Велина Василева

Светията е всякога доволен, защото от всичко се учи. За Божественото, той е готов на всички жертви.
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов, УЧИТЕЛЯ: "Светията е ВСЯКОГА ДОВОЛЕН. Вие не можете да видите на лицето му бръчка от недоволство. И в ада, и в рая да го изпратите, той всякога е ДОВОЛЕН. Защо? ЗАЩОТО ОТ ВСИЧКО СЕ УЧИ. 

За  БОЖЕСТВЕНОТО, той е готов на всички жертви. Той очаква да бъде изпратен, всеки момент, на работа, да помага на своите малки братя. 

Както очаквате деня на ПРОЛЕТНОТО РАВНОДЕНСТВИЕ – 22  [20, 21]  март, така очаквайте СЪБУЖДАНЕТО НА БОЖЕСТВЕНОТО СЪЗНАНИЕ, придобиването на НОВ ЖИВОТ. 

Днес всеки очаква ПРОБУЖДАНЕТО на СЪЗНАНИЕТО, което наричаме още РАЗЦЪФТЯВАНЕ на СЪЗНАНИЕТО."

Из: "Правилно разрешаване"
http://triangle.bg/books/1930-08-27-05.1998/1930-10-29-05.html
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
☼ Петър Дънов, УЧИТЕЛЯ: "У вас може някога да се зароди желание да поправите някого. В окултната школа не се позволява никой никого да поправя. Това е обида. И онзи, който поправя, и този, когото поправят, вършат и двамата престъпление. Мислите ли, че движението на онова колело във фабриката, което веднъж се е завъртяло и се върти, не е точно определено? Мислите ли, че онзи господин, който се е разгневил, господарят му не е определил това действие? Мислите ли, че трябва да затворите онази канализация, през която излизат всички нечистотии? – Не, вие с това ще създадете най-голямото нещастие на хората. Онзи човек, който се гневи, е един канал, затова нека изтекат всички нечистотии, не го спирайте. Този твой брат, който се гневи, днес е дежурен, изригва толкова много неща и затова ти му кажи: „Братко, ти днес извършваш една велика работа, изхвърляш много нечистотии и с това помагаш на толкова хиляди хора.“ Ако ти не разбереш това нещо така, утре ти ще станеш дежурен. 

И тъй, разумният човек трябва да разбира добре причините и последствията на всяко нещо и да знае следното: че животът е определен много разумно, в него няма никакви изключения, никакви случайности и всичко е предвидено до най-малките подробности. 

Това не е ограничение на човешката воля, защото в този стадий, в който се намирате, вие още нямате никаква воля, казвам ви истината. 

Аз намирам, че воля има само този човек, който, като го обидят, може да прости; воля има у този човек, на когото, като отнемат всичкото богатство, той забравя стореното; воля има у този човек, който помага на някой паднал, макар и да има много работа. 

А да заповядваш на едного и другиго, това не е воля. Волята започва с грях. Ако схващате тъй въпроса, веднага в ума ви ще дойде едно просветление. 

Направете един опит, за да може Майка ви [живата Природа] да ви проговори. 

Ако се държите за вашите възгледи, каквито имате днес, вашата Майка няма да ви проговори и след хиляди години, но ще ви хване само с трите си пръста. 

Като ви казвам, че вашата Майка ще ви хване с трите си пръста, аз не визирам вашия индивидуален живот, а ви говоря принципиално какви са законите. В тези закони има изключения, те не са абсолютно механически. Тъй че като казвам, че Майка ви ще ви държи с трите си пръста, то ще бъде до момента, когато се противите, но в момента, в който се промените, и тя ще се промени по отношение към вас. 

Никаква философия, никаква логика не е в състояние да измени Природата, но в момента, когато вие почувствувате в себе си едно разкаяние, че не е този пътят, по който вървите, веднага във вашата Майка настава друго разположение. 

Щом настане в нея това разположение, веднага вие ще почувствувате една приятност, едно облекчение. 

Докато изпитате това разположение, вие ще се борите и всеки, който се изпречи на пътя ви, ще бъде лош. 

Сега Природата не съжалява, че има такива опърничави деца, напротив, тя се радва на тях, защото те вършат една отлична работа. Тя поставя тези свои деца дето им е мястото. Когато се уморят, те казват: „Мамо, ние изучихме това изкуство.“ Майката им отговаря: „Добре, аз ще ви преведа в друга област.“ Тъй както ви виждам, вие сте се уморили от живота и казвате, че той няма смисъл. Това, което досега сте изучили, не ви задоволява, и вярванията, които имате, и те не са положителни."

Из: "Великата Майка"
http://triangle.bg/books/1920-02-12-19.1995/1920-02-26--1.html
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
„Понеже хората [поставени в земни условия], се увличат и задоволяват интелекта си, без Съгласието на Духа - пакостят на себе си.“ „Вследствие кривото разбиране Закона на Жертвата, съвременните религиозни хора, като са изопачили този свещен език на Небето, НЯМАТ ОНИЯ ИДЕИ, които ДАВАТ онзи ВИСШ ПОДТИК на душата да се развива правилно. Защото всяка лъжлива мисъл, всяко лъжливо чувство се отразява върху човешката душа. Жертвата подразбира дълбоко познаване Закона на Любовта.“ „Възприеми Божията Любов, защото всяка любов има своите неща. Ти ще раздадеш всичко, което се отнася до човешката любов, а ще възприемеш Божията Любов. ЛЮБОВТА КЪМ СЕБЕ СИ, ТРЯБВА ДА ОТСТЪПИ МЯСТО НА БОЖИЯТА ЛЮБОВ. Ще я жертвуваш [без никакво насилие, а разумно], за другата. Нищо повече!“ „Законът на Жертвата, гласи: „Всеки човек, който задържи за себе си това, което е произвел, не може да намери смисъла на живота.“ Според този Закон – това, което ти си произвел, не е за тебе – ти трябва да го дадеш някому. В този смисъл, когато Писанието говори за добрия човек, ние подразбираме Живота, който тече у човека. Да проявиш Доброто - това подразбира да раздадеш онзи течащ живот, който изтича от тебе, по такъв начин, както Бог е раздал на хората всичко, което е сътворил. 
~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
Петър Дънов – Учителя: „Казвам: вие, които живеете на Земята, искате да се проявите. Прави сте в това отношение. Желанието ви да се проявите е един Божествен принцип, един творчески акт, но питам: кому ще дадете това, което вие произведете? Туй, което Бог създаде, даде го на човеците, като остави ангелите за техни възпитатели. Значи Той създаде работа и на едните, и на другите. 

Ами вие, които на всяка крачка казвате: „аз”, „аз”, кому ще дадете вашите произведения? 

Затова именно, ние пристъпваме към Закона на Жертвата, който казва: „Всеки човек, който задържи за себе си това, което е произвел, не може да намери смисъла на живота.“ 

Туй, което ти си произвел, не е за тебе - трябва да го дадеш някому. Аз ще ви изясня Закона на Жертвата, като ви дам един правилен образ за него. 

Вие казвате: „Как тъй, нима трябва да раздадем на хората и парите, които сме спечелили, с труд?“ - Това е само един частичен пример, който още не изяснява идеята. 

Казвам: когато прекарате една течаща вода през някоя чешма, вие имате някаква идея в това, нали? Каква е вашата идея? - Да се точи вода от тази чешма и да се ползвате от нея: както вие, така и другите, около вас. 
 
[И човекът е една такава инсталация; т.е. личността е една "чешма", в потенция (която се самосъзнава, но все още не се е смирила достатъчно, за да знае, че е само чешма, създадена в полза на другите) която Бог е създал, за да се ползва Великото Цяло, от нея.] 

Ако у тази чешма се появи желанието да задържи всичката вода само за себе си и никой друг да не се ползва от нея, какво ще стане? - Цялата местност наоколо ще се наводни, ще се покрие с вода и ще стане невидима. 

За да бъде тази местност видима за всички, чешмата трябва да се проникне от желанието всички хора наоколо и да черпят вода от нея. 

Туй, което изтича от чешмата, това, което тя твори, то създава Славата Божия. 

Окръжаващите я хора ще дойдат заради нейната вода.

В този смисъл, когато Писанието говори за добрия човек, ние подразбираме живота, който тече у човека. Да проявиш доброто - това подразбира да раздадеш онзи течащ живот, който изтича от тебе, по такъв начин, както Бог е раздал на хората всичко, което е сътворил. 

Той създаде световете, насели ги с Живи Същества и след това ги раздаде. Не само това, но и до днес продължава да се грижи за тях. 

Ние всеки ден се молим: „Господи, изпрати ни това-онова...“ И ние виждаме, че през хилядите години, в които живеем, Той не е преставал да ни изпраща Своите блага. 

Задавали ли сте си въпроса с какво сме задължили Бога да бъде толкова милостив и грижлив към нас? 

Аз съм навеждал ред примери по този въпрос, но те са повърхностни, не са тъй съществени, не могат да изяснят идеята, както трябва.

Сега ще ви приведа един пример, който ще разгледам в неговия по-дълбок смисъл. Да кажем, че в дома на една богата, добре известна фамилия, от видно произхождение, идва като слуга един млад, беден момък, цял окъсан и бос. Този момък е трудолюбив, честен и работи много добре. Господарят, като вижда работата му, казва: „Този момък ми харесва, добре работи.“ Заема се господарят му да го облече, да го докара. Купува му нови дрехи, нови обуща - облича го от глава до пети. Погледнеш този слуга - вече не е първият. 

Облякъл се хубаво, изправил се: върви красиво, стройно - дошъл е вече на себе си. Господарят има синове, дъщери, и този слуга услужва на всички. Те му казват: „Хайде, Стояне, направи това!“ Едва свършил една работа, от друга страна му казват: „Хайде, Стояне, направи онова!“ И той тича, на всички услужва, към всички се отнася внимателно, вежливо, бяга от стая в стая, бърза, като че има десет крака. 

Кой каквото му заповядва, на всички изпълнява волята, и те намират, че Стоян е отличен слуга. Защо? - Той предвижда нуждите и на господаря, и на господарката, и на малките господарчета, и затова всички го обичат. 

Не само това, но каквото изработи отвън, носи го на господарите си - все за тях мисли. И господарят му го обича, и господарката му го обича, и малките господарчета го обичат, и младата господарка го обича, но някак особено тя го обича. Тя излиза из границите на тази обич, която законите и обичаите на тази благородна фамилия позволяват. 

Законите на тази фамилия позволяват тази мома да се свърже само с такъв човек, в жилите на когото тече също тъй благородна кръв. Не е позволено значи мома от такова произхождение да се свързва с прост човек.

Коя е причината обаче, че тази мома обиква този прост човек, при това слуга? Ако причината се крие в това, че този момък има хубави черни очи, черни мустачки, красиви вежди, хубав нос, могат да се намерят още много момци също тъй с хубави очи, вежди, мустачки и т.н. Но тази мома ще обикне ли някой от тия момци, както обича Стоян? - Не, няма да обикне. 

Причината се крие другаде, а не в черните очи или в хубавите вежди, или в черните мустачки. Всички тия неща са само едно външно отражение, една залъгалка, едно маскиране на Истината. 

Младата господарка казва: „Ако Стоян не остане в нашия дом да ми слугува през целия живот, аз не ще мога да живея.“ 

Тя иска Стоян да и слугува през целия и живот и гласа му да чува.

От този пример вие може да вземете чисто физическата страна, но ще сгрешите. 

Аз ще ви обясня Идеята, която е скрита тук, с други примери, защото тя е сложна идея и трябва да се анализира, трябва да се разгледа последователно, в нейния развой. Не се ли разгледа по този начин, тя ще се схване погрешно, както е схваната погрешно в живота. 

При изяснение на тази Идея [– какво представляват степените на Любовта], има три важни положения. 

▲ Първото положение [на консуматор, при което, образно казано, любовта ви е на степен: "лимонада"]: вие вземате едно шише, пълно с лимонада, отваряте го, изпивате лимонадата и шишето захвърляте настрани. 

▲ Второто положение [на консуматор, при което, образно казано, любовта ви е на степен: "ябълка"]: дават ви една хубава ябълка, тежка около половин килограм. Вземате ябълката, отивате при един чист, хубав извор, измивате я, сядате на някое хубаво място и изяждате ябълката с намерение – семките ѝ – да посадите. Скривате семките и, но забравяте да ги посадите. 

▲ Третото положение [при което, образно казано, любовта ви е на степен: "Свещена Книга"]: дават ви една Хубава Книга. Вие я туряте в чантата си, отивате при един хубав извор, сядате на едно прохладно място около него, изваждате книгата от чантата и започвате да четете. Четете до едно място, усмихвате се. Пак продължавате да четете, пак се усмихвате доволно, и най-после затваряте книгата, туряте я в чантата си и тръгвате за дома си. Дето и да ходите, Книгата е с вас. Отваряте я за малко, прочитате нещичко от нея, поусмихвате се, позарадвате се и пак я затваряте. 

Който ви гледа, ще каже: „Какво прави този човек с тази Книга? Ту я отваря малко, прочете нещо от нея, усмихне се и пак я затваря и я скрива в чантата си. Какво ли има в тази Книга?“ 

Момъкът представлява една Свещена Книга, за момата и тя казва: „Моят учител ми каза, че без тази Книга аз не мога да отида на училището, без Нея не мога да уча.“ Така е. 

И в училището се казва: „Никой ученик не може да се запише в училището, ако няма тази Свещена Книга  [която е Любовта, от третата степен]! “ Това значи: никой ученик не може да отиде на училище, без Учителя си! [Учителят – това е само Любовта, от третата степен.] 

И в Писанието е казано: „Никой мъж не може да отиде при Отца, без жена си, и никоя жена не може да отиде при Отца, без мъжа си.“

Следователно Свещената Книга, това е Любовта. 

Тя съставлява необходимост и за твоя ум, и за твоето сърце, и за твоята Душа, и за твоя Дух. Без тази Книга ти ще останеш прост, неук човек. 

 ▲ Някой казва: „Аз съжалявам, че залюбих.“ Какво си залюбил? Твоята любов представлява лимонадата в шишето. Ти изпи лимонадата, а шишето захвърли настрана. Това е първата фаза на любовта, която наричат светска любов. 

 ▲ Втората, по-благородната любов, представлява ябълката, която се изяжда с желание семките ѝ да се посадят, но те се забравят, остават непосадени. 

 ▲ Третата, Истинската Любов, представлява Книгата, в джоба [т.е. в съзнанието] на ученика. 

След като отвори Книгата [т.е. Истинската Божествена Любов], този ученик пише, решава, излиза вечерно време да наблюдава звездите, а сутрин - да наблюдава изгряването на Слънцето; изучава минералите, растенията, животните, хората, учи изкуства, свири на цигулка и т.н. 

Щом отвори Книгата - учи, работи; щом я затвори, започва да размишлява. Всеки, който наблюдава какво прави този ученик, казва си: „Има нещо в тази Книга.“

Същото нещо срещаме и в живота. Навсякъде виждаме прояви на Любовта [от различни степени  – "лимонада", "ябълка"]. 

Това е вярно не само за човека, но и за растенията, и за животните, и за най-малките мушички и микроби. Във всички същества се забелязват прояви на Любовта, както и у човека. 

Разликата е само в степента на Любовта - до каква степен на развитие е достигнала тя. 

Ако наблюдавате един микроб под микроскоп, ще видите, че у него има същите прояви на любовта, каквито има и у човека. 

Любовта подтиква човека към живот, към дейност. 

Срещате някоя мома, малко ленивичка, захласната: ходи замислена нагоре-надолу, не и се работи, не помага вкъщи на майка си, но намери ли Стоян, веднага започва да работи, да шие, помага на майка си и омеква в отношенията си към всички. Коя е причината за тази промяна в нея? - Тя е намерила тази Свещена Книга - Стоян: взема да я отваря, да чете от нея, и става малко по-мекичка, по-благородна. Всички казват: „Облагороди се нашата Драганка.“ Кой я облагороди? - Книгата Стоян.

Христос изказа втората фаза на Любовта  [т.е."ябълката, със семките"] в следния стих: „Аз съм Живият Хляб, и който Ме яде, ще има живот вечен.“ 
 [Тук "който Ме ЯДЕ" означава и: "който Ме РАЗБИРА" и "който Ми СЛУЖИ".] 

Да, но този хляб има семки, които трябва да посадиш. 

След като хората са яли толкова години наред този Хляб, де са неговите семки? 

Знаете ли, че учениците на Окултната школа се държат отговорни за семките на всички изядени ябълки [Тук "ябълки" означава "Божествени Идеи"]? 

Семенцата на изядените ябълки [т.е. на Божествени Идеи] трябва да се посадят [в "почвата" на ума, сърцето и Душата] ! 

Не само това, но учениците са отговорни, ако не преброяват колко семенца има ябълката, която те са изяли, ако не ги посадят, ако не знаят в каква почва да ги посадят, и най- после, ако не знаят как да ги обработват. 

Ученикът трябва да знае всичко това! Не го ли знае, той изгубва мястото си като ученик. 

Сегашните хора, които [напразно си] мислят, че имат някакъв установен морал за живота, някаква положителна философия, като видят, че някой човек чете тази Свещена Книга [Божествената Любов], казват: „Млад и зелен е още този човек. Знаем ги ние тия луди-млади.“ Значи този, който чете Книгата на Живота, той е луд и млад, а който не я чете, той е "мъдрецът" на живота.

В Писанието се казва: „Сине Мой, дай Ми сърцето си!“ Какво значи думата ДАЙ? - Тя подразбира да си ОТВОРИШ СЪРЦЕТО. 

Съвременните хора се плашат от думата ДАЙ. Тя подразбира закон на отваряне, на възприемане. 

Ти ще се отвориш, ще възприемеш нещо в себе си, и после ще дадеш. 

Най-първо нивата се разтваря, приема семенцата в себе си, после се затваря и след време дава ПЛОД. 

Дървото най-първо се посажда в земята, дето започва да расте, да възприема, а после дава плод. 

Следователно, когато Господ казва ДАЙ, под-разбираме, че Той е вложил нещо хубаво в нас, и ние трябва да дадем това, което излиза от хубавото: да дадем нещо от Свещената Книга на Живота. 

Словото, което е написано на тази Книга, не се свършва.

Когато ви говоря за Живото Слово и за живите отношения, аз разбирам, че между вас трябва да се възстанови обич, любов, да се разбирате като Живи Божествени Книги, в които Бог е написал великите мъдрости на Битието. 

И като срещнете някой ваш приятел, да можете да прочетете поне един лист от неговата Свещена Книга. 

Ако не се разбирате така, вие като се срещате, ще казвате един за друг: „Този е учен, онзи е прост“, „Този е богат, онзи е беден.“ Това значи да се говори само за подвързията на книгата, но не и за нейното съдържание. 

Когато казваме, че някой човек е учен, разбираме, че неговата Книга е с кожена подвързия, а отгоре е със златни надписи. Когато казваме, че някой човек е прост, разбираме, че неговата книга е с проста подвързия, без златен надпис отгоре. 

Казвам: и двете книги са еднакво благородни, но не са еднакво облечени.

Христос казва: „Отче, прослави Името Твое!“ Тогаз дойде глас от Небето, който казваше: „И прославих, и пак ще прославя.“

И тъй, ако вие не разбирате индивидуалния живот, ако нямате вътрешен подтик за възприемане на новите идеи, вие така ще си останете. 

Ако Драганка нямаше Стоян, тъй щеше да си отиде. Тя ще расте и ще порасне, докато най- после изсъхне - и всичко се свършва с нея. 

Ето защо, знанието като дойде, ще осмисли живота.”

Из: „Дойде глас”
http://triangle.bg/books/1927-08-19-07.1996/1927-08-23-07.html