Велина Василева

Щях да напиша това в тема "Интересни книги", но тя май е заключена...

Исках да препоръчам на тези от нас, които още не са ги чели - книгите на Екхарт Тол ...

В електронен вариант, ги намерих тук : "Силата на настоящето" и "Гласът на покоя" ...

Темата - "Опасностите по духовния Път" е много близка по смисъл до идеята на Екхарт Тол (както и на всички истински духовни учители) - за преодоляване на Егото...

Защото Егото е първата и единствената опасност по Пътя...

Просто - други опасности, освен нашето собствено Его - наистина няма... Ученикът задължително следва сериозно да се занимае - да дефинира и да разучи подробно маневрите на своето собствено Его, ако мисли за сериозно духовно развитие... Иначе - трудът му си остава в сферата на заниманията , а той самият е заклещен в хватката на еволюцията - прераждане, след прераждане, докато отново - някой ден - се намери пред същата дилема - Егото ( т.е. - Плътта /библ./), или Духът... Разбира се, в духовната литература, Егото се крие зад различни понятия и различни обиколни разяснения на проявите му , но всички те водят към един и същ смисъл, касаещ нуждата от "изтръгване на "дяволския нокът" у нас" (както се изразява Учителят), или - по друг начин казано - преодоляване на гравитацията на Дървото за познаване на доброто и злото и приемане на съкровената връзка с Бога, представена като живот по Божията Воля, посредством Дървото на Живота...

Още един линк: Екхарт Толе

Идеално търпение

Ако на децата се забранява да прилагат своята творческа енергия,
в тях ще стане подпушване и те ще се проявяват
в ред отрицателни направления: в кражби, в лъжи и т. н.

Коя е причината за лъжата в децата?
За да се избегне кражбата, добре е във всяко село или всеки град
да има една общинска или градска плодна градина
с няколко хиляди плодни дървета и
децата да се пущат свободно вътре и да си късат,
колкото плодове искат за ядене, без обаче да турят в торбите си.
По този начин кражбата ще бъде избегната.

Иначе, децата всеки ден ще се намират под силното желание
да си откраднат било ябълки или орехи, или круши.

Затова, дайте свобода на децата да ходят из градините
да си късат свободно плодове.
Казвате: Кой ще харчи тия пари за такива градини?
– Ако не харчите за градините, ще харчите за затворите,
дето седят да се хранят с хиляди хора, без да се използва техния труд.

Аз разглеждам въпроса от друго гледище и затова казвам,
че трябва да има една градина,
в която да се даде право направление на децата.

В това отношение на всяко дете трябва да се знае какви наклонности,
какви дарби и таланти е вложила природата в него,
и да се даде възможност на тия негови дарби и стремежи да се развиват правилно.

Не се ли развиват правилно,
това значи тази енергия в него да се подпуши
и да се прояви за сметка на нея някаква престъпна наклонност.

Всички престъпления сега в света се дължат
именно на тази подпушена енергия в децата от миналите векове още.

Не е само това, но човек като съзнае тези неща,
той трябва разумно да изправи своите погрешки още от създаването на мира.

Някой носи едно тяло зле организирано,
с ред отрицателни наследствени качества още от миналото от хиляди години насам.

Ти съзнаваш, че в тебе има нещо зло, нещо престъпно,
не искаш да го вършиш, но нещо в тебе те подтиква да го направиш.
Това показва, че има някакъв закон, който работи в тебе.
Как се е явил този закон?

Съвременните учени правят ред опити в това направление,
за да научат закона, който действа в човека.

За тази цел те поставят човека в магнетичен сън.
Всеки човек може да се постави в такъв магнетичен сън, не в четвърта, но в трета степен,
да заспи и тогава съзнанието му не е будно.
В това положение на магнетичен сън,
някой може да му внуши една мисъл или една идея
да извърши някаква кражба или едно убийство, или някакво престъпление
в точно определен ден и час.

Като се събуди от този сън
този човек нищо не знае и не помни,
обаче когато дойде ден на това престъпление,
той ще извърши точно това, което някога му е било внушено.

Казвам: Ако хората знаят този закон,
че като заспи човек магнетически сън, може да му се внуши да направи някакво зло,
те трябва да знаят, че същият закон работи и за доброто.

Ако такъв човек, който сме приспали в магнетически сън,
се намира под внушението на едно добро дело,
като се събуди,
той ще изпитва също така едно силно желание,
без да знае защо и как,
да извърши едно добро дело.
И той сам ще се чуди как е направил доброто дело.

„Добрите вести“.
Това са добрите вести, които идат сега в света.
Докато са в будно състояние, както и да се проповядва на хората,
те няма да се поправят,
но като заспят, тогава могат да се оправят.
Добри вести

Това е най-сериозният въпрос на света. Търси! Словото казва - "Който търси - намира"... Само търси... Няма универсална рецепта; търси по своему... Намери Душата си; нататък е лесно...
Учителят казва, че в същия момент, в който откриеш себе си - ти ще откриеш и Бога...

Допуска се засега грешката,
хората да търсят дивиденти, чрез комплиментите си,
поради насилието, с което властимащите си служат
и всяването на страх у нискостоящите...

Комплиментът така се явява - своего рода индулгенция; средство против страха...

Иначе същите подмазвачи -
нямаше дори да се сетят - за комплимент към силния на деня,
а щяха да го насочат правилно - към слабо същество,
с единствената благородна цел - да укрепят силите му...

Затова само служи комплиментът - той е външна помощ, предназначена за слабия човек...

Защото силният човек е призван да служи,
нему е ДАДЕНО предварително всичко, за да служи на другите;
нему не са потребни никакви комплименти, за да го укрепват допълнително, по външен път...
Затова такива излишни комплименти само надуват още егото му
и приближават часа са спукването му - като набрал цирей...
Само в този смисъл - от такива комплименти има истинска полза...

Тук, в братски среди - такова поведение е недостойно
и за този,който прави и за този, който приема със задоволство
комплименти, по свой адрес; така мисля...

Не е за осъждане, никак - все пак такъв човек, обрал комплиментите на мнозина,
ще се ползва един ден от тях,
при болезненото спукване на егото си,
което е отредено за всеки един от нас, без никакво изключение!...

Но е най-малкото - смехотворна -
тази демонстрация на страхлива слабост,
сред нас, които искаме да минем и за духовни хора,
т.е. - да "закичим и това перо на шапката си"...

За отношението си към комплиментите Учителят казва така:



Път на зазоряване

Мисля, че е ясна
диаметралната противоположност
на мненията, когато се разглеждат
светския и духовния аспект на комплимента

(Очевидно е, че постът ми засяга единствено изявите на хора, които се мислят за духовни,
а пък проявите им са напълно в светски дух, без те да са го забелязали дори...
И това е само в случай, че някому би принесло полза,
но без никакви претенции
за упрек, или за последна инстанция - по-надолу обяснявам защо...

Ако някой омаловажава различието - светски/духовни хора
(т.е.- обикновени хора/ученици) -
също няма да споря с него...
Въпрос на вкус; всеки сам решава какъв е
и дали, кога и как ще приеме дадена идея)...

Мисля също,че нищо лошо няма,
когато светските хора си правят комплименти,
а тъкмо напротив - това е далеч по-добре,
отколкото да се нагрубяват,
(но не светският вкус беше фокус на разсъжденията ми!)...

Изобщо не коментирам тук, във форума, светските хора
и тяхното общуване...
За мене то е адекватно на нивото им и в този смисъл -
е точно според възможностите им...

Към светските хора нямам никакви забележки
и им поднасям само уважението си...
Отдавам им правото да се изявяват всякак...
Защото никой не може да надскочи себе си
и всеки е в правото си да се самоопредели...

И аз вярвам, че предвид всеобщата хармония, която е неизменна, никога снежинката не пада на грешното място...

"Та казвам: Докато сте още на Земята, вие трябва да разберете всичко онова, което очаквате да разберете. Като не могат да разберат онова, което трябва, някои казват: „Като умрем, тогава ще разберем това, което трябва.“ По-добре е още тук да разберете това, което ви е нужно. Сега вие сте дошли до положение, при което се нуждаете от известни опитности.

Всеки от вас трябва да излиза от тялото си поне пет–шест пъти през годината и да отива на разходка за известно време, след което пак да се върне. Някои имат възможност да излизат от тялото си, но това става несъзнателно. Важно е човек съзнателно да излиза от тялото си, да се разходи и пак да се върне. Това трябва да става без страх.

Някои, даже и всички, които спят, излизат от тялото си, но това трябва да става съзнателно и по всяко време, когато човек пожелае. Като спи, човек излиза от тялото си, но това не става доброволно. Тогава той се намира в затвор и по желанието на други го пущат за известно време да се разходи и пак го прибират. При това положение човек е свободен само за един–два часа и после пак го прибират в затвора.

Ако прави такъв опит, човек трябва да бъде безстрашен. В първо време той ще усети, че ръцете и краката му започват да изстиват, но не трябва да се страхува.

Преди да напусне тялото си, човек трябва да си внуши мисълта, че пак ще се върне. Не направи ли това, той може да остане вън от тялото си. Няма по-страшно нещо за човека от това да остане вън от тялото си. Той е изгубен вече. Той изпада в един ненормален свят. Обаче, ако човек съзнателно излиза и се връща в тялото си, той придобива голяма опитност.

Тогава неестественият страх в човека ще изчезне и той ще види, че може да живее и вън от тялото си. Законите там са други. И там може да остане човек да живее, но само след като е свършил земното училище. Земният живот е приготовление за по-висок живот. Земният живот е една велика школа, за която трябва да намерите учители.

Сега аз ви говоря за истината. Но като ви поучавам, аз трябва да имам любов към истината. Няма по-опасно нещо от това да имате учител, който ви учи без любов към истината, без любов към самите вас.

Вие трябва да имате учител, който ви обича, който е готов да се жертвува за вас. Обича ли ви, под негово ръководство вие ще имате различни постижения. Който не ви обича, той може да ви причини хиляди злини.

Никога не се подлагайте на опит, без да участвува Божествената, безкористна любов."

Реална и идеална обстановка на нещата

Рудолф Щайнер - "Как се постигат познания за висшите светове"

Вътрешният говор и вътрешното слушане. Вътрешната мистична връзка