Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Велина Василева

Участници
  • Общо Съдържание

    799
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    15

Велина Василева last won the day on Май 5 2018

Велина Василева had the most liked content!

За Велина Василева

  • Ранк
    Приятел на Портала
  • Рожден Ден Февруари 11

Метод за Връзка

  • Website URL
    https://www.facebook.com/velina.vasileva1

Профил Информация

  • Пол
    Не казвам

Последни Посещения

26947 посещения на профила
  1. ХРИСТОС ВОСКРЕСЕ!
    ~~~~~~~~~~~~~~~~~~
    Единственото нещо, чрез което човек може да прогресира, е неговото СЪЗНАНИЕ. СЪЗНАНИЕТО Е ЕДНО ОТ ВЕЛИКИТЕ КАЧЕСТВА НА ДУШАТА. Изчезне ли СЪЗНАНИЕТО, умът се губи. Аз ще определя какво нещо е СЪЗНАНИЕТО. Съзнанието не е един атрибут на човешкия ум, нито пък има нещо общо с ума. Съзнанието е само един принцип на сърцето. То носи Светлина в себе си. СЪЗНАНИЕТО СЕ ОТНАСЯ САМО ДО ЧОВЕШКОТО СЪРЦЕ. И когато кажем, че човек носи един съзнателен живот, ни най-малко не подразбираме един интелигентен, учен живот. ВСИЧКО, КОЕТО СЪЗНАНИЕТО НОСИ, Е ПРЕЖИВЯНО. В СЪЗНАНИЕТО НЯМА НИЩО НЕПРЕЖИВЯНО. СЛЕДОВАТЕЛНО СЪЗНАНИЕТО Е ЕДНА БАЗА, ЕДНА ОСНОВА, ВЪРХУ КОЯТО ЧОВЕШКИЯТ УМ МОЖЕ ДА СЕ РАЗВИВА И ДА РАСТЕ. Тъй както за ученика е потребна светлина, за да може да чете, така за ума е необходимо СЪЗНАНИЕ. Затова съзнателният живот, трябва да предшества умствения живот. УМЪТ Е ВЪНШНАТА СТРАНА НА НЕЩАТА, А СЪЗНАНИЕТО СЕ ЗАНИМАВА С ВЪТРЕШНАТА СТРАНА НА ЖИВОТА. Някои казват: „Човек може да е умен, а да няма съзнание.“ – Не, обратното е вярно. Човек може да не е толкова интелигентен, а да е съзнателен. Следователно туй, което подтиква живота към развиване, това е съзнанието, а съзнанието е едно от великите качества на душата. Аз казвам: съзнанието е първият лъч, който душата проектира в сърцето. Не говоря за обикновената душа, но за Божествената душа. Първият лъч е съзнанието, а от този лъч вторично вече се явява човешкият ум.
    ~~~~~~~~~~~~~~~~~~
    Петър Дънов – Учителя: „Христос е Божественият Принцип, Който свързва всички души.“ „Живият Христос е Изворът, само трябва човек да знае как да пие от водата на тоя Извор. Затова Христос казва: „Аз излязох от Истината – от Бога – и слязох в материалния свят, за да помогна на хората, да ги напоя с тази жива вода“. Затова Той казва пак на друго място: „Аз съм жива вода“.“ „Жива вода“ – Нов [безсмъртен] Живот, който ще извира, чийто извор изтича само от Любовта.“ „Казвате: „Какъв е смисълът на страданието?”. Велик е смисълът на страданието. [Тъй като, само от преживените страдания, се извлича истинското знание, което облагородява съзнанието.] Който страда, той е герой, от него човек ще стане; който не страда, той е обикновен човек, от него нищо не се очаква. Великите хора са хора на страданията. Христос понесе големи страдания, но с това той остави на света една велика, свещена идея, която никога няма да умре. Неговата идея не умря, но и Христос не умря. Христос беше поставен на голям изпит – разпнаха го, положиха го в гроба и на третия ден той възкръсна. Ако християнството се крепи до днес, това се дължи на факта, че Христос и досега още живее между хората и ще продължава вечно да живее. Ако пък в живота на християните се явява известна дисхармония, причината за това е, че много от тях, които минават за християни, не вярват, че Христос е възкръснал.“ „Вие искате да успявате, коя е вашата почва? Тялото е почвата, в която вашата душа влиза. Тялото е почвата, в която вие сте посадени, вашата душа е турена вътре. Сега вие не знаете, например казвате: „Без страдание не може ли?“ – Може. Вие няма да имате никакъв растеж. Страданията представляват почва за знанието. Ти не можеш да знаеш, докато не страдаш. Страданието е почвата. Макар, че то е неприятно, но в дадения случай; в тази степен на развитие, страданията са почвата. Потребни са, за да можеш да растеш. И докато си в почвата, докато придобиваш знанието, ще страдаш. Щом придобиеш знанието, страданията престават. Докато житното зърно иска да придобие нещо, то е в почвата. Щом узрее, като излезе в класа, страданията му престават. Излиза туй зърно, зрее в класа. Ако сега житното зърно му стига умът да се освободи от земята, ти разумният човек като страдаш и ти като житното зърно ще излезеш да се освободиш.“ „Общият живот прониква цялата природа, той е едно велико течение, скрито вътре в природата, но истинският живот е достъпен само за високо културните, за високо разумните същества.“ „ Истинският живот е вложен само в Божията Любов.“ „В Истинския Живот плюс и минус няма. Какво има тогава? – Само една математическа точка [на Равновесието]. И тя е толкова малка, че няма никакво измерение. Минус – това е недоимък, плюс – това е излишък. В какво седи минусът? Минусът показва само човешкото. Тази черта [– ; т.е. минусът] представлява само една плоскост, една хоризонтална повърхност, върху която няма никаква растителност, никаква мисъл. Плюсът – това е човешкото и Божественото, съединени заедно. Те са в постоянна борба. И следователно, когато на съвременните хора се проповядва една Божествена идея, най-първо те казват: „Туй е неприложимо в нашия живот, условията са такива.“ Това е плюсът, поражда се борба. Защо е неприложимо? Казвате: „Такива семенца не растат.“ – Не, ние сме правили опити и сме видели, че само при минуса [т.е. само при човешкото], не растат. И съвременните писатели и проповедници проповядват недоволство. Те казват: „Човек трябва да бъде недоволен, за да прогресира.“ Те поддържат, че доволните не прогресирали, а недоволните прогресирали. Не – и едните, и другите не прогресират. Тази идея, че в доволството или в недоволството човек прогресира, е само измама. Единственото нещо, чрез което човек може да прогресира, е неговото СЪЗНАНИЕ. Аз ще определя какво нещо е съзнанието. Съзнанието не е един атрибут на човешкия ум, нито пък има нещо общо с ума. Съзнанието е само един принцип на сърцето. То носи Светлина в себе си. Съзнанието се отнася само до човешкото сърце. И когато кажем, че човек носи един съзнателен живот, ни най-малко не подразбираме един интелигентен, учен живот. Всичко, което съзнанието носи, е преживяно. В съзнанието няма нищо непреживяно. Следователно съзнанието е една база, една основа, върху която човешкият ум може да се развива и да расте. Тъй както за ученика е потребна светлина, за да може да чете, така за ума е необходимо СЪЗНАНИЕ. Затова съзнателният живот, трябва да предшества умствения живот. Умът е външната страна на нещата, а съзнанието се занимава с вътрешната страна на живота. Някои казват: „Човек може да е умен, а да няма съзнание.“ – Не, обратното е вярно. Човек може да не е толкова интелигентен, а да е съзнателен. Следователно туй, което подтиква живота към развиване, това е съзнанието, а съзнанието е едно от великите качества на душата. Аз казвам: съзнанието е първият лъч, който душата проектира в сърцето. Не говоря за обикновената душа, но за Божествената душа. Първият лъч е съзнанието, а от този лъч вторично вече се явява човешкият ум. Силите на съзнанието пък събуждат центровете и способностите на ума. Тъй щото, изчезне ли съзнанието, умът се губи.“ „И така, като ученици от вас се иска да се свържете с Божията мисъл, с Божиите чувства и да работите като Него за освобождаване на душата си от тежките условия, в които е поставена. Тя е поставена при условия, където грехът живее. Бог работи за освобождаване на човешката душа, но и човек трябва да работи, за същото. Затова се изисква търпение, както са търпели и търпят всички велики и добри хора. Бъдете търпеливи и не бързайте да съдите хората. Този, когото съдите за някаква слабост, има две добродетели, които не виждате. „Не съдете, да не бъдете съдени!“ Как се познава добрият човек? Добър човек е онзи, който работи за доброто на всички хора. Той не се нуждае от похвалите на хората и минава незабелязано между тях. Добрият човек не се изкушава, защото преди да гледа на мъжа и на жената, вън от себе си той ги вижда в себе си, там ги изучава и с тях се съветва. Той не търси момата и момъка, вън от себе си, защото ги вижда в себе си и там ги изучава. Който е изучил мъжа, жената, момата, момъка, детето в себе си, той знае как да се отнася с тях и вън от себе си. Той е щедър, добър към всички хора. И при най-лошите условия да се намери, той знае как да постъпва. Защо? Защото никога не работи сам. Намери ли се в затруднение, той веднага извиква ума, сърцето, волята, душата, духа си и започва да се съветва с тях. Щом дойде до известно решение, всички му се подчиняват и той пристъпва към действие. Имайте пълна вяра в Божественото, което всякога е готово да ви каже как да постъпвате. Слушайте Божественото в себе си, ако искате да успявате в живота си.“ „ВСЯКОГА, КОГАТО В ЧОВЕКА ДОЙДЕ ДУХ, С КОЙТО ТОЙ ИСКА ДА БЪДЕ УЧИТЕЛ, ТОЙ СЕ СПЪВА, ЗАЩОТО ИМА САМО ЕДИН УЧИТЕЛ, А ВСИЧКИ ДРУГИ СА УЧЕНИЦИ. ЗАТОВА БОГ КАЗВА: „БОГ НА ГОРДЕЛИВИТЕ СЕ ПРОТИВИ, А НА СМИРЕНИТЕ ДАВА БЛАГОДАТ.“ Затова трябва да имаме смирение, защото хора, които стават горделиви, скоро остаряват – не могат да понасят страданията. Гордостта е една духовна болест. Да се уважаваме – това го иска Небето. Да пазим своята свобода, това е самоуважение, но горделивият човек търси своето право там, където го няма. Затова първата стъпка е смирението, защото то е долината на душата, където могат да се развиват най-хубавите цветя, [където] има най-хубави извори, където пътникът може да утоли своята жажда. Смирението е качество на душата, а мекушавостта е от страх. Между смирение и мекушавост има разлика колкото от небето до земята. Съвременната наука казва, че ако Земята беше плоскост, тя не би се нагрявала, както сега се нагрява от Слънцето. Така щото, когато Духът дойде да работи в дълбините на вашата душа, в смирението, вие ще знаете, че това е действие на Духа. И долините си имат свои облаги. Заедно със смирението ви трябва още едно качество, а именно, кротостта – тя е необходима, когато човек слиза надолу. И който няма кротост, той слиза с главата надолу, понеже много бърза – всеки знае, ако един кон върви из една урва, какво би станало с него и колата, ако върви бързо. Затова Бог казва: „Бъдете кротки.“ Вие трябва да съсредоточите вашето магнетическо течение нагоре, за да може да схванете, защото гледам, че магнетическото течение от Небето не действа еднакво върху всичките. Някой например мисли за другите, а това не е нужно за вас. Когато гледате, в някого, определено качество, което не е по ваша воля, то знайте, че изучавате един елемент, който вие не познавате. Когато сте в добро настроение, знайте, че сте под влияние на Небето, а когато сте в лошо състояние, сте под влияние на Черната ложа и тогава ще ви идват най-черните и мрачни мисли и желания, които човешкият ум може да възпроизведе. В света, в който ходите, има много влияния и духове, които влизат в контакт с вас и ви се изменя настроението. Но тогава именно вие трябва да бъдете внимателни.“ „Казвате: „Първо трябва да се поправи човечеството“. Човечеството е отдавна поправено, но единиците от него не са поправени, били те жени или мъже, без разлика на това, какви титли носят или дали са учени или невежи. Аз казвам, че на всички липсва по нещо. Дотогава, докато умираме, ние ГЛАВА нямаме; докато страдаме, ние ЗНАНИЕ нямаме. Казвам: Когато се появил центърът на окръжността, вселената станала бременна, при което точката се подвижила и разделила кръга наполовина. С това вселената се самоопределила и родила първо жената, която най-напред разделила света. Затова едната половина на земята е светла, а другата половина е тъмна. Мъжът се разгневил на тази жена, която разделила света, и затова днес той осветява само едната половина, и то тази част, която той обича. Тези две жени се гонят, но той всякога осветява само тази, която обича. Тази жена, която се радва, наричат ден, а която се сърди – нощ. Или, с други думи: жената, която се радва, е висшият манас или денят, а тази, която се сърди – низшият манас или нощта. Тези два ъгъла са двете жени. Защо човек има по две ръце, два крака; мозъкът е двоен, белият дроб е двоен, сърцето е двойно и т.н., всичко е разделено, защото има две жени. Ще кажете: „Тогава да махнем двойката“. Няма защо да махаме двойката, а трябва да разбираме нейната същина. Според мене материята е отражение на духа. Материята е пак жена. Тази жена не ражда постоянно. Ние сме попаднали в обятията на тъмната майка, която постоянно ни мачка и казва: „Вие ще държите ли още този баща, който ми изневери? Оставете него и елате при мене, аз ще ви дам щастие“. Тези хора, които вярват в реалността на света, тях наричаме материалисти. Утре, след като вашите очи, ръце, стомах, мозък и прочие се разкапят, изгубва се и всяка реалност. И нервите се разкапват. Де е реалността, де е положителното в света? Ще кажете: „Ние сме вярващи хора, вярваме в един Господ“. Радвам се, но вие били ли сте при вашата светла майка, ходили ли сте в светлата страна на земята? Някои хора казват, че познават земята. За да познаете земята, трябва да излезете 10,000 километра из пространството нагоре, за да видите какво нещо е тя. От гледището на културните хора, които живеят по-горе от вас, вие сте в положението на риби, които живеят на дъното на океана. Културните хора, които живеят над вас, ви изваждат с въдиците си и казват: „Да оставим ли този човек тук, или да го изпратим да се прероди?“ И смъртта не е нищо друго, освен една въдица, на която се туря някоя глиста, за да се хване рибата. Господ казва, че тази Божествена мрежа ще се хвърля винаги, до скончанието на века; едни ще изважда от морето и ще ги туря на сушата, а други ще хвърля отново в него. Най-мъчното е човек да познава отношенията на Невидимия Свят; как са поставени работите там. Докато човек знае, че такава е само Волята Божия, светът е разумен. То е една максима. Който не иска да влезе в противоречие, той трябва да мисли, че светът е разумен, че Божията разумност прониква навсякъде.“

  2. За да можем да минем от този свят към онзи, трябва да имаме мост, а за да се направи той, необходим е материал, а тоя материал е Мъдростта; Христос, за Който вие трябва да размишлявате, а не само да Го мислите и приемате като една метафизическа личност. Тия три неща, за които ви говоря: вечен живот, Бог, Исус Христос; път, Истина и живот са свързани помежду си.
    ~~~~~~~~~~~~~~~~~~
    Петър Дънов – Учителя: „Във Висш смисъл трябва да се живее. Този Живот не е личен. Трябва да се преобразим. Това е, което Христос е казал в притчите Си. Забравете вашата личност. Животът е една сложна задача, с десет неизвестни. Аз ви занимавам с висша математика, с числата от едно до десет. И като научите тези числа - вие ще се научите от висшата математика и ще разбирате по-добре вашите ОТНОШЕНИЯ. Трябва да се разбира първоначалният, вътрешният смисъл на нещата. Вътрешният смисъл на Живота се заключава в това, именно, да дадете възможност на Бога да живее във вас. Живият Христос е Изворът, само трябва човек да знае как да пие от водата на тоя Извор. Затова Христос казва: „Аз излязох от Истината – от Бога – и слязох в материалния свят, за да помогна на хората, да ги напоя с тази жива вода“. Затова Той казва пак на друго място: „Аз съм жива вода“. Тия три неща, за които ви говоря: вечен живот, Бог, Исус Христос; път, Истина и живот са свързани помежду си. Ако водата не извира от планинския връх, и ако не потече по този път, по коритото на реката, за което Христос говори, не може да принесе очакваните блага. И от чисто християнско гледище, трябва да се намираме близо до този Извор.“ Философията на живота седи в това, да знаем, дали сме прави, т.е. дали сме в съгласие със Законите на Общия Живот [дали сме в съгласие с ЕДИНСТВОТО; т.е. с онзи Велик Принцип на Любовта], или сме в противоречие с тях.“
     
     
    ~~~~~~~~~~~~~~~~~~
    Петър Дънов – Учителя: „За да можем да минем от този свят към онзи, трябва да имаме мост, а за да се направи той, необходим е материал, а тоя материал е Мъдростта; Христос, за Който вие трябва да размишлявате, а не само да Го мислите и приемате като една метафизическа личност.“
     
  3.  

    1. Велина Василева

      Велина Василева

      Петър Дънов – Учителя: „ИСКАШ ДА БЪДЕШ ДУХОВЕН ЗА СЕБЕ СИ, А ТИ ТРЯБВА ДА БЪДЕШ ДУХОВЕН – ЗА ДРУГИТЕ.“

×