Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Велина Василева

Участници
  • Общо Съдържание

    801
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    15

Профил Коментари добавени от Велина Василева

  1. Днес е 11 юли.
    На тази дата (11 юли, според едни / 12 юли, според други – на 29 юни, стар стил; Петровден), през 1864 г., е роден Петър Дънов – Учителя.
    В Него бе Божествената Троица:
    Божественият Дух,
    Христовият Дух и
    Господният Дух!
    ~~~~~~~~~~~~~~~~~~
    „Посвещение за Духът на Словото на Бога
    I. Великият Учител - Беинса Дуно, Всемировият Учител на Вселената, Който бе в плът и кръв и Дух на Земята Българска, със светско име Петър Дънов, бе Живият Бог.
    В Него бе Божествената Троица:
    Божественият Дух,
    Христовият Дух и
    Господният Дух!
    В Него бе Все и Вся!
    Все на Земята и Вся на Небесата!
    II. Ето, видяхте ли, че Аз приличам на вас, но не съм като вас и не съм от вас? Аз съм приел днес образа на Бога, защото Бог лично съизволи да слезе между человеците и да вземе образ, като человеческо подобие, на Себе Си. Днес Бог съизволи да слезе между человеците, Бог е пред вас и единственото, което иска от вас, та за Школата е, да не огорчавате Духът с вашите съмнения и с вашите изкушения. Справите ли се с тях, вие ще имате благословението на Бога Живаго, Който е в Мене, Който е над Мене и Който е Все и Вся.
    III. Ако преди 2000 години бе дошъл Синът Божий, то днес е дошъл на земята Бащата! Дошъл е и е слязъл Живият Бог, взел е Своя образ, в Своето подобие и Дух, плът и кръв! Това е най-голямата Истина, която може да се свали, да се предаде чрез човешкия език и да се предаде на съхранение, за да се знае Истината за слизането на Великия Учител между человеческите синове, за слизането на Бога Живаго на земята.“
    Из: „ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ → Изгревът - Том 21“
  2. „ТЪМНИНАТА Е МЛАДА МОМА [т.е. душа], а СВЕТЛИНАТА – МЛАД МОМЪК [т.е. дух], които се женят, един за друг. Светлина за Светлина и Тъмнина за Тъмнина, никога не се женят. Женитбата пък дава възможност на човека, да се прояви.“ „Под "ЖЕНИТБА", аз разбирам да мине човек от животинско в човешко състояние и от човешко – в Божествено. Тази женитба е веднъж – да станете граждани на Небето. За това се изисква да имате здраво тяло, здрав ум и здраво сърце.“
    ~~~~~~~~~~~~~~~~~~
    Какво значи да живееш, по Бога? – Да живееш по Бога [значи, да си доволен, от всичко]; то е едно динамично състояние. Който е свързан с Бога, той е доволен от всичко, той издържа на [динамиката, в промените на] своите вътрешни стремежи и разбирания [без да се поддава на недоволство]. Недоволството представлява психически прах, в съзнанието на човека. Щом някой от вас е неразположен, аз зная – доста прах има. Недоволен си, криво ти е, мъчно ти е – имаш прах, нищо повече. Без прах! Чувствата внасят само влага, те още не са ЛЮБОВ. ТЕ СА УСЛОВИЯ ЗА ПРОЯВЛЕНИЕ НА ЛЮБОВТА. Любовта подразбира Единство в Целокупния Живот. ЕДИНСТВОТО осмисля живота. То го прави красив. Ако идеята за ЕДИНСТВОТО влезе в човека, В УМА ЩЕ СЕ ВНЕСЕ СВЕТЛИНА И ТЯ ЩЕ ПОКАЖЕ ПЪТЯ НА ИЗБАВЛЕНИЕТО. ПОД ДУМАТА „ТЪМНИНА“, НИЕ РАЗБИРАМЕ НЕПРОЯВЕНАТА РЕАЛНОСТ, Т. Е. РЕАЛНОСТ, БЕЗ СЕНКИ. КОГАТО ЧОВЕК ИМА ЕДНО НЕОБИКНОВЕНО [т.е. едно Божествено, относно Тъмнината и Светлината], РАЗБИРАНЕ, В НЕГОВИЯ УМ, ТОЙ Е [в] ЕДИН РАЗУМЕН СВЯТ [на РАВНОВЕСИЕ на нещата]; СВЯТ НА СВЕТЛИНАТА, ДЕТО ИМАШ ПРОЗРЕНИЕ; РАЗБИРАШ. Дето има РАВНОВЕСИЕ на нещата, там съществува РАЗУМНОСТ. ВСИЧКИ НЕЩА СТАВАТ ЯСНИ. ДОЙДЕ ЕДИН СВЯТ [поляризиран, само] НА ТЪМНИНАТА, ДЕТО НЕЩАТА НЕ СА ЯСНИ. На научен език – БЕЗСМЪРТИЕТО е РАВНОВЕСИЕ на нещата; на силите, които действат в природата. Бог е и в Тъмнината, и в Светлината. Ако не можете да намерите Бога, в Светлината, ще Го намерите в Тъмнината; в ГОЛЕМИТЕ СТРАДАНИЯ. Едно устойчиво Първично съединение, то е БЕЗСМЪРТИЕТО. И човек може да измени клетките на своето тяло и да живее колкото иска, стига да узнае съединителното равновесие на нещата, нещо, което е било известно на древните хора. За да възкръснем [относно Бога], трябва да умрем [относно нашата личност; да не заличаваме Бога, в себе си, възприемайки се като мъже и като жени], защото всякога едното подразбира другото - правдата подразбира греха, животът подразбира смъртта, богатството подразбира сиромашията. А за да можем да възкръснем, трябва да се образува връзка между нас и онези, които работят за нас в невидимия свят. Човек трябва да намери своето място в Божествения организъм и да извърши точно работата, която му е дадена, а да не върши работи, които не са му поверени. „И тъй, РЕАЛНО Е ТОВА, КОЕТО ОСТАВА в УМА, в СЪРЦЕТО, в ДУШАТА и в ДУХА, на човека. Какво, именно, остава в сърцето, в ума, в душата и в духа? В СЪРЦЕТО ОСТАВА ТЪМНИНАТА, В УМА – СВЕТЛИНАТА, В ДУШАТА – ИСТИНАТА, А В ДУХА – ЛЮБОВТА. Светлината и тъмнината са два процеса, за РАЗБИРАНЕ на всички съществуващи ОТНОШЕНИЯ. В ТЪМНИНАТА, ако пипате, ще имате едно разбиране, а ако сте в СВЕТЛИНАТА, ще имате друго разбиране. Сегашните хора още не разбират СМИСЪЛА на Тъмнината, вследствие на което страдат. Като се прояви Тъмнината, в тях, те страдат; недоволни са от нея. Щом се прояви Светлината, те се радват. Бог е и в Тъмнината, и в Светлината. Ако не можете да намерите Бога в Светлината, ще Го намерите в Тъмнината; в ГОЛЕМИТЕ СТРАДАНИЯ. ТЪМНИНАТА Е МЛАДА МОМА [т.е. душа], а СВЕТЛИНАТА – МЛАД МОМЪК [т.е. дух], които се женят, един за друг. Светлина за Светлина и Тъмнина за Тъмнина, никога не се женят. Женитбата пък дава възможност на човека, да се прояви. Казвам, съществува един вътрешен закон, който учи хората на онези вътрешни пътища, към които трябва да се движат. Сегашните хора са дошли на Земята като някои своенравни деца. Те искат да имат къщи, удобства, но не искат да знаят, че те са дошли да учат. Най-първо има факти на земята, после - закони и след това принципи, които ги обединяват. Ти първо ще изучиш фактите, после законите и най-после - принципите. За да разбереш законите, трябва да изучиш фактите, а за да разбереш принципите, трябва да изучиш законите. Защото всяко добро дело е един факт. Всяка сила е един факт. Има закони, по които трябва да работиш, за да постигнеш нещо. Ако не можеш да сформираш тези закони в себе си, как ще се изрази съвършеният живот? Ще кажеш: „Аз вярвам в Господа Исуса Христа." Отлично. Но Исус Христос имаше дванадесет ученици. Подир него ли ходеха? Подир него. Той ги учи на знание. Ако те бяха прости хора, днес християнството нямаше да има такива резултати.
    ~~~~~~~~~~~~~~~~~~
    П
    етър Дънов – Учителя: „Каква е разликата между земния и небесния живот? – Земният живот се занимава с земните работи, които имат отношение към стомаха. Небесният живот се занимава с небесните работи, които се отнасят към мозъка. Това е превод на Христовите думи във величини от първа степен. Има величини от втора, трета, четвърта степен, едни от които вървят във възходяща степен, а други – в низходяща. Като казвам, че стомахът има отношение към земята, имам пред вид неговите нужди. Всичко, което произхожда от земята, е в услуга на стомаха. Щом види едно земно благо, човек го туря първо в устата си, а оттам то отива в стомаха. Няма благо на земята, което човек да не е опитал. [Земните блага произтичат от МАТЕРИЯТА, а Небесните блага произтичат от Духа. Ето защо, роденият от материята (т.е. роденият по плът), за да има участие, в Небесните блага, трябва да се роди втори път – да се роди, по Дух.]“ „Ще трябва да се научите да носите с търпение страданията. А тия страдания са чашата, която, понеже прилича на цвят, защото има формата на лале, показва, че страданията чрез търпението, т.е. чрез претърпяването на страданията животът ни ще се разцъфти и цветът ще се оплодотвори и ще стане добър плод. От книгата пък, която виждаме разтворена по-нататък, ще научим защо страдаме. Тогава ще отидем при светилника, то чрез неговата светлина да можем да узнаем и знаем за какво именно можем да бъдем полезни. Тук ще почнем да разсъждаваме и да учим хората, а тогава вече ще отидем при закона за правдата, при скиптъра, когато не бива да отстъпваме. Минем ли скиптъра, връщаме се пак при ножа, т.е., при своята сила, която сега ще влезе в твоето сърце и ще отидеш при добродетелта. Ще застанеш при вратата, гдето ще почнеш да молиш Господа, да се изповядваш и да казваш, че не си могъл да живееш добре, та ще искаш да влезеш в новия път, за да заживееш и живееш вече добре. Тогава ще ви се отвори вратата. която виждате, и ще започнеш да вървиш и отиваш в пътя на истината, гдето ще започнеш да разсъждаваш за дълбоките Божии наредби, за кармата например, и изобщо за вътрешната страна на живота. После ще отидете при самоотричането, когато ще бъдете вече справедливи. Първият кръг беше, когато вие биехте; а тук сега, понеже отношенията ви са вече към Бога и желаете да работите не както вие искате, а както Господ иска, затова казвате, че това, което светът прави, не е в реда, а туряте пред себе си Божествената правда и казвате, че като си дал дума някому, трябва да я изпълниш. Тогава ще минете през втората врата, която е вратата на любовта, когато ще потърсите страдащи хора, за да им помогнете. После настъпва полето на мъдростта, сиянието на окото, гдето ще размишлявате върху дълбоките наредби, защото именно Господ е наредил така света и там ще разберете. Най-после, идвате при [Христос – Законът на ЕДИНСТВОТО – ] Дървото на живота, гдето с вашата опитност, [още докато сте в това тяло], ще живеете на Небето и ще се радвате на благата, които Господ е дал.“ „Христос казва: „Ако не се родите изново, не може да влезете в Царството Божие.” Това значи: Ако земният ви живот няма определена форма, съдържание и смисъл [да служи, във всеки даден момент, за благото на всички същества, едновременно (защото такава е Волята Божия)], той не може да се свърже с Небесния, дето всички неща са строго определени и точно измерени. На земята хората се пипат, гледат, докато се познаят. На Небето не е така, там хората се виждат. Виждането подразбира вътрешна светлина на човешкия ум и на човешкото сърце. Тук, не се прави разлика между [външно] гледане и [вътрешно] виждане, както мнозина смесват понятията душа и кръв, душа и дух, дух и ум. Тая е причината, дето хората говорят на неразбран език. Затова един друг се наричат "невежи". Всички сте невежи, защото говорите на неразбран език; на неразбрани ключове.“ „Целият Живот е Музика.“ „Целокупният Живот не е нищо друго, освен Музика; песен. И най-ограниченият живот е музика. Наистина, където и да отидете, ще чуете, че всеки народ има своя любима песен, свой химн. Англичаните имат свой химн, германците имат свой химн, французите имат свой химн, русите имат свой химн, българите имат свой химн и т. н. Не само отделните народи, но и всеки човек има свой химн. – Кой е химнът на майката? – Детето.“ „Когато употребяваме известни думи, трябва да знаем, на какъв ключ говорим. При това, трябва да се знае, в каква гама е написана дадена песен: в мажорна, или в минорна. Ако е написана в мажорна гама, тя звучи по един начин; ако е написана в минорна гама, тя звучи по друг начин. Една музикална пиеса може да бъде написана и в хроматични гами, дето мажорната и минорната гама се преливат една в друга. – Какво представят тия гами? – Мажорната гама представя ума, минорната – сърцето, а хроматичната – животът.“ „Нещастието на България седи в това, че всички българи се считат за учени. Да мисли човек за себе си, че е умен, това значи да е пълно шише, което от години не е отваряно. — Не, щом се напълни шишето ви, трябва да използвате съдържанието му, да го изпразните и да го напълните с прясна, чиста вода. Всеки от вас трябва да желае да се пълни и да се празни. Като се празни да не съжалява за това; като се пълни да се радва, че е придобил нещо ново. Затова обаче всички трябва да имате положителни възгледи за нещата. Само по този начин вие ще имате успех, ще можете правилно да се развивате.“ „Един ден, когато вашите уши се отворят и почнете да слушате малко повече и по-отдалеч, отколкото сега слушате – сега те са много дебели, нямате даже музикална способност, схващате само най-грубите тонове – вие ще забележите, че в цялата вселена се движат известни тонове, които предметите – изворите, дърветата, листата – издават, и ще чуете велика музика, която се разнася от единия край на света до другия, и тогава ще разберете вътрешния смисъл на живота. И Христос чрез Своето Възкресение иска да ви въведе в тая концертна зала. Той ще плати за вас, ще ви даде по един билет, но ще имате ли ухо да разберете тази Божествена музика, когато влезете в онази зала и видите онзи концерт, онова свирене? Това е вътрешният дълбок смисъл на Христовото Възкресение. Това е животът, който се развива между ангелите, от най-низшите до най-висшите. Навсякъде в света има туй Божествено проявление, и понеже не можем да намерим тази вътрешна връзка, ние считаме, че между всички явления няма връзка. И когато чуете думите „Мир вам!“, трябва да сте готови, какво ще ви заповяда Капелмайсторът да свирите – да пеете ли, или да плачете. Когато Господ вдигне своята пръчка и каже: „Мир вам!“, мъжът, който не знае да пее, почва да вика, и неговото пеене вече се нарича биене. И той бие тъпана, но го бие накриво. Жената, и тя по някой път бие накриво тъпана. Господ казва: „Ти не си научила да биеш тъпана, еди-кой тон не вземаш вярно, не си оправила гласа си, нагласи, постегни малко струните на своя живот, на своята душа“. Пак каже: „Мир вам!“, и започвате да свирите. „Чакай! Пръстите не слагаш правилно на цигулката“ – пак ще те спре. Ще кажеш: „Омръзна ми вече!“ Но трябва да разбереш, че изкуството се придобива с голямо търпение и трудолюбие и че за мързеливите няма Небе. Затуй Господ казва: „Ако не станете възприемчиви като децата, няма да влезете в Царството Небесно“; защото децата имат желание да изучат нещата, а възрастните казват: „Нам това не ни трябва, онова не ни трябва“, и най-после се прегърбят надолу, станат като въпросителна, земята ги привлича и ги заравят в нея. Господ казва: „Понеже тази цигулка не е хубаво направена, турете я долу, пак наново да се направи“. Ще я сглобят пак, и ще излезе наново в света, за да започне пак да се учи – Господ е решил всеки от вас да се научи да пее и свири. Той не иска на Небето деца, които не искат да се научат да пеят и свирят.“ „Помнете: Докато минава през Закона на развитието [на СЪЗНАНИЕТО си (и докато не стане Едно, с Бога)], човек ще вдига и слага мотиката, т. е. страданието, и ще копае своето лозе.“ „Лозето е емблема на Духовния живот [това е вътрешният живот], който съдържа в себе си условия за прогрес и развитие. Лозата се отличава с качеството - да пуща надлъж своите клонища. Нейните корени са по-къси, а клонищата й са по-дълги, докато у другите растения има една съразмерност между корените и клонищата: колкото са дълги корените, толкова и клонищата. У лозата, пък, е обратно. Тя се взима, изобщо, като емблема на живота. Затова Христос казва: "Аз съм лозата". Той не казва: аз съм крушата, или ябълката, или смокинята, или маслината, а казва: "Аз съм лозата, а вие пръчките". Христос е разбирал много добре естествените науки. Съвременните естественици имат едно схващане за растенията, но то е повече механическо. Те разделят растенията на известни категории, но какво се крие в тези категории, това за тях е "терра инкогнита".“ „Страданието води към великото щастие на живота. Докато минава през закона на развитието, човек ще пие от горчивата чаша, която носи благословение за неговата душа. Чашата носи и страдание, и радост. Когато човек се научи, как да пие от тая чаша, тогава ще разбере дълбокия смисъл на живота.“ „Да работиш с мотика, да я вдигаш и слагаш – това значи да биеш тъпан.“ „В закона на развитието ние трябва да носим тази мотика - тоест страданието, което произвежда това велико щастие.“ „Всеки човек носи в себе си идеи, мисли, желания от своето минало, които днес го спъват в пътя му. Той чете, интересува се от новите идеи, минава за нов човек, но външно само. Щом го поставят на изпит, той не може да приложи новите идеи и постъпва по стар начин, според това, което е вложено от миналото в него. Дълго време трябва да работи той с новите идеи, докато станат плът и кръв за него.“ „Съществуването на съвременната култура се дължи на милионите листа, които падат на земята и носят своето послание от Бога. И човекът, като листо, слиза на Земята, да донесе Божието послание за онези души, които го очакват. Слизането на човека на Земята, между слабите и немощни същества, не е нищо друго, освен преминаване на душата, през иглените уши, за които се говори в Писанието.“ „Наистина, преди да влезе в Царството Божие, и бедният и богатият минават много пъти през гроба – през иглените уши, дето оставят всичко земно.“ „Христос казва: „По-скоро камила ще мине през иглени уши, нежели богатият [в смисъл: онзи, който се мисли за учен човек], в Царството Божие.“ „Христос казва, че на небето за един грешник се радват повече, а не за 99 праведни – те не ги интересуват. В Небето се интересуват за един невежа повече, отколкото за хиляди учени хора, които имат дипломи.“ „Каквото [знание] е спечелил човек на Земята, на Земята го оставя. Единственото нещо, което взема със себе си, това е мотиката, т.е. оръжието, с което ще копае. Мотиката символизира работа. Значи, работа има и на Небето, и на Земята. Докато е на Земята, човек трябва да благодари за тялото си – най-голямото богатство, с което може да разполага. В него са вложени дарби и способности, които трябва да развива. Така, той придобива духовно богатство, което занася със себе си.“ 
     
  3. СМИРЕН – ако не се смириш, работата ти ще бъде безплодна. Всеки момент, човек трябва да съзнава, че има да учи. В това седи смирението. Когато казваме, че на човека му трябва търпение – дълго време да слуша една и съща Истина, докато тази истина даде онова разумното, което крие в себе си: плода. Разбирането е плод.
    ~~~~~~~~~~~~~~~~~~
    Петър Дънов – Учителя: „Какво означава думата „култура"? В широк смисъл, културата подразбира обработване на нещо. За пример, говори се за житна култура, за култура на лозови пръчки, на различни плодни дървета, на животни, на хора и т.н. Следователно всичко онова, което човешкият ум и човешкото сърце могат да посадят в своята почва, да му дадат условия да израсте, да цъфне, да даде плод и този плод да узрее, представя култура на човека. Той култивира, т.е. обработва нещата, в себе си с цел да види един ден техния плод. За да дойде до известна култура, човек се нуждае от импулс в себе си. Този импулс е вложен в човешката душа. Всички дарби и способности на човека са вложени в неговата душа във вид на семена, които чакат своето време за посяването им.“

    Само онзи може да изработи нещо; да даде плод, който се е събудил, осъзнал и смирил. Ако не се събудиш, не можеш да работиш; ако не се смириш, работата ти ще бъде безплодна. Желая на всички да се събудите и да започнете да работите с любов и смирение. Само геният, светията и Учителят, могат да бъдат смирени. Те са върхове, които възприемат енергиите от възвишения свят и ги отправят към долините на живота. Те съзнават, че колкото да са високи, без енергиите на възвишения сват, представят голи, студени, неосветени върхове. Под „смирение" аз разбирам едно разположение на човешката душа, да разбира и схваща великите истини, които са вложени в самия живот.
    С МИР", смирение подразбира жертва. Смирен човек е онзи, който може да пожертва всички свои блага за Бога, за себе си и за цялото човечество.
    От вътрешното смирение на човека се раждат най-хубавите черти, най-хубавите плодове.
    Смирението е велико качество на мъдрия и разумен човек.
    Смиреният човек знае, какво представлява от себе си за всеки даден момент: той не се мисли нито повече, нито по-малко от това, което е.
    Човек трябва да има такова смирение, че дето и да го поставят, да бъде доволен.
    Като говорим за смирението, това подразбира човек да се откаже от грандоманщината, от лакомията, защото смисъла на живота не е нито в многото, нито в малкото. Човек трябва да има само това, което му е нужно за даден случай.
    Смирението представя Божествена долина, в която растат всички безсмъртни плодове.
    Търсете смирението.
    Смирението се придобива отвътре, а не отвън.
    Някой се сгушил, свил се като мушица, не смее да проговори. Това не е смирение. Под смирен човек разбирам този, който ходи в мир, с никого не се кара, нито с малки, нито с големи.
    Смиреният човек има и достойнство в себе си. То ще заговори в него, ще му каже: и ти си човек, и в тебе има дух и душа, и в тебе има високи върхове. От тези високи върхове, обаче, влагата слиза в долината на неговия живот и освежава и напоява всички плодове, всички живи същества. Тъй щото, който не е смирен, той не може да бъде и горделив човек. Гордостта без смирение е болезнено състояние на човешкия дух.
    Всички велики хора са били смирени.
    Смирението е процес на поглъщане на Божествената енергия. Не можете да приемете тази Божествена енергия в себе си, ако нямате дълбоко смирение.
    Човек трябва да бъде смирен към Бога, а не към света. Например, какъв смисъл има човек да бъде смирен пред мечката? Тя може ли да разбере неговото смирение.
    В ума си трябва да имате мисълта, че вие сте само един проводник на Великия Божествен Дух в света, че вие сте една малка нота в петолинието и милиони такива ноти в живота образуват една велика ария.
    Смирението е първото условие за създаване на връзка с Бога.
    Смиреният човек познава Бога, познава своя Учител. Той не се съмнява, нито се колебае.
    Да бъдеш смирен значи да съзнаваш, че всичко можеш да направиш, а същевременно да си толкова благ, че да отваряш път и на една мравка.
    Човек трябва да бъде смирен, да знае, че в света има множество високи върхове. Докато мисли за себе си, че е единствен и самостоятелен връх в света, човек никога не може да бъде гениален.
    Всеки момент човек трябва да съзнава, че има да учи. В това седи смирението.
    Смиреният търси причината за неуспехите и нещастията в себе си, а не отвън. Така той усилва смирението и става вътрешно силен и богат.
    Човек трябва да работи върху себе си, да придобие смирение. Да бъде готов да се изправи. Не можеш да станеш велик човек, ако не си смирен.
    Смирението е нужно на човека, за да знае коя работа е за него и коя не е.
    Хората трябва да работят съзнателно върху себе си, естествено да се смирят, а не чрез насилие.
    Смирение се иска от всинца ви.
    „Бог на горделивия се противи, а на смирения дава благодат."
    Бог гледа благосклонно на малките форми, а разрушава ония, които искат да обгърнат света. Това е закон, който може да проверите във всекидневния си живот.
    Смирението е райска градина. Който не е смирен, той няма рай в себе си.
    Който иска да влезе в Царството Божие, той трябва да се смири, да стане като дете.“
     
    Да се уважаваме – това го иска Небето. Трябва да имаме смирение. Гордостта е една духовна болест; горделивият човек търси своето право там, където го няма.
    ~~~~~~~~~~~~~~~~~~
    Петър Дънов – Учителя: Всякога, когато в човека дойде дух, с който той иска да бъде учител, той се спъва, защото има само един Учител, а всички други са ученици. Затова Бог казва: „Бог на горделивите се противи, а на смирените дава благодат.“ Затова трябва да имаме смирение, защото хора, които стават горделиви, скоро остаряват – не могат да понасят страданията. Гордостта е една духовна болест. Да се уважаваме – това го иска Небето. Да пазим своята свобода, това е самоуважение, но горделивият човек търси своето право там, където го няма.“
     
    Из: „Годишна среща на Веригата, Варна, 1909 г., 28.8.1909г.“
  4. Светията е всякога доволен, защото от всичко се учи. За Божественото, той е готов на всички жертви.
    ~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
    Петър Дънов, УЧИТЕЛЯ: "Светията е ВСЯКОГА ДОВОЛЕН. Вие не можете да видите на лицето му бръчка от недоволство. И в ада, и в рая да го изпратите, той всякога е ДОВОЛЕН. Защо? ЗАЩОТО ОТ ВСИЧКО СЕ УЧИ. 

    За  БОЖЕСТВЕНОТО, той е готов на всички жертви. Той очаква да бъде изпратен, всеки момент, на работа, да помага на своите малки братя. 

    Както очаквате деня на ПРОЛЕТНОТО РАВНОДЕНСТВИЕ – 22  [20, 21]  март, така очаквайте СЪБУЖДАНЕТО НА БОЖЕСТВЕНОТО СЪЗНАНИЕ, придобиването на НОВ ЖИВОТ. 

    Днес всеки очаква ПРОБУЖДАНЕТО на СЪЗНАНИЕТО, което наричаме още РАЗЦЪФТЯВАНЕ на СЪЗНАНИЕТО."

    Из: "Правилно разрешаване"
    http://triangle.bg/books/1930-08-27-05.1998/1930-10-29-05.html
    ~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
    ☼ Петър Дънов, УЧИТЕЛЯ: "У вас може някога да се зароди желание да поправите някого. В окултната школа не се позволява никой никого да поправя. Това е обида. И онзи, който поправя, и този, когото поправят, вършат и двамата престъпление. Мислите ли, че движението на онова колело във фабриката, което веднъж се е завъртяло и се върти, не е точно определено? Мислите ли, че онзи господин, който се е разгневил, господарят му не е определил това действие? Мислите ли, че трябва да затворите онази канализация, през която излизат всички нечистотии? – Не, вие с това ще създадете най-голямото нещастие на хората. Онзи човек, който се гневи, е един канал, затова нека изтекат всички нечистотии, не го спирайте. Този твой брат, който се гневи, днес е дежурен, изригва толкова много неща и затова ти му кажи: „Братко, ти днес извършваш една велика работа, изхвърляш много нечистотии и с това помагаш на толкова хиляди хора.“ Ако ти не разбереш това нещо така, утре ти ще станеш дежурен. 

    И тъй, разумният човек трябва да разбира добре причините и последствията на всяко нещо и да знае следното: че животът е определен много разумно, в него няма никакви изключения, никакви случайности и всичко е предвидено до най-малките подробности. 

    Това не е ограничение на човешката воля, защото в този стадий, в който се намирате, вие още нямате никаква воля, казвам ви истината. 

    Аз намирам, че воля има само този човек, който, като го обидят, може да прости; воля има у този човек, на когото, като отнемат всичкото богатство, той забравя стореното; воля има у този човек, който помага на някой паднал, макар и да има много работа. 

    А да заповядваш на едного и другиго, това не е воля. Волята започва с грях. Ако схващате тъй въпроса, веднага в ума ви ще дойде едно просветление. 

    Направете един опит, за да може Майка ви [живата Природа] да ви проговори. 

    Ако се държите за вашите възгледи, каквито имате днес, вашата Майка няма да ви проговори и след хиляди години, но ще ви хване само с трите си пръста. 

    Като ви казвам, че вашата Майка ще ви хване с трите си пръста, аз не визирам вашия индивидуален живот, а ви говоря принципиално какви са законите. В тези закони има изключения, те не са абсолютно механически. Тъй че като казвам, че Майка ви ще ви държи с трите си пръста, то ще бъде до момента, когато се противите, но в момента, в който се промените, и тя ще се промени по отношение към вас. 

    Никаква философия, никаква логика не е в състояние да измени Природата, но в момента, когато вие почувствувате в себе си едно разкаяние, че не е този пътят, по който вървите, веднага във вашата Майка настава друго разположение. 

    Щом настане в нея това разположение, веднага вие ще почувствувате една приятност, едно облекчение. 

    Докато изпитате това разположение, вие ще се борите и всеки, който се изпречи на пътя ви, ще бъде лош. 

    Сега Природата не съжалява, че има такива опърничави деца, напротив, тя се радва на тях, защото те вършат една отлична работа. Тя поставя тези свои деца дето им е мястото. Когато се уморят, те казват: „Мамо, ние изучихме това изкуство.“ Майката им отговаря: „Добре, аз ще ви преведа в друга област.“ Тъй както ви виждам, вие сте се уморили от живота и казвате, че той няма смисъл. Това, което досега сте изучили, не ви задоволява, и вярванията, които имате, и те не са положителни."

    Из: "Великата Майка"
    http://triangle.bg/books/1920-02-12-19.1995/1920-02-26--1.html
    ~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
    „Понеже хората [поставени в земни условия], се увличат и задоволяват интелекта си, без Съгласието на Духа - пакостят на себе си.“ „Вследствие кривото разбиране Закона на Жертвата, съвременните религиозни хора, като са изопачили този свещен език на Небето, НЯМАТ ОНИЯ ИДЕИ, които ДАВАТ онзи ВИСШ ПОДТИК на душата да се развива правилно. Защото всяка лъжлива мисъл, всяко лъжливо чувство се отразява върху човешката душа. Жертвата подразбира дълбоко познаване Закона на Любовта.“ „Възприеми Божията Любов, защото всяка любов има своите неща. Ти ще раздадеш всичко, което се отнася до човешката любов, а ще възприемеш Божията Любов. ЛЮБОВТА КЪМ СЕБЕ СИ, ТРЯБВА ДА ОТСТЪПИ МЯСТО НА БОЖИЯТА ЛЮБОВ. Ще я жертвуваш [без никакво насилие, а разумно], за другата. Нищо повече!“ „Законът на Жертвата, гласи: „Всеки човек, който задържи за себе си това, което е произвел, не може да намери смисъла на живота.“ Според този Закон – това, което ти си произвел, не е за тебе – ти трябва да го дадеш някому. В този смисъл, когато Писанието говори за добрия човек, ние подразбираме Живота, който тече у човека. Да проявиш Доброто - това подразбира да раздадеш онзи течащ живот, който изтича от тебе, по такъв начин, както Бог е раздал на хората всичко, което е сътворил. 
    ~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
    Петър Дънов – Учителя: „Казвам: вие, които живеете на Земята, искате да се проявите. Прави сте в това отношение. Желанието ви да се проявите е един Божествен принцип, един творчески акт, но питам: кому ще дадете това, което вие произведете? Туй, което Бог създаде, даде го на човеците, като остави ангелите за техни възпитатели. Значи Той създаде работа и на едните, и на другите. 

    Ами вие, които на всяка крачка казвате: „аз”, „аз”, кому ще дадете вашите произведения? 

    Затова именно, ние пристъпваме към Закона на Жертвата, който казва: „Всеки човек, който задържи за себе си това, което е произвел, не може да намери смисъла на живота.“ 

    Туй, което ти си произвел, не е за тебе - трябва да го дадеш някому. Аз ще ви изясня Закона на Жертвата, като ви дам един правилен образ за него. 

    Вие казвате: „Как тъй, нима трябва да раздадем на хората и парите, които сме спечелили, с труд?“ - Това е само един частичен пример, който още не изяснява идеята. 

    Казвам: когато прекарате една течаща вода през някоя чешма, вие имате някаква идея в това, нали? Каква е вашата идея? - Да се точи вода от тази чешма и да се ползвате от нея: както вие, така и другите, около вас. 
     
    [И човекът е една такава инсталация; т.е. личността е една "чешма", в потенция (която се самосъзнава, но все още не се е смирила достатъчно, за да знае, че е само чешма, създадена в полза на другите) която Бог е създал, за да се ползва Великото Цяло, от нея.] 

    Ако у тази чешма се появи желанието да задържи всичката вода само за себе си и никой друг да не се ползва от нея, какво ще стане? - Цялата местност наоколо ще се наводни, ще се покрие с вода и ще стане невидима. 

    За да бъде тази местност видима за всички, чешмата трябва да се проникне от желанието всички хора наоколо и да черпят вода от нея. 

    Туй, което изтича от чешмата, това, което тя твори, то създава Славата Божия. 

    Окръжаващите я хора ще дойдат заради нейната вода.

    В този смисъл, когато Писанието говори за добрия човек, ние подразбираме живота, който тече у човека. Да проявиш доброто - това подразбира да раздадеш онзи течащ живот, който изтича от тебе, по такъв начин, както Бог е раздал на хората всичко, което е сътворил. 

    Той създаде световете, насели ги с Живи Същества и след това ги раздаде. Не само това, но и до днес продължава да се грижи за тях. 

    Ние всеки ден се молим: „Господи, изпрати ни това-онова...“ И ние виждаме, че през хилядите години, в които живеем, Той не е преставал да ни изпраща Своите блага. 

    Задавали ли сте си въпроса с какво сме задължили Бога да бъде толкова милостив и грижлив към нас? 

    Аз съм навеждал ред примери по този въпрос, но те са повърхностни, не са тъй съществени, не могат да изяснят идеята, както трябва.

    Сега ще ви приведа един пример, който ще разгледам в неговия по-дълбок смисъл. Да кажем, че в дома на една богата, добре известна фамилия, от видно произхождение, идва като слуга един млад, беден момък, цял окъсан и бос. Този момък е трудолюбив, честен и работи много добре. Господарят, като вижда работата му, казва: „Този момък ми харесва, добре работи.“ Заема се господарят му да го облече, да го докара. Купува му нови дрехи, нови обуща - облича го от глава до пети. Погледнеш този слуга - вече не е първият. 

    Облякъл се хубаво, изправил се: върви красиво, стройно - дошъл е вече на себе си. Господарят има синове, дъщери, и този слуга услужва на всички. Те му казват: „Хайде, Стояне, направи това!“ Едва свършил една работа, от друга страна му казват: „Хайде, Стояне, направи онова!“ И той тича, на всички услужва, към всички се отнася внимателно, вежливо, бяга от стая в стая, бърза, като че има десет крака. 

    Кой каквото му заповядва, на всички изпълнява волята, и те намират, че Стоян е отличен слуга. Защо? - Той предвижда нуждите и на господаря, и на господарката, и на малките господарчета, и затова всички го обичат. 

    Не само това, но каквото изработи отвън, носи го на господарите си - все за тях мисли. И господарят му го обича, и господарката му го обича, и малките господарчета го обичат, и младата господарка го обича, но някак особено тя го обича. Тя излиза из границите на тази обич, която законите и обичаите на тази благородна фамилия позволяват. 

    Законите на тази фамилия позволяват тази мома да се свърже само с такъв човек, в жилите на когото тече също тъй благородна кръв. Не е позволено значи мома от такова произхождение да се свързва с прост човек.

    Коя е причината обаче, че тази мома обиква този прост човек, при това слуга? Ако причината се крие в това, че този момък има хубави черни очи, черни мустачки, красиви вежди, хубав нос, могат да се намерят още много момци също тъй с хубави очи, вежди, мустачки и т.н. Но тази мома ще обикне ли някой от тия момци, както обича Стоян? - Не, няма да обикне. 

    Причината се крие другаде, а не в черните очи или в хубавите вежди, или в черните мустачки. Всички тия неща са само едно външно отражение, една залъгалка, едно маскиране на Истината. 

    Младата господарка казва: „Ако Стоян не остане в нашия дом да ми слугува през целия живот, аз не ще мога да живея.“ 

    Тя иска Стоян да и слугува през целия и живот и гласа му да чува.

    От този пример вие може да вземете чисто физическата страна, но ще сгрешите. 

    Аз ще ви обясня Идеята, която е скрита тук, с други примери, защото тя е сложна идея и трябва да се анализира, трябва да се разгледа последователно, в нейния развой. Не се ли разгледа по този начин, тя ще се схване погрешно, както е схваната погрешно в живота. 

    При изяснение на тази Идея [– какво представляват степените на Любовта], има три важни положения. 

    ▲ Първото положение [на консуматор, при което, образно казано, любовта ви е на степен: "лимонада"]: вие вземате едно шише, пълно с лимонада, отваряте го, изпивате лимонадата и шишето захвърляте настрани. 

    ▲ Второто положение [на консуматор, при което, образно казано, любовта ви е на степен: "ябълка"]: дават ви една хубава ябълка, тежка около половин килограм. Вземате ябълката, отивате при един чист, хубав извор, измивате я, сядате на някое хубаво място и изяждате ябълката с намерение – семките ѝ – да посадите. Скривате семките и, но забравяте да ги посадите. 

    ▲ Третото положение [при което, образно казано, любовта ви е на степен: "Свещена Книга"]: дават ви една Хубава Книга. Вие я туряте в чантата си, отивате при един хубав извор, сядате на едно прохладно място около него, изваждате книгата от чантата и започвате да четете. Четете до едно място, усмихвате се. Пак продължавате да четете, пак се усмихвате доволно, и най-после затваряте книгата, туряте я в чантата си и тръгвате за дома си. Дето и да ходите, Книгата е с вас. Отваряте я за малко, прочитате нещичко от нея, поусмихвате се, позарадвате се и пак я затваряте. 

    Който ви гледа, ще каже: „Какво прави този човек с тази Книга? Ту я отваря малко, прочете нещо от нея, усмихне се и пак я затваря и я скрива в чантата си. Какво ли има в тази Книга?“ 

    Момъкът представлява една Свещена Книга, за момата и тя казва: „Моят учител ми каза, че без тази Книга аз не мога да отида на училището, без Нея не мога да уча.“ Така е. 

    И в училището се казва: „Никой ученик не може да се запише в училището, ако няма тази Свещена Книга  [която е Любовта, от третата степен]! “ Това значи: никой ученик не може да отиде на училище, без Учителя си! [Учителят – това е само Любовта, от третата степен.] 

    И в Писанието е казано: „Никой мъж не може да отиде при Отца, без жена си, и никоя жена не може да отиде при Отца, без мъжа си.“

    Следователно Свещената Книга, това е Любовта. 

    Тя съставлява необходимост и за твоя ум, и за твоето сърце, и за твоята Душа, и за твоя Дух. Без тази Книга ти ще останеш прост, неук човек. 

     ▲ Някой казва: „Аз съжалявам, че залюбих.“ Какво си залюбил? Твоята любов представлява лимонадата в шишето. Ти изпи лимонадата, а шишето захвърли настрана. Това е първата фаза на любовта, която наричат светска любов. 

     ▲ Втората, по-благородната любов, представлява ябълката, която се изяжда с желание семките ѝ да се посадят, но те се забравят, остават непосадени. 

     ▲ Третата, Истинската Любов, представлява Книгата, в джоба [т.е. в съзнанието] на ученика. 

    След като отвори Книгата [т.е. Истинската Божествена Любов], този ученик пише, решава, излиза вечерно време да наблюдава звездите, а сутрин - да наблюдава изгряването на Слънцето; изучава минералите, растенията, животните, хората, учи изкуства, свири на цигулка и т.н. 

    Щом отвори Книгата - учи, работи; щом я затвори, започва да размишлява. Всеки, който наблюдава какво прави този ученик, казва си: „Има нещо в тази Книга.“

    Същото нещо срещаме и в живота. Навсякъде виждаме прояви на Любовта [от различни степени  – "лимонада", "ябълка"]. 

    Това е вярно не само за човека, но и за растенията, и за животните, и за най-малките мушички и микроби. Във всички същества се забелязват прояви на Любовта, както и у човека. 

    Разликата е само в степента на Любовта - до каква степен на развитие е достигнала тя. 

    Ако наблюдавате един микроб под микроскоп, ще видите, че у него има същите прояви на любовта, каквито има и у човека. 

    Любовта подтиква човека към живот, към дейност. 

    Срещате някоя мома, малко ленивичка, захласната: ходи замислена нагоре-надолу, не и се работи, не помага вкъщи на майка си, но намери ли Стоян, веднага започва да работи, да шие, помага на майка си и омеква в отношенията си към всички. Коя е причината за тази промяна в нея? - Тя е намерила тази Свещена Книга - Стоян: взема да я отваря, да чете от нея, и става малко по-мекичка, по-благородна. Всички казват: „Облагороди се нашата Драганка.“ Кой я облагороди? - Книгата Стоян.

    Христос изказа втората фаза на Любовта  [т.е."ябълката, със семките"] в следния стих: „Аз съм Живият Хляб, и който Ме яде, ще има живот вечен.“ 
     [Тук "който Ме ЯДЕ" означава и: "който Ме РАЗБИРА" и "който Ми СЛУЖИ".] 

    Да, но този хляб има семки, които трябва да посадиш. 

    След като хората са яли толкова години наред този Хляб, де са неговите семки? 

    Знаете ли, че учениците на Окултната школа се държат отговорни за семките на всички изядени ябълки [Тук "ябълки" означава "Божествени Идеи"]? 

    Семенцата на изядените ябълки [т.е. на Божествени Идеи] трябва да се посадят [в "почвата" на ума, сърцето и Душата] ! 

    Не само това, но учениците са отговорни, ако не преброяват колко семенца има ябълката, която те са изяли, ако не ги посадят, ако не знаят в каква почва да ги посадят, и най- после, ако не знаят как да ги обработват. 

    Ученикът трябва да знае всичко това! Не го ли знае, той изгубва мястото си като ученик. 

    Сегашните хора, които [напразно си] мислят, че имат някакъв установен морал за живота, някаква положителна философия, като видят, че някой човек чете тази Свещена Книга [Божествената Любов], казват: „Млад и зелен е още този човек. Знаем ги ние тия луди-млади.“ Значи този, който чете Книгата на Живота, той е луд и млад, а който не я чете, той е "мъдрецът" на живота.

    В Писанието се казва: „Сине Мой, дай Ми сърцето си!“ Какво значи думата ДАЙ? - Тя подразбира да си ОТВОРИШ СЪРЦЕТО. 

    Съвременните хора се плашат от думата ДАЙ. Тя подразбира закон на отваряне, на възприемане. 

    Ти ще се отвориш, ще възприемеш нещо в себе си, и после ще дадеш. 

    Най-първо нивата се разтваря, приема семенцата в себе си, после се затваря и след време дава ПЛОД. 

    Дървото най-първо се посажда в земята, дето започва да расте, да възприема, а после дава плод. 

    Следователно, когато Господ казва ДАЙ, под-разбираме, че Той е вложил нещо хубаво в нас, и ние трябва да дадем това, което излиза от хубавото: да дадем нещо от Свещената Книга на Живота. 

    Словото, което е написано на тази Книга, не се свършва.

    Когато ви говоря за Живото Слово и за живите отношения, аз разбирам, че между вас трябва да се възстанови обич, любов, да се разбирате като Живи Божествени Книги, в които Бог е написал великите мъдрости на Битието. 

    И като срещнете някой ваш приятел, да можете да прочетете поне един лист от неговата Свещена Книга. 

    Ако не се разбирате така, вие като се срещате, ще казвате един за друг: „Този е учен, онзи е прост“, „Този е богат, онзи е беден.“ Това значи да се говори само за подвързията на книгата, но не и за нейното съдържание. 

    Когато казваме, че някой човек е учен, разбираме, че неговата Книга е с кожена подвързия, а отгоре е със златни надписи. Когато казваме, че някой човек е прост, разбираме, че неговата книга е с проста подвързия, без златен надпис отгоре. 

    Казвам: и двете книги са еднакво благородни, но не са еднакво облечени.

    Христос казва: „Отче, прослави Името Твое!“ Тогаз дойде глас от Небето, който казваше: „И прославих, и пак ще прославя.“

    И тъй, ако вие не разбирате индивидуалния живот, ако нямате вътрешен подтик за възприемане на новите идеи, вие така ще си останете. 

    Ако Драганка нямаше Стоян, тъй щеше да си отиде. Тя ще расте и ще порасне, докато най- после изсъхне - и всичко се свършва с нея. 

    Ето защо, знанието като дойде, ще осмисли живота.”

    Из: „Дойде глас”
    http://triangle.bg/books/1927-08-19-07.1996/1927-08-23-07.html

×