Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Велина Василева

Участници
  • Общо Съдържание

    801
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    16

Всичко добавено от Велина Василева

  1.  

    1. Велина Василева

      Велина Василева

      Петър Дънов – Учителя: „ВСЯКО НАРУШЕНИЕ, ВЪВ ВАШИЯ ЖИВОТ, Е ПО-МАЛКО ИЛИ ПО-ГОЛЯМО ОТКЛОНЕНИЕ, ОТ ОБЩАТА ХАРМОНИЯ НА КОСМОСА. Вие трябва ДА СЕ СЛЕЕТЕ В ОБЩАТА ХАРМОНИЯ; ДА НЕ СЕ ЧУВАТЕ, ОТДЕЛНО. При това положение, ЖИВОТЪТ НА ЧОВЕКА ЩЕ БЪДЕ В ХАРМОНИЯ, С ОБЩИЯ ЖИВОТ НА КОСМОСА. ДА ЛЮБИТЕ, ТОВА НЕ ЗНАЧИ ДА СЕ УДОВОЛСТВАТЕ. ДА ЛЮБИТЕ, ЗНАЧИ ДА СЕ СТРЕМИТЕ КЪМ БОГА И ДА ГО ВЪЗПРИЕМАТЕ, В СЕБЕ СИ, ПОСТОЯННО. ДОБРОТО Е СЪЩИНАТА НА БОГА. ТОЙ Е, САМ ПО СЕБЕ СИ, ДОБРО. Ако увеличаваш ДОБРОТО [т.е. Бога] във физическия свят, ти си на крив път. Ти [като ПРОВОДНИК на Бога, Който е Доброто; т.е. Самият Бог е Доброто] можеш да увеличиш [Потока на] ДОБРОТО, само в себе си, но не и вън от себе си. Доброто седи зад границите на този свят. Доброто не е в материалния свят. То не е в нашите пари, то не седи и в хляба, който даваме някому. Доброто [е Самият Бог, а Бог / Христос (ако Му дам Път, да се прояви) –] седи в моя ум, в моето сърце, в моята душа, в моя дух. Следователно, хлябът, който давам някому, мога да го направя и отрова, и благословение – от мене самия зависи. Сега, някои от вас, които не са запознати с окултната наука, може да мислите, че човешката мисъл е хилава. Не е така. Човешката мисъл е сила. Някой път човек тъй може да концентрира своята мисъл на злоба и завист към храната, от която ще яде някой човек, че като хапне този нещастник от тази храна, да се отрови. Това именно е нещастието в съвременния свят, че всички наши мисли са отрицателни. Ние казваме: хората са лоши. И тази мисъл тъй често я повтаряме, внушаваме си я, докато най-после в отношенията ни се създаде пълно недоверие. Ние вървим по обратния път и след всичко това искаме да се повдигнем."

  2. Никой не трябва да се меси в работите на другия. Онези, които се месят в работите на другите, не могат да бъдат ученици. И тъй, помни, че има само един даден момент да се родиш и да влезеш в пълнотата на Живота, защото в цялата вечност няма два момента еднакви, нито две души еднообразни. Понеже момент от момент личи по силата на своята тежест, а душа от душа личи по силата на своето съзнание. И тъй, не мисли леко за нещата, че Бог може да прави както си ще – у Бога щение няма както у человека. У Него има Любов, която трябва да даде всекиму това, що му се пада. А онова, което Бог дава, трябва да го даде в своето определено време или в определения даден момент. Когато низшето съзнание, у човека, отстъпи на Висшето [т.е. когато личността, (привидно отделена от Бога, в своето самосъзнание), отстъпи на душата (която е неделимо свързана с Бога, в Единното Космическо Съзнание)], тогава той ще бъде СВОБОДЕН; способен за Великата Наука на Живота, ДА РАЗБЕРЕ неговия дълбок СМИСЪЛ. Който живее за своето лично благо, той сам се обезличава. Това не значи, че човек не трябва да се стреми към лично благо, но ако той мисли, че постигането на това благо разрешава всички въпроси в живота, той се самозаблуждава. Когато човек напусне Земята, къде остават общественото положение, богатството, знанието, които той е придобил? Когато човек остарее, къде остава неговата младост? Старият трябва да се подмлади, а младият да запази младостта си. СМИСЪЛЪТ на ВЕЛИКИЯ ЖИВОТ седи в ТРАНСФОРМИРАНЕ; в ПРЕВРЪЩАНЕ на ЕНЕРГИИТЕ, от едно поле в друго, при което електричните сили могат да се превърнат в магнетични, а магнетичните в електрични. В Природата съществува ЗАКОН за ПРЕВРЪЩАНЕ на ЕНЕРГИИТЕ. Превръщането на енергиите представя велик закон, който трябва да се изучава. Докато е на Земята, човек често преживява приятни и неприятни състояния на духа, на душата, на ума, на сърцето и на тялото. Приятните или неприятните състояния се дължат на напрежението на известен род сили, които действат върху човека. – Как става ПРЕВРЪЩАНЕТО на ЕНЕРГИИТЕ? Ако можеш да превърнеш една пасивна мисъл в активна, тя ще приеме две посоки, с два различни резултата: добър и лош. Ако можеш навреме да превърнеш тази мисъл и да я обикнеш, тя ще даде добър резултат. Ако не я превърнеш навреме и не я обикнеш, тя ще произведе лош резултат. Следователно, при развиване на човешкия живот, нужно е РАЗБИРАНЕ на ЦЕЛОКУПНИЯ ЖИВОТ и ПОЗНАВАНЕ на НЕГОВИТЕ ЗАКОНИ. И с нови дрехи да се облече човек, [ако в главата си, счита, че е същество, само доколкото съществува, във формата на човешка личност], пак остарява. Това се отнася до физическия живот на човека. Влезе ли човек в Божествения Живот, там той никога не остарява, но всякога е бодър и свеж [защото там, той е разумна душа, неделимо свързана с Христос]. Христос изказва тази идея със следния стих: „Аз съм Живата Вода и Живият Хляб“. В това отношение, той няма нужда от обнова. Христос е Извор, който постоянно извира.
    ~~~~~~~~~~~~~~~~~~
    Петър Дънов – Учителя: „Днес всички хора се стремят към придобиване на онези светли, първоначални дрехи [т.е. на онези светли първоначални възгледи], които Бог навремето бе приготвил. За да ни се дадат, отново, тези дрехи, ние трябва да имаме такова обширно верую, което да включва в себе си целия свят; и такава велика Любов, която да ни свързва с всички живи същества в света.
     
    Често запитвате: "Как трябва да си представяме Бога?" Казвам: когато мислите за Бога, вие трябва да си Го представяте като Велика, Всеобемаща Същина, която обгръща и прониква целия свят с всички свои създания. Във всяко най-малко и най-голямо същество, вие трябва да виждате Божественото Проявление. Във всичко и навсякъде трябва да виждате Божественото Съзнание, което ви обгръща. В това отношение, каквото и да ви се случи в света, вие трябва да живеете със Свещения Образ на Бога.
     
    Не допущайте никакво съмнение в душата си, защото то е низшето начало [личността; т.е. мъжът, или жената, по форма], в човека, което може да донесе страдания, падания, смърт, изгубване смисъла на живота.
     
    Когато низшето съзнание, у човека, отстъпи на Висшето [т.е. когато личността (формално отделена от Бога, в самосъзнанието си), отстъпи на душата (неделимо свързана с Бога, в Единното Космическо Съзнание)], тогава той ще бъде СВОБОДЕН; способен за Великата Наука на Живота, ДА РАЗБЕРЕ неговия дълбок СМИСЪЛ и да намери това, което търси. Само по този начин човек ще може да добие истинското щастие.
     
    Кога е щастлив длъжникът? – Когато дългът му се прости. Кога е щастлив болният? – Когато болестта го напусне. Изобщо, кога е щастлив човек: когато изгубва, или когато придобива живота? – Разбира се, когато го придобива. Казано е в Писанието: „Това е Живот Вечен, да позная Тебе Единнаго, Истиннаго Бога!"
     
    И тъй, ПОЗНАВАНЕТО на БОГА трябва да бъде първата и най-важна ЗАДАЧА, на всеки човек. Питам: как ще познаете Бога? Как ще познаете вашия Учител? Учителят не може да се яви на физическия свят, като завършен акт. Той не може да се яви и като някакво явление вътре, или вън от хората. Учителят се явява само като вътрешна, разумна проява в човека.
     
    Често, много хора приемат по внушение някои [низши] мисли и считат, че това е техният Учител, който им говори, отвътре. Не, това са мисли, приети по внушение, има разлика между говоренето на Учителя и внушението. Внушението е физически акт на насилие. Когато Учителят говори, ученикът се вдъхновява. В това говорене има винаги свобода: ученикът може да приеме или да не приеме съветите на Учителя. Той не насилва никого. Всеки човек, който иска да се наложи, той си служи с насилие.
     
    Казват за някого: "Този човек не е културен, не е просветен, няма диплом, че е свършил някаква наука". Казвам: един диплом има, важен за човека! Това е неговият ум, чрез който той може да проверява истинността на нещата, а не само да говори, че това знае, онова знае.
     
    Истинско знание наричам това, което е абсолютно проверено в живота. Затова, пазете се от външните заблуждения в света [идващи от мненията на личности], че този човек е учен, или онзи човек е учен. Знаещ, учен човек е този, който има не само теоретически знания, но който владее изкуството да живее [вечно, без да губи Съзнанието си за Единство].
     
    Някои питат: „Как трябва да се считаме, като Синове Божии, или ангели – служители?" – По същина, човек е Син Божий, произлязъл от Бога, а по служене той е ангел – служител. Някои души са останали при Бога и се радват на хубостите и красотите около Него, а други души са слезли на Земята, да работят.
     
    Много от последните [се спъват във външната си форма, възприемайки се като човешки личности и затова] са в постоянен спор помежду си, кой получава по-малко, кой повече и т. н. Тези души се намират в положението на блудния син, който, след като живял със своите фантастични идеи, напуснал баща си и отишъл в широкия свят, дето напълно пропаднал.
     
    И тъй, ако държите в ума си свещения образ на Първичната Причина, вие ще бъдете във връзка и с вашия Учител, който ви говори отвътре всеки ден и час.
     
    Учител в света може да бъде само Бог, само Първичната Причина. Вие трябва да знаете, че всеки, който е натоварен с мисията да предаде на света Божията Истина, той не говори от свое име. Затова и Христос казва: „Аз не дойдох в света да сторя своята воля, но Волята на Онзи, Който ме е проводил."
     
    И до днес хората тълкуват Христовото Учение [в амплоато си на човешки личности, живеещи в ограниченията на своето време и пространство], разглеждат стихове един след друг, пишат трактати върху тях и т. н. Казвам: добре е да се разглеждат стиховете, както е казал Христос, но важно е да се знае, приложимо ли е [чрез вашия метод на тълкуване] – всичко, което Той е казал, или не. Значи, опити трябва да се правят.
     
    Христовото Учение не е само теория, но то е Живо Учение на опита. Мнозина казват: „Щом е така, нека се направи опит, да възкресят някой мъртав човек."
     
    Казвам: може да възкръсне само този човек, който е роден от Бога. Може да се роди само този човек, който е заченат. Коренно може да се излекува един човек и от физическите, и от психическите му недъзи, само ако е заживял духовен живот.
     
    Да се лекува човек физически, това е лесно нещо, но за да се лекува психически, иска се духовна обнова. Физическите работи стават лесно, но духовните работи стават мъчно.
     
    Съвременното християнство се е спънало, именно, в духовния живот. Голяма опасност очаква човека, ако той се опита да влезе в духовния свят със своите стари разбирания, със своите стари вярвания. Съвременните хора имат много желания. Те искат богатство, имане, къщи, ниви, лозя и т. н. Обаче, религиозните хора се противопоставят на тия желания, у светските хора и казват: „Не ни трябват къщи, не ни трябват богатства и имоти. Сам Христос е казал: „Аз отивам при Отца си, жилище да ви приготвя и ще дойда да ви взема." Питам: ами ако Христос не ви направи жилища, какво ще кажете тогава? Не взимайте думите на Христа, в буквален смисъл [защото под "жилища", Той подразбира – характери, а не някакви външни жилища].
     
    Докато сте на земята, разумно използвайте условията, при които се намирате и благодарете на Бога за добрите условия, които ви са дадени [за да се учите]. И да имате къща на земята, тя е една временна колибка. Не се свързвайте с нея, но я използвайте като условие за вашето развитие.
     
    Някой пита: "Позволено ли е на религиозния човек да мисли за нови дрехи?" – Ако имате средства, направете си нови дрехи, но ако нямате, не ходете да правите заеми оттук-оттам; и вие да изпадате в изкушения, и другите да изкушавате. Казвам: истински религиозният човек е [душата, която е неделимо свързана с Бога и понеже Бог е СВОБОДЕН (само Бог е абсолютно Свободен), затова и истински религиозният човек е] напълно свободен в своите действия. Той има мярка във всичко и доброволно се ограничава в своите желания. Казано е в Писанието: „Всяко добро желание е от Бога." Имате ли някое добро желание, изпълнете го. Казвате: "Какво ще кажат хората за това?" – Ако вашето желание е Божествено, изпълнете го и не се интересувайте, за мнението на хората.
     
    Не туряйте Божествен характер на човешките си желания, защото сами ще си създадете нещастие. Някой казва: „ Аз съм роден от Бога." – Няма защо да казвате, че сте родени от Бога. От плодовете ще ви познаят. Карамфилът казва: „Помириши ме и виж, какъв мирис имам." Черешата казва: „Вкуси ме, и сам ще се произнесеш за моя вкус." Който иска да знае, добър ли съм, или не, нека ме опита.
     
    Мнозина от съвременните хора мислят, че добрият човек трябва да бъде кротък, любещ. Казвам: Бог е Любов, но по-справедлив и по-строг от Него няма. По-добър от Бога няма, но и по-строг от Него няма.
     
    Казано е: „Земята ще изгори пред лицето на Бога". Той може, в един момент да унищожи хиляди и милиони хора и отново да ги създаде. Кой може да го съди за делата Му?
     
    Щом Бог види, че някоя форма [някоя личност], в движението си из света, се е изкривила, Той я унищожава и отново създава.
     
    Само Бог е в сила да отнеме живота и да създаде живота на всички същества. Ако проникнем в Божията Любов, ще видим, че целият свят е създаден, именно, върху тази Любов.
     
    Добър човек ние наричаме не само кроткия, но всеки човек, който, в постъпките си спрямо другите хора е такъв, какъвто е спрямо себе си. Ако човек, в постъпките си спрямо другите хора не е такъв, какъвто е спрямо себе си, той не може да се нарече нито добър, нито правдив, нито любещ човек. Такъв човек има две различни мярки, с които определя отношенията си.
     
    Сега, аз ви желая, като ученици, да изучавате себе си, да придобиете НОВА СВЕТЛИНА, в съзнанието си.
     
    Тия, които прилагат новите разбирания в живота си, са пред прага на Царството Божие. На тях вече Майка им [Великата Природа], може да говори. Кога говори Майката на своите деца? – Когато я РАЗБИРАТ. Кои деца я РАЗБИРАТ повече? – По-възрастните, по-разумните. На тия свои деца майката говори направо, защото те я РАЗБИРАТ ДОБРЕ.
     
    Желая всинца вие да пиете от чистата изворна вода, и то направо от самия Извор [Христос е Този Извор], а не от водата, която е далеч от него, с километри. Който пие веднъж от тази вода, той няма да казва, че не се нуждае от никого. Който опита и разбере Божията Истина, ще се слее с всички и ще види, че от всички има нужда, защото те са части от голямата Единица. Всички хора, всички същества са части на Общия Божествен Организъм. Тогава Бог ще живее във вас, и вие в Него – ще се влеете в Бога и ще разполагате с Неговата Сила. Само така може да се разбере пълнотата на вътрешния живот.
     
    Мнозина се чувстват далеч от Бога и се нуждаят други хора да се молят за тях. Те казват: „Вие се молете за нас, понеже Бог не иска да чуе молитвата ни." – Не, всеки човек [самоопределящ се като личност, (вместо като разумна душа, неделимо свързана с Христос – извън това време и пространството, в което живеят човешките личности)], сам поставя преграда между себе си и Великото Начало в живота.
     
    Когато хората се сблъскват с известни противоречия в живота, това се дължи на тяхното съзнание за нещата. Колкото съзнанието на човека е по-пробудено, толкова и противоречията за него са по-малко.
     
     
    Запример, някои хора не разбират дълбокия смисъл на плътта в човека [като защитно "покривало" на префинената душа] и казват: „Добре щеше да е, ако не съществуваше плътта в света." Питам: наистина, какво щеше да бъде, ако всичко беше само дух? – Не, нито плътта може без дух, нито духът може без плът. Великият Създател знае това нещо. Ако нямаше нужда от плътта, Той не би я създал. Както не може без духовното, така не може и без плътското. Те са две начала в човешкото естество, неразривно свързани.
     
     
    Плътта и духът са в постоянна борба [за условията на Живота]. В тази борба, именно, се ражда Божественото [т.е. Христос], Което ги примирява. Ще знаете, че плътта и духът ще се примирят само тогава, когато Божественият елемент влезе между тях. Ще дойде ден, когато плътта и духът ще живеят заедно, в Божественото. Тогава всички хора ще имат ново съзнание, с нова светлина, различна от досегашната, и ще бъдат подобни на ангелите. Казано е в Писанието: „Ще бъдете подобни на Христа".
     
    И тъй, докато реализирате вашия живот, разумно, много вода ще изтече, защото вие ще имате ред мъчнотии и страдания, които трябва да надделеете. Сега, като слушате да ви се говори, вие се влияете, съгласявате се с това, което слушате. Като влезете в света – и там ще ви влияят. Четете съчиненията на един автор, на втор автор – те ви влияят. Отивате в някоя църква, слушате един, втори, трети проповедник – и те ви влияят. Най-после се запитвате: наистина, прав ли е този път, в който сега вървим? Питам: кой е правият път? Пътят, по който майка ви и баща ви вървят, прав ли е? Пътят, по който вашите деди и прадеди вървяха, прав ли беше?
     
    Откак е излязъл човек от Рая и досега пътят му е бил все крив.
     
    Обаче, след идването на Христа на Земята, пътят на мнозина вече е изправен. Тия хора вече се връщат по обратния път, към онова първично състояние, в което са били някога. Те са на път вече да влязат в [Единното Съзнание и Целокупния Живот на] Рая.
     
    Христос е границата, при която човешкото съзнание минава от едно състояние в друго. Този процес на съзнанието, ние наричаме „просветление на душата". Христос е пътят на душите към Бога.
     
     
    В светлината, която Христос донесе на света, може да се разграничи обикновеното [личностно съзнание] от просветеното [разумно] съзнание на хората.
     
    Следователно, новият път, който се очертава от Христовата Светлина, се отличава със следното качество: във всяка душа, която влезе в този път, се заражда непреодолимо желание да върви напред. И тогава, никоя сила не е в състояние да спре тази душа от нейния път. Това желание е толкова силно, колкото е силно течението на водата, която слиза по наклон. Каквото препятствие да турите на тази вода, тя продължава безспирно да тече. Няма препятствие в света, което може да спре душата в нейния стремеж да върви към Първоизточника на живота. Защо? – Понеже стремежът ѝ е силен.
     
    Казвам: не се плашете от препятствията в живота си! Вървете към великата цел, към новите велики разбирания, чрез които ще влезете в новата наука на живота. Придобиете ли новото съзнание, ще знаете, как да наредите живота си на земята: ще знаете, как да се обличате, как да се храните, какви жилища да си правите, как да възпитавате децата си; ще знаете новите начини и методи за възпитание на цялото общество. Някой пита: „Трябва ли да се откажем от живота?"
     
     
    Не е въпросът за отказване. Животът е необходимост за всички. Той е вътрешно проявяване на Първичната Причина. Обаче, животът трябва да се разбира от гледището на новата светлина. Пътят, в който Бог прониква, не трябва да се изкривява, служенето [на Бога, от Любов], като задача на всяка душа, не трябва да се избягва.
     
     
    Никой не трябва да се меси в работите на другия. Онези, които се месят в работите на другите, не могат да бъдат ученици; онези, които не могат да пожертват всичко заради Бога, и те не могат да бъдат ученици. Аз не говоря за жертва, каквато вие разбирате, но за такава, каквато Бог разбира. При това, не правете жертва за този или онзи човек, но за себе си, със съзнание за вашия дълг към Великото Начало в живота. Жертвата, която правите, трябва да внесе подобрение, подем в живота ви, в дома ви и във всички, които са около вас.
     
     
     
    Мнозина мислят, че като се самопожертват [относно личния си живот; т.е. относно СМЪРТНОТО], ще изгубят живота си. Да се самопожертва човек, това не значи да изгуби живота си. Човекът на жертвата е силен човек, истински служител на Бога [защото се е освободил от смъртната част, като е самопожертвал личността си (която отстъпва мястото си на лидер), в полза на разумната си душа].
     
     
    От гледището на Новото Учение, Първичната Причина се схваща като вътрешен подтик на душата да върви напред и все напред. Разколебае ли се човек само за момент и спре движението си, в него настъпва един свещен, Божествен бунт, и той чува в себе си тих глас, който му говори: „Няма да спираш, нито ще се отклоняваш наляво или надясно; всичко си опитал. Сега ще вървиш в красивия живот!"
     
     
    Не е ли смешно за младия човек да търси из стаите на своя дядо и на своята баба вехтории, потънали в прах [напр. стари идеи – отминали вярвания на личности, от които няма полза, в настоящия момент]? Този прах ще го отрови. Казвам: запалете всичките вехтории на вашите деди и прабаби да изгорят и влезте в склада с нови дрехи! Там ще ви посрещнат вашите добри приятели [от Небето – вашата Сродна Душа] и ще ви предложат да си изберете костюм, какъвто искате. Изберете ли веднъж новия си костюм, няма вече да го събличате. Облечете ли веднъж новия костюм на съзнанието, няма вече събличане. Колкото и да ритате в този костюм, той повече се закрепва. Това значи: служите ли съзнателно на Бога, вие ще придобиете Новия Живот; откажете ли се да служите на Бога, ще изгубите този живот, и отново ще облечете старите си дрехи.“
     
    Из: „Без окови!“
  3. Учителя отмина, от физическия свят, "на 27 декември 1944 година. Създаде няколко окултни школи и даде пример за правилен живот. Остави огромно богатство от беседи."
    ☆ МИСЪЛ ЗА ДЕНЯ – 27 декември 2019 г., са последните думи на Учителя: "Едно е важно. Само едно е важно. Любов към Бога, Любов към Бога, Любов към Бога. Това е всичко."
     
  4. Петър Дънов – Учителя: "Всякой момент, в живота, си има своята работа, когато нищо друго не трябва да се върши, освен туй, което се изисква." "Целият свят, мъже и жени, воюват [с Бога] и ще видите всичките гробища са пълни все с герои, които са умрели в тази, великата война. Защо воювате? Със себе си воювате. Или защо ние воюваме, с Бога? Човек, който воюва с Бога, той воюва против себе си. Тогава да ви кажа защо идват вашите нещастия в света. Може би минавала ви е тази мисъл. Човек страда, понеже той иска да застави Бог да върши туй [което не се изисква, в дадения момент]. Ако аз искам да заставя Бог да върши туй, което аз искам; да ми угоди на мене, аз ще си създам зло, на себе си."

    ДА СЕ РОДИ ХРИСТОС – ТОВА ОЗНАЧАВА – ДА СЕ РОДИ МИРЪТ

    (между Бога и нас, които не разбираме, как трябва да живеем).

    Петър Дънов – Учителя: "Сегашните хора не успяват в живота си, защото са разбъркали местата на всички неща. Във всяко сърце и във всяка Душа – трябва да се роди Христос [което значи – "да се роди Мирът", защото Идеята "Христос" и Идеята "Мир" – са тъждествени], но понеже всеки може да разбере нещата дотолкова, доколкото той има светлина – хората не разбират смисъла на това раждане: в тях няма стремеж [да живеят в МИР; т.е. няма стремеж] да живеят като Христос.

    Христос [или МИРЪТ], се роди между евреите, които бяха избраният народ, но и те не разбраха дълбокия смисъл на Неговото раждане и това, което Той носеше в себе си, за цялото човечество: Божията Любов.

    Христос носеше МИР – най-високото изявление на Бога.

    Господ се изявява като МИР. А МИРЪТ е ЗАКОН на ХАРМОНИЯТА, на ЕДИНСТВОТО НА разсъдъка [т.е. на СЪЗНАНИЕТО], на възвишения характер, на Любовта, на Мъдростта, на Истината, на Добротата, на Правдата – това е МИРЪТ.

    Може да се роди само онзи, който носи МИР – вие не можете да се родите [ИЗНОВО; т.е. – не можете да се родите като граждани на Божието Царство], докато не разберете тези дълбоки истини; докато не придобиете МИРА, в себе си.

    Вие трябва [ДА РАЗБЕРЕТЕ тези дълбоки ИДЕИ – ИСТИНИ и така да придобиете МИРА, т.е. ХРИСТОС, в себе си – В СЪРЦЕТО И В ДУШАТА СИ – ЗАЩОТО ТОВА Е ПЪТЯТ] да станете граждани на Божественото Царство. Ако вие не станете граждани на Божието Царство, вие не може да имате никакви придобивки.

    Ако вашето верую не ви дава една ВЪТРЕШНА СИЛА, тогава на какво се надявате вие? Засега мнозина мислите, че вярвате в Бога, но и вярата ви е много повърхностна.

    Вие вярвате в Бога, но вие вярвате и в къщата, която давате под наем [и сте объркали, по важност, местата на тези две неща, едното от които НЕ СЕ МЕНИ, а другото – на което предимно разчитате – може да ви се отнеме]. Свършили сте училище и имате вяра в дипломата, но това е второстепенно.

    Има нещо, на което човек трябва да разчита и което НЕ СЕ МЕНИ. Не казвам да не уповавате на това или онова, но трябва да уповавате преди всичко на това, което НЕ СЕ МЕНИ.

    Има нещо непобедимо в живота, в тебе. [И това е Христос, или МИРЪТ, като твой ИДЕАЛ, който – щом го положиш, като ОСНОВА, в живота си – НЕ СЕ МЕНИ; това е НЕПОБЕДИМОТО.]

    Който е дошъл до НЕПОБЕДИМОТО [т.е. който се е домогнал до РАЗБИРАНЕТО за върховната и безкомпро̀мисна необходимост от ЛИДЕРСТВО на ИДЕЯТА "Христос", в персоналното си съзнание, което значи, че е РАЗБРАЛ ИДЕЯТА ЗА МИРА], в себе си, той се е домогнал до ИСТИНСКИЯ ЖИВОТ, чрез който може да работи в света.

    Дотогава ще има много големи мъчнотии. Всички трябва да се домогнете до този, истинския живот. Вие сте близо до него. Христос казва: „Още малко ви трябва, за да дойдете [до МИРА], в Царството Божие.“ – Във всяко сърце и във всяка Душа – трябва да се роди Христос [което значи – "да се роди Мирът", защото Идеята "Христос" и Идеята "Мир" – са тъждествени].

    Днес, всички хора стоят пред прага на Божието Царство и се колебаят, да влязат или не. Дяволът, обаче, ги съветва да не влизат. Той им казва: „Млади сте още, не е време да влизате там. Вие трябва да си поживеете, да се порадвате на свободата си“. Оттук произлиза твърдението на хората, че младият трябва да си поживее, а старият – да си почива. – „Кой ще работи тогава?“

    Не. И млади, и възрастни, и стари – всички трябва да работят. Досега хората само са се мъчили и трудили. Те още не са работили. Няма по-приятно нещо в живота от работата. Според мене, младият трябва да придобива вяра, възрастният – да работи, а старият – да учи. Сегашните хора не успяват в живота си, защото са разбъркали местата на всички неща. Дали сте млади, възрастни или стари, щом мине през ума ви някаква Божествена мисъл, приемете я и я реализирайте. Тя е подобна на плод. А всеки плод узрява, само когато се постави на мястото си.

    И тъй, младите да вярват, възрастните да работят, а старите да учат. Като живеят по този начин, хората ще напредват, ще се разбират помежду си и ще се обичат [живеейки в МИР; т.е. живеейки в Христос]. Само при това положение, човек ще може да разбере, че има един Господ [на Мира] в света, един Спасител – Любовта, и един Учител – Мъдростта.

    Новото учение изисква от всички да придобиете вяра и да следвате пътя на Любовта, без никакво колебание, без никакво съмнение."

    ~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

    Исая 9:6 – "Защото ни се роди Дете, Син ни се даде; И управлението ще бъде на рамото Му; И името Му ще бъде: Чудесен, Съветник, Бог могъщ, Отец на вечността, Княз на МИРА."

    ~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~

     

  5. ~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
    Понеже физическият свят представлява мъгла за човешкото съзнание, то – това е Истинското Богатство – винаги да имаш, в себе си – ободрителни ДУМИ – които, свободно да можеш да даваш на онези, които имат нужда, от тях, в дадения момент.
    ~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
    Петър Дънов – Учителя: „Физическият свят представлява мъгла за човешкото съзнание. Тя му пречи да вижда ясно и да се ориентира. Достатъчно е да отдалечите човека от физическия свят; да го извадите от гъстата материя, за да си спомни много неща от минали съществувания. Потъне ли отново в гъстата материя, пак забравя всичко. Магнетичният сън не е нищо друго, освен разпръсване на мъглата и облаците в съзнанието на човека, за да вижда ясно отде иде той и накъде отива. Бог е Канара, от която е отсечен човек. Това е мисъл, която трябва да се разбере правилно. Всяка мисъл, всяко чувство може да се разбере, когато се постави на неговото място и се приеме на определеното време. Не само мислите и чувствата на човека, но и самият човек се развива според законите на Природата.“ „Христос казва: "Както ме е Отец научил, така и аз ви научих". Давате ли си отчет, на какво ви научи Христос? Можете ли да кажете, че Христовото учение подразбира ядене и пиене, на чужда сметка? Христос спазва Законите на Природата, както и на разумния живот и ги прилага. Дойде ли до тези закони, Той знае, че днес нещата се придобиват с пари, а утре - без пари. Думата "пари" подразбира труд, усилие, работа. Значи, за всяко нещо, което иска да придобие, човек трябва да се труди и работи. Който иска да яде, трябва да работи. Светът е гостилница, в която може да влезе само онзи, който има пари, т.е. който е готов да слугува, да приложи своя труд и усилие. Преди да работи, човек няма право да яде.“ 
    Идването на Христа, на Земята, е най-важното събитие в историята на човечеството. То е едно изключително събитие, както по съдържание, така и по смисъл. С него е свързана ОСНОВНАТА ИДЕЯ НА ЧОВЕШКИЯ ЖИВОТ – ИДЕЯТА ЗА БЕЗСМЪРТИЕТО, ЗА ВЕЧНИЯ ЖИВОТ. И УСИЛИЯТА на цялото човешко съществуване СЕ СВЕЖДАТ КЪМ ТОВА ДА СЕ ПОСТИГНЕ БЕЗСМЪРТИЕТО, ДА СЕ ВЛЕЗЕ ВЪВ ВЕЧНИЯ ЖИВОТ.

  6. Петър Дънов – Учителя: „Всичко върви по пътя, който БОГ е определил. Веднъж създал света, нещата са неизменни." „От всички ви се изисква разбиране на Божествената Истина и благоговение към Божиите закони. Скръбта означава известен факт, а именно, че известно Божие дело в света, е спряно. Туй спиране, туй подпушване на тази Божествена енергия, образува скръбта."
     

     

    1. Велина Василева

      Велина Василева



      Петър Дънов – Учителя: "Съвременните хора толкова са се отдалечили от правилния начин на живеене, че са създали изкуствен живот." "Великият Закон на Живота, изразен на обикновен език, може да се изкаже така: "Добрият живот и благоденствието на твоя ближен, са необходими както за него, така и за тебе – за твоя живот и благоденствие."

  7. Осветени, чрез Истината, ние ще имаме МИР, с Бога. Духовните работи само чрез уподобление и сравнение могат да се ИЗЯСНЯТ. „Да ядеш“, значи: да придобиваш постоянно нещо, в работата [си, за Бога], която извършваш. Божествената душа [е], която се развива. Само да не се отклонявате. Никога да не преяждате в живота си! Радостни сте; никога, никога да не притурите повече — ще дойде обратният процес. При всяко преяждане, пренасищане, от какъвто и да е характер, ще дойде обратният процес. Не желайте нито повече, нито по-малко, но толкова, колкото се дава, т.е. на това, което ѝ е донесъл Животът, през деня, бъдете благодарни. Ако ви дадат много, не казвайте, че много ви е дадено. Ако ви дадат малко, пак не казвайте, че малко ви е дадено. Щом кажете „Много ми е дадено", утре пък ще кажете „Малко ми е сега." Ще мълчите.

    ~~~~~~~~~~~~~~~~~~
    Петър Дънов – Учителя: „Добрата мисъл е тяло на някое Възвишено Същество, което иде при вас, за кратко време. То иде с някаква мисия, да ви остави нещо [да ни остави известни сокове на Живота] и да се върне назад. Вие не разбирате това и считате, че добрата мисъл е ваша. Искате да я задържите за себе си, като ваша. Връзката с Бога е оная врата, през която Божиите благословения постоянно влизат, в нас. Връзката с Бога е врата, през която постоянно минава Животът и се движи. Осите пробиват черупката и смучат сок. В духовния свят, ние трябва да постъпим, както насекомите. Извади черупката и вземете само соковете, черупката оставете за другите хора." "И така, трябва да гледаме на мислите и желанията, които имаме, като на дадени нам [заради соковете на Живота, от които се нуждаем]. От нас само се иска да ги използваме. Всяка мисъл идва и заминава; не можете да я задържите. Да не мислите, че можете да задържите и желанията. Не, както храната минава през нас, по същия закон минават и заминават и духовните мисли. Те са форми, които носят известни сокове на Живота. Използвайте соковете, които са скрити в тях, а прашеца пръснете в пространството, което ще се изпълни отново. Ако ги задържите дълго време в бутилка, соковете ще се развалят и Господ ще ви държи отговорни за това. Някои искат да станат богати с мисли, но лесно могат да бръкнат и да ги ограбят. Подобно на парите, мислите не признават господар, а познават този, който ги има. Някой човек може да бръкне в сърцето ви и да грабне желанията ви. Например, една мома изгубва сърцето си и започва да линее; или – някому грабват мислите и той полудява. Защо? Защото НЕ РАЗБИРАТ ОСНОВНИЯ ЗАКОН, ЧЕ ВСЯКА МИСЪЛ И ЖЕЛАНИЕ СА ИЗПРАТЕНИ ОТ НЕВИДИМИЯ СВЯТ, ЗА ДА ГИ ИЗПОЛЗВАМЕ [заради, съдържащите си в тях, сокове на Живота, с които да се подсилим (тъй като ние сме души, а не личности)], СЛЕД КОЕТО ДА ГИ ПУСНЕМ ДА ВЪРВЯТ, В СВЕТА."
    ~~~~~~~~~~~~~~~~~~

    Петър Дънов – Учителя: „Каквато мисъл избере човек, в живота си, като ОСНОВА, такъв става. В света, ние можем ДА ЛЮБИМ САМО БОГА – нищо повече [защото всичко останало – е само (Негово) отражение, и в този смисъл – то не е Реално]. Това е Великата Истина! Великата Истина, е там.“ „Реалността може да се прояви или като тъмнина, или като светлина. Тъмнината е пак реалност, без образ. И светлината, сама по себе си, е проявление на реалността. Когато дойде светлината, ние почваме да мислим. Следователно светлината е само една сила в света, която дава възможност на всичко да расте и да се развива. Тя не е още самата реалност. Светлината ние я уподобяваме на знанието, на Мъдростта. Това са философски положения, или положения на живота, с които вие трябва да сте абсолютно запознати. Защо? На този въпрос аз отговарям: Може ли онзи, който работи, да не яде? – Не може. Онзи, който работи, пръв трябва да опита храната. Храната е за хора, които работят в природата, за тях е създадена. Следователно, като казвам, че трябва да имаме известна цел в живота си, това показва, че работа сме извършили. Ако човек работи в света и не може да опита плода на своя труд, каква полза има самият живот? – Няма никакъв смисъл. Тогава аз бих задал въпроса: Кой е реалният смисъл на живота? – Реалният смисъл на живота е човек да опита своя плод [своя плод = своето разбиране. Иначе казано: неопитният (в разумните отношения) човек (след като пострада, в резултат на заблужденията си), в крайна сметка – да разбере, че Животът не е създаден за наслаждение на собствената му личност, но че Животът принадлежи САМО на Бога, при което, от Адамово време, до настоящия момент – са в сила – строго определени ПЪРВИЧНИ ОТНОШЕНИЯ, които трябва (с помощта на уподобленията и сравненията) да се научат, и да се спазват, ЗА ДА ИМА МИР, С БОГА]. Този плод [т.е. това разбиране (надхвърлящо земното време и пространство) има такъв израз, който] не е материален. Аз наричам „материално“ всяко нещо, което претърпява промяна. Например, снегът е материално нещо. Този сняг се стопява; водата е също нещо материално, понеже тя се изпарява; парата, и тя може да се промени, и тя може да се разложи на своите съставни елементи. Всички неща, които могат да се проявяват и да изчезват, те са материални. Водата може да съществува някъде в пространството, но в дадения случай, докато е далеч от тебе, тя не те ползва. Близо ли е, ползва те. С тези аналогии вие ще си служите, ще превръщате нещата. Ще уподобите на какво е подобна водата. Духовните работи само чрез уподобление и сравнение могат да се изяснят. У всички в живота ви има едно вътрешно недоволство. След като ви се даде всичко, каквото вие искате, ще усетите, че имате една празнина, от която сте недоволни. Ако ви попитам дали сте доволни, ще кажете, че сте недоволни. Хората хвалят твоята книга, а ти казваш: „Не ми харесва тази книга“. Ти сам си недоволен от книгата си. Изрисуваш някоя картина, недоволен си. Художникът всякога вижда своите недостатъци, но той си мълчи. Вследствие на това, при сегашното състояние на вашето развитие, нито един от вас не е доволен от своите минали работи. Този живот е един резултат на онези минали векове, в които ние сме работили, и виждаме, че ни липсва нещо. Какво ни липсва? На ума му липсва дълбочина; дълбочина и в чувствата няма. Ти обичаш, но дълбочина нямаш.“ „Осветени, чрез Истината, ние ще имаме МИР, с Бога.“
     
    1. Велина Василева

      Велина Василева

      Петър Дънов – Учителя: „ВИЕ СЕ НУЖДАЕТЕ ОТ ПРАВИЛНА, НОВА ФИЛОСОФИЯ ЗА ЖИВОТА. „КОЯ Е ТАЗИ ФИЛОСОФИЯ? “ – НЯМА ДА СПОРИТЕ.
      ~~~~~~~~~~~~~~~~~~
      – „Коя вяра е по-права? “ – И за това няма да спорите. Един Принцип има в света. Той освобождава съзнанието на човека, внася разширение в неговия ум. Той прониква навсякъде – в сърцата, в умовете и в душите. На него се основава целият живот. Аз го наричам Божествен Принцип. [Този Принцип е – ЛЮБОВ САМО КЪМ БОГА, в презумпцията на това, че БОГ Е ЦЕЛОКУПНИЯТ ЖИВОТ; т.е. БОГ е ЕДИНСТВОТО; БОГ Е ЛЮБОВ, а ЛЮБОВТА подразбира ЕДИНСТВО, в ЦЕЛОКУПНИЯ ЖИВОТ.
      Каквато мисъл избере човек, в живота си, като ОСНОВА, такъв става.]
      ~~~~~~~~~~~~~~~~~~

      Петър Дънов – Учителя: „Ако ти говориш за другите, трябва да имаш мъжество, като говорят за тебе, да кажеш: Нека говорят, ще нося всичко! И ти трябва да изтърпиш погрешката си. Ако един факт е прав, защо да не го признаеш? Казвате на някого: Ти си нетърпелив, ти си груб в обходата си, ти не си милосърден, не приемаш никого в къщата си и т.н. Всичко това не е ли факт? Ако е вярно, признай го и радвай се, че имаш работа върху себе си. Ама, възразява той, аз не съм толкова лош. То е друг въпрос. Туй, което е вярно, всеки от вас трябва да бъде доблестен да признае като факт дотолкова, доколкото е верен, а именно 75 на сто, 50 на сто или 25 на сто. Ако пък някой факт е абсолютно неверен, ще кажеш: добре, ще си помисля върху това.“ „Само престъпникът се плаши от светлината. – Защо? – Защото тя разкрива престъпните му дела.“
  8. За да дойде до вътрешно разбиране на живота, човек трябва да се домогне до положителната философия и наука. Съвременните хора обичат да философстват и често разсъждават върху въпроса, кое се е явило в света по-рано, кокошката или яйцето. За да съществува яйцето, трябва да има кокошка. Без кокошка, яйце не може да има. Когато яйцето се измъти, от него излиза животът, т.е. проявяват се ония сили, които били в ограничено състояние. Докато се оплаква от ограничителните условия на живота, човек е затворен в яйце. Ако иска да излезе от тези условия, той трябва да отиде под квачката. Спасението на яйцето, е под квачката. – Не може ли яйцето да се измъти без квачка? – Не може. Първото яйце е било създадено, без квачка. То се е самородило. Всички останали яйца, се мътят от птици. Между птиците и Ангелите има известно отношение. Крилата са признак на висока интелигентност. У млекопитаещите, чувствата са по-добре развити, отколкото у птиците, но птиците се отличават с вкус, с голяма естетика. Тъй щото, искате ли да се измъти яйцето ви, сложете го под някоя квачка, но с добър характер. Внимавайте да не сложите яйцето си, под някоя своенравна квачка. Ако е своенравна, тя ще напуща яйцата си, ще се разхожда нагоре-надолу. Много учени, философи, поети, музиканти, напускат работата си и се отказват от добрия; от ЧИСТИЯ ЖИВОТ. Те казват: "Искаме да си поживеем." Това е своенравие, подобно на кокошето. Те напускат яйцата си и отиват в света да си поживеят. Правилно е, каквато работа започне човек, да я свърши. Мнозина се запитват, какво трябва да правят, щом са дошли на Земята. Като е дошъл на Земята човек трябва да излюпи яйцето си и да се освободи от ограничителните условия на Живота. Бог е във всяко яйце, във всеки зародиш, във всеки благороден акт, във всяко велико дело и подтиква човека, към работа за Бога. Това значи – да държи, в ума си, мисълта за бедните, страдащите, за нещастните... Да ядеш, значи: да придобиваш постоянно нещо, в работата [си за Бога], която извършваш. Само онзи се е научил да яде правилно, който всякога мисли за душите, които Бог е създал, и е готов всеки момент да им се притича на помощ.

    ~~~~~~~~~~~~~~~~~~

    Петър Дънов – Учителя: „Начало на Мъдростта е разбирането пътя Господен. В това стои начатъкът на всяко знание, полезно за човешкото сърце. Следователно, за да станеш мъдър, трябва да напуснеш своенравието, което е главна спънка във всеки живот. Своенравният човек не може да се съобрази с това, което е добро, понеже своенравието е начало на безредието, което изключва Добродетелта. Всякой, който иска да напредне в живота или да добие Знание и Мъдрост за нещата на света, трябва да напусне своенравието, което, ако не се премахне на време, ще внесе безпорядък и ще разстрои самия Живот. Понеже своенравието желае да ходи в своите собствени пътища, без да мисли за техните лоши сетнини. Своенравният по прищевките на своите желания иска да измени общия ред и да накара нещата да се движат съобразно с него. За него желанията на другите не важат нищо. Той е сам на себе си господар, на когото всички трябва да изпълняват своенравната воля. Своенравният човек е упорит във всичките си пътища. И упорството на своенравната душа е първото начало на всичките нещастия, защото своенравният упорит човек е немарлив към Доброто на другите, а следователно към своето Добро, което се влючава в Доброто на неговите ближни. А знайно е от опит, че немаренето е майка на всички злини. И ти, който искаш да избегнеш от злото, знай, че своенравието е негов баща, а немаренето – негова майка, упорството – негов брат, а безразсъдието – негова сестра. И тъй, своенравието е лишено от всичките Добродетели. Затова който ходи в неговите пътища и слуша неговите съвети, няма да види добро в целия си живот. Пази се следователно от подобен лош нрав, който ражда злото от себе си. И ако си мъдър да разбираш тия неща, които ти се казват, блажен си, понеже от разбирането на нещата зависи твоето щастие – само те се пряко управляват от Духа на Бога. И там, дето Бог Сам управлява и ръководи нещата, не може да съществува никакво зло, защото Той е пълна Виделина, която прониква всичко. За това приеми Знанието и Мъдростта да са твои ръководители и животът ти винаги ще бъде пълен с Мир и Радост. Мъдростта ще те учи как да живееш. И това ще постигнеш с помощта на постоянството и неуморимото прилежание, които постепенно ще развият и предадат на душата ти всичките добри качества, който й са дадени от Бога. А с тяхното развитие и разцъфтяване твоята душа ще заприлича на обработена и добре наредена градина, в която всичките плодове на Живота ти ще узряват навреме и приносят изобилна жетва от всички Добродетели. И тъй, ходи с пълнотата на сърцето си пред Бога и слушай всякога Неговите учения и те ще ти бъдат всегдашен съвет. Пази душата си от този лош нрав, не давай му място да се загнезди в теб, защото с неговото влизане в твоята душа ще влезе и дявола, който хиляди лоши семена ще посее. И ще станеш разсадник на злото и стежание на ада, който ще разполага с теб както иска. И горко ти, ако лукавият се вмъкне и загнезди в теб и адът направи път до твоята душа. Истина ти казвам, няма да излезеш здрав, докато не заплатиш с живота си. Прочее, пази се от това голямо неугасимо зло, което може да те лиши от всички блага и те направи окаян завинаги. И тъй, не давай място на дявола, нито на брата му, дръж баща му и майка му настрани, да не би да ти станат съседи. Вярвай ми, винаги ще плащаш скъпо за техните гозби. Затова укрепи се в Добродетелта, облечи се в Истината, въоръжи се в Правдата и вземи оръжията на Любовта и ще бъдеш винаги свободен от тяхната власт. Ще имаш Свободата, която никой не ще ти отнеме; ще притежаваш Мира, който никой не ще ти наруши, и щастието, от което никой не ще те лиши.“

    Из: „Своенравието“
    https://beinsa.bg/beseda.php?id=19
     
  9. Петър Дънов – Учителя: „Вие сега, сутрин, като станете, 15 минути си определете да мислите върху здравето, ДА ПОМИСЛИТЕ КАКВО НЕЩО Е ЧОВЕШКОТО ЗДРАВЕ. [То е –] ДА БЛАГОДАРИТЕ НА БОГА. 15 МИНУТИ, КАТО МИСЛИТЕ [че "ЗДРАВЕ" – означава – ДА БЛАГОДАРИТЕ на Бога], ПОСЛЕ СИ ГЛЕДАЙТЕ РАБОТАТА.“

     

  10. Не се питайте дали сте православни или евангелисти, но си задайте въпроса: „Служа ли на Господа, в името на Великата Любов и Мъдрост? Едновременно, на Земята, трябва да живеете и физически живот, и духовен, и Божествен. С ГЛАВАТА СИ, ЩЕ ЖИВЕЕТЕ БОЖЕСТВЕН ЖИВОТ, СЪС СЪРЦЕТО СИ – ДУХОВЕН, А ПЪК С ТЯЛОТО СИ – ФИЗИЧЕСКИ ЖИВОТ. Тялото – това е човекът на земята. Сърцето – то е духовният човек, а пък главата е Божественият човек. Едновременно и в тези трите свята ще живеете. С главата ще видите едно, със сърцето – друго, а пък с тялото – друго. Човек трябва да работи върху себе си [като организира мозъка си; само така ще успее] да се приготви за идването на ЛЮБОВТА. Умът, сърцето и волята на човека трябва да се приготвят за онази МОЩНА СИЛА на ЛЮБОВТА [иначе казано: да бъде готов, във всеки даден момент, да приема и да живее във ВЕЛИКАТА ЛЮБОВ, която подразбира ЕДИНСТВО, в Целокупния Живот], която ще преустрои неговия организъм. Добър характер има онзи човек, в когото умът, сърцето и волята са добре развити и са в хармония. "Там имаше някой си человек, болен от тридесет и осем години." Какво очаквал той пред къпалнята? Да слезе Ангелът, да раздвижи водата, за да влезе той пръв и да се окъпе. Движението на водата представлява идването на Новия Живот, който има за цел да раздвижи човешкия ум, човешкото сърце и човешката воля. Умът, сърцето и волята на мнозина са парализирани, т.е. не могат свободно да се проявяват. Кои хора не са свободни днес? Които последваха Адама. Те, именно, обикалят вече къпалнята, искат да се освободят от животинското си естество, което ги ограничава, и да влязат във Водата [символ на ВЕЛИКАТА ЛЮБОВ; което ще рече, че те са вътрешно готови – да се самоотрекат от смъртното, в себе си (за да могат да влязат в ЛЮБОВТА, която подразбира ЕДИНСТВО, в Целокупния Живот) и така], да се излекуват. САМООТРИЧАНЕТО е велик вътрешен ПРОЦЕС [на освобождаване от това време и пространство, в което живеят човешките личности]. Пространството произвежда страх, а времето произвежда съмнение. Някои мислят, че като се самоотрекат, те ще изгубят всичко. Да се самоотречеш [от смъртното; т.е. от грубо-материалното, в което си се вкопчил (а това е старият живот)], значи да придобиеш това [НОВО Христово СЪЗНАНИЕ – безсмъртието], което никой, в света, не може да ти даде. То е въпрос само на вашето съзнание. Вашето съзнание може да се движи с [бързината на] един трен [т.е. един влак], може да се движи с бързината на Светлината, може да се движи и по-бързо. Следователно, времето и пространството се обуславят от съзнанието; туй [новото ЗНАНИЕ; НОВОТО СЪЗНАНИЕ – ВЕЛИКАТА ЛЮБОВ] – е извън времето и пространството; извън въпроса на противоречието; извън съмнението и страха. Щом има добри плодове в нашия живот, ние не сме изложени на погибел. Живата душа не е отделена от човека, но тя е един фактор, който обема ума и сърцето. Умът и сърцето са служители на душата, слуги на душата. Умът е слугата, сърцето - слугинята, те са господинът и жената на душата, а самата тя, душата,е господарката. Когато душата не се грижи за своите слуги, те се бунтуват. Душата е един велик свят и когато [вашето съзнание повиши вибрациите си и] излезе от този свят [на време и пространство, в което живеят човешките личности], ще влезе в другия, на по-големите души, във великия свят, в който ще сте обградени с Великата Любов.
    ~~~~~~~~~~~~~~~~~~
    Петър Дънов – Учителя: „Еликсирът на живота – това е Любовта. Всеки [който е решил да се е освободи от капана на земното време и пространство; т.е. всеки който постоянства, в процеса на самоотричане, от старото положение (да се самоопределя, като земна личност), което води до смърт – може да се самоопредели, по новому – като разумна душа (защото така се влиза в процеса на самоотричане от смъртното; такъв човек е РАЗБРАЛ, че само така)] може да придобие Любовта, а оттам и безсмъртието на Живота. Човек трябва да работи върху себе си, да се приготви за идването на Любовта. Умът, сърцето и волята на човека трябва да се приготвят за онази мощна сила на Любовта, която ще преустрои неговия организъм. Казано е в Писанието: „Ние няма да умрем, но ще се изменим“. Това прави Любовта; човек минава естествено, от едно състояние в друго [т.е. човек минава от състояние на смърт (каквото е състоянието на всяка земна личност), в състояние на безсмъртие (като разумна душа, която, в главата си, е неделимо свързана с Христос и с Бога Отца), извън времето и пространството (независимо, че физическото ѝ тяло, продължава да пребивава в земното време и пространство)]. Вън от Любовта, никакъв еликсир не съществува.“
    Из: „Обич и знаниеhttps://beinsa.bg/beseda.php?id=1843

     
  11. Всички страдания, през които минавате сега, са само за да познаете Бога; Първичната Причина и когато Го познаете, ще се яви Радостта. Когато един Божествен пратеник дойде от Небето при нас, той иска да ни каже, че без Чистота никога няма да видим Бога, без Святост няма да Го разберем, без Доброта и Любов, без Милосърдие и без Правда няма да Го почувстваме. Трябва да разберем какво нещо е Любовта. Някои казват: “Ние разбираме Любовта”. Някои от вас, вярвам, я разбират, но трябва да я разберете повече. Любовта винаги носи след себе си омраза: ако обичаш Доброто, ще мразиш злото; ако обичаш злото, ще мразиш Доброто. Следователно, Любовта сама по себе си не може да разреши въпроса и да донесе спасение на хората, ако не е придружена с постоянно отбягване на нейната противоположност. Тогава кой ще спаси света? – Ангелът на Любовта, придружен от Ангела на Милосърдието. Само в Милосърдието няма сянка, само в Божественото МИЛОСЪРДИЕ няма раздвояване. Трябва да се учим на Закона на Милосърдието. ТРЯБВА ДА НАПУСНЕТЕ ВАШИТЕ ЧЕРУПКИ. Човек е добър и любещ не по време и пространство, но извън времето и пространството. Аз не говоря на охлюви или на миди, аз говоря на хора, които се питат: “Какъв е смисълът на моя живот, какво е моето предназначение, какво трябва да направя? ” Отговарям: ТРЯБВА ДА НАУЧИТЕ БОЖЕСТВЕНОТО МИЛОСЪРДИЕ. Колкото пъти съм говорил за МИЛОСЪРДИЕТО, всякога ми се гневят и ми казват: “Ти ни мислиш злото, не ни разбираш”. Аз ви разбирам. Разбирам, че обичате Истината, Правдата, но още не съм срещнал между хората милосърден човек. А в МИЛОСЪРДИЕТО е спасението – това е Христовото Учение; това е бъдещата култура. След тази война МИЛОСЪРДИЕТО ще дойде. Инвалидите, които ще бъдат милиони, с мисълта си ще създадат едно ново течение. Те ще питат: “За какво беше всичко това, защо се бихме, ако не за да изправим старите грешки? ” Днешните народи, които воюват, са културни, не са варвари и те ще размишляват върху този въпрос. За онези, които търсят Истината, не се подразбира, че те трябва да напуснат сегашния си живот.
    ~~~~~~~~~~~~~~~~~~
    Петър Дънов – Учителя: „
    Истината не иде при вас, за да ви се хареса. Тя иде, за да ви даде нещо, и ще си замине. Слънцето изгрява на единия край на Земята и залязва на другия. Вие не може да се влюбвате в него и да му казвате: „Аз ще вървя с тебе, при условие, ако и ти вървиш с мене.“ Слънцето казва: „Ако можеш да вървиш с мен, добре, ще се разговаряме и аз ще те слушам. Но ако не вървиш с мен, аз те оставям и продължавам пътя си.“ Този е Великият Божествен Закон, който говори на избраните, на учениците, които искат да намерят Великата Истина, при обстановката, в която сега се намират. Защото за онези, които търсят Истината, не се подразбира, че те трябва да напуснат сегашния си живот. Орехът не трябва да напуща дървото, на което седи, докато не узрее. КАТО УЗРЕЕ, ТОГАВА ВСИЧКИ НЕЩА ЩЕ ДОЙДАТ САМИ ПО СЕБЕ СИ. Някои от вас много бързат, искат скоро да слязат от този орех и казват: „Дотегна ми вече, аз искам да сляза вече от това дърво.“ Какво ще слезеш? Има още 5-6 месеца да седиш на дървото, докато узрееш. Значи потребен е вътрешен израз на човешкия ум, на човешкото сърце, на човешката душа. ИЗРАЗ ТРЯБВА ДА ИМАТЕ! ИМАТЕ ЛИ ИЗРАЗ, ВИЕ ЩЕ ДОЙДЕТЕ В ХАРМОНИЯ СЪС СЕБЕ СИ. Не обръщайте внимание на външния израз на хората, но ОБРЪЩАЙТЕ ВНИМАНИЕ НА ВАШИЯ ИЗРАЗ. ТА ПЪРВОТО ПРАВИЛО Е СЛЕДНОТО: ИЗРАЗ В СЕБЕ СИ! СЛЕД КАТО НАУЧИТЕ ВАШИЯ ИЗРАЗ, ЩЕ ИМАТЕ МЯРКА И ЗА ДРУГИТЕ ХОРА. Ако аз не зная правилния израз на Любовта, как ще мога да залюбя някого? Ако аз нямам понятие, за израза на Мъдростта, как ще го позная у другите хора? Казват за някого: „Този човек е много умен, умни работи говори!“ По какво съдят? – Той е прочел някъде някое стихотворение, запомнил го е и вследствие на това казват: „Много умна глава има този човек!“ Каква ти умна глава! Тази глава е взета, назаем. Тя е чужд кон, взет от някой негов приятел. Този кон [т.е. този ум], е много хубав, но не е негов.“
     
    Из: „Израз“ https://beinsa.bg/beseda.php?id=866
     
  12. Петър Дънов – Учителя: „Животът се проявява между полюси, т.е. между контрасти. Човек трябва да има широки схващания за живота; ВЪВ ВСЕКИ МОМЕНТ ДА СЪЗНАВА, ЧЕ НЕ ЖИВЕЕ И НЕ УМИРА ЗА СЕБЕ СИ, А Е ГРАЖДАНИН НА ВЕЛИКАТА ПРИРОДА И КАТО ТАКЪВ – УЧАСТВА В РАБОТАТА НА ЦЯЛОТО БИТИЕ." „Като ученици на Великата школа на живота, пазете следното правило: Още със ставането си от сън ПОСТАВЕТЕ В УМА СИ МИСЪЛТА ДА НЕ РАЗВАЛЯТЕ ДОБРОТО, КОЕТО ДЕНЯТ НОСИ В СЕБЕ СИ. НЕ СВЪРЗВАЙТЕ ДНЕШНИЯ ДЕН, С ВЧЕРАШНИЯ. НЕ МИСЛЕТЕ, ЧЕ ВРЕМЕНАТА СА ЛОШИ. ЛОШОТО Е ВЪН ОТ ВАС. Ако времето е студено или топло, това се дължи на външната температура. Наистина, температурата оказва влияние върху човешкия живот, но трябва да се знае, че И ТОПЛОТО, И СТУДЕНО ВРЕМЕ, КАКТО И ДОБРИТЕ, И ЛОШИТЕ УСЛОВИЯ В ЖИВОТА, КРИЯТ НЯКАКВО ДОБРО В СЕБЕ СИ. ОТ ТОПЛИТЕ И СТУДЕНИ ТЕЧЕНИЯ В ПРИРОДАТА СЕ ОБРАЗУВА ДЪЖДА, КОЙТО НОСИ БЛАГАТА НА ЖИВОТА. Същото нещо става и в човека. Ако пипнете ръката на здравия човек, ще забележите, че едната страна е топла, другата – студена; едната ръка е топла, другата – студена; едната половина на главата е топла, другата – студена. В болния човек не е така. ТЕЧЕНИЯТА В НЕГО СЕ ИЗМЕНЯТ: ИЛИ СА ТОПЛИ, ИЛИ СТУДЕНИ. ТОВА СЕ ДЪЛЖИ НА НАРУШАВАНЕ РАВНОВЕСИЕТО НА СИЛИТЕ В НЕГОВИЯ ОРГАНИЗЪМ. ТЪЙ ЩОТО, ЗА ДА СЕ ЛЕКУВА, ЧОВЕК ТРЯБВА ДА ВЪЗСТАНОВИ ВЪТРЕШНОТО РАВНОВЕСИЕ НА СИЛИТЕ СИ. АКО ТОВА СЕ ПОСТИГНЕ, ТОЙ ОЗДРАВЯВА.“ „РОСАТА, КОЯТО СЛИЗА НОЩЕМ, ДЪЖДЪТ, КОЙТО СЛИЗА ДЕНЕМ, носят БОЖИИТЕ БЛАГА – БЛАГАТА НА ЖИВОТА. ВСЯКА ДОБРА МИСЪЛ И ВСЯКО ДОБРО ЧУВСТВО И ЖЕЛАНИЕ СА РОСА, КОЯТО СЛИЗА НОЩЕМ. ВСЯКА ДОБРА ПОСТЪПКА Е ДЪЖД, КОЙТО СЛИЗА ДЕНЕМ. Ако приемеш росата и дъжда, ти ще бъдеш радостен и весел, като малките тревици сутрин и вечер. АКО ПРИЕМЕШ РОСАТА И ДЪЖДА, ТИ ЩЕ ПРИЛИЧАШ НА ОТВОРЕН ЦВЯТ, КОЙТО ЗАВЪРЗВА ПЛОД И УЗРЯВА.“ „ЛЮБОВТА ПОДРАЗБИРА ЕДИНСТВО, В ЦЕЛОКУПНИЯ ЖИВОТ.“ „ЛЮБОВТА Е ВЕЛИКИЯТ ЖИВОТ.“ „ВСИЧКИ ХОРА НЕ МИСЛЯТ ЕДНАКВО ЗА ЖИВОТА. ЕДНИ ОТРИЧАТ СМИСЪЛА НА ЖИВОТА, ДРУГИ ГО ПРИЕМАТ. ДА ПОДДЪРЖА ЧОВЕК МИСЪЛТА, ЧЕ ЖИВОТЪТ Е БЕЗСМИСЛЕН, ТОВА ПОКАЗВА, ЧЕ НЯКОГА ЖИВОТЪТ Е ИМАЛ СМИСЪЛ ЗА НЕГО. ЗНАЧИ ЖИВОТЪТ, В СВОЯТА СЪЩИНА, ИМА СМИСЪЛ, НО МАЛЦИНА ГО ВИЖДАТ. Като са обезсмислили своя личен живот, те са обезсмислили и ВЕЛИКИЯ ЖИВОТ. В това седи погрешката. Щом осмислят своя живот, ще осмислят и ВЕЛИКИЯ ЖИВОТ. КАТО ПРИДОБИЕ ПРАВИЛЕН ВЪЗГЛЕД ЗА НЕЩАТА, ЧОВЕК ВИЖДА, ЧЕ ВЪНШНО НЯКОИ НЕЩА СА БЕЗСМИСЛЕНИ, А ВЪТРЕШНО – СМИСЛЕНИ; ДРУГИ, ТОЧНО ОБРАТНО – ВЪНШНО СА СМИСЛЕНИ, А ВЪТРЕШНО – БЕЗСМИСЛЕНИ. Задачата на човека се заключава именно в това, ДА РАЗЛИЧАВА НЕЩАТА И ДА СЕ ПОЛЗВА РАЗУМНО ОТ ТЯХ. ОТ РАЗБИРАНЕТО НА ЧОВЕК, ЗАВИСИ КОИ НЕЩА СА СМИСЛЕНИ И КОИ – БЕЗСМИСЛЕНИ.“ „Като ученици, вие трябва да изучавате ДИНАМИЧЕСКАТА СИЛА НА ДУМИТЕ, НА МИСЛИТЕ И НА ЧУВСТВАТА. Като ЗНАЕТЕ ДИНАМИЧЕСКАТА СИЛА на думите, вие можете да се справите с тях разумно. Същото се отнася и до мислите и чувствата. ИМА ДУМИ, МИСЛИ И ЧУВСТВА, КОИТО ПРОИЗВЕЖДАТ ДВА РАЗЛИЧНИ РЕЗУЛТАТА. Това особено се забелязва в мисли, които не са проверени. Такива мисли произвеждат повече отрицателни резултати, отколкото положителни. Не давайте ход на такива мисли.“ „Човек трябва да бъде ТОЧЕН, пред себе си, ДА ИМА ВЪТРЕШЕН, УСТОЙЧИВ МОРАЛ, А НЕ ВЪНШЕН. Ако не е точен пред себе си; пред своето Висше Съзнание, ЧОВЕК ЩЕ ИЗГУБИ ВЪТРЕШНАТА СИ СИЛА И РАВНОВЕСИЕ. ЧОВЕК ГУБИ СВОЯ ВЪТРЕШЕН МИР, СВОЯТА ВЪТРЕШНА СИЛА, БЛАГОДАРЕНИЕ НА ПРЕКЪСВАНЕ НА ВРЪЗКАТА СИ С ВИСШЕТО, БОЖЕСТВЕНО СЪЗНАНИЕ. ЩОМ ИЗГУБИ ТАЗИ ВРЪЗКА, ТОЙ ГУБИ И СВОЯ КРЕДИТ. Днес ВСИЧКИ ХОРА СА ВЗЕЛИ ПО 10 ЛЕВА НА ЗАЕМ, КОИТО ОЩЕ НЕ СА ВЪРНАЛИ. Не можете да бъдете нови хора, т.е. хора на Новата култура, ако не изпълните обещанията, които сте дали пред своето Висше Съзнание. Като дойде до обещание, човек трябва да мисли какво обещава. Но обещае ли веднъж нещо, той трябва да го изпълни навреме.“ „Силата на знанието се заключава в приложението. Казват за някого: Този човек се държи като слепец за тояга в своите вярвания, в своите възгледи. Питам: кой математик не се държи като слепец за тояга в числата от 1–10? Той носи тия числа с себе си, те представят за него мерки, без които не може. Ако някой го накара да се откаже от тия числа и букви, той ще му отговори, че тези числа представят за него пътища, чрез които възприема и предава математическите истини.“ „Под думата тояга се разбира някаква външна сила в човека. Който уповава на тоягата, той е слаб човек. Тоягата е преходна сила, с която днес ти можеш да налагаш другите хора, но утре тебе ще налагат.“
     
     
    Някои БЕСЕДИ: "Великият Живот"

     

    "Аз ще го възкреся!"
    http://powerandlife.com/txt_bg/1921.11.27.nb.bg.zn_az_shte_go_vazkresya.shtml ... Следователно последен ден е онзи ден, в който почва
    великият живот...

     

     

    "Едно ви трябва"

     

    Ами ако всяка целувка представлява един слънчев лъч? Ако при всяко допиране се предава онзи, великият живот? ...

     

    "Импулсът"
    "В импулса седи
    великият живот, който слиза в света...

     

    "И Петър Го взе настрана"
    "А Божественият свят е отличен свят, той е свят на Любовта! Де е сега този свят? И всички вие имате едно предчувствие, и млади, и стари, въздъхнете си и казвате: „Онзи, онзи,
    великият живот на Любовта“...

     

    "Закони на доброто"

     

    "Слушай, сине Мой!"
    "Щом Любовта изчезне, щом изчезне онзи
    Великият Живот, тогава ще се явят всичките болезнени състояния, тогава ще дойдат лошите последствия, тогава ще дойдат астрологическите лоши аспекти...

     

    "Качества на ученика"
    "Великият живот е съществувал и всякога ще съществува, но методите се изменят...

     

    "Богове сте"
    "Мислите, които носи
    великият живот в себе си, са съвсем други от обикновените мисли на живота...

     

    "И Петър го взе настрана"
    А Божественият свят е отличен свят, той е свят на Любовта! Къде е сега този свят? И всички вие имате едно предчувствие, и млади, и стари, въздъхнете си и казвате: „Онзи, онзи,
    великият живот на Любовта“...

     

    "Ще живее"
    "Както железарят туря желязото на огъня, за да го пречисти, така и
    великият живот ще ни прекара през огън, за да ни очисти и кали...

     

    "Аз ще го възкреся"
    "Следователно последен ден е онзи ден, в който почва
    великият живот...

     

    "Що искате"
    "Земният живот представлява велика лаборатория, в която трябва да се изучава
    великият живот в своята целокупност...

     

    "Последен в света"

     

    "Да се възприеме Словото"

    (трябва да се изучава Великият Живот, в Целокупността си, вместо гледната точка на нечий (привидно личен) живот)



    http://powerandlife.com/search.php?q="великият+живот"&l=bg
  13. Петър Дънов – Учителя: ИСКАШ ДА БЪДЕШ ДУХОВЕН, ЗА СЕБЕ СИ, А ТИ ТРЯБВА ДА БЪДЕШ ДУХОВЕН – ЗА ДРУГИТЕ."

     

     

  14. Петър Дънов – Учителя: „Много неща съм ви казал, но не съм срещнал нито един българин, който да е изпълнил нещата, както съм ги казал. Той всякога ще внесе нещо, от себе си." Из: "УЧИТЕЛЯТ ЛЕЧИТЕЛЯТ ПРОРОКЪТ", ТОМ ПЪРВИ
  15. Петър Дънов – Учителя: „Горко на богатия, който не е богат, горко на бедния, на сиромаха, който не е сиромах. Това е едно от правилата на Божието Царство, на Великата окултна школа. Богат, богат в Божественото и сиромах в человешкото.“
  16.  

    1. Велина Василева

      Велина Василева

      ~~~~~~~~~~~~~~~~~~
      Какво представлява размишлението? Връзка с Божествения свят. Като размишлява, човек преживява нещо Божествено, минава в по-висок свят. Обаче трябва да различавате Божествените състояния от човешките. При Божествените състояния човек изпитва известно доволство, а при човешките състояния – недоволство. Следователно, ако си радостен и доволен, ти преживяваш Божествено състояние; ако не си доволен, състоянието ти е човешко. Злото се проявява в материалния живот. И тъй, всеки от вас може да измени своето състояние. Ако е лош, нека си тури един минус, или да прояви качествата на противоположния принцип. Единия принцип наричам „принцип на Живота“, а другия – „принцип на Ума“. Това са двата принципа, които работят в живота. Умът и Животът, съединени заедно, раждат противоречия. Ако не приложите тази философия в живота си, тя остава само за Природата. Ако пък искате да се ползвате от нея като същества, които сте дошли на Земята да се учите, вие [вместо да си губите времето с временните неща; с дребнавостите, които са прах, в живота ви (който ви изглежда ваш личен живот, обаче това е илюзия на вашия необучен ум) – вие] трябва да разбирате законите на Живата Природа. „Повярвай в Исуса Христа“, това се разбира в този смисъл: Повярвай ти, бъди умен, интелигентен, изучавай законите на Живата Природа, живей съобразно с тия закони, с онова, което Бог е положил, повярвай и ще бъдеш спасен, ти и домът ти [домът е характерът ти] – това е всичко. Характерът е сглобен от мисли и чувства, от положителни сили. В света има една Божествена философия, която примирява всички противоречия. Тя е философията на страданията. Щом дойдат страданията в света, въпросът е разрешен. Всяко страдание в нас трябва да внесе в душата ни една Велика Божествена Мисъл. Животът на човека не е нищо друго, освен изпитни – те са пробният камък, с който се изпитва характерът на човека. Най-ценното нещо в душата на човека е неговият характер, който трябва да мине през огъня – изпитните. И само когато мине през тоя огън и устои на всички изпитни, само тогава може да се каже, че човек има характер ценен, устойчив, вечен – има вечен дом, в който може да живее: характерът, това е човешкият дом.
      ~~~~~~~~~~~~~~~~~~
      Петър Дънов – Учителя: „Под „УМ“ ние подразбираме всички СПОСОБНОСТИ, ЧУВСТВА, ИНТЕЛЕКТ и СИЛИ, които се съдържат в него.
       
      ИНТЕЛЕКТЪТ подразбира НИЗШИЯ УМ на човека, низшия манас, а РАЗУМЪТ – ВИСШИЯ УМ, висшия манас. Може [някой] да е учен, да има силен интелект, но умът му е слаб.
       
      Следователно, има хора със силно развит разум и слаб интелект, а някои – със силен интелект и слаб РАЗУМ. Обаче и двамата правят погрешки.“
       
      Из: „Страхът и съмнението. Обичта / Противоречията в живота“
×
×
  • Добави...