-
Общо Съдържание
801 -
Дата на Регистрация
-
Последно Посещение
-
Days Won
16
Репутация Активност
-
Велина Василева got a reaction from Лъчезарна in Мозъчна дейност, мислене, мисъл... - размисли и коментари.
Човек трябва да се наблюдава, за да не изпада за дълго време в заблуждение... Той трябва да си дава сметка за това - какви сили действат у него...
В зависимост от тези вътрешни сили - е и състоянието му; т.е. - мисленето и чувстването му...
Това касае най-вече тези, които считат себе си ученици...
Така, живеейки в "Египет", "в дома на робството" - това са символи на материалния свят - и мислейки с категориите на робското мислене, човек лесно си въобразява , че е свободен и че живее в "Обетованата земя" - символ на Божествения свят. Това състояние може да продължи цял живот и такъв "ученик" да не мръдне изобщо в разбирането си, независимо, че е пълен и препълнен със знания, които е готов щедро да раздава... Тези изобилни знания - не струват Божествената похвала, макар че хората са впечатлени от тях и дори могат да нарекат такъв човек "мъдрец", защото не разбират Истината...
От "дома на робството", т.е. - от материалния свят, човек излиза, отивайки в "пустинята" - символ на духовния свят, в смисъл на Реален свят... И тук се върши огромна работа - "40 годишно обикаляне, докато измре всичко старо", т.е. усилен, вътрешен труд на "чистене" от светските понятия и категории, от шаблоните и критериите на старото светско мислене... Т.е. - чистене от всичко онова, което е заслужавало похвала от хората, защото похвалата е ценна, когато е само от Бога, понеже Божественото мислене, не е като човешкото мислене... Човек трябва съзнателно да се освободи, да се изчисти от "товара" на "отрицателното знание"... Това става, като го "преподава" , т.е. - като раздаде цялото си "богатство" - на другите...
От "пустинята",респ. от "духовния реален свят", човек трябва да излезе чист...
Как се става "чист"? Някой беше задал, смислово, такъв въпрос, тук...
Чист се става, като се осъзнае вътрешно себеотричането; като се мине през Жертвата на Христос...
Човек се вдълбочава в себе си и така получава вътрешното разбиране, по въпроса за чистотата...
Този въпрос е основополагащ - за да премине човек "от смърт , в живот"...
Човек се новоражда в Божествения свят, едва след като осъзнае вътрешно себеотричането, Жертвата, благодарение на трите вида сили на физическия свят, в реалния свят и в идеалния свят; те действат едновременно в човека.
Полезно е да се знае, че в зависимост от вида на силите, които действат в човека - е и мисленето му, и говоренето му, и действията му...
Не можем да се сърдим на никого и никой не е за упрекване...
Но - човек трябва да бъде внимателен , преди всичко със себе си и да не упорства излишно в старите си убеждения, защото новото, което идва - ще ги разбие на пух и прах...
Важни правила
БЛАГОДАРНОСТТА
-
-
Велина Василева got a reaction from Пламъче in Мозъчна дейност, мислене, мисъл... - размисли и коментари.
Човек трябва да се наблюдава, за да не изпада за дълго време в заблуждение... Той трябва да си дава сметка за това - какви сили действат у него...
В зависимост от тези вътрешни сили - е и състоянието му; т.е. - мисленето и чувстването му...
Това касае най-вече тези, които считат себе си ученици...
Така, живеейки в "Египет", "в дома на робството" - това са символи на материалния свят - и мислейки с категориите на робското мислене, човек лесно си въобразява , че е свободен и че живее в "Обетованата земя" - символ на Божествения свят. Това състояние може да продължи цял живот и такъв "ученик" да не мръдне изобщо в разбирането си, независимо, че е пълен и препълнен със знания, които е готов щедро да раздава... Тези изобилни знания - не струват Божествената похвала, макар че хората са впечатлени от тях и дори могат да нарекат такъв човек "мъдрец", защото не разбират Истината...
От "дома на робството", т.е. - от материалния свят, човек излиза, отивайки в "пустинята" - символ на духовния свят, в смисъл на Реален свят... И тук се върши огромна работа - "40 годишно обикаляне, докато измре всичко старо", т.е. усилен, вътрешен труд на "чистене" от светските понятия и категории, от шаблоните и критериите на старото светско мислене... Т.е. - чистене от всичко онова, което е заслужавало похвала от хората, защото похвалата е ценна, когато е само от Бога, понеже Божественото мислене, не е като човешкото мислене... Човек трябва съзнателно да се освободи, да се изчисти от "товара" на "отрицателното знание"... Това става, като го "преподава" , т.е. - като раздаде цялото си "богатство" - на другите...
От "пустинята",респ. от "духовния реален свят", човек трябва да излезе чист...
Как се става "чист"? Някой беше задал, смислово, такъв въпрос, тук...
Чист се става, като се осъзнае вътрешно себеотричането; като се мине през Жертвата на Христос...
Човек се вдълбочава в себе си и така получава вътрешното разбиране, по въпроса за чистотата...
Този въпрос е основополагащ - за да премине човек "от смърт , в живот"...
Човек се новоражда в Божествения свят, едва след като осъзнае вътрешно себеотричането, Жертвата, благодарение на трите вида сили на физическия свят, в реалния свят и в идеалния свят; те действат едновременно в човека.
Полезно е да се знае, че в зависимост от вида на силите, които действат в човека - е и мисленето му, и говоренето му, и действията му...
Не можем да се сърдим на никого и никой не е за упрекване...
Но - човек трябва да бъде внимателен , преди всичко със себе си и да не упорства излишно в старите си убеждения, защото новото, което идва - ще ги разбие на пух и прах...
Важни правила
БЛАГОДАРНОСТТА
-
Велина Василева got a reaction from цветна дъга in Какви са причините и начините да правим добро?
Ново съзнание
-
Велина Василева reacted to Лъчезарна in Мисъл за деня- 19.07.-25.07.2010
"Природата държи точна сметка кой колко светлина е приел и на края на годината представя разписка за плащане.
Няма благо в света, което човек получава даром. Когато бирникът на Природата дойде при вас с разписка да платите за благата,
от които сте се ползвали, вие трябва да благодарите, да кажете как сте използвали това благо и да му дадете един от изработените плодове. Искрената благодарност и признателност на човека към Природата и към Бога е плащане за получените блага.
Който не благодари, който не е доволен, той плаща глоби. – Какво представляват глобите? – Страдания.
Следователно, който иска да се освободи от страданията, трябва да благодари на Бога за всичко, което му се дава.
Благодарността е еквивалентна на плащането. Благодарността е особен род лъчиста материя, която човек отправя към разумния свят.
В замяна на тази материя разумният свят изпраща духовна светлина, която осветява пътя му.
Без благодарност не може да става правилна обмяна между хората на земята и възвишените същества в разумния сват.
Както между корените и клоните на дървото става правилна обмяна, така и между съществата на физическия и на духовния свят,
трябва да съществува съзнателна, непреривна връзка."
Състояние на материята, Младежки Окултен Клас, 9 05.1930 г., София
-
Велина Василева reacted to Ники_ in Ентропията
И кой ли учЕн ще определи що е то равновесие и според какви критерии? Ами разбира се - ентропията е критерия... ммм по вероятност, според възможностите...
Важните думички са за важните ора.
А за таквизи, като мен глупаци, ще остане мястото на зрителя, наблюдаваш лутането на учЕните ... от трън та на глог.
Да беха поне намерили защо теорията на относителността и квантовата и "приятелка" са несъвместими. Яко опъване на стун(н)и ще пада, дорде не скинат лирата.
Ама кой ме бие през устата, та да дрънкам!? А и не плащат десятък!
Напретват де, не може да се отрече. По системата две напред и една назад. Пак е нещо, особено, ако си викал "всичко коз", с Таро-то, а не да играеш "пас" като косето босето!
-
Велина Василева got a reaction from Лъчезарна in Какви са причините и начините да правим добро?
Ново съзнание
-
-
Велина Василева reacted to Слънчева in Честит Рожден Ден! - 3
Животът нека не те плаши,
мечтите да са ти другар,
а щастието с теб да крачи,
като твой приятел стар.
-
Велина Василева reacted to Ани in Честит Рожден Ден! - 3
Честит рожден ден, Наде!
Пожелавам ти много радост, щастие и любов!
-
Велина Василева reacted to Донка in Честит Рожден Ден! - 3
Честит рожден ден, Иво!
Благодаря ти за всичко, което влезе в живота ми заедно с теб и Портала!
Светлина, мир и любов за теб и прекрасното ти семейство!
-
Велина Василева got a reaction from Пламъче in Какви са причините и начините да правим добро?
Който изпълнява волята Божия
-
Велина Василева reacted to Розалина in 27.Ново Съзнание
Молитвен наряд за начало:
Добрата молитва
Псалом 91
Псалом 23
Господнята молитва
Да се прослави Бог... - формула
Утринно слово :Ново съзнание
Молитвен наряд за край:
В началото бе Словото - песен
Малката молитва
-
Велина Василева reacted to Слънчева in 27.Ново Съзнание
Клаудия, благодаря!
Да тръгне човек по духовния път му е нужно да "забрави" многото знания за живота си и да тръгне с малко хляб /слово/. Така той ще учи, и ще трупа вътрешно знание. С него няма да блести и да е в света, но ще открива нов свят.
Понякога, за мъничко може да ни позволят да надникнем в другия свят и тогава стремежа към него няма да престане. Вълшебството привлича
Има случаи, когато с думи не може да се разкаже дадено преживяване. И това при условие, че сме само начинаещи, а завбъдеще, когато развием духовните си сетива сигурно ще е прекрасно.
Да търсим "живият хляб", живото слово, което бавничко започваме да разбираме и да изживяваме, вътрешно. И да развиваме новите сетива. Това разбира се е личен избор и човек започва да работи ако е готов, привлечен и усети необходимост.
Случи ми се, че мои приятели и близки, светски и религиозни хора решиха да ми "помагат", но така само ме объркаха. За тях моят път е неразбираем. За това трябваше да им кажа, че по моя сама ще си вървя, не ги каня, но и да не ме спират...
Из 11. Утринно Слово от Учителя, държано на 4 декември, 1932 г. София. – Изгрев.
-
Велина Василева reacted to Лъчезарна in 27.Ново Съзнание
"Един човек имал обичай да събира в къщата си всичко, каквото му потрябва, да не изпитва никакво лишение. Всичко имал, но пак бил недоволен. Мислел си: Да намеря едно кукувиче перо, ще се задоволя. Той не могъл да намери това перо, но и да го намери, пак ще бъде недоволен. Кукувичето перо не може да го задоволи.
Затова казвам: Всички мисли и желания на хората, които не ги задоволяват, не са нищо друго, освен такова кукувиче перо. Обаче, ако човек няма това кукувиче перо, ще бъде недоволен и от себе си, и от окръжаващите, от реда и порядъка в света – всичко ще му бъде криво. Като намериш кукувичето перо, ще кажеш: Дойде най-после кукувичето перо!
Обаче, още на другия ден ти ще бъдеш недоволен, ще имаш нужда от друго нещо. Каквото и да придобие човек, все ще му липсва нещо. Значи, нещо съществено липсва на човека, което го прави всякога недоволен. Недоволството е резултат на недоразвити чувства в човека.
Даже някои чувства липсват в тях. Такова е чувството, чрез което те възприемат Божията Любов, Мъдрост и Истина. Днес, малцина разбират Истината. Не е важно, какво разбират хората; важно е, какво ти разбираш. Човек е щастлив, когато разбира живота. Ако го разбираш, ти ще живееш добре и между най-лошите хсра.
Разумният, който познава законите на Битието, може да живее между престъпници, крадци и разбойници, и пак да бъде тих и спокоен. Ще кажете, че това е невъзможно. – За неразумния е невъзможно. Питам: Защо ще се смущаваш и безпокоиш от това, че реката, която придошла, изкоренила много дървета, повлякла камъни, кал и се изцапала? Тази река е създала едно увеселение на камъните. Тя знае, че те обичат да се търкалят надолу и ги развеселила. Като завлича кал и тиня, тя прави добро на растенията – ще ги натори.
*
Като разглеждам този въпрос, аз искам да наведа ума ви към новото разбиране. Всеки човек трябва да има определено разбиране. Обаче, обикновеното разбиране е резултат на обикновени чувства и разбирания, но същевременно, има и необикновени чувства и разбирания.
Аз не искам непременно да вярвате в това, но казвам: В човека има три вида чувства. Вие може и да не вярвате в това, но вярвайте в думите ми, че няма да ви говоря за неща, които не зная, че са така. Дръжте това нещо в ума си, за да го проверите. Не проповядвайте това, което вие още сами не сте опитали.
Едни чувства се отнасят до физическия свят. Например, пипнеш една ябълка и знаеш, каква е тя. Взимаш един камък, знаеш, какъв е. Виждаш светлината и знаеш, какво представя тя.
Втората категория чувства са тези, с които преценяваш, дали даден човек е добре разположен към тебе. Ти можеш да познаеш, дали един човек носи добро, или зло. Още като се приближиш към него, ти знаеш, какво носи той в себе си. При това, интересно е, че този човек, който събужда в тебе приятно чувство, в друг някой произвежда неприятно чувство. ...
...Най-после има и трета категория чувстване, когато човек дойде до вътрешното разбиране на живота. То се явява, когато в човека дойде висшето, Божественото съзнание, наречено още „умствено съзнание“.
*
Аз не искам да ви заставям насила да вярвате в това, което говоря. Насила човек не може да вярва, нито да бъде добър. Който приема насила нещата, той се смущава от всичко и казва: Какво ли ще кажат хората за мене? Ако се страхуваш от мнението на хората, ти никога не можеш да станеш духовен човек; никога няма да повярваш в онзи свят. Щом е така, живей си спокойно на земята и от нищо не се интересувай. Този свят ще бъде твоят рай. Каквото пожелаеш, всичко ще имаш: храна, дрехи, къщи, ниви; от друга страна, училища, болници, войски, свещеници – каквото пожелаеш, всичко ще намериш.
*
Казвам: Ако искаш да познаеш човека, погледни го в очите, в носа, в устата и т. н. Но за да го познаеш, трябва да имаш шестото чувство. Това значи, да виждаш нещата ясно, както човек с добре развито зрение. Няма какво да говориш за качествата на човека. Той трябва да се разбира вътрешно.
Това означава стихът, в който Христос казва: „Ако се не родите изново.“ Значи, ако у човека не се роди шестото чувство, т. е. новото съзнание, той няма да влезе в Царството Божие. То радва човека. Не е това човекът, който съзнава своята първична чистота, нито греха, в който днес е попаднал.
Да съзнаваш чистотата, или греховността си, това не може да те спаси. Само новото, висшето съзнание може да спаси човека. То създава изобилието в него, то го прави проводник на Божията Любов. При това състояние, ти обикваш хората и не виждаш техните грешки. Кой може да преобрази така човека? – Бог. Той е богатият, Който дава изобилно. "
Новото съзнание
-
Велина Василева got a reaction from Лъчезарна in Какви са причините и начините да правим добро?
Миличка,
Вече си мисля, че единственото нещо, за което сме тук на Земята - не са никакви знания, колкото и "полезни" да се струват те на ума ни... Защото с физическата ни смърт - всички тези "знания" - ще се прекратят... Единственото нещо, което ще остане и след това - са добрите човешки взаимоотношения... Само това има смисъл... Само тук трябва съзнателно да наблегнем - да изграждаме умишлено истински сърдечни, добри отношения, дори и в тези случаи, когато личните ни материални интереси много сериозно страдат... Защото самото това страдание показва, че все още - нещо не сме разбрали от живота... Че трябва да направим ревизия на досегашните си схващания, от позициията на една по-голяма широта; на една по-висока мяра...
Забелязвали ли сме се - как сме склонни лесно да простим на децата си такива простъпки, които - ако друго лице извърши спрямо нас, не забравяме лесно, помним с години и ни боли, че сме "прецакани"...
Правим разлика, от позицията на това - доколко сме свързани с обич - с дадената душа - и така съдим кое е редно и кое е нередно , в отношението - "към мене"...
Обаче - Бог не гледа така... За него - всички ние сме братя и сестри; всички хора сме равни; всички сме души на Един Баща... (Учителят казва, че много скоро - всякакви връзки, по семейственост - ще отпаднат на Земята)...
И още нещо - когато съдим другия, ние винаги го съдим , само от нашата позиция... Но ако дори за миг бихме се поставили на негово място - в неговата среда, при неговите условия и с неговите вътрешни възможности - ще си дадем сметка, че бихме постъпили точно като него... Просто - тогава "аз" щях да бъда "другия" и щях да върша неговите дела... Така стоят нещата, ако сме честни... Просто "другият" си има други, свои мотиви и други - свои си съображения, според нивото на развитието си и винаги действа от позицията, че е прав , или че е извинен - да постъпи точно така, както е постъпил...
Но - Бог е и над двама ни...
Той - много внимателно движи изпитанията ни, с оглед на това - колко можем да понесем и никога не ни дава повече от допустимото... Затова - каквото идва - то е за добро и най-важното нещо е да го приемем, без да сме недоволни и без да роптаем... Точно това е търпението, по дефиниция - приемане на нежеланото, без ропот... Ако не можем в момента да го оценим като добро - това значи само, че това ни предстои...
С други думи казано - полезното - при всяко едно мое нараняване от "чужди хора"; от други души - е да мисля, не колко съм пострадала, а какво добро поучение; какво разширение на съзнанието - ще ми донесе този случай... Да намеря смисъла на доброто (за мен), в простъпката на другия (която приемам безусловно) и тук да се концентрирам; другото не е важно...И никога да не забравям, че този, който ме е "наранил"- е мой брат, моя сестра - ако все още ми е трудно да виждам Учителя, зад всяко житейско премеждие (Който в подходящото време - ще научи и провинилия се брат - на морал и човечност, но при друг случай; не точно сега; сега аз трябва да науча урока на търпението, на практика - а не само на теория да го преповтарям, без да съм го опитала и приложила)...
Да помислим заедно - какво е приложението в живота - на търпението, което Учителят счита за най-благородното човешко качество, изискващо най-много прераждания, за да се култивира у нас... Как търпим?
С обич: Вили
-
Велина Василева got a reaction from Пламъче in Какви са причините и начините да правим добро?
Миличка,
Вече си мисля, че единственото нещо, за което сме тук на Земята - не са никакви знания, колкото и "полезни" да се струват те на ума ни... Защото с физическата ни смърт - всички тези "знания" - ще се прекратят... Единственото нещо, което ще остане и след това - са добрите човешки взаимоотношения... Само това има смисъл... Само тук трябва съзнателно да наблегнем - да изграждаме умишлено истински сърдечни, добри отношения, дори и в тези случаи, когато личните ни материални интереси много сериозно страдат... Защото самото това страдание показва, че все още - нещо не сме разбрали от живота... Че трябва да направим ревизия на досегашните си схващания, от позициията на една по-голяма широта; на една по-висока мяра...
Забелязвали ли сме се - как сме склонни лесно да простим на децата си такива простъпки, които - ако друго лице извърши спрямо нас, не забравяме лесно, помним с години и ни боли, че сме "прецакани"...
Правим разлика, от позицията на това - доколко сме свързани с обич - с дадената душа - и така съдим кое е редно и кое е нередно , в отношението - "към мене"...
Обаче - Бог не гледа така... За него - всички ние сме братя и сестри; всички хора сме равни; всички сме души на Един Баща... (Учителят казва, че много скоро - всякакви връзки, по семейственост - ще отпаднат на Земята)...
И още нещо - когато съдим другия, ние винаги го съдим , само от нашата позиция... Но ако дори за миг бихме се поставили на негово място - в неговата среда, при неговите условия и с неговите вътрешни възможности - ще си дадем сметка, че бихме постъпили точно като него... Просто - тогава "аз" щях да бъда "другия" и щях да върша неговите дела... Така стоят нещата, ако сме честни... Просто "другият" си има други, свои мотиви и други - свои си съображения, според нивото на развитието си и винаги действа от позицията, че е прав , или че е извинен - да постъпи точно така, както е постъпил...
Но - Бог е и над двама ни...
Той - много внимателно движи изпитанията ни, с оглед на това - колко можем да понесем и никога не ни дава повече от допустимото... Затова - каквото идва - то е за добро и най-важното нещо е да го приемем, без да сме недоволни и без да роптаем... Точно това е търпението, по дефиниция - приемане на нежеланото, без ропот... Ако не можем в момента да го оценим като добро - това значи само, че това ни предстои...
С други думи казано - полезното - при всяко едно мое нараняване от "чужди хора"; от други души - е да мисля, не колко съм пострадала, а какво добро поучение; какво разширение на съзнанието - ще ми донесе този случай... Да намеря смисъла на доброто (за мен), в простъпката на другия (която приемам безусловно) и тук да се концентрирам; другото не е важно...И никога да не забравям, че този, който ме е "наранил"- е мой брат, моя сестра - ако все още ми е трудно да виждам Учителя, зад всяко житейско премеждие (Който в подходящото време - ще научи и провинилия се брат - на морал и човечност, но при друг случай; не точно сега; сега аз трябва да науча урока на търпението, на практика - а не само на теория да го преповтарям, без да съм го опитала и приложила)...
Да помислим заедно - какво е приложението в живота - на търпението, което Учителят счита за най-благородното човешко качество, изискващо най-много прераждания, за да се култивира у нас... Как търпим?
С обич: Вили
-
Велина Василева got a reaction from Пламъче in Какви са причините и начините да правим добро?
Напълно те разбирам и ти съчувствам, в случай, че примерът ти не е само хипотеза...
Обаче, нищо не помага повече от това - човек да преосмисли отново - принципно, само за себе си; вглъбен в себе си - значението на материалните неща в живота му и мястото, което те заемат в ценностната му система...
Може би - много малко е необходимо, за да се направи спасителният извод - че човекът, т.е. - аз съм дух и съм свързан с гъстата материя - само с учебна цел... Само - за да науча някои полезни за мен уроци, потребни за Вечността...Нищо повече...
Даде ли си такава сметка - човек разбира, че няма защо да се чувства зле... Всичко материално, включително и физическото ни тяло - принадлежи на Господа; на Учителя...
Страдаме, единствено - когато имаме проблем да приемем това...
С обич: Вили
-
-
Велина Василева reacted to марсин in Какви са причините и начините да правим добро?
Истинското добро е спонтанно,,нетърсещо нищо отсреща,иначе то вече не е добро...По моему това е лекотата в общуването,спокойствието,добронамереността ,нетърсене на скрит подтекст във всяка дума,търпимостта,разбиране и приемане на мнението на другия,веселия поглед,чистата ,истинска усмивка, предразположение и желание за разговор с другия...когато на човек му идва отвътре е най-лесното нещо на света, и е естествено.Но когато е наложено,направено с усилие е адски осезаемо и често има отрицателни последствия...Добро е да се усмихнеш сутрин на непознат,показва добронамереност...
-
Велина Василева got a reaction from Пламъче in Какви са причините и начините да правим добро?
То това е истинското добро - да го правиш така, както дишаш; без да забелязваш, че правиш добро...
Доброто само да си извира от тебе и ти го правиш - просто защото не можеш да се спреш ...
А почнеш ли да умуваш -
какъв добротворец си самия ти ...
Не е на добро ...
-
-
Велина Василева got a reaction from Лъчезарна in Мисъл за деня – 12 юли – 18 юли 2010 г.
Поради ред причини, засега, на нас, хората - по принцип ни е много трудно да установим правилно отношение към Бога...
Не казвам връзка с Бога - към която трябва да се стремим,
а дори само обикновено сърдечно отношение все още нямаме...
Защо?... Защото не ни е дадено още - да го сторим...
И така - ние непрекъснато слагаме каруцата , пред Коня -
т.е. по презумпция, считаме за свои лични заслуги -
всички ония идеи (символично представени чрез понятието "богатство"), които сме придобили в търсенията си на Истината (и
се гордеем смешно с тях, при споделянето им с другите... Така мисли егото...Така мислят децата от забавачката)...
Eгото не вярва; то няма и капацитета да повярва,
че всичко,
без абсолютно никакво изключение,
на Земята - се получава даром и
че затова - единствената разумна реакция на малкия, нищожен земен червей -
е само благодарността...
Докато реагираме по друг начин - това значи само,
че сме още в ума си, в егото си и все още не сме достигнали до разума...
(Понеже всеки един от нас - стига до разума , само в определеното му от Бога - време)...
Затова - всякаква критика - към когото и да било от нас и за каквото и да било, е просто - неуместна и нелепа...
(Прилага се метода на търпението)...
И Учителят не ни критикува -
той само меко ни съветва да бъдем търпеливи, че Бог, Който ни е пратил тук, за да се учим,
Е Силен да стори всичко потребно за нашето развитие...
И новораждането ни -
ще се случи не по-рано от определеното за това време, от Бога...
Чак тогава ще бъдем припознати за Синове и
чак тогава ще получим даром онова спасително знание,
което сега само си мислим, че вече притежаваме...
...
На Бога - ние можем да дадем само и единствено нашата признателност и благодарност за всичко, като разумни чада...
Всичко в света е абсолютно точно и отмерено; грешки няма...
А ние не го вярваме това и
мислим тъкмо обратното,
тъй като - хаосът, който е в главите ни -
неизбежно
ние го проектираме навън...
И това ще бъде дотогава, докато дойде определеното ни време -
да се събудим...
-
Велина Василева got a reaction from Лъчезарна in Мисъл за деня – 12 юли – 18 юли 2010 г.
С тези мисли, в "Младост и старост", Учителят иска да ни наведе на мисълта, колко е важно да храним у нас идеята за личното ни развитие; за самоусъвършенстването ни и за това - да се стремим винаги към едно по-високо ниво на съзнание; към едно по -"високоизмерно" разбиране - на една и съща идея...
Знаем, че "погрешки" в Природата и в развитието ни - няма... Има само непрекъсната трансформация - на по-низшето в по-висше... Т.е. - на разбиранията ни - на едно същество от трето измерение - в разбирания на четвъртоизмерно същество (респ. съзнание), което вече (за разлика от "външното" триизмерно, "материално" схващане на идеите), има свой активен вътрешен, мисловен живот и адекватно ново "духовно" разбиране на същите тези стари идеи...
Материализмът в схващанията ни,
който ние погрешно наричаме "духовност",
(защото не си даваме все още сметка,
че духовното е качество от друго измерение,
за което още не сме се пробудили) -
е т.нар. "отрицателно знание", което е товар, тежест - пречка,
"погрешка", за която Учителят казва: "Всичката ви погрешка на вас е тази, че тъй не изпращате вашите погрешки."
-
Велина Василева got a reaction from Пламъче in Мисъл за деня – 12 юли – 18 юли 2010 г.
С тези мисли, в "Младост и старост", Учителят иска да ни наведе на мисълта, колко е важно да храним у нас идеята за личното ни развитие; за самоусъвършенстването ни и за това - да се стремим винаги към едно по-високо ниво на съзнание; към едно по -"високоизмерно" разбиране - на една и съща идея...
Знаем, че "погрешки" в Природата и в развитието ни - няма... Има само непрекъсната трансформация - на по-низшето в по-висше... Т.е. - на разбиранията ни - на едно същество от трето измерение - в разбирания на четвъртоизмерно същество (респ. съзнание), което вече (за разлика от "външното" триизмерно, "материално" схващане на идеите), има свой активен вътрешен, мисловен живот и адекватно ново "духовно" разбиране на същите тези стари идеи...
Материализмът в схващанията ни,
който ние погрешно наричаме "духовност",
(защото не си даваме все още сметка,
че духовното е качество от друго измерение,
за което още не сме се пробудили) -
е т.нар. "отрицателно знание", което е товар, тежест - пречка,
"погрешка", за която Учителят казва: "Всичката ви погрешка на вас е тази, че тъй не изпращате вашите погрешки."