Велина Василева

Учителят в беседата "Аз ще го възкреся":



Учителят, в беседата "Качества на ученика":



Учителят , в "Прилежание":



Учителят, в "Отрицателни и положителни черти на ученика":




Та въпросът, към всеки един от нас е - през кой ум - през низшия (егото), или през висшия манас - прекарваме идеите, които четем?... Защото от това зависят разбиранията ни и те са диаметрално противоположни, в зависимост от ума, който ги тълкува ... Противоречията са предопределени за наше добро... Спорове - не трябва да има; само учене и израстване в личните разбирания, на всеки един от нас...

Виждаме, че всеки е прав - според ума, който ползва...

Учителят в беседата "Аз ще го възкреся":



Учителят, в беседата "Качества на ученика":



Учителят , в "Прилежание":



Учителят, в "Отрицателни и положителни черти на ученика":




Та въпросът, към всеки един от нас е - през кой ум - през низшия (егото), или през висшия манас - прекарваме идеите, които четем?... Защото от това зависят разбиранията ни и те са диаметрално противоположни, в зависимост от ума, който ги тълкува ... Противоречията са предопределени за наше добро... Спорове - не трябва да има; само учене и израстване в личните разбирания, на всеки един от нас...

Виждаме, че всеки е прав - според ума, който ползва...

Учителят в беседата "Аз ще го възкреся":



Учителят, в беседата "Качества на ученика":



Учителят , в "Прилежание":



Учителят, в "Отрицателни и положителни черти на ученика":




Та въпросът, към всеки един от нас е - през кой ум - през низшия (егото), или през висшия манас - прекарваме идеите, които четем?... Защото от това зависят разбиранията ни и те са диаметрално противоположни, в зависимост от ума, който ги тълкува ... Противоречията са предопределени за наше добро... Спорове - не трябва да има; само учене и израстване в личните разбирания, на всеки един от нас...

Виждаме, че всеки е прав - според ума, който ползва...

"Мисъл" е тази вода,тази субстанция, с която се пои, която слиза отгоре върху ("градината на" земния третокласен, местен) ум преди, достигайки до гениалност, той да е осъзнал, че всичко вече е измислено от Бога; че Бог "вече не мисли", а Бог знае всичко и ставайки едно с Бога - човек става знаещ и разумен, слят с Бога... Мисълта е феномен само на първите низши четири нива, които са земни...

Съвършените човеци - учителите - също не мислят, защото те знаят...

Мисленето - това е антипод на знанието... А знанието се дава интуитивно, когато достигнеш до там, че да се откажеш (доброволно, защото си схванал Истината) от мисленето... Когато се откажеш доброволно от мисленето, а то се случва не по-рано от пълното развитие, до гениалност, на ума - тогава чак влизаш в разума... Разумът е отвъд мисленето; разумът - знае интуитивно, непосредствено... Раз и имаш - ум, дава ти се вътрешно...

Учителят казва, че мисленето , тази вода, е дар на човеците от ангелите... Божествата не мислят , защото знаят; т.е. - те са разумни... Мисли търсещият човек и докато търси - той още не знае, затова се налага да мисли... "Пускат" му всякакви смесени мисли "отгоре" , при това - на час , по лъжичка от истинските, защото гледат да го научат да различава, затова му "пускат" контрастни мисли...

(Мисленето можем да си представим също като словесно мляко - нещо полезно за не-новородени човешки същества)...

Ех... Колкото повече се обяснява - толкова по-глупаво звучи...Вили, Вили... какво говориш?... ... Ето - нещо от Библията:
Псалми 94:11
"Господ знае, че човешките мисли са лъх."

Учителят казва, че бъдещата култура - това е култура на сърцето, а не е култура на ума... Какво ли е искал да каже?

Ра-з-ум + итуиция + Любов = на знание, упование. Мигновено без да мислим
За това и в горните нива факторът време е различен, можеш да преживееш/видиш неща, които с години да описваш, а си бил за малко само

"Мисъл" е тази вода,тази субстанция, с която се пои, която слиза отгоре върху ("градината на" земния третокласен, местен) ум преди, достигайки до гениалност, той да е осъзнал, че всичко вече е измислено от Бога; че Бог "вече не мисли", а Бог знае всичко и ставайки едно с Бога - човек става знаещ и разумен, слят с Бога... Мисълта е феномен само на първите низши четири нива, които са земни...

Съвършените човеци - учителите - също не мислят, защото те знаят...

Мисленето - това е антипод на знанието... А знанието се дава интуитивно, когато достигнеш до там, че да се откажеш (доброволно, защото си схванал Истината) от мисленето... Когато се откажеш доброволно от мисленето, а то се случва не по-рано от пълното развитие, до гениалност, на ума - тогава чак влизаш в разума... Разумът е отвъд мисленето; разумът - знае интуитивно, непосредствено... Раз и имаш - ум, дава ти се вътрешно...

Учителят казва, че мисленето , тази вода, е дар на човеците от ангелите... Божествата не мислят , защото знаят; т.е. - те са разумни... Мисли търсещият човек и докато търси - той още не знае, затова се налага да мисли... "Пускат" му всякакви смесени мисли "отгоре" , при това - на час , по лъжичка от истинските, защото гледат да го научат да различава, затова му "пускат" контрастни мисли...

(Мисленето можем да си представим също като словесно мляко - нещо полезно за не-новородени човешки същества)...

Ех... Колкото повече се обяснява - толкова по-глупаво звучи...Вили, Вили... какво говориш?... ... Ето - нещо от Библията:
Псалми 94:11
"Господ знае, че човешките мисли са лъх."

"Царството Божие се взема със сила". "Свободна воля".

Какво разбираме под  думата "сила"? Да вземем да поразчупим някои от седемте печата,с които е заключена и да видим какво ще открием.

Към класическата физика, която изучаваме в училище ли да се обърнем или към друго място?

-Я Ти Четвъртият старец,който отговаряш за човешките езици! Какво ще ни кажеш по въпроса?

-Благодарност за плодовете,които ни се дават.Думата излъчва виолетова светлина.

-Хей Старче ,Ти да не си правиш майтап? Не знаеш ли, че това противоречи на съвременната физика и на нашите схващания?

-Да зная.Не случайно Учителят ни ви каза ,че в Българският език е останала само една неопетнена дума "благост"!

-Ами какво е "Свободна воля"?

-"Воля": Проявявай Божията Любов! 

Знаете, че свободата се основава на Истината, а Истина е това,което е от Бога.

Следователно за да придобиваме и проявяваме някое ценно качество; трябва Бог да е в нас.

Силата в нас е също Негова!

Мир и Любов!

Проблемът ни е, че сме натъпкани "до козирката" с неверни хипотези, ненужни теории и обществени предразсъдъци...Това са все творения на третокласния ум - който владее земното ниво... По-висшите категории Ум не са от "земно" ниво...

Човекът е дух, но този дух е в несвобода, докато

третокласният му ум работи и се изживява като единствен фактор..

Третокласният земен ум е създаден, за да обслужва робите...Всичките негови идеи (освен в случая, когато този третокласен ум се развие до гениалност) - са псевдоидеи и знанията му са псевдознания... Те един ден ще бъдат тотално изоставени - от всеки един от нас (в личен план)... Този "ден" ще дойде за всекиго и това е добрата новина...

Но и гениалният ум, щом е от земно качество - той си остава винаги третокласен...

... Когато робът тръгне да се освобождава - той вече е чул, че за да се домогне до истинската (в противовес на бутафорната ) свобода, трябва третокласният му ум "да се върже" и "да му се вземе думата" (защото той винаги плещи полуистини, адекватни на ранга му)... Става нещо като безкръвна, нежна революция...

Този третокласен ум няма вина; той просто не е направен така, че да има понятие какво нещо е свободата, защото свободата не е от земния свят, а умът си е местен , земен ( и защото е само земен феномен - този ум , затова е трето качество дух, затова тук го нарекох - третокласен)...

А Свободата е нещо от първа класа...

Тя е нещо, което се полага по право - само на боговете... Ние сме живели някога в истинска свобода, но сме го забравили - вече не помним - какво е това първокласно нещо... Затова - полека-лека, който от нас, спящите духове, се поразмърда малко - тръгва да го търси , за да се освободи и да се види сред духовете - богове, като излезе из паплачта на умовете-роби...

Третокласният ум, в немощта си, само имитира нещо, което той сам нарича "свобода"... Но не е това...

Свободата - може да се намери ,да се проумее , само ако се знае Истината, по въпроса... В смисъл , че тя е нещо друго, тя е нещо божествено и няма нищо общо със земната псевдосвобода... "Когато знаете истината по въпроса и започнете за нея да говорите, а не - да се водите по брътвежите на третокласния си ум - който ви заблуждава, че сте "свободни" - тогава ще бъдете свободни" - това е смисълът на посланието в Библията...Но - третокласният ум - нарича това глупост и за себе си - е прав... Как едно ограничено създание, като него - лесно би решило задача, която тотално надхвърля капацитета му, освен ако не е развито до гениалност?...Проблемът се задълбочава от това, че третокласният ум - няма как да разбере понятията , които стоят на божественото ниво, където е мястото на човека... ( Което и се случва с всеки човек, когато духът му се "пробуди", а третокласният му ум - "се гръмне" и замълчи. Обаче това е процес, не е акт... Много, много дълъг и затова "таен" процес)...

Цялото човечество живее само в третокласен ум... По- горните нива Ум - са божествени , обаче третокласният земен ум нехае за тях и счита, че няма такива... Той, третокласният - се мисли за единствен ум, във Вселената...Третокласният ум - е експерт по земно ниво и инспирира илюзиите, че "човекът - това е тялото", или че "човекът - това е самият ум ", което е едно и също... Той не е виновен , защото - прави само това, което му е достъпно, от позицията на затвора на ограничението, в което се движи... Кой е този затвор, "от какво е изграден"? ... Изграден е от "земни" думи, от "понятия - полуистини", от "криви" мисли и от "калпави" идеи...

Себепознанието разширява съзнанието... "Познай себе си" - чак тогава ще познаеш Истината и тя, Истината по въпроса - ще те направи свободен ( свободен - от божествено гледище... Защото сега си "свободен", обаче толкова, колкото господарят ти - третокласният ум - успее да те сугестира... Ти не подозираш дори, че има друга Свобода, за която още нищо не знаеш . Въпросът ти със свободата - ще се реши - ако наблегнеш много сериозно на ученето и потърсиш - вътре в себе си - Учителя, защото външната мътилка те е омагьосала и ти не знаеш дори кой си)...

Откакто Прометей донесе на човечеството ментала, всеки човек има нужда от учител, който да го научи как да мисли.
Това означава, че мисленето може да бъде и много разумно и много неразумно.

Хората приравняват мислене с разумност. Не е точно така. Разумността е нещо повече ор мисленето.
Мисленето сме го достигнали, а разумността не.

Човек може да бъде разумен и без да мисли. Може би това има предвид Диана като пита какво става като човек изгуби разсъдъка си.

Има юродиви, които се смятат за святи хора. Те пророкуват и могат да променят света около себе си. Изглежда, че нямат мисъл, но вържат разумни неща.

Разума е над мисленето и понякога трябва да заглушим мисленето, за да достигнем до разума.

Също е разумно да пазим хармонията и взаимно да си помагаме, когато изследваме някакъв въпрос.

Сега като си мисля за думата разум ми идват разни аналогии.

Например:

- Ра-Зум. Ра значи светлина, Зум - приемам. Значи ра-зумен е онзи човек, който носи светлина в себе си, който приема светлината и я изявява. И в Паневритмията има едно упражнение "Изгрява Слънцето". В част от него се пее: зум мезум, зум мезум.... Участника събира ръце и после отваря ръце, т.е. приема светлина от Космичното Слънце и предава светлината към хората.

- Раз-ум. От раз имаш ум. Раз-умен е този, който е интуитивен, прозорлив, схватлив.

Не е случайно и че на български думите ум, аум, ом са близки по звучение. И от там раз-ум, този който проявява божественото (ом, аум) във всеки един момент, който го проявява от раз, веднага, тук и сега.

На английски разум се превежда като reason, intelligence, mind, wit(s) . А разумен се превежда като: sensible, reasonable, judi-cious (справка SA Dictionary) . Значи разумния човек е чувствителен, умен, интелигентен т.е. съчетава в себе си доброта (сърце) и интелигентност (ум).

Кой (е този вътре у нас, който) забелязва какво правят другите хора? Кой е този у нас, който прави квалификации („духовни хора” ... "спекулират и оправдават собствената си слабост (безволие) и безотговорност)" ... Кой съди (кое е добро и кое е лошо)?

Това е малкото себе (егото, низшият ум, личността), което малко себе, когато му дойде времето за разпъване и го разпънат наистина - млъква, вземат му думата...

( Защото всеки един от нас минава личния си път на грешки и поправяйки тези "грешки" - се учи, и се развива... Един ден - всяка "грешка" - ще ни се стори много ценна, когато осъзнаем - каква полза е принесла за израстването ни... Това не е моя идея, а на Учителя)...

Разпънатото малко себе, т.е. - егото, вече не гледа настрани - какво правят хората, но погледът му е насочен нагоре, единствено към Отца и тогава - каквото чуе от Отца - само това говори...

А Отец не осъжда никого..."Нито аз те осъждам"... Това са думи на Христос... Бог е дълготърпелив... Той чака... Той не съди и не осъжда хората...

Този дух, който се има за окован в човешкото тяло, се нарича низш ум, или его... Само той мисли така...

И както го мисли - така е...

В момента, когато осъзнае, че всъщност проблемът е в мисленето му - егото се самоотрича от досегашните си мисли...

Разбира, че се е заблуждавало от едностранчивите си мисли за Истината...

Щом се случи това - то доброволно се слива с Христос в себе си (това е Висшето Себе, у човека) - и става едно с Бога...

За такъв човек, своеволието е отречено и от този момент нататък -

за него има само една Воля - и тя е Божията Воля;

(тъй като вече няма две същества - малкото аз и голямото Аз са се слели) ...

Така - има вече само Едно Същество - Бог и

само една воля - Божията...

Човек е намерил Истината (Христос в себе си) и вече е свободен,

(защото егото му, с неговите порочни поробващи мисли,

е под контрола на Висшия Аз; на Христос - станало е чрез самоотричането)...

Казва се, че такъв човек има Христов ум, или още - Христово Съзнание...

Този дух, който се има за окован в човешкото тяло, се нарича низш ум, или его... Само той мисли така...

И както го мисли - така е...

В момента, когато осъзнае, че всъщност проблемът е в мисленето му - егото се самоотрича от досегашните си мисли...

Разбира, че се е заблуждавало от едностранчивите си мисли за Истината...

Щом се случи това - то доброволно се слива с Христос в себе си (това е Висшето Себе, у човека) - и става едно с Бога...

За такъв човек, своеволието е отречено и от този момент нататък -

за него има само една Воля - и тя е Божията Воля;

(тъй като вече няма две същества - малкото аз и голямото Аз са се слели) ...

Така - има вече само Едно Същество - Бог и

само една воля - Божията...

Човек е намерил Истината (Христос в себе си) и вече е свободен,

(защото егото му, с неговите порочни поробващи мисли,

е под контрола на Висшия Аз; на Христос - станало е чрез самоотричането)...

Казва се, че такъв човек има Христов ум, или още - Христово Съзнание...

Принципно, категорията "грях" е от състава на понятията на т.нар. "отрицателно знание", от което този човек, който тръгва по духовния път, постепенно се чисти... Няма грях; грехът е една илюзия...

Земята е само училище... Тук няма никакви "грехове",а има само уроци, които се дават от духа, с цел да се развие нисшия ум, егото на човека, за да може гениалното его да стигне до там, че да успее да различи висшия ум, у себе си, който сега е в латентно състояние ...

Знаем, че умът е двояк...

Така - чрез урока на "проба/грешка" - своя, или у другите - човек различава нещата, анализира ги, преценява ги и така строи ценностната си система, към даден момент от време ...

С една дума - умът се учи да мисли и така - мислейки - израства, развива се...

Това правим и ние във форума - егото си мисли, че се забавляваме, а висшият ни ум знае, че се учим...

Висшият ни ум не мисли както нисшия (егото), защото той знае, че всичко вече е измислено...

"Трябва да знаете двата закона: насилието ражда насилие, Любовта ражда Любов. Истинската Божествена Култура изключва всяко насилие. Днес цялата земя е пълна с насилие - и между животните, и между хората. Само между неразумните хора съществува насилие. Всяко насилие, спрямо когото и да е, е насилие спрямо Бога, спрямо Божествения Дух.

Казват: "Не убивай!" Но ако не се прилага този морал към всички Същества, това не е морал.

Питате на какво се дължат нещастията в живота ни? Една от съществените причини е безразборното изтребление на млекопитаещите. И безразборното убиване и екзекутиране на хората. Когато душите на убитите отидат в астралния свят, създават условия за нервни болести и разстройства у хората. Ти мислиш, че като заколиш едно агне, не носиш отговорност. То се ръководи от Напредналите Същества. Ръководителят на агнетата ще иска отчет за неговия живот. Днес тези Същества може да премълчат, но един ден ще отговаряте за всичките си постъпки. Голямо е страданието на млекопитаещите - тяхното изтребление. Годишно се изтребват повече от сто милиона Същества. Там има голямо робство. Никакъв закон не ги пази. Нервните болести на сегашната бяла раса се дължат на избиването на животните. У млекопитаещите, когато ги избиват, се развива страх и отвращение. В следствие на това в астралния свят се образуват неблагоприятни условия за човешкото развитие.

Ще дойде ден, когато всички животни ще се освободят. Ти заколваш един вол. Това ли ще бъде благодарността ти към вола, който ти работи 20-30 години? Остави го да си пасе в своите старини. Те са били благословение на твоя дом. А ти унищожаваш това благословение сам. Пропъждаш онези невидими Същества, които са се грижили за тях...

Това, което Бог е създал, нямаме право да го унищожаваме."

из Двата пътя,
книга: Изворът на Доброто
Последни слова на Учителя
Мърчаево - 1944 г.

Нищите, не бедните. Бедните са бедни, нищите са търсещи. Нищите духом са тези, които търсят и се стремят към духовния живот.

Христо, не знам дали се интересуваш какво пише в Библията...

Въпросът, който задаваш е обяснен на доста места в Новия Завет, виж напр. в 1 Коринтяни 2 глава, само че там се използват понятията "естествен" или "плътски" човек - за този , който съответства на "грешни" и "духовен" човек - за този човек , който съответства на т. нар. "праведни"...

Идеята е такава, че "плътският" човек не разбира и се дразни от "духовния", тъй като счита брътвежите на "духовния" човек за глупост.

Това е така, защото "духовният", по вътрешен път , чрез Духа, получава нов тип знание - духовно , за съществуването на което знание - "плътският", материален човек, изобщо не подозира...

"Духовният" научава Божиите тайни по скрит, вътрешен път, защото те външно не могат да се проповядват... Проповядва им ги Единственият Учител - Святият Дух , по причина, че тези хора са започнали да "се чистят" от светската мъгла и вече "вдяват" по нещо и от духовните неща...

"Светското", "естественото", "плътското" (на наш език казано - егото) у тях, се е отдръпнало малко и е направило място и на "духовното"...

Тези хора живеят едновременно и двата живота - алтернативно... Понякога са "духовни", но като се "съблазнят" - връщат се към "плътското" ... Обаче - егото им шушне, че са изцяло "духовни" и затова те , в себе си, критикуват "плътските" светски хора , че (горките те) са невежи, не разбират духовните неща ( с които тези пък се гордеят) и ще горят в ада, "заедно с дявола и неговите ангели"...

Другата категория пък - "плътските" още нямат развити никакви духовни сетива ; нямат развито чувство за различаване и затова категорично още нищо не разбират от духовност... За тях - духовността е пълна глупост...Затова се дразнят...

Прав си, че "грешни" и "праведни" - са условни понятия ...

И двете категории си намират кусури едни на други и се критикуват и явно, и тайно...

Язък за контекста... Съсипа ти изказването, защото не внимаваш, като четеш...

Виж сега : Ти си се отплеснал по надарения човек, но Слава Севрюкова не коментира даровития човек, а просто - човекът, по принцип...

Какво да правим, ако човекът е обикновен, като нас, а не - надарен като Слава Севрюкова?

Отнася ли се и за ненадарения обикновен човек - изискването да бъде "по-нисък от тревата", или то касае само надарения? Само надареният ли да се снишава, "като тревата", а за обикновения човек - това изискване не е важно?

Забележи как, при отговора ти - някой вътре у тебе - е подменил условието на задачката и те е заблудил - ти не си писал по темата...

Тълкува се съждението : "Човек трябва да бъде по-нисък от тревата"...

Не се казва никъде - "надареният човек", за да се коментира изобщо някаква дарба - дали човекът е надарен, или е обикновен... Разглежда се общият случай - човек, а не някакъв частен случай на човек, който е с дарба...

И аз понякога правя същата грешка, но като се усетя - гледам да държа егото си под контрол, за да не ми се смеят после децата, че не внимавам... Уча го всеки ден - да мисли и при това мислене - да внимава и да различава нещата, това мое скъпо, миличко его...Има цял Закон за Различаването; това не е проста работа...

Защото - точно "малкото камъче обръща колата", когато не внимаваш...

Трудно ми бе с тази беседа. Трябваше време, да поотлежи.
Учителят работи фино на дълбоките нива.

Схващането й изглежда просто - обяснява символите.
Но тези символи, дори и преведени, ме замислиха още повече.

За умът е нужно укротяване.
А той се стрелка навсякъде.

За влюбените казват, че са глупави.
Влюбените виждат единствено и само своя възлюбен.

Когато човек се влюби, казват, че престава да мисли правилно.
А той вижда единствено Него. И търси общуване и сливане със своето Слънце...

Когато държим в съзнанието си една единствена идея,
когато неотклонно и смислено тя ни обвзема,
ние се сливаме с нея.






Време е вече, хората да отправят мисълта си в друга посока.
– Как ще стане това? Коя е правата посока?

В едно царство, някой си се провинил в политическо престъпление, за което бил осъден на смърт.
Царят решил да пощади живота на престъпника с условие, да обиколи целия град,
с гърне мляко на главата, без да пролее капка на земята.

Осъденият се съгласил на това условие.
Турил на главата си гърне, догоре пълно с мляко и обиколил града, без да пролее капка мляко. Животът му бил подарен.
Като го запитвали, какво видял в града по това време, той отговарял:
Нищо и никого не видях. – Защо? – Защото мислех само за гърнето с млякото на главата си.

Казвам: Докато виждаш всичко в града, ти си на опасен път.
Трябва да забравиш всичко, да бъдеш сляп за всичко, каквото виждаш.
Само така животът ти ще бъде подарен.

Щом имаш една Божествена идея, трябва да жертваш за нея целия си живот, всичко, каквото имаш.
Днес, когото срещнеш, всеки разказва, какво видял и чул.
Докато виждаш и чуваш всичко, което става около тебе,
ти не можеш да носиш гърне с мляко на главата си, без да го разлееш.

Ще управлява всички народи

По въпроса за отдалечаването, Учителят, в "Проява на Любовта", каза:




Отдалечаването

е функция на живот в егото

(вместо живота в истинското Себе на човека, който идва, когато

осъзнаем идеята за братството

вътре в себе си,

а не само на думи)...

Според мен, Слава Севрюкова е знаела библейската истина за човека и просто я е споделила...

В Писанието се казва, че всеки човек е като трева; с трева е сравнен, с нищо повече от трева... И всяка една такава „трева“, си заслужава да почита „тревата“ до нея, т.е. - другия човек... Защото единственото нещо, което наистина си заслужава усилията, докато сме тук, на Земята – това са изградените добри човешки отношения...

Единствено те са тази ценност, която един ден ще вземем с нас и в отвъдното...

Ето стиховете:




Учителят в беседата „Домостроителят“:

По въпроса за отдалечаването, Учителят, в "Проява на Любовта", каза:




Отдалечаването

е функция на живот в егото

(вместо живота в истинското Себе на човека, който идва, когато

осъзнаем идеята за братството

вътре в себе си,

а не само на думи)...

По въпроса за отдалечаването, Учителят, в "Проява на Любовта", каза:




Отдалечаването

е функция на живот в егото

(вместо живота в истинското Себе на човека, който идва, когато

осъзнаем идеята за братството

вътре в себе си,

а не само на думи)...