Велина Василева

Хармоничен е само този човек, който е завършил земната си еволюция и е стигнал до пето ниво на съзнание, наречено "съвършен".

Такъв човек е дал възможност на Божественото в себе си - да се прояви, след като е научил вътрешно - урока на смирението и търпението (а не само да го е чел на книга и да е чувал, че има и такова нещо)...

Учителят посочва като основен, най-важен метод за духовно израстване - търпението...

Обаче - човек, който не е стигнал още до идеята да се смири - не може и да търпи... Затова идват страданията, които смекчават - волю-неволю - човека и той става търпелив... Има непосредствена и пряка връзка между страданието, смирението и търпението - като водещ метод, за решаване на всички духовни въпроси на развитието... Защото - Божествените неща - сами идват при човека... Така казва Учителят...

Неопитният търсач на Истината прави една кардинална грешка - да върши нещата сам, от позицията на низшия си ум, на егото си... Това е полезно, дотолкова, доколкото от личен опит, самостоятелно - човек се убеждава колко е безпомощен, спрямо "духовните сили на нечестието, в небесни места" /библ.цитат/... Чак сега разбира с кого си има работа и че неговата "борба - не е срещу плът и кръв" /библ.цитат/, затова - сам е абсолютно безпомощен...

Така човекът е удивен да разбере, че има само Едно, Едничко Същество, Което е Силно да се противопостави - и това е Висшият му Аз, или - Христос в нас...

Чак сега човекът се замисля за Христос в себе си - като алтернатива на мизерното си съществуване ... И му дава Път, забелязва Го и Го прави "глава на ъгъла", която дотогава е отхвърлял... Божественият кълн - Христос в нас - става стожер, център на вниманието на човека и само по този начин - Божественото започва да расте, вътрешно и този вътрешен растеж - се проявява и външно... Човек омеква и става по-внимателен с другите. Разбира, че самият той е колективно същество и започва да се съобразява с новите си знания...


Този процес взема много време - падане, ставане... Грешки, поправяне... Трупане на знания; чистене от знания...


Всичко това не е работа за егото, за низшия ум... Тук Учителят, както и принципно, в Словото си - се обръща не към временния, низшия ум - его, а към Висшия Аз у човека, наречен още Христос в нас...



Показателен пример: Касапинът - това е образ на егото, което не може да свърши полезна работа, що се отнася до духовните неща...Егото е експерт само на физическия план, а ние се опитваме да разрешим и духовните въпроси, чрез него... Казват , че така "дяволът тълкувал евангелието"...

Фурнаджията - представя Висшият Аз, Христос в нас, Който Единствен, при едно контролирано и замлъкнало его, успява да извърши вътрешна трансформация, у нас... Егото (вътрешният ни касапин) - просто трябва да се смири и да търпи; да се отдръпне, докато фурнаджията (Висшият Аз) - свърши цялата работа...



Ето отново - класически пример за двата типа разбиране у човека, в зависимост от това - кой ум е водещ у него... Ако низшият ум, егото , представен от "касапина" е доминиращ - човек схваща нещата по един начин... Ако обаче Висшият Аз, т.е. - Христос в нас, представен от "хлебаря" - е водещият Ум, Който е поставил егото под контрол - резултатите са коренно различни; разбиранията са диаметрално противоположни...



Ето - така изглежда един въплътен човек, у когото Висшият Аз, Христос в нас, е взел връх и е подчинил, завладял е егото... Висшият Аз държи егото - под контрол, за благото на самия човек, който така се е освободил от стария гнет, от това иго на егото...


Това е призив - Христос в нас, Висшият ни Аз - чака да го направим център на съществуванието си, за да може Той - да трансформира това наше вегетиране, чрез егото, чрез низшия ни ум - в истински живот, чрез Висшия ни Аз; чрез Христос в нас...
Това е то - преминаването от смърт - в живот... Става, след като почувстваме Висшият си Аз, който чака и днес - да му обърнем внимание...

Учителят , на много места в Словото си - ни е завещал пътя, по който става тази "смяна на кабинета" у нас ... Т.е. - вътрешно преминаване от его-съществувание в Христов живот...

Вътрешна обхода

Три картини

Хармоничен е само този човек, който е завършил земната си еволюция и е стигнал до пето ниво на съзнание, наречено "съвършен".

Такъв човек е дал възможност на Божественото в себе си - да се прояви, след като е научил вътрешно - урока на смирението и търпението (а не само да го е чел на книга и да е чувал, че има и такова нещо)...

Учителят посочва като основен, най-важен метод за духовно израстване - търпението...

Обаче - човек, който не е стигнал още до идеята да се смири - не може и да търпи... Затова идват страданията, които смекчават - волю-неволю - човека и той става търпелив... Има непосредствена и пряка връзка между страданието, смирението и търпението - като водещ метод, за решаване на всички духовни въпроси на развитието... Защото - Божествените неща - сами идват при човека... Така казва Учителят...

Неопитният търсач на Истината прави една кардинална грешка - да върши нещата сам, от позицията на низшия си ум, на егото си... Това е полезно, дотолкова, доколкото от личен опит, самостоятелно - човек се убеждава колко е безпомощен, спрямо "духовните сили на нечестието, в небесни места" /библ.цитат/... Чак сега разбира с кого си има работа и че неговата "борба - не е срещу плът и кръв" /библ.цитат/, затова - сам е абсолютно безпомощен...

Така човекът е удивен да разбере, че има само Едно, Едничко Същество, Което е Силно да се противопостави - и това е Висшият му Аз, или - Христос в нас...

Чак сега човекът се замисля за Христос в себе си - като алтернатива на мизерното си съществуване ... И му дава Път, забелязва Го и Го прави "глава на ъгъла", която дотогава е отхвърлял... Божественият кълн - Христос в нас - става стожер, център на вниманието на човека и само по този начин - Божественото започва да расте, вътрешно и този вътрешен растеж - се проявява и външно... Човек омеква и става по-внимателен с другите. Разбира, че самият той е колективно същество и започва да се съобразява с новите си знания...


Този процес взема много време - падане, ставане... Грешки, поправяне... Трупане на знания; чистене от знания...


Всичко това не е работа за егото, за низшия ум... Тук Учителят, както и принципно, в Словото си - се обръща не към временния, низшия ум - его, а към Висшия Аз у човека, наречен още Христос в нас...



Показателен пример: Касапинът - това е образ на егото, което не може да свърши полезна работа, що се отнася до духовните неща...Егото е експерт само на физическия план, а ние се опитваме да разрешим и духовните въпроси, чрез него... Казват , че така "дяволът тълкувал евангелието"...

Фурнаджията - представя Висшият Аз, Христос в нас, Който Единствен, при едно контролирано и замлъкнало его, успява да извърши вътрешна трансформация, у нас... Егото (вътрешният ни касапин) - просто трябва да се смири и да търпи; да се отдръпне, докато фурнаджията (Висшият Аз) - свърши цялата работа...



Ето отново - класически пример за двата типа разбиране у човека, в зависимост от това - кой ум е водещ у него... Ако низшият ум, егото , представен от "касапина" е доминиращ - човек схваща нещата по един начин... Ако обаче Висшият Аз, т.е. - Христос в нас, представен от "хлебаря" - е водещият Ум, Който е поставил егото под контрол - резултатите са коренно различни; разбиранията са диаметрално противоположни...



Ето - така изглежда един въплътен човек, у когото Висшият Аз, Христос в нас, е взел връх и е подчинил, завладял е егото... Висшият Аз държи егото - под контрол, за благото на самия човек, който така се е освободил от стария гнет, от това иго на егото...


Това е призив - Христос в нас, Висшият ни Аз - чака да го направим център на съществуванието си, за да може Той - да трансформира това наше вегетиране, чрез егото, чрез низшия ни ум - в истински живот, чрез Висшия ни Аз; чрез Христос в нас...
Това е то - преминаването от смърт - в живот... Става, след като почувстваме Висшият си Аз, който чака и днес - да му обърнем внимание...

Учителят , на много места в Словото си - ни е завещал пътя, по който става тази "смяна на кабинета" у нас ... Т.е. - вътрешно преминаване от его-съществувание в Христов живот...

Вътрешна обхода

Мисля че обидите в сайта са забранени. Може би модераторите трябва да се намесят. Ти ме обиди три пъти :
1. Намекна че съм си правил гаргарка. Не си правя гаргарка, питам защото по света са извършени много убийства. Някои са заради каузи наречени благородни, от тези които са убивали. Други убийства са ставали при неизбежна самоотбрана. Надали ще имаш време да се отдаваш на задълбочени философски размисли за убийството, ако някой ти налети с нож. Надали всички хора, които са убивали при нападение или отбрана са се самоОсъзнавали като господари или жертви на света. Темата съм я пуснал и заради това, че съм чел че убийството при неибежна самоотбрана не утежнява кармата. Не съм казвал, че искам да убивам някой.
" Друго е например да си инструмент на силата. Но тогава няма да осъзнаваш убийството като убийство, а и има яко хлебец да изядеш, докато стигнеш такова ниво." - Ти може би си го изял този хляб ? Аз като пусках темата имах предвид И Такива случаи, като посочения от теб.
2. " Хората се ужасяват като помислят, че биха поискали да оправдаят лоша дума, а ти се опитваш да намериш оправдание за убийството?! ?!" - Хората се ужасявали, а аз не ? Все едно правиш разграничение между мен и хората и все едно казваш : " ти не си човек", все едно казваш примерно : " ти си маймуна, подчовек".
3. " Лично аз се ужасявам като си помисля, че преди и аз съм оправдавал убийствата. Чувствам се още омърсен...
Извинявай за директните думи, но днес съм особено критичен към себе си." - Значи се изкарваш свят, а мен наричаш мръсен ? А къде аз в темата директно съм казал : " Да, има оправдано убийство, това са случаите на неизбежна самоотбрана." Казал ли съм го, не съм ! Само въпроси съм задавал. Бъди си критичен, но ако обичаш не прави завоалирани намеци към другите.

Питаш как да мислиш и да се държиш, така че да си психично здрав!

Това, което ще ти напиша, е съвсем простичко и ясно, далеч от ненужните никому латинизми и гърцизми в психиатрията.
Улеснява се развитието на шизофрения ако възприемаш света, ставащото, хората, ситуациите, себе си и т.н. прекалено катастрофично, черногледо, тревожно и болезнено. Как филтрираш ставащото с психиката си! Ако е с ведрина, вяра в себе си и живота и здрав реализъм, психиката ти е здрава! Развива се, когато тревожното черногледство стане прекалено силно, така че повярваш прекалено на тези вътрешни "филтри" и те станат за теб основна реалност. Една пълна със страх, нараняване и изкривено налудно мислене реалност, в която когато човекът се потопи, губи връзката с обективната твърда реалност наоколо.

Оптималната психика, която е здрава и силна и към която е нужно сега да се стремиш, е следната: оптимизъм, здрава връзка с твърдата обективна реалност и логика, здрава научна скептика, самоувереност, спокойствие. Нужно е да си повярваш! Да се отърсиш от вината, срама и страха и да се изпълниш с един спокоен оптимизъм! Един релаксиран, ведър оптимизъм! Оптимизъм, съчетан с нормално здраво себеотстояване и самочувствие!

Екхарт Толе

Екхарт Толе

Екхарт Толе

Екхарт Толе

Екхарт Толе

Екхарт Толе

Екхарт Толе


Администраторска бележка: Форумът е главно за споделяне на мнения и виждания, а не за публикуване на цели статии / лекции, освен с изрично позволение от администратор. По изключение тези публикувани вече статии ще останат. Моля всички, които се интересуват от Екхарт Толе, да изтеглят книгата, към която е даден линк под всяка лекция.

Егото не е нещо, което ще си отиде само, "ако не го мислим"... Тъкмо напротив - трябва да го мислим и да го развием до гениалност, това его... То нито е нещо лошо, нито е нещо случайно, а е строго необходим етап в развитието ни...Въпросът е - егоизмът и егото у нас - да бъдат осъзнати... Само така те ще могат да бъдат поставени под контрол, което е и целта, в практичен аспект...

Всички, до един, ще минем през егоизма ( респ. - и през неговия най-висш стадий - гениалността), преди да влезем в Света на Любовта...Въпросът е не толкова къде сме - в егоизма си, или в милосърдието си , разгледани като етапи в Пътя , (а не като преходни явления - днес съм така, а утре - обратно) , а по-скоро - даваме ли си ясна сметка, съзнаваме ли - на какъв етап от Пътя сме и дали не се заблуждаваме, вземайки желаното за реално... Егото е експерт по самозаблуди, а ние лесно му се доверяваме...

Защото, там, в Божието Царство, няма да ни пуснат, ако сме глупави...Там едно самоотречено гениално его е "входен билет"... Там ще търсят да видят мъдростта ни и според нея - ще ни приемат...

Всяко хомеопатично лекарство има така наречена Картина. Това е сбора от Ментални характеристики и особености, Физически особености, Симптоми и модалности на симптомите.

Картините на различните хо л-ва варират от няколкостотин до над 13 000 симптома и характеристики! Започвам с Картината на

LYCOPODIUM Clavatum


Това е растително хо л-во, което спада към Псоричният Миазъм.
Преди хиляди години той е бил огромно, могъщо дърво, но с времето се смалява до малък мъх - плавун, който се прилепва към големите дървета и така пълзи нагоре...
Главното усещане при Ликоподиума е, че ако човек остане малък, трудно ще оцелее и другите ще го унижават, няма да може да си намери място под слънцето...
Затова главната амбиция на Ликоподиума е да се издигне високо, да стъпи на най-високото стъпало по пътя към успеха, да стане отново мощен и велик, да достигне висока позиция откъдето да командва подчинените.
Това е нуждата на човек да притежава име, его, имидж. Необходимоста му да бъде някоя важна, значима личност, която хората да запомнят и с която да се съобразяват.
Необходимоста да е горд със себе си, с високо самочувствие, да изглежда добре в собствените си очи.
За да постигне амбициите си той трябва да се движи, да предприема нещо ново, а не да се привързва към старото и стабилното.
Това е положението на човек, който чувства че му липсва власт, затова той е много амбициозен и може да използва всякакви начини, за да постигне това.
Той може да стане и диктатор, да доминира.
Но в Ликоподиум се е загнездил един страх. Страхът от провал, което води до голяма вътрешна неувереност и неспособност.
Затова като компенсаторна реакция и за да защити имиджа си, той се крие зад демонстрация на храброст, говори на висок глас, хвали се с дързоста си, използва помпозни думи за да впечатлява. И зад всичко това се крие страхът, че слабостта му ще бъде разкрита.

Проявата на Егото му е критичното отношение към другите. Критикувайки другите, той се стреми да компенсира вътрешната си слабост и несигурност.
В Ликоподиум непрекъснато се води борба между страхливостта и егоизма, между неувереността и високомерието, между плахостта и диктаторското поведение.
Този човек се страхува от авторитети, но е груб и презрителен към тези, за които той е авторитет!

Не обича отговорността и я избягва, доколкото това е възможно. Дори в любовните си връзки той проявява похотливост - не обича да се обвързва и ако връзката стигне кулминация, той... просто си тръгва.

От друга страна, Ликоподиум е благороден човек и ако някой му е направил добро, той го помни и при възможност му отговаря със същото. Той може да плаче от радост при гледането на сантиментални сцени.
Ликоподиум е човек, който смята, че хората го обичан не заради същността му, а заради това което е постигнал в живота. Това е дете на изискващи родители, които му дават някаква награда при всеки успех.
Има много фантазии, лесно се абстрахира и теоретизира.
Може да обобщава и да създава теории вземайки в предвид много факти.

На физическо ниво имаме:

- Раздут от газове корем
- Корем, флатуленция и изпускане на много газове.
- Влошаване от бобови, зеле, ядки, груби целулозни храни.
- Преждевременно побеляване на косата.
- Желание за топла, гореща храна и напитки и за сладки неща.
- Дясностранни симптоми, като заболяване на десния бъбрек, десния яйчник, десния бял дроб, Черния дроб и жлъчката.
- Апетит. Яденето засилва глада.

- Несигурност от поява пред публика.
- Плаче от благодарност.
- Присъствието на непознати го влошава.
- Подобрява се в компания
- Непоносимост когато му противоречат.
- Ингвинална херния - дясностранна.

Хармоничен е само този човек, който е завършил земната си еволюция и е стигнал до пето ниво на съзнание, наречено "съвършен".

Такъв човек е дал възможност на Божественото в себе си - да се прояви, след като е научил вътрешно - урока на смирението и търпението (а не само да го е чел на книга и да е чувал, че има и такова нещо)...

Учителят посочва като основен, най-важен метод за духовно израстване - търпението...

Обаче - човек, който не е стигнал още до идеята да се смири - не може и да търпи... Затова идват страданията, които смекчават - волю-неволю - човека и той става търпелив... Има непосредствена и пряка връзка между страданието, смирението и търпението - като водещ метод, за решаване на всички духовни въпроси на развитието... Защото - Божествените неща - сами идват при човека... Така казва Учителят...

Неопитният търсач на Истината прави една кардинална грешка - да върши нещата сам, от позицията на низшия си ум, на егото си... Това е полезно, дотолкова, доколкото от личен опит, самостоятелно - човек се убеждава колко е безпомощен, спрямо "духовните сили на нечестието, в небесни места" /библ.цитат/... Чак сега разбира с кого си има работа и че неговата "борба - не е срещу плът и кръв" /библ.цитат/, затова - сам е абсолютно безпомощен...

Така човекът е удивен да разбере, че има само Едно, Едничко Същество, Което е Силно да се противопостави - и това е Висшият му Аз, или - Христос в нас...

Чак сега човекът се замисля за Христос в себе си - като алтернатива на мизерното си съществуване ... И му дава Път, забелязва Го и Го прави "глава на ъгъла", която дотогава е отхвърлял... Божественият кълн - Христос в нас - става стожер, център на вниманието на човека и само по този начин - Божественото започва да расте, вътрешно и този вътрешен растеж - се проявява и външно... Човек омеква и става по-внимателен с другите. Разбира, че самият той е колективно същество и започва да се съобразява с новите си знания...


Този процес взема много време - падане, ставане... Грешки, поправяне... Трупане на знания; чистене от знания...


Всичко това не е работа за егото, за низшия ум... Тук Учителят, както и принципно, в Словото си - се обръща не към временния, низшия ум - его, а към Висшия Аз у човека, наречен още Христос в нас...



Показателен пример: Касапинът - това е образ на егото, което не може да свърши полезна работа, що се отнася до духовните неща...Егото е експерт само на физическия план, а ние се опитваме да разрешим и духовните въпроси, чрез него... Казват , че така "дяволът тълкувал евангелието"...

Фурнаджията - представя Висшият Аз, Христос в нас, Който Единствен, при едно контролирано и замлъкнало его, успява да извърши вътрешна трансформация, у нас... Егото (вътрешният ни касапин) - просто трябва да се смири и да търпи; да се отдръпне, докато фурнаджията (Висшият Аз) - свърши цялата работа...



Ето отново - класически пример за двата типа разбиране у човека, в зависимост от това - кой ум е водещ у него... Ако низшият ум, егото , представен от "касапина" е доминиращ - човек схваща нещата по един начин... Ако обаче Висшият Аз, т.е. - Христос в нас, представен от "хлебаря" - е водещият Ум, Който е поставил егото под контрол - резултатите са коренно различни; разбиранията са диаметрално противоположни...



Ето - така изглежда един въплътен човек, у когото Висшият Аз, Христос в нас, е взел връх и е подчинил, завладял е егото... Висшият Аз държи егото - под контрол, за благото на самия човек, който така се е освободил от стария гнет, от това иго на егото...


Това е призив - Христос в нас, Висшият ни Аз - чака да го направим център на съществуванието си, за да може Той - да трансформира това наше вегетиране, чрез егото, чрез низшия ни ум - в истински живот, чрез Висшия ни Аз; чрез Христос в нас...
Това е то - преминаването от смърт - в живот... Става, след като почувстваме Висшият си Аз, който чака и днес - да му обърнем внимание...

Учителят , на много места в Словото си - ни е завещал пътя, по който става тази "смяна на кабинета" у нас ... Т.е. - вътрешно преминаване от его-съществувание в Христов живот...

Вътрешна обхода

Както сам казваш, вероятността е едва 10%! А това значи, че ако вземем 10 човека на твоята възраст, майките на които имат шизофрения, само един от тях има вероятност да развие тази болест. Обърни внимание, че дори при този един случай имаме само вероятност, а не задължително развиване. Това, че си се справил с ОКР-то, при това сам, само с помощта на подфорум "психотерапия онлайн" говори само за едно. А именно, че вече имаш едно стабилно себепознание, опит в работата с ума си.Вече си развил известно спокойствие - разбира се, винаги може да се иска още! Работата, която вече си свършил, вече е гаранция, че си в 9-тте от горните десет. А продължаващата ти работа по засилване на самоувереността ти, на спокойствието и центрираността ти в щастието, която разбира се, че правиш и ще правиш, е допълнителна гаранция!

velinavasileva,благодаря ти за хубавия анализ и споделени мисли .Беседата Вътрешна обхода ,от която е днешната мисъл,наистина е много важна и полезна.Твоят анализ ми помогна да видя нещата свързани по нов начин.Благодаря ти .

Хармоничен е само този човек, който е завършил земната си еволюция и е стигнал до пето ниво на съзнание, наречено "съвършен".

Такъв човек е дал възможност на Божественото в себе си - да се прояви, след като е научил вътрешно - урока на смирението и търпението (а не само да го е чел на книга и да е чувал, че има и такова нещо)...

Учителят посочва като основен, най-важен метод за духовно израстване - търпението...

Обаче - човек, който не е стигнал още до идеята да се смири - не може и да търпи... Затова идват страданията, които смекчават - волю-неволю - човека и той става търпелив... Има непосредствена и пряка връзка между страданието, смирението и търпението - като водещ метод, за решаване на всички духовни въпроси на развитието... Защото - Божествените неща - сами идват при човека... Така казва Учителят...

Неопитният търсач на Истината прави една кардинална грешка - да върши нещата сам, от позицията на низшия си ум, на егото си... Това е полезно, дотолкова, доколкото от личен опит, самостоятелно - човек се убеждава колко е безпомощен, спрямо "духовните сили на нечестието, в небесни места" /библ.цитат/... Чак сега разбира с кого си има работа и че неговата "борба - не е срещу плът и кръв" /библ.цитат/, затова - сам е абсолютно безпомощен...

Така човекът е удивен да разбере, че има само Едно, Едничко Същество, Което е Силно да се противопостави - и това е Висшият му Аз, или - Христос в нас...

Чак сега човекът се замисля за Христос в себе си - като алтернатива на мизерното си съществуване ... И му дава Път, забелязва Го и Го прави "глава на ъгъла", която дотогава е отхвърлял... Божественият кълн - Христос в нас - става стожер, център на вниманието на човека и само по този начин - Божественото започва да расте, вътрешно и този вътрешен растеж - се проявява и външно... Човек омеква и става по-внимателен с другите. Разбира, че самият той е колективно същество и започва да се съобразява с новите си знания...


Този процес взема много време - падане, ставане... Грешки, поправяне... Трупане на знания; чистене от знания...


Всичко това не е работа за егото, за низшия ум... Тук Учителят, както и принципно, в Словото си - се обръща не към временния, низшия ум - его, а към Висшия Аз у човека, наречен още Христос в нас...



Показателен пример: Касапинът - това е образ на егото, което не може да свърши полезна работа, що се отнася до духовните неща...Егото е експерт само на физическия план, а ние се опитваме да разрешим и духовните въпроси, чрез него... Казват , че така "дяволът тълкувал евангелието"...

Фурнаджията - представя Висшият Аз, Христос в нас, Който Единствен, при едно контролирано и замлъкнало его, успява да извърши вътрешна трансформация, у нас... Егото (вътрешният ни касапин) - просто трябва да се смири и да търпи; да се отдръпне, докато фурнаджията (Висшият Аз) - свърши цялата работа...



Ето отново - класически пример за двата типа разбиране у човека, в зависимост от това - кой ум е водещ у него... Ако низшият ум, егото , представен от "касапина" е доминиращ - човек схваща нещата по един начин... Ако обаче Висшият Аз, т.е. - Христос в нас, представен от "хлебаря" - е водещият Ум, Който е поставил егото под контрол - резултатите са коренно различни; разбиранията са диаметрално противоположни...



Ето - така изглежда един въплътен човек, у когото Висшият Аз, Христос в нас, е взел връх и е подчинил, завладял е егото... Висшият Аз държи егото - под контрол, за благото на самия човек, който така се е освободил от стария гнет, от това иго на егото...


Това е призив - Христос в нас, Висшият ни Аз - чака да го направим център на съществуванието си, за да може Той - да трансформира това наше вегетиране, чрез егото, чрез низшия ни ум - в истински живот, чрез Висшия ни Аз; чрез Христос в нас...
Това е то - преминаването от смърт - в живот... Става, след като почувстваме Висшият си Аз, който чака и днес - да му обърнем внимание...

Учителят , на много места в Словото си - ни е завещал пътя, по който става тази "смяна на кабинета" у нас ... Т.е. - вътрешно преминаване от его-съществувание в Христов живот...

Вътрешна обхода

Хармоничен е само този човек, който е завършил земната си еволюция и е стигнал до пето ниво на съзнание, наречено "съвършен".

Такъв човек е дал възможност на Божественото в себе си - да се прояви, след като е научил вътрешно - урока на смирението и търпението (а не само да го е чел на книга и да е чувал, че има и такова нещо)...

Учителят посочва като основен, най-важен метод за духовно израстване - търпението...

Обаче - човек, който не е стигнал още до идеята да се смири - не може и да търпи... Затова идват страданията, които смекчават - волю-неволю - човека и той става търпелив... Има непосредствена и пряка връзка между страданието, смирението и търпението - като водещ метод, за решаване на всички духовни въпроси на развитието... Защото - Божествените неща - сами идват при човека... Така казва Учителят...

Неопитният търсач на Истината прави една кардинална грешка - да върши нещата сам, от позицията на низшия си ум, на егото си... Това е полезно, дотолкова, доколкото от личен опит, самостоятелно - човек се убеждава колко е безпомощен, спрямо "духовните сили на нечестието, в небесни места" /библ.цитат/... Чак сега разбира с кого си има работа и че неговата "борба - не е срещу плът и кръв" /библ.цитат/, затова - сам е абсолютно безпомощен...

Така човекът е удивен да разбере, че има само Едно, Едничко Същество, Което е Силно да се противопостави - и това е Висшият му Аз, или - Христос в нас...

Чак сега човекът се замисля за Христос в себе си - като алтернатива на мизерното си съществуване ... И му дава Път, забелязва Го и Го прави "глава на ъгъла", която дотогава е отхвърлял... Божественият кълн - Христос в нас - става стожер, център на вниманието на човека и само по този начин - Божественото започва да расте, вътрешно и този вътрешен растеж - се проявява и външно... Човек омеква и става по-внимателен с другите. Разбира, че самият той е колективно същество и започва да се съобразява с новите си знания...


Този процес взема много време - падане, ставане... Грешки, поправяне... Трупане на знания; чистене от знания...


Всичко това не е работа за егото, за низшия ум... Тук Учителят, както и принципно, в Словото си - се обръща не към временния, низшия ум - его, а към Висшия Аз у човека, наречен още Христос в нас...



Показателен пример: Касапинът - това е образ на егото, което не може да свърши полезна работа, що се отнася до духовните неща...Егото е експерт само на физическия план, а ние се опитваме да разрешим и духовните въпроси, чрез него... Казват , че така "дяволът тълкувал евангелието"...

Фурнаджията - представя Висшият Аз, Христос в нас, Който Единствен, при едно контролирано и замлъкнало его, успява да извърши вътрешна трансформация, у нас... Егото (вътрешният ни касапин) - просто трябва да се смири и да търпи; да се отдръпне, докато фурнаджията (Висшият Аз) - свърши цялата работа...



Ето отново - класически пример за двата типа разбиране у човека, в зависимост от това - кой ум е водещ у него... Ако низшият ум, егото , представен от "касапина" е доминиращ - човек схваща нещата по един начин... Ако обаче Висшият Аз, т.е. - Христос в нас, представен от "хлебаря" - е водещият Ум, Който е поставил егото под контрол - резултатите са коренно различни; разбиранията са диаметрално противоположни...



Ето - така изглежда един въплътен човек, у когото Висшият Аз, Христос в нас, е взел връх и е подчинил, завладял е егото... Висшият Аз държи егото - под контрол, за благото на самия човек, който така се е освободил от стария гнет, от това иго на егото...


Това е призив - Христос в нас, Висшият ни Аз - чака да го направим център на съществуванието си, за да може Той - да трансформира това наше вегетиране, чрез егото, чрез низшия ни ум - в истински живот, чрез Висшия ни Аз; чрез Христос в нас...
Това е то - преминаването от смърт - в живот... Става, след като почувстваме Висшият си Аз, който чака и днес - да му обърнем внимание...

Учителят , на много места в Словото си - ни е завещал пътя, по който става тази "смяна на кабинета" у нас ... Т.е. - вътрешно преминаване от его-съществувание в Христов живот...

Вътрешна обхода

Току що, по bTv имаше представяне на личността на Петър Дънов, по повод днешния му рожден ден. Предаването е Нека говорят, водещ - Росен Петров, и то в запазената марка, рубриката - Слава. Наистина уникално представяне и то от погледа на неизкушен човек, какъвто е Росен Петров. Говори за учението му и затова, че е толкова уникално, че е станало част от припознаването в света от най-различни религии и най-различни хора; че за доборотата и за приемането на другия до нас няма расови или други граници, защото единственият мост, по който душата може и трябва да мине е единствено Любовта ...

П.С. Между хвалебствията и помпозните фрази се губят всички онези, за които Дънов е пристан на духовност. За мен това е ценното в ситуацията, а за Росен Петров - браво, щото не пропуска нито един велик българин, какъвто несъмнено е и Петър Дънов.

Статия "Танцът на Дънов - световна ценност", в-к Стандарт

Ами, разбира се - когато емоцията не е поставена под контрол - това се случва, излагаме се публично...

Можеше това твое персонално неудобство - да ми го споделиш на ЛС, а не да спамиш в темата, но - щом така си решил, ще ти обясня тук:

Светът нито започва; нито се свършва с тебе... Шегичка... В твоя свят - е точно обратното... И това е добре...

Пиша така, защото така ми се дава;

защото изказвам лична позиция, точно по този начин...

Иначе - щях да мисля и да пиша - както тебе...

А това не е желателно...

Защото - твоето мислене и твоето писане - съм ги надживяла вече и търся нещо ново...

И го намирам, в беседите... Но то не е в "старата бразда" - където ти бродиш...

То е схващане - в нова светлина, извън досегашното ти светско разбиране, то е нещо ново, непознато за ръждясалия светски ум...Затова - формата му е друга... Обективно се налага; това не е каприз, нито е самоцел.

А ти имаш проблем с обиждането... Това си е твой проблем... Аз нямам нищо общо с това, защото целта ми е на светлинни години от това - да те обиждам, или пък - аз самата да се обидя на нещо, написано във форума... Ако аз се обидя - тогава ще е мой проблемът... Но тук сме - за да си обменяме нови неща... А ти си мислиш, че си тук - за да преподаваш... Сбъркал си; Преподавателят е Друг... Ние сме слугите Му... И не говорим, и не пишем, и не подчертаваме даже - от себе си, а както ни се даде, вътрешно...

Линкът към беседата, е достатъчно облекчение за всеки,

който пожелае сам "да реши кое е същественото за него самия в беседите"...

Аз никому нищо не натрапвам, нито пък говоря - от последна инстанция, както правиш ти, напр....

Аз не критикувам никого, за нищо...Напротив - разбирам и уважавам всекиго...

За това, че ти е неприятно - има лек...

Просто - избягвай да ме четеш... Не чети моите постове...

Аз не пиша за тебе, а за себе си...

Чете ме само този, на когото му е приятно и се удоволства - от моето писане...

Със сигурност има и такива... Цяла България и дори в чужбина - чете форума на Портала...

Защото ако нямаше хора, на които им е приятно да ме четат (независимо, че пиша за себе си) - тогава и аз нямаше да влизам във форума; щях да си пиша само вкъщи...Това е сигурно...

Ще ти доверя нещо - и аз не те чета...

Няма хармония между нас,

независимо,

че не забравям никога,

че ти си ми брат...

А това е основополагащо в отношенията ни...

А не - кой как се изразява...

Това, другото, е второстепенно и е лесно да се неглижира,

ако има разбиране и взаимно зачитане на другия и неговия начин на изказ...

Нищо лично... Вили

Ами, разбира се - когато емоцията не е поставена под контрол - това се случва, излагаме се публично...

Можеше това твое персонално неудобство - да ми го споделиш на ЛС, а не да спамиш в темата, но - щом така си решил, ще ти обясня тук:

Светът нито започва; нито се свършва с тебе... Шегичка... В твоя свят - е точно обратното... И това е добре...

Пиша така, защото така ми се дава;

защото изказвам лична позиция, точно по този начин...

Иначе - щях да мисля и да пиша - както тебе...

А това не е желателно...

Защото - твоето мислене и твоето писане - съм ги надживяла вече и търся нещо ново...

И го намирам, в беседите... Но то не е в "старата бразда" - където ти бродиш...

То е схващане - в нова светлина, извън досегашното ти светско разбиране, то е нещо ново, непознато за ръждясалия светски ум...Затова - формата му е друга... Обективно се налага; това не е каприз, нито е самоцел.

А ти имаш проблем с обиждането... Това си е твой проблем... Аз нямам нищо общо с това, защото целта ми е на светлинни години от това - да те обиждам, или пък - аз самата да се обидя на нещо, написано във форума... Ако аз се обидя - тогава ще е мой проблемът... Но тук сме - за да си обменяме нови неща... А ти си мислиш, че си тук - за да преподаваш... Сбъркал си; Преподавателят е Друг... Ние сме слугите Му... И не говорим, и не пишем, и не подчертаваме даже - от себе си, а както ни се даде, вътрешно...

Линкът към беседата, е достатъчно облекчение за всеки,

който пожелае сам "да реши кое е същественото за него самия в беседите"...

Аз никому нищо не натрапвам, нито пък говоря - от последна инстанция, както правиш ти, напр....

Аз не критикувам никого, за нищо...Напротив - разбирам и уважавам всекиго...

За това, че ти е неприятно - има лек...

Просто - избягвай да ме четеш... Не чети моите постове...

Аз не пиша за тебе, а за себе си...

Чете ме само този, на когото му е приятно и се удоволства - от моето писане...

Със сигурност има и такива... Цяла България и дори в чужбина - чете форума на Портала...

Защото ако нямаше хора, на които им е приятно да ме четат (независимо, че пиша за себе си) - тогава и аз нямаше да влизам във форума; щях да си пиша само вкъщи...Това е сигурно...

Ще ти доверя нещо - и аз не те чета...

Няма хармония между нас,

независимо,

че не забравям никога,

че ти си ми брат...

А това е основополагащо в отношенията ни...

А не - кой как се изразява...

Това, другото, е второстепенно и е лесно да се неглижира,

ако има разбиране и взаимно зачитане на другия и неговия начин на изказ...

Нищо лично... Вили

Ами, разбира се - когато емоцията не е поставена под контрол - това се случва, излагаме се публично...

Можеше това твое персонално неудобство - да ми го споделиш на ЛС, а не да спамиш в темата, но - щом така си решил, ще ти обясня тук:

Светът нито започва; нито се свършва с тебе... Шегичка... В твоя свят - е точно обратното... И това е добре...

Пиша така, защото така ми се дава;

защото изказвам лична позиция, точно по този начин...

Иначе - щях да мисля и да пиша - както тебе...

А това не е желателно...

Защото - твоето мислене и твоето писане - съм ги надживяла вече и търся нещо ново...

И го намирам, в беседите... Но то не е в "старата бразда" - където ти бродиш...

То е схващане - в нова светлина, извън досегашното ти светско разбиране, то е нещо ново, непознато за ръждясалия светски ум...Затова - формата му е друга... Обективно се налага; това не е каприз, нито е самоцел.

А ти имаш проблем с обиждането... Това си е твой проблем... Аз нямам нищо общо с това, защото целта ми е на светлинни години от това - да те обиждам, или пък - аз самата да се обидя на нещо, написано във форума... Ако аз се обидя - тогава ще е мой проблемът... Но тук сме - за да си обменяме нови неща... А ти си мислиш, че си тук - за да преподаваш... Сбъркал си; Преподавателят е Друг... Ние сме слугите Му... И не говорим, и не пишем, и не подчертаваме даже - от себе си, а както ни се даде, вътрешно...

Линкът към беседата, е достатъчно облекчение за всеки,

който пожелае сам "да реши кое е същественото за него самия в беседите"...

Аз никому нищо не натрапвам, нито пък говоря - от последна инстанция, както правиш ти, напр....

Аз не критикувам никого, за нищо...Напротив - разбирам и уважавам всекиго...

За това, че ти е неприятно - има лек...

Просто - избягвай да ме четеш... Не чети моите постове...

Аз не пиша за тебе, а за себе си...

Чете ме само този, на когото му е приятно и се удоволства - от моето писане...

Със сигурност има и такива... Цяла България и дори в чужбина - чете форума на Портала...

Защото ако нямаше хора, на които им е приятно да ме четат (независимо, че пиша за себе си) - тогава и аз нямаше да влизам във форума; щях да си пиша само вкъщи...Това е сигурно...

Ще ти доверя нещо - и аз не те чета...

Няма хармония между нас,

независимо,

че не забравям никога,

че ти си ми брат...

А това е основополагащо в отношенията ни...

А не - кой как се изразява...

Това, другото, е второстепенно и е лесно да се неглижира,

ако има разбиране и взаимно зачитане на другия и неговия начин на изказ...

Нищо лично... Вили

Ами, разбира се - когато емоцията не е поставена под контрол - това се случва, излагаме се публично...

Можеше това твое персонално неудобство - да ми го споделиш на ЛС, а не да спамиш в темата, но - щом така си решил, ще ти обясня тук:

Светът нито започва; нито се свършва с тебе... Шегичка... В твоя свят - е точно обратното... И това е добре...

Пиша така, защото така ми се дава;

защото изказвам лична позиция, точно по този начин...

Иначе - щях да мисля и да пиша - както тебе...

А това не е желателно...

Защото - твоето мислене и твоето писане - съм ги надживяла вече и търся нещо ново...

И го намирам, в беседите... Но то не е в "старата бразда" - където ти бродиш...

То е схващане - в нова светлина, извън досегашното ти светско разбиране, то е нещо ново, непознато за ръждясалия светски ум...Затова - формата му е друга... Обективно се налага; това не е каприз, нито е самоцел.

А ти имаш проблем с обиждането... Това си е твой проблем... Аз нямам нищо общо с това, защото целта ми е на светлинни години от това - да те обиждам, или пък - аз самата да се обидя на нещо, написано във форума... Ако аз се обидя - тогава ще е мой проблемът... Но тук сме - за да си обменяме нови неща... А ти си мислиш, че си тук - за да преподаваш... Сбъркал си; Преподавателят е Друг... Ние сме слугите Му... И не говорим, и не пишем, и не подчертаваме даже - от себе си, а както ни се даде, вътрешно...

Линкът към беседата, е достатъчно облекчение за всеки,

който пожелае сам "да реши кое е същественото за него самия в беседите"...

Аз никому нищо не натрапвам, нито пък говоря - от последна инстанция, както правиш ти, напр....

Аз не критикувам никого, за нищо...Напротив - разбирам и уважавам всекиго...

За това, че ти е неприятно - има лек...

Просто - избягвай да ме четеш... Не чети моите постове...

Аз не пиша за тебе, а за себе си...

Чете ме само този, на когото му е приятно и се удоволства - от моето писане...

Със сигурност има и такива... Цяла България и дори в чужбина - чете форума на Портала...

Защото ако нямаше хора, на които им е приятно да ме четат (независимо, че пиша за себе си) - тогава и аз нямаше да влизам във форума; щях да си пиша само вкъщи...Това е сигурно...

Ще ти доверя нещо - и аз не те чета...

Няма хармония между нас,

независимо,

че не забравям никога,

че ти си ми брат...

А това е основополагащо в отношенията ни...

А не - кой как се изразява...

Това, другото, е второстепенно и е лесно да се неглижира,

ако има разбиране и взаимно зачитане на другия и неговия начин на изказ...

Нищо лично... Вили