.
* * *
Една от причините за полудяване на хората идва от минали съществувания - някога са нарушавали природни и божествени закони.
Съсредоточавайте погледа си върху някой предмет, без да мигате. Започнете с една минута и постепенно увеличавайте - това помага за усилване на очите. Също в тъмни, бурни нощи да излизате вън и да се взирате около един час.
* * *
За нервните заболявания, ще използвате ясносиния цвят. Лекуването става така: сутрин да се правят обливания мислено, съсредоточено с привлечения цвят.
* * *
Тъжните мисли се дължат на хиляди нещастни същества, които изпълват цялото пространство. С молитва и добри мисли към тях, вие можете да си помогнете.
* * *
Скръбни ли сте, болни ли сте, неразположени духом ли сте, произнесете думата „аум" няколко пъти, даже и да не разбирате смисъла й. „Аум" е дума на Духа и винаги помага.
* * *
Когато сте скръбни, когато сте отчаяни, изговорете: „Бог е любов" няколко пъти и ще разберете силата на Словото. Има Един, който може да внесе във вас живот и сила, който през всички времена, в каквото и положение да сте се намирали, винаги е помагал.“

Из: „Медицински и окултни правила- Том 1“

~~~~~~~~~~~~~~~~~~
 
Петър Дънов – Учителя: „Като не знаят как да се справят със своите лоши мисли и желания, хората страдат, пъшкат, търсят начин да се освободят от тях.

Ще кажете, че лошите мисли и желания трябва да се пъдят вън.

Как ще изпъдите една лоша мисъл от ума си, или едно лошо желание от сърцето си? Не е лесно да се справите с тях.

Дойде ли една лоша мисъл, ще я угостиш според естеството ѝ и след това ще я поканиш, пак да те посети. Ще ѝ кажеш, че си доволен от посещението ѝ. Ако я приемеш, по този начин, тя сама ще си отиде. Пъдиш ли я, тя няма да излезе. Като остане насилствено, ще ти причини някаква пакост.

И в Писанието е казано да любите враговете си.

Лошите мисли и желания са врагове на човека, които трябва да обичате, за да се освободите от тях.

Хиляди и милиони начини има, чрез които човек може да се справи със своите мисли и желания. Колкото са формите на Любовта, по толкова начини човек може да се справи със своя вътрешен живот, изявен чрез неговите мисли, чувства и желания.

Човек създава само външната опаковка на мислите, чувствата и желанията, т. е. дрехите им, а самите мисли и желания, в различни форми идват от други светове. Те посещават човека, прекарват известно време при него и го напущат.“

Методи за справяне с лошите мисли и желания
 
 
 

Здравей holyvalentine ,
         
Не знам какво да кажа... Права си да си разочарована, щом считаш, че понеже самата ти си отворила: "Астралният свят - опасно или приятно място?" – всички публикации, в темата, трябва да отговарят точно на твоите въпроси. Това, наистина, е разбираемо, от една известна гледна точка.

Обаче, признавам си, че се изненадах. Защото, в общия случай, не може да се разчита, на това – всеки пишещ, по тази тема  – да пише, само за теб. Защото Форум "Езотерика"  се чете много дълго, във времето, от много хора – всеки от които е в правото си, да има своя гледна точка, по темата (за астралния свят) и съвсем не е задължително (ако няма какво да ти каже) – всеки един, от пишещите, да отговаря точно на въпросите, които ти си задала, в своя първи постинг.

Към темата – "Астралният свят - опасно или приятно място?" – за мен, например, е важен един по-различен ракурс (а не този, който ти предпочиташ) и особено е важно – не моето мнение, а онова, което Петър Дънов е казал.

Но ти не си длъжна да го четеш; просто го пропускаш и толкова. С други думи, сигурно вече разбираш, че моят постинг – изобщо не се отнася за теб. Написах го, за самата себе си (аз така уча себе си, като пиша нещата, които ме интересуват), а също и за онези приятели, които евентуално, някой ден, биха намерили нещо полезно, за себе си.

Това е форум – тук четат много хора, с различни разбирания и с различни търсения.  Според мен, гледните точки, на всички хора, по дадена тема,  е нормално да се съвместят (като успоредни прави, в една плоскост), без да влизат в сблъсък. (За целта –  леко сканираш нечий постинг (т.е. четеш го, по диагонал) и ако той не отговаря на твоите нужди, към момента – просто го пропускаш.) 

За мен, нещата, които питаш – стоят по съвсем различен начин и аз не бих си позволила да ти натрапвам моите възгледи, които – предварително знам, че няма да ти помогнат. Но да речем, че можех и че исках да отговоря на въпросите ти – нали, при това положение – щях да се обърна, към теб; т.е. нали щях да посоча изрично твоя ник, за да разбереш, че пиша, конкретно, на теб?! Поздрави.   

Астралният свят не е нищо друго, освен преживяване на минали съществувания. С мечтите си, човек се движи главно в астралния свят. – Реален ли е астралният свят? – Астралният свят е толкова реален, колкото и представленията, които виждате на сцената. Астралният свят е подобен на живота на рибите. Той е подобен на водата. Каквото е състоянието на рибите във водата, такова е състоянието на човека, в астралния свят. Човек не може и не трябва да остава за дълго време в астралния свят. Той трябва да минава от един свят в друг, да се качва все по-нагоре, за да се развива правилно и всестранно.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Човек [в самосъзнанието си на личност], се движи в три области [на материалния свят]: в областта на своите мисли [т.е. в низшия ментален свят], в областта на своите чувства [т.е. в астралния свят] и в областта на постъпките си [т.е. във физическия свят].
Следователно, той трябва да изучава тия три области, да познава себе си [като личност, в човешкия порядък на нещата; т.е. да се познава, като низша астрална душа, за да може, ако почувства вътрешен стремеж, към духовен напредък – да се подготви (чрез вътрешна работа, върху самия себе си) и ако е искрен, безкористен и смирен – да се издигне, в Свръхсъзнанието си: т.е. да се издигне до ново ниво на разбиране на Нещата – в Божествения Порядък; или – постепенно да се приближава, все повече, и повече – до онзи Идеен Живот, който има Висшата му Божествена Душа (живееща извън трите низши материални свята, които обитава низшата му астрална душа). Това е процесът на пробуждане и духовно извисяване душата.]
Мнозина от съвременните хора се движат като в сън, без никаква Идея, в ума си. Те мечтаят само и се движат като сомнамбули, под влиянието на своите мечти.
С мечтите си, човек се движи главно в астралния свят. – Реален ли е астралният свят? – Астралният свят е толкова реален, колкото и представленията, които виждате на сцената. Астралният свят не е нищо друго, освен преживяване на минали съществувания. Астралният свят е подобен на живота на рибите. Той е подобен на водата. Каквото е състоянието на рибите във водата, такова е състоянието на човека в астралния свят. Човек не може и не трябва да остава за дълго време в астралния свят. Той трябва да минава от един свят в друг, да се качва все по-нагоре, за да се развива правилно и всестранно.
Съвременната култура има предвид развиването на човешкия ум.
Тя работи за развиване на човешкия мозък, за развиване на неговите сили и способности. Каквото придобие в тази област, човек го складира в подсъзнанието си, като материал за бъдещата култура.
Днес виждате, че някой човек е обикновен, но той носи знанията на миналото, когато е работил като виден учен – математик, естественик, философ и т.н.
Днес минава за обикновен човек, но в миналото е бил велик музикант, учен, художник и т.н.
От човека зависи, да складира своите придобивки и опитности в подсъзнанието си, или да не ги складира.
Съзнателната работа на човека, в сегашния му живот, определя неговото бъдеще.
Животът на Земята е подобен на частиците на една гумена топка. Докато топката е в естественото си положение, частиците ѝ са групирани на едно място, като в ядро. Такова е положението и на хората на Земята: те се движат, работят, радват се и скърбят, но в края на краищата се централизират помежду си, като в едно ядро.
Обаче, ако гумената топка се надуе чрезмерно, частиците ѝ се отдалечават, една от друга, докато напълно се отдалечат и пръснат в пространството. Такова е положението на душите [т.е. на низшите души], в астралния свят. Те са отдалечени една от друга, без никакви видими връзки и отношения.
Докато са на Земята, хората се обменят помежду си. Те се намират в отношение на взимане и даване.
Докато е на Земята, докато живее, човек чувствува живота в себе си; той чувствува, как теченията на живота се втичат и изтичат от него. Под влиянието на тия течения, именно, той расте и се развива.
За да разбере теченията на живота, за да ги използува разумно, всяка вечер и сутрин, човек трябва да влага, в себе си, нещо положително: положителни мисли и чувства.
Иска ли да постигне нещо, вечер и сутрин човек трябва да влага в подсъзнанието си желание да постигне това нещо, като си каже: "Желая да постигна еди-какво си". Вложи ли това желание, в подсъзнанието си, той трябва да престане да мисли вече за него.
Всяко отправяне на известна мисъл, или известно желание, в областта на подсъзнанието, не е нищо друго, освен посаждане на семе, в почвата.
Посадите ли едно семе [т.е. една идея] в земята [т.е. в мозъка си], оставете го свободно да изникне. Няма да се мине много време, семето ще изникне и ще даде своя плод.
В подсъзнанието си, човек складира нещата, а в съзнанието си той живее, страда и се радва, пада и става.
Като погледне към окръжаващите, човек се сравнява с тях и ту се мисли за способен, силен, ту – за неспособен и слаб.
Човек не може да бъде способен или силен, във всички области. Някой е силен, като майстор. Той разполага с физическа сила, може да строи къщи, мостове и др. Друг някой пък е морално, психически силен. Той геройски носи страданията.
Коя сила е за предпочитане? Колко мостове, колко сгради, построени в миналото, са останали здрави, до днес? Има някакви остатъци от старите египетски пирамиди, но те не представляват нещо цялостно.
Обаче, дойдете ли до характера и устойчивостта на великите хора, които геройски са носили страданията си, името им и досега остава паметно за човечеството, а примерът им и до днес е достоен за подражаване.
Христос, Който даде образец на човечеството за търпение и разумно носене на страданията, и до днес живее и ще живее в умовете и сърцата на всички хора.
Като се ползува от живота на великите хора, човек вижда, че и той може да постигне всичко, каквото желае. Природата е вложила в него ред методи, чрез които може да работи.
Като ученици, вие трябва да прилагате законите на внушението, за да си въздействувате в положителен смисъл. Ако паметта ви е слаба, работете с внушението, да я усилите.
Ако някой обича да спи много и не може да става рано, нека всяка вечер си внушава, да стане сутринта точно в пет часа, например. Като си внушава няколко деня, наред, той ще забележи, че точно в този час, някой го събужда.
Като закон, внушението има смисъл, когато се прилага за придобиване на нещо положително, за създаване на нещо добро в характера на човека.
Дали съзнават това или не, всички хора, всички животни си служат с внушението, като метод за работа.
Съвременните хора изучават различни науки, служат си с разни методи, но въпреки това, те още не са дошли до онези методи, с които Природата си служи. В една сто милионна част от секундата, Природата вади отпечатъци от предмети и лица и моментално ги изучава. Човек, обаче, за да изучи нещо, някакъв предмет, или някакво явление, трябва да го изучава с години. Това говори за несъвършенството на човешките методи. Много още има да учи човек, докато постигне известно съвършенство.
И тъй, за да дойде до пълно съвършенство, човек трябва да знае, как да учи и как да прилага наученото.
Искате ли сърцето ви да бъде здраво, ще държите в изправност мозъка си, дето минават електрическите течения на Природата, и слънчевия възел, дето минават магнетичните течения.
За да бъде мозъкът ви в изправност, ще се пазите от противоречиви мисли.
[Като знаете, че отрицателните мисли и чувства са забранени, от Бога, то:] Дръжте в ума си, всякога – положителни Идеи.
За да държите слънчевия си възел в изправност, никога не допущайте в сърцето си отрицателни чувства.
В каквото положение да се намирате, пазете се от противоречия.
От вас се иска не само знание, но и приложение на това знание. Ако имате много знания, без никакво приложение, вие ще бъдете в положението на земеделец, който има много земя, но необработена, безводна, без плодове и растения. Такава земя е подобна на пустиня, в която се дига голям прах, от който пътниците страдат.
Каквото научите, вие трябва да го приложите. При това, вие трябва непрестанно да учите.
И на 120 години да станете, пак трябва да учите, като млади.
Докато е на Земята, човек непрестанно се намира пред задачи, които трябва да решава.
Страшно нещо е преждевременно човек да остарее. Някой седи и нищо не мисли. Щом токовете на мисълта спрат, човек е преждевременно остарял.
При каквото положение да се намира, здрав или болен, беден или богат, учен или прост, млад или стар, човек винаги трябва да държи в ума си мисълта, че е ученик и трябва добре да учи. Веднъж дошъл на Земята, човек има известна мисия, която трябва да изпълни. За да изпълни мисията си, даден му е известен капитал [дадена му е известна Енергия; Сила], който трябва да вложи в работа, да придаде нещо към него, а не да го зарови в Земята  и да остане неизползуван.
Всеки човек трябва да има желание да се прояви в известно направление, било в музика, в наука, в поезия, в изкуство и т.н.
За да се прояви в какво и да е направление, човек трябва непременно да работи и прилага.
Ще кажете, че човек е изработил много неща. Това, което е изработил вече, е резултат на неговата минала дейност. Важно е, какво ново днес ще придобие.
Какво се ползува човек от четенето на добри и свещени книги, ако нищо не е приложил?
Човек може да е чел десет пъти наред Библията, но ако не знае, как да се справи с най-малкото изпитание, или нещастие, той нищо не е придобил.
Всяка книга има смисъл дотолкова, доколкото може да придаде нещо на човека.“
Из: „Внушение - 1926 г.“
 

holyvalentine ,
Права си. Прощавай за недоразумението.

"Човек е проводник на разумна реч, но той не е самата разумност. Разумното Слово съществува в света, а човек само го възприема и предава. Затова е казано в Писанието: „В начало бе Словото, и Словото бе Бог. Всичко чрез Него стана, и което е станало, нищо без Него не стана“. На човека не остава нищо друго, освен да бъде израз на разумното Слово. Съвременните хора страдат не по нямане на прави възгледи за нещата, но по това, че не се вслушват в своя вътрешен глас и не се подчиняват на стремежа на своята душа. Душата се стреми към доброто и възвишеното. Щом е така, дайте път на всяка добра и възвишена мисъл, колкото да е малка. Дойде ли в ума ви една добра мисъл, а в сърцето ви – едно добро чувство, каквато работа и да имате, прекратете я. Дайте ход на добрата мисъл и на доброто чувство в себе си. Щом реализирате доброто, вие ще се повдигнете и укрепнете. Следователно, искате ли да растете, да укрепвате и да се повдигате, реализирайте доброто в себе си. Това растене е малко, но крие в себе си грамадна енергия. Малките придобивки на физическия свят представят грамадни енергии в разумния свят. Ако на земята израстеш само една десета част от милиметъра, в разумния свят си придобил голям капитал. Малките придобивки в главата водят към големи придобивки на физическия свят. Като знаете това, не пренебрегвайте малките величини и придобивки. От разумността на човека зависи как ще използва тия придобивки. Проявите на Божествените мисли са малки, но резултатите им са грамадни. Дръжте се за Божественото. Уповавайте на Бога, защото Той живее вечно. Той носи в себе си вечния живот. Търсите ли мощното, великото, красивото, доброто, в Бога ще го намерите. Днес хората не виждат Бога, не Го разбират и познават, защото в съзнанието им се е натрупала органическа или полуорганическа материя, която пречи на тяхното слънце да изгрее. Облаците в човешкото съзнание трябва да се разпръснат, да проникне светлина в него, да виждат нещата ясно. Бог не е нито на слънцето, нито на звездите. Той е извън времето и пространството, извън този свят. Докато живеете във времето и пространството, нещата постоянно се изменят. Щом излезете от този свят, нещата само се осмислят. Поне за момент всеки човек е могъл да влезе в света вън от времето и пространството, да изпита неговата красота. Тя не е външна красота, вследствие на което не се поддава на описание."
 
 "Органична и неорганична материя"

Магията е в служене на другите
Петър Дънов – Учителя: „Божествено е, когато се задоволиш с най-малкото, а с най-голямото - то е човешко.
Житеното зърно - то е Господ; големите неща - то сме ние.

Едно житено зърно, като го покриеш с кърпа, става топъл хляб - дай го на другите! Ако този хляб задържиш
за себе си, то житеното зърно загубва силата да прави топлия хляб. Магията е в служене на другите.
Човек е сянката - проекция на един Реален свят - него той трябва да се научи да вижда.
Една хубава мисъл, едно хубаво чувство, са трошички - храна от Невидимия свят.
Ще сложиш първо Бога, после хората, а себе си – на последно място.

Човек все трябва да попъшка; ще научи нещо.
Един ангел може да е в човешка форма и сега се пробужда.“

Из: „Житеното зърно - то е Господ, големите неща - то сме ние“
http://petardanov.com/index.php/topic/21094-221-житеното-зърно-то-е-господ-големите-неща-то-см/ 
 

„Вие още учите науката на човешкото безпътие. Всички съвременни хора се оглеждат в тъмнина.

Онзи философ, който говори, че на Земята има щастие, той не говори Истината.

Докато не се домогнете, да възприемете тази Висша Любов
[която само Божествената Душа (която е Висша степен на човешко съзнание) може да прояви, защото личността (т.е. низшата степен), поради ограниченото си съзнание – неизбежно я изопачава)],
дотогава не можете да бъдете свободни.

Нашата култура е култура на скръбта; нашият свят е свят на скръбта.

Трябва да знаете, че след всеки момент на щастие, идва един велик момент на скръб. Всичката хубост на съвременната култура седи в скръбта; всичкият ѝ капитал е само в скръбта. Не е лошо, скръбта е нещо хубаво, приятно. Скръбта, това е приготовление.

Сега, като ви говоря, че скръбта е приготовление, разбирам, че тя е подготвителна страна, към Истинския Живот, който иде.

Всичката тази [съвременна наша] култура, със своите прийоми и методи, е неприложима за Истинския Живот. Методите ѝ са неприспособими.

Ние говорим за Истинския Живот [а не за онова преходно съществуване, което личностите наричат "живот", но то приключва със смъртта на грубото тяло на мъжа, или на жената].  Светът не се е оправил, защото ние още не сме научили онзи дълбок смисъл на скръбта. Ако ние знаехме какво нещо е скръбта, ако тази скръб би оставила всичките свои отпечатъци в нас, друго щеше да бъде.  Аз не говоря за външността на нещата. Съвсем други понятия имаме ние.  Моят Бог [проявен от човешката Висша Душа, а не от личността] – няма никаква тежест.  Скръбта и радостта вървят по Един велик Закон. Красивият живот ще дойде само когато ние превърнем скръбта, в радост [т.е. чрез Любовта, но проявена от Душата, а не от личността (която може да проявява само безлюбие) – съумеем да трансформираме низшето състояние на „скръб“, във висше състояние на „радост“].  В света, има същества, които знаят само какво е радост. Те са ангелите. За тях скръбта е непонятна. Те знаят причините на човешката скръб. А ние знаем една малка радост и една малка скръб. Междините на тези две неща не ги знаем. Ангелите знаят една голяма радост и една малка радост. Междините не ги знаят. Падналите духове, падналите ангели знаят една малка скръб и една голяма скръб. А човекът се отличава и от едните, и от другите по това, че у него тия две състояния, радост и скръб, са преплетени. Как ще дойде радостта, на този свят? Сега ти живееш в един свят от скърби, трябва да завършиш своя изпит, да опиташ най-големите скърби и ако издържиш, ще минеш в по-горно положение. Това е благородство. Това е човечество! Може ли да се установят между нас тези [благородни] отношения, ще дойде и истинската философия на живота.“
~~~~~~~~~~~~~~~~~~Петър Дънов – Учителя: „Съвременните хора казват: „Ние искаме да бъдем свободни“.
 Аз казвам: В света има само един случай, дето човек може да направи нещо, без Бога. – То са престъпленията.  Следователно всичките наши престъпления, каквито и да са те, които ние вършим на този свят, ние ги вършим без Бога и Бог не е в тях.  Бог не е в тези престъпления, но понеже Бог е Любов; Вечност, то в Неговото разположение Той чака. И един ден, когато ни прекара през горнилото [изпитания, преживявания, мъки] на тези страдания, до един милион, два милиона, три милиона, 10 и повече милиона градуса огън, нашите глави ще узреят. До това време Той ще ни чака.  На някои хора главите ще узреят в един ден, на други в два, на трети в година, а за някои трябват най-малко 10 години, докато им узреят главите. Ще узреят главите ви!  Следователно има едно нещо, което човек може да направи без Бога, то е грехът. И там, дето има грях, дето има страдания, скърби, мъчения, ние мислим, че дяволът е там. Да оставим този дявол, но аз виждам съвременния дявол с цилиндри, с фракове; аз виждам съвременния дявол с щикове, с пушки; аз виждам съвременния дявол с отрови, с всички параферналии [т.е. с разни вещи и други атрибути]. Ние търсим дявола, но кой ще те заколи? – Брат ти тегли нож. За отечеството ще те заколи. Все за отечеството, за народа, за религията. Ама без клане не може ли? – Може.  Как ще дойде радостта, на този свят? Сега ти живееш в един свят от скърби, трябва да завършиш своя изпит, да опиташ най-големите скърби и ако издържиш, ще минеш в по-горно положение.  Има нещо тайно в Природата, което ще се разкрие в света. „И скръбта ви ще се промени на радост.“ Кога? – Когато ние, вътрешно се освободим, а не да дойде някой да ни налага нещата, отвън.
Сега спорим за своите вярвания, но има една спънка, която спира умовете на хората, за да дойдат до правия път [старите унаследени от бащи и деди вярвания, убеждения, нагласи и пр.].  Сега аз ви желая едно: Вие, културните хора на скръбта, да преминете в културата на радостта, защото бъдещата култура е култура на Любов и радост.  Следователно сегашната ви гама е миньорна. Нея вие научихте, специалисти сте, достатъчно е. Сега остава мажорната гама, гамата на Любовта, но не тази мажорна гама, която употребяват музикантите. Тя е едно посмешище, нея само във войните я употребяват.  В тази мажорна гама на Любовта, за която ви говоря, няма игри, няма кълчене, в нея има дълбочина и височина. И когато вие влезете в тази гама, тогава ще я разберете.  А днес, който и да е съвременен поет не може да пише за радостта, не я познава той. Ние трябва да влезем в туй чувство на радостта, красиво е то!

Когато светът влезе в радостта, знаете ли какво ще остане от този свят? Ще ви представя една картина. Тази обвивка, която ви затваря [т.е. ограничава умовете и сърцата ви], ви държи като в затвор. Представете си, че с хиляди години сте живели в този затворен замък [т.е. в това ограничение, в което действат умовете и сърцата ви, без вие да знаете]. Какво не са правили, за да ви освободят! Много са идвали да ви освободят, но никой не е могъл.

Идва най-после великият Учител, който казва: „Радостта ще ви освободи“.  И като турите в действие тази радост, този замък постепенно ще почне да се топи, топи, отънява, почват да капят капки и всичко това, което е служило като преграда между вас, ще се размахне. И пред вас ще се отвори този свят на радост и веселие.  Този свят се различава от света на скръбта.  Светът на скръбта е свят изкуствен; той е създаден от човека, а светът на радостта е създаден от Бога.

Светът на скръбта го създадоха човеците и духовете, а светът на радостта го създаде Бог.  Следователно в сегашната епоха ние живеем в свят, създаден от човеците, а в бъдещата епоха ще живеем в свят, създаден от Бога.  И казва Христос: „Аз ще ви видя, вие ще се зарадвате и радостта ви никой няма да я отнеме“. Кой ще ви види? – Ще ви види вашият възлюбен, или вашата възлюбена. И когато видите вашата възлюбена, или вашия възлюбен [т.е. Сродната си Душа], сърцето ви ще трепне.  Аз взимам това в най-чистия, в най-красивия смисъл. Кой ще ви види? – Ще ви срещне майка ви, ще ви срещне този ваш приятел, когото не сте виждали от хиляди години. И тогава не само вашето, но и неговото сърце ще заиграе. Аз бих желал сърцата на всички така да затрептят. И това време е сега.
„Скръбта ви ще се превърне в радост.“ Ще ми кажете: „Възможно ли е?“ Възможно е. „След колко хиляди години?“ Никакви хиляди години!
Сега; днес започва тази радост! Ама не по този начин, който вие знаете [мислейки доброто – само за себе си и за семейство, и приятели].  [Т.е. ако искате да не страдате – вие трябва да се научите да мислите по нов начин; трябва да се потрудите и самостоятелно да поработите над себе си, с намерението да оправите своя ВЪТРЕШЕН СВЯТ, като го населите с Възвишени Благородни Идеи, на Висшия Божествен Порядък на нещата, след като решите, че е дошло времето – да се освободите от користолюбието и егоизма, на чиято база – е изграден низшият човешки порядък, на нещата. Защото сте осъзнали, че користолюбието и егоизма са тези, които продуцират страданията на личностите и че светът е създаден, с оглед благото на Цялото; на всички Същества. Светът не е сътворен, за да бъде удобен на отделната личност, която е изолирана от благото на Цялото].

Вашата радост е само една сянка на тази радост [в която живее Великото Цяло. Защото Радостта, по условие, е предвидена – за Великото Цяло (и в частност за всяка съзнателна Душа, която, като Негова Част, се включва в Радостта на Цялото, в контекста на добрите си мисли и чувства към всички Същества (без никакво изключение), и дейностите си "pro bono")].

А сенките [само] показват къде е тази Реалност [„Това, което свързва всички свои части в Едно Цяло и им дава простор за развиване, е Реалност.“ тук ].  ...
 Няма по-хубаво нещо в света от това, да срещнеш своя [Вътрешен] Учител! „Скръбта ви ще се промени на радост!“
Всички вие бъдете носители на културата на радостта! Бъдете носители на културата на Любовта! “ Из: „Скръб и радост“
 

Въпрос: "Къде според вас е границата между материален и духовен стремеж и има ли въобще такава граница?"

Сингам, според мен – ако човек вижда (вътрешно, в ума си, по причина, че там вече има духовна Светлина, придобита благодарение на Любовта САМО към Бога); т.е. ако самият човек разграничава  материален от духовен стремеж – значи, че за самия него – има разлика. Ако не я вижда тази разлика, то – колкото и да му се обяснява (външно) – къде е тази разлика (и че тя е в посоките на двата стремежа, и че тези две посоки са напълно противоположни, една на друга) – нещата винаги ще останат и не дообяснени, и неразбрани. Причината е тъмнината, в ума. Защото – Светлина, в ума, не се дава, ако човек, изрично, не се стреми да си възвърне Първата Любов, която е САМО към Бога. Любовта и духовната Светлина (наречена Виделина) вървят заедно. Това е причината, поради която много хора се оплакват, че четат Словото, а нищо не могат да запомнят. То е защото – няма Виделина, в ума им, а пък Виделина няма, защото човекът няма стремеж – най-напред и преди всичко друго – да си възвърне онази Първа Любов, която е САМО към Бога. Тази Първа Любов, САМО към Бога, която е била изначално в Рая (още преди грехопадението; тогава не е имало други хора) е от изключителна важност, за да стартира процесът на духовното растене и развитие и това е началото на връщането на Душата "у Дома". 

Защото Любовта към ближния – идва само като последица от онази Първа Любов, която е САМО към Бога и се дава пак от Бога; т.е. човек не може сам да я произведе тази Любов към ближния; тя е ДАР. Любов към ближния се дава, когато първо човек обича САМО Бога и само при това условие идва и Светлината, и Любовта към ближния. Това не се разбира от християните; т.е. – те не разбират, че наистина е вярно, казаното в Римляни 11:36 " всичко е от Него, чрез Него и за Него."

Затова – мисля, че всеки е в правото си – сам да реши – как стои въпросът с материалния стремеж и с духовния стремеж, и с разликата, между тях, лично за него (но да не натрапва на другите своето лично разбиране). Много е важно – всяко едно мнение да бъде уважено и да  получи своето подобаващо място (в контекста на относителната истинност на всички мнения, по темата). Защото това са различни гледни точки, които само ЗАЕДНО, могат да дадат израз на оная свобода, на зачитането на която можем да се радваме, като равнопоставени участници, в този (пък и в който и да е друг) форум. Това е отношението, на което Учителят е искал да ни научи: преди всичко друго – да се научим да се почитаме, един другиго.

Като обмислях отговора си, стори ми се важно това, че човек най-напред трябва да реши, сам за себе си – доколко е важно, за самия него, съзнанието му да бъде будно, или обратно – съзнанието му да спи. Иде реч само за Божественото му Съзнание; т.е. за Висшата му Душа и за Духа му. Както знаем, човек е двойно Същество – и низше материално (ум и сърце), и Висше Духовно (Дух и Душа).

Когато материалното същество (т.е. низшето его), в човека, е в силата си – казваме, че Духовното му  Същество (образно казано) спи.

Това не е лошо. Има някои задачи в Плана на текущата инкарнация, които трябва да се решат точно в такива условия. Естествено е, че при доминирането на материалното същество; т.е. на низшето его, в човека, то ще има и своите съответни материални стремежи. И защо трябва да ги отричаме? Те са на мястото си. При удовлетворяването на своите материални стремежи, низшето его трупа онзи ценен груб материал, наречен "житейски опит", който после ще бъде обработен и префинен от Висшата Душа, когато Тя (образно казано) се събуди, в случай, че Инкарнационният ѝ План е такъв. Може и да не е такъв; лошо няма. Може някой човек цял живот да е зает с удовлетворяване на материалните си стремежи и има много хора, които тъкмо това правят. Редно ли е да ги осъждаме? Не. Това не е наша работа. Достатъчно е, че те са чули, че освен материален стремеж, човек може да се откаже от него и да придобие духовен стремеж, ако времето за това е дошло. Но ако понятието "духовен стремеж" – не резонира вътре в хората така, че да ги заинтересува (отвътре) и те самите –  не поискат да научават все повече и повече, за духовния стремеж (който, в началото, може и да не е чист духовен стремеж към Първо-Любовта на Бога, а да е "псевдо-духовен" стремеж – когато касае низшите материални човешки светове на мислите и на емоциите), то – всякакви външни опити – чистият духовен стремеж – да бъде поставен на фокус, са обречени на провал. Защо? – Опитайте се да обясните Питагоровата теорема на канарчето, което подскача в кафеза си. За него са важни хранилката и поилката, независимо от това,  че то вече си ги има осигурени, без да се труди, за тях.

Обаче човекът-канарче не мисли, че в крайна сметка – "хранилката и поилката" се дават даром, от Бога, а счита, че сам той е факторът, от когото зависи да бъде жив; т.е. да бъде нахранен и напоен. Това е наистина много тежка заблуда и даже стиховете от Библията, които категорично го потвърждават, не помагат; трябват много по-дълбоки знания, за да бъде човек спокоен, по въпроса за прехраната си. Но все пак, за всеки случай, ще цитирам тук Лука, 12 глава, където Исус поучава народа, така:
15 И каза им: Внимавайте и пазете се от всяко користолюбие; защото животът на човека не се състои в изобилието на имота му. 16 И каза им притча, като рече: Нивите на един богаташ родиха много плод. 17 И той размишляваше в себе си, думайки: Какво да правя? защото нямам где да събера плодовете си. 18 И рече: Ето какво ще направя: ще съборя житниците си и ще построя по-големи, и там ще събера всичките си жита и благата си. 19 И ще река на душата си: Душо, имаш много блага натрупани за много години; успокой се, яж, пий, весели се. 20 А Бог му рече: Глупецо! тая нощ ще ти изискат душата; а това което си приготвил, чие ще бъде? 21 Така става с този, който събира имот за себе си, и не богатее в Бога. 22 Рече още на учениците Си: Затова ви казвам, не се безпокойте за живота си, какво ще ядете, нито за тялото си, какво ще облечете. 23 Защото животът е повече от храната, и тялото от облеклото. 24 Разгледайте враните, че не сеят, нито жънат; те нямат нито скривалище, нито житница, но пак Бог ги храни. Колко по-скъпи сте вие от птиците! 25 И кой от вас може с грижене да прибави един лакът на ръста си? 26 И тъй, ако и най-малкото нещо не можете стори, защо се безпокоите за друго? 27 Разгледайте кремовете как растат; не се трудят нито предат; но казвам ви, нито Соломон във всичката си слава не се е обличал както един от тях. 28 И ако Бог така облича полската трева, която днес я има, а утре я хвърлят в пещ, колко повече ще облича вас, маловери! 29 И тъй, не търсете какво да ядете и какво да пиете, и не се съмнявайте; 30 защото всичко това търсят народите на света; а Отец ви знае, че се нуждаете от това. 31 Но търсете [Божието] царство и [всичко] това ще ви се прибави. 32 Не бой се, малко стадо, защото Отец ви благоволи да ви даде царството. 33 Продайте имота си и давайте милостиня; направете си кесии, които не овехтяват, неизчерпаемо съкровище на небесата, гдето крадец не се приближава, нито молец изяжда. 34 Защото гдето е съкровището ви, там ще бъде и сърцето ви. 35 Кръстът ви да бъде препасан и светилниците ви запалени; 36 и сами вие да приличате на човеци, които чакат господаря си, когато се върне от сватба, за да му отворят незабавно, щом дойде и похлопа. 37 Блажени ония слуги, чиито господар ги намери будни, когато си дойде; истина ви казвам, че той ще се препаше, ще ги накара да седнат на трапезата и ще дойде да им прислужи. Всичко опира до адекватното развитие на определени мозъчни центрове, в главата на човека, които да могат да "прихванат" съответната информация, от Невидимия Свят и тя да бъде поставена на фокус, (обаче само) като желана и важна, за самия него, в текущия момент.

Важно е да се знае, че материалният и духовният стремежи имат напълно противоположни посоки; т.е. не можеш, едновременно да имаш и материален и духовен стремеж (но можеш цял живот да се заблуждаваш, че е възможно да ги съвместиш; много религиозни хора и хора интелектуалци – са в това положение да мислят, че са "духовни", докато, все още, не са овладели /или – не са се очистили – от користолюбието и от егоизма си). Духовност и користолюбие са несъвместими.

Защото материалният стремеж е насочен надолу; към центъра на Земята; към гъстата материя и към задоволяване на низшето себе; т.е. в полза на благото само на отделната личност (и на семейство, и приятели). Докато духовният стремеж е насочен нагоре – към центъра на Слънцето; към Христос; към Единството и в полза на благото на Цялото.

(Оттук можеш да си направиш извод, Сингам – какъв е стремежът на "дядо Добри, който живее много скромно, но събира пари за църкви (пак материален стремеж)" → за своя изгода и за своя прослава ли събира той парите за църкви, или – защото вярва, че по този начин служи на Бога и че работата му е безкористна (т.е. тя е в полза само на ближните и без каквато и да е лична облага за самия дядо Добри). Аз не си давам мнението, по този въпрос; не е моя работа, но считам, че ако няма користолюбиво отношение, в тази работа и няма осъзнато намерение за лична облага – като някакво показно изтъкване на личността, например – стремежът не е материален, както и да изглежда, някому, отвън. Всичко е в отношенията и намеренията ни; ние сме Духове.)

Защо му е на човека – духовен стремеж? Защото самият Истински Човек е Дух. А Духът само "се облича" в материя; в тяло, което е временно, докато самият Дух е вечен. Материалното тяло е само нещо като превозно средство на Духа.

Добре е да се знае, че Материята и Духът са двата различни полюса; Материята и Духът се противопоставят един на друг.

Чрез духовния стремеж, Висшето Съзнание (Душа и Дух) се пробуждат и променят, издъно, живота на човека.

В смисъл такъв – човекът, под влияние на пробудената си Висша Душа – в началото – постепенно (и без каквото и да е външно насилие, а само от добро желание) променя изцяло ценностната си система и пренарежда приоритетите си, докато на един по-късен етап – вече се научава изцяло да живее в настоящия момент (т.е. извън времето и пространството), под водителството на Вътрешния си Ръководител.

Учителят Петър Дънов е този, който е преподавал на учениците си, в окултната Школа – Философията на настоящия момент и със сигурност, някои от тях са го разбрали и вероятно са приложили това. Исус е живеел в настоящия момент, ето така: Йоан 14:10 "Не вярваш ли, че Аз съм в Отца, и че Отец е в Мене? Думите, които Аз ви казвам, не от Себе Си ги говоря; но пребъдващият в Мене Отец върши Своите дела."

Точно Философията на Настоящия момент е тази, която отговаря на въпросите ти: "Как да живея без материални стремежи? Какво значи живот без материални стремежи?" – Това е когато си вътрешно готов и го желаеш, с радост – да обърнеш посоката на живота си (образно казано) на 180 градуса, защото си разбрал, че си Висше Съзнание; т.е. – Душа / Дух (а не си тяло; не си низше его; материя), обаче се движиш в "грешната" за Духовете посока, тъй като искаш да се върнеш "у Дома".
А Домът на Духа е Божието Царство, което е в посока, обратна на тази на задоволяването на материалните желания. Ти трябва изцяло да се опреш на вярата си, че си Висша Душа / Дух и да знаеш, че винаги си (невидимо) воден, в живота си, макар и да не го съзнаваш, все още. Затова – за тебе, като Висша Душа / Дух – са важни не материалните неща, а по-скоро чистите намерения и безкористните отношения, към нещата, в света, защото потребното за тялото – ти ще го получиш, тъй като Бог го е обещал.
Да живееш без материални стремежи означава, да решаваш само задачите, които настоящият момент ти носи.

Обаче – тук презумпцията е, че предварително вече си създал толкова здрава връзка с Бога, че можеш напълно да Му се довериш. А за това – само вярата ти – не стига. Нужно е вътрешно знание за живота, което идва – едва когато Любовта ти САМО към Бога е предизвикала онази съвсем Нова Светлина, в ума ти, посредством която ти можеш да виждаш нещата в Божествения Свят ясно и да си сигурен, че те са така прекрасни, сигурни и безопасни и то – без всякакво колебание. И това е – защото си сменил посоката на стремежа си и от материален, той е станал духовен. Докато стремежът ти е бил материален – ти си бил с гръб към Бога, а сега, посредством духовния си стремеж – ти си обърнал лицето си, към Бога и така – Виделината, за теб – се увеличава все повече и повече. Давам си сметка, че това не може да се обясни; казано е в 1 Коринтяни 2:14  "Но естественият човек не побира това, което е от Божия Дух, защото за него е глупост; и не може да го разбере, понеже, то се изпитва духовно."

Значи, накратко казано – посредством  духовния стремеж, у човека  се пробужда Висшето Съзнание и това води до кардинални промени, в живота му. Но не изведнъж, а постепенно.

Не знам доколко бях ясна, за теб, Сингам, но истината е, че поне се опитах. Извадила съм доста неща от беседите, за теб, но в този постинг няма да ги публикувам, за да не ти дойде в повече материалът за обмисляне. Защото, в случай, че те интересуват, тези неща са много важни и освен това – трябва време и търпение, за да се разберат, но най-важното, от всичко, е – човек да си върне първата Любов, която е САМО към Бога, за да се "запали" Светлината, в ума му и така САМ да почне да вижда ясно – за какво иде реч в Чистите Източници.

В обратния случай (понеже няма база за сравнение), човек, по неволя, взема за светлина – онази тъмнина, която обикновените хора си разменят един, с друг, като така се заразяват с низши мисли (от които, все някога, ще трябва да се изчистят, защото тези низши мисли и чувства – полепват като кал, в умовете и в сърцата им, и така им пречат – да имат ясна представа за Божествения Порядък на Нещата).
 
 
 
 
 
 

Петър Дънов – Учителя: „Преди всичко вие трябва да се убедите Божествен ли е този живот, който приемате. След като приемете този живот, това знание и тази истина, която ви предавам, тогава вие ще се убедите кой Съм Аз [защото Духът не се дели]. Ако вие не приемете Любовта и Живота, който минава през мен, ако не приемете знанието, свободата, истината, вие няма да познаете кой Съм.“ „Аз съм дошъл да изявя Любовта, да я донеса на Земята. Това е моята мисия.“ „Когато се занимавате с мен, не е важно кой съм и какъв съм. По този въпрос ще се разговаряме, когато се видим на Небето. Можеш ли да познаеш един водолаз, в костюма му? Но вие сега, не че не ме познавате, познавате ме, но сте забравили. Вашата Душа отлично ме познава. Ще си спомните, бъдещето е напред.“ „Аз съм, който съм ви водил в миналото. Аз Съм Същият, който ще ви водя и в бъдеще. Уповавайте на мен и ще проверите моята вярност. Няма да се лишите от Моите благословения! Ще ви упътвам, ще ви ръководя, ще ви благославям, ще ви уча във всичкото време на живота!“ ~~~~~~~~~~~~~~~~~~ Откъс от книгата „Учителя за себе си“: „Учителя казва за Себе Си: „Аз дойдох тука да покажа на хората пътя към Бога. И да Му служа тъй, както никога не са Му служили“.

Веднъж попитаха Учителя откъде е дошъл? "Питат ме откъде съм. Аз ида от Слънцето да правя наблюдения в България".

Попитаха го дали тялото на учителя е построено както на останалите човеци. "Един Учител има плюс органи, т.е. повече органи от обикновения човек."

Запитаха го, какво може да направи един Учител с тялото Си. "Аз мога да ставам видим и невидим. Чрез мисълта си мога да разложа и разформировам тялото Си, да го пренеса през пространството и да го сформирам пак, където Си поискам".

Ние бяхме свидетели на много опитности, когато Учителя беше на Рила, а се явяваше тука, на "Изгрева" или на други места - при ония, които Го зовяха за помощ. Ние знаехме, че в Него е Духът на Истината, че в Него е Божественият Дух, но не знаехме, как се проектира Той, чрез този Дух навън, в света. "Аз съм във всички хора, във всички животни, в растенията, във водата, във въздуха, в светлината, в звездите, в слънцата - навсякъде съм Аз". Тогава ние разбрахме, че Бог се изявява чрез Дух, и се проявява чрез Силите Господни в Дела и чрез цялата природа на Вселената.

Веднъж ни каза: "Аз идвам от слънцето, но трябва да знаете, че зад това слънце има друго слънце. Това е Божественото Слънце и оттам идвам аз. И когато си свърши работата един Учител, пак се връща там, отдето е дошъл. Един Учител е извън нашата слънчева система. Той борави с всички слънчеви системи, защото Той управлява Вселената.
Във връзка с Чирпанското земетресение каза: "Един Учител регулира земните пластове и въздушните пластове на земята. Той регулира земния и духовния живот на земята и на Небето."
"Аз приличам на вас, но не съм като вас. Вашата майка е Ева, но тя не е моя майка и Аз не съм от Мира Cero".
Размишлявайки върху голямата сила на Учителя без да го извикат, Той отива при приятелите и казва: "На Мен всички хора ми се подчиняват. На Мен всички форми ми се подчиняват. На Мен всички Сили земни и Небесни ми се подчиняват. На Мен и Силите Господни ми се подчиняват, защото Бог стои над Мен и е в Мен".

Учителя е като майка. Той пита децата си, какво искат да ядат и това им сготвя. Храни ги със Словото Си, което е Божественото мляко и Божественият хляб за тях. И няма никой повече да ви обича от вашия Учител. Понеже Учителя е висшата разумност на земята и Небето, Той ви прекарва с най-малкото страдание през вашият път като ученици.
"Аз не спя. Учителя на спи. Аз съзнателно минавам от този свят в онзи и продължавам работата Си. Аз оставям тялото Си тука на стола или на леглото и отивам горе да работя. Да не мислите, че само вие сте мои ученици, на които говоря? Тези школи са в Невидимия свят. А тази тук на "Изгрева" е единствената на планетата Земя, както и в цялата Вселена. Вие не можете да видите лицето на Учителя, ако не си помислите за Бога, защото Бог е в Учителя.

Само един Учител е направен по образ и подобие на Бога. Друг такъв няма на Земята, на Небето и във Вселената. Само Учителя тук, на "Изгрева" е направен по образ и подобие на Бога, защото Той е Великият Учител, Всемировият Учител на Вселената". (стр. 618, 619, т. 1 "Изгревът")
"Аз съм пратен от Бога. Трябва да знаете, че аз не съм дошъл от само себе си, по мое желание. Аз съм пратен от Бога да работя за въдворяването на Царството Божие на Земята. Царството Божие няма форма. Аз съм дошъл да изявя Любовта, да я донеса на Земята. Това е моята мисия. Аз се уча от слънцето. Искам да бъда като слънцето, като плодните дървета, като изворите, като скъпоценните камъни, като всичко хубаво в света. От всичко се уча. Всичко оценявам, нищо не подценявам. Аз съм виновен за всичко, защото донесох благата на света. Единственият човек, който може да ви помогне в пътя, в който сега се намирате, това съм Аз. Ако се пусне пръчицата, за която сте заловени, може само след хиляди години да дойда и да ви избавя. Когато работя земята, Аз се обръщам към Господа с думите: "Господи, помогни ми в работата, да покажем на хората, че ако са с Тебе, ще изкарат много повече, отколкото очакват". (стр. 46, м. 81/82 г.).
"Дойдох да изнеса принципите, по които трябва да живеете, но искам да ви оставя свободни. Вие можете да живеете, както искате, нямам нищо против това, но и като почнете да страдате, не ми се оплаквайте. Щом се оплаквате, значи има нещо, което не е както трябва.

- "Кой си ти?" - Божественият живот, които излиза от мен и ви го предавам. Аз съм човекът, през който минава Божественият живот и който се ползва от живота - добре, който не се ползва - губи. Чешмата ли ви интересува или водата, която излиза от нея. Преди всичко вие трябва да се убедите Божествен ли е този живот, който приемате. След като приемете този живот, това знание и тази истина, която ви предавам, тогава вие ще се убедите кой съм аз. Ако вие не приемете любовта и живота, който минава през мен, ако не приемете знанието, свободата, истината, вие няма да познаете кой съм". (стр. 81, Мисли 84/85 г.)
"Аз първи възприемам последните новини от Бога. И през Мен минават и най-слабите трептения на Любовта. Аз долавям веднага целият живот на Вселената". Учителя всичко долавяше. Пред Него бяхме като отворена книга, която Той четеше направо и казваше нещата каквито са. Учудени от Неговите възможности. Той каза за Себе Си така: "Аз съм океан, в който всички води се утаяват. И моите крака мислят по-добре от вашите глави" (стр. 621, т. 1 "Изгревът").
Няколко души бяхме около Него и един го попита: "Кой е по-голям - Великият Учител или Исус Христос, който бе преди 2 хиляди години?" - "Исус Христос не беше още от съвършените! Аз съм от Съвършените. Аз съм най-големият светия на Небето, но тук, на земята съм заел последното място, за да свърша една малка работа за Бога, защото Бог работи с малките неща и величини на земята. Аз съм Бащата, а Христос преди 2 хиляди години бе Синът! Днес Бащата е на "Изгрева" и Всемировият Учител е тук" (стр. 620, т. 1, "Изгревът").
Учителя казва: "Свободата на българите е дадена от Бялото братство и ако злоупотребят с нея да му мислят. Щяха да видят българите свобода, ако не беше влязъл Бог в руският цар Александър II и не му беше внушил да освободи България. Манифеста на руския цар за обявяване на войната е Словото на Господа за освобождение на България. Така че българите дължат освобождението си първо на Бога, второ на Бялото Братство, трето на руския цар и четвърто - на руския народ. На друго място Учителя казва, че Бог решил да свали своята Скиния на земята и затова избрал България и българския народ за това място. А служителите в тази Скиния бяха изпратени да дойдат като ученици в Школата на Учителя". (620-621, т. 1, "Изгревът").
Веднъж Учителя спомена: "Българите нямат право на държава и на земя, но онези българи, които са в Духовния свят и за техните представители в Божествения свят, получиха земя и условия и те ги освободиха от турците, заради Бялото братство, което трябваше да дойде между тях. Това е Божие благослове- ние." Българският народ по времето на Учителя не разбра това нещо". (стр. 347, Изгрева, V том).
"Ако не сте готови да изпълните закона на Любовта, ще знаете, че нямам нищо общо с вас. Друг път няма да се занимавам с вас. И да искам да ви срещна, не мога. Други ще се занимават с вас - законът на Любовта е строг и взискателен." (стр. 312, Новият човек).
"Няма по-хубаво нещо от това да сте синове на Виделината - ще имате работа с разумни същества. Тези Ангели аз всеки път ги срещам по горите. Когато отивам по горите, отивам да срещна някои от тези Ангели - но когато съм сам - Аз казвам, че отивам на размишления. Не, на рандеву отивам. Христос всяка вечер отиваше на рандеву - да се разговаря с тях. При големи страдания, когато дойде някой от тези братя, ще имаш нещо реално. Ако можеш да привлечеш хора при разумния Господ, направи го. Аз Господа горе още не съм Го видял, но Го виждам между разумните хора. Там, гдето на земята Той е живял, много пъти съм ходил и вие може да отидете. Това не е една привилегия. Та казвам, трябва да станете синове на Виделината. Сега сте синове на земята, на обикновения живот, заблуждението" (стр. 79¬80, 12 т., "Изгревът").
"Учителя никога не е слизал на Земята. Той слиза до онова положение на съзнанието, където можете да го разберете. Аз съм като светлината, която никъде не се спира. Докато държите прозореца си отворен, влизам, щом го затворите, занимавам. Докато мислите присъствам, щом не мислите, отивам си" (стр. 6, м. 77/78 г.).
Първите години от съставянето на "Веригата" Учителя развива усилена духовна и спиритическа дейност. Той винаги е стоял в средата на събранието и е бил душа и тяло на "Веригата". Всички във веригата са сензитивни и осезателно са чувствали неговите силни вибрации. Но съмнението, това основно качество на Сатурн, управляващ българите, дълго време съпътства нашите първи приятели. При едно вечерно събрание, седнали около масата, му задават въпроса - Кой е той? Тогава господин Дънов, както са го наричали така до 1915 г., им казва: "Заключете вратата на стаята и проверете дали е заключена." Приятелите заключват вратата и я проверяват. Малко след това той изчезва от стола на който е седял и гласът му се чува в коридора, зад споменатата заключена врата. Казва им пак да проверят дали е заключена вратата. Те проверяват и след няколко минути той идва на стола, на който е седял - Казва им: "Проверете пак дали е заключена вратата." Те проверяват и виждат, че вратата е заключена. Тогава господин Дънов им казва: "Аз съм този който може да минава през заключени врати."
От 1900 г. във Веригата се включва Мария Казакова - учителка и голям медиум. На 20.10.1904 г. при събирането на Търновския спиритически кръжок, тя получава и съобщава следното послание от Божия Дух, за работата и мисията на Петър Дънов в България: "Духът ми да пребъдва във вас. Той е Велик Помощник. Аз съм с вас, Силата на слабите. Вашият Учител е мой посланик - Петър Константинов Дънов служи за пример на всички ви. Той носи моя мир. Вие всички ще видите неговата голяма сила. Той е, който усмирява всички. Неговият дух стои над Серафимите. Той е лъчът на моя Дух. Той е кротък и смирен. Хвалете Бога за него. Всички малки и големи ще разберат неговата мисия. Той ще раздвижи България духовно. Той мълчи, а мълчанието е велико дело. Ако Петър Дънов беше говорил, всичко досега щеше да мине като бурен облак и вие нямаше да разберете защо съм го изпратил. Всичко става по известен Божествен план. Той е оръжие Божие. Един от седемте Велики Духове Божии. Прочетете Откровението на Иоана, глава 4, стих 5 и глава 5, стих 7 и вие ще разберете това, което ви Говоря. Петър Дънов има съобщение с мене и вижда Божия престол, понеже, както казах, е един от Моите Велики Духове. Когато Петър Дънов завърши мисията си към българския народ, Аз ще го повикам при себе си." Това е светлият лъч, Духът на Истината, който взима книгата, разпечатва 7-те печата и донася словото Божие на Земята. "
В 1906 г. в разговор с приятелите преди събора, един брат го пита: "Господин Дънов какво е Вашето мнение за проявите на духовете в сеансите?" Тогава Учителят променя външния си вид, става много сериозен и казва строго: "Тука няма никакъв господин Дънов, той отдавна си замина. Тук е Духът на Истината, който ви говори." Действително, младежкото хилаво тяло на Петър, след вселяването на Божия Дух в него през 1897 г., изцяло се променя - става стройно, здраво, подвижно и много красиво, което не се засяга от никакви болести. От този момент той успешно лекува и помага на всички болни.   На 14 август 1906 г. на събранието на Веригата, по желание на присъстващите, се явява духът на заминалия доктор Миркович и говори чрез Учителя. Някой пита доктора, дали се е явил на медиумите в Сливен и Търново. Когато той отговаря, че не е посещавал тамошните медиуми, сеансът се прекратява и става спречкване между приятелите. Един от тях казва: "Има думата господин Дънов", който по време на разправията мълчи. Изведнъж лицето му се изменя, светва и той строго казва: "Тук няма никакъв Дънов. Аз съм Господ, който се проявява чрез неговата Душа. Вие забравяте, че мястото, където се намирате е свято. Засрамете се!" Всички изтръпват на местата си и спорът престава веднага (стр. 4, 1906 г.).   В "Призвание към народа ми" Учителя казва: "Ето, втори път ида, откакто сте станали мой народ, за да ви видя със собственото си око - какви сте наглед, как живеете и Духът ми е трогнат от печалната картина. За оплакване сте вие, над които пожертвах всичко придобито: живот, слава и чест, сте злоупотребили с Моята доброта и Моята любов. Пред лицето ми стоят множество нещастни ваши братя и сестри, изнасилени и ограбени от самите вас. Идете при тях и им изповядайте прегрешенията си и направете мир с ближните си. Този ден, който иде, да ви се открия в моята пълна слава, искам да е ден на радост, а не на скръб. Ден, посветен Богу моему. Аз съм Елохил Ангел на завета Господен" (стр. 13, Призвание към народа ми, 1994 г.).   Мен много пъти ме срещат хора и ми казват, че се съмняват. Отговарям им: "Този, който се съмнява е сляп. В моята душа досега не се е повдигнало съмнение за нещата. За мен не съществува никакво противоречие в света. Аз не ви срещам за първи път, а вярата е за децата." (122 стр., 4 т., 1914 г., Баба Величка).   "Аз не искам да знаете кой съм. Аз не искам да бъда известен, защото, ако искам да стана известен, ще отворя очите на двама слепи и те ще разправят кой съм. Добре. Да ви явя кой съм. Но ако се повдигне едно гонение, колко души от вас ще изтърпите? Затова аз не искам да ви турям на хлъзгава почва. Аз избягвам това, познавам душата на българския народ и не искам да му създавам карма. Исус Христос се изяви на еврейския народ, но те не го приеха и си навлекоха карма. Сегашните мъчнотии, които ми създавате, са цвете, защото в миналото са били по-големи." (стр. 444, 11 т. "Изгревът").   "Когато се занимавате с мен, не е важно кой съм и какъв съм. По този въпрос ще се разговаряме, когато се видим на Небето. Можеш ли да познаеш един водолаз, в костюма му? Но вие сега, не че не ме познавате, познавате ме, но сте забравили. Вашата душа отлично ме познава. Ще си спомните, бъдещето е напред." (стр. 136, 137, тетрадка 4, 1914 г.)   "Когато ви говоря аз, в мен не трябва да разбирате един човек, който е със слабости и има своите дребнавости, а трябва да имате предвид, че Господ е, който ви говори и Който иска вашето повдигане... Тия неща, които сега ви се дават, в хиляди години веднъж се дават и затова трябва да ги пазите." (стр. 80, тетрадка 2, 1910 г.)   "Господ беше между нас, с нас и смирено работеше за пробуждането на съзнанието ни, като подготвяше условията за идването на новия живот на Земята, въздигането на шестата под- раса, на петата раса в славянството и идването на шестата раса на земята. В евангелието на Йоана, глава 15, стих 26, се казва: "А когато дойде Утешителят, когото аз ще ви изпратя от Отца, Духът на Истината, който от Отца изходи, той ще свидетелства за мен."   В психическо упражнение, дадено от Учителя на Веригата, се казва: "Така да отворим сърцата си на Господа, който е между нас, да се прослави неговото Име. Амин."   При "Божието обещание" Учителя им казва: "Знай, че от злото се отвращавам, към неправдата негодувам, а от жестоко- сърдечието се огорчавам! След всичко това бъди винаги готов да изпълниш всяка моя заповед, която ще ти дам! Кога лягаш, кога ставаш, кога ядеш, кога пиеш, каквото и да вършиш, за всичко трябва да благодариш, в сърцето си." (стр. 429, т. 11 "Изгревът")   "Аз съм, аз Господ, който ще те утвърди във всичко и мирът ти ще изгрее, както утринното слънце на живота" (стр. 429, т. 11 "Изгревът"). При преломяването на хляба Учителя казва: "Аз съм, който съм ви водил в миналото. Аз съм същият, който ще ви водя и в бъдеще. Уповавайте на мен и ще проверите моята вярност. Няма да се лишите от Моите благословения! Ще ви упътвам, ще ви ръководя, ще ви благославям, ще ви уча във всичкото време на живота!" (стр. 430, т. 11 "Изгревът")   Учителя казва: "Така всички човешки души, слезли на земята, ще минат по един единствен път на развитие. Това е пътят на душата и пътят на духа, за който път единствено аз съм говорил и то повече отколкото трябва. На небето не съм от приказливите. Там съм мълчалив. Но тук между вас минавам за много приказлив. Какво да правя? Аз съм един, а вие много. Аз съм едни и всички искат от мен. Верен на Божествения закон правя това, което прави и изворът - давам обилно и на всеки. Това е великият закон в Битието на който служим." (стр. 197, т. 4 "Изгревът").   "Няма никоя работа в света, която аз да не мога да изправя. Законът е такъв, че всякой трябва да работи, а Господ ще оправи работите ви." (стр. 38, тетр. 1, 1909 г., баба Величка).   "И сам Господ ще ви пази от всяка напаст, от всяко лукаво помишление и ще ви даде знание и мъдрост чрез Духа си, да побеждавате. Дерзайте! Аз победих света! На Мене е дадена всяка власт на Небето и Земята! Ще се изпълни не волята на света и волята на лукавите, но Моята Воля и Волята на Отца Моего." (стр. 183, т. 11 "Изгревът").   "Не искам да изпъквам във вашия ум, като някой си господин Дънов, а онова, което желая, то е: Вие да познавате Господа, защото аз имам и вземам участие във всичките Му работи! И ако не вярвате в Мене, вярвайте в Неговото Слово!" (стр. 519, т. 11 "Изгревът")   "Като излезете извън своя затвор, ще научите закона на Любовта, и в новата епоха ще говоря пак за Любовта. Сега ви оставям, докато се разпукнат вашите стари мехове!"   Учителя казва: "Има ли нещо мъчно за мен? Аз присъствам навсякъде." Той владееше законите на материята.   Учителя ни познава и ръководи от 8 хиляди години: "Няма същество във Вселената, което да обича Душите ви така, както аз ги обичам." Влизай в положението на страдащите. И аз съм готов да помагам на всички, които страдат.   "Аз ще отнема половината от вашите мъчнотии. Като помагам аз и вие ще помагате. Като съединим моята мисъл с вашата, всичко можем да направим" (стр. 89, Да възлюбим Господа).   Някой ми казва: "Ти нямаш скърби. Аз не си създавам скърби. Вие ходите нощно време, набиете си крака на гвоздей, разбира се, че ще страдате и скърбите" (стр. 177, м. 85/86 г.).   "Аз не се нуждая от похвалите на хората, но се радвам на един човек, който ме хвали, понеже си чисти езика. Той като ме хвали, неговият език се чисти, неговият ум се чисти, подмладява се душата му. Като ме хвали силен става духът му. Аз се радвам на туй, което е придобил и аз, за да се подмладя, започвам да хваля Господа. Не искам да хваля хората. Хваля Господа, осветявам името Му в ума си, в сърцето си, в душата си. Вие приличате на букет цветя, направен от най-хубави цветя. Вие имате такова качество, което никъде по света го няма, макар че понякога ме изкарвате от търпение. Иде един при мен да ме застави да се моля за него, да му помагам и казва: "Не ми вървят работите и вместо да се оправят, те се развалят, а Ти не вземаш участие." Отговарям така: "Ти си един голям неблагодарник. Защо не си носиш съдбата? Ти сам себе си спъваш. Преди всичко ти нямаш любов. Ти искаш да ме матахариш, а каквото кажа, не го изпълняваш. Сега да си вървиш. Връща се днес и казва. "Тръгна ми". - Аз се зарадвах. Като го нагълчах му тръгна. Казвам му на място нещата и благословението дойде. Мнозина искат да им кажа нещо особено. Аз съм щедър, мога да ви кажа много работи, мога да ви дам знания, колкото искате, но няма да се ползвате нищо. Даже в моето знание вие ще се удавите съвсем. За да не се удавите, всичко няма да ви дам. Каква полза да ви натоваря със скъпоценни камъни, а на десетина километра ви чакат разбойници да ви оберат. Онова, което ви се дава, трябва да умеете да го пазите" (стр. 117, м. 86/87 г.)   "Ако хората говорят зле за мен, ще страдат. Като говорят добре, ще се радват. За мен е същият закон. Като говоря добре за хората, аз се радвам, ако говоря зле, страдам. Нямам право да говоря зле за когото и да е." (стр. 25, м. 84/85 г.)."   Из книгата: "Учителя за себе си" Може да се свали, от тук 

Аз наричам добър, идеален човек този, който е снизходителен към всички хора, който не прави разлика между никого и който обича всички хора разумно, т.е. ВЪТРЕШНО, в себе си. Казвам: като дойдем до самия Живот, ние трябва да разбираме ВЪТРЕШНАТА му СТРАНА. Животът, който Бог ни е дал, е дар от Него. Но какво сме направили ние, за Този наш Баща? Целият свят трябва да си даде отчет за това нещо! Философията на живота седи в това, щото ние, като хора, да се разберем. [Но] ние, сме се спрели пред отрицателната посока, в живота. Да критикуваш разумно, това не значи да търсиш грешките на хората, но да търсиш правия път. Познание трябва! Който не разбира смисъла на нещата и не вижда причините, които го създават, само той страда и плаче. Ние искаме физическо подобрение, но най-напред трябва да стане духовно подобрение, с човека. Ние трябва да се обърнем към себе си, да определим ОТНОШЕНИЯТА си, към Бога. Да видим дали Го познаваме или не: Божественото е един импулс, който се проявява, във всички моменти, в живота ми, при каквото положение и да се намирам. Всеки стремеж за знание, за светлина, за свобода, за прогрес, за Любов, това са импулси на Великия Божествен Дух. Онзи, който прави хората добри, това е Бог. Той внася Разумния Живот, в тях и тази Разумност ги прави добри.  Сегашният живот, който живеем, се намира пред една нова фаза. Вие няма да останете в това положение. Всеки от вас, трябва да работи за своето подигане. Съмнението не е положително качество, то е негативно качество, в човешката природа. Ти, като човек, не можеш да се изгубиш. И като умреш, пак ще живееш; пак ще мислиш. Питам: где е благородната страна на човека? Всички съвременни хора са способни на едно: да се докачат [т.е. да се обидят]. В това са майстори. Да се карат, да правят свади, за това са майстори всички хора. Това е не само с обикновените хора, но и с религиозните. Светските, хора се бият вън, по улиците, а религиозните хора се бият  [тайно;] вътре, в къщи. Някой религиозен човек, след като набие жена си, на общо основание, после ще ѝ каже: ще мълчиш, няма да ме компрометираш; няма да казваш, че те бия, защото аз служа на Бога.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Хората имат две противоположни величини. Всяко число има свое отражение; всяко число има своя проекция.
Ангелите живеят в така наречения „пето измерим свят“; в света на петте измерения. Ние живеем в един свят от три измерения; духовете пък, т.е. тия от хората, които заминават за другия свят, живеят в света на четирите измерения.
С ангелите, ние сме свързани, по Закона на разумността. Разумността е качество на ангелите и се изпраща от тях при творението, при създаването на тази нова вселена [която сега се създава]. От изобилието на своята разумност, те изпращат към Земята.

Казва се в Писанието: „Ще изпратя Духа си, и Той ще ви научи“. На какво ще ни научи? – На разумност.
У нас, под думата „дух“ се разбира друго нещо.
Над тази разумност, седи Закона на Любовта.
Значи връзката между Бога и нас – е Любовта.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
[Настроението е среда на личностите (на низшите астрални души);  разумността е среда на Ангелите (на Висшите Божествени Души); Любовта е среда на Бога; т.е. на Духа, защото Бог е Дух, а Духът е Неделим.]
~~~~~~~~~~~~~~~~~~

Според мене, настроението, това е една среда [на животните]; разумността, това е друга среда [на Ангелите]; Любовта, това е трета среда [на Бога; на Боговете].
Значи тия три среди ни свързват, с три велики свята [материален, Духовен и Божествен].

За да може човек да разбира дълбоките замисли на Живата Природа, трябва да е свързан с тези три Велики Свята.
Аз говоря само за онези от вас, които се интересуват за своето бъдеще.
Вие може да имате критически ум, този ум ви е потребен, но в критиката си трябва да бъдете разумни. Да критикуваш, значи да сравняваш, да уподобяваш, да търсиш Истината. Да критикуваш разумно, това не значи да търсиш погрешките на хората, но да търсиш правия път. Познание трябва!
Някои мислят, че критиката е основно нещо; някои мислят, че хората трябва да се съмняват.
Не, съмнението не е положително качество, то е негативно качество, в човешката природа. Щом човек се усъмни, почва да мисли.
Но, според мен, по-голямо преимущество е човек да вярва, отколкото да се съмнява. По-правдоподобно е човек да се обнадеждава, отколкото да се обезсърчава.
Казваш: е, като умра един ден, всичко ще се свърши с мене. Добре, като умреш, къде ще отидеш?
Великият закон в самата наука казва, че нищо в природата не се губи. Щом е тъй, ти като човек не можеш да се изгубиш. И като умреш, пак ще живееш, пак ще мислиш.
Ще ви приведа една малка аналогия, за обяснение на мисълта, че и като умреш, пак ще живееш и ще мислиш. Допуснете, че водата която е във въздухообразно състояние, се намира някъде из пространството. Така ли остава тя? – Не, от действието на студа, тази пара се превръща във вода, сгъстява се. Най-напред тази вода съществува като пара, подвижна е, но после вследствие промяната, която става с нея в пространството, тя се превръща във вода. Някои мислят, че горе в пространството е много тихо. Не, не е така. Там стават големи атмосферни промени. Горе, в пространството, има големи електрически и магнетически бури. Тия именно бури са, които движат нашата Земя. Те могат да завлекат всеки едного.
– Само Любовта може да ни даде един малък отенък на Божия образ. Ако ние сме разумни, със своята разумност ще можем да видим Бога.
Можем да Го видим, но как? – Чрез проявите, които виждаме навсякъде в разумната природа. Всичко в природата е много разумно направено.
По направата на един часовник ние можем да съдим за техника, който го е направил, но самият техник не можем да видим. Ние, като разглеждаме природата от научно гледище, ще видим, че в нея има една разумност, но няма да видим, Онзи, който я създал.
За Бога не можем да имаме абсолютна никаква представа. Речем ли да си създадем някаква представа за Него, тя ще бъде фалшива, невярна. Съставим ли си някакъв образ за Бога, той ще бъде подобен на нас: ще му турим очи, нос, коса, брада, която ще бъде руса, черна или бяла и ще кажем: младият или старият Господ. Понеже ние сме млади или стари, туряме едно такова качество на Бога, че Той е млад или стар. Не, това е човешка философия. Така говорят обикновените хора, а философите ще говорят за абсолютното. Какво е абсолютното, те не знаят. Тия учени хора мязат на онзи испански поет, който написал едно малко съчинение, написал едно хубаво стихотворение, възпял нещо в природата, но когато го попитали, какво иска да каже с тази поезия, каква мъдрост крие в нея, той казал: и аз сам не зная. Писах нещо, но не зная какво изразява то. Та, често учените хора пишат нещо, но сами не знаят какво изразява написаното от тях. Това е право от тяхна страна, дето не разбират, какво са писали. Какво показва това нещо? – Ако ние сме творци на нещата, ще разбираме смисъла им. Значи, ако някой пише нещо, той пише по вдъхновение [от Невидимия Свят]. Ти напишеш едно изречение, или едно стихотворение, на френски език. Питат те: какво написа? – Не зная. Може да напишеш едно стихотворение на английски, или на какъвто и да е друг език. Запитват те: какво значи това? – Не зная. Попитайте някой, който знае френски, или английски език, той ще ви приведе смисъла на стихотворението [защото то е написано по вдъхновение от Невидимия Свят и смисълът му остава скрит, за нас, ако ние не знаем Божествения Език].
И тъй, Бог е, който заповядва на слънцето. Това е физическата страна. Следователно, този, който заповядва на слънцето да грее, Той е заповядал и на нас да дойдем на Земята. Той е заповядал да имаме тела; Той е заповядал да имаме глави; Той е заповядал да имаме дробове; Той е заповядал да имаме стомаси; Той е заповядал да имаме ръце, крака, нервна система; Той е заповядал да имаме всичко.

Философията на живота седи в това, щото ние, като хора, да се разберем. Щом Бог е заповядал за всичко това, в какво седи тази заповед? – Разумна е тази заповед! Ако слънцето изгрява, за себе си ли изгрева? Не, слънцето изгрява за нас. То е слуга на Господа. Господ му казва: „Ти всяка сутрин ще изгряваш на земята. Ще раздаваш от своите физически блага на всички мои твари, на всички мои деца“. Вие питате: тъй ли е това нещо?
Големи философи сте вие, но не знаете най-елементарните работи.
Някои от вас ще кажат: защо светът е така лошо нареден? Бог, Който създаде света, е много умен, но ние, които бяхме първите кираджии  на този свят, сме [тези невежи и глупави хора]; ние развалихме всичко, и днес търсим виновника на тези повреди, извън нас. [Кираджия: човек, който в миналото е превозвал товари, или хора, със своя каруца.]
Казваме: защо Господ създаде така глупаво света? – Майките и бащите развалиха тия форми, които Бог създаде, за да живеят в тях Разумните Души.
Съвестта у всички хора не е еднакво развита; разумността не е еднакво развита; чувството на сравнение на уподобяване не е еднакво развито; музикалното чувство не е еднакво развито; математическите способности не са еднакво развити. Милосърдието не е еднакво развито; вярата не е еднакво развита; надеждата не е еднакво развита; смелостта, решителността, всички тия способности и чувства не са еднакво развити във всички хора. Кой какво работил, това и придобил.
Ние трябва да се обърнем към себе си, да определим ОТНОШЕНИЯТА си, към Бога. Да видим дали Го познаваме или не.
Има един начин, по който можем да се ползуваме от Божествената енергия. За мене не е важно да зная колко е голямо слънцето, но е важно да се ползувам от неговата енергия.
Какво ще бъде положението ви, ако си представите, че се намирате в първата, във втората или в третата епоха при създаването на света? Всеки ден, това е една епоха, а вие знаете, че Бог направил слънцето едва в четвъртия ден. Някои учени казват, че в това време около земята имало такава голяма мъгла, та нищо не се виждало. Всичко било само облаци, мъгли. Но по това време се явили големи бури, които се движили с бързина 10,000 км. в час и успели да размахнат тия мъгли, тия облаци така, че на небето се явило слънцето.
Това време религиозните хора наричат „денят на създаване слънцето“. То било четвъртия ден при създаване космоса. Тъй се говори за явяването на слънцето за пръв път на земята. Значи, благодарение на тези големи бури [алюзия за страданията, на Земята] се явило слънцето. Но сега, да не дава Господ да се явят такива големи бури! Ако сега се яви такава буря, всички хора ще плаваме из въздуха – и църкви и училища, всичко ще лети из въздуха. Голяма каша ще настане! Такава каша имало и тогава, когато се разгонвали облаците от лицето на земята.

Този закон е верен именно в това отношение, че когато в човека предстои да се създаде нещо ново, нещо много велико, нещо много хубаво, в него настават такива именно бури, такива пертурбации [алюзия за страданията, на личността], докато в четвъртия ден в него изгрее слънцето.
 Всички сте били млади, изживявали сте разни състояния и в резултат казвате: животът няма смисъл. Всичките ви идеали, всичко хубаво пропада, но най-после слънцето у вас изгрява, вие се подигате и казвате: има слънце в живота, има смисъл да се живее!
Казва се в Писанието:„ Той заповяда на слънцето да грее и на добрите, и на злите.“ Мислите ли, че днешните мъчнотии, които съществуват в света, са произволни?
 
Ние казваме: Защо хората са толкова жестоки? Аз казвам: защо майките са толкова жестоки?
Желанието на хората да се размножават, е необяснимо. Ние искаме да се размножаваме физически, но въпросът не седи във физическото размножаване, във физическото създаване. За човека е важно, след като създаде физическото си тяло, да се погрижи за развиване на сърцето, за развиване на своя ум и най-после да даде подтик за развиване на моралните си чувства. Само така той ще се прояви като човек.
Питам: где е благородната страна на човека? Всички съвременни хора са способни на едно: да се докачат [т.е. да се обидят]. В това са майстори. Да се карат, да правят свади, за това са майстори всички хора. Това е не само с обикновените хора, но и с религиозните. Светските, хора се бият вън, по улиците, а религиозните хора се бият вътре, в къщи. Някой религиозен човек след като набие жена си на общо основание, после ще и каже: ще мълчиш, няма да ме компрометираш няма да казваш, че те бия, защото аз служа на Бога. После, ще намери някой стих от Писанието, ще каже: жените трябва да се подчиняват на мъжете си. Тъй казва Господ! Някъде пък жената набие мъжа си и после цитира някой стих от Писанието: мъжът трябва да обича жена си; ако не я обича, бой, дърво му се пада. Това са аргументи, доказателства, но физически. Казвам: дето мъжът е силен, той налага, той цитира стихове; дето жената е силна, тя налага, тя цитира стихове. Какво се разрешава по този начин? – Нищо.
Писанието казва: „Бог заповядва на слънцето да грее еднакво и на добрите, и на злите.“ Под това слънце се разбира разумния живот, в хората. Това слънце трябва да бъде разумно, затова Господ му заповядва да грее и за добрите, и за злите хора. Ако това слънце не изгряваше, ако нямаше разумност в света, всички хора щяха да се смразят, нямаше да има никакво развитие.
И тъй, когато става въпрос за състояния, ние трябва да разбираме своите състояния.
Има различни състояния, и ние трябва да знаем, постоянни ли са тия наши състояния, или преходни. Представете си, че имате едно преходно състояние, като това на леда. Какво ще донесе това ви състояние? Някой казва: сърцето ми е студено. Какво ти трябва? – Топлина. След като се стоплиш, казваш: изгори ме тази любов. Как! Любовта те изгори! Любовта никога не гори.

Любовта е най-великата, най-разумната сила в човека, и след като проникне в него, тя му дава по възможност най-благородните, най-възвишените пориви на Духа.

Любовта, според моите схващания, най-първо е достояние на великите Учители; после е достояние на великите адепти, на великите ученици на великите верующи, на великите оглашени и най-после на всички съвременни хора. Но тази любов, едва като сянка засяга съвременните хора.
Някой казва: ти знаеш ли, как ми е пълно сърцето с любов! Ох, умирам за тебе! Готов съм да се жертвувам за тебе. И пише на приятеля си: всичко съм готов да направя за тебе! След две години пак му пише: Повече да не стъпваш в къщата ми! Питам: как е възможно човек да се измени толкова много? Как е възможно да се обърне толкова много сърцето му? Златото желязо може ли да стане? Желязото злато може ли да стане?
Водата лед може ли да стане? – Може, но при известни условия. Кога? – Ако водата е на северния полюс, може да стане на лед; ако водата е на екватора, на лед не може да стане. Питам: водата на пари може ли да стане? – Може. Кога? – Ако е в котела и отдолу пещта я нагрява.
„Може“ и „не може“ да стане нещо, това зависи от условията. Можем ли да бъдем разумни? – Можем. Кога? – Когато сме свързани с ангелите. Можем ли да имаме настроения? – Можем. Кога? – Когато сме свързани с животните. Можем ли да любим? – Можем. Кога? – Когато сме свързани с Бога. Само тъй ние можем да разберем единичността и множеството.
В света има два велики процеси, които аз уподобявам на състоянията на нашето съзнание.
Един от процесите се крие в подсъзнанието, за който говори и съвременната наука. Той е Божествен процес, аз го наричам „множествен процес“. Туй, което мислят Великите, напредналите Същества, в Природата – Боговете, Ангелите, Архангелите, Херувимите, Серафимите – всичката енергия на тяхната Мисъл се разпределя из целия Космос, и всичко това се нарича „подсъзнание“. То представлява един общ процес. Казваш: нещо в подсъзнанието ми работи. Имаш желание да направиш нещо хубаво, велико – то се дължи на тия Същества, в тебе. Казваш, аз имам подсъзнание. То значи: аз съм във връзка с тия Висши Същества.
Вторият процес се крие в съзнанието, което се среща и във всички животни и растения. То е също така един множествен процес.
Значи, подсъзнанието е един процес, в който живеят, мислят и действуват всички висши Същества, а
съзнанието е един процес, в който живеят, мислят и действуват всички нисши същества. Той е процес присъщ на всички животни, растения и човека.
 
Самосъзнанието пък е единственото нещо, с което ние сами работим. Той е единичен процес.
Когато работи в тебе съзнанието, ти се наемаш да пишеш по някой въпрос. Пишеш: тъй казал Кант, Шопенхауер, Толстой. Всичко това не е твое, ти си просто един компилатор, пишеш, какво са казали другите.
Но когато дойдеш до положение ти сам да мислиш, тогава оставаш всички философи на страна, искаш да разбереш въпроса сам, по своему. Тогава имаш самосъзнание. То е Божественото съзнание, което прониква в човека.
Самосъзнанието е индивидуален процес. Много редки са моментите, когато Божественото Съзнание прониква в нас. Когато Божественото съзнание проникне в нас, ние ще го чуем като Вътрешен Глас.
Има моменти в живота ви, когато това съзнание ще ви проговори. Този момент във вашия живот ще бъде епохален. Той ще бъде най-красивият момент. Щом това съзнание ви проговори, вие ще си кажете: едно време беше това, но в сън ли беше, в будно състояние ли беше, видях нещо особено, чух нещо особено… Това нещо не може да се схване от вашия ум. То е нещо Божествено!
Комуто е проговорило това съзнание, в него като че нещо се отваря, и той вижда отношенията, които съществуват между този, който му е проговорил и него самия. Тогава, между Бога и него се образува една връзка, която никой не може да разкъса. Няма сила, която може да разкъса тази връзка.
И най-великите грешници са свързани с Бога. Защо изглежда, че са без Бога? – То е, защото някой път човек иска да се отдалечи от Бога, да се разходи из света. Тогава Бог разпуща тази нишка. Тя се продължава много и човек е вече свободен да върви накъдето иска. Такъв човек върви, върви и най-после, като се умори, казва: къде вървя аз? – И пожелава да се върне отново към Бога. Бог взима тогава макаричката си и започва да навива този конец, докато тази душа отново се приближи при Него. Някой казва: изгубен съм! Не, тези конци никой не може да къса. Те никога не се късат. Всички души са свързани с такива конци. В това отношение, окултистите казват, че тия конци, между Бога, и душите са скъсани. Не, понеже всяка душа е един лъч от Бога, никога не се късат нейните конци.
Възвишеното, благородното, което имаме в себе си, е Божественото в нас, и то никога не се губи.
Защо трябва да го отричаме, защо трябва да се съмняваме в Бога? Сега, няма защо да ходим да питаме, какво е казал Петко, Драган, какво казал този-онзи философ.
Не, онова, което аз нося в своята Душа; онова, което ми дава достойнство, като човек, то е онзи импулс в мене, който ме кара да съзнавам, че в мене има нещо Божествено. То е Бог, Който живее в мене.

Този момент, в който аз съзнавам, че съм човек, че имам връзка с Бога, това е Божественото в мене; това е, което ми казва, че и аз имам право да живея като всички хора, да се ползувам от общите блага, които Бог е дал; това е, което ме убеждава във великата Правда на света, за която аз няма да се кълня, а с живота си ще изнеса; това е, което ще ме увери, че аз съм гражданин на Великото Божие Царство.
Ако ние пазихме великите закони на Царството Божие, какви правилни лица, какви красиви очи, какви правилни устни щяхме да имаме! За всеки човек има един специален модел, по който трябва да бъде направено тялото му; за всеки човек има един модел в умствения свят, по който трябва да бъде направен мозъка му; за всеки човек има един модел, по който трябва да бъде направено сърцето му; за всеки човек има един модел, по който трябва да бъдат създадени чувствата му; за всеки човек има един модел, по който трябва да бъде направена Душата му.
Душата и тя има своя форма. Душата има това свойство, че може да обема всичко, значи може да стане голяма, колкото целият космос. Душата има туй свойство, че може да става толкова малка, да я не вижда никой. Вие това не знаете.
Слънцето носи живот на хората, но не може да ги направи добри.
Онзи, който прави хората добри, това е Бог. Той внася разумния живот в тях, и тази разумност ги прави добри.
Често изобилието на слънцето ражда всички спорове в света. И действително, слънцето е виновно за много работи. Ако нямаше слънцето в света, хората щяха да бъдат в къщите си, нямаше да стават никакви убийства. Какви убийства щяха да стават в света без слънчевата светлина и топлина? Стои човекът в къщата си, свил си ръцете на юмрук, замръзнал цял не може нищо да хване. И най-големият юнак да е, ще седи в къщи, ще свие ръцете си, не ще може да управлява никакъв револвер. А като изгрее слънцето, всички се раздвижат, стоплят се, захвърчат онези ми ти куршуми, гранати, всички се бият, чува се: бум-бум!
„И заповяда Господ на слънцето да изгрява и за добрите, и за злите“. Казва Господ на слънцето: „Кажи на тия хора по-малко да се бият, да дойде умът в главата им, защо те не разбират смисъла на живота“.
Казвам: като дойдем до самия живот, ние трябва да разбираме вътрешната му страна.
Сегашният живот, който живеем, се намира пред една нова фаза. Вие няма да останете в това положение. Представете си, че сте слуга при един господар, условен сте при него за три години. След три години този господар ще ви предаде сметката и ще ви каже: повече нямам нужда от вас!
И действително, вие сте вързани тук, на Земята, само за известно време. След три години господарят на Земята ще ви повика и ще ви каже: повече нямам нужда от вас! Той ще ви предаде сметката, вие ще си купите билет и ще се върнете. Къде ще се върнете? На онзи свят.
И Христос, когато беше на Земята, казваше на учениците си: „Отивам да ви приготвя място и когато ви приготвя, ще дойда да ви взема“.
Та, всичкият спор, който сега съществува в света, е чисто духовен.
Ние, съвременните културни хора, трябва да разберем онези велики Божии закони, които работят в умовете ни. Защо трябва да ги разберем? – Понеже искаме да бъдем здрави, искаме да бъдем щастливи, искаме да бъдем умни, искаме да имаме религия. Много добре, нека имаме религия, но тази религия да бъде религия на Любовта! Искаме да имаме училища. Нека имаме училища, но тия училища да бъдат училища на Мъдростта! Искаме да имаме обществен строй, искаме да имаме закони. Нека имаме обществен строй, нека имаме закони, но всичко това нека почива на една Абсолютна Божия Правда!
Този въпрос майките ще го разрешат. Кои майки? – Бъдещите майки, а не сегашните. [Учителя: „Душата е майка ви, вашият Дух това е баща ви, а тялото – това сте вие. Вие сте чеда на вашата Душа. Това е Христовото учение.“ ☆ „Който не разбира смисъла на нещата и не вижда причините, които го създават, само той страда и плаче. Отричането на Душата показва нейното съществуване. Вярвай в Душата си, ако искаш да разрешиш всички въпроси, ако искаш да се справиш с всички болести. Душата е майка на човека. Като отричаш Душата, ти отричаш майка си. Духът е баща на човека. Как ще отречеш баща си? Ако отричаш майка си и баща си, кой те е родил? Ще кажеш, че човек е произлязъл от клетка, която постепенно се е делила и нараствала. Значи, и клетката има майка и баща. Казваме: Майчина клетка и дъщерна клетка.“]
Често ни запитват: вие какво проповядвате. Трябва ли хората да се женят, или не трябва? Когато Господ създаде света, каза на първите хора да завладяват птиците, рибите, животните. Какво подразбираше с това? – Той подразбираше, че те трябва да завладяват всички нисши елементи, в себе си.
Затова Господ постави Адама в райската градина, направи го градинар, да изучава растенията. Следователно, при сегашното състояние, в което се намираме, ние трябва да изучаваме растенията, да изучаваме бъдещата наука за нашето развитие.
Всяко едно растение, и при най-неблагоприятни условия, знае как да извлича от корените си потребните за него сокове. В тези корени живее омразата, завистта, злобата. Те са ненужни материали, но когато ние се научим, как да извличаме тези сокове, как да ги преработваме и ненужните за нас – препращаме назад, в почвата, ние ще разберем, какви трябва да бъдат отношенията ни с по-напредналите, от нас, братя.

Сега, всеки от вас иска да живее между по културни хора. Хубаво е това желание, но по-културни хора от Ангелите, аз не зная. Следната фаза, в която ще минем, е фазата на Ангелите. Щом влезем в тази фаза, сегашните груби тела, които имаме, ще се изменят органически. Те ще бъдат създадени от една по-фина материя.

Как ще се създаде тази по-фина материя? – Чрез религиите. Всички сегашни религии не са нищо друго, освен един метод, чрез който с молитви, със съзерцания да може да се добие тази нова материя, чрез която нашето тяло да се обнови.

Това нещо не може да дойде, само по себе си. Тези хора, които в миналото се молили, които живели в пустините един чист и свят живот, както и тия учени хора, които са работили усилено с мисълта си, са помагали, както на себе си, така и на цялото човечество, именно в това направление – работили са за неговото повдигане и усъвършенствуване.
Та, всеки от вас трябва да работи за своето подигане.
Не е въпросът, в какво вярват другите хора. Някой път вие казвате: еди кой си човек не вярва.
Не, във всички хора има един вътрешен стремеж, само че
– едни хора вярват във видими неща. – Други са дошли на по-висока степен на развитие, и те вярват в неща, които са видими, но вярват и в неща които умът може да постигне. –Трети вид хора вярват във всичко това, но вярват и в самата Любов. Някои хора казват: аз в Любовта не вярвам. Това са хората, достигнали до положение да вярват във видимото, да вярват в това, което умът може да постигне, но не вярват само в Любовта.
Щом ние заговорим за Любовта, те казват: какво се говори там за любов, каква е тази любов? – Те разбират любовта на взимания и давания.
Любовта е най-високото състояние, което може да се намери, в човека.
Ако Любовта би дошла у нас само за един ден, ние бихме разполагали с всички богатства, с които Земята разполага.
Ако Любовта би проникнала само за един ден у нас, ние бихме видели всичките богатства на земята. Ако Любовта би дошла само за един ден, всички сърца на хората биха се отворили. Ако Любовта дойде в някой човек само за един ден, той ще бъде готов да жертвува хиляди и милиони. Ако Любовта дойде у тебе само за един ден, всеки ще бъде готов да гарантира за тебе и с един, и с милион лева. С такова доверие би се ползувал ти, пред всеки едного! Чудно ли е това?
Ами че онова, което ни свързва, не е ли Любовта? – Любовта е. Онова, което ни свърза не е ли разумността? – Разумността е.
Когато чувствуваме, че някой ни обича, ние имаме особено разположение към него. И всички ние трябва да се научим на това изкуство, да бъдем носители на Любовта. Всички ние трябва да отворим Душите си, за да може туй Божествено Слънце да изгрее, в нас.
Три слънца трябва да изгреят едновременно в нас: едното слънце е физическото слънце; второто слънце е умственото слънце и третото слънце е Божественото слънце, слънцето на Любовта, което изгрява в душите ни.
Когато тези три слънца съединят силата си, тогава ще се образува разумния човек.
Когато лъчите на физическото слънце, когато лъчите на слънцето на Ангелите и когато лъчите на Божественото слънце, или слънцето на Любовта, почнат в нас, те ще ни пресъздадат, и нашите глави ще се видоизменят.
Сега, например, мнозина мислят, че са много добри. Аз наричам добър, идеален човек този, който е снизходителен към всички хора, който не прави разлика между никого и който обича всички хора разумно, т.е. вътрешно, в себе си.
А сега, ние обичаме този, който ни обича. Всеки прави това. Който не вярва като нас, ние не го обичаме; който не мисли като нас, ние не го обичаме. Не, идеалният човек, да го обичат, или не, той мисли за всички, той грее за всички, като слънцето.
Каквото и да мислим за слънцето, то постоянно изпраща на всички своето благословение. Живо е това слънце! Каквато омраза и да имаме, слънцето на Любовта постоянно изпраща своите лъчи. Каквото и да мислим за Бога, дали Го признаваме, или не Той от хиляди, от милиони години изпраща своето благословение, за всички.
И всички питат: как търпи Господ тия хора!
Че Господ не търпи само вас! От вашата земя, по-надолу, има още много същества, които са 100 пъти по-лоши от вас. И тях търпи Господ. Под тях има други, които са 1000 пъти по-лоши. И тях търпи Господ.
Хората не са най-лошите същества в света, има и по-лоши същества от тях. Вие ги наричате дяволи.
Велик е Господ! Той, като погледне на тия същества потегли се малко, позамълчи. Какво означава всичко това? С това Той казва: „Ще поумнеят един ден тия деца“!
Бог разбира дълбоките причини, знае, защо са лоши тия същества [а те са "лоши", за да бъдат в равновесие с други Същества, които са "добри", обаче, казва Учителя: „В Божествения свят има само Любов, няма добро и зло. Доброто и злото е до Ангелския свят. Злото е само на Земята. Ние, които не разбираме: в злото човек умира, в доброто той възкръсва. А пък в Ангелския свят ти, като си лош, ще бъдеш в ада, като си добър, ще бъдеш в рая. Щом влезеш в Божествения свят, изменя се, там има само Любов. Ние, хората на Земята, ще се раждаме и умираме. Ако сме в Ангелския свят, ще бъдем или в рая, или в ада.“].
Но, има нещо, на което се радва Господ. Над нас има същества, които са 100 пъти по-добри от нас. Над тия същества пък има други, които са 1000 пъти по-добри от първите. И Господ погледне към добрите, погледне към лошите и казва: „Много са добри децата ми“! Тогава, взима Той от добрите деца и дава на лошите; пък и от лошите взима и дава на добрите. Промени прави Той! Затова тия деца негодуват и казват: много е търпелив Господ!
„Защо Господ заповядва на слънцето да изгрее и за добрите и за злите.“ Казва Христос: „Бъдете съвършени, като е съвършен Отец ваш небесни!“ В малък размер и ние можем да бъдем съвършени. Кога? – След като влезем в Духа на Истината. Тогава ние ще имаме един нов стремеж, едно ново разбиране за самия живот. Не казвам, че трябва да напуснем сегашния си живот. Не, по никой начин не трябва да го напуснем. Ти искаш да напуснеш живота си, но така не се напуща той. Ти като имаш да даваш, бягаш от град в град, но кредиторът ти не те напуща, върви след тебе, търси те. Не можеш да се освободиш лесно от него. Онзи, който има да взима от тебе, търси те, обича те той. Ти заминаваш за един град, той подире ти. Каквото има да си вземе, ще го вземе и след това ти казва: сега можеш да отидеш, където искаш. Питам: ако лошите духове ни преследват и ни правят пакости, защо правят това? – Имат да взимат от нас. Пък когато някои добри духове ни помагат, защо правят това? – Имат да ни дават. Тъй седи въпросът. Следователно, и едните и другите ни търсят. И едните идват съзнателно, и другите идват съзнателно. Едните казват: вие ни дължите, и трябва да ни се изплатите. Другите казват: ние ви дължим, и трябва да ви се изплатим. По същия закон и вие трябва да гледате да се изплатите. Сега някой казва: не ми се живее. Че от тебе ли зависи да живееш? „Не ми се работи.“ че от тебе ли зависи да ти се работи? – Не зависи от тебе. Ще работиш и оттатък ще минеш. Я онази млада булка работи ли и се? – Не, но само като си помисли за своя възлюблен, става и работи. Войникът казва: не ми се работи. Да, но като помисли за началство, работи и не се спира. Учителят като помисли за учениците си, работи. Ученикът като помисли за учителя си, работи. Свещеникът като помисли за пасомите си – работи.

Кой е свободен в този свят? – Всички ние сме вързани, в този свят, [в смисъл – ] роби сме на условията. За в бъдеще ще имаме такъв строй, дето хората ще работят без пари, от Любов ще работят. Туй ще бъде най-красивото нещо!
„И заповяда Господ на слънцето да изгрява и на добрите, и на злите“. Три слънца трябва да изгреят едновременно! Тези три слънца са изгрели вече в света.
И ако всеки един от вас може разумно да повелява вътре в себе си, ще намери един начин, по който да се домогне до великата Истина.
И колко красива е тази Истина!
Но всички ние се спираме в своите стари вярвания. Всички ние се спираме в своите стари знания.
А в света трябва да се внесе вече нещо ново.
Човек, който е излязъл от животинското царство, трябва да прекрати с настроенията. Никакви настроения повече! Той трябва да остави настроенията на страна и да бъде разумен.
Всеки от вас, който не иска да се спъва, трябва да бъде разумен, да борави с две велики сили, с две велики величини, а именно с разумността, и с Любовта.
Всичко в света трябва да се преустрои. Ако вие бихте повярвали в това, вашите очи биха се отворили.
Аз бих желал да се отворят очите ви. Но кога? – Когато бъдете силни, за да не се уплашите. Защото, има хора, на които, като се отворят очите, умът им се разбърква, и те полудяват. Вие трябва да бъдете толкова силни, че никак да не се уплашите от този нов свят, който ще се яви пред вас.
Да допуснем, че пред вас се яви някой Ангел, от Небето, даде своите разпореждания да направите нещо и си замине. В първият момент, като видите, че Ангелът го няма ще се усъмните. Най-първо ти ще се почувствуваш въодушевен, ще излезеш вън, ще разкажеш на един, на втори, на трети, че ти се явил един Ангел, но всички ще ти казват: защо си толкова будала да вярваш в тия работи?
Първият ти каже, че не си с всичкия си ум. Вторият потвърди същото, третият – също, и най-после ти се усъмниш.
Не, онзи при когото се яви Ангелът, трябва да има сила, вяра в себе си да не се разколебава от ничие мнение. Той трябва да настоява и да казва: при мене снощи дойде един Ангел и ми каза, че ще придобия такава сила, че ще мога да дигна един човек във въздуха за краката и да го държа прав като свещ. Ще му кажат: ти не си с ума си. Не съм с ума си ли? Хваща един човек и го дига в въздуха. Сега с ума си ли съм? – Не си. Хваща го отново обръща го надолу с главата и го пита: сега с ума си ли съм? – С ума си. Този човек казва на другите: голяма сила имаше този господин, но като че не беше с всичкия си ум. После отива при някой учен и му казва: снощи се яви при мене един ангел и ми каза, че ще мога да разрешавам най-трудните математически задачи. Този учен казва: а, този човек не е с ума си. Ангел му се явил! Дават му трудни задачи, започва да ги решава. Този учен казва, не зная, дали му се явил Ангел, или не, но решава човекът и най-мъчните задачи, много знае. Отива най-после при един духовен човек и му казва: снощи ми се яви един Ангел и ми каза, че какъвто болен и да се яви пред мен, ще мога да лекувам. Съмняваш ли се? – Съмнявам се. Добре, доведете ми някои болни. Довеждат при него един паралитик, един сляп и на всички помага. Паралитикът излекува, на слепия очи отваря. Тогава духовният казва: дали се явил Ангел на този човек, или не, не зная, обаче той лекува паралитици, очи на слепи отваря и т.н.
Най-после, правоверните ще кажат: някой дявол е дошъл в него, та всичко може да върши. Ако този дявол може да дига човек във въздуха; ако този дявол може да решава и най-сложните математически задачи, ако този дявол може да лекува паралитици, да отваря очи на слепи, тогава где е Божественото, где е мощното у човека, което може да прави всичко? Никакъв дявол не се крие в тези прояви!

Аз зная, какво може да прави дяволът. Дяволът знае да чупи крака на хората, но никога не ги прави; дяволът знае да размества умовете на хората, но да решава задачи не знае.

Ако живеете по дяволски, дяволът иска хората да бъдат идиоти – нищо повече.
Всеки стремеж за знание, за светлина, за свобода, за прогрес, за Любов, това са импулси на великия Божествен Дух.
И всеки човек, който мисли другояче, не е на правата страна.
Казвам: когато срещнете когото и да е с такива благородни пориви, признайте, че в него се проявява Божественото. Силен е този човек, наистина, защото Ангелът му е говорил.
Виждаш, че някой дига някого във въздуха, кажи си: вярвам му една трета. Вярвам, че му се явил ангелът. Виждаш, че този човек решава всички задачи. Кажи си: вярвам му две трети, вярвам, че му се явил ангелът. Виждаш го, че лекува всякакви болни. Кажи си: вярвам му три трети, вярвам, че му се явил ангелът.
Кое е реално? Ако те хвана за ръката ти, това реално ли е? Ако гледаш с очите си, това реално ли е? Ако държиш една малка ледена буца, реална ли е тя? Ами, ако тя се стопи, реална ли е?
Същината на нещата не се мени, но формата на нещата се мени. Ледът се е превърнал във вода. Следователно, ако се мени нещо, то е само формата, а същината на [нещата; т.е. ] Любовта, която ние разбираме, Разумното Нещо, при всички случаи, остава едно и също.
Съберат се някои хора и ми казват: ти [не] си на правата посока. Хубаво, ако аз живея едновременно и на Земята, и на Небето, [т.е.] и в корените, и в клонищата [на Дървото на Живота], и познавам, кое е право и кое не, тогава, на себе си ли да вярвам, или на тия хора, които казват, че не съм на права посока? Те казват: нищо не виждам! Аз казвам: всичко виждам! Те казват: ама ти не си с ума си. Аз казвам: аз съм с ума си, но вашия ум не е събуден, много облаци и мъгли има около него. Трябва да се явят във вас тези бури [каквито са страданията], с бързина на движение около 10 000 км. в час, да разгонят облаците и мъглите, та да се яви това Слънце в Душата ви и да повярвате.
Има нещо скрито в дълбочината на Душата ви, което говори, което решава всичко. Има един Вътрешен Глас, във вас, който ви казва: стани, събуди се, какво си спрял!
Престани да вършиш престъпления! Престани да ядеш толкова много! Някой обича да се облича много богато. Този глас казва: престани да се обличаш толкова богато! Престани да градиш къщи! Нека друг гради, ти имаш достатъчно.
Ти се питаш, дали съм с ума си? Когато този вътрешен глас ти казва да престанеш да градиш къщи, питам се: дали съм с ума си? Когато ти казва да градиш, не се питаш, дали си с ума си. Кое положение е вярно?
– В Божествените неща има един момент, който всякога е верен. Когато Божественото в човека говори, на лицето му се явява една приятна светлинка, погледът му става мил, нещо благородно и възвишено се заражда в него. Не, познавам аз този Божествен Дух; познавам, кога говори Божественото.
Когато човек лъже, на лицето му се изразява мрак, тъмнина. Когато Божественото говори в мене, където и да съм, в гората или в света на тайно или наяве, навсякъде трябва да проявя своя характер. Божественото е един импулс, който се проявява във всички моменти в живота ми при каквото положение и да се намирам.
Животът, който Бог ни е дал, е дар от Него. Но какво сме направили ние за Този наш Баща? Целият свят трябва да си даде отчет за това нещо! Казваме: ние сме българи. Че сме българи, то е хубаво, но да бъдем българи на разумността и на Любовта! Всички народи трябва да съградят живота си върху разумността и Любовта. Щом е така, в целия свят ще настане една вътрешна хармония!
Всеки човек трябва да бъде на местото си! Онази жена, която се наема да стане майка, още преди да роди децата си, от нея зависи, каква насока в живота ще им даде. От съвременната наука, пред която сме се спрели, зависи, какви плодове ще имаме.
Ние сме се спрели пред отрицателната посока в живота. Ние искаме физическо подобрение, но най-напред трябва да стане духовно подобрение с човека.
Най-първо трябва да дойде изобилието в света.
[Т.е. – най-първо трябва да се разшири съзнанието на човека и от степен "личност" (живееща в среда, в която тя е подвластна на своето настроение, а това е една среда, в която живеят животните)  – да се повдигне в по-висшата степен "Божествена Душа" (живееща в среда на Разумност).]
То ще донесе Любовта, след туй разумността и най-после ще дойдат всички блага. По този път ще дойде подобрението на цялото човечество.
А сега, всички казват: за да се поправят хората, трябва физическо подобрение. Направете опит и ще видите, как ще се поправи света. Вземете пример от животинското царство, проследете всички същества от най-малките до най-големите и ще видите, че това са методи, начини, по които работи Великата Жива Природа.
Когато разглеждам един вол, аз не гледам на него като на вол, но гледам, как е направен, каква форма има, какви са неговите рога т.н. Мен ме интересува, какво иска да изрази природата чрез тази форма – изобщо, как работи тя.
Когато гледам на растенията, за мене всяко растение е един метод, чрез който разумната природа работи, говори нещо. Това са научни методи.
Имаш да разрешаваш една задача. Колкото и да е мъчна, все ще намериш един начин за разрешение. Ще се възползуваш от начина, по който вълкът разрешава своята задача, за глада. Как я разрешава той? Вълкът, когато се намери при най-неблагоприятните условия на живота си и не може да си намери храна, отива в гората, разравя корените на някои дръвчета и се храни с тях.
Господ казва: лошият човек ще се отстрани съвсем, нищо няма да яде ["няма да яде"; т.е. нищо няма да чувства и да мисли]. Само така ще поправи живота си.
Щом вълкът [в смисъл – личността, която има вълчи характер]  в критически момент, прибягва до тревата, това показва, че едно време се хранил с трева [тревата е символ на смирението].
Туй че днес се храни с месо [месото е символ на лошите мисли, чувства и постъпки], това е една негова слабост.
Овцата [в смисъл – личността, която има овчи характер]  има друга слабост. Тя нагазва най-хубавата трева и я смачква. Кокошката пък има друга слабост. Тя разхвърля с краката си всичкото жито и тогава се обръща да го кълве.
Във всички животни [в смисъл – във всички личности има характерни черти на някои животни] има по една слабост, но те имат и някои благородни черти.
Във вола [в смисъл – личността, която има волски характер] например има една благородна черта. Той по целия ден оре на господаря си и търпи всички несгоди. Така и ти ще бъдеш търпелив – нищо повече. Ще бъдеш работлив като пчелата. Ще бъдеш постоянен в Идеите си  [които са слезли от възвишения Свят] , като дървото. То с хиляди години седи със забита глава в Земята. Вятърът го брули, вее, но то не се помръдва. Щом имаш една Идея [т.е. – Възвишена Идея; а Идеята е оформена мисъл], ще бъдеш като дъба, никой да не може да те отклони.
Та, казвам: природата трябва да се изучава, по този начин. Ако биха се дали такива обяснения на младото поколение, то би се намирало на друг път. Ако майките биха давали такива обяснения на синовете и на дъщерите си и ако учителите биха възпитавали така учениците си, резултатите щяха да бъдат други. Всичко това би дало един нов импулс на човечеството.
„И заповяда Господ на слънцето да изгрява и на добрите, и на злите.“ Аз се радвам, че Бог заповядва на слънцето да грее. И днес слънцето грее на всички онези, които отварят кепенците си.
Отворете и вие кепенците на вашите умове!
Ако имате религия, нека бъде най-възвишената! Ако имате едно верую, нека бъде най-правото верую! Ако имате наука, нека бъде най-правилната наука! Ако имате едно тяло, нека бъде най-здравото тяло!
Три неща трябва да има човекът, който е на физическото поле: най-напред той трябва да има здраво тяло. После – просветен ум; и трето – една възвишена, благородна Душа, в която се крие такава религия, която да обхваща цялото човечество, без никаква разлика.
И тъй, ние с Ангелите ще се свържем, чрез разумността, а с Бога ще се свържем, чрез Любовта. Щом имаме Любов, Бог е в нас; щом има идеалност, Ангелите са в нас.
Щом проявяваме Любовта, ние сме в Бога; щом проявяваме разумността, ние сме с ангелите.“
 Из: „Той повелява на Слънцето“
 

Да намериш и да извикаш доброто, във всеки човек, е Истинската Наука, с която можеш да преобразиш живота си. В света има един Велик Закон, който направлява твоя живот. Най-мощното нещо, което е потребно за хората, е онази Наука, която е вложена, в тях самите. У всички ни трябва да се роди едно желание, да учим! Това желание съществува в нас, но трябва да му дадем възможност да се прояви. У млади и у стари – трябва да се зароди силно желание за онази Истинска Наука, с която можем да преобразим живота си. Ние трябва да придобием качествата на Светлината – безкористие и качествата на водата – мекотата. Христос казва: Духът Святий ще ви научи. Под думата "Дух Святий" разбирам изявения Божествен Дух. Като се приближаваме към този Дух, той ще ни научи на Великите Закони, как можем да си поправим живота. Според мене, Великата Наука седи в това, да намериш доброто, във всеки човек и да го извикаш. Да виждаш лошото в човека, това всеки може. Това е "наука", достижима за всички хора. Да виждаш доброто в хората и него да извикаш, това е Велика Божествена Наука на Съзнанието.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „В човешкия живот сега стават много пертурбации, вследствие на което днес ни занимават хиляди и хиляди мисли. Някой човек казва: много мисли ме занимават днес. Радвай се, че много мисли те занимават днес. Това са Божествени Мисли, които искат да събудят ума, сърцето и волята ти, за да разбереш , че в света има един Велик Закон, който направлява твоя живот.
Христос казва: Той ще ви научи. Кой?
Ние имаме само едно изречение, което и на вас сега казвам: само светлият път на Мъдростта води към Истината.
Този е пътят, който може да научи съвременните хора.
И сега у всички ни трябва да се роди едно желание, да учим! Това желание съществува в нас, но трябва да му дадем възможност да се прояви.
Всички ние трябва да станем млади [посредством повдигането си на по-висшата (от личност), степен на човешко съзнание, каквато степен е Божествената Душа; понеже младостта е качество на Висшата Душа].
У млади и у стари трябва да се зароди силно желание за онази Истинска Наука, с която можем да преобразим живота си.

И най-мощното нещо, което е потребно за хората, е онази Наука, която е вложена в тях самите.
Не говоря за знание, което не им е потребно! Знание, което няма приложение е един товар за човека.
 Всеки от вас трябва да знае, какво е състоянието на човека, с когото говори.
Според мене, да знаеш недъзите на един човек, това не е никаква наука. Според мене, Великата Наука седи в това, да намериш доброто, във всеки човек и да го извикаш. Да виждаш лошото в човека, това всеки може. Това е "наука", достижима за всички хора. Да виждаш доброто, в хората и него да извикаш, това е Велика Божествена Наука на Съзнанието.
Христос казва: Духът Святий ще ви научи. Под думата Дух Святий разбирам изявения Божествен Дух. Като се приближаваме към този Дух, той ще ни научи на Великите Закони, как можем да си поправим живота.
Засега, за 120 години вие имате два елемента, чрез които сте осигурени. С въздух сте осигурени и с вода сте осигурени, само с хляб не сте осигурени. Всеки от вас трябва да работи за хляба си. И благодарете на Бога, че работите за хляба. Един ден и хлябът ще ви се дава тъй, както въздуха и водата. Мисля, че това време няма да бъде далеч.  
В шестата раса хората ще имат изобилно хляб. Когато дойде шестата раса на Земята, хората както и всеки човек отделно ще си има къщица от етаж и половина с четири стаи и една кухня. Пред къщата си ще има градинка, насадена само с плодове. В шестата раса хората ще имат общи съобщения и то от най- хубавите. Също така ще има и общо осветление. Където и да минеш тогава през градове или села, всички ще се надпреварват да им отидеш на гости. Като си отиваш ще си кажат: дано не ни забрави, да дойде и втори път. Библиотеките, училищата ще бъдат навсякъде отворени. И тогава отношенията между ученици и учители няма да бъдат такива, каквито са днес. Между служителите на църквата и свещениците няма да има такива отношения, каквито днес.
Когато дойде шестата раса, тя иде вече, Царството Божие ще се всели, в миниатюр, на Земята.
Тогава всеки от вас ще живее 120 години за да се насити от живота и ще каже: слава Богу, предоволен съм, сега вече свободно мога да си замина от Земята! Пък ако искате да живеете още 120 години, могат да ви се дадат. Ако искате и още 120 години, пак могат да ви се дадат. Тъй щото, можете да живеете 999 години. Пък ако не сте се наситили на живота могат да ви оставят да живеете и 9 999 години. Ако и тогава не сте доволни, могат да ви дадат и 99 999 години, но аз мисля, че като дойдете до милион ще кажете: достатъчно е вече! Защото дотяга на човека да живее на Земята даже и 120 години.
Има и други земи, където човек може да живее. Има неща по-красиви от тия на Земята. Въпросът обаче е, че ние сме в това училище, не сме влезли в шестата раса.
Та казвам: ние трябва да придобием качествата на светлината - безкористие и качествата на водата - мекотата.
 Аз наричам щедрият човек вода, а човекът, който дава знания на хората наричам светлина.
Аз бих желал вие да бъдете щедри и да давате знания на хората и тъй да се образуват тези прекрасни хубави връзки, които ще ви направят за в бъдеще братя на Земята и братя на Небето.“
Из: „Саваат - Амон-Ра - 1926 г.“
 

Да намериш и да извикаш доброто, във всеки човек, е Истинската Наука, с която можеш да преобразиш живота си. В света има един Велик Закон, който направлява твоя живот. Най-мощното нещо, което е потребно за хората, е онази Наука, която е вложена, в тях самите. У всички ни трябва да се роди едно желание, да учим! Това желание съществува в нас, но трябва да му дадем възможност да се прояви. У млади и у стари – трябва да се зароди силно желание за онази Истинска Наука, с която можем да преобразим живота си. Ние трябва да придобием качествата на Светлината – безкористие и качествата на водата – мекотата. Христос казва: Духът Святий ще ви научи. Под думата "Дух Святий" разбирам изявения Божествен Дух. Като се приближаваме към този Дух, той ще ни научи на Великите Закони, как можем да си поправим живота. Според мене, Великата Наука седи в това, да намериш доброто, във всеки човек и да го извикаш. Да виждаш лошото в човека, това всеки може. Това е "наука", достижима за всички хора. Да виждаш доброто в хората и него да извикаш, това е Велика Божествена Наука на Съзнанието.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „В човешкия живот сега стават много пертурбации, вследствие на което днес ни занимават хиляди и хиляди мисли. Някой човек казва: много мисли ме занимават днес. Радвай се, че много мисли те занимават днес. Това са Божествени Мисли, които искат да събудят ума, сърцето и волята ти, за да разбереш , че в света има един Велик Закон, който направлява твоя живот.
Христос казва: Той ще ви научи. Кой?
Ние имаме само едно изречение, което и на вас сега казвам: само светлият път на Мъдростта води към Истината.
Този е пътят, който може да научи съвременните хора.
И сега у всички ни трябва да се роди едно желание, да учим! Това желание съществува в нас, но трябва да му дадем възможност да се прояви.
Всички ние трябва да станем млади [посредством повдигането си на по-висшата (от личност), степен на човешко съзнание, каквато степен е Божествената Душа; понеже младостта е качество на Висшата Душа].
У млади и у стари трябва да се зароди силно желание за онази Истинска Наука, с която можем да преобразим живота си.

И най-мощното нещо, което е потребно за хората, е онази Наука, която е вложена в тях самите.
Не говоря за знание, което не им е потребно! Знание, което няма приложение е един товар за човека.
 Всеки от вас трябва да знае, какво е състоянието на човека, с когото говори.
Според мене, да знаеш недъзите на един човек, това не е никаква наука. Според мене, Великата Наука седи в това, да намериш доброто, във всеки човек и да го извикаш. Да виждаш лошото в човека, това всеки може. Това е "наука", достижима за всички хора. Да виждаш доброто, в хората и него да извикаш, това е Велика Божествена Наука на Съзнанието.
Христос казва: Духът Святий ще ви научи. Под думата Дух Святий разбирам изявения Божествен Дух. Като се приближаваме към този Дух, той ще ни научи на Великите Закони, как можем да си поправим живота.
Засега, за 120 години вие имате два елемента, чрез които сте осигурени. С въздух сте осигурени и с вода сте осигурени, само с хляб не сте осигурени. Всеки от вас трябва да работи за хляба си. И благодарете на Бога, че работите за хляба. Един ден и хлябът ще ви се дава тъй, както въздуха и водата. Мисля, че това време няма да бъде далеч.  
В шестата раса хората ще имат изобилно хляб. Когато дойде шестата раса на Земята, хората както и всеки човек отделно ще си има къщица от етаж и половина с четири стаи и една кухня. Пред къщата си ще има градинка, насадена само с плодове. В шестата раса хората ще имат общи съобщения и то от най- хубавите. Също така ще има и общо осветление. Където и да минеш тогава през градове или села, всички ще се надпреварват да им отидеш на гости. Като си отиваш ще си кажат: дано не ни забрави, да дойде и втори път. Библиотеките, училищата ще бъдат навсякъде отворени. И тогава отношенията между ученици и учители няма да бъдат такива, каквито са днес. Между служителите на църквата и свещениците няма да има такива отношения, каквито днес.
Когато дойде шестата раса, тя иде вече, Царството Божие ще се всели, в миниатюр, на Земята.
Тогава всеки от вас ще живее 120 години за да се насити от живота и ще каже: слава Богу, предоволен съм, сега вече свободно мога да си замина от Земята! Пък ако искате да живеете още 120 години, могат да ви се дадат. Ако искате и още 120 години, пак могат да ви се дадат. Тъй щото, можете да живеете 999 години. Пък ако не сте се наситили на живота могат да ви оставят да живеете и 9 999 години. Ако и тогава не сте доволни, могат да ви дадат и 99 999 години, но аз мисля, че като дойдете до милион ще кажете: достатъчно е вече! Защото дотяга на човека да живее на Земята даже и 120 години.
Има и други земи, където човек може да живее. Има неща по-красиви от тия на Земята. Въпросът обаче е, че ние сме в това училище, не сме влезли в шестата раса.
Та казвам: ние трябва да придобием качествата на светлината - безкористие и качествата на водата - мекотата.
 Аз наричам щедрият човек вода, а човекът, който дава знания на хората наричам светлина.
Аз бих желал вие да бъдете щедри и да давате знания на хората и тъй да се образуват тези прекрасни хубави връзки, които ще ви направят за в бъдеще братя на Земята и братя на Небето.“
Из: „Саваат - Амон-Ра - 1926 г.“
 

Здравей bosh12,

От постинга ти разбирам, че понеже е включено, като неотделима част, в обхвата на елементите на твоя личен „аз“ – ти имаш известна "слабост", макар и отрицателна, към понятието: "социална тревожност". Т.е. отстрани изглежда, че ти харесва компанията му, щом си му обърнал това внимание.

Да обичаш, или да мразиш едно нещо – и в двата случая – то винаги присъства, еднакво дейно, в живота ти; в главата ти. Щом му обръщаш достатъчно внимание – ти така го захранваш, с Енергията си и по този начин –  което и да е нещо –  бива издигнато, „на почетно място“, в приоритетите на твоя живот и ако не се усетиш, навреме – дълго, дълго се "радваш", на "компанията му".
Това значи, че нито с любов, нито с омраза – можеш "да прогониш" каквото и да е нещо, от главата си, докато то е във фокуса на вниманието ти.

За да се разделиш, с каквото и да е нещо; т.е. за да го махнеш, като проблем, от главата си – то трябва да стане „невидимо“, за тебе; т.е. – ти не трябва да го удостояваш, с внимание, в главата си, защото само Енергията на твоето Внимание, към него, го храни.

Или, с други думи казано – всеки човек, с негативното си отношение; с вниманието, което им отделя – сам развъжда и отхранва проблемите си, най-напред – само в главата си и после – те се проявяват и извън нея, като влизат в обществото.
Знам, че вероятно не ми вярваш, сега, когато ти казвам, че имаш "слабост" към социалната тревожност, защото това, за теб, е подсъзнателно (т.е. ти не го осъзнаваш, по този начин), обаче виж как се представяш (в първото  изречение на постинга си; т.е. каква информация даваш, за себе си): "аз", "ученик" и веднага, след това идва и "социална тревожност", като елемент, от твоя „аз“. Т.е. ти имаш „социална тревожност“, която сякаш се е сляла, неотделимо, с тебе; сляла се е с твоя личен „аз“, който „я има“ (т.е. твоят „аз“, има някаква „обща работа“ ; има вземане-даване, със социалната тревожност, която е едно с онези неща, които го представят). Защо?

Защо забелязвам, че понятията: аз, ученик и социална тревожност (заедно с още няколко други неща), са съединени в ЕДНО ЦЯЛО Нещо, с което ти се отъждествяваш?

Това значи, че ти, по условие, си приел, че Ти (твоят  личен „аз“) – си онова Цяло Нещо, съставено от съединяването на: „земно същество /т.е. ум“, плюс „ученик“, плюс „социална тревожност“ и плюс други неща, които, за краткост, може и да не споменаваме, тук).
Значи, че – според тебе:  (твоят личен „аз“)  =  (същество/ум  + ученик + социална тревожност + всичко останало, което сам си решил, какво да бъде; и всичко това, в главата ти, е съединено, в ЕДНО Цяло, което си ти, към даден момент).

Това е определението, за твоя „аз“. Т.е. – според мен, изглежда, че от твоята лична гледна точка – това Единно Цяло, отговаря на въпроса: „Кой съм аз?“.
Моля, поправи ме, ако греша, но така аз разчетох твоето послание.
Всъщност, ако не е така – то: Кой си ти? Кой си ти, bosh12, когато си сам, със себе си и няма никакви други хора, в радиус, напр. от 10 километра, около тебе.

(Няма никакви други хора, с които хора – ти да правиш грешката, да се сравняваш)? Въпросът ми е риторичен; т.е. няма нужда, на мен, да ми отговаряш, но на този въпрос, трябва да си отговориш, сам, на себе си (за да решиш задачата, на живота си, която наистина си струва, да се реши, защото точно това решение, ще ти спести неприятности и ще те освободи от много мъки).

Но засега – с това дълго определение (на твоя личен „аз“) – ти си избрал да се представяш, пред самия себе си.

Разбери го това (но без да мислиш, че това е правилно, защото изобщо не е правилно това, което мислиш); но то е един факт, засега, в твоя живот.

Ти така правиш: само след като приложиш, към „аз-а“ си (т.е. – след като се слееш, в ума си) – с всякакви временни и странични неща (а това са понятия, наречени мисъл-форми),  ти можеш да кажеш кой си.

 И то – само защото си мислиш, че няма друг начин (освен този), за да дефинираш „аз-а“ си.

Т.е. – такова е статуквото: понеже сам не знаеш кой си – ти се познаваш, само – след като задължително – съединиш себе си, с всякакви мисъл-форми, които считаш за „подходящи“ (от известна гледна точка).  И така – само след като си станал едно Цяло, с тях – ти вече си способен да си се представяш, сам на себе си и „да знаеш“ кой си.

Но това стоварва голяма беля, на главата ти.

Затова, опитай се, постепенно, да осъзнаеш, че  – само посредством сливането на „аз“-а си,  с различни странични понятия, наречени мисъл-форми (проявленията на които, си избрал, първо в главата си, по някаква своя, абсолютно нездрава преценка) – ти искаш да се познаеш – кой си ти, без да отчиташ, че „те“ – са съвсем отделни, от тебе, неща; т.е. „те“ (страничните понятия, наречени мисъл-форми) – не са „ти“ и не биха имали нищо общо с твоя „аз“, ако ти не би имал склонността – сам да ги обсебиш, понеже считаш, че така е редно.

Но не е…
Всички тези, изброени от теб, понятия, като: „срамежлив съм, с ниско самочувствие, чувствам се слаб и малък“, с които си се слял, в описанието на „аз“-а си – те са само отделни, съществуващи независимо, от тебе, понятия – мисъл-форми, с които можеш да имаш вземане – даване и без да се сливаш, с тях; т.е. – можеш да ги познаваш, отстрани; или – да имаш понятие, за тях; да знаеш какво означават  – обаче само отделно, от себе си, а не – като ги сливаш, в ума си, със самия себе си.
Помни, че няма никаква наложителна причина да сливаш „аз-а“ си, с тези мисъл-форми (освен тази причина, че не го знаеше, досега, разбира се). Ти не знаеш, че сливането на тези странични мисъл-форми, в една голяма обща мисъл-форма, заедно с твоя „аз“ – е опасно. Нека да ти кажа, че така не се прави, ако искаш да не изпадаш в дискомфортни състояния.

Такова патологично мислене, наистина, е унаследеното, от бащи и деди, обаче това е погрешното земно мислене на всички личности и тук е коренът на всичките им проблеми и терзания, свързани със страданията, на Земята.

И ти, също – все още, нямаш отговор на въпроса – кой си ти? Това е точно онзи екзистециален въпрос, който всички личности на Земята, имат за задача – да разрешат:  всеки човек, поотделно и сам за себе си (обаче – това ще стане – само когато му дойде времето; защото взема време, човек да разшири съзнанието си, като се освободи от старото си изопачено мислене и чак тогава ще може да възприеме правилното – мислене – от Гледна точка на Създателя на Всичко, Което Е – което ще го избави от страданията).

Знай, обаче, засега, че ти не си длъжен да правиш нищо от онова, което те прави да страдаш; напротив – свободен си да правиш само онова, което ти носи радост (и едновременно с това; т.е. в същия момент – то трябва да бъде полезно и за други хора, или – поне да не ощетява никого).
Така стоят нещата, обективно, за всеки човек, на Земята; друг е въпросът, че обикновените хора не го знаят и затова – мислят точно обратното, за вярно, независимо от това, че заблужденията им, ги правят много нещастни.  Те не осъзнават, че са нещастни, единствено поради погрешните си вярвания и убеждения.

Но, в твоя случай – добре е, за теб, че си малък (това е много ценно качество) и поне осъзнаваш онова, което сам си написал: „всичките ми проблеми са в главата ми, под формата на грешни разбирания и убеждения за света и по-скоро за хората.“ Това е така и (същото се отнася, и за всяка друга личност, а не само за тебе, защото) всеки човек е дошъл на Земята, за да се научи да мисли (да чувства и да постъпва)  правилно. Да мислиш правилно – е равносилно на това – да не страдаш.

Нека да започнем с това, че "социална тревожност" (както и всичко останало, което сам си включил, като елементи, в дясната страна на уравнението на твоя „аз“), е преди всичко друго – само една обикновена мисъл-форма, в твоята глава и само от тебе зависи – с какво съдържание ще я напълниш (самият ти); какъв смисъл (самият ти) ще ѝ  дадеш – и дали изобщо ще я оживиш; т.е. дали ще я направиш активна, за самия теб.
Или пък – ще решиш, че тази мисъл-форма, към даден момент –  не е вече сред приоритетите, на твоя живот и така – ще я деактивираш, или – даже ще я оставиш (в твоята персонална глава), като „празна черупка“ – откъм  съдържание и смисъл (защото няма „да се сливаш“, с нея, като „аз“). И съответно – щом е празна, то – няма как тя да участва активно, в съединяването на елементите, от които ти, погрешно, си мислиш, че е изграден твоят "аз".
Тоест, резултатът от решението ти, да не се занимаваш с мисъл-формата  "социална тревожност" (а и с която и да е друга подобна мисъл форма) е,  че – в онова съставно ЦЯЛО НЕЩО, което си мислиш, че си ти, поне няма да присъства елементът "социална тревожност" (и тя няма да ти вреди, поради това, че ти, вътрешно, си  „в лоши отношения“, с нея, като проявяваш слабостта – да я ненавиждаш).  
Затова, от твоя гледна точка, може да си кажеш, приблизително, така: „Мисъл-формата  "социална тревожност", е със значение – нула, в дясната страна на уравнението, на моя личен "аз"; т.е. – за мен, тя вече е деактивирана мисъл-форма, към този конкретен момент, по причина, че аз така съм решил, за себе си“. И повече да не ѝ отделяш никакво внимание, за да не я захранваш с никаква своя Енергия – нито положителна, нито отрицателна.

Нека учените глави да изследват; да се занимават и да пишат научни трудове за "Социалната тревожност"; тяхната работа е такава и те са прави; в това няма нищо лошо. Но нека само те да я изследват и така да развиват своя собствен ум; за тях това е полезно и безопасно, защото те само я изучават, отстрани, без да се съединяват, с нея, както правиш ти (т.е. учените хора, които изследват, само като феномен, явлението „социална тревожност“ – те възприемат тази мисъл форма, пълнят я със съдържание, според своя вкус; дават ѝ смисъл, според своята текуща гледна точка, обаче – те не я включват, като елемент, в дясната страна на „уравнението на своя съставен "аз"“; т.е. те не казват: "„аз“ имам социална тревожност", от което се подразбира, че това, което го имам – (или, щом „аз“, като „аз“, го имам, то) – то е ЕДНО, с мене; т.е. то е неотделимо, от моя „аз“ (все едно, че съм го „купил“ за себе си; или – че се „храня“ с него и така – то става част от самия мен).

И затова – изследователите на  социалната тревожност, независимо че се занимават, с нея – те не страдат от нея така, (разглеждайки я само „под микроскоп“), както ти страдаш, по причина, че в съзнанието си, ти си съединил „аз“-а си, с мисъл-формата на социалната тревожност, заедно с нейното съдържание и смисъл (т.е. – приел си я, по друг начин).
Искам да ти кажа, че отношенията към социалната тревожност, в твоя и в техния случай – са различни.
А най-важното нещо, в този свят – са отношенията. Поради отношенията си страдаме, в живота си и пак, поради отношенията си – се радваме, или сме неутрални.

Затова – ти, който не разбираш, все още, как стават нещата, в света – добре е – да не се бъркаш там, където се споменава "социалната тревожност" (за да не попадаш под внушението ѝ, докато укрепнеш и започнеш да мислиш, по нов начин). Остави на учените хора и нека те да се занимават, с нея, както си знаят, защото – това е добре, за тях, обаче  (щом искаш съвет – ще ти кажа, че) да се включваш и ти – това не е добра идея. Защото, ако ти се "съединяваш", в главата си, с мисъл-формата "социална тревожност" – то това (от твоя гледна точка) – е все едно – да ходиш, с вързани очи, по много хлъзгав път и няма как да не пострадаш, а задължително ще си носиш последиците, защото Законите на Живота (които, все още, не се учат в никое училище и трябва ти сам да седнеш, и да ги учиш), са такива.

Понеже каза, че си ученик, искам да те питам – какво ще кажеш, за един виртуален филм, в който главен герой, си самият ти: В този филм, нека да приемем, че по сценарий, самият ти (по някаква прищявка на Провидението) – си се родил, като един единствен екземпляр, от вида хомо сапиенс, на планетата Земя.

Ако, приемем, че това е  така; т.е. – че ти си един единствен екземпляр, от вида хомо сапиенс, на планетата Земя – въпросът ми е – откъде щеше да знаеш ти, тогава, че си слаб и малък и че страдаш, от ниско самочувствие и социална тревожност? Сигурна съм, че нищо подобно нямаше да ти мине, през ума, защото, при тези условия – нямаше да има никакви други хора, с които да се сравниш и така да се самоопределиш.
(Сега, ти се сравняваш, с другите, защото не знаеш, че другите хора – не са никаква мярка, за което и да е човешко същество, защото всяко човешко същество, на Земята, само по себе си, е направено уникално и затова – няма никаква реална база за сравнение, между отделните хора).

Но, да речем, че ти не знаеш, че ИЗНАЧАЛНО е погрешно – хората да се сравняват, един с друг. Замисълът да има много хора – е съвсем друг – и той е – те просто да се допълват,  а не – да се сравняват, помежду си.
Но, да речем, че ти не го знаеш това и затова избрахме такъв сценарий, на филма – че ти си сам – един единствен екземпляр, от вида хомо сапиенс, на планетата Земя; няма с кого да се сравняваш и съответно – това нежелано положение (че си слаб и малък и че страдаш, от ниско самочувствие и социална тревожност) – няма как да го има, в първата част на филма, защото това, да го има – би било абсолютно нелогично.

В първата част на филма – Ти – само Си; има те и толкова.

Значи, приемаме, че в първата част на твоя филм (защото има и втора част), няма условия, за  да чувстваш – нито че си слаб, нито че си малък, нито да чувстваш, че имаш ниско самочувствие; нито има условия, да знаеш, че имаш социална тревожност. 

Ти просто – СИ  – има те и толкова! Просто съществуваш – дето се казва: нито си хубав, нито си лош! Просто си!
Години минават (във филма), десетилетия; няма промяна и все същото – изобщо не чувстваш – нито да си слаб, нито да си малък, нито че имаш ниско самочувствие; просто няма подходящи условия, за това. Сам си, със самия себе си... Абсолютно Сам! Представи си това положение и му се наслади…

Обаче, напълно вероятно е, това, което сега ще последва, във филма на твоя живот: По някое време (след много дълго време; понеже приехме, че по сценарий, във филма,  ти си съвсем сам, на Земята) –  в един момент – нещо като неясна мисъл-форма (на притеснение от самотата), се завъртява, в главата ти и образно казано: "сяда“ на специален Трон, там, в твоята глава.
Пропуснах да кажа, че във филма – Ти, самият – предварително – сам си направил този Трон на Вниманието, в главата си (нещо като инкубатор за излюпване на мисъл-форми, от техните зародиши; плюс още нещо, което ще пропуснем) – за да излюпва нови мисъл-форми, чрез Енергията на Вниманието ти – и да активира готови Идеи (слезли от един по-висш Свят), зареждайки ги с твоята Енергия на Вниманието.
Т.е. – замисълът на този Трон на Вниманието  е такъв, че той ги сбъдва; активира ги, към даден момент, в зависимост от текущото ти намерение (в случай, че решиш, че те са полезни, за тебе и че ги харесваш, към дадения момент, защото това се променя, с разширяването на съзнанието ти).

Важното е да се запомни, че – само докато са поставени на Трона на Вниманието ти, мисъл-формите са активни. Решиш ли да ги свалиш  от Трона на Вниманието си – те се деактивират и просто изчезват от живота ти, защото твоята Енергия не ги зарежда; т.е. те няма от какво „да се захранват“ , за да се проявят–  няма друга Сила, която да ги оживява, освен онази, на Трона на Вниманието ти. Но трябва да знаеш, че ако не си достатъчно бдителен, във всеки момент и на Трона на Вниманието ти „седне“ и остане за дълго време мисъл, с която ти си в „лоши отношения“, то тя, докато е активна – ще ти причинява много болка и страдания.
 
И така – да се върнем пак, в нашия филм: седейки на Трона на Вниманието ти, мисъл-формата на Притеснението, от Самотата – започва, във всеки удобен момент да се включва в работен режим; т.е. – да изисква вниманието ти, за да расте и да се изпълва със Сила; защото – казахме, че само твоето Внимание, може да я зарежда, с Енергия и то – докато седи на Трона на Вниманието ти.
(Казахме също, че мисъл-формите нямат самостоен живот и без твоето изрично решение – те не могат да бъдат в Сила; т.е. само ти решаваш – коя мисъл-форма, към даден момент, има правото да седи на Трона на Вниманието ти, защото –  ако не е на този Трон – която и каквато и да е мисъл-форма – тя не е активна, за самия теб; просто няма от къде другаде, освен от Трона на Вниманието ти – тя да си набавя Енергия на твоето персонално Внимание, която да я зарежда, специално за участието ѝ – (не в който и да е) – а само в твоя живот).

И така –  само когато седи на  Трона – една мисъл-форма може да бъде реална, в твоя живот; по причина, че самият Трон на Вниманието ти, я оживява с Енергията на твоето собствено Внимание; така е по сценарий, във филма. 
Например, ето това съдържание, би могло да изпълва първата мисъл-форма, седяща на Трона на Вниманието ти: "Къде са "другите", Боже мой – за да си  общувам, с тях, като "бял човек"?" Нали? Това е напълно реален въпрос, в подобна (самотна) ситуация?
 
И ето, идва второ действие, на драмата на твоя живот; и там – по магичен начин (като на кино) – населва се Земята, с много хора – явяват се всички "други" хора, като персонажи, във филма (и притеснението, че си сам – изчезва).
Би следвало, да си щастлив; нали просто искаше да си общуваш, с другите?!

Не се сравнявай, с хората, а само общувай (на абсолютно равни начала), с тези от тях, които са на твоето ниво на развитие на съзнанието, а те са само тези хора, които те разбират.
Правило: Общувай, но не с всички хора, а само с онези от тях, които те разбират – защото само те са определени, да бъдеш открит с тях и да им се доверяваш, тъй като ти и те – сте на еднакво ниво на развитие на съзнанията си.

А всички останали, които не те разбират – засега, ще почакат, докато пораснат, в разбиранията си. Тогава, ще бъдеш открит и с тях и ще си общувате, на равни начала, без да се сравнявате, а като се допълвате един другиго и си помагате.

Най-добре би било, на Трона на Вниманието ти (който е в главата ти) – да няма отредено специално Място за притеснения. Но, не би –  понеже сега онова Място (отредено от самия теб – само за притеснения) на Трона на Вниманието ти, в главата ти, остана празно (когато желанието ти да не си сам, се изпълни) – то тогава – яви се тази "празна ниша" и други притеснения (във вид на мисъл-форми  нахлуха), за да я заемат, защото ти, без да има никаква (ама абсолютно никаква реална) необходимост, от това, реши, че вместо да общуваш, на равни начала (с тези от „другите“ хора, които те разбират и така щяхте да си прекарвате добре; нали за това ти бяха нужни други хора, в първата част на филма) – ти реши, че ще се сравняваш, с всички други хора, без да знаеш, че това е – все едно да сравняваш жаба, с кон, с кокошка, или с къртица. Няма база за сравнение; не ме карай да ти обяснявам защо; така е и толкова; един ден, ако това те интересува – непременно ще го разбереш. 

(Спомни си, отново, сега, че в първата част, на филма, на тебе ти беше потребно само да си общуваш с другите; да бъдеш мил, с тях и нищо повече, но сега – защо ти е потребно това глупаво нещо – да се сравняваш, с другите,  което води само до погрешни изводи и разочарования?)

Защо, в този филм – сега реши, без никаква основателна причина, че трябва да се сравняваш, с "другите"? Нали, просто, искаше да си общуваш, с тях? Те затова дойдоха, при теб; по тази причина – за да си общуваш, с тях; откъде ти хрумна идеята – да се сравняваш?! Та това е абсолютно нелогична подмяна. Общувай, щом това е добре за теб, обаче не се сравнявай, сам виждаш, че това ти причинява дискомфорт.
Само ти си този, който може да реши – дали да общува само, с хора, които го разбират, или – да се сравнява с всички хора и да се терзае, от неправилните изводи, до които достига незрелият му, засега, ум! Всичко е в главата ти! Ти си и актьор, но си и фактор, в екипа на сценаристите и режисьорите на филма на живота ти; т.е. – те се вслушват винаги, в твоите становища, касаещи качеството на твоя живот.

Но, така е по сценарий; филмът е такъв…
Аз съм социален работник, по професия; говорила съм, лично, с хиляди хора, през живота си и затова знам, със сигурност, че нито един от тези хора – няма основателна причина, да се чувства слаб и малък, в сравнение с другите хора.
В тази връзка – особено важно е –  да се осъзнае правилото, че човек никога, по никакъв повод, не бива да се сравнява с други хора; с когото и да било. И ще ти кажа защо не бива да се сравнява, с другите – защото всеки, от нас, личностите, е уникален (уникален е, в смисъл, че е различен; т.е. всяка отделна личност, към даден момент, е достигнала до своя индивидуална степен на развитие на съзнанието си) и в това се състои красотата, при общуването; че сме различни.
Представи си какво би било, ако всички личности бяха на еднаква степен на индивидуално развитие; т.е. – ако всички хора, на Земята – имаха еднакъв еволюционен статус. Това би било едно ужасно досадно общество, от роботизирани същества. И Слава Богу, че това не е така и че всеки човек е една загадка, за нас, докато не го опознаем.

А можем да опознаем някого – единствено и само, когато го обикнем и ако продължаваме да го обичаме, без да се обиждаме и без да му се сърдим, за нищо.

Ще ти кажа, че всички мъже и жени, независимо от това – какво поведение демонстрират, външно – вътре в себе си; т.е. "в главата си" – са еднакво несигурни, за някои от отделните, специфични, области на живота си и това зависи най-вече от това – кои мозъчни центрове в главите им, са по-неразвити, в сравнение с останалите им мозъчни центрове, (които са по-развити – по наследство, или – поради осъзнаване на някакъв дефицит и съответно приложена индивидуална, самостоятелна работа, над самите себе си).
 
Ще приключвам вече отговора си, в който – нарочно наблегнах, по-подробно, на някои идеи, за да им обърнеш внимание, ако решиш, че това си струва.
Ако моята гледна точка, към твоите проблеми – представлява интерес, за тебе, поразмишлявай за нещата и виж кое ще намериш полезно, за себе си и тогава го приложи.
Бъди уверен, че всеки човек – е персонаж в свой отделен филм на живота си, макар че – външно наистина не изглежда да е така; изглежда ни, като че сме в общ филм. И това, отчасти, е вярно, но все пак, остави, без коментар, всеки човек – да мисли както може, към даден момент, а ти се заеми здраво, да разшириш само своето съзнание, защото само това е, което ще ти помогне да си обясниш света и твоето място, в него, за да влезеш в хармония и мир със Създателя си, с „другите“ и със себе си. Успех.

Това е линк, за изтегляне на книгите на  Дон Мигел Руис, които можеш да пробваш да четеш, в случай, че ти харесва.
 

~~~~~~~~~~~~~~~~~~
„Ако не обичате Бога, вие никого другиго не можете да обичате, както трябва.
Любовта към Бога – е една вътрешна необходимост — всичкият ваш капитал.
Това е Закон: Щастието на човека – е в Любовта му към Бога.“
„РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ, ВЪРХУ ЛЮБОВТА КЪМ БОГА“
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
„Любовта не произтича нито от мен, нито от вас; тя минава през нас. Бог е Любов.
Светът на Любовта е безконечен. За да може да се познае, тя трябва да се прояви чрез нас, т. е. в конечния свят.

Когато човек стане съвършен проводник на Божията Любов, тогава той е – Едно с Бога.
Колкото си по-добър проводник на Божията Любов, толкова по-добре. От това зависи твоето достойнство.“
 „ЛЮБОВТА E ПЪТ ЗA ПОЗНАВАНЕ HA БОГА“

В Природата съществува Закон на Отношения. Отношенията могат да бъдат разумни и неразумни, хармонични и дисхармонични. Когато отношенията са неразумни и дисхармонични, в живота се явява разрушаване. Когато отношенията са разумни и хармонични, навсякъде в живота виждаме растеж. Хармоничните отношения произвеждат живот, а дисхармоничните – смърт.
~~~~~~~~~~~~~~
„Христос казва: „Аз дойдох." – За кого дойде Христос? – За разумните хора които [се стремят към Безсмъртието и затова вече] са готови да разбират положителната наука.
Христос донесе на хората ново учение. Той им показа, как трябва да живеят, какви отношения трябва да имат към своите братя на земята, малки и големи, към разумната природа и към Бога.
Докато [мъжете и жените] не разберат тия отношения, правилно, те всякога ще живеят в заблуждения.“
Крадецът_и_пастирят
~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: "В Природата съществува Закон на Отношения: отношения между формите и между силите, или енергиите.

Когато се говори за правилно отношение на нещата, в съзнанието на човека изпъква идеята за вътрешна връзка, между тия неща.

Отношенията могат да бъдат разумни и неразумни, хармонични и дисхармонични.

Когато отношенията са неразумни и дисхармонични, в живота се явява разрушаване. Когато отношенията са разумни и хармонични, навсякъде в живота виждаме растеж. Хармоничните отношения произвеждат живот, а дисхармоничните – смърт.  Колкото да философства човек, животът и отношенията му към Бога могат да бъдат хармонични, или дисхармонични.  Ако отношенията му са хармонични, той ще се радва на живота, т.е. Бог ще живее в него и той в Бога. Не са ли хармонични отношенията му, смърт го очаква.“ Из: „Закон на отношения - 1929 г.“ 

В Природата съществува Закон на Отношения. Отношенията могат да бъдат разумни и неразумни, хармонични и дисхармонични. Когато отношенията са неразумни и дисхармонични, в живота се явява разрушаване. Когато отношенията са разумни и хармонични, навсякъде в живота виждаме растеж. Хармоничните отношения произвеждат живот, а дисхармоничните – смърт.
~~~~~~~~~~~~~~
„Христос казва: „Аз дойдох." – За кого дойде Христос? – За разумните хора които [се стремят към Безсмъртието и затова вече] са готови да разбират положителната наука.
Христос донесе на хората ново учение. Той им показа, как трябва да живеят, какви отношения трябва да имат към своите братя на земята, малки и големи, към разумната природа и към Бога.
Докато [мъжете и жените] не разберат тия отношения, правилно, те всякога ще живеят в заблуждения.“
Крадецът_и_пастирят
~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: "В Природата съществува Закон на Отношения: отношения между формите и между силите, или енергиите.

Когато се говори за правилно отношение на нещата, в съзнанието на човека изпъква идеята за вътрешна връзка, между тия неща.

Отношенията могат да бъдат разумни и неразумни, хармонични и дисхармонични.

Когато отношенията са неразумни и дисхармонични, в живота се явява разрушаване. Когато отношенията са разумни и хармонични, навсякъде в живота виждаме растеж. Хармоничните отношения произвеждат живот, а дисхармоничните – смърт.  Колкото да философства човек, животът и отношенията му към Бога могат да бъдат хармонични, или дисхармонични.  Ако отношенията му са хармонични, той ще се радва на живота, т.е. Бог ще живее в него и той в Бога. Не са ли хармонични отношенията му, смърт го очаква.“ Из: „Закон на отношения - 1929 г.“ 

~~~~~~~~~~~~~~~~~~
„Ако не обичате Бога, вие никого другиго не можете да обичате, както трябва.
Любовта към Бога – е една вътрешна необходимост — всичкият ваш капитал.
Това е Закон: Щастието на човека – е в Любовта му към Бога.“
„РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ, ВЪРХУ ЛЮБОВТА КЪМ БОГА“
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
„Любовта не произтича нито от мен, нито от вас; тя минава през нас. Бог е Любов.
Светът на Любовта е безконечен. За да може да се познае, тя трябва да се прояви чрез нас, т. е. в конечния свят.

Когато човек стане съвършен проводник на Божията Любов, тогава той е – Едно с Бога.
Колкото си по-добър проводник на Божията Любов, толкова по-добре. От това зависи твоето достойнство.“
 „ЛЮБОВТА E ПЪТ ЗA ПОЗНАВАНЕ HA БОГА“

Външното е сянка на Нещата. В туй, което не виждаме, там е Бог, а не във външното. Едно разбиране има в света, то е Божественото! [А всички човешки разбирания, в които Божествената Любов не взема участие – са фиктивни.] И когато ние, всичките Същества, в света, схванем Божественото разбиране, ще внесем един нов импулс. Някой казва: „Ние вече усвоихме Учението.“ Ти още не си придобил Любовта, не си придобил това специално съприкосновение с Бога, още не познаваш Бога.   Любовта се заражда в човека, само при съприкосновение с Бога. Това съприкосновение ще придобиеш, може би след 40 – 50 години работа. Тогава ще имаш състояние на Ангел. Можеш да станеш Ангел, за един ден, или за милиони години. Зависи от твоята работа. Първото нещо, което трябва, е: съприкосновение с Бога. Ще чакаме Господа [защото Бог е Любовта] и ще работим! Любовта е един вътрешен копнеж на човешката Душа. Човек я търси навсякъде [във времето и пространството, обаче тя не е там. „Любовта е извън времето и пространството“, казва Учителя].
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Всяка мисъл, всяко желание и всяка постъпка, от известна гледна точка, са нечие "дете". Божественият Живот признава за Реални; т.е. признава за Истинни – само онези "деца"; т.е. само онези мисли, чувства и постъпки, които са родени, при участието на Божествената Любов. Всички останали  мисли, чувства и постъпки, в които Божествената Любов не участва – са фиктивни и затова са извън Живота на Безсмъртието.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Христовото учение гласи: „Всяко дете, което не е родено от Любов, то е незаконнородено“ – без изключение!
[Това означава, че –] Всяко желание, всяка мисъл, всяко действие, в което не присъства – онази Висша Божествена Любов – то няма санкция ["няма санкция", тук, в смисъл: няма правни последици] в Божествения Живот.
[Но има последици, във физическия свят; т.е. – при всички мисли, чувства и постъпки, родени без участието на Божествената Любов – няма радост, като последица, обаче има страдание].
Така седи законът. Ние с хиляди години можем да четем Словото Божие, с хиляди години можем да разискваме върху нещата, но Любовта е извън времето и пространството.
И моралният живот не е вътре във физическия, той е извън него.
Във физическия свят няма никакъв морал. Морал може да съществува само между разумните същества, той е само ОТНОШЕНИЕ на нещата. Туй е морал, в този широк смисъл.
И животът има двояко значение, вътре в себе си. Той се намира и в материята, и извън материята.
Животът вътре в материята ние наричаме материален, а животът извън материята, ние наричаме Духовен.
Следователно, ако вие сте [личности; т.е. ако вие се изживявате като мъже и като жени] в материята, вътре, вие не можете да имате морал.
Мислите ли, че ако някой ми строши ръката, а вие дойдете при мене, ще мога да се разговарям, приятелски, с вас? Не, постоянно ще мисля за ръката си. Мислите ли, че вие ще можете да ми говорите за Любов, за разни благодеяния, за това-онова, и аз ще мога да ви слушам? Не, не, всичкото ми внимание ще бъде проникнато от ръката и ще ви кажа: „После, като оздравея, тогава ще обичам, тогава ще правя милостиня, това-онова!“
Е, казвам: Ръката на съвременния свят е счупена. Днес те уповават само на парите. Те са дясната им ръка. Щом се счупи тази ръка, те нямат упование, нямат разположение. И когото срещнеш днес, ще ти каже: „Без пари може ли да се живее?“
Чудни са тези хора, като мислят, че без пари не може да се живее! Това не е философия.
Светът може така да разисква, но онези, които отиват към Божествения свят, трябва да имат по-правилни отношения; по-правилни разбирания какво нещо са парите.
Парите представляват ценността на онзи свещен труд на всички тези заминали същества, които са пожертвали своя живот.
Ами че всички тези здания днес построени, всички тези греди турени, всички тези железа, живи хора са ги изваждали от Земята. Хиляди дървета са пожертвали живота си! Знаете ли колко растения са пожертвали живота си, за вас?
И всички тези хора, за които растенията са пожертвали своето благо, казват: „Това е наша собственост“. Не, щом се спрем пред едно здание, трябва да преживеем всички онези жертви, които са дадени. Това е един Храм на жертвоприношение. Хиляди същества са станали жертва! “
„Всички, които ме слушате, все сте от недоволните. По лицето ви това поне чета. Всеки има по един червей вътре в себе си. Всеки е недоволен.“ Сега ние трябва да се помръднем напред.
„Всичко, каквото чух от Отца си – казва Христос, – явих ви го.“
Някои говорят за Истината. Не, ние [най-напред] трябва да разберем нашите ОТНОШЕНИЯ; смисъла на живота.
Кое е качеството на човека? Какъв трябва да бъде човек? Първото нещо за съзнателния човек: той трябва да бъде благодарен. За какво? – За всичко, което му е дал Бог.
А за да дойде тази благодарност, непременно Любовта трябва да бъде едно от качествата. Аз говоря [в този момент] за Любовта, в ограничен смисъл, [т.е. за Любовта, само] като качество на човешкото сърце, на човешкия ум, на човешката воля.
„Всичко, каквото чух от Отца си, явих ви го.
Между този и духовния свят има една [грамадна] разлика.
Тъй, както сте облечени в материята, за Духовния свят можете да имате само една смътна представа.
Не мислете, че туй е един упрек. Даже много напреднали индивиди имат смътна представа за Духовния, за Божествения свят.
Аз ви казвам: Божественият свят е една красота, която не може да се опише със съвременния език и не може да се предаде на нашето съзнание, понеже у нас няма тези органи, тия усети, за да се възприеме тази красота.
Човек трябва само да види, за да си го представи.
Разгледайте сега живота на едно дърво! То има двояк живот: един горе, в клонищата [който е Духовният Живот на Ангелите; т.е. безсмъртният Живот на Висшите Божествени Души], и друг долу, в корените [който е физическият живот на личностите; т.е. на низшите астрални души, който временен живот – завършва със смърт].
Корените [или личностите; т.е. низшите астрални души] питат Клонищата [т.е. питат Висшите Божествени Души]: „Какво правите горе?“
Те казват: „У нас има голямо клатушкане“[Т.е. има голямо движение] .

А корените казват: „У нас няма никакво клатушкане“. Защо? [Няма движение (в съзнанията на личностите), в тъмнината на материалния свят, поради отсъствие на Божествената Любов, в съзнанията на личностите (които са низши астрални души); или символично казано – съзнанията на личностите са, като че ли – "сковани, в лед", в следствие на безлюбието на средата, в която живеят.]
Клонищата, Горе, се огъват на една или друга страна [от движението: Любов към Бога], но корените долу слабо, чрез отражение чувстват, че горе става едно малко клатушкане.
Долните части на дървото  [т.е. личностите], като не знаят метод да урегулират своето кръвообращение [т.е. не знаят, че могат да се включат и те в Движението: Любов към Бога, повдигайки се на по-висша степен на съзнание; т.е. на разбиране на Живота], то Невидимият Свят; Природата – им идва на помощ.
Чрез това клатушкане прави едно упражнение, за да урегулира и да изкачи нагоре нужните сокове на растението.
Горните части на растението не знаят какво правят долните, т.е. в Невидимия Свят има Същества, които не знаят какво правят долу [личностите, в материалния свят].
Когато дойде една подпочвена вода да осакати корените, Клонищата питат: „Какво става долу?“ – „Много е тежко, страдаме.“
Горните нищо не знаят, те са тихи и спокойни. Как ще се разберат?
Следователно Съществата, които живеят в Горния Свят, често слизат на Земята, за да ни изучават на опит, а не чрез съзерцание.
Даже и най-великите Същества чувстват необходимостта, поне един път, да слязат при дадените [долу, в тъмнината на корените] условия, за да добият истинското знание [като съберат земен опит, в Училището на Земята].
За да добием истинското знание, в този свят, който виждаме [когато сме Горе, в Клонищата], трябва да слезем там долу [в тъмнината на корените], в същността на Бога.
В туй, което не виждаме, там е Бог, а не във външното. Външното е сянка на нещата.
Не се лъжете по промените, които стават с материята. Има една съществена част от материята [т.е. от префинената Чиста Материя на Божествения Свят], която не се променя и не се разваля. Туй е сега важното.
„Каквото чух от Отца си, явих ви го.“
Кога можем да кажем някому каквото чуем? – Когато го обичаме.
Само който те обича, той може да ти каже туй, което е чул [чрез Гласа на Отца]. Не ти ли го казва, той не те обича.
Сега, като казвам „не обича“, не ме разбирайте в крив смисъл [т.е. така, както личностите – криво разбират обичта].
Под „обич“ подразбирам всички да бъдем на еднакъв уровен, еднакво да схващаме нещата.
Някои казват: „Като ни обичаш, кажи ни“.
Но не трябва само аз да ви обичам. Под думата „обич“, разбирам в дадения момент, Бог еднакво да действа и във вас, и в мене.
Схващанията ни за Бога трябва да бъдат еднакви и за мене, и за вас.
Да кажем, аз съм един цар и разбирам гласа на Бога. Вървя с една каляска из пътя и срещна една бедна жена. Аз мога да дам заповед: „Вземете тази жена, отстранете я от пътя ми!“ Да, но това не е Любов, това не е разбиране Гласа на Бога. Ако тези хора вземат тази жена и я отстранят, това не е за моя похвала, това е едно престъпление. Аз трябва да сляза от своята каляска, да взема тази жена на ръцете си, да я заведа у дома си и да ѝ прислужа. Това е Любовта!

Сега друг е въпросът, ако питате: „Ама това може ли да се направи, или не може?“
Туй „може, или не може“, това са философски разбирания.
И ние, съвременните християни, имаме една погрешка, тя се състои в това: ние постоянно отлагаме: Дойде една благородна мисъл, казваме: „Утре“. Дойде една светла мисъл, казваме: „Аз съм при особено разбиране, утре“. Не, това са човешки схващания.
Какво е твоето разбиране? – Едно разбиране има в света, то е Божественото!
И когато ние, всичките същества, в света, схванем Божественото разбиране, ще внесем един нов импулс.
Сега, някои задават въпроса: „Може ли!“ – Може.
„Каквото чух – казва Христос – от Отца си, явих ви го.““
Из: „Каквото чух - 1923 г.“
 
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Това, което обичаш в човека, то е вътрешното, невидимото. То е, всъщност, реалното.
Важно е: можеш ли да обичаш у другиго това, което не виждаш, което е Същинският Човек – неговата [Висша] Душа, Божественото.
  Срещате грозна мома и казвате: „Тази мома е грозна, нищо не струва.“ Но я питайте момъка, който я обича. Той казва, че тя е красива. Този момък е ясновидец, вижда в нея хубавото.

Да обичаш някого, това значи да намериш у него онова добро, което е скрито, от всички околни. И като го намериш, да се зарадваш и да благодариш на Бога, че с любовта си го намерил.
  Любовта се заражда в човека само при съприкосновение с Бога.

При първото съприкосновение с Бога, Любовта ще блесне в Душата ти като свършен факт и цялата местност ще се благослови от това съприкосновение на Бога, с тебе. Това първо съприкосновение с Бога ще внесе в тебе нов стимул, ти ще схващаш живота тъй, както никога не си го схващал, и ще почнеш да живееш, другояче.
Някой казва: „Ние вече усвоихме учението.“ Ти още не си придобил Любовта, не си придобил това специално съприкосновение с Бога, още не познаваш Бога. Това съприкосновение ще придобиеш може би след 40 – 50 години работа. Тогава ще имаш състояние на Ангел. Можеш да станеш Ангел за един ден, или за милиони години. Зависи от твоята работа.
  Когато те посети Любовта, тя ще ти изпрати една усмивка и ти ще кажеш: „Видях усмивката на Любовта!“
  Когато имате това първо съприкосновение с Бога, вие ще имате един ключ. И всеки ще иска да ви вземе у дома си.
  Първото нещо, което трябва е: съприкосновение с Бога. Ще чакаме Господа и ще работим!
  Любовта, която чувстваме, е Любовта на Бога, само че тя отчасти е отразена, защото не сме в състояние да я възприемем изцяло. Бог люби, чрез нас.
Всички желаете да бъдете обичани. От кого? От Бога! Любовта не произтича нито от мен, нито от вас; тя минава през нас. Бог е Любов. Светът на Любовта е безконечен. За да може да се познае, тя трябва да се прояви чрез нас, т. е. в конечния свят.
  Писанието казва: „Желанието е от Бога.“ Когато дойде у тебе копнеж, желание за нещо възвишено, Божествено, то е вложено в тебе от Бога.
  Радвайте се на Любовта, чрез когото и да се проявява тя. Защото Любовта е неделима. Любовта на когото и да е – е и твоя Любов!
  Любовта произвежда страдания у онзи, който не разбира, че тя е неделима.
  Като схванем единството на Любовта, нейната неделимост, настава Мир, в Душата ни.

А като не схващаме тази идея, имаме тревоги, безпокойства.
  Любовта е качество само на Бога. Само Бог е, Който люби.
  Нашата любов е отражение на Божията Любов.
  Станете проводници на Новата Любов, която иде сега в света.

Когато човек стане съвършен проводник на Божията Любов, тогава той е – едно с Бога.
  Колкото си по-добър проводник на Божията Любов, толкова по-добре. От това зависи твоето достойнство.“
Из: „ЛЮБОВТА E ПЪТ ЗA ПОЗНАВАНЕ HA БОГА“
 

Еволюцията, в света, ще започне от Любовта към Бога. Там е Началото. Само тогава, сърцето ти ще се изпълни с радост, Любов и обич и ще служиш на другите. А инволюцията е падането, отклонението от Бога. Сгреши ли човек — той пада, инволюира. Със своята култура и знание [придобито на нивото на съзнание, което има всяка обикновена земна личност – мъж, или жена], човек не може да познае Бога. Само чрез Любовта, ние можем да познаем същината на живота — Бога [защото и човекът е само Мисъл, също както и Бог е само Мисъл (в съзнанието на човека), и затова –]. Само Божественото в човека [т.е. само Правата Мисъл, която съдържа Истината, в себе си], е в състояние да го направи силен.  Докато човек не познае Божията Любов, не може да бъде полезен, както трябва, нито на себе си, нито на другите. Казвате ,че човек е същество, което мисли. Мисъл, без Любов, не съществува. Любовта действува, преди мисълта. Да любиш Бога и да бъдеш човек, това са две еднакви понятия. Каже ли някой, че е човек, това значи, че люби Бога. Отрича ли тази Любов, той се самозаблуждава; той не е още човек. Любовта към Бога е една вътрешна необходимост — [Любовта към Бога е] всичкият ваш капитал [който капитал ще можете да ползвате – едва когато осъзнаете, първо – че сте само Мисъл, в Съзнанието на Бога и второ – че Бог е само Мисъл, във вашето съзнание; и трето – че съществува само Едно Единно Съзнание]. Тъй щото, за да мисли върху всичко онова, което Бог е създал, човек трябва да люби Бога. Щом люби Бога – той мисли; и като мисли, с Любов – нещата му се откриват. Кой е резултатът на човешкия живот? Любовта. Любовта е вътрешен процес, т.е. движение на Сили, отвътре навън. Понеже това движение излиза от един Център и се връща към същия Център, ние го наричаме Любов към Бога. Ако ОТНОШЕНИЯТА ви към Бога бъдат правилни, то всичките ви други ОТНОШЕНИЯ, ще бъдат правилни. Свържете се с Бога, у вас. Вън от съзнанието на човека, Бог не съществува. Хората знаят за Бога дотолкова, доколкото Той се проявява в тяхното съзнание.

~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Вън от съзнанието на човека, Бог не съществува. Хората знаят за Бога дотолкова, доколкото Той се проявява в тяхното съзнание.“

Из: „Ключът на Живота“

~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „И тъй, за да се ползва от проявите на Живота, човек трябва да има ВЪТРЕШНО ОТНОШЕНИЕ, към тях.
Иска ли човек да се ползва от една Идея, самата Идея трябва да има ВЪТРЕШНО ОТНОШЕНИЕ, към него.
Ако Идеята няма никакво ОТНОШЕНИЕ, към човека, и ако човек няма никакво ОТНОШЕНИЕ към Идеята, всяко взимане и даване помежду им остава безпредметно.
Всяка проява трябва да има свой център, към който да се съсредоточават всички сили.
В този смисъл, човек представя равностранен триъгълник с общ център, към който се стремят всички негови енергии.
С други думи казано: човек е сбор от енергии, които се стремят към общ център.
И обратно: човек е сбор от енергии, които излизат от общ център и се разпръсват в различни посоки.
И при едното, и при другото положение, получаваме един и същи резултат.
Кой е резултатът на човешкия живот? Любовта.
Любовта е вътрешен процес, т.е. движение на Сили, отвътре навън. Понеже това движение излиза от един център и се връща към същия център, ние го наричаме Любов към Бога.
Следователно, да любиш Бога и да бъдеш човек, това са две еднакви понятия.
Каже ли някой, че е човек, това значи, че люби Бога.
Отрича ли тази Любов, той се самозаблуждава; той не е още човек.
Казвате ,че човек е същество, което мисли. Мисъл, без Любов не съществува.
Любовта действува, преди мисълта. [И само Любовта движи мисълта, а „Мисъл е онова, в което има Истина“, казва Учителя; т.е. – не всичко онова, което "бръмчи" в главите ни, е мисъл. С други думи – Любовта, или – движението на Сили, в съзнанието ни, наречено: "Любов към Бога" – задвижва само Правите Мисли, защото само те, от Гледна точка на Божествения порядък, са Мисли (само Правите Мисли са Мисли – понеже само те съдържат Истината).]
Тъй щото, за да мисли върху всичко онова, което Бог е създал, човек трябва да люби Бога.
Щом люби Бога, той мисли; и като мисли с Любов, нещата му се откриват [ И това става – по причина на действията на движението на Сили, в съзнанието ни, наречено: "Любов към Бога", към което движение, предварително – осъзнато сме се включили, след като сме се припознали – само като Чиста Възвишена Права Мисъл, за да бъдем задвижвани и ние, от Силата на Любовта; т.е. – да оживеем, от мъртвите].
Преди да види малките [несъществените, битовите си]  неща, човек трябва да види големите.

[Т.е. човек трябва да види Съществените неща, в Живота, от които зависят и несъществените, битовите, неща. В този смисъл – да види Любовта; т.е. да види Бога; да види Христос, като Движеща Сила, в съзнанието му – е началото на еволюцията на човека].
Първо трябва да видиш Големия Камък [т.е. първо трябва да видиш Бога; първо трябва да видиш Христос; първо трябва да видиш движението на Любовта, във Висшето си Съзнание; т.е.] пред себе си, а после ще видиш малката игла, поставена на известно разстояние.“

Из: „Правилно разбиране на живота - 1930 г.“
 
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Псалми 118:22
Камъкът, който отхвърлиха зидарите, Стана глава на ъгъла,
Матей 21:42
Исус им каза: Не сте ли никога прочели в писанията тая дума: - "Камъкът, който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла; От Господа е това. И чудно е в нашите очи"?
Марк 12:10
Не сте ли прочели нито това писание: - "Камъкът, който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла,
Лука 20:17
А той ги погледна и рече: Тогава що значи това, което е писано: "Камъкът, който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла"?
1 Петрово 2:7
За вас, прочее, които вярвате, Той е скъпоценност, а на тия, които не вярват, "Камъкът, който отхвърлиха зидарите, Той стана глава на ъгъла"
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Човек спада към Мисловия свят [т.е. Човекът е Мисъл]. Онова, което е станало, чрез Словото – е създаването на Човека. Щом дойде Вярата, тогава в тебе има един Велик Подтик и ти не можеш да стоиш на едно място. [Т.е. – задвижването на Мисълта, която си ти, идва с Любовта ти САМО към Бога (Който също е САМО Мисъл, в съзнанието ти) и така – ти, осъзнавайки че си само Мисъл, започваш да се движиш, едновременно с Него, който също е Мисъл и ставате – като ЕДНА МИСЪЛ; това е – Новорождение в Божието Царство.] Не можеш да бъдеш мъртъв [защото вече движението: „Любов към Бога“, те движи]. У вас има едно желание да знаете. В какво седи знанието? Да знаеш, значи: да направиш нещо [т.е. значи, че си осъзнал – че си задвижван, във всеки момент, от онова Движение на Сили, в съзнанието ти, което е наречено: "Любов към Бога", по причина – че си се отворил, към това Движение и си го допуснал, в себе си; т.е. в съзнанието си (припознавайки себе си – като Чиста, Безкористна, Възвишена Мисъл, която е облечена в човешко тяло; тялото  – е само нейна "работна" дреха). Това е Началото на познаването на Бога; това е Началото на Възкресението].
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Всяко начало почва с Божественото.
Божественото – е Начало на всичко.
И след това ние идем до онова, което е станало чрез Словото; идем до човека, до създаването на човека.
Вие не можете да знаете смисъла на вашия живот, ако не знаете това Начало.
У вас има едно желание да знаете. В какво седи знанието? Да знаеш, значи да направиш нещо.
Човек спада към мисловия свят.
Човек [не е личността си, с нейните изопачени възгледи; личността принадлежи към един по-низш порядък и] не е едно същество от животинския свят.
Със своето тяло той се намира между животните, но със своята мисъл, той е един свят, който е недостъпен за животните.
Някой път вие се поставяте в положението на животните и казвате: „Аз живея“.
Ти не можеш да живееш, ако не познаваш това Начало [което поставя участието ти, като Чиста, Безкористна, Възвишена Мисъл, в движението на Мисли / Сили, наречено: „Любов към Бога“]!
Някой може да каже: „Аз вярвам“. Но вярата е вече един вътрешен подтик [да се включиш и ти, в движението на Мисли / Сили, наречено: „Любов към Бога“].
Ако кажеш, че имаш вяра и нямаш подтик, тогава ти не си разбрал смисъла.
Щом дойде вярата, тогава в тебе има един Велик подтик и ти не можеш да стоиш на едно място. Не можеш да бъдеш мъртъв.

[От Божествено Гледище, за да оживее една личност, тя трябва, припознавайки се като една Възвишена Мисъл; т.е. – припознавайки се като Висша Божествена Душа –  да възкръсне от безлюбието на мъртвите (т.е. от безлюбието на  мъжете / жените) и да се види като онази Висша Душа, която си е върнала Първата Любов, която е САМО към Бога – такава, каквато е била в Рая, преди грехопадението – КОГАТО, ОСВЕН АДАМ, не е имало никакви други хора.]
Ако в дадения случай, се намирате в една мъчнотия, вие лесно можете да излезете, но само като вярвате; като имате вяра.
Щом можеш да излезеш из мъчнотията, ти имаш вяра.
Щом не можеш да излезеш из нея, ти нямаш вяра.“
Из: „Трите картини“
 
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Ако не обичате Бога, вие никого другиго не можете да обичате, както трябва. Любовта към Бога е една вътрешна необходимост — всичкият ваш капитал. Това е Закон. Щастието на човека – е в Любовта му към Бога.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Ако ОТНОШЕНИЯТА ви към Бога бъдат правилни, то всичките ви други ОТНОШЕНИЯ, ще бъдат правилни.
Ако не обичате Бога, вие никого другиго не можете да обичате, както трябва.
Любовта към Бога е една вътрешна необходимост — всичкият ваш капитал [който капитал ще можете да ползвате – едва когато осъзнаете, първо – че сте само Мисъл, в Съзнанието на Бога и второ – че Бог е само Мисъл, във вашето съзнание; и трето – че съществува само Едно Единно и Неделимо Съзнание, на всички Същества и  че всички форми – са "пълни" само с това Едно Единно и Неделимо Съзнание, като всяка форма – е адекватна на достигнатата еволюционна степен на развитие на Съзнанието, което съдържа, в себе си].

Това е закон: Щастието на човека, е в Любовта му към Бога.

[А – Любов към Бога – това е твоето участие в движението на Сили, в Единното Вселенско Съзнание, но едва след като си се припознал като Възвишена Мисъл; т.е. – след като си се припознал като Висша Божествена Душа, отказвайки се от досегашните си възгледи на личност (придобити в тъмнината на човешкия порядък, който е – диаметрално противоположен – на Божествения Порядък на Светлината).]
Всякога, когато човек призове Бога, с цялото си сърце, Той му помага отвсякъде.
Всеки, който няма уважение и почитание към другите, той значи няма Любов към Бога (това е слабата му страна). Той значи трябва да се научи как да обича. Който увеличава Любовта си, той има бъдеще.
За да живееш съзнателно, ти трябва да обичаш Бога и да Му служиш.
Само тогава, сърцето ти ще се изпълни с радост, Любов и обич и ще служиш на другите. Възлюбете Господа и всичко ще придобиете и всичко ще ви съдействува за добро.
Еволюцията в света ще започне от Любовта към Бога. Там е Началото.
А инволюцията е падането, отклонението от Бога.
Сгреши ли човек — той пада, инволюира. Със своята култура и знание, човек не може да познае Бога. Само чрез Любовта, ние можем да познаем същината на живота — Бога. Само Божественото в човека е в състояние да го направи силен. Свържете се с Бога у вас.
Докато човек не познае Божията Любов, не може да бъде полезен както трябва, нито на себе си, нито на другите.
Обичайте Бога и мислете, постъпвайте като Него. Обикнете всички същества, цялата Природа.
Дайте ход на вярата у себе си и се дръжте за реалното в живота.
Вашите неприятели вие сте си ги създали, а не Бог.
Те ви мразят, защото НЯМАТЕ ПРАВИЛНИ ОТНОШЕНИЯ КЪМ БОГА, Който е и в тях, както е и във вас.“
Из: „РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ, ВЪРХУ ЛЮБОВТА КЪМ БОГА“
 

~~~~~~~~~~~~~~~~~~
„Ако не обичате Бога, вие никого другиго не можете да обичате, както трябва.
Любовта към Бога – е една вътрешна необходимост — всичкият ваш капитал.
Това е Закон: Щастието на човека – е в Любовта му към Бога.“
„РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ, ВЪРХУ ЛЮБОВТА КЪМ БОГА“
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
„Любовта не произтича нито от мен, нито от вас; тя минава през нас. Бог е Любов.
Светът на Любовта е безконечен. За да може да се познае, тя трябва да се прояви чрез нас, т. е. в конечния свят.

Когато човек стане съвършен проводник на Божията Любов, тогава той е – Едно с Бога.
Колкото си по-добър проводник на Божията Любов, толкова по-добре. От това зависи твоето достойнство.“
 „ЛЮБОВТА E ПЪТ ЗA ПОЗНАВАНЕ HA БОГА“

Дарбите и способностите се крият в клетките на човека; те не са вън от него. Отнасяте ли се добре с клетките си, със своя организъм, дарбите ви ще се проявят, но за това се изисква време. Всички науки, всички добродетели се крият в клетките на човека, защото са свързани с разумни сили, с разумни Същества. Когато искат да говорят за Любовта, разумните Същества отправят своите енергии към сърцето на човека, под лъжичката, или към горната част на мозъка му. Това са три вида чувства. В сърцето се явяват един род чувства, под лъжичката – друг род, а в горната част на мозъка – трети вид чувства. В горната част се намира центърът „Любов към Бога” – най-високото чувство, в човека.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „За да се справи със своята разсеяност, човек трябва да прави усилия, да концентрира мисълта си. Окултната наука дава ред методи за концентриране на човешката мисъл, за усилване на паметта.
В Природата съществуват известни течения, които събуждат съответни сили и способности в човека. Свърже ли се с някое от тия течения, човек ще развие в себе си съответни мозъчни енергии. Обаче знание се иска за това. Не знае ли с кои сили да се свърже, човек може да си причини големи пакости и нещастия. За тази цел, той трябва да се свърже с Разумния Свят, отдето могат да дойдат разумни Същества, да му помагат. За да направи тази съзнателна връзка, човек трябва да бъде искрен в себе си, да има непреодолим стремеж към знанието.
Мнозина не успяват в живота си, защото чакат всичко да им се даде наготово. Те разчитат на благоволението на Бога, да погледне към тях благосклонно. Бог е показал своето благоволение, своята благосклонност към човека още със създаването му. Той е създал човека, направил го е малък космос с милиарди живи, интелигентни души, които работят за неговото подигане. Човек трябва да гледа на тия живи, разумни същества, дошли да работят в неговата държава, със свещен трепет.
Като не разбира това, човек казва: От мене нищо няма да излезе, нищо не ме очаква, освен черната земя. Това е неразбиране на живота, неразбиране на самия човек, на силите и способностите, които се крият в него.
Дарбите и способностите се крият в клетките на човека; те не са вън от него. Отнасяте ли се добре с клетките си, със своя организъм, дарбите ви ще се проявят, но за това се изисква време. Всички науки, всички добродетели се крият в клетките на човека, защото са свързани с разумни сили, с разумни Същества.
Когато искат да говорят за Любовта, разумните Същества отправят своите енергии към сърцето на човека, под лъжичката или към горната част на мозъка му. Това са три вида чувства.
В сърцето се явяват един род чувства, под лъжичката – друг род, а в горната част на мозъка – трети вид чувства.
В горната част се намира центърът „Любов към Бога” – най-високото чувство, в човека.
За да се уверите в истинността на тия думи, вие можете да направите опит, но с условие да гледате на клетките като на разумни Същества.
Мисли ли човек, че никаква разумност не съществува вътре и вън от него, той ще изгуби пластичността си, топлината на своето сърце, светлината на своя ум и ще се втвърди, ще се превърне в суха кост.
Днес всички хора се нуждаят от положителна философия, която да приложат в живота си и от която да се ползват. Тази философия почива на опити. Тя не е отвлечена, но реална.
Например, кой не знае, че успехът му се дължи на усилията, които е направил, за да постигне известен идеал? Или кой не знае, че успехът му е толкова по-голям, колкото е по-голяма Любовта, с която преследва своя идеал?
Кой не е опитал, че, когато работи изключително за себе си, има по-малки резултати от тия, когато работи за Цялото?
Като работи за себе си, за своята слава, човек не може да разчита на помощта на разумните Същества.
Обаче, когато работи за Великото; за Цялото, той се ползва от помощта на разумните Същества.
Славата на човека седи в самия него, а не вън някъде. Човек не може да разчита на славата на хората, ако няма в себе си сили и способности, с които да заслужи тази слава.
Като знаете това, работете, учете, пишете, свирете не за себе си, не за човешка слава, но за славата на Онзи, Който ви е дал условия да се проявите. Не работите ли с това Съзнание, вие всичко ще изгубите.
Достатъчно е Бог да ви хване с един пръст само, за да се разклатят основите на вашия живот.
Казано е в Писанието: „Не противи се на злото!” Сега можем да кажем: Не противи се на Онзи, Който те е създал!
Не е въпрос човек да се бори със злото, със своето низше, животинско естество, да го обуздава. Ако се бори с него, той ще изгуби силите си.
Човек не трябва да предизвиква злото, в себе си. Оставете злото да расте свободно. Като израсте, то само по себе си, ще изчезне.
Злото е трън в живота. Какво правите с тръните? Корените ли ги? Вие оставяте и тръна да расте, както и другите цветя и растения в природата. Като израсте, трънът ще се развие и след време ще увехне. Понякога и тръните са потребни.
Какво ще кажете за противоречията и мъчнотиите, в живота? Те не са ли подобни на тръните?
И стари, и млади негодуват против мъчнотиите и противоречията, но въпреки това без тях не може.
Всяко противоречие съдържа някаква възможност. Следователно, колкото повече противоречия има човек, толкова по-големи са и неговите възможности.
Колкото по-малко противоречия има, толкова и възможностите му са по-малки.
Великите хора са минали и минават през големи противоречия. Като разбират Закона на Противоречията, те черпят сила от тях.
Христос е минал през най-големите противоречия.
Това не значи, че великите хора са живели изключително в страдания.
Великите хора са имали такива големи радости, каквито обикновените хора не познават.
Обаче, великите хора разбират смисъла и значението на противоречията. В тях те намират нов път, нов метод, нови възможности за постижения.
Ако не гледате на противоречията така, вие ще се намерите в едно противоположно течение на живота, което ще ви завлече.“
Меки и твърди вещества

В живота на човека има хиляди неща, които могат да го смутят, но има и хиляди неща, които могат да го радват. Великото в живота на хората се заключава в пробуждането на съзнанието и освобождаването им от несгодите и мъчнотиите, в които се намират. Съзнанието на хората постепенно се пробужда, както пъпките на цветята се пукат пролет, за да цъфнат и да завържат плод. Човек трябва да даде път на Новото сърце, в себе си, което е изтъкано от мека материя, а не от камък, каквото е сегашното. Мекото сърце е изтъкано от материя на Милосърдието. Следователно, онзи, на когото сърцето е милостиво, е кандидат за Новата раса.  Бог ще вложи Духа си в меките сърца на хората и ще Го познае малко и голямо. Мекотата на сърцето е един от признаците на хората от Шестата раса.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Когато всички народи, всички религии, всички държави престанат да мислят, че са в сила да оправят света, тогава Син Человечески ще се яви на Земята, със своето знание.
Човек трябва да даде път на Новото сърце в себе си, което е изтъкано от мека материя, а не от камък, каквото е сегашното. Мекото сърце е изтъкано от материя на милосърдието. Следователно, онзи, на когото сърцето е милостиво, е кандидат за новата раса. Мекотата на сърцето е един от признаците на хората от Шестата раса.
Казано е в Писанието: „Ще им отнема каменното сърце и ще им дам Ново".
Коравите, каменни сърца на хората ще се употребят за павиране на улиците, а меките сърца ще останат да трептят; да изнасят пред света великото и красивото в Божествения живот.
За този ден, именно, е казано в Писанието, че Бог ще вложи Духа си в меките сърца на хората и ще Го познае малко и голямо. Съзнанието на хората постепенно се пробужда, както пъпките на цветята се пукат пролет, за да цъфнат и да завържат плод.
Великото в живота на хората се заключава в пробуждането на съзнанието и освобождаването им от несгодите и мъчнотиите, в които се намират.
В живота на човека има хиляди неща, които могат да го смутят, но има и хиляди неща, които могат да го радват.
Който разбира Великите Божии закони, той трябва да се радва, че е срещнал един добър, умен, учен човек; той трябва да се радва, че е срещнал един поет, писател, музикант, художник, земеделец, каменар и т. н.
Радвайте се, когато срещнете човек, който работи за повдигане на човечеството.
Като не разбирате, какво представя човекът, вие се отнасяте с пренебрежение към него и казвате: Земеделец, каменар е този човек. [„Човек е проводник на благата, които идат отгоре. Колкото по-добър проводник е той, толкова по-голямо благословение го очаква.“ Учителя]
– Който облагородява почвата [на мозъка си], той е земеделец; който облагородява камъните, той е каменар; [„Мислите и желанията са камъни, от една кариера, от които се гради бъдещото човешко тяло, а то е духовното.“ Учителя]
– който облагородява човешките лица, той е художник; [„Без Любов, човешките лица са мъртви. Вижда се, човека нищо не го интересува.“ Учителя]
– който изправя погрешките на хората, той е скулптор. [„Истински скулптор е този, който има Любов, в себе си. Няма ли Любов, той само мачка калта, без да я вае.“ Учителя]
[„Добрият човек е земеделец. В справедливостта е индустриалец, а в разумността е търговец. Това е най-хубавата търговия, или разумността е вложеният капитал, справедливостта е обработения капитал, а доброто е капиталът, който е пласиран. Казвам: Под „разумен човек“ ние подразбираме, той трябва да има достатъчно светлина, която да обработи. Ако се прекрати светлината в него, престава умствената деятелност. Щом престане умствената деятелност, престава справедливостта и добротата. Те са скачени. Светлината е скачена със справедливостта. Под думата „справедливост“, ние разбираме хармония в живота. Само справедливия човек може да бъде един капелмайстор.“ Учителя]
Изобщо, всеки човек, който създава нещо ценно, с което облагородява, повдига и весели хората, е на мястото си.
Мощна сила се крие в Словото на всички писатели, поети, учени, философи.
Мощно нещо е Словото!“
Из: „Желаният мир - 1938 г.“
 

В живота на човека има хиляди неща, които могат да го смутят, но има и хиляди неща, които могат да го радват. Великото в живота на хората се заключава в пробуждането на съзнанието и освобождаването им от несгодите и мъчнотиите, в които се намират. Съзнанието на хората постепенно се пробужда, както пъпките на цветята се пукат пролет, за да цъфнат и да завържат плод. Човек трябва да даде път на Новото сърце, в себе си, което е изтъкано от мека материя, а не от камък, каквото е сегашното. Мекото сърце е изтъкано от материя на Милосърдието. Следователно, онзи, на когото сърцето е милостиво, е кандидат за Новата раса.  Бог ще вложи Духа си в меките сърца на хората и ще Го познае малко и голямо. Мекотата на сърцето е един от признаците на хората от Шестата раса.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Когато всички народи, всички религии, всички държави престанат да мислят, че са в сила да оправят света, тогава Син Человечески ще се яви на Земята, със своето знание.
Човек трябва да даде път на Новото сърце в себе си, което е изтъкано от мека материя, а не от камък, каквото е сегашното. Мекото сърце е изтъкано от материя на милосърдието. Следователно, онзи, на когото сърцето е милостиво, е кандидат за новата раса. Мекотата на сърцето е един от признаците на хората от Шестата раса.
Казано е в Писанието: „Ще им отнема каменното сърце и ще им дам Ново".
Коравите, каменни сърца на хората ще се употребят за павиране на улиците, а меките сърца ще останат да трептят; да изнасят пред света великото и красивото в Божествения живот.
За този ден, именно, е казано в Писанието, че Бог ще вложи Духа си в меките сърца на хората и ще Го познае малко и голямо. Съзнанието на хората постепенно се пробужда, както пъпките на цветята се пукат пролет, за да цъфнат и да завържат плод.
Великото в живота на хората се заключава в пробуждането на съзнанието и освобождаването им от несгодите и мъчнотиите, в които се намират.
В живота на човека има хиляди неща, които могат да го смутят, но има и хиляди неща, които могат да го радват.
Който разбира Великите Божии закони, той трябва да се радва, че е срещнал един добър, умен, учен човек; той трябва да се радва, че е срещнал един поет, писател, музикант, художник, земеделец, каменар и т. н.
Радвайте се, когато срещнете човек, който работи за повдигане на човечеството.
Като не разбирате, какво представя човекът, вие се отнасяте с пренебрежение към него и казвате: Земеделец, каменар е този човек. [„Човек е проводник на благата, които идат отгоре. Колкото по-добър проводник е той, толкова по-голямо благословение го очаква.“ Учителя]
– Който облагородява почвата [на мозъка си], той е земеделец; който облагородява камъните, той е каменар; [„Мислите и желанията са камъни, от една кариера, от които се гради бъдещото човешко тяло, а то е духовното.“ Учителя]
– който облагородява човешките лица, той е художник; [„Без Любов, човешките лица са мъртви. Вижда се, човека нищо не го интересува.“ Учителя]
– който изправя погрешките на хората, той е скулптор. [„Истински скулптор е този, който има Любов, в себе си. Няма ли Любов, той само мачка калта, без да я вае.“ Учителя]
[„Добрият човек е земеделец. В справедливостта е индустриалец, а в разумността е търговец. Това е най-хубавата търговия, или разумността е вложеният капитал, справедливостта е обработения капитал, а доброто е капиталът, който е пласиран. Казвам: Под „разумен човек“ ние подразбираме, той трябва да има достатъчно светлина, която да обработи. Ако се прекрати светлината в него, престава умствената деятелност. Щом престане умствената деятелност, престава справедливостта и добротата. Те са скачени. Светлината е скачена със справедливостта. Под думата „справедливост“, ние разбираме хармония в живота. Само справедливия човек може да бъде един капелмайстор.“ Учителя]
Изобщо, всеки човек, който създава нещо ценно, с което облагородява, повдига и весели хората, е на мястото си.
Мощна сила се крие в Словото на всички писатели, поети, учени, философи.
Мощно нещо е Словото!“
Из: „Желаният мир - 1938 г.“