Велина Василева

Яков 3 глава:

Според мен - важното е да се обича - условно, безусловно - комуто както и доколкото е дадено...

Защото човек не може да се напъва да обича безусловно - това е абсурдно и е нелепо!... Нито пък - човек може "да произведе" някакси - любов, у себе си - по свое желание, та да обича - по заповед, отвън...

Любовта е дар от Бога...

Тя, според Учителя - се проявява като стремеж в сърцето, като чувство в душата, като сила в ума и като принцип - в Духа... И това зависи от нивото на съзнание на човека - как любовта ще се прояви, чрез самия него...

Важното е - да се уважава любовта у другите - безусловно...

Да не се осъжда любовта у другите хора, когато я забележим; да не я одумваме и критикуваме - като позволена, или - непозволена, като достатъчна, или - недостатъчна, според нашия личен аршин...

Мекият, внимателният човек, човекът с новото разбиране - ще я уважи тази любов, забелязвайки я у другите и няма да се занимава с клюки, защото той вече знае, че въпросът опира до духовни реалности и че не е негова работа да се произнася негативно...

Респект трябва да има, пред Любовта, даже и тогава, когато ни се струва, че някой дълбоко греши в чувствата си и те ще се разпаднат неизбежно... Обаче ние не знаем какви са намеренията на Провидението, в случая и защо любовта е дошла при някого - точно такава...

Според мен - важното е да се обича - условно, безусловно - комуто както и доколкото е дадено...

Защото човек не може да се напъва да обича безусловно - това е абсурдно и е нелепо!... Нито пък - човек може "да произведе" някакси - любов, у себе си - по свое желание, та да обича - по заповед, отвън...

Любовта е дар от Бога...

Тя, според Учителя - се проявява като стремеж в сърцето, като чувство в душата, като сила в ума и като принцип - в Духа... И това зависи от нивото на съзнание на човека - как любовта ще се прояви, чрез самия него...

Важното е - да се уважава любовта у другите - безусловно...

Да не се осъжда любовта у другите хора, когато я забележим; да не я одумваме и критикуваме - като позволена, или - непозволена, като достатъчна, или - недостатъчна, според нашия личен аршин...

Мекият, внимателният човек, човекът с новото разбиране - ще я уважи тази любов, забелязвайки я у другите и няма да се занимава с клюки, защото той вече знае, че въпросът опира до духовни реалности и че не е негова работа да се произнася негативно...

Респект трябва да има, пред Любовта, даже и тогава, когато ни се струва, че някой дълбоко греши в чувствата си и те ще се разпаднат неизбежно... Обаче ние не знаем какви са намеренията на Провидението, в случая и защо любовта е дошла при някого - точно такава...

Ако на децата се забранява да прилагат своята творческа енергия,
в тях ще стане подпушване и те ще се проявяват
в ред отрицателни направления: в кражби, в лъжи и т. н.

Коя е причината за лъжата в децата?
За да се избегне кражбата, добре е във всяко село или всеки град
да има една общинска или градска плодна градина
с няколко хиляди плодни дървета и
децата да се пущат свободно вътре и да си късат,
колкото плодове искат за ядене, без обаче да турят в торбите си.
По този начин кражбата ще бъде избегната.

Иначе, децата всеки ден ще се намират под силното желание
да си откраднат било ябълки или орехи, или круши.

Затова, дайте свобода на децата да ходят из градините
да си късат свободно плодове.
Казвате: Кой ще харчи тия пари за такива градини?
– Ако не харчите за градините, ще харчите за затворите,
дето седят да се хранят с хиляди хора, без да се използва техния труд.

Аз разглеждам въпроса от друго гледище и затова казвам,
че трябва да има една градина,
в която да се даде право направление на децата.

В това отношение на всяко дете трябва да се знае какви наклонности,
какви дарби и таланти е вложила природата в него,
и да се даде възможност на тия негови дарби и стремежи да се развиват правилно.

Не се ли развиват правилно,
това значи тази енергия в него да се подпуши
и да се прояви за сметка на нея някаква престъпна наклонност.

Всички престъпления сега в света се дължат
именно на тази подпушена енергия в децата от миналите векове още.

Не е само това, но човек като съзнае тези неща,
той трябва разумно да изправи своите погрешки още от създаването на мира.

Някой носи едно тяло зле организирано,
с ред отрицателни наследствени качества още от миналото от хиляди години насам.

Ти съзнаваш, че в тебе има нещо зло, нещо престъпно,
не искаш да го вършиш, но нещо в тебе те подтиква да го направиш.
Това показва, че има някакъв закон, който работи в тебе.
Как се е явил този закон?

Съвременните учени правят ред опити в това направление,
за да научат закона, който действа в човека.

За тази цел те поставят човека в магнетичен сън.
Всеки човек може да се постави в такъв магнетичен сън, не в четвърта, но в трета степен,
да заспи и тогава съзнанието му не е будно.
В това положение на магнетичен сън,
някой може да му внуши една мисъл или една идея
да извърши някаква кражба или едно убийство, или някакво престъпление
в точно определен ден и час.

Като се събуди от този сън
този човек нищо не знае и не помни,
обаче когато дойде ден на това престъпление,
той ще извърши точно това, което някога му е било внушено.

Казвам: Ако хората знаят този закон,
че като заспи човек магнетически сън, може да му се внуши да направи някакво зло,
те трябва да знаят, че същият закон работи и за доброто.

Ако такъв човек, който сме приспали в магнетически сън,
се намира под внушението на едно добро дело,
като се събуди,
той ще изпитва също така едно силно желание,
без да знае защо и как,
да извърши едно добро дело.
И той сам ще се чуди как е направил доброто дело.

„Добрите вести“.
Това са добрите вести, които идат сега в света.
Докато са в будно състояние, както и да се проповядва на хората,
те няма да се поправят,
но като заспят, тогава могат да се оправят.
Добри вести

В съвременния живот е интересно, че глупавите хора са станали съдии.

Тези хора, които не живеят добре,

те съдят.

Чудна работа.

В музиката отличните професори ги натоварват да преподават и
рядко е глупав цигулар да стане професор.

А пък в живота всеки става професор и
ще преподава урок за морал кой е добър човек и прочее.

Че кой е добър човек?

Добрия човек – вари го, печи го, каквото и да го правиш,
той все си е добър.
Сто тояги да му удариш,

той си мълчи.
Любов без закон

Нещата остават неизяснени.

Ние ги схващаме частично и затова казваме, че някои неща са неразумни.

Неразумни са тия неща, защото не сме във връзка с тях.

Защото всяко нещо, което е свързано с нас, ние считаме за разумно.
Всяко нещо, с което не сме свързани, е неразумно за нас, защото няма с какво да го ценим.

Тия неща за нас са необясними.

За пример всеки човек, който ви обича, вие сте свързани с него, неговата обхода е една.

А онзи, който не ви обича, който няма никаква връзка с вас,
той ще бъде неразумен за вас, неговата обхода ще бъде неразумна

и той няма да иска да знае за вашите възгледи, за вашите чувствувания.
Плевели

В съвременния живот е интересно, че глупавите хора са станали съдии.

Тези хора, които не живеят добре,

те съдят.

Чудна работа.

В музиката отличните професори ги натоварват да преподават и
рядко е глупав цигулар да стане професор.

А пък в живота всеки става професор и
ще преподава урок за морал кой е добър човек и прочее.

Че кой е добър човек?

Добрия човек – вари го, печи го, каквото и да го правиш,
той все си е добър.
Сто тояги да му удариш,

той си мълчи.
Любов без закон

Дванадестият час
12. неделна беседа от Учителя,
на 8 декември 1935 година.
София, Изгрев

Считайте, че работата е сериозна сега.

Годините, които настъпват, са години да служим на Бога без закон, по любов.

А пък сега всички служат под закон.

Ти казваш: „Аз трябва да вярвам.“ Щом трябва да вярваш, то е под закон.

В дома бащата и майката служат много добре. И слугата служи добре. По закон всички служат много добре. Много добри са хората. Но оставете хората свободни, накарайте ги по любов да работят, и ще видите каква обхода ще имат. Всеки ще казва: „Аз съм на особено мнение.“

А пък какво е особеното мнение? Всички други да работят, а пък аз да почивам. А пък точно обратното трябва да се каже: всички да почиват, а пък аз да работя. Аз така го тургам.

Що е любов? Всички да почиват, а пък аз да работя. Това е любов.

А пък сега е: всички да работят, а пък аз да почивам.

Що е законът на любовта? Всички други да бъдат лоши, аз да бъда добър и да слугувам.

Любов без закон

В съвременния живот е интересно, че глупавите хора са станали съдии.

Тези хора, които не живеят добре,

те съдят.

Чудна работа.

В музиката отличните професори ги натоварват да преподават и
рядко е глупав цигулар да стане професор.

А пък в живота всеки става професор и
ще преподава урок за морал кой е добър човек и прочее.

Че кой е добър човек?

Добрия човек – вари го, печи го, каквото и да го правиш,
той все си е добър.
Сто тояги да му удариш,

той си мълчи.
Любов без закон

Според моето определение човек без любовта не може да бъде вегетарианец по никой начин. И плодоядец не може да бъде.

И да иска, не може. Забранено му е.

Адам, след като яде от дървото на познание на доброто и злото, не можа да яде от другото дърво на рая.

Без любов, и да искаш да живееш добре, не можеш. Не е позволено да живееш добре.

С любовта е позволено да живееш добре.

И ние си блъскаме главата, искаме това, което не е позволено. Искаме да примирим доброто със злото.

Те са два метода различни. Те си работят. Те са на мястото. Те са създали света. Той е един съвсем отделен свят.
Светът с добро и зло, това е един свят, дето трябва да живеят най-разумни същества, понеже в света на доброто и злото условията са много тежки. Няма условия по-тежки от това познаване на доброто и злото.

Разгледайте цялата история, и ще видите, че цялата земя е посеяна с човешка кръв и всички са страдали. Ние живеем върху костите и върху плътта, и върху кръвта на хората, които са измрели. Отгоре им живеем. Върху една мъртва материя. И върху тая мъртва материя ние искаме да бъдем щастливи.

Тогава във вашия ум се поражда въпросът: „Кой е церът на това?“ Или преведено, как ще се реши тая задача? Ще приложиш любовта без закон. Ще приложиш в живота си и обичта без закон.

Щом приложиш любовта със закон, ти си в стария порядък. В Писанието е казано: „Ще отнема каменното им сърце и ще им дам плътско. И ще Ме познаят от малък до голям.“

Сегашните вегетарианци не ми се харесват. Смешни са сегашните вегетарианци.

Ще приведа един български пример. На българските заговезни в един дом, след като заговели, сварили една кокошка и почнали да ядат. Чули, че идат съседите и те скрили кокошката отдолу под масата и извадили чорба с коприва. Попитали ги: „Какво ядете?“ Те казали: „Коприва.“ А кокошката е отдолу под масата.

И във вашите веруюта е така: отгоре е копривата, а отдолу е кокошката. Че какво е това верую, когато под новото верую е кокошката? А като заминат съседите, тогаз се туря копривата отдолу, а кокошката отгоре. Трябва да влезем в положението на кокошката. Аз се поставям в положението на кокошката. Някой, който отсича главата на кокошката – тя страда. И казвам: „Ако аз съм в положението на кокошката, ще искам ли да ми отрежат главата?“

Аз се поставям и в положението на един човек, който страда. Това, което ми е неприятно в даден случай, няма да го причинявам на другите. Не е възможно да живеем един чист живот без любов.

Хора без любов винаги живеят един нечист живот. И целият свят да се събере, не може да ме убеди в противното. Хора с любов живеят чист живот.

Ето какъв е животът без любов, при най-малкото поколебаване в любовта идват нещастията. И при най-малкото решение да вървиш по любовта, животът ти се изменя. И ако има добро в света, то е защото хората помислили за любовта. Само като помислят хората за любовта, тя изпраща своите благословения. При всичко, че не изпълняваме закона на любовта, то Бог е толкова благ, че пак изпраща всеки ден Своите благословения.

Та казвам, за бъдеще сейте вашите житни зърна върху почвата на любовта, а не върху почвата на безлюбието. В бъдеще сейте вашите житни зърна върху доброто си сърце, а не върху лошото си сърце. Колко е мъчно сега да посееш едно семе на любовта.
Казват: „Кога ще дойде Христос?“ Христос сега е в света. Вие го виждате в Евангелието веднъж с камшик вътре в храма. Влиза и гони месоядците, които изкараха Христа от търпение. И Той влезе в храма с камшик и им каза: „Не правете дома Ми дом търговски. За какво са тези животни в храма?“ Той само веднъж го направи това, а не два пъти. И видя, че тази работа по този начин не може да стане.

И сега виждаме Христа в света. Доста голям камшик има сега. Че всяка война е камшик. Че какво мислите? А пък вие виждате сега и добрата страна. Любовта идва при ранените. Има сестри милосърдни и лекари, които лекуват. По-добре е с една ръка да влезеш в Царството Божие или с един крак, отколкото с два крака и две ръце, и да идеш в пъкъла.

Направете един опит: един ден да живеете, без да се смутите. Целия ден да бъдете весели. Че каквото и да стане, да не се изгуби вашето разположение. Да бъдете толкова умни, че никой да не може да ви предизвика. Че много е това. Но е възможно. При любовта нещата могат да се приложат, но без любовта не могат. Страданията ще продължават дотогава, докато приемем любовта и почнем да живеем по нея. И това ще стане по свобода. Това с насилие няма да стане. Щом живеят хората без любов, всякога ще има насилие.

Ти не можеш да бъдеш син на Бога, ако не си роден от Бога. Само родените от любовта са синове Божии. А пък ония, които не са родени от любовта, те не са синове Божии.

Има два рода човеци.
Роден от любовта, той е син Божи.
А онези, които не са родени от любовта, живеят по знанието на доброто и злото.

Това е сегашният порядък на нещата.

И тогаз няма какво да се смущаваме. Ще колиш кокошки, ще печеш кебапчета и няма да му мислиш много.
Копривата ще турят ту отдолу под масата, ту отгоре. И много естествено е.
Зимно време водата замръзва, а лятно време се размразява. Лятно време водата всичко върши, а зимно време тя почива.

Та казвам, новото в света седи само в няколко думи: служене на любовта.

Любов без закон

Най-чудно ми е как човек приспособява удобно собствената си представа за "свободен избор" към иначе "свободната" си предствава за "духовна свобода".

Не мога да приема изкривената представа за "свобода" на "вегитарианско мислене" с подобни неглижирани идейки: "аз не ям месо, ама от време навреме, що пък да не хапна" или "аз не ям, ама другите са "свободни" да не ядат, няма какво да им казвам" - особено когато се отнася за дете, а и не само. То е ясно, че на сила хубост не става, още по-малко можеш да насилиш човешкото сърце.

Вили го каза , че докато човек не е "вегитарианец" отвътре, в ума и сърцето, т.е. докато не престане да бъде месоядец в мислите и чувствата си, никакво вегитарианство и "диета" нямат смисъл.

Ние всички имаме майка и татко, нали? Всички животни и те имат майка и татко, нали?

И къде е манипулацията на детската психика, когато моето дете знае, че е ужасно тъжно и самотно пухкавото зайче без мама зайка, че пиленцето е уплашено, когато хванат за перушината мама кокошка онези, които не ядат месо, ама дават "чисто" месо на децата си? А други и на себе си?

И ако аз искам да живея, защо животните да не живеят? Казано е в Писанието, че убийството е Грях. Не се интерпретира на животно или на човек.
Христос защо дойде? За да даваме нашата литературна интерпретация за Неговата смърт ли?

Реших да пиша по тази тема, защото човек много умело се крие от Истината и все за "неговата истина" говори. А тя е добре маскирана лъжа.

Но Истината - Тя Блести. Някои Я виждат, чувстват, други ослепяват.

Ето какво казва Учителят , а Бог - Авторитетът - стои зад неговите думи:

"Чрезмерното избиване на млекопитаещите животни създава аномалия в природата.

Повечето болести се дължат на избиването на млекопитаещите и на птиците.

Понеже с това избиване се спира тяхната еволюция, всички сили, които трябва да образуват тяхното благо, остават неизползвани, и с това се явява един хаос, който е причина за разните болести. Знаете ли какво става след безразборното изтичане на тази животинска кръв? –

От изпаренията ѝ се образуват разни серуми и култури за вредоносните бацили, от които дохождат всичките злини в органическия свят.

За да се тури равновесие в природата, тя трябваше да отдели около

100,000,000 килограма кръв, за да се балансира тази на животните.

Но днес, в тази война се пусна около 200,000,000 килограма човешка кръв.

Някои ще искат да докажа това нещо. Аз имам ред доказателства за това и виждам, че законите в природата са верни и по отношение на вашия живот. Ако биете, нагрубявате баща си, проверете след това, дали ще имате такова разположение на духа, каквото сте имали и по-рано. Особено ако този човек е поет, нека се опита след това да напише нещо хубаво."


Старият книжник, НБ, 29 юни 1919г

Само тогава, когато това, първоначалното впечатление за "толкова произволно", се напълни със смисъл -
тогава нещата идват на мястото си - за всеки един от нас...

За да стигнем до безупречния ред на Божественото естество у човека, минаваме през "произволното" - на човешкото естество у нас...

За това - трябва да се смени порядъка...

Човек трябва да изчисти съзнанието си, за да се домогне до правата мисъл...

Когато съзнанието не е чисто, умът не работи добре...
Тук...

Хранене?... Само физическото хранене ли се включва тук, във Форума на Портала към съзнателен живот...?
Има много сайтове и форуми; достатъчно са в нета - с чисто физическа насоченост...

А духовното хранене на същинския човек у нас?... Какво за него?...

Учителя: "Човек се храни чрез съзнанието. Съзнанието е процес на храненето на човека. Същинският човек се храни чрез своето съзнание. Тъй щото, защо трябва да се учи човек? Трябва да се учиш, защото, ако не се учиш, твоето съзнание няма да бъде чисто." Тук...

Точно в такава тема и в такъв форум - въпросът за храненето трябва да се разшири и да се обогати малко - няма лошо в това ... Защото физическото хранене е приоритет само на животните, на истинските животни, по паспорт...

А човекът, СЪЗНАТЕЛНИЯТ човек - би следвало да се повдигне малко и да потърси още - още нещо малко в повече - да добави към въпроса за храненето... Ако желае, разбира се и ако е готов за това...

Колкото до "личното!" приемане на дадено мнение -
това не е задължително
и е за предпочитане -
да се абстрахираме всички от личното, доколкото можем...
Да го забравим и да не не го търсим, съзнателно...

Вместо личното, човешкото, да търсим единното, Божественото...

Защото - само този, който го търси това - личното, или това - Божественото - само той, задължително, го намира...

Т.е. - намираш само това, което търсиш...

Какво търсиш и в какво вярваш - това е същественото...
В този смисъл - търсиш ли личното - значи, че Божественото е далеч още от тебе...

Матей 8:13
Тогава Исус рече на стотника: Иди си; както си повярвал, така нека ти бъде.

Затова чистото съзнание е толкова важно за нас,
за да може умът ни да работи правилно и
да прави разлика между човешкия и Божествения порядък на нещата...

"Аз не искам да сте слаби,

а да се нахраните – как? –

да нахраните вашия ум, вашето сърце.

Да придобиете живот вечен –
това значи да знаете да нахраните не само своето тяло, но и своето сърце, своя ум, своята душа, своя дух.

То е метод на хранене, според дълбокото Христово учение.

И тази сутрин аз бих сложил туй заглавие на моята беседа:
„Как да се научим да се храним“.

Вие сте се научили само да дъвчете и много хубаво владеете това изкуство.

Сега започнете от там нататък;

сложете блюдото и нахранете
вашето сърце,
нахранете вашия ум,
нахранете и вашия дух.

И като се нахраните така, ще ви кажа, че сте много умни,
че сте усвоили Христовото учение и
че ще придобиете вечен живот,

понеже знаете как да се съедините с Бога."
Необходимостта да познаваме Бога

Чудесен пример за това, че истинското вегетариантство
може да бъде единствено вътрешно, духовно качество на характера...

"Доброто е свързано с вегетарианството, защото в доброто няма никакво насилие."

Т.е. - един човек може да се нарече истински вегетарианец само тогава,
когато е приключил с насилието в своя живот,
а не - когато външно само е започнал да се въздържа от употребата на месо,
но по характер си е все още хищник - насилник - преследвач на инакомислещи
и осъдител на други хора...

Външното, показното вегетариантскво е само алюзия, символ
на онова красиво качество на душата - доброто,
което се придобива постепенно, по вътрешен път...

Илюзорно е да си мислим, че веднага щом преустановим яденето на месо - ставаме добри...
Напротив - често започваме да развяваме вегетариантството си като знаме - от неразбиране на въпроса...
Добър е само Бог...

"Аз не искам да сте слаби,

а да се нахраните – как? –

да нахраните вашия ум, вашето сърце.

Да придобиете живот вечен –
това значи да знаете да нахраните не само своето тяло, но и своето сърце, своя ум, своята душа, своя дух.

То е метод на хранене, според дълбокото Христово учение.

И тази сутрин аз бих сложил туй заглавие на моята беседа:
„Как да се научим да се храним“.

Вие сте се научили само да дъвчете и много хубаво владеете това изкуство.

Сега започнете от там нататък;

сложете блюдото и нахранете
вашето сърце,
нахранете вашия ум,
нахранете и вашия дух.

И като се нахраните така, ще ви кажа, че сте много умни,
че сте усвоили Христовото учение и
че ще придобиете вечен живот,

понеже знаете как да се съедините с Бога."
Необходимостта да познаваме Бога

Има Нещо, което се явява първопричина - за "плюскането" на пържоли, или на гъби, или на каквото и да е - напр.- за плюскането на череши...

Въпросът е в осъзнаването му...

Т.е. - дали ти смирено осъзнаваш, че не си ти факторът и затова си мълчиш и не размахваш пръст към другите,

или все още считаш себе си силен - да решаваш и да определяш сам битието си...

Лошо няма - и в двата случая - все ти си прав...

Ако считаш, че ти си факторът - прав си... Така е в човешкия порядък и ти си в него...

Ако считаш, че Бог е "Този, Който върши всичко във всичките човеци" - пак ти си прав... Така е в Божествения порядък и ти си в Него...

Това, което със сигурност трябва да разбереш за себе си, е -
КОГА СИ В ЧОВЕШКИЯ И КОГА СИ В БОЖЕСТВЕНИЯ ПОРЯДЪК
на нещата...

Нищо повече... Избери си сам...
Прав си - каквото и да решиш... Няма място за спор...
Мир...

Означава този човек да е приключил с изявата на нрава на духовен хищник, преследващ чужди мисли и чувства (мнения)...

Да бъде кротък и смирен, по сърце... Послушен като Исус, така:

Филипяни 2:8
и, като се намери в човешки образ, смири Себе Си и стана послушен до смърт, даже смърт на кръст.

Такъв човек не упражнява никакво духовно насилие над мислите, чувствата и постъпките на другите хора -
въздържа се от всякакво съдене, защото е придобил силата за това...
Осъзнал е и е усвоил изкуството на разбиране и приемане на инакомислещите...

(Преди да дойде това вътрешно духовно израстване у човека -
външното практикуване на вегетариантство не означава много,
особено в случай,
че се възприема като лична заслуга, вместо като Божия благодат...
Такъв човек е все още месоядец, без да го съзнава...
Осъзнават го обаче жертвите му, които се чувстват наранени от поведението му)...

Има Нещо, което се явява първопричина - за "плюскането" на пържоли, или на гъби, или на каквото и да е - напр.- за плюскането на череши...

Въпросът е в осъзнаването му...

Т.е. - дали ти смирено осъзнаваш, че не си ти факторът и затова си мълчиш и не размахваш пръст към другите,

или все още считаш себе си силен - да решаваш и да определяш сам битието си...

Лошо няма - и в двата случая - все ти си прав...

Ако считаш, че ти си факторът - прав си... Така е в човешкия порядък и ти си в него...

Ако считаш, че Бог е "Този, Който върши всичко във всичките човеци" - пак ти си прав... Така е в Божествения порядък и ти си в Него...

Това, което със сигурност трябва да разбереш за себе си, е -
КОГА СИ В ЧОВЕШКИЯ И КОГА СИ В БОЖЕСТВЕНИЯ ПОРЯДЪК
на нещата...

Нищо повече... Избери си сам...
Прав си - каквото и да решиш... Няма място за спор...
Мир...

А ето какво е казал един от Учителите, вероятно най-големия.

KirilChurulingov, ако коментираме картинката, по същия начин може да запитам: ако не ядете животни за вечеря, защо тогава ги носите като обувки и дрехи по себе си? Това обаче е за тази тема.




Напълно съм съгласен. Много често вегетарианците се държат сякаш са хванали Господ за шлифера, което е дразнещо. Казвам го със съжаление и от моя собствен 6 годишен вегетариански опит. Но това е друга тема за тъмни влияния през които съм преминал и т.н., която не бих искал да чопля.




А бе знам аз, че някой ден ще стана вегетарианец, ама още не съм дорасъл, най-вече вътрешно.




Така е. Проверено на практика.

Учителят тук говори за послушанието...

Има едно голямо неразбиране - месоядци, вегетарианци...
Защото има скрити сили в човека и самият човек е само израз на това, което Бог предварително е вложил в него... Това е в общ план.

Всяко издребняване тук ще ни доведе до такива противоречия, от които измъкване няма...
Безсмислен спор... Нито вегетариантството, нито месоядството са някаква заслуга, или обратното - някакъв грях пред Бога, в смисъл, че интерпретацията - както на Бога, така и на всяко човешко поведение - зависи единствено от гледната точка на интерпретатора......
И колкото нивото на разбиране на интерпретатора е по-високо - толкова повече РАЗБИРАНЕТО замества соченето с пръст и неприемането...

Добре е да се осъзнае, ако е възможно, че когато Учителят говори за месоядство - това касае преди всичко и най-вече духовното месоядство - отнасящо се до това насилие, което е свързано с осъждане и заклеймяване на другите хора, от позицията на личното ни превъзходство - защото никой човек не е мярка за другите хора...
В този смисъл - всеки, който осъжда месоядството - непременно ще бъде поставен някога в позицията на месоядец, за да осъзнае, че вегетариантството е било привилегия, която му е била дадена свише и за която трябва единствено да благодари на Бога, а не - да я използва нечисто срещу братята си - месоядци...

Един ден всички ще бъдем не само физически, но и духовни вегетарианци - кротки и смирени хора... Днешните физически вегетарианци са само един намек, един символ на бъдещите духовни Синове ...

А сега - какво полза има човек от това, че не яде месо, когато поведението на нападащ хищник е още в духовната му природа; той съди останалите...
Такъв човек не разбира още - какво нещо е послушанието...
Послушанието казва: "Всичко, което сложат на масата пред вас - яжте..." И не е никак лесно да си послушен, но това е по-важното, отколкото да си само вегетарианец, "издигнал се" на фона на месоядците... А ако нямаше месоядци, с какво щеше да се хвали такъв човек?...

Когато си послушен - ставаш за всичко; ти си дялан камък...Ако ще Бог - ще си вегетарианец, а ако иска месоядство от тебе, по Свои Си съображения - докато те държи на това ниво - такъв ще си и ще благодариш за това...На Бога се благодари за всичко...

Христос казва така: Матей 15:11
"Това, което влиза в устата, не осквернява човека; но това, което излиза от устата, то осквернява човека."
Самият Той - не яде ли пасхата с учениците си, по време на Тайната вечеря?
Не казваха ли и за Него така :

Матей 11:19
Дойде Човешкият Син, Който яде и пие; и казват: Ето човек лаком и винопиец, приятел на бирниците и на грешниците! Но пак, мъдростта се оправдава от делата си.

Лука 7:34
Дойде Човешкият Син, който яде и пие, и казвате: Ето, човек лаком и винопиец, приятел на бирниците и на грешниците.

Ето правилото на послушанието, което приема другите хора и техните убеждения, без да ги ревизира:

1 Коринтяни 10:27
Ако някой от невярващите ви покани на угощение, и вие желаете да отидете, яжте каквото сложат пред вас, без да изпитвате за него заради съвестта си.

Вегетарианци, които вътрешно не са готови за вегетариантство - няма как да не се спънат в него...

Учителят тук говори за послушанието...

Има едно голямо неразбиране - месоядци, вегетарианци...
Защото има скрити сили в човека и самият човек е само израз на това, което Бог предварително е вложил в него... Това е в общ план.

Всяко издребняване тук ще ни доведе до такива противоречия, от които измъкване няма...
Безсмислен спор... Нито вегетариантството, нито месоядството са някаква заслуга, или обратното - някакъв грях пред Бога, в смисъл, че интерпретацията - както на Бога, така и на всяко човешко поведение - зависи единствено от гледната точка на интерпретатора......
И колкото нивото на разбиране на интерпретатора е по-високо - толкова повече РАЗБИРАНЕТО замества соченето с пръст и неприемането...

Добре е да се осъзнае, ако е възможно, че когато Учителят говори за месоядство - това касае преди всичко и най-вече духовното месоядство - отнасящо се до това насилие, което е свързано с осъждане и заклеймяване на другите хора, от позицията на личното ни превъзходство - защото никой човек не е мярка за другите хора...
В този смисъл - всеки, който осъжда месоядството - непременно ще бъде поставен някога в позицията на месоядец, за да осъзнае, че вегетариантството е било привилегия, която му е била дадена свише и за която трябва единствено да благодари на Бога, а не - да я използва нечисто срещу братята си - месоядци...

Един ден всички ще бъдем не само физически, но и духовни вегетарианци - кротки и смирени хора... Днешните физически вегетарианци са само един намек, един символ на бъдещите духовни Синове ...

А сега - какво полза има човек от това, че не яде месо, когато поведението на нападащ хищник е още в духовната му природа; той съди останалите...
Такъв човек не разбира още - какво нещо е послушанието...
Послушанието казва: "Всичко, което сложат на масата пред вас - яжте..." И не е никак лесно да си послушен, но това е по-важното, отколкото да си само вегетарианец, "издигнал се" на фона на месоядците... А ако нямаше месоядци, с какво щеше да се хвали такъв човек?...

Когато си послушен - ставаш за всичко; ти си дялан камък...Ако ще Бог - ще си вегетарианец, а ако иска месоядство от тебе, по Свои Си съображения - докато те държи на това ниво - такъв ще си и ще благодариш за това...На Бога се благодари за всичко...

Христос казва така: Матей 15:11
"Това, което влиза в устата, не осквернява човека; но това, което излиза от устата, то осквернява човека."
Самият Той - не яде ли пасхата с учениците си, по време на Тайната вечеря?
Не казваха ли и за Него така :

Матей 11:19
Дойде Човешкият Син, Който яде и пие; и казват: Ето човек лаком и винопиец, приятел на бирниците и на грешниците! Но пак, мъдростта се оправдава от делата си.

Лука 7:34
Дойде Човешкият Син, който яде и пие, и казвате: Ето, човек лаком и винопиец, приятел на бирниците и на грешниците.

Ето правилото на послушанието, което приема другите хора и техните убеждения, без да ги ревизира:

1 Коринтяни 10:27
Ако някой от невярващите ви покани на угощение, и вие желаете да отидете, яжте каквото сложат пред вас, без да изпитвате за него заради съвестта си.

Вегетарианци, които вътрешно не са готови за вегетариантство - няма как да не се спънат в него...

Като ви говоря така, не подразбирайте физическия живот, но подразбирайте духа, вътрешния смисъл на нещата. То е важното. Като окултни ученици, така трябва да гледате на нещата. Това ще донесе свободата, която търсите, а то е великото и славното в живота. Ако разглеждате въпроса по този начин, щом дойдете в съприкосновение с всички възвишени братя и се свържете с тях, положението ви на земята ще се подобри.
--------------------
Аз говоря фигуративно, от името на онзи велик Божествен закон, който работи в света. Тази фигура, преведена на обикновен език, изразява следното. Когато отиваш да молиш Бога за нещо, ще кажеш: „Господи, аз Те моля да ми помогнеш в това нещо“. Кажеш ли така, ще бъде. Няма защо да говориш на Господа надълго и нашироко. С три думи ще си кажеш искането. Ще кажеш: „Господи, бъди милостив към мене! Аз ще изпълня Твоята воля“. Кажеш ли така, каквото искаш, ще ти се даде. Мъдрост ли искаш, сила ли искаш, знание ли искаш – всичко ще имаш.

Раждането на свободата