Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Велина Василева

Участници
  • Общо Съдържание

    799
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    15

Всичко добавено от Велина Василева

  1.  

    1. Велина Василева

      Велина Василева

      ~~~~~~~~~~~~~~~~~~
      Петър Дънов – Учителя: „Това е съвършеният човек, представен в геометрическа форма
       [може да се види в беседата, на посочения линк]. Идеята на живота седи в съвършенството. Съвършенството не е едно положение статистическо. То не може да се определи. Съвършеният човек във всеки момент на времето и извън времето прави всяко нещо, навреме. Несъвършеният, в него има разлика: той всякога или закъснява, или много бърза. Несъвършените хора се отличават с две качества: някои много бързат, други закъсняват – много са лениви. Ленивият е несъвършен и който много бърза, и той е несъвършен.“

      Из: „Съвършенството“
      http://beinsa.bg/beseda.php?id=3236

  2.  

    1. Велина Василева

      Велина Василева

      Петър Дънов – Учителя: „Няма по-красиво нещо от молитвата на човек, на когото съзнанието е пробудено. Този човек има вече правилна мисъл, правилни чувства и правилни действия. Това са три области, от които човек черпи своите богатства. Мъдростта се проявява в мисълта, Любовта – в чувствата, а Истината – в действията. Не се ли молим правилно, нищо не може да се постигне. Щом разберем дълбокия смисъл на молитвата, ще знаем, че Бог мисли, чувствува и действува, чрез нас. Това наричаме ние Вдъхновение.“

  3. Петър Дънов – Учителя: „Време е вече човек да влезе в Третия Принцип на Живота, да мине от самосъзнанието в Божественото Съзнание или в Космическото Съзнание. Според езика на Евангелието това значи да се роди човек от вода и Дух. Тук думите „Космическо Съзнание“ са заместени с думите „ще им отнема каменното сърце и ще го заместя с ново“. С други думи: Бог ще ни отнеме каменното съзнание и ще ни даде ново, Космическо Съзнание, което разрешава въпроса на безсмъртието.“

    Из: "Влизане" – http://beinsa.bg/beseda.php?id=1085

     

     

  4. На въпроса "как определяте личните си граници, как ги усещате(емоции, чувства), как ги отбранявате?", бих отговорила, че това е въпрос на гледна точка, при която – реакциите ни, в даден момент, са свързани с научаването на определен житейски урок. Животът, на Земята, привидно изглежда като борба, но Бог е създал Живота, във Вселената, като Хармония и когато намерим тази Хармония, в отношенията си с Бога и с хората – ние няма да умираме. Така е съгл. Христовото Учение. Засега, на Земята, всеки реагира както може, към дадения момент и е прав, за себе си. Но милосърдието се изразява, в това – да схванеш, че всеки дава най-доброто, от себе си – според текущите си възгледи – независимо как изглежда това "добро", на другия човек; то е добро само за единия, но за другия – не. В този смисъл, много често, точно мълчанието е най-добрият отговор, защото хората са на различно ниво на разбиране на живота (и затова, те изобщо не се разбират, помежду си). В смисъл такъв, че при общуването – в едни и същи слово-форми – всеки от нас – влага различно съдържание; различни чувства (в зависимост от достигната, от него, степен на емоционална интелигентност). Човек трябва да бъде много широко скроен, ако иска да има приятели и да ги приема (т.е. да ги търпи, ако се налага), без да се спира на недостатъците им. Животът, чрез страданията, неминуемо изглажда всички недостатъци на хората (и всеки от нас малко, или повече, ако е умен – е опитал, това). В общия случай, обаче – стига човек да си извлече правилната поука, от дадено общуване – няма погрешна реакция (а има преживян житейски опит). Да, твърде често, този опит е горчив (докато се научим първо да уважаваме чуждата ментална неприкосновеност и после да браним своята). Как? Ето, като си мисля, така: "Мен изобщо не ме интересува как мисли даден човек (защото, например, засега, той мисли, както би мислило едно възрастно бебе), но мен ме интересува как той страда. Това е важното, за мен." Обаче никой друг не е длъжен да мисли така, ако това не го устройва. Защото всичко преживяно е полезно. Ние сме дошли на Земята (като духове, в материални тела), за да преживеем противоположностите на Живота. И така, от опит да разберем, че смисълът на взаимните неразумни отношения (при които ние, от позицията на егоисти – не се интересуваме, от това – как се чувства и колко страда нашият привиден "враг") – е постепенно да достигнем до ДОБРОТО; т.е. да достигнем до взаимните разумни отношения, между хората (независимо колко дълго време, би ни отнело, това).
  5. Петър Дънов – Учителя: "У всинца ви трябва да има едно горещо желание да се учите. И когато влизате в тази школа, ще се освободите по възможност от всичките възгледи, какво сте чели в книгите, какво съм казал аз някога. Всичко туй искам да го прекарате през вашия ум. Разбирате ли? И ще го прекарате. Знаете ли защо? Защото някой път вие може да прекарате моите думи през гъстата среда на вашия низш ум и тогава ще имате едни разбирания, а може да ги прекарате и през вашия висш ум, тогава ще имате други разбирания. И всяко разбиране ще трябва да се приложи не в бъдеще, а сега. Но ще имате приложение, ще правите опити, малки опити, от които ще съдим. Аз не ви казвам, че нямате приложение, имате, но не тия окултни приложения. Вие ще имате едно специално приложение. В тази окултна школа ще имате начини, методи, да коригирате някои ваши недъзи, които съществуват, които са остатъци от миналото. Сега някой път вие може да се басирате: „Тъй е казал някой учен човек“. Но онова, което е казано, ще се опита в тази школа, ще се подложи на опит. В нея всякога ще проверявате тия неща и ще съдите за казаното от резултатите, които може да получите. Ако нямате туй разположение, ще се роди лицемерието и тщеславието. После слабост на всички ученици е: някой път ученикът мисли, че той знае повече от Учителя си. Правилото в Бялата окултна школа е: ученикът никога не може да знае повече от Учителя си. То е закон на Бялата окултна школа. Христос казва: „Ученикът не е по-горен от Учителя си“. Почне ли той да мисли, че знае повече от Учителя си – той е в ляво; и почне ли Учителят да мисли, че той не е като учениците си, и той е в ляво. Единият употребява знанието за себе си, и другият употребява знанието, за себе си. А в школата на Всемирното Бяло Братство всичко се употребява за Царството Божие, за въдворяване Царството Божие на земята. А щом се въдвори Царството Божие на земята, тогава всички, ученици и учители, ще имат най-добрите условия да проявят своите знания и да създадат нещо по-хубаво в този свят." Из: "Отрицателни и положителни черти на ученика" http://beinsa.bg/beseda.php?id=435
  6. Петър Дънов – Учителя: „Цялото не може да се превърне на една своя част, нито частта може да образува Цялото. Във висшата математика доказват, че частта е равна на цялото. Това са математически твърдения. В какво отношение, частта е равна на цялото? То е следното положение: Ако абсолютно малкото и абсолютно великото имат един и същ стремеж един към друг, то в дадения момент, когато абсолютно великото се движи към абсолютно малкото и абсолютно малкото се движи към абсолютно великото, ако силите, с които се движат един към друг, са равни, в туй отношение казваме, че абсолютно великото може да бъде като абсолютно малкото. В даден момент ако стремежът на човека към Бога е толкова силен, колкото стремежът на Бога към човека, в туй отношение казваме, че те са равни, а не по своята есенция, не по своята същина. В този стремеж трябва да се зароди тази хармония между Бога и нас – да изпълним Неговата воля. Като се зароди у нас силно желание да изпълним Неговата воля, и в Бога се заражда желание да изпълни нашата воля. Може ли абсолютно малкото да изпълни волята на Бога? – Не може. То може да я прояви. В абсолютно малкото може да се зароди силният стремеж да изпълни волята Божия, тогава и абсолютно великото ще изпълни неговата воля. Да кажем, ти желаеш Бог в тебе да стане велик и в туй величие ти се разширяваш. Понеже Бог е велик, като Го повикаш, Той дойде и ти казва: „Твоята колибка е малка, да я разширим!“ Ти отговаряш: „Малка е, но пари нямам“. Тогава Бог влага средства. Ти градиш, Той влага, Той влага, ти градиш, Той влага и така ти създаде работа. Ти трябва да Го повикаш. Той ще ти даде план, начин за работа, а ти ще почнеш да реализираш Неговия план. А сега, като дойде Господ, вие казвате: „Я ни съгради къщата!“ – искате той да гради, а вие да гледате отстрани. Не, абсолютно малкото всякога гради, то слага камъче по камъче, а Бог в своята премъдрост наблюдава градежа, както това става и в космическия живот. Много пъти ви нападат противоречия, съмнения, като че нищо не сте постигнали. Това са преходни състояния. Някой път мислите, че никой не ви обича, не мисли за вас, считате се като едно микроскопическо същество, а някой път мислите, че сте много голям, цялата земя може да разтърсите. Колкото е вярно едното състояние, толкова е вярно и другото. Вие се движите едновременно между тия две величини, за да създадете една нова мисъл. Щом мислите за Великото, вие сте във връзка с Бога. Когато не мислите нищо, тогава Бог мисли за вас. Господ се обърне, тури си микроскопа и започва със своите клещички. Ти дигаш шум, Той те хване, пита те: „Какво ти е?“ – „Много ми е тясно тук.“ – „Тя е лесна работа.“ И ти тогава казваш: „Ето спасението“. Значи само Бог със Своята Мъдрост е в състояние да те извади от абсолютно малкото. То е едно от най-опасните състояния в живота. Няма по-голямо страдание от туй, да се намериш в абсолютно малкото! Който се намери в клещите на абсолютно малкото, той знае какво нещо са страданията. И когато Бог иска да смири един дух, който мисли, че е велик, туря го в абсолютно малкото. Той се спира там и почва да се моли и тогава Господ дойде, хване го с щипците си и казва: „Позна ли сега, че не си онзи, великият?“ Само в абсолютно малкото човек може да се смири. Затуй ние в живота си минаваме от вечния живот към временния, за да научим абсолютното смирение. Господ иска, щото всичките същества, колкото и да са големи, да разбират тия два велики закони. И всеки, който в най-малкия смисъл пристъпи закона, само като помисли, че е безграничен, трябва да влезе в абсолютно малкото, да се смири. Безграничен е само Един Бог! Всички ние се стремим към Него. Щом някой помисли, че е безграничен, той влиза в стълкновение със закона и трябва да вземе обратно движение, към абсолютно малкото. Като стигне дъното, от тук вече човек започва да се възражда наново. Като стигнеш до абсолютно малкото, Бог ще те посрещне, ще те спре и в този момент на крайно отчаяние, когато ти искаш да се самоунищожиш, Той ще те запита: „Ти разбра ли безкрайното величие на твоето съществувание?“ Ти ще кажеш: „Разбрах“. Тогава Той ще те вземе в друга посока и ще ти покаже Абсолютно Великото. Той ще те понесе на своите крила, ще те разведе из цялата вселена и ще ти каже: „Ако ти ходиш в съгласие с Моите закони, всичко туй ще бъде твое, но денят, в който ти направиш най-малкото престъпление, ще се намериш в положение на последен слуга“. Из: "Абсолютното малко и абсолютното велико" http://beinsa.bg/beseda.php?id=643
  7. Велина Василева

    социална фобия

    Ами че, щом е така – Вие имате всичко необходимо, за едно нормално общуване, между разумни хора... Продължавайте, в същия дух и този, който трябва да Ви оцени – непременно ще Ви намери, стига Вие да проявите търпение и устойчивост, във Вашия характер. Не са ви разбрали, защото тези ваши качества – се ценят само от хора, които също ги имат, в себе си. Тоест – биха ви оценили само хора, които също са милички и добрички, и също като Вас, винаги търсят само доброто, у другите. Така е, защото, във Вселената – "подобното, привлича подобно" – това е Духовен Закон. Не е разумно да се сърдите, че някой не е достигнал до такова високо ниво на съзнание, че да оцени – смирението, у другия. За да различи смирението (което няма нищо общо с овчедушието) – самият той трябва да е смирен, а това взема време, за да се осъзнае. Смирението (когато е истинско смирение, а не само привидно) – е Велика Добродетел и е ясно, че малцина са тези, които го разпознават и го ценят. Христос, на Кръста – е смирен; Той е пример, за смирение. Вместо да се натъжавате, че са Ви уволнили, радвайте се, че сте се освободили от хора, които проявяват вербална агресия, към Вас. Нима е възможно – хищници и жертви – да имат мирно съвместно съществуване?! Съвсем естествено е – да се разделят пътищата им. Ако търсите съвет, от мен – той е: останете си миличка и добричка, и винаги търсете доброто, във всички, независимо от чертите, в характера им. Започнете да работите над устойчивостта, в характера си, като задълбочено изучавате беседите на Петър Дънов – Учителя, за да разберете защо ви се случват тези неща и когато напреднете – животът ви, наистина, ще се промени, към добро.
  8. Мила Дафне, в случай, че не си чела Нийл Доналд Уолш и той се окаже "твоят автор", пожелавам ти приятно четене. Уолш казва: "Страховете и вината са най-големите врагове в живота ни", и посочва разумни основания, да се освободим, от тези паразитни мисли, в съзнанието си. Защото – от Божествено Гледище – нито вината, нито страхът са Истина. Това е линк, (и втори линк), за изтегляне на книги, от библиотека "Спиралата".
  9. Велина Василева

    Lilito

    Да си последовател на Дънов, без същевременно да си последовател на Христос (т.е. на Бога) – е напълно безполезно. Доколкото всеки човек сам се самоопределя – чий последовател е, то – мъчно е да се определи, външно – кой, на кого е последовател. Обаче, разумното е – за да се спасиш, един ден – от мъченията и страданията си (което е много важно, за теб) – да бъдеш последовател на Христос, което ще рече – да следваш Волята Божия, във всеки даден момент. Иначе казано, това значи – да следваш Христос; да бъдеш Христов последовател. А Дънов е само онзи, който прави Идеите на Живия Христос (за Когото четем в Евангелието) – по-достъпни; по-понятни на ограниченото и обусловено; т.е. (замърсено от егоизъм) обикновено човешко съзнание. Самият Дънов е човек, който (понеже сам е имал перманентна вътрешна връзка с Бога), е изпълнявал Волята Божия, във всеки даден момент и с това си качество – той е ценен пример, за онези, които ценят Съществените Неща, в Живота. Към такова състояние на съзнанието (каквото е имал Дънов – наречено Свръхсъзнание – т.е. Единно Космическо Съзнание, или "нирвана") – един ден ще се върне всяка човешка душа, без никакво изключение. Великите Учители затова идват на Земята – за да се съкрати времето на страданията – за онези земни ученици, които вече са готови (доброволно и от Любов към Бога), да влязат в това Единно Съзнание на всички Разумни Същества, в Битието. В този смисъл – съзнанието, че участват в Единното и Неделимо Съзнание на Великото Цяло (знаем, че Бог е Цялото), е белег за онези, които живеят съзнателен живот, в Битието. А всички онези, които считат, че животът, който тече през тях – не е Целокупният Живот; т.е. – не е Животът на Бога, а е техен личен живот, в който те са свободни да мислят, да чувстват и да постъпват, своеволно (т.е. произволно, а не съгласно Волята Божия, в дадения момент) – са (съществуващи) спящи духове и души, на които предстои да се събудят, в определеното им време, за да започнат Живота на безсмъртието си (в който и те ще се чувстват Едно с Бога). Такова е, накратко, Христовото Учение; т.е. това е посланието на Бог, до нас, земните личности. В този смисъл – разбирай Дънов – нещо като пощальон; т.е. като такъв, който в беседите и лекциите си ти казва, какво иска Бог, от тебе (да промениш в характера си), за да те приеме отново, в Царството си и да избърше всяка сълза от очите ти. Ако има нещо неясно – само кажи и ще го осветлим, допълнително .
  10. Велина Василева

    Lilito

    Към Lilito, Мила Лили, ти страдаш, защото не разбираш Живота, от Божествено Гледище. Само от неразбраните неща, се страда в Живота. Онова, което вече го разбираш (но го разбираш – не от човешко, а от Божествено Гледище) – повече няма как ти причинява никакъв дискомфорт. Пишеш, че си била отлична ученичка, затова – преди всичко, съветът ми е да продължиш да се учиш, с оглед – все повече и повече да разширяваш и да задълбочаваш съзнанието си, тъй като възгледите за живота на всеки един човек, зависят от нивото на развитие на съзнанието му, към дадения момент. А както вече казах – дали ще страдаш, или не – зависи от това, доколко във възгледите си за живота (изразени чрез мислите, чувствата и постъпките ти) – спазваш, или нарушаваш Духовните Закони. В този смисъл (понеже всеки човек има свой индивидуален житейски опит), колкото хора има на Земята – толкова и възгледи има, тъй като опитът на всеки един човек – не съвпада, напълно, с опита на никого другиго. Никой не може да мисли и да чувства, вместо теб, нали? Ти сама трябва да се научиш да го правиш, и то – да мислиш и да чувстваш, съгласно Волята Божия, защото това е ценното. Има достатъчно упътвания, в този смисъл. Допуска се, но не е разумно, хората един другиму да си влияят, по въпроса – кое е възможно и кое е невъзможно, в живота; тъй като онова, което за някого е невъзможно, за другиго е напълно в реда на нещата (просто защото вече го е опитал и го е преживял). От друга страна – няма как човек да разбере другия, без да е преживял същото. Затова, принципно – нека да бъдем по-широко скроени и да уважаваме възгледите на всекиго, без обструкции (защото преди всичко, с неразбирането си на другия – вредим на себе си). Ето какво казва Учителя Петър Дънов, в беседата: "Накъде" (и не само там), по въпроса за развитието на човешкото съзнание: "Желая ви да бъдете толкова интелигентни, чувствителни и досетливи, да можете правилно да възприемате Волята Божия и разумно да я изпълнявате. Нямате ли тези условия в себе си, вие можете правилно да мислите и да чувствате, но да не постъпвате правилно. Значи в пътя на вашето движение е поставено някакво препятствие, което пречупва вашата мисъл, и вместо да нарисувате гълъбче, както сте желали, нарисували сте петле. Докато става това, човек ще знае, че не е господар още на своите мисли и чувства. Той трябва да работи върху себе си, да стане господар на мислите и на чувствата си. Това значи да живее човек по нов начин, да е изменил вече средата и условията на своя живот." Това, че не работят върху себе си, с оглед – да повдигнат нивото на разбирането си на Живота и да облагородят живота си – е причината, поради която хората страдат. Всеки земен човек страда, за да може лесно да влиза в положението на другите страдащи и да им помага, като (безкористно) ги облекчи, в неволята им, когато и доколкото може. В този смисъл, ако онзи, който страда, е луд, то всички сме луди, преди да дойдем на себе си. А човек идва на себе си, само когато възстанови вътрешната си връзка на Любов, към Бога. Искам, от опит, да споделя, с теб, че ако искаш да се освободиш от мъчението си – Любовта към Бога трябва да стане централна мисъл, в главата ти. Около тази Мисъл, ти трябва да се научиш да подреждаш всички останали свои мисли и така да преподредиш и устроиш наново, вътрешния си свят. (Защото щом търсиш помощ, в този сайт, посветен на съзнателния живот – сама виждаш, че уискито не помага, трайно; то само те облекчава, временно, но след това – мъчението ти се подновява, с още по-голяма сила). Не мисли за мъчението си, като за нещо лошо, но се стреми да го преодоляваш, във всеки даден момент, когато го усетиш. Сложи в ума си Мисълта, че преди всичко друго – обичаш Бога и се дръж за тази Мисъл, защото само в Любовта към Бога – е силата на абсолютно всеки земен човек (без значение дали и доколко той го осъзнава). Който няма съзнателна Любов (първо към Бога, после към ближния и към себе си) – страда, защото духът и душата му са в недоимък; т.е. те не могат да се хранят, преди човек да започне да обича Бога. Любовта към Бога – е най-важната храна, за духа и за душата на всекиго. Та, съветът ми е – започни да обичаш Бога, ближния и себе си (както е писано в Свещената Книга) и постепенно въпросът (с тези лъжливи паразитни мисли, които сега те тормозят), ще се разреши, от само себе си, защото духът и душата ти ще се подсилят. Това е сериозно. От постинга ти става ясно, че ти прекалено много се фокусираш върху личността си, което ти пречи да видиш приоритетите на душата ти. За душата ти – първо е Бог, второ е Ближния (и ако вече не си забравила за себе си), накрая (каквото време ти остане) – наблюдавай промените, които стават в съзнанието си, в присъствието на Мисълта, че обичаш Бога (която дава сила). А съзнанието ти – ще се промени, към добро; т.е. ако постоянстваш – непременно ще оздравееш. Ясно е, че няма да разбереш това, защото не си го преживяла и умът ти се съмнява, което е естествено. Но ако си умна, докато се съмняваш, поне започни да четеш идеите на Петър Дънов – Учителя. Всички тези идеи са дадени, за благото на страдащите земни хора и се отнасят за разрешаване на проблеми, подобни на твоите. Тоест – понеже ние, земните личности, все още не сме се научили да мислим правилно (а мислим безразборно), налага се да преживеем последиците от погрешното си мислене, за да се осъзнаем, че грешим и постепенно (момент, след момент) да се поправяме. Тук е нужно не съмнение – а само търпение и вяра (вяра, която да прерасне – в истинска Любов към Бога, която внася сила в човека). Защото ние сме Негови чада и трябва (във всеки даден момент), да имаме в главите си – Истинските Божии Мисли, пълни с Любов (а не лъжливите дяволски мисли, които ни измъчват – за да ни събудят от този кошмар, в който живеем, когато, в съзнанието си – сме далеч от нашия Небесен Баща).
  11. В живота на човека има хиляди неща, които могат да го смутят, но има и хиляди неща, които могат да го радват. Великото в живота на хората се заключава в пробуждането на съзнанието и освобождаването им от несгодите и мъчнотиите, в които се намират. Съзнанието на хората постепенно се пробужда, както пъпките на цветята се пукат пролет, за да цъфнат и да завържат плод. Човек трябва да даде път на Новото сърце, в себе си, което е изтъкано от мека материя, а не от камък, каквото е сегашното. Мекото сърце е изтъкано от материя на Милосърдието. Следователно, онзи, на когото сърцето е милостиво, е кандидат за Новата раса. Бог ще вложи Духа си в меките сърца на хората и ще Го познае малко и голямо. Мекотата на сърцето е един от признаците на хората от Шестата раса. ~~~~~~~~~~~~~~~~~~ Петър Дънов – Учителя: „Когато всички народи, всички религии, всички държави престанат да мислят, че са в сила да оправят света, тогава Син Человечески ще се яви на Земята, със своето знание. Човек трябва да даде път на Новото сърце в себе си, което е изтъкано от мека материя, а не от камък, каквото е сегашното. Мекото сърце е изтъкано от материя на милосърдието. Следователно, онзи, на когото сърцето е милостиво, е кандидат за новата раса. Мекотата на сърцето е един от признаците на хората от Шестата раса. Казано е в Писанието: „Ще им отнема каменното сърце и ще им дам Ново". Коравите, каменни сърца на хората ще се употребят за павиране на улиците, а меките сърца ще останат да трептят; да изнасят пред света великото и красивото в Божествения живот. За този ден, именно, е казано в Писанието, че Бог ще вложи Духа си в меките сърца на хората и ще Го познае малко и голямо. Съзнанието на хората постепенно се пробужда, както пъпките на цветята се пукат пролет, за да цъфнат и да завържат плод. Великото в живота на хората се заключава в пробуждането на съзнанието и освобождаването им от несгодите и мъчнотиите, в които се намират. В живота на човека има хиляди неща, които могат да го смутят, но има и хиляди неща, които могат да го радват. Който разбира Великите Божии закони, той трябва да се радва, че е срещнал един добър, умен, учен човек; той трябва да се радва, че е срещнал един поет, писател, музикант, художник, земеделец, каменар и т. н. Радвайте се, когато срещнете човек, който работи за повдигане на човечеството. Като не разбирате, какво представя човекът, вие се отнасяте с пренебрежение към него и казвате: Земеделец, каменар е този човек. [„Човек е проводник на благата, които идат отгоре. Колкото по-добър проводник е той, толкова по-голямо благословение го очаква.“ Учителя] – Който облагородява почвата [на мозъка си], той е земеделец; който облагородява камъните, той е каменар; [„Мислите и желанията са камъни, от една кариера, от които се гради бъдещото човешко тяло, а то е духовното.“ Учителя] – който облагородява човешките лица, той е художник; [„Без Любов, човешките лица са мъртви. Вижда се, човека нищо не го интересува.“ Учителя] – който изправя погрешките на хората, той е скулптор. [„Истински скулптор е този, който има Любов, в себе си. Няма ли Любов, той само мачка калта, без да я вае.“ Учителя] [„Добрият човек е земеделец. В справедливостта е индустриалец, а в разумността е търговец. Това е най-хубавата търговия, или разумността е вложеният капитал, справедливостта е обработения капитал, а доброто е капиталът, който е пласиран. Казвам: Под „разумен човек“ ние подразбираме, той трябва да има достатъчно светлина, която да обработи. Ако се прекрати светлината в него, престава умствената деятелност. Щом престане умствената деятелност, престава справедливостта и добротата. Те са скачени. Светлината е скачена със справедливостта. Под думата „справедливост“, ние разбираме хармония в живота. Само справедливия човек може да бъде един капелмайстор.“ Учителя] Изобщо, всеки човек, който създава нещо ценно, с което облагородява, повдига и весели хората, е на мястото си. Мощна сила се крие в Словото на всички писатели, поети, учени, философи. Мощно нещо е Словото!“ Из: „Желаният мир - 1938 г.“
  12. Велина Василева

    Писмо до баща ми.

    Права си... Обаче, реално, въпросът за Любовта, не стои така, в Живота... Всичко опира до индивидуалното разбиране на Живота, от даден човек. Затова хората се сърдят, един другиму. И понеже хората изключват Бога, от съзнанието си – всяка личност заравя главата си, в своята лична житейска философия, все едно че е сам - самичка, в цялата Вселена... Временно, може и така да се живее. Най-много, до смъртта на физическото ни тяло. Тоест, докато ОТГОРЕ, ни чакат, да се освестим, преди окончателно да ни затворят кранчето на Живота (който сме дошли да опитаме, но при много тежки условия и с много малки възможности. Това е задачата, която всеки човек, сам за себе си, трябва правилно да реши). Защото – Живота – ти можеш да Го разбираш от, от гледната точка на едно незнаещо същество, а също така – можеш да избереш – непрекъснато да научаваш по нещо малко; по нещо ново, с намерение – да разшириш и да облагородиш съзнанието си, за да се домогнеш до едно ново разбиране, което да бъде от една по-висша гледна точка, при която – Животът се разбира по- ясно, ерго – по-малко се страда. Защото всяко неразбиране на нещата, в Живота, предизвиква страдания. Много хора вече знаят, че човешкото съзнание еволюира; развива се, постепенно; т.е. човешкото съзнание е на степени. Разбира се – зависи доколко този въпрос те интересува; има хора, които не вярват, в това. Има хора, които считат, че вече достатъчно знаят и те са прави, за себе си. Просто – така мислят; толкова разбират (от своята камбанария) и това е. Изобщо не е работа на някой друг – да ги коментира негативно и да ги съди, защото всички ние, земните личности – ако бяхме на тяхно място (т.е. ако ние бяхме при техните външни условия и при техните вътрешни възможности) – щяхме да бъдем същите (поне аз така мисля и така постъпвам; т.е. старая се да разбирам всекиго)... Всеки търси Любовта, но едно е сигурно: В живота – човекът не е нито Източник, нито може да произвежда Любов, от само-себе си. Само Бог е Любов. Значи – всичката Любов, на Земята, слиза само ОТГОРЕ; само от Бога и всеки, който съзнателно е взел; т.е. всеки който е възприел Любов, от Бога и се е научил да я прилага – може да обича (и Бога, и ближния си). Любовта, като Енергия; като вибрация (която може да е: принцип, или сила, или чувство, или стремеж), слиза само ОТГОРЕ; само от Бога – и всеки човек на Земята (в съзнателните рамки, в които е ОТВОРЕН, за Нея; т.е. мисли за Нея), я получава, от Бога. В този смисъл, ако считаш, че някой не те обича (знай, че това е само, в следствие на неразбирането му на Живота), но ти, ако вече разбираш за какво иде реч, бъди състрадателна – ти да го разбереш (и когато пораснеш) – ти да го обичаш, без да чакаш той да те обича. Мога ли аз да обичам? Това е истинският разумен въпрос, а не – "защо той не ме обича?". Бог те обича, вън от всяко съмнение, защото ти си частица от Неговото Съзнание (но всеки земен баща е само символ на Истинския Баща; т.е. на Бога. Ето защо не е много умно, да имаме претенции към един символ, само защото ни изглежда като истински; един ден, ще разбереш какво точно имам предвид). Ако някой човек не те обича, то е – само защото този човек – все още, просто не е добър проводник на Любовта, която слиза от Бога. А не е добър проводник, защото не разбира Живота. А не разбира Живота, защото погрешно мисли, че вече знае всички неща, които на него са му полезни, в този живот (т.е. – този човек има специфични интереси, в живота, в които няма място за Любовта). Такъв човек не знае, че този временен и преходен земен живот е само прелюдия, към Истинския Живот, в който съществените неща са Божията Любов, Божията Мъдрост и Божията Истина (чиито вибрации са непознати, на земните личности). Но ти имаш целия ресурс, който ти е потребен, за да преживяваш (ако искаш) Любовта, във всеки момент. Проблемът ти е само в посоката, в която търсиш Любовта. Ти искаш да я вземеш от хората (но те, предварително трябва да са я взели, от Бога, при което, преминала през ситото на техните възгледи – Тя вече не е същата онази чиста Божествена безкористна Любов), за да я консумираш (самостоятелно, в себе си). Обаче това не е разумно решение, на задачата на живота. Вместо това – като вече знаеш, че който обича, само той се ползва от благата на Божията Любов (защото така съзнанието му се разширява и се облагородява) – ти не чакай някой друг (освен Бога), да те обича, но самата ти го обичай. Обичай най-напред само Бога, а виждайки Бога, у всеки човек – обичай и ближния. Обичай, но без да чакаш – тебе да те обичат! Хората не са виновни, че не могат да обичат (те не могат да обичат, само защото съзнанието им е замъглено). Всички хора, един ден, ще се поправят и ще започнат да обичат безкористно, но това ще стане постепенно. И за да се поправят – всички хора имат нужда от разбиране (т.е. – не от осъждане, а от състрадание).
×