Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Велина Василева

Участници
  • Общо Съдържание

    801
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    15

Репутация Активност

  1. Thanks
    Велина Василева got a reaction from deen in Здравейте, д-р Първанов! Аз съм момиче на 24години. Моята тревога не е една.. като не   
    Мила deen,

    Понеже питаш: "изкривено ли ми е мисленето",  ще ти отговоря, че всяко мислене, което не е подредено (в човешката глава) така, че човекът, през цялото време, да се чувства спокоен и в мир, със себе си, е изкривено. Проблемът на всеки страдащ човек е, че (той не подозира дори, че) има изкривени мисли, чувства и постъпки (с което вреди на себе си, но винаги – вреди също и на другите, защото всички хора, в живота – невидимо са свързани, помежду си – независимо от това, дали го вярват, или не).

    Така че, тези три елемента – мисли, чувства и постъпки, в живота ни, са тясно свързани помежду си и взаимно се обуславят. Само добрите мисли и чувства, водят до добри постъпки, и до приятен живот. И обратно – добрите постъпки, предизвикват добри мисли и чувства, в нас (посредством които можем да лекуваме съзнанието си), като едновременно с това – помагаме и на онези хора, които също като нас (и не по-малко от нас), страдат. Иначе казано – милосърдието е много по-важно нещо, за здравето ни, в живота, отколкото средностатистическият човек си мисли.

    Ако вземем решение – да гледаме на страданието откъм позитивната му страна, постепенно ще се убедим, че само то е средството, което ще ни научи да ценим и да бъдем благодарни на добрите мисли, чувства и постъпки, които ни повдигат на едно по-високо ниво на разбиране на живота, при което ниво – освен от себе си и своите нужди – ние започваме да се интересуваме и от нуждите на другите, и да им помагаме, безвъзмездно. А помагайки, безвъзмездно, на другите – помагаме и на себе си (всъщност, това е единственият начин, по който сами можем да си помогнем), защото – както вече споменах – всички хора са неотделимо свързани, едни с други и съзнанията им (невидимо) преливат едно в друго, подобно на скачените съдове. Това е една от тайните на живота. Така че, ако ти, мислено се свързваш със съзнанията на добрите хора, стремейки се да станеш една от тях (т.е. и твоето съзнание да участва в този колективитет на съзнанията на добрите хора), то ползата за теб и конкретно за психическото ти здраве – ще бъде огромна. Не изведнъж, но постепенно – и ти ще започнеш да чувстваш, че ставаш нов човек (изпълнен с нови, само позитивни мисли, чувства и постъпки), и то – благодарение на този колективитет на съзнанията на добрите хора, който ще започне да тече през теб (при условие, че  ти започнеш съзнателно да мислиш, за него). Защото – това, за което мислиш – винаги се чувства поканено, да присъства в живота ти.  И няма как да бъде другояче.

    Но в твоето съзнание – само ти си тази, която, в даден момент, избираш – дали да се свържеш с доброто (т.е. с този разумен колективитет на обединените съзнания на добрите хора), или със злото, което винаги идва, когато мислим, че сме сами и че сме лишени от внимание и от обич – което е вярно само дотолкова, доколкото е верен и фактът,  че сме потопени в тъмнина, когато в слънчев ден, по невнимание, се затворим в стая, чиито прозорци са зазидани.

    "Невнимание" наричам положението, при което – вместо да мислим за невидимия, но реален колективитет на съзнанията на добрите хора (за да се свържем с този колективитет така, че това колективно съзнание на добрите хора да протече, през нас и да ни пречисти от всичко отрицателно) – ние се фокусираме върху негативните си чувства, към някого, или към нещо, временно и несъществено.

    Та същественият въпрос, за всички нас, е – постепенно (момент, след момент) съзнателно да се приучим "да каним" доброто, в себе си (мислейки за него), като знаем и помним, че нашето добро, винаги (без изключение), е невидимо, но неотделимо свързано с колективното добро на всички добри хора, в света.


    Трябва да се знае, че неправилната мисъл винаги предизвиква негативни чувства, но най-често неуравновесените чувства на човека (когато той е фокусиран върху неудачите на личния си живот и в същото време, е нечувствителен; т.е. – "импрегниран" е, към страданията на другите хора), са основа за подобни погрешни умствени постройки, каквито ти описваш, в постинга си. Но това е поправимо, стига ти самата, да пожелаеш – тази позитивна промяна – която най-напред ще трябва да стане в главата ти и чак после, когато това твое ново вътрешно състояние укрепне – то ще може да обхване и отношенията ти с външни хора (в случай, че нещо трябва да се поправи и там).


    Миличка, съжалявам, че сега се чувстваш по този начин, но ти си още толкова млада и толкова много неща ти предстои да научиш! Само истинското позитивно знание, когато го приложиш, може наистина да поправи живота ти и да те направи щастлива. Ти неслучайно си попаднала на този сайт, наречен: "Порталът към съзнателен живот." Съзнателен живот – това значи – да внимаваме, с какви мисли, чувства и постъпки, се замесваме (както по отношение на себе си, така и по отношение на други хора). Защото, ако не внимаваме в отношенията си (към хората, или към мислите, чувствата и постъпките си) – резултатът е такъв, какъвто го описваш.  Но не се обвинявай – всички минаваме по този път – опитваме и едно, и друго, докато наистина намерим онова, което душата ни иска.


    Ако се колебаеш, вътрешно – по кой път да поемеш – няма да ти дам съвет (защото уважавам твоята свобода на избор), но само ще ти споделя, че ако аз бях на твоето място, веднага щях да се хвана за Доброто. Щях, вътрешно, с мисълта си, да се хвана за разумния невидим колективитет на съзнанията на добрите хора (за да имам нужната емоционална подкрепа, във всеки момент), а външно (през целия си живот) – щях да търся хора, страдащи, на които, според възможностите си, безвъзмездно да бъда, от полза (независимо дали е малка, или голяма тази полза – все едно е, защото – важно е – благото отношение, към човека, преди всичко друго).


    Когато човек безвъзмездно помага някому – благодарността и добрите чувства, които този, на когото помагаш, изпитва, се вливат и в твоето съзнание, и го лекуват (вече споменах, че съзнанията на всички хора са невидимо свързани и в този смисъл – човек трябва да бъде много внимателен, какво излъчва от себе си, и какво възприема, обратно; защото в общия случай (и погледнато за един по-голям отрязък от време) – това, което излъчваш, е това което възприемаш, обратно; т.е. – и доброто, и злото, което излъчваш – все някога, отново се връщат, към теб и ти ги преживяваш).

    Пожелавам ти, от сърце, да влезеш в ново състояние и то да бъде удовлетворяващо, за теб. Много хора, които мислят за съзнателен (вместо, по инерция, да се отдават на механичния; т.е. на неподредения, в главата им) живот, са го постигнали.
    И ти ще го постигнеш; само дерзай!
     
     
     
×