Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Велина Василева

Участници
  • Общо Съдържание

    801
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    16

Всичко добавено от Велина Василева

  1. Това изисква Новият Живот, от всички хора на Земята – влезте в ролята си да обичате. [Идва и вече е дошъл – Новият Живот. А Новото, за вас, човешките личности, е като преодолеете привидно личния си живот, на старото си, хилядолетно самосъзнание – ОСЪЗНАТО ДА ВЛЕЗЕТЕ, в Космическото Единно Съзнание, наречено Нирвана, където – в ЕДИНСТВО И ХАРМОНИЯ, живеят всички РАЗУМНИ Същества, в Битието. Нито една земна личност, живееща във време и пространство - по дефиниция, не може и няма как да бъде разумна, каквото и да мисли, за себе си. Разумният човек – само с тялото си, живее във времето и пространството, обаче в главата си – той ще живее извън това време и пространство, в което живеят човешките личности. Това значи – да бъдеш, с тялото си, в света, без, в главата си – да си светски; т.е. без да бъдеш, "от света".]
    ~~~~~~~~~~~~~~~~~
    Петър Дънов – Учителя: „Духът и душата раждат РАЗУМНОСТТА, [извън това време и пространство, в което живеят човешките личности].“ „Пространството произвежда страх, а времето произвежда съмнение.“ „Когато Бог изпъди човека от Рая, остави, вън, един ангел да пази. – Какво пазеше ангелът? – Разумността на човека, т.е. Божественото Начало. Разумността остана в рая. Змията излъга Ева, и тя яде от забранения плод. После даде и на Адама да яде. Тогава Бог ги изпъди от рая и каза: Понеже не заслужавате живота, ще напуснете рая. Един ден, когато разберете Живота [като ЕДИНСТВО и ХАРМОНИЯ и престанете да се подозирате, един, другиго, в нечисти неща], ще се върнете при Мен.“
    ~~~~~~~~~~~~~~~~~
    Петър Дънов – Учителя: „Много детективи има, в света [докато живееш в старото си самосъзнание, на човешка личност; т.е. на мъж, или на жена].
     
    Щом дойде в тебе едно подозрение, това е един детектив.
     
    Яви се в тебе една мисъл за някого и казваш:
    „Той ходи по крив път.“ Това е лицемерие.
     
    Не е твоя работа кой как живее, как се моли и т.н."
     
    Из: "Светлина, топлина и сила"
    ~~~~~~~~~~~~~~~~~
    Петър Дънов – Учителя: „Вие можете ДА СЕ ЗАПОЗНАЕТЕ, с даден човек, САМО АКО ОБИЧАТЕ:
    ▲ неговия ум,
    ▲ неговото сърце,
    ▲ неговата душа [и дух], и
    ▲ неговото тяло.
     
    ВЛЕЗТЕ В РОЛЯТА СИ ДА ОБИЧАТЕ [както обичат разумните души; т.е. БЕЗУСЛОВНО, защото всеки човек, (кой съзнателно, а някой - несъзнателно, но всеки човек) е проводник на Целокупния Живот, принадлежащ само на Бога. В този смисъл - понеже всеки личен живот, от Божествено Гледище, е фикция - той затова свършва летално. За да не умираш, вместо да живееш окаяно, в самосъзнанието си - още сега, в главата си, се качи една стъпка по-нагоре, в Космическото Съзнание, което диша ЛЮБОВ, разбирана като КОЛЕКТИВНА ПРОЯВА].
     
    Обикнете
    ▲ първо ума на човека,
    ▲ после – сърцето му,
    ▲ душата му,
    ▲ духа му и
    ▲ най-после неговото тяло.
     
    Обикнете ли човека, по този начин, и той ще ви обича.
     
    Това изисква Новият Живот, от всички хора на Земята.
     
    ОБИЧАЙТЕ ВСИЧКО, което Бог е създал, за да обичат хората това, което вие създавате.
     
    Знайте, че зад всичко, за което МИСЛИТЕ,
    ▲ стои човешкият УМ.
     
    Зад всичко, което предизвиква човешките ЧУВСТВА,
    ▲ стои ЛЮБОВТА.
     
    Зад ЛЮБОВТА
    ▲ стои БОЖИЯТ ДУХ."
     
    Из: "Учение и служение"
     
    ~~~~~~~~~~~~~~~~~~
    Петър Дънов – Учителя: „При връзката на човека, с Бога [в Единното Космическо Съзнание], няма да има мъчнотия, която не може да се преодолее. Първото нещо, което се изисква за създаване на тази връзка, е СМИРЕНИЕТО. Това е един от законите на Всемирното Бяло Братство. СМИРЕНИЕТО е първото качество, което се иска от ученика. При Бога ще отидеш не праведен, не учен, а СМИРЕН. Сега ще си послужа, със следната аналогия. Когато влизаш в чистата вода, казваш ли, че първо ще се измиеш, а после ще влезеш във водата? Не, в Божествения Живот ще влезем такива, каквито сме. Нека Бог каже да не влизаме. Той ще ни каже: „Добре дошли!“ „Когато сте ДОВОЛНИ, от Живота [във всеки даден момент], то е СМИРЕНИЕТО.“
    ~~~~~~~~~~~~~~~~~~
    Петър Дънов – Учителя: „Да ви приведа едно сравнение, за да разберете общия ход на съзнанието. Туй, което е настояще за простото съзнание, е минало за самосъзнанието; а туй, което е бъдеще за самосъзнанието, е настояще за космическото съзнание. Схващате, ли идеята каква е? - Значи самосъзнанието е по-широко, то обхваща простото съзнание, а Космическото Съзнание; туй, което носи безсмъртие в себе си, то включва в себе си самосъзнанието. Тъй щото, в самосъзнанието изникват паралелно грехът и всичките пороци, и добродетелите. В самосъзнанието има контрасти: дето има светлина, има и тъмнина; дето има добро, има и зло; дето има любов, има и омраза; дето има истина, има и лъжа. Във всичките добродетели, които съществуват в нашето самосъзнание, има и противните [в смисъл: противоположните] сенки, на тия добродетели. Следователно, докато човек е в самосъзнанието, той не може да се избави от идеята за греха. В самосъзнанието се явява идеята за греха. Та при сегашното развитие, в религиите, например, има една тенденция да се задържи човечеството в туй положение - в степента на самосъзнанието. В религията, например, истините са давали само на посветените, а на другите са дали само обредите: палене свещи, кандила, кадене тамян, принасяне жертви. Всичко това е отдалечаване от Истината. Не е това [външното, което правите, за себе си; т.е. за лична полза; не е то -] същественото. Един човек може да принесе 100 вола в жертва и ни най-малко няма да се приближи до Бога. А тази идея - да бъдем добри, да бъдем любими на Бога, да правим добро, вътрешният смисъл на това са разбрали само посветените [т.е. само онези, които се самоопределят като разумни души и затова, в главите си - те живеят извън това време и пространство, в което живеят човешките личности], а мисълта, че трябва да принасяме жертви, да се кади тамян [това външно служене, е само сянката на истинското благочестие; т.е.], то не е съществена мисъл за Него. Идолослужението подразбира служене на това, което не е реално. Бог няма нужда от тия работи. Единственото нещо, което Той съизволява, то е да бъдем послушни и да [съзнаваме, че във всеки даден момент, ние, от Любов] служим на Бога. Това е единственото нещо, дето влиза законът на Любов и Мъдрост. Щом ти си послушен и [знаеш, че във всеки даден момент, служиш - не на себе си, но с вътрешната си нагласа; с цялостното си синовно ОТНОШЕНИЕ], служиш на Бога, Бог съизволява в тебе. Защото, в послушанието, седи Любовта. Само който люби, той слуша. А можеш да вярваш само в кого? В разумния човек може да вярваш. Следователно от наша страна се иска, ние трябва да вярваме в Бога, понеже Той е Всемъдрият, в света. А щом вярваме в Бога, трябва да имаме и послушание към Него. Трябва да вярваме, да слушаме и да прилагаме това, което Той изисква, то е пък да служим Нему. Щом имаме тия два принципа, нашето временно състояние, на Земята, ще бъде осигурено. И ще дойде време [и дошло е вече], когато вие няма да живеете в това самосъзнание, а ще се изкачите една стъпка по-горе [в Космическото Единно Съзнание; т.е. ще влезете в Безсмъртието].
    Сега вие [понеже се самоопределяте (не като разумни души, които, в главите си, са излезли извън това време и пространство, а се възприемате) като човешки личности, живеещи във времето и пространството - затова сте объркани и] търсите живота извън себе си, извън вашето съзнание. А щом влезнете в Космическото Съзнание или когато придобиете новото [разумно] сърце, или когато дойде Божественият Дух, или което индусите наричат "нирвана", тогава хората съвършено ще се освободят от всички кошмари и противоречия, в живота [на старото си самосъзнание, в което, ПОДВЕДЕНИ ОТ ИЛЮЗИЯТА - са възприемали Целокупния Живот на Бога, като лично техен живот, като са се мъчили да се само-осигуряват, ЗАЩОТО НЕ СА ЗНАЕЛИ, без каквото и да е съмнение, ЧЕ БОГ ОСИГУРЯВА ЧОВЕКА, ВЪВ ВСЕКИ ДАДЕН МОМЕНТ]. Нирвана не значи изгубване, а значи освобождаване от греха. В Нирвана се разширява човешката личност, а тук на запад мислят, че Нирвана е изчезване на личността, че там човек изчезва. Човекът не изчезва там, но изчезват всички негови стари, лъжливи схващания за живота и криви разбирания за Бога, всичкият съвременен порядък на живота, всичко туй изчезва и идва Новото, Мощното, у човека. Душата се разширява и добива своята абсолютна свобода. Нирвана, то е мястото на блажените, които живеят в онази вечна радост, там човекът се освобождава от жилото на смъртта. В нашия език и в другите, в английски, за пример, Holiness, Нирвана може да се замести с думата "святост". Но думата "святост", не може напълно да изнесе това, което Нирвана съдържа, в себе си. Нирвана напълно изразява онази основна идея, която индусите в миналото са влагали. Та сега, пред нас седи една Велика Задача. Ако вие, по някой път, сте обезсърчени, ако вие падате духом, това се дължи на вашето самосъзнание. Туй самосъзнание трябва да го напуснете, тъй както сега хората са напуснали простото, животинското си съзнание. Самосъзнанието не е мястото, дето човек може да живее. Мястото, дето може да живее, е Нирвана, то е жилището на човека. [Жилище; дом = характер; т.е. трябва ти нов характер, за да се приобщиш, към Нирвана.] Следователно всеки да се стреми към Нирвана, то е безсмъртие, или Космическото Съзнание, дето можем да се развиваме правилно. И щом влезнете в туй състояние [на новия, Христоподобен Характер, който е присъщ на разумните души, които служат, от Любов, на Бога и Го виждат, у всяко същество], няма да има нужда, като се съберете, да се гледате така подозрително. Вие сега [докато сте в старото си самосъзнание на човешки личности] - още не се познавате, всеки един от вас седи и почнете да се наблюдавате кой как седи, кого гледа, какво иска да каже с погледа си и т.н. Но всички движения на човека [личност], ни най-малко не изразяват същността на нашия душевен живот [като разумни души, неделими, от Христос]. Някой си повдигал ъгъла на устата малко нагоре, казват, той се засмял. Смехът [в Божествения Порядък на нещата; т.е. в Космическото Съзнание], не съществува отделно, като обект. Той се смее, но това не е смехът. - "Ама той се муси." - Намусването не съществува, обективно. - "Ама той ме гледа злобно." - Злобата не съществува, обективно. Те са лъжливи понятия [валидни само за живота на самосъзнанието; т.е. за личния живот на мъжете и на жените]. Това са дисхармонични разположения на човешките чувства.“
     
    Из: „Трите вида съзнания“
  2. Петър Дънов – Учителя: „Най-първо на вас говоря, но под думата „на вас“ подразбирам тъй грамадно мнозинство хора, защото всеки човек е колективно същество, от милиони и милиони души, заедно. Външно, човек е единица,  [привидно] независима и свободна, но вътрешно, той е колективно същество, с много мнения, по-близки и далечни от неговото. Човек е едно колективно същество, то се въодушевява от разни неща, но тези неща не са важни за него. Светията е колективно същество, в което Бог живее. Хора, у които Бог не живее, не могат да бъдат никакви светии, а не така както вие разбирате. Хора, у които Любовта не живее така, както Бог е определил, какви са? Хора, у които Мъдростта не живее така, както Бог е определил, какви са? Хора, у които Истината не живее така, както Бог е определил, какви са? – Такива хора не вярват в никакъв Господ!  Имаме РАЗНИ СТЕПЕНИ на ЛЮБОВ: животинска, човешка (или физическа), умствена, духовна и БОЖЕСТВЕНА. ЛЮБОВТА е БОЖЕСТВЕНА, когато е СВОБОДНА ОТ ПРИМЕСИ; когато е напълно ЧИСТА – такава, каквато слиза, отгоре. Когато говоря за БОЖЕСТВЕНАТА Любов, подразбирам всички възможности, които са скрити, във всяко живо зрънце, всички сили, които са скрити във всяко живо семенце. От толкова години работя с вас и от вашата любов, не съм могъл да направя дори едно въже [т.е. една мисъл], за да извадя някого [от времето и пространството, където вие (неизбежно) живеете, в съмнение и страх, понеже, на първо място, не обичате ИСТИНАТА (Христос е Истината)]. А Господ казва: „Привлякох ви с нишките на Любовта си.” Това, което наричаме теготене, е много тънка нишка. Цялата Земя се държи на такава една нишка, всяка душа се държи на такава една нишка. Ако тази нишка се скъса, вие ще паднете далеч от Бога. Държите ли се за Бога, вие ще сте свързани с тази нишка и ще сте в един център, около който ще можете да се движите. Това подразбира учението на БОЖЕСТВЕНАТА Любов. Ще турите в ума си мисълта, да имате СИЛА. Тогава, за придобиване на тази СИЛА, ние имаме вече методи. Има закони как да придобием СИЛА. Ще ви поставим на изпит и ще видим дали тази СИЛА, която ще придобиете, е за вашето подигане или за изнасилването ви. Ако я употребите за изнасилването си  [като отделно същество], тогава ще ви дадат обикновена сила, а ако я употребите за вашето подигане  [като колективно същество], ще ви дадат БОЖЕСТВЕНА СИЛА. Когато говоря за Любовта, подразбирам, че само БОЖЕСТВЕНАТА Любов, [която подразбира ЕДИНСТВО, в ЦЕЛОКУПНИЯ ЖИВОТ и че точно това ЕДИНСТВО, е Христовият Закон; това ЕДИНСТВО] е Единственият, Великият Закон в света, който може да гарантира тази СИЛА  [която идва, в онази степен, в която ЕДИНСТВОТО е ОСЪЗНАТО]. Ако бъдете с такава Любов, тази СИЛА ще ви се гарантира, а ако бъдете с обикновената любов, ще ви дадат обикновена сила  [на привидно отделното същество], а тази сила всички я имате. Представете си, че имате един добър приятел, когото обичате, и той ви обича: приема ви в дома си винаги добре, разположен е към вас, угощава ви хубаво и т. н. Това ви радва, задоволява и вие се чувствате щастлив, доволен. Един ден отношенията на приятеля ви се изменят към вас по разни причини – материални, духовни или поради самото естество на приятеля ви. Сега вие се поставяте на изпит: ако сте морален човек, ще останете верен на приятеля си, няма да се поколебаете в отношенията си към него. Ако нямате морал в себе си, веднага ще се измените към него, ще му дадете гръб. Вие трябва да знаете, че човек е колективно същество, вследствие на което често той не е отговорен за постъпките си. Наистина човек трябва да мисли за всичко, което върши, защото дали е отговорен за делата си или не, в края на краищата пак той страда. Когато турите дървото в огъня, виновно ли е то, че изгаря? Първо е виновен човекът, който туря дървото в огъня, а после е виновен огънят, който има свойството да изгаря телата. Когато вземете един остър нож и с него мушнете някой човек, ножът ли е виновен, за това убийство? Следователно постъпките, действията на човека биват колективни и индивидуални. От постъпките на човека се определя неговата сила. Никой никога не може да изнасилва; никой не може да употребява насилие върху другия, ако последният сам не се поддаде на това насилие. Тъй щото, когато човек не се поддава на лошото влияние на някоя колективна или индивидуална единица, това говори за неговия морален устой. Питам: Какви трябва да бъдат качествата на духовния и на Божествения живот? Както Божественият, така и духовният живот не се проявяват във време и пространство. Те са извън времето и пространството. Физическият живот обаче се проявява във време и пространство. Следователно, докато човек е в Божествения свят, той е в приятно, добро разположение на духа. Следващия момент, когато слезе на физическия свят, той изгубва това добро разположение на духа и минава в обикновения живот. В Божествения свят хората всякога се намират в добро разположение на духа, а във физическия живот те се намират в добро или в лошо настроение. Хората на настроението всякога се движат между два полюса: когато на единия полюс е топло, на другия е студено. Такъв е законът на физическия свят. Когато двама приятели живеят добре помежду си и образуват едно цяло, единият от тях винаги ще се намира на единия полюс, а другият – на противоположния полюс. Ако единият е в лятото на живота, другият ще бъде в зимата; ако единият е в пролетта на живота, другият ще бъде в есента. Обаче съществата от духовния и от Божествения свят, понеже знаят законите, могат да сменят полюсите на живота, както искат. Те имат най-малко четири полюса. Ако едно от тия същества дойде на земята и изгуби условията за растене и развитие, това същество ще се качи в духовния свят. Когато и там изгуби условията, това същество ще се качи още по-нагоре. Така то ще се качва от една област в друга, по-висока, докато най-после не среща никакви препятствия за своето растене и развитие. Хората на физическия свят, като не познават духовните закони, ще се раждат и умират, ще минават от един полюс в друг, докато най-после научат тия закони и могат да ги прилагат в живота си. Казвам: От хиляди години насам Божественият свят работи върху хората да ги научи на онези методи, чрез които ще могат по свое желание да минават от един полюс в друг. Пожелае ли човек да влезе в Божествената Школа като ученик, той непременно трябва да изучава методите за трансформиране на състоянията, за преминаване от един полюс в друг, за да може да се справи с изпитите на тази Школа. В Божествената Школа изпитите са по-трудни, отколкото в обикновените. Мнозина мислят, че като влязат в някоя окултна школа, работите им веднага ще се наредят, всичко ще им тръгне напред. Те мислят, че ще живеят като галени деца: слугини ще ги обличат и събличат, ще ги водят по разходки, песни ще им пеят и т. н. И ако не излезе така, те казват: „Да знаехме, не бихме влезли в тази школа." Питам: Ако не влезете в Школата и останете в света, там по-добре ли ще ви бъде? Положението на хората в света е много по-лошо от това на учениците от някоя окултна школа. Има ред статистики, които показват какво се върши в света. Там хиляди хора умират от различни болести; там мъже убиват жените си и жени убиват мъжете си; родители убиват децата си и деца убиват родителите си. Страшен и тежък е животът в света! Ако разгледате съвременната култура с окото на ясновидеца или на окултиста, ще видите, че там е място само на престъпления. Тази култура ще загине по причина на тия престъпления. И ако много добри хора даже се гневят, сърдят, искат да отмъстят на този, на онзи, искат да убият някого или да се самоубият, това се дължи именно на лошото влияние на тази култура, в която те са потопени и без да желаят, взимат участие в нейния живот. Но има много хора, които по мисли, чувства и живот коренно се различават от обикновените хора на съвременната култура. Кои са тези хора? Те са ония, които са доволни от най-малкото благо, което им е дадено. Те са доволни, защото знаят, че това благо постоянно расте. Нищо в природата не седи на едно и също място, на едно и също положение. Ако малкото благо, като житното зърно съдържа в себе си условия за растене, щом се посади в земята, всеки нов момент то ще расте, ще се развива, докато даде плод, от който всички ще се ползуват. Който не е доволен от малкото благо, той няма да се погрижи да го посади в земята, вследствие на което ще го лиши от условия за растене и живот. И тъй в природата малките неща растат, а големите се смаляват. Който иска да стане голям, той трябва да се смалява. Слънцето не се ли е смалило? Някои учени твърдят, че едно време слънцето е било по-голямо, отколкото е днес. Те казват, че слънцето още ще се смалява. Същото се твърди и за нашата земя. Някога тя е била много по-голяма, отколкото днес. Следователно, който търси велики работи в света, той трябва да знае, че непременно ще се смали. Законът е такъв. Щом желаеш велики работи, ще те смалят. Щом желаеш малки работи, ще те възрастят. Това е изказано в стиха: „Бог на смирените дава благодат, а на горделивите се противи". Сега, като говоря по този начин, искам да обърна вниманието ви на обходата. Изкуство е да знае човек добре да се обхожда. Той трябва да се отнася с хората така, че и те да останат доволни от него, и той да бъде доволен от себе си.“
    ~~~~~~~~~~~~~~~~~~
    Петър Дънов – Учителя: „В нашето Свръхсъзнание [т.е. в духа ни] – ние получаваме ЧИСТА ЛЮБОВ, но тя, като слиза и дойде в самосъзнанието [т.е. в ума ни], добива известен примес и тогава – човек почва да обича и доброто, и злото [без да разбира, кое е добро и кое е зло. "Обичайте злото, без да го правите. Обичайте доброто, като го правите." П.Д.]... Това става, КОГАТО НЕ СМЕ ПРЕЧИСТЕНИ.

    След това, този поток на ВИСШАТА ЛЮБОВ слиза в съзнанието [т.е. в сърцето ни] ни и ако нашето съзнание [т.е. сърце] НЕ Е ПРЕЧИСТЕНО, добива още повече примеси, ДОБИВА ЖИВОТИНСКИ ХАРАКТЕР.

    След това, тази ЛЮБОВ минава през подсъзнанието [т.е. Душата ни] и отново се качва в свръхсъзнанието [т.е. в духа ни], за да добие своята ПЪРВОНАЧАЛНА ЧИСТОТА. Така, по това КОЛЕЛО минава ЛЮБОВТА и затова имаме РАЗНИ СТЕПЕНИ на ЛЮБОВ: животинска,човешка (или физическа), умствена, духовна и БОЖЕСТВЕНА.

    ЛЮБОВТА е БОЖЕСТВЕНА, когато е СВОБОДНА ОТ ПРИМЕСИ; когато е напълно ЧИСТА – такава, каквато слиза отгоре.

    За физическата и за Духовната ЛЮБОВ съм ви говорил, а за БОЖЕСТВЕНАТА съм ви говорил малко.

    ВСИЧКИ ДОЛНИ СТЕПЕНИ на ЛЮБОВТА не са още ЛЮБОВТА, а са нейната външна страна. ФОРМИТЕ на ЛЮБОВТА са РАЗЛИЧНИ, според СТЕПЕНТА на ЛЮБОВТА.

    НОВАТА, или БОЖЕСТВЕНА ЛЮБОВ, която ще се изяви на Земята, ще създаде нови форми на ЛЮБОВТА. Старата ЛЮБОВ е произвела това, което виждаме, а новите форми, които ще създаде НОВАТА ЛЮБОВ, ще бъдат нещо съвсем друго.

    Но не искайте да внасяте формите на Старата ЛЮБОВ, към новата. Старото го оставете и като градите новото, гледайте да не се вдига прах. Това ще влезе в новото възпитание.

    Малката ЛЮБОВ минава през малка тръба и има спънки – това е човешката ЛЮБОВ. А голямата ЛЮБОВ минава през голяма тръба – тя е БОЖЕСТВЕНАТА ЛЮБОВ.

    Човешката ЛЮБОВ е в астралния човек, а БОЖЕСТВЕНАТА ЛЮБОВ е в ДУХА.

    В човешката ЛЮБОВ има радост и страдание,
    в Духовната ЛЮБОВ има промени, т.е. усилване и отслабване,
    а истинската ЛЮБОВ – е БОЖЕСТВЕНАТА.

    Този човек, който манифестира с ЛЮБОВТА си, е слаб в ЛЮБОВТА.

    При БОЖЕСТВЕНАТА ЛЮБОВ – много нещо остава непроявено.
    При човешката ЛЮБОВ всичко се проявява, а
    при БОЖЕСТВЕНАТА – това, което не се проявява, е много повече от онова, което се проявява; тя има ДЪЛБОЧИНА.

    Сегашната, обикновена ЛЮБОВ, е кармична, тя НЕ Е ЧИСТА и затова не е устойчива.

    БОЖЕСТВЕНАТА ЛЮБОВ не е кармична и е трайна.

    Писанието казва: „Роденото от ДУХА, ДУХ е, а роденото от плътта, плът е.“

    Значи, има една ЛЮБОВ на плътта, която преминава, изчезва. Тя е човешката ЛЮБОВ. А има друга ЛЮБОВ – ЛЮБОВТА на ДУХА, която вечно пребъдва. Тя е БОЖЕСТВЕНАТА ЛЮБОВ.

    Като се влюбят някои, минават за ангели един за друг, а след време не искат да се видят. Онзи, който обича с човешка ЛЮБОВ, се носи добре, но после изстудява.

    А БОЖЕСТВЕНАТА ЛЮБОВ – отначало е слаба и постепенно се засилва все повече. При БОЖЕСТВЕНАТА ЛЮБОВ, няма прекратяване, а непреривен растеж и усилване на ЛЮБОВТА.

    Човешката ЛЮБОВ е като горене на един огън от дърва, който изгасва. Човешката ЛЮБОВ е кратковременна, а БОЖЕСТВЕНАТА ЛЮБОВ се сравнява с горенето на Слънцето.

    От друга страна, човешката ЛЮБОВ има съвсем други цели.
    При човешката ЛЮБОВ, вземат участие низши ДУХОВЕ.
    Всеки, който работи с човешка ЛЮБОВ, остава излъган.

    При БОЖЕСТВЕНАТА ЛЮБОВ има ЧИСТОТА. Човек трябва да има връзка само с Бога, а с хората – отношения. При човешката ЛЮБОВ, има изгаряне, а БОЖЕСТВЕНАТА – има Светлина, при която плодовете зреят.

    Човек трябва да надрасне физическата, плътската ЛЮБОВ. Тя е една фаза, през която е минал човек, но сега той трябва да се издигне до ПО-ВИСШИТЕ ФОРМИ на ЛЮБОВТА.

    При човешката ЛЮБОВ – онзи, който обича, ограничава, докато БОЖЕСТВЕНАТА ЛЮБОВ – не прави ограничения на онзи, когото обича."

    Из: "СТЕПЕНИ НА ЛЮБОВТА"
    http://www.bialobratstvo.info/index.php…
    ~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
    Петър Дънов, УЧИТЕЛЯ: "Прав човек, поне от човешко гледище, е онзи, който може да гледа на човека, като на себе си.

    И като дойде някой човек, при тебе, да можеш да споделиш неговата съдба така, както споделяш своята.

    Това е ПРАВО, но ТОВА СЪЗНАНИЕ още го НЯМА, у хората.

    Ако това СЪЗНАНИЕ го има някъде, то е в тялото, между клетките.

    Клетките на тялото имат това СЪЗНАНИЕ.

    И наистина, ако човек го заболят очите, или ушите, или крака, или ръката, или гърдите, всички клетки гледат да му отдадат това право, което му подобава."

    Из: "Най-голям в Царството небесно"
    http://triangle.bg/books/1936-09-27-10.1999/index-all.html
    ~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
    Петър Дънов, УЧИТЕЛЯ: "ЛЮБОВТА е един закон, който обръща внимание на нищожните работи в света... ЛЮБОВТА е там, при малките работи"...

    Из: "Четирите качества"
    http://triangle.bg/boo…/1935-09-22-05.2000/1936-05-03-05.htm
    ~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
    ЗА БОЖЕСТВЕНАТА ЛЮБОВ

    Петър Дънов, УЧИТЕЛЯ: "ЛЮБОВТА е една ВЕЛИКА СИЛА, в света. Като дойде, тя САМО ДАВА и си заминава...
    Така е, "по човешки", казано...

    Тя – никога няма да се върже, с тебе. Като дойде, при тебе, тя ще ти тури нещо в ръката и ще си замине.
    Тя е СИЛА, която с нищо не се ограничава...

    Някой път, вие искате да имате ЛЮБОВТА, в себе си. Не, възползувайте се от благата на ЛЮБОВТА, без да искате да я задържите, в себе си.

    Това е животът. Възползувайте се от ЛЮБОВТА.

    Тя е само един МОМЕНТ, който не може да се опази. Като дойде този МОМЕНТ, вие никога няма да го забравите."

    Из: "Този е живият хляб"
    http://triangle.bg/bo…/1934-09-23-10.1998/1935-02-10-10.html
    ~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
    Петър Дънов, УЧИТЕЛЯ: "В живота има ПРИНЦИПИ, на които човек трябва да остане верен. Само така той може да се развива правилно. Който не издържи на тия ПРИНЦИПИ, той носи последствието на своето отклоняване.

    Това изпитание се отнася не само за отделния индивид, но и за дома, за народа и за цялото човечество. Всички живи същества, от най-малки до най-големи, минават през изпит, след което заемат своето определено място.

    Докато не минат през строгите житейски изпити, хората гледат повърхностно на живота. Те търсят блага, търсят щастие, но не ги намират. Само оня може да търси щастието и да го намери, който знае, какво представя то и, като го намери, може да го запази завинаги.

    Така хората търсят и ЛЮБОВТА. Знаете ли, какво нещо е ЛЮБОВТА?

    Ще кажете, че чувствате ЛЮБОВТА. Човек чувства и приятни, и неприятни неща, обаче, всичко това не е ЛЮБОВ. Всичко, в света, е проява на ЛЮБОВТА, но какво всъщност е ЛЮБОВТА, малцина знаят.

    Няма учен, философ или писател, който може да определи точно, какво представя ЛЮБОВТА.

    Ще кажете, че Бог е ЛЮБОВ. Казвате, че Бог е ЛЮБОВ, БЕЗ ДА РАЗБИРАТЕ СМИСЪЛА на ЛЮБОВТА.

    Тоя въпрос предстои на бъдещето. След хиляди години, човек ще има ясна представа за ЛЮБОВТА. До това време дръжте се за ЛЮБОВТА, СПОРЕД РАЗБИРАНЕТО си."

    Из: "Да не пия ли?"
    http://besedi.org/bg/1916.10.22.nb.bg.bb_da_ne_piya_li.htm
    ~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~~
    Петър Дънов, УЧИТЕЛЯ: "ЗАКОН, в природата, има: ВСЯКОГА, КОГАТО ОБРЕМЕНЯВАШ СЪЗНАНИЕТО СИ, ТЕ ГЛОБЯВАТ.

    Никой не може да се освободи. При всяко ОБРЕМЕНЯВАНЕ на СЪЗНАНИЕТО, има ГЛОБА. Една справедлива ГЛОБА.

    Туй, което вие считате едно неразположение на ДУХА, това (е) една ГЛОБА за ОБРЕМЕНЯВАНЕ на СЪЗНАНИЕТО с НЕПОТРЕБНИ РАБОТИ.

    Някоя малка НЕПОТРЕБНА МИСЪЛ имаш, ще платиш една малка глобичка. Или ОБРЕМЕНИШ СЪРЦЕТО си, пак ще платиш ГЛОБА. Казваш: „ОБРЕМЕНЕНО СЪРЦЕ.“ То е СЪЗНАНИЕТО ви.

    Една ОБРЕМЕНЕНА МИСЪЛ, има проекция в СЪЗНАНИЕТО, проектира се. ОБРЕМЕНЕНАТА МИСЪЛ се проектира като на един екран. ОБРЕМЕНЕНОТО СЪРЦЕ, и то се проектира като на един екран. ОБРЕМЕНЕНАТА ВОЛЯ, и тя се проектира като на един екран.

    Следователно [при неразположение], този екран на ОБРЕМЕНЕНОТО СЪЗНАНИЕ, ти ТРЯБВА ДА НАМЕРИШ един ПЪТ, ДА ОСВОБОДИШ СВОЯТА МИСЪЛ.“

    Из: "Свобода на съзнанието. Чистене на съзнанието"
    http://triangle.bg/bo…/1938-09-23-05.1999/1939-05-05-05.html

  3. Петър Дънов – Учителя: „Съвременните хора [т.е. онези хора, които се самоопределят, като човешки личности], толкова са се отдалечили от правилния начин на живеене, че са създали изкуствен живот. Светът е символическо проявление. Твърдите тела, това е понятие на нашия ум. Ние мислим твърдите тела [за нещо съществено, но те са илюзия]. Всичко това трябва да се преведе [на езика на Разумността и в този смисъл – проблемът ни е, че (докато продължаваме да се самоопределяме, като човешки личности, отделени от Бога), ние продължаваме да сме отделени, от Божествената Разумност]. Когато Бог изпъди човека от рая, остави вън един ангел да пази. – Какво пазеше ангелът? – Разумността на човека, т.е. Божественото Начало. Разумността остана в рая. Змията излъга Ева, и тя яде от забранения плод. После даде и на Адама да яде. Тогава Бог ги изпъди от рая и каза: "Понеже не заслужавате живота, ще напуснете рая. Един ден, когато разберете Живота, ще се върнете при Мен." Смирението е първото качество, което се иска от ученика. При Бога ще отидете не праведен, не учен, но смирен. В Божествения Живот ще влезем такива, каквито сме. Който е смирен, той е положил основния камък на връзката с Бога. И Христос казва: “Елате при Мене всички трудещи се и обременени, защото Аз Съм смирен, по сърце”. Имате ли смирение, Божията Любов може да дойде във вас. В Духовния свят, смирението дава пластичност на човешката душа, за да възприема благата, които Божественият Дух носи в себе си. Към това, именно, се стреми човешката душа. Само при това състояние, ние можем да възприемаме [разумно; понеже само ако сме смирени, НЕВИДИМИ Разумни Същества, започват да ОРГАНИЗИРАТ, ХАРМОНИЧНО, мислите, в главата ни (съгл. Първичния Божествен образец)]. Хората искат да бъдат щастливи [като мислят, по своему; т.е. без изобщо да разбират, в какво положение, се намират]. Това [което ние гледаме, около нас, е илюзията, за фиксираната реалност. Но то е] е иносказателно. Нещата трябва да се преведат [на езика на Разумността, за да можем ДА ОСЪЗНАЕМ, че СТАТУКВОТО, задаващо граници, в нашето разбиране на Живота, може да бъде променено, при определени условия, от Невидимия Разумен Свят (който, във всеки даден момент, ни води; това е Разумната Природа, която ни отглежда, не като личности, но като духове и разумни души)]. Природата, [във всеки даден момент], говори на разумните същества, чрез символи, които те трябва да превеждат правилно; да намират скрития смисъл, в тях. Само разумният човек прави верни преводи. Глупавият вижда, че стават промени в Природата, но не ги разбира. Щом не ги разбира, той даже не мисли, за тях. Ние [поради нашето НЕРАЗБИРАНЕ на Истинския Живот], седим в един изкуствен живот и си представяме скърбите, колко са големи. Казваш: „Много съм скръбен.“ А пък това, [реално] не е така [но трябва сам да го РАЗБЕРЕШ и ОСЪЗНАЕШ]. Няма никаква голяма скръб. Това е една малка скръб. Ние не сме се научили да говорим ИСТИНАТА [такава, каквато Бог я вижда]. Аз съм правил психологически наблюдения; на най-големите скърби - причината е много малка [и седи във вашето лично мнение, за Живота, което е изопачено; ще рече - във вашето неразбиране]. Тази причина се поляризира, тя се показва, че е много голяма, а пък е много малка. Повечето от хората, спят [и това са всички онези, които се самоопределят, като човешки личности. Те не познават ИСТИНАТА и затова, лековато вярват, в илюзията за фиксираната реалност; т.е. - вярват, в реалността на външните форми на физически видимите неща, които, обаче (т.е. всички външни форми), са илюзорни]. „Златният Светилник“ означава Христовото Учение, което сега се търси и което сега настава [за да ОСВЕТЛИ това недоразумение, за онези, които проявят интерес, "да си платят дълговете", пред Бога. Те трябва да се научат не само да гледат, но и ДА ВИЖДАТ]. Само онзи ВИЖДА, който ЗНАЕ; който ПОЗНАВА нещата. Този и онзи свят са едно и също нещо [понеже този физически свят, се явява СЯНКА, на Онзи, Реалния Духовен Свят]. Различието седи само в съзнанието на човека [който трябва да се е научил да РАЗЛИЧАВА илюзията и да разпознава ИСТИНАТА]. ИСТИНАТА е врата, за влизане и излизане от материалния свят [който е илюзорен свят], в духовния [свят, който е РЕАЛНИЯТ Свят] и от духовния, в материалния — през нея влизат и излизат. Който има пробудено [Божествено] Съзнание, той живее едновременно, в двата свята [понеже се е научил, да различава СЯНКА, от РЕАЛНОСТ]. Съвременните хора страдат от неразбиране, от незнание как да съпоставят нещата. Щом човек не може да съпоставя нещата, както са ги създали Природата и Бога, той се намира в голямо противоречие, със себе си. То е все едно да накладете огън в къщата си, но не в огнището, където е определено мястото му, но някъде на пода. Какво става тогава? Цялата къща се запалва и изгаря, а заедно с нея и вие изгаряте. В това отношение чувствата на човека играят роля на огън. Ако човек знае как и къде да оправя своите чувства, той ще си създаде най-големи блага в живота; не знае ли това, сам ще си причини най-големи страдания и нещастия. За да се направляват правилно човешките чувства, необходимо е права мисъл. Ето защо, най-важно, най-велико нещо за човека са неговите мисли и чувства. За ангелите пък няма по-велико нещо от чистотата – чисти чувства, чисти мисли. В Божествения свят няма по-велико нещо от Любовта. Следователно най-важното нещо за човешкия свят са мислите и чувствата; за ангелския свят – чистотата, а за Божествения свят – Любовта. Който иска правилно да разреши своя живот, той трябва да отиде при някой извор, или при някоя чешма [извор, чешма – това са символи], и от тях да научи РАЗГАДКАТА НА ЖИВОТА.
    ~~~~~~~~~~~~~~~~~~
    Петър Дънов – Учителя: „Мнозина запитват съществува ли друг живот след смъртта. И след смъртта човек пак ще живее, даже по-добре, отколкото е живял на Земята. Докога човек ще идва на Земята и ще се връща? Докато изплати дълговете си [или, докато намери РАЗГАДКАТА НА ЖИВОТА]. Щом изплати дълговете си, независимо дали ще е на Земята, или в другия свят, човек ще живее по-добре, отколкото е живял с дълговете си. Трябва да знаете, че човек живее именно след смъртта. Това не е само теория, но и наука. Този и онзи свят са едно и също нещо. Различието седи само в съзнанието на човека. Който има пробудено съзнание, той живее едновременно в двата свята.“
     
    Из: „Другата събота“
  4. Петър Дънов – Учителя: „Едно помнете: първичното, в човека – това е неговият дух. Като изучавате човека, виждате неговото трояко естество: Божествено, човешко и животинско. Животът му зависи от това, на кое от трите естества, ще даде ход. Ако даде ход на Божественото Начало, в себе си, той ще се радва на добър и смислен живот; ако даде ход на човешкото, в себе си, животът му ще бъде сносен; ако даде ход на животинското, той ще бъде нещастен. След всичко това чувате някой да казва, че Волята Божия била такава. Общественикът пък казва: Няма какво да се прави, Бог е създал обществото, ще търпим. Вие не сте доволни от обществото, но ще знаете, че Бог не го е създал. – Ама ние носим последствията, на лошите условия. – За кои условия говорите? Ако е за външните условия, вие не можете да ги измените. Външните условия, зависят от вътрешните възможности, на човека. Под думата „тъмнина“ ние разбираме всички материални светове. Първият Принцип е създал всички материални светове, със всички сили и енергии, които строят формите. Преди създаването на материалния свят, злото не е съществувало. Със създаването на този свят, злото се е явило като необходимост; като неизбежно противоречие. Във всички материални светове, грехът върви тъй, както сянката подир колелото. Това е една неизбежност. Съвременното общество не може да разбере [и спокойно да приеме], че нито една [плътно-материална; т.е. външна] форма, в света, не е постоянна. Хубостта на Живота седи именно в това, че според вътрешното развитие на духа [който сме] и ние ще се изменяме [външно; и затова - ще приемаме разни форми], постоянно, защото, както виждаме, създаването на Вселената е процес, поставен, в постепенно развитие, в който Бог постоянно се изявява. Тъй се изявяват в Живота и хубавото, и красивото, и в това изявяване, ние живеем.
    ~~~~~~~~~~~~~~~~~~
    Петър Дънов – Учителя: „Културата, това не е мода, това е начин за обработване на самия Живот.“ „Културният човек, на пръв план, си служи с нови методи, а некултурният – със стари методи. Ние, съвременните хора, трябва да очистим своя ум, своето сърце от всички онези лъжливи положения, в които сега се намираме. Лъжливи положения разбирам: научно-лъжливи положения, обществено-лъжливи положения, религиозно-лъжливи положения, индивидуално-лъжливи положения, на които ние градим това Велико Здание [на човешкия храм - бъдещото Тяло, от Светлина].“ „Бъдещата култура носи методи, чрез които човек може да впрегне енергията на своите мисли и чувства и да я използува, като Светлина и Топлина.“ „Днес мислят, че културата върви отдолу нагоре, но аз оспорвам това и казвам, че ябълката се храни не толкова от соковете, колкото от Слънцето.“ „И тъй, човечеството първо е минало през фазата на растенията, от които се образуваха каменните въглища. После то премина през фазата на рибите, които организираха водата. Най-после премина през фазата на птиците, които организираха въздуха. Сега вече иде културата на огъня, т.е. културата на истинския човек. Христос казва: “Огън дойдох да запаля на света.” Той донесе култура, която ще преобрази света. Този Божествен, свещен огън ще почне да гори върху огнището на всяко човешко сърце. Този огън, именно, ще организира света.“ „Когато хората заживеят в периода на организиране на човешкото сърце, само тогава ще разберат, какво нещо е Любовта. Бъдещата култура е на Любовта, и тя представлява организиране на човешкото сърце и проявление на човешката душа. Тогава ще става горение без огън, без дим. Можете ли да си представите култура без огнища? - Може. Такава култура съществува. Как се пекат плодовете на дърветата? Как се пекат картофите в земята? Как се пече бобът? Ако хората живеят по закона на Любовта, същият този боб, от който днес всички се оплакват, че разстройва стомасите, би им доставял много енергия. Надали има друго растение, което съдържа толкова много хранителни вещества, както бобът. Той казва: “Когато шестата раса дойде на земята - културата на братство и равенство - тогава само, аз ще дам на хората всичката си енергия. Дотогава ще им давам малко енергия, ще развалям стомасите им, защото те ме пекат на огън.” И наистина, когато се вари боб, първата му люспа се напуква, и всичко хранително, както и голяма част от енергията, която се съдържа в нея, отлетява, излиза навън, а от боба остава главно онова, което надува стомаха, без да го ползва много. Как ще се разбере това нещо? Вие трябва да знаете, че бобът, както и всички зърнени и плодови храни, които употребявате, представляват колективни същества. Те са образувани от множество живи, съзнателни същества, подчинени на една централна клетка, на една централна монада, която представлява индивидуалната душа на всяко растение. За пример, бобът има своя индивидуална душа; ябълката, крушата, гроздето, черешата също така имат своя индивидуална душа. Светът е пълен с такива души, а хората мислят, че само те имат души. Съвременните учени хора, като слушат някого да говори, казват: “В думите на този човек, няма никаква логика, никаква мисъл.” Същото казват и за мене. Чудни са хората! Тогава какъв смисъл намират те в избиването и осакатяването на милиони хора във време на война? Да се избиват на бойните полета хиляди и милиони хора, да се откъсват ръце и крака, да ослепяват и оглушават, а след това да ги възнаграждават с ордени и кръстове за храброст, в това имало смисъл! Ако избиването и осакатяването на хората е правилно и разумно, защо, когато един апаш обере или убие някой богат човек, не закачват на гърдите му орден, за храброст? Де ли не стават кражби и убийства в съвременния свят? Почти навсякъде хората крадат, само че едни крадат много, а други - малко. Много или малко, кражбата, сама по себе си, е престъпление. Ако кражбата е някаква добродетел, защо подир крадците вървят стражари? Защо ги преследват и затварят? Щом хванат някой крадец, веднага му турят белег, че е такъв, и го завеждат в затвора. Защо правят това? - Защото светът гледа на кражбата като на порок. Щом кражбата е порок, защо се върши тя? В такъв случай хората не трябва да крадат, не трябва и да убиват. Когато хората се убиват, това показва, че техните спирачки са развъртени - нищо повече! “Ако говоря.” Като ме слушате, мнозина ще кажат: “Този човек говори против нас.” - Аз не говоря против вас, но от невидимия свят отдавна са заговорили против вас. Те изпращат срещу вас голяма армия, от 500 милиона духове, добре въоръжени, със своя модерна артилерия. Знаете ли, какво ще стане с вас, като излезе тази армия насреща ви?“ „ Ако след хиляди години хората може да се хранят със Светлина, то е един успех. Но аз мисля, че едва след 2100-ата година, може да се постигнат някакви условия, да се храни човек [съзнателно], със Светлина.“
    ~~~~~~~~~~~~~~~~~~
    Петър Дънов – Учителя: „Какво разбираме под думата Същина на Бога? Всяко разумно същество, което мисли, чувства и действа като Бога, е едно с Бога. Няма ли тия качества, то се различава коренно от Бога.
     
    И тъй, дойдете ли до въпроса какво нещо е човекът, ще знаете, че той е същество на контрасти, на противоположности в света. Египтяните са изобразявали човека във вид на малко яйце - знак за вселената. С това те искали да кажат, че човек е малка вселена, в която се крият всички възможности. Докато яйцето е било в покой, светът не е съществувал. Когато го турили под квачката, то се измътило, и така, се създали всички материални светове. И до днес се повдига въпросът, квачката ли е съществувала по-рано, или яйцето. Едни са поддържали, че яйцето е съществувало преди квачката; други са поддържали, че квачката е съществувала преди яйцето. Въпросът, обаче, и до сега още не е разрешен. Той е един въпрос, подобен на ирационалните числа. Колкото и да се дели това число, все остава една малка, неделима част от него. Този остатък е свързан с други светове, за които днес хората нямат понятия. Тия светове имат свои представители на физическия свят, които минават незабелязано между хората.
     
    Като изучавате човешкия живот, виждате, че три фактора влияят върху индивида: личността на човека, обществото и светът. В тях той се движи. Личността на човека не е нищо друго, освен отражение на Бога, т.е. Неговата единична проява върху човека. Обществото представя отражение на ангелския живот върху човешкия. Светът, в неговата пълнота, представя отражение на Божествения свят върху физическия. Думата „общество“ започва с буквата „О“ - закон на движение. Значи, обществото е в постоянно движение напред, вследствие на което представя променчива, преходна величина. Искате ли да знаете, каква е същината на обществото, ще я намерите между ангелите, а същината на света е в Бога. Като отражения, човек не може да разчита нито на обществото, нито на света. От отражението той ще върви към самата реалност.
     
    Сега, онези от вас, които не разбират смисъла на символите, казват, че човек трябва да възненавиди света, да се откаже от него. Да възненавиди човек света, това значи, да се откаже от него като отражение и да търси реалността на нещата - Бога. Той трябва да се откаже от своята собствена личност и да потърси Бога в себе си. Не уповавайте на обществото, а на ангелите, които са същина на самото общество. Тъй щото, дойдете ли до своята личност, обикнете Бога в себе си; дойдете ли до обществото, дойдете ли до света, обикнете Бога, Който се проявява в цялата вселена. Изучавайте света заради любовта си към Бога. Служете на човечеството от любов към ангелите. Зачитайте себе си, своята личност, от любов към Бога в себе си. При това положение, личността, обществото и светът, като символи, придобиват смисъл. - Трябва ли човек да живее в света, в обществото или в личността си? - Човек не може да живее нито в света, нито в обществото, нито в своята личност, но той трябва да изучава света, като отражение на Великия Божествен свят, дето Бог се проявява; той трябва да изучава обществото, като отражение на разумните същества - ангелите, неговите братя; той трябва да изучава личността, като отражение на Бога вътре в себе си. Това са идеи, върху които трябва да мислите, да си създадете прави разбирания и понятия за нещата. А тъй да се произнасяте, че Бог е всемъдър, без да имате опитност върху това, няма смисъл. Всяко нещо, върху което човек се произнася, трябва да бъде изпитано, преживяно. Кажете ли думите живот, смърт, добро, зло, вие трябва да ги разбирате, да имате ясна представа за тях, като понятия.
     
    Какво разбирате под думата „любов“? Ще кажете, че да люби човек, това значи, да обикаля някоя мома или някой момък. Виждате, че един момък цял ден обикаля къщата на някоя мома, караули като стражар. - Докога ще обикаля? - Докато началникът му го смени. - Къде е началникът му? - В къщата. Той седи в къщата и оттам дава заповедите си. Ще кажете, че сърцето на този момък е вързано и не може да се освободи. Чудни са хората, като говорят по този начин. Те търсят реалността на нещата, а допущат нереални работи. Може ли някой да върже сърцето на човека и да бъде жив? Значи, тази връзка не е външна, но вътрешна, както човек изпада под влиянието на магнитни течения, от които не може да се освободи. Някои хора се поддават на един род течения, други - на друг род течения. Това показва, че човек не може да бъде свободен от влияния. Колкото и да е силен, той все ще се поддаде на някакво влияние. Железните стърготини се привличат от магнита, а песъчинките не се привличат. Това, от което едни се влияят, други не се влияят. Казват за някого, че не може да обича. Поставете го в положението на желязото към магнита, и той ще започне да обича, да се привлича. Някой се оплаква, че никой не го обича. - Стани злато, всички ще те обичат. Значи за да те обичат, ти трябва да имаш нещо ценно в себе си, което при никакви условия да не се мени.
     
    Каквото и както да се говори на съвременните хора, те не разбират всичко, по единствената причина, че имат свои, субективни разбирания за нещата. Обаче, техните разбирания са преходни, променчиви. Например, разбиранията им, които са имали в своето детство, коренно се различават от тия, които имат на младини, в зряла възраст и на старини. Тази е причината, поради която и задачите, които решават в живота си, изглеждат мъчни. Всяка задача, която човек решава на времето си, е мъчна. След години същата задача му се вижда лесна, но новата която в дадения момент разрешава, пак е мъчна. Едно време се е мислило, че електрическата енергия не може да се предава без жици. Днес виждаме, че електрическата енергия се предава и без жици. Оттук следва, че тия задачи, които днес ни се представят трудни и невъзможни за решаване, някога, в близкото или далечно бъдеще, те ще се разрешат. Трудна задача е, например, човек да бъде добър. Да бъдеш добър, това е цяла наука, цяло изкуство. Човек трябва да знае, че доброто е съществувало и съществува във всички светове, но злото - само в материалния свят. Преди създаването на материалния свят, злото не е съществувало. Със създаването на този свят, злото се е явило като необходимост, като неизбежно противоречие. Понятията на хората за добро и за зло са съвършено относителни. Ако някой открадне пари от касата на банкера, за последния това е зло. За апаша, обаче, това е добро.“
     
    Из: „Личност, общество и свят“
     
    ~~~~~~~~~~~~~~~~~~
    Петър Дънов – Учителя: „В Живота, има една последователност, за превръщане на енергиите. Това е Закон. Съвременното общество не може да разбере, че нито една форма в света не е постоянна. Едно управление, което съществува днес, след време ще се измени. Религиозните форми, които съществуват днес, след време ще се изменят. Вярванията на хората също ще се изменят. Аз не говоря за общия принцип, но за формите на нещата. Вземете например формите, по които се развиват домовете, обществата, Църквите, народите, държавите, и ще видите, че всички подлежат на изменение. Хубостта на Живота седи именно в това, че според вътрешното развитие на духа и ние ще се изменяме постоянно, защото, както виждаме, създаването на Вселената е процес, поставен в постепенно развитие, в който Бог постоянно се изявява. Тъй се изявяват в Живота и хубавото, и красивото, и в това изявяване, ние живеем.“
     
    Из: „Сам изтъпках жлеба“
  5.  

    Петър Дънов – Учителя: „У човека има двама души: единият [това е душата, неделимо свързана с Христос – е господар, а другият е низшето его и той] е онзи, който се сърди и бърза. Той е обективният човек, той бърза да си свърши сам работата. Той е търговец, базиргянин [базиргянин, значи: търговец, търгаш, занаятчия]. Ще му кажеш: „О-о-о...“ Той ще разбере закона, ти ще го укротиш, ще му кажеш: „Слушай, аз те управлявам. Ти си слуга, аз съм господар.“ И работите се обръщат."
    ~~~~~~~~~~~~~~~~~~
    Петър Дънов – Учителя: „Ние говорим за вътрешен и външен живот. Нямаме ясна представа за вътрешния и външния живот. Ние казваме „нашият“ живот. Не че самият живот е „наш“. Защото не живеем само ние. Тогава ние [щом за ЖИВОТА, КОЙТО ПРИНАДЛЕЖИ НА БОГА, си позволяваме, да кажем: „нашият“ живот], се намираме в положението на един комар. Представете си, един комар, у който се пробуди съзнанието. Комарът не може да има човешко съзнание. Може да се даде човешко съзнание, но никога комарът не може да има човешко съзнание. Има промяна в неговата глава, но няма такива органи, няма такива сили [т.е. няма развити такива мозъчни центрове и затова:] комарът [който тук е алюзия, за човекът-личност], ще каже: „Всички са като мене комари.“ Той винаги ще си остане комар. И човек е минал някога [през големство], но той в своето благоволение оставил едно малко прозорче и днес мисли, че е голямо същество. Туй е само едно малко прозорче от човека там, дето е стъпил, малкото пръстче на човека. От чисто психологическо гледище туй значи онзи търговец базиргянин [т.е. такова е мисленето на Плътта; плътското мислене на егото]. На прост език казано, той [наготово] използва всичките условия [които други Същества, с по-висше съзнание, от неговото, са създали]. Той [понеже няма ЯСНА ПРЕДСТАВА за вътрешния и външния живот], евтино ще купи, скъпо ще продаде и памучния плат ще продаде за вълнен. Ние сега се отдалечаваме от въпроса.
    ~~~~~~~~~~~~~~~~~~
    Петър Дънов – Учителя: „Ние сме за Великия [Целокупен] Живот, който се проявява във всички посоки – [външно], във физическия, [и вътрешно], в духовния и в Божествения живот, като части на общия Божествен организъм. Бъдете носители на това Единство! В това се състои Божественото учение, което всеки ден трябва да прилагате в живота си. Щом го приложите и опитате, тогава можете да разправяте на другите хора как сте намерили този път [т.е. този възглед].“
    ~~~~~~~~~~~~~~~~~~
    Петър Дънов – Учителя: „Докато човек живее в Божествения кръг [и съзнава своя Първичен Център – Христос], той вижда Бога навсякъде и във всичко. Излезе ли вън от този кръг, той се обърква. Когато говоря за Бога, имам предвид Свещеното, Реалното, което може да се опита навсякъде. Хората схващат Бога като абстракция, а Бог е реалност. Въздухът [т.е. мисълта] и Светлината [т.е. даването на свободен ход на Божествения Дух (изразен в прилагане на Принципите Любов–Мъдрост–Истина)], са УСЛОВИЯ, чрез които може да имате преки, свободни отношения с Бога.“
    ~~~~~~~~~~~~~~~~~~
    Петър Дънов – Учителя: „Съвременният човек се е отдалечил от своя ПЪРВИЧЕН ЦЕНТЪР, вследствие на което той е изгубил влиянието на положителните елементи, върху своя живот. ПОД ЕЛЕМЕНТИ, НИЕ РАЗБИРАМЕ ЦЕНТРОВЕТЕ, В КОИТО МОГАТ ДА СЕ ПРОЯВЯТ СИЛИТЕ. Всеки елемент се представя с известна категория сила. Не е само да мислим, че е известен елемент, но трябва да разбираме тези елементи. Под елементи ние разбираме центровете, в които могат да се проявят силите. Значи съществува един свят по-широк, отколкото [е светът, вътре] в нас. Защото нашият [вътрешен] свят се дължи на [ограничените параметри на] нашето съзнание [което е земно и се изразява в помрачен ум и нечисто сърце, представящи съвременната човешка личност].
     
    Сега зад другото [т.е. зад проявите на низшето ни ограничено] съзнание, има едно [по-висше] съзнание, което обгръща [низшето ни съзнание и съвместно с него, отразява навън] целия материален свят. Материалният свят е един резултат на туй [съвместно действие на низшето и по-висшето] съзнание. Зад това [резултативно] съзнание има друго [т.е. има трето, още по-висше] съзнание, което обхваща в един кръг цялото туй [низше и по-висше] съзнание и действа в него. Следователно от това съзнание, което ние наричаме духовно [т.е. от висшето резултативно и от третото, още по-висше съзнание], произтичат някои явления [в материалния свят, които ние мислим, че са случайни, но те са резултат на една разумност, която ние не разбираме, към дадения момент].
    ~~~~~~~~~~~~~~~~~~
     
    ~~~~~~~~~~~~~~~~~~
    Петър Дънов – Учителя: „Сега туй, което става в Природата, става и вътре в нас. Ние говорим за вътрешен и външен живот. Нямаме ясна представа за вътрешния и външния живот. При тези условия онези елементи [т.е. онези центрове], които представят живота външно, това е външният живот. Другите елементи [т.е. другите центрове], които действат вътрешно, за да се прояви животът, това е вътрешният живот.
     
    Ние казваме „нашият“ живот. Не че самият живот е „наш“. Защото не живеем само ние. Тогава ние се намираме в положението на един комар. Представете си, един комар, у който се пробуди съзнанието. Комарът не може да има човешко съзнание. Може да се даде човешко съзнание, но никога комарът не може да има човешко съзнание. Има промяна в неговата глава, но няма такива органи, няма такива сили [развити центрове и затова:]. Комарът [който тук е алюзия за човекът-личност], ще каже: „Всички са като мене комари.“ Той винаги ще си остане комар. И човек е минал някога [през големство], но той в своето благоволение оставил едно малко прозорче и днес мисли, че е голямо същество. Туй е само едно малко прозорче от човека там, дето е стъпил, малкото пръстче на човека. От чисто психологическо гледище туй значи онзи търговец базиргянин [т.е. такова е мисленето на Плътта; плътското мислене на егото]. На прост език казано, той [наготово] използва всичките условия [които други Същества, с по-висше съзнание, от неговото, са създали]. Той [понеже няма ЯСНА ПРЕДСТАВА за вътрешния и външния живот], евтино ще купи, скъпо ще продаде и памучния плат ще продаде за вълнен. Ние сега се отдалечаваме от въпроса. Каквото направи този търговец, това са слабости [в резултат на ограниченото съзнание, което мисли, че е отделено]. Аз не искам да се спирам да говоря върху някои слабости, понеже това е психологична патология, за която аз не искам да говоря, понеже тя не влиза в живота. Животът не е едно патологично явление, той е здравословно проявление във всяко едно отношение. Всички други патологични проявления, това са неща извън живота. Тепърва ние трябва да отделим живота [от примесите, които го правят нечист; патологичен]. Докато хората се карат на земята, то е патологично състояние. Докато хората завиждат, ревнуват, докато не се разбират, докато хората се убиват, това не е животът. В живота виждаме - един става слуга, а друг - господар, едни - свещеници, други - проповедници, професори, някои учени, химици. Какво знаят те? Той идва да научи азбуката на тези елементи. Ако кажете, че той е учен човек, ще кажеш - ето един човек, на когото кръвообращението е спряло. Ще кажете, че кръвообращението се смразило. Че какво от това? Зимно време нали се смразява водата. Аз мога да взема замръзналата вода и да я стопля и тя става течна. Замразила се кръвта, тя не е изгубена и тя може да се стопли, да стане течна. По тази кръв има известна специфична топлина, при която може да се движи. Вие имате повърхностни понятия за топлината. Този, който знае качествата и свойствата на топлината, той може да върши чудеса. При сто градуса ти може да възвариш водата, но при сто градуса ти не може да въз- вариш желязото. А желязото може да се свари, тъй как¬то една краставица. Малко смешно е. Може да го свариш. Може да го направиш отлична храна, която може да ядеш прекрасно. Сега не искам да се спираме върху това. Ще кажете - това е много казано. Мнозина са казвали неща, които не са разбрани. Когато са разбрани, точно на място са казани. Та, ако в кръвообращението няма достатъчно желязо, животът не може да функционира правилно. Ако в кръвта няма достатъчно злато, човек не може да прояви характера си. Ако в кръвта няма достатъчно количество сребро, човек не може да прояви своята чистота. Може да ви наредя тези елементи. Всеки елемент се представя с известна категория сила. Не е само да мислим, че е известен елемент, но трябва да разбираме тези елементи. Под елементи ние разбираме центровете, в които могат да се проявят силите. Значи съществува един свят по-широк, отколкото в нас. Защото нашият свят се дължи на нашето съзнание. Сега зад другото съзнание има едно съзнание, което обгръща целия материален свят. Материалният свят е един резултат на туй съзнание. Зад това съзнание има друго съзнание, което обхваща в един кръг цялото туй съзнание и действа в него. Следователно от това съзнание, което ние наричаме духовно, произтичат някои явления.
    Казва Христос: „Хлябът, който слиза от небето.“ Значи от онова място, дето иде запасът на живота. Истинският живот оттам иде. Казват някои, че за бъдеще ще дойде време, когато хората ще се хранят чрез светлина. Всичко е в светлината. Ако ти може да сгъстиш светлината, ти ще имаш храна. Учените хора казват, че може да се хранят със светлина. Хиляди години може да минат. Ако след хиляди години хората може да се хранят със светлина, то е един успех. Но аз мисля, че едва след 2100-ата година може да се постигнат някакви условия, да се храни човек със светлина. Ако ви кажат, че Син Човечески ще дойде, не вярвате. Защото той ще дойде в светлината. Когато хората започнат да се хранят със светлина, тогава ще дойде Син Човечески на земята, защото той е казал, че Син Човечески ще живее с хляб, който слиза от небето.“
     
    Из: "Живият хляб"

     

  6. Петър Дънов – Учителя: „ДОБРОТО в СЪРЦЕТО, СПРАВЕДЛИВОСТТА в УМА, КРАСОТАТА, в ДУШАТА и РАЗУМНОСТТА в ЧОВЕШКИЯ ДУХ, СЪБРАНИ ЗАЕДНО, ТОВА Е ЧОВЕКЪТ.“
    ~~~~~~~~~~~~~~~~~~
    Георги Радев (1900–1940): „Ние поднасяме Словото на Учителя на всички братя, чиито души са затрогнати от Любовта, чийто дух се радва на пълна свобода. Защото само онзи, казва Учителя, чиято душа е затрогната от Любовта, живее. Само онзи, чийто разум е озарен от знанието, носи светлина. И само онзи, чийто дух се радва на съвършена свобода, може да се нарече истински човек и брат на човечеството.

     

  7. Петър Дънов – Учителя: „Питам сега: От какво произтичат нашите страдания. Ние сме един християнски свят, но хората живеят без Бога. Христовото Учение е изопачено, няма методи за прилагането му. Говорим за Любовта [и точно Любовта, е Христовото Учение, но Христовата Любов подразбира ЕДИНСТВО, в Целокупния Живот], а прилагаме Мойсеевото учение [за разделението на съзнанието: "всяка коза, за свой крак" (иначе казано: всеки човек, за своя личен живот да се грижи). Интернет: "Пословицата „Всяка коза за свой крак” означава, че всеки е склонен да защитава собствените си интереси и отразява представата за козата, като вироглаво и самонадеяно животно, за разлика от нейната кротка и смирена посестрима – овцата." Мойсеевото учение е предназначено именно за този тип взаимоотношения (на същества – личности, с привидно разнопосочни интереси), докато Христовото Учение е предназначено за хора, които са надраснали самосъзнанието си, на човешки личности и се стремят да се върнат, в ЕДИННОТО СЪЗНАНИЕ на Божествения свят]. Личният живот, в света, нищо не разрешава; той е само една [временна и преходна] фаза. Казвате: Защо трябва да минаваме през толкова мъчнотии и страдания? За да създадете УСЛОВИЯ, за влизане в Божествения свят  [т.е. Бог да ви научи, че САМО Христос е Онзи, Който дава разрешителните за СВЕТЛИНА, в ума. Самият Христос е тази НОВА СВЕТЛИНА, от която се нуждаете, за да възкръснете. Христос трябва да ви разреши, за да видите ясно онова, което сега е мъгляво, в главите ви (като отвори ума ви – на всекиго, в точно определеното време, внасяйки там Новата; Божествената Светлина, Която като дойде, ще измени живота ви, издъно. Сега само гледате, а чрез Христовото Учение – ще започнете да виждате]. – Защо ни е всичко това? Преди всичко, знайте, че вие сами си създавате страданията. За да не страдате, съветвам ви, ДА СЛУШАТЕ. Бог е строг и взискателен. Бог създаде Земята, като част от Небето. Земята и Небето съставят Едно Цяло. Светлината е необходима, защото тя оплодотворява, прави плодът [т.е. прави разбирането ви] да расте, да се развива. Искате да бъдете добри; не можете да бъдете такива, докато не падне върху вас Божествената Светлина [и така, само чрез Божествената Светлина – ще стане възможно, ДА ОСЪЗНАЕТЕ, ЧЕ ВСИЧКО, КОЕТО СТАВА НА ЗЕМЯТА, Е КОЛЕКТИВНА ПРОЯВА и че вие, ако искате да прогресирате, в развитието си, като дух (а не като личност), ще трябва да се нагодите, към това (ново, за вас) положение]. Вие [който сте духът, и който сте, изначално, предназначен, да сте "царят" на това физическо тяло (представено тук, като една кожена торба – като "един стар мех")], може да седите в един стар мех хиляди години и никога да не израстете [като дух]. Може би ще бъдете една тифозна микроба, микроба на треска, на чума, но никога  [дух на] една клетка, която може  [относно развитието на съзнанието си], да стои в един човешки мозък или в човешко сърце, човешки дроб, човешки нерв. Следователно, Светлината [Божествената Светлина], е за нас необходима. Щом си дошъл на Земята, изучавай всичко, което тя ти предлага. Изучавай камъните, растенията и животните. Във всяко животно се крие известна добродетел, или някакво изкуство. Например, мравката е символ на трудолюбие, паякът е майстор тъкач. Всичко в света – растение или животно има велико предназначение. И паразитите – въшки, бълхи, дървеници, колкото и да са нежелателни, учат човека на ЧИСТОТА. Който не разбира вътрешния смисъл на Живота, на Природата, на всичко съществуващо, казва: "Няма смисъл да живееш. Светът е безсмислено създаден". Значи, всичко е безсмислено, а ти, малкият човек, си смислен. Кой те създаде толкова смислен и единствен, в света? Всяко нещо, което не можем да опитаме и направим, не го познаваме. За такива неща, от каквото естество и да са те, ние нямаме нищо друго освен една представа и можем само да се догаждаме. Кой от вас, като чете или слуша притчата за десетте деви [и Христос – записана в Матей, 25 глава], е употребил няколко деня в размишление, да проникне в нейния вътрешен смисъл? Достатъчно е да пожелаете искрено да разберете нещо повече от това, което четете, за да ви се даде едно ОТКРОВЕНИЕ. Само така ще разберете, че вие  [ако сам се припознаете], сте една от петте разумни деви. Вие сте първата дева – тялото, в което влизат останалите четири: умът, сърцето, душата и духът. Петте деви се СЛИВАТ, с Христа, в ЕДНО ЦЯЛО. Докато не се качите на висотата на своя ум [който сега, от неразбиране и от погрешно интерпретирани сведения, заобикаляте (вместо да се заемете да го организирате; да стане умът ви – внимателен и послушен слуга)], и не влезете в областта на вашата  [разумна] душа, вие не може да разберете Христа, не може да се СЛЕЕТЕ, с Него. Грешката, за това, не е във вас, но в мястото [т.е. грешката е в егоизма на самосъзнанието ви и по-точно – в страха, в съмнението; в егоистичното светоусещане, продуцирани от времето и пространството], на което сте застанали. Качете се нависоко [в Божественото Космическо Съзнание], да се открие пред вас целия хоризонт, да видите, че Земята не е мъртво тяло. Всички живи същества, от най-малките, до най-големите, съставят Дървото на Живота, в което текат Божествените СОКОВЕ. Цялото Дърво пък живее в Бога. Чрез Дървото се изявява Животът, като Виделина. Храни се с Дървото на Живота и ще изцелееш – това Дърво е Христос и неговият ПЛОД е Истината. За да се избави човечеството от днешните противоречия и страдания, трябва да дойде една нова мисъл. А тя гласи: - Животът трябва да се схване като ЕДИНСТВО и Всички Същества - като клони и листа на Космичния Организъм. Благоденствието на всеки клон и лист, е в работата му за Цялото Дърво. Хората са дошли на Земята, с единствената цел, да разберат ИДЕАЛНИЯ СВЯТ; да познаят Бога и себе си, да научат – защо е създаден човекът. Трябва да имате ВРЪЗКА с Бога [това значи: трябва да имате ЛЮБОВ, към Бога и да го виждате, като Същина, навсякъде и във всичко]. Едно същество, което няма понятие от Същината на жълъда и гледа дървото, ще разглежда листата като отделни индивиди. Всички обаче произхождат от и са в жълъда – в това зърно. Това зърно е Бог. Създайте условия и посейте това зърно в себе си [в главата си] и то ще ви разкрие всички дарби, всички тайни и чудеса. Туй зърно, този жълъд може да се намали, може и да се увеличи, може да се превърне на един бук, мечка, кит, човек, Ангел. Човек е крайното творение на Бога, затова трябва да стане първо служител на своя Творец, а после на своя ближен и на себе си. Човек трябва да възлюби Бога [ако иска да разбере Живота, от Божествено Гледище]. Да възлюби човек Бога, това значи да възлюби [Бога, в] ближния си, защото Бог живее [във всяко същество; т.е. и] в ближния, на човека.“ „Понятията на съвременните религиозни и светски хора за живота са толкова изопачени! Това не произтича от зла воля, а от една оптическа измама на човешкия ум.“ „Когато искат да кажат, че интелектът в човека е добре развит, представят го във вид на петел. Христос и петелът представляват два принципа [принципът на Духа и принципът на плътта (имаме Висшето Разбиране, от страна на Духа и низшето разбиране на Живота, от страна на човешката личност и индивидуалност – в динамиката, на което – Висшето; ЕДИННОТО Разбиране расте, а низшето; т.е. индивидуалното – се смалява, до тогава, докато устойчиво се уравновеси, с Висшето; така – че Животът да протича безпрепятствено, между тези два полюса)], тясно свързани помежду си. Христос е Висшият Разум в човека, а петелът – човешкият интелект, или нисшият разум; нисшият разум показва погрешките на човека, за да ги изправи.“ „Истинският човек е Духът [т.е. Христос; ЕДИНСТВОТО] – Висшето Съзнание, в човека, което не се мени; което никога не умира.“ „ХРИСТОС Е ЧОВЕКЪТ, КОЙТО ЗНАЕ, КОГА КАК ДА ПОСТЪПИ.“ „В съвременните хора, Висшият Ум; [т.е. Христос; ЕДИНСТВОТО], не е още развит. Теософите го наричат „висшият манас“. В ущърб на Висшия Ум, се е развивал низшият, в който се намира локализиран човешкият егоизъм. А стремежите на този низш ум са диаметрално противоположни на висшия манас  [защото са насочени към личното, а личното разбиране, е само физическата страна на въпроса (която е несъвместима с Живота и затова всички личности умират)]. Вие често се питате и не може да си обясните, защо има борба между плътта и Духа? Това не е борба – мнозина се мамят, – това е един закон, необходим за развитието на човешката душа. И той се обуславя от следния факт: ако вземете двама неприятели, които кръвно се мразят, и ги сложите на една греда или дъска, под която има пропаст, единият е на единия край, другият – на другия край, и двамата са поставени над една опасност, – какво трябва да направят? Ще напуснат всеки спор. Те не бива да се приближават. Трябва да пазят равновесие. Ако плътта се противи на Духа, има си причини; и, ако Духът се противи на плътта, пак си има причини. Защото ако те нарушат равновесието, и двамата губят. Съвременните хора цитират стиха: „Трябва да унищожим плътта, защото тя се противопоставя на Духа“. Не, не трябва да унищожите плътта или пък да премахнете Духа, защото Духът и плътта са два елемента в Божествения свят, необходими за развитието на човешката душа и на човешкия ум. Тук няма вътрешен антагонизъм и вътрешен спор. Спорът е само за условията, при които се намират Духът и плътта. Сега ясно ли е това? Нещата трябва да станат много ясни във вашия ум, за да няма спор.“ „Храни се с Дървото на Живота и ще изцелееш. Това Дърво е Христос – имай Неговото сърце, желай Неговия ум. „Да бъде у вас Духът Христов.““ „Под думата „Христос“, ние подразбираме цялото човечество, сложено в едно тяло. Това е физическата страна на Христос. Значи всички човешки души, събрани на едно място в тялото на Христос, съставляват физическата страна на Христос. Всички ангели, събрани в сърцето на Христос, съставляват духовната Му страна, а всички божества, събрани в ума на Христос, съставляват Божествената Му страна. Това значи Христос, т.е. Христос е проявеният Бог в света. НАВСЯКЪДЕ ТРЯБВА ДА ВИЖДАМЕ ХРИСТОС. КАТО СМЕ СЪБРАНИ ТУК, БОГ СЕ ПРОЯВЯВА МЕЖДУ НАС И НИЕ ТРЯБВА ДА СЕ РАДВАМЕ!“ „Желая на всички да родите Детето на Истината, което ще върви пред вас и ще ви въведе в Царството Божие. Помнете: Само Истината отваря царската врата на Рая. Тази Истина трябва да се роди от вашата душа.“ „Човешкото сърце е свързано със слънцето. Човешкото сърце има ритъм, точно на Слънцето. Както вибрира Слънцето, такъв ритъм, такъв пулс има и сърцето. На някой бие 50, на някой 60. Нормалното биене на сърцето е свързано със Слънцето. Но има едно друго Слънце, с което е свързана цялата наша Слънчева система. Това са грандиозни понятия. Сега ученият човек, за да стане учен, ще каже: „Отде е това слънце, отде е човекът? Кой от вас е видял човека?“ Ти четеш съчиненията на Шопенхауер, съчиненията на Виктор Юго, на Кант, на Толстой. Де е Толстой? Туй, което умира, не е човекът. Туй, което не умира, то е човекът.“ „ЧОВЕК СЕ ПОЗНАВА ПО СВЕТЛИНАТА НА СВОЯТА МИСЪЛ. КОЛКОТО ПО-ГОЛЯМА Е СВЕТЛИНАТА МУ, ТОЛКОВА ПО-ГОЛЯМ МЪДРЕЦ Е ТОЙ. УМЪТ НА ЧОВЕКА ТРЯБВА ДА БЪДЕ СВЪРЗАН С ЦЕНТЪРА НА СЛЪНЦЕТО. САМО ПРИ ТОВА ПОЛОЖЕНИЕ, ЧОВЕК МОЖЕ ДА ИМА СВЕТЛА, ВЪЗВИШЕНА МИСЪЛ. ПРОБУДИ ЛИ СЕ БОЖЕСТВЕНОТО СЪЗНАНИЕ, В ЧОВЕКА, РАБОТИТЕ МУ МОМЕНТАЛНО СЕ ОПРАВЯТ. Това ПРОБУЖДАНЕ, не става изведнъж. ВРЕМЕ, УСИЛЕНА РАБОТА СЕ ИСКА ОТ ЧОВЕКА, ДОКАТО ДОЙДЕ ДО СВОЕТО ПРОБУЖДАНЕ. НЯМА ПО-ВЕЛИК МОМЕНТ В ЖИВОТА НА ЧОВЕКА ОТ ТОВА, ДА ПОЧУВСТВУВА БОЖЕСТВЕНОТО ПРИСЪСТВИЕ, В СЕБЕ СИ.“ „Всеки човек трябва да държи в себе си идеята, че е безсмъртна душа. Той трябва да вярва, че душата не може да се опетни, не може грях да я засегне, не може да умре. От човека зависи да умре, или не. Христос казва: „Имам власт да положа душата си, имам власт и да я взема." Това значи: имам власт доброволно да умра, имам власт и доброволно да живея. В широк смисъл, думата „смърт" означава ограничаване, а не изчезване. Смъртта е крайният предел на ограничаването. Оживяването, възкресението подразбира крайният предел, до който животът може да се развие и прояви. Ако ограничаването произлиза от самия човек, той е господар на живота си; ако ограничаването произлиза от други хора, от външни причини, той е роб, слуга на условията. Без душа, не могат да функционират нито духът, нито умът, нито сърцето на човека.“ „Аз съм Пътя, Истината и Живота.“ „Пътят, това е Мъдростта, през която човек трябва да мине, защото в нея се крият от незапомнени времена всички неща, които Бог е създал, всички неща, които възвишените духове са създали и всички неща, които човеците са създали. ПЪТЯТ Е СИМВОЛ НА СВЕТЛИНАТА, БЕЗ СВЕТЛИНА ПЪТЯТ НЕ СЪЩЕСТВУВА. А СВЕТЛИНАТА ИМА ОТНОШЕНИЕ КЪМ ЗНАНИЕТО, БЕЗ КОЕТО ТЯ НЕ МОЖЕ ДА СЕ ИЗЯВИ. ЗА ДА СЕ ИЗЯВИ СВЕТЛИНАТА В ЧОВЕШКИЯ УМ, НУЖЕН Е СТРЕМЕЖ, ПОДТИК КЪМ ОНЗИ ПЪТ, В КОЙТО ВСИЧКИ НАУКИ СА СЪБРАНИ В ЕДНО ЦЯЛО. Когато се роди в ума на човека този подтик, тогава ТОЙ ЩЕ ЧУЕ СВЕТЛИНАТА, КАТО СЪЗВУЧИЕ ОТ ТОНОВЕ. Тази постоянно звучаща хармония в мисълта му ще стане извор на знание и мъдрост за неговия ум. И само онзи човек, които е развил музиката на своето съзнание, той ще може да влезе в Божествения свят и ДА РАЗБЕРЕ МУЗИКАТА КАТО ПЪТ, ПО КОЙТО БОГ Е СЪЗДАЛ ВСИЧКО В СВЕТА. Ако нашата музика не може да ни издигне до вечното, да разберем Бога, ако пеенето и музиката не могат да ни приближат към истинската наука, ако не могат да внесат в нас истинския живот, каква е тази музика? Защо ни е тази музи¬ка? Защо ни са парите, които не ни приближават към Бога? Защо ни е мисълта, която не ни приближава към Бога? Аз съм за онова, което ни приближава към Бога. Какво аз разбирам под думата „Бог“? Под думата „Бог“ разбирам най-хубавото, най-красивото в света, най-великото в живота. Затова всеки, който не се приближава към това великото, той губи. А който губи, е осъден на големи страдания. Светът на топлината е ангелският свят. Топлината е музика за сърцето, с което ще обичаш най-висшето проявление на Любовта — Истината. Подтик на Истината е тонът МИ. Истината е Божественият закон, чрез който е създаден Разумният свят. Тя е мощното в света, в което Бог се изявява. По същество Бог е Любов, но без Истината човек не може да познае Бога. И знанието без Истина е непонятно за хората. Само Истината прави Любовта и Мъдростта понятни за тях. Затова Истината е целта, към която всичко се стреми. Светът на Истината е свят на свобода и красота, на цялостна хармония и закономерност. Човешката душа принадлежи на този свят, носи го в себе си, той е нейна същина. Истината има отношение към свободата. Тя е процес на освобождаване. Затова, докато не влезе в пътя на Истината, човек не може да бъде свободен. Влезе ли в нейния възвишен свят, той вече е свободен в своите мисли, чувства и постъпки. За да намери човек Истината, той трябва да придобие освен свобода, още и красота. Красотата е израз на Истината. Тя е едно духовно качество, което се ражда от добродетелите. Съдържание на красотата е топлината на човешкото сърце, а топлината е обратен процес на светлината. Светлината изхожда от Бога, а топлината се връща към Бога. Значи в топлината на човешкото сърце се отразява неговият стремеж към Бога. Как може да бъде щастлив човек? Той може да бъде щастлив само ако обича Истината, т.е. ако в стремежа си към Бога, той е поставил красотата и свободата за свой идеал. Човек трябва да обикне Истината, за да получи нейната помощ при прилагането на онова знание, което Мъдростта но¬си. Нейната задача е да възприеме Любовта и да я предаде на другите по начините на Мъдростта. Истината е най-висшето проявление на Любовта, но тя работи само там, където има светлина и знание, т.е. където Мъдростта присъства. Истината е в приложението на нещата. Тя има изисквания. И понеже музиката е един реален израз на Истината, човек трябва да пее по всички правила и изисквания на музикалното изкуство, за да влезе в духовния свят и да се разговаря с ангелите. Истината е свързана с ларинкса на човека, затова в пеенето му Истината трябва да се изразява като най-хубавата музика на неговата душа. Вие искате да бъдете музиканти в света, без да се упражнявате. Такъв закон няма. Кои хора най-много се упражняват? Човек, който много се упражнява, той обича Истината. Човек, който малко се упражнява, не обича Истината. Който никак не се упражнява, никак не обича Истината. От степента на упражнението се вижда любовта към Истината. Колкото повече се упражняваш, толкова повече обичаш Истината; колкото по-малко се упражняваш, толкова по-малко обичаш Истината. Аз вземам Истината като обяснение. Колкото повече мислиш, толкова повече обичаш Истината, колкото по-малко мислиш, толкова по-малко обичаш Истината. Колкото по-правилно чувстваш, толкова повече обичаш Истината. Един от начините за изясняване на окултните истини е музиката. Духът всякога работи музикално. Казано е: „А кога дойде онзи, Духът на Истината, ще ви настави на всяка истина...“ Затова, за да откликне на този Велик Дух, идващ отгоре да му помогне, човек трябва да се занимава съзнателно с музиката като изкуство. Спазвайки нейните правила и закони, той ще може да се повдигне и влезе в онзи съвършен свят.“ „И тъй, Христовото учение е наука индивидуална за душата, да познаем нашите отношения към Бога. Какво трябва да правим?“ „ще каже някой: „Аз искам да имам Дух Божий." Как ще имате вие Дух Божий; Милосърдието, ако не Го слушате? Ангелът на истината е казал: „Не го създавай, Боже." Така са казали и ангелът на правдата и ангелът на мира. Тези ангели, когато дойдат пред Бога, ще кажат: „Ние бяхме прави." Когато един ангел ви гледа, че грешите, той казва: „Аз знаех, че така ще бъде." Милосърдието трябва дълго време да работи у вас. Доброто, то е в отношение 1:3. Тези ангели показват, че имаш трима големи неприятели, които искат да те премахнат. Кои са те? Заблуждението, себелюбието и жадността да проливаш кръв. Ще си кажете: „Аз никога не съм проливал кръв." Няма човек, който да не е проливал човешка кръв. През миналите светове - това е само проливане на кръв. Има едно милосърдие, което работи за повдигане на човечеството. Друга култура трябва да дойде - културата на милосърдието, тоест отношенията в служене на Бога. И тогава всички други изкуства ще дойдат сами по себе си, всички тайни ще се разкрият. Ако знаете да теглите лъка, ще Ме познаете, но ако не знаете да го теглите, това за вас ще бъде една непозната област. Този лък се уподобява на човешката воля. Ако тя не е възпитана, човек няма да може да изрази своите мисли и чувства. Тези ваши чувства може да бъдат правилни и неправилни, хармонични и нехармонични. Тониране е необходимо, защото, ако жиците на нервната система не с подготвени, мислите и чувствата не може да се предадат на външния свят, правилно. Ако знаеш правилно да упражняваш тези жици, ще има една хармония; а ако не можеш да ги упражняваш правилно, тогава хората няма да те слушат и тогава едно от двете ще бъде: или ти не си нагласен с тях, или грешката е у тебе.“ „Някой казва: „Ти проповядваш, ама тези, които те слушат, не живеят тъй“. Вярвам, онези, които ме слушат, не живеят според моето учение. Но ако не живеят според моето учение, аз крив ли съм? Ако съм крив, аз съм готов да се изправя. Ние по един нов начин ще изправим живота и тия хора сами ще почувстват, че Бог живее в тях. То е велико изкуство и аз ви казвам: Ако аз свържа тия две жици, да прокарам този Божествен ток, животът им ще се изправи. Аз правя сега инсталация, но когато я завърша и пусна този ток, тогава елате и вижте. Сега още трупам камъни, дисхармония има, вик, крясък, работници, инсталацията още не е приготвена. Моето учение вие не сте го видели, но когато пуснем тази инсталация, тогава вашите лица ще просияят и вие ще кажете както в Евангелието: „Едно време бях сляп, но сега виждам“. И тогава в домовете ви няма да има спор, между мъжете и жените няма да има раздори, ще има едно надпреварване да проявят повече Любовта си към всекиго. Тази, старата инсталация, виждате какво е произвела, от хиляди години все същото е било.“ „Знаете ли, щом се отчуждите от Бога, какво ще почувствате? – Една голяма скръб, тегота, безсмислие в живота и няма да знаете, къде да се денете. За да бъдете човек успешен в живота, трябва да знаете Истината. Истината е връзката между Бога и човека. Няма по-велика от Любовта и няма по-хубаво и по-красиво нещо от Истината, в живота. Онзи, който иска да бъде красив и хубав, непременно Истината трябва да живее в душата му. За пример вземете онзи градинар, който е пълен с трудолюбие. Като влезете в градината, когато е уредена, на човека става леко в душата. Така е и с човека, който има Истината, в душата си. Сега, ако ви зададат такъв един въпрос: "В какво се състои хубостта на градината?" – В плодните дървета. Всяка градина е хубава по дърветата, които са вътре в нея. Изкоренете тия дървета, градината нищо не струва. Земята е само условие, а дърветата образуват хубавата градина. Ако попитам: По какво се познава човек? – Човек се познава по неговото сърце, по неговия ум и по неговата воля. Изкорените ли тия качества, от човека не остава нищо, той е изгубен – няма човек. Следователно, в една окултна школа вие ще имате методи да развивате вашия ум, вашето сърце и вашата воля. Защо много градини не съществуват сега? – Земя има, семена няма. Значи, градината съществува само в семената. Щом посеете семена, градината е образувана. То е въпрос на време да се образува градината. Затуй по правилата на тази школа аз искам да добиете всичките знания, които светът има. Да не мислите сега, че трябва да напуснете знанията на този свят. Не. Колкото знания можете да придобиете, толкова по-добре. Ония, които в света са умни, учили и завършили, и имат високо образование, ще бъдат по-добри окултни ученици. Всички ще се учите, няма да бъдете лениви, няма да казвате: "Като вляза в окултната школа, всичко ще науча изведнъж – нам светско знание не ни трябва!" Светското знание е предисловие на окултната наука. Там, където висшата математика на земята спира, там започва окултната наука. Музиката и математиката са потребни. Някои са музиканти, но някои са слаби в математиката. Математиката и геометрията са потребни. Един окултен ученик не трябва да бъде превзет. Той трябва да бъде много скромен, в душата си. Да бъде като една дълбока, тиха вода. Да бъде като една инсталация, в която тече силен ток, но отвън нищо не показва и ако някой казва: "Имаш ли знания?", ще му кажеш: "Бутни ме, завърти ключа!" Но жица от жица има разлика. Може някои да кажат: "Имаме знания." Като завъртим ключа, няма светлина. Някой казва: "Аз имам светлина, денем", но като завъртиш ключа, не върви. И аз желая вие да бъдете такива жици, една инсталация, пълна с енергия. Вземете нервната система, това е една инсталация. Сега ще ви учим да инсталирате нервите, защото някои нерви даже са в бездействие – атрофирани.“[Какво представят корабът и морето? Корабът представя организирано общество – вашата Сродна Душа, от Небето, а морето – светът на човешките личности, с неговите прояви, които – до една, са само колективни прояви, обаче свикналата да обсебва нещата, човешка личност, ги припознава, като лично свои прояви и така (докато духът не се освести; не дойде на себе си) – с радостите си, всяка личност, временно, се подвизава, като фактор (какъвто, реално, не е) – като се радва на добрите прояви, а със страданията си, "плаща", за лошите прояви, като за свои. Това го изисква – прилагането на Мойсеевото учение, което е подготовка; встъпителен път, за идването на Христовото Учение, в главите ни.]

  8.  

    1. Велина Василева

      Велина Василева

      /продължава основният текст/ 

      ..."Следователно, онези, към които го отбиете, те ще се ползуват, а онези, от които течението ще се отбие, те ще пострадат. Следователно, вие ще внимавате, като ученици, да не отбиете течението, в което вие живеете. Някой път казвате: „Аз не искам да зная и без школа мога“. – Без школа от човека нищо не става, т. е. трябва да знаете, че ако някой мисли, че без школа може да влезе в небето, никога! Земята е една школа и който не се школува, и мисли, че без учение може да влезе в небето, лъже се. Тъй! В който и да е смисъл, от вас се изисква учение. Законът в невидимия свят е толкова строг, че няма да ви допуснат да влезете там простаци. По никой начин! С милиони, с милиарди години ще ви държат на земята, но ще ви заставят да учите. И след милиони години, при най-голяма упоритост, най-после ще ви заставят да учите. Ще ви заставят! Ако се научите по-рано, по-добре. Някой казва: „Аз няма да уча“. – Ще учиш. „Аз не мога да изправя сърцето си“. – Ако не го изправиш, ще ти го изправят. Туй сърце, ако не го изправиш сам, от другаде ще дойде изправление. Има два начина за оправяне: или сам ще се изправиш, или ще те изправят. Защото, забелязвам, някои от вас се отпущат. Ние ще приложим сега един закон. Аз започвам вече с опит. Ще почнем с малките опити, да се не сърдите после. Ние ще приложим опитите. Тогава, който е слаб, ще му кажем: „Застани на опашката“. А които са силни, ще излязат на главата, да не стане катастрофа. Аз ви предупреждавам, всички ще вървите полека, едни ще вървят отзад, а други отпред. Правилно ще се върви. Сега, ако искате да прогресирате, да научите нещо, непременно трябва да бъдете верни на себе си. И така ще се освободите от вашите посторонни мисли. Искам веднъж да ви събудя, защото повечето от вас тук сте хипнотизирани. Хипнотизирани сте, разбирате ли? Хипнотизирани, хипнотизирани! Някои от вас още не съзнават, че са хипнотизирани. Има такова хипнотизиране. Аз мога да приспя един човек и да му кажа: След 10 часа ще заспиш. Той 10 часа е буден, ходи, приказва, но като дойде десетия час, заспива. Някои от вас са хипнотизирани, да заспят след 10 деня, други след 10 години, а някои след един час. Сега вие мислите, че сте господари, но сте хипнотизирани от онези от черната ложа, които разбират законите. Те са ви хипнотизирали. Те знаят, че когато настане един благоприятен момент да възприемете нещо ново, те ще ви хипнотизират в този момент. В най-добрия момент за вас те ще произведат един смут в съзнанието ви. И често пъти казвате: „Аз ще се моля в този час“, но като речете да се помолите или ще заспите, или ще се скарате, и всичко отива. Ученикът трябва да разбира, той сам ще тръгне в този път.
       
      Аз малко проточих, времето ми мина сега, с един час. Трябва да спазвате тия закони, да знаете, че има още доста голяма борба.
       
      Сега разбуждане трябва да стане, разбуждане, и всеки един от вас трябва да се моли в душата си, да го разбуди Господ, точно на времето, да не пропусне случая. Псалмопевецът казва: „Господи, тури страж и отзад, и отпред, тури страж на устата ми“. Като се изтълкува „страж на устата“, устата е символ на Любовта, за да можем тази Любов, която излиза от нашата душа, в един удобен момент да я използуваме. Словото е носител на Божествената Любов. Защо е Словото? Словото е затуй, да носим тази Любов, та в нея да се прослави Името Божие. Щом се прослави Името Божие, ще дойде културата. Само със Словото Божие в света се явява култура. И когато придобием знанието за тия закони, тогава ще почнем да работим разумно. Разумно ще работим!"
       
      Из: "Окултни правила"
       
       
       
       
       
  9. Петър Дънов – Учителя: „Хората гледат света, но нищо не разбират. Писмо [от Бога, до нас, земните жители], е той! Има какво да се чете, всеки ден. И ако човек не чете, остава прост. Трудно е човек да се занимава с Живота, понеже Целият Живот не е пред нас. И за настоящето знаем малко, вследствие на което имаме оскъдни знания. Според тези оскъдни знания, ние искаме да доказваме нещата, както не са. В прочетената глава [от 5-а глава, от Евангелието на Матея, от 1-ви до 17-и стих https://biblia.bg/index.php?k=40&g=5&tr1=1 ], Христос описва деветте блаженства; деветте правила за Живота. Много тълкувания са давани по тези блаженства, но мъчно е да определиш кое какво означава. Казано е, запример: „Блажени нищите духом.“ Но това правило не е съгласно със съвременното разбиране на хората, [което, освен че е дуално, но е и "половинчато" (т.е. егоистично) разбиране.] Да бъдеш нищ духом, днес разбират да бъдеш като овца, всеки да те стриже, всеки да те тъпче. Според Христовото разбиране нищ духом е този, когото като тъпчат силните, силните стават меки, а той става силен. „Блажени кротките!“ Кротък е онзи, когото като ядат вълците, вълкът дохожда най-после до положение, че не може да го изяде, зъбите му падат. И тогава кроткият се освобождава. Това е кратко обяснение само на двете блаженства [от 5-а глава, от Евангелието на Матея, от 1-ви до 17-и стих], а останалите вие сами ще си ги обясните. И тъй, от становището на живота, има три възгледа всичко: единият възглед е Божествен, вторият е духовен, а третият е чисто физически или човешки. Сегашният живот, в който живеем, е човешкият, физическият, или светът на предметното учение. Духовния свят ние само го чувствуваме, а Божествения свят само го мислим. Това са отвлечени работи. Ти имаш едно чувствувание, на което не можеш да дадеш никаква форма... За да бъдеш ученик, трябва да ПРИЛОЖИШ СЛОВОТО, в живота си, а да го ПРИЛОЖИШ, трябва да го ПРОУМЕЕШ и РАЗБЕРЕШ. Жаждата – това е закон за оправяне на света на чувствата. Гладът, това е едно мерило за оправяне на постъпките. Дишането, това е закон, за да оправиш мисловния си свят, за да оправиш мислите си. [Да бъдеш ученик, на Живота; т.е. ученик на Христос, Който е Проявената Божия ЛЮБОВ и у Когото е Вечният Живот, трябва да ВИЖДАШ ЯСНО, че Вечният Живот е Водата, Която Той предложи на самарянката, в Йоан 4:14 "Който пие от водата, която Аз ще му дам, няма да ожаднее до века; но водата, която ще му дам, ще стане в него извор на вода, която извира за вечен живот. Както и съгл. Йоан 6:35 "Исус им рече: Аз съм хлябът на живота; който дойде при Мене никак няма да огладнее, и който вярва в Мене никак няма да ожаднее").] Затова, ученикът трябва да бъде образован [(с цел ДА СЕ ОСВОБОДИ от илюзията на МАТЕРИЯТА). За да може да РАЗЛИЧАВА, да РАЗБИРА, да ОСЪЗНАВА и да ПРИЛАГА, умът му (петелът; НИЗШИЯТ ПРИНЦИП), трябва да е обучен, да се СЪЕДИНИ, с ХРИСТОС – ВИСШИЯТ ПРИНЦИП, ЗА ДА СЕ ПОВДИГНЕ, ВИБРАЦИОННО] и да има най-малко четири завършени факултета [както следва: да разбира ума, сърцето, душата и духа си, като Едно хармонично Цяло и така – постигнал, с помощта на Христос, Единство на съзнанието, в себе си (представяйки си се, като точка, в Центъра, да е излязъл от времето и пространството) и да е влязъл в петия факултет; в петата област – ЛЮБОВТА. Любовта подразбира ЕДИНСТВО, в Целокупния Живот. Помнете, казва Учителя: Не вие, сами, по себе си, а само Христос (когато е осъзнат, като Център на вашия живот); т.е. – само в РАЗБИРАНЕТО и ОСЪЗНАВАНЕТО на Единството, е Проявената Божия Любов]. И тъй, ако питате какво се съдържа в Името на Христа, казвам: Христос изразява Словото на Любовта. Няма по-велико нещо от Любовта. Тя разрешава всички въпроси. Щом разбереш Любовта и я приложиш, ти придобиваш и Истината. Това значи да бъдеш свободен, да правиш всичко, каквото желаеш. Твоите желания трябва да бъдат в съгласие с Божиите закони. Да обичаш, значи да изпълняваш Божията воля и да си в съгласие с всички добри хора, служители на Бога. Желая всички да бъдете добри служители на Бога! Много от стремежите, разбиранията и знанията на съвременните хора имат стойността на книжните пари. Днес имат цена, но утре вече се обезценяват. Истинско знание е това, което има стойността на златото. За пример, слушате някой да казва, че чрез внушение човек може всичко да придобие. Като си внуши, че трябва да работи, да учи, да люби, той ще постигне всичко. Търси Светлината, която няма сянка [от изопачени човешки умувания, защото Божествената Светлина, ще вземеш само от ЖИВИЯ БОГ (в сърцето си), Който (заедно с Христос, в ума ти), е направил обиталище, у теб, за да те учи, защото ти си ОСЪЗНАЛ ПРИНЦИПА на ДУХА – т.е. на ЛЮБОВТА; на ЕДИНСТВОТО; ти си избрал, във всеки даден момент – да припознаваш хегемонията на БОЖИЯТА ЛЮБОВ (която подразбира ЕДИНСТВО), в твоето битие. И тогава вече ти си забравил, за себе си, като за нещо, отделно, от ВЕЛИКОТО ЦЯЛО. Така, за тебе – външните обстоятелства, вече нямат значение; само твоето състояние на съзнанието – във всеки даден момент, да се държиш за ХРИСТОВОТО ЕДИНСТВО, има значение]. Избягвай всяка мисъл и чувство, които внасят тъмнина в твоето съзнание. Глава на твоето Слово е Истината. Дето Истината грее, плодът цъфти и зрее. [Плод = Разбиране.] Ученикът разбира Истината само тогава, когато я прилага. Туй, което не може да приложиш, ти не може да го разбереш. Ученикът трябва да бъде чист в мислите, желанията и действията си, за да може Учителят да му даде методите за работа. Пътят на ученика е път на зазоряване. Той е път на вечната светлина, носителка на Любовта. Единственото същество, до което човек най-лесно може да се приближи е Бог. Когато Животът [Животът; в смисъл: Вечният Живот, под който подразбираме Христос (Законът на Единството)] отива на гости, той се облича в дрехата на Любовта, която се казва хляб и вода. Два пътя има, по които ходят всички ЖИВИ същества на земята: Пътят на Хляба [т.е. на Божието Слово; на Божиите Мисли] и Пътят на Водата [т.е. на Живата Вода, която подразбира Истинският Живот, Който е Вечен (т.е. в него няма прекъсване на ЕДИННОТО СЪЗНАНИЕ)]. Първият път се казва глад, вторият се казва жажда. Първият път е пътят на хляба. Вторият път е пътят на водата. Хлябът посещава само гладните, а водата посещава само жадните. Хлябът и водата представляват реалната страна на живота. Жаждата – това е закон за оправяне на света на чувствата. Гладът, това е едно мерило за оправяне на постъпките. Дишането, това е закон, за да оправиш мисловния си свят, за да оправиш мислите си. Следователно, когато Животът иска да се прояви, да стане видим, той се проявява като хляб и като вода. Щом гладният види живота, облечен в дрехата на Любовта, той съблича тази дреха и се облича в нея. Щом жадният види живота, облечен в дрехата на Любовта, той съблича тази дреха и се облича в нея. 
    ~~~~~~~~~~~~~~~~~~
    Петър Дънов – Учителя: „Във всички векове учените хора от разните окултни школи са правили ред погрешки. Една от погрешките се е състояла в това, че те са събирали знания, складирали са туй знание тъй, както някой богаташ събира пари, без да го приложат [т.е. без да го разберат, от Божествено Гледище, а всяко неразбрано нещо, се счита за неприложено. Както и обратното: всяко разбрано, от Божествено Гледище, нещо, се счита за приложено (за разумно използвано); т.е. за писмо, от Бога, до нас, което е стигнало до предназначението си]. Някой богаташ може да събере 10 000, 100 000, 200 000, милиони, милиарди левове, без обаче да ги използва за някакво разумно благо. Питам: какво печели този богаташ, ако само богатее, ако само трупа това богатство по този начин? Какво благо е допринесъл с това богатство за себе си и за своите близки? Да вземем богатството като една сила. Основен закон в Природата е, че тя най-първо събира, акумулира силите си, и после ги развива. Така трябва да постъпва и всеки богат човек. Той трябва да разработва, да пусне в действие своето богатство. Ще ви дам друго сравнение. Представете си, че някой човек има сто хамбара, пълни с жито, но не може да тури в стомаха си нито сто грама от това жито, да се нахрани с него или да го опита. Питам: какво се ползва този човек от стоте хамбара с жито? Да кажем, че знанието, което имате, се изчислява на сто хамбара и всеки хамбар съдържа по толкова и толкова прегради, т.е. по толкова крини, пълни с жито, и всяка крина съдържа по еди-колко си зрънца. След като изчислихте всичкото знание до зрънцата, какво ви ползва това нещо? Ние разискваме въпроса в какво седи знанието, в какво седи добродетелта. Ние питаме: в какво седи добродетелта? В какво седи знанието? Във всичкото жито в хамбара [т.е. в подсъзнанието / душата] ли, или в стоте грама жито [жито = Божествени Идеи], турени в стомаха [т.е. в ума] и разумно използвани [т.е. разбрани, от Божествено Гледище]? Добродетелта, както и знанието, могат да бъдат сили, турени в хамбара и неизползвани, а могат да бъдат и сили, турени в стомаха и използвани.“
     
    Из: „Добрата постъпка“
  10. Да се научим да мислим, значи да възприемаме онази Мисъл, която излиза от Бога. Трябва да възприемаме в себе си Божествените Мисли. И след като възприемем Божественото, в себе си, ще дадем своите мисли. След като влезнат, в тебе, Божествените Мисли, какво ще разбереш? – Ще дадеш, от себе си [адекватна реакция, според нивото на разбирането си на Живота, до което си достигнал, към дадения момент]. Ти, ако не възприемеш Божественото, не можеш да дадеш твоето – човешкото.
     
    ~~~~~~~~~~~~~~~~~~
     
    Петър Дънов – Учителя: „Казано е: „Бъдете съвършени!“ Но вие трябва да разбирате така: в желанията си трябва да бъдете съвършени; в стремежа си, трябва да бъдете съвършени. А пък вие искате да бъдете съвършени, в делата си. Във вас [които, все още, се водите по буквата на Мойсеевия Закон, без да проумявате Духа на Христовото Учение], стремежът не е съвършен. [По принцип, през всички същества тече ЕДИННОТО БОЖЕСТВЕНО КОСМИЧЕСКО СЪЗНАНИЕ, обаче] – У вас, в СЪЗНАНИЕТО ви, има едно раздвояване; [т.е. има един уклон, към самосъзнанието ви. Низшето ви его; вашият низш ум, понеже не е скачен (съзнателно; в смисъл такъв, че – вие НЕ ЗНАЕТЕ, че той вече е скачен с ХРИСТОВИЯ УМ; или, че е неделим, от) ДУХА НА ЕДИНСТВОТО – все ви тегли, към личното благо. Тъй като – вие НЕ ЗНАЕТЕ, че, във всеки даден момент – дори и несъзнателно – все пак сте ПРОВОДНИЦИ на ВОЛЯТА БОЖИЯ (такава, каквато, ТЯ е, или такава, каквато, ТЯ не е). Защото ЖИВОТЪТ (точно такъв, какъвто го живеете – не е ваш личен живот, а) – ПРИНАДЛЕЖИ САМО НА БОГА)].
     
    Целият ви живот, не е посветен на Бога [както се очаква, от вас – за да сте в състояние ДА СЛУЖИТЕ НА БОГА, ОТ ЛЮБОВ, КЪМ НЕГО]. Вие сте определили 4–5 минути, за Бога, а пък останалото време за жена си, за децата си, за другите и пр. При това, искаш да живееш [без да "плащаш глоби"; т.е. без да страдаш]. Но питам, кой е факторът в света? – Жена ви ли? Но тя знае само да взема, от тебе. Децата ли са фактор? – И те знаят само да вземат. Или слугите? – Всичките вземат. Никой няма да ви даде нещо. Пък и ти, най-сетне, не си фактор. Ти си научен само да вземаш. Тогава, Кой е Фактор? – [Само Бог е Фактор, защото само Бог е] Това, което дава!
     
    Следователно, да се научим да мислим, значи да възприемаме онази Мисъл, която излиза от Бога. Трябва да възприемаме, в себе си Божествените Мисли. И след като възприемем Божественото, в себе си, ще дадем своите мисли. След като влезнат, в тебе, Божествените Мисли, какво ще разбереш? – Ще дадеш, от себе си [адекватна реакция, според нивото на разбирането си, на Живота, до което си достигнал, в дадения момент]. Ти, ако не възприемеш Божественото, не можеш да дадеш твоето – човешкото.
     
    Та казвам сега, най-първият процес е мисълта. Как може да мисли човек? – За да мислиш правилно, трябва да възприемеш нещо от Бога. Но, ще ме попитате: „Как ще стане това нещо?“ – То става. Ти питаш: „Как ще стане сега?“ Както и да ви го обясня, важно е КАК да го направиш [т.е. с КАКВО ОТНОШЕНИЕ, да го направиш, според нивото (т.е. според достигнатата степен) на разбирането ти, на Живота, до което си достигнал, в дадения момент. Общият Принцип е, много да внимаваш, във всичките си ОТНОШЕНИЯ, защото – Животът е съвкупност от ОТНОШЕНИЯ и ЗАКОНИ, първично дадени от Бога. Ето защо, каквото и да правиш – за да не ти налагат глоби и санкции, от Невидимия Свят – ти си длъжен да го направиш (не от свое име, а с НОВО ОТНОШЕНИЕ –) в Името Божие, за Слава на Бога и за благото на всички същества, едновременно].“
     
    Из: „Взимане и даване. Първият и последният“
  11. Днес е 11 юли.
    На тази дата (11 юли, според едни / 12 юли, според други – на 29 юни, стар стил; Петровден), през 1864 г., е роден Петър Дънов – Учителя.
    В Него бе Божествената Троица:
    Божественият Дух,
    Христовият Дух и
    Господният Дух!
    ~~~~~~~~~~~~~~~~~~
    „Посвещение за Духът на Словото на Бога
    I. Великият Учител - Беинса Дуно, Всемировият Учител на Вселената, Който бе в плът и кръв и Дух на Земята Българска, със светско име Петър Дънов, бе Живият Бог.
    В Него бе Божествената Троица:
    Божественият Дух,
    Христовият Дух и
    Господният Дух!
    В Него бе Все и Вся!
    Все на Земята и Вся на Небесата!
    II. Ето, видяхте ли, че Аз приличам на вас, но не съм като вас и не съм от вас? Аз съм приел днес образа на Бога, защото Бог лично съизволи да слезе между человеците и да вземе образ, като человеческо подобие, на Себе Си. Днес Бог съизволи да слезе между человеците, Бог е пред вас и единственото, което иска от вас, та за Школата е, да не огорчавате Духът с вашите съмнения и с вашите изкушения. Справите ли се с тях, вие ще имате благословението на Бога Живаго, Който е в Мене, Който е над Мене и Който е Все и Вся.
    III. Ако преди 2000 години бе дошъл Синът Божий, то днес е дошъл на земята Бащата! Дошъл е и е слязъл Живият Бог, взел е Своя образ, в Своето подобие и Дух, плът и кръв! Това е най-голямата Истина, която може да се свали, да се предаде чрез човешкия език и да се предаде на съхранение, за да се знае Истината за слизането на Великия Учител между человеческите синове, за слизането на Бога Живаго на земята.“
    Из: „ИЗГРЕВЪТ НА БЯЛОТО БРАТСТВО ПЕЕ И СВИРИ УЧИ И ЖИВЕЕ → Изгревът - Том 21“
×
×
  • Добави...