Barba

Да, условията за интуицията или с други думи да слушаме сърцето..........
 
"Без да ходиш никъде можеш да познаеш целия свят..."
Не е нужно да търсиш съзнателно нови хора и т.н, за да се обогатиш и промени и т.н..
 Самоусъвършенстването е вътрешен процес, а не външен. Ако променим вътрешния си свят ще създадем условия да се измени и външния около нас, който е проявлението на вътрешния.....Тогава новите хора "сами" ще се появят, ако има нужда така мисля

1.Как се изгражда имунитет? Напр. при хомеопатията - едно единствено лекарството, съобразено с душенвата специфика на всеки човек е необохимо, което да стимулира жизнената сила, организма да преболедува сам болестта, за да си изгради имунитет срещу нея. Това, че нас ни е страх, че ще се разболеем и гълтаме какви ли не простотии си е наш проблем..проблем на страха и контрола!
2. Хората, които имат деца знаят как се създават - във върховен момент на любов, независещ от нас,/и т.н....на уж "случаен принцип" ..А колко двойки не могат да имат деца??? Или децата стават непланирано на "уж случаен принцип.."
3. Кличко , Пулев и други подобни, избрали да развиват само и единствено физическото си тяло за сметка на духовното и умсвтвеното...доста неуместен пример...
Колкото повече контролираме, толкова повече се  страхуваме, толкова повече се ограничаваме до силата на нашия ум. Природата на нашият ум е ограничена и измамна, колкото повече се освобождаваме от контрола на ума, толкова по-свободни сме да се вслушваме в своята интуиция, нашето божественото нашепване, закодирано във всеки един от нас, толкова повече ще развиваме и останалите си сетива и т.н....
Всеки сам си избира да стои и да си цикли с измамната природа на ума или да развива останалите сетива, заложени у него !!!
"Хората на бъдещето ще са духовно зрящи ...на третото око има само една тънка люспица, която, ако работим добре може да падне....но ние трябва да сме смирени по-ниски от тревата..."

Според мен темата не е за самоконтрола и себевладеенето, а да се откажем да контролираме всички възникнали противоречия, ситуации и случващото ни се в живота.
Колкото повече контролираме и планираме, толкова сме по-зависими, нещастни и страхливи. Да се откажем от контрола е според мен да дадем път на божественото в себе си да се прояви, да се освободим, да не се страхуваме от това, което предстои и да не искаме да знаем, а да се оставим божественото в нас - интуицията да ни води и то само и в конкретната ситуация, а не за вчера, за утре или други ден...Колкото повече човек разчита на себе си, толкова по-малко разчита на божественото в себе си, толкова по-голяма и силна е личността му и толкова по-трудно ще намери пътя към душата си, а както знаем когато личността изчезне тогава идва да живее душата....
"Има ли желание има и прераждане...." "Истината ще ви освободи..."

Здравей мила Айсел,
 
По повод статията на Диди искам да кажа- не можеш да даваш същите уроци на слаб  човек, каквито даваш  на силен и обратното...
Мога да ти споделя моята гледна точка, мила Айсел....
Аз живеех с представите и псевдо моделите, които са ни натрапени навсякъде около нас от медиите, книгите, обществото и т.н., че света е място, където хората се обичат имат прекрасни семейства и са щастливи....
Ако само някой ми беше казал ИСТИНАТА по-рано, че светът е място не за удоволствия, а за учене на уроци и самоусъвършенстване би било много по-лесно да приема всичко случващо се около мен/нас....
Истината е, че ние сме тук, за да се научим да обичаме, да прощаваме - ДА ДАВАМЕ, ВЪПРЕКИ ЧЕ НИ СЕ СТРУВА, ЧЕ САМО ОТ НАС ВЗИМАТ и т.н.....Всички онези неща, които  за съжаление само страданията могат да ни донесат.....
Зная, мила, че искаш някой да те обича, но това няма как да стане, ако не намериш първо любовта в себе си, което мисля, че ще стане след като се освободиш, приемеш живота си и простиш....
Да, много ти е трудно, дори не си представям колко, но мила, ти никога не си имала това, което бленуваш, а и да го беше имала нещата нямаше да са само розови.....Прошката е велико освобождение, а Истината най-хубавото. Приеми нещата, не се бори и не се само съжалявай, защото повярвай ми, всички страдат кански, цялата земя кънти от страдания. Започни да учиш, да търсиш истината, намери своите книги и пътища за истината, защо това ти се случва и ще разбереш, че за всичко има причина.....
Започни от беседите на Учителят или от Луйз Хей или от "Тибетска книга за живота и смъртта" на Согиал Рингпоче, или от Слава Севрюкова или от където те води сърцето, НО ЗАПОЧНИ.....
Много хора от нас са имали моменти, в които са искали да си заминат, но повярвай ми, с това страданията ще се увеличат, защото ще бъдеш истински мъртъв между живи.......
Уейн Дайър - Мъдрост за всеки ден
    1. Всички велики учители са ни оставили едно и също послание: викни в себе си, открий невидимата си по-висша същност и познай Бога чрез любовта, която те изпълва. 2. Ти не си човешко същество с духовни преживявания. Ти си духовно същество с човешки преживявания. 3. Ако подхранваш мислите си и подхождаш към тях правилно, те ще се превърнат в реалност. Мислите са невероятно могъщ феномен. 4. Можем да дадем на другите само онова, което имаме в себе си. 5. Винаги, когато отвръщаш на омразата с любов, ти обезсилваш омразата. 6. Всяко нещо, което искаш да притежаваш, в крайна сметка те завладява. И по ирония, щом се освободиш от него, започваш да го получаваш в по-големи количества. 7. Ако вярваш само на това, което виждаш, значи възприемаш нещата ограничено и повърхностно. Щом вярваш само на това, което виждаш, защо плащаш сметката си за електричеството? 8. Обещай пред себе си да правиш онова, което обичаш, и да обичаш онова, което правиш. Още днес! 9. Вслушвай се в онези вътрешни сигнали, които ти помагат да направиш верния избор - няма значение какво мислят околните. 10. Най-сетне осъзнах, че другите хора ще си останат точно такива, каквито са, независимо от моето мнение за тях. 11. Всичко в света е свързано чрез мисълта. 12. Не можеш винаги да контролираш това, което става извън теб, но винаги можеш да контролираш какво става вътре в теб. 13. Всяка човешка постъпка започва с мисъл, идея, представа, мисловен образ. Едва след това придобива материална форма. 14. Ако светът беше устроен така, че всичко да е справедливо, никое живо същество нямаше да оцелее и ден. На птичките щеше да им бъде забранено да ядат червеи и щеше да се наложи личните интереси на всяко същество да бъдат удовлетворени. 15. Не се безпокой за каквото и да било - никога! Или имаш контрол над него, или не. Ако имаш - действай. Ако ли не - махни с ръка. Не хаби енергията си за тревоги. 16. Няма път към щастието. Щастието е самият път. Няма път към благополучието. Благополучието е пътят. 17. Живей сега. Винаги е съществувало единствено НАСТОЯЩЕТО. 18. Колкото повече даваш, толкова повече получаваш. 19. Единствените ни ограничения са материални. Пред мисълта няма препятствия. 20. Единственият отговор на омразата е любовта. Всичко друго ще те съкруши. 21. Цяла вечност можеш да оплакваш лошите си постъпки и да се чувстваш виновен до смъртта си, но чувството ти за вина не е в състояние да поправи стореното в миналото. 22. Всичко, с което разполагаш, е днешният ден и може би следващата седмица. Но само днешния ден - със сигурност. 23. Не можеш да състариш мисълта. Можеш да състариш само формата. 24. Желанието непременно да бъдеш прав поражда страдание. Когато се изправиш пред избора да бъдеш прав или да бъдеш любезен, бъди любезен и ще видиш как страданието ти изчезва. 25. Всичко, което те парализира, пречи и отклонява от целта, е създадено от теб. Можеш да го изхвърлиш веднага, щом решиш. 26. Щом повярваш в себе си и прозреш, че душата ти е божествена и безценна, ще се превърнеш в същество, способно да прави чудеса. 27. Винаги си задавай въпроса дали си част от проблема или част от решението? 28. Ако се съмняваш в принципите на Вселената, те няма да работят за теб. 29. Да не прощаваш значи да не разбираш принципите на Вселената и твоето място в нея. 30. Всяко нещо съществува с определена цел, като част от съвършения разум - Вселената. 31. Каквото дадем, това ни се връща. 32. Медитацията ти дава възможност да опознаеш твоята невидима същност. 33. Щом се научиш да влизаш във вътрешното си царство, винаги ще имаш на разположение специално убежище. 34. Ти си тук с определена цел и тя не е да натрупаш материални блага. 35. В света не съществува стрес, а само хора със стресиращи мисли. 36. Никой не е способен да предизвика в теб гняв или стрес, само ти самият можеш да го сториш, в зависимост от начина, по който възприемаш твоя свят. 37. Когато си изпълнен с благодарност, Вселената ти дава изобилие. 38. Когато осъзнаеш и почувстваш чудото, което представляваш, добиваш увереността, че няма нищо невъзможно. 39. Всички велики учители са ни оставили едно и също послание: вникни в себе си, открий невидимата си по-висша същност и познай Бога чрез любовта, която те изпълва. 40. Причината за нашите страдания е умът ни - умът, който държи на предпочитанията си и не позволява на другите да бъдат такива, каквито са. 41. Слей се с душата си, вслушай се във вътрешния си зов за спокойствие и целенасоченост. Само при такава умствена нагласа истинската магия ще бъде достъпна за теб. 42. Не си закрепостен в сегашното си положение, докато не решиш да бъде така. 43. Идваш на този свят с малко голо телце, а ако имаш късмет, напускаш го в голямо сбръчкано тяло. 44. Спокойният ум, умът, който внимава да не вреди на другите, е по-устойчив от всяка физическа сила във Вселената. 45. Отнасяй се с търпение и любов към всяка плашеща мисъл. Упражнявай се да гледаш на страховете си като страничен наблюдател и ще видиш как се разсейват. 46. Животът ни е такъв, какъвто го направят мислите ни. 47. Всички твои съмнения са препятствия, които ти пречат да влезеш в царството на истинската магия. 48. Освободи се от мисълта, че нещата не би трябвало да бъдат такива. Те СА такива. 49. Никой не може да бъде собственик на каквото и да било. Колкото по-скоро го осъзнаеш, толкова по-добре ще съумееш да се настроиш в съзвучие с чудесния принцип на изобилието. 50. Откажи се от „нуждата". Почувствай със сърцето си, че нищо повече не ти е необходимо, за да постигнеш цялостност, а после ще се убедиш, как всички външни неща стават все по-маловажни в сърцето ти. 51. Душата ти, онова тихо празно пространство в теб, е твоят съветник. Тя винаги те насочва в правилната посока. 52. Интуицията е любящо напътствие. 53. Когато разбереш, че си господар на намеренията си, ще осъзнаеш, че си господар и на целия твой свят. 54. Ако смяташ, че винаги трябва да бъдеш такъв, какъвто винаги си бил, значи се противопоставяш на израстването. 55. Парите - също като здравето, любовта, щастието и всички чудотворни събития, които искаш да постигнеш са резултат от целенасоченото ти съществуване. Те не са самоцел. 56. Да бъдеш целенасочен означава, да бъдеш в мир със себе си, а именно това трябва да даваш и на другите. 57. Ако позволиш на Бога да говори чрез теб и да се усмихва на Земята чрез теб - като даваш безкористно и осъществяваш своето предназначение - благополучието ще бъде твоята награда. 58. Отдай се на новото съзнание, на мисълта, която шепне: „Аз мога да постигна това веднага. Ще получавам цялата помощ, която ми е необходима, докато следвам намерението си и търся подкрепа в себе си." 59. Да бъдеш подчертано привързан към физическата си външност означава да си осигуриш доживотно страдание, наблюдавайки как тялото ти преминава през естествените фази на съществуването, които започват от мига на зачеването ти. 60. Не позволявай в тялото ти да се промъкне старец. 61. Стареенето е само заучен начин на съществуване. 62. Като се съсредоточаваш върху дишането си, като медитираш и потвърждаваш гласно намеренията си, можеш винаги, когато е необходимо, да увеличаваш жизнената си енергия. 63. Вътрешната отдаденост, насочена към собственото ти съвършенство, е материалът, от който се творят чудеса. 64. Онова, за което мислиш и говориш, прераства в действие. 65. Погледни на всяко препятствие като на нова възможност. 66. Когато ни нараняват, хората правят единствено онова, на което са способни при дадените обстоятелства. 67. Ако не простим, ще позволим на тези стари рани да продължават да болят. 68. Бог работи с теб, а не вместо теб. 69. Изобилието, синхронността, безпристрастността и единението са работещи принципи във Вселената. Просто трябва да се настроиш на тяхната вълна и да им позволиш да действат чрез теб. 70. Вслушвай се в тялото си и то ще ти каже всичко, което трябва да знаеш. 71. Чудесата се случват мигновено. Бъди готов и ги очаквай. 72. Можеш да направиш всичко, което желаеш. Всичко! 73. Не искай нищо и ще получиш много. 74. Колкото повече се стараеш да извлечеш някаква полза за себе си, толкова по-малко ще се радваш на онова, което отчаяно търсиш. 75. Погледнати от позицията на днешния ден, незначителни и привидно несвързани случаи са те довели до тук. 76. Ти си душа, свързана с тялото, а не тяло, което притежава душа. 77. Изобилието идва, когато обичаме това, което правим. 78. Всичко, на което в момента се противопоставяш, те отдалечава от изобилието. 79. Готовността да използваш вярата и познанието ще дойде при теб само чрез мислите ти. 80. Чудесата могат да се случат едва след като се освободиш от идеята за „невъзможното" и си позволиш да почувстваш магията на познанието. 81. Първата стъпка към освобождаването от нагласата за оскъдица е да благодариш за всичко, което си и което имаш. 82. За да превъзмогнеш съмненията в себе си и да влезеш в твоето царство на истинската магия, трябва да се държиш така, сякаш вече си станал онова, което искаш, и да знаеш, че можеш да го постигнеш. За да опознаеш чудесата, трябва да носиш в себе си щастие и хармония. 83. Мислено си представи онова, което би нарекъл чудо. Задръж видението. Отхвърли неверието и скептицизма. Позволи си да предприемеш пътешествието към истинската магия. 84. Проучи внимателно онова, което смяташ за невъзможно, а после промени възгледите си. 85. Говорим с Бога насаме и наричаме този разговор молитва. Тогава защо обратната връзка ни се струва толкова неестествена - особено след като вярваме, че Вселенският разум, към когото се обръщаме, съществува? 86. Просветлението се състои в спокойното приемане на това, което съществува. 87. Зачитай физическото си същество като приют на душата. Щом откриеш вътрешния път, външният сам ще се появи. 88. Получаваме само онова, което желаем да приемем. 89. Създай си вътрешна хармония - така любящата ти душа ще насочва физическото ти поведение, вместо душата ти винаги да бъде на второ място. 90. Истинската същност на живота се разкрива пред нас в мълчание. 91. Любовта означава да даваш и няма нищо общо с онова, което получаваш. 92. Твоите чудеса са си вътрешна работа. Обърни се към себе си, за да сътвориш магията, която търсиш в живота си. 93. Ако решиш да се отнасяш към физическото си „Аз" с благоговение и почуда и дълбоко в себе си проумееш, че невидимото ти „Аз" желае обитаваното от него тяло да бъде възможно най-здраво, значи си ученик, който е добре подготвен. 94. Твоите ограничения се определят от твоето разбиране, за възможното и невъзможното. Промени тази нагласа и ще премахнеш всички ограничения. 95. Цялостното същество, наречено „човек", не може да функционира хармонично, когато компонентите са в противоречие. 96. Пътят към единението минава през вътрешната хармония. Пътят към вътрешната хармония минава през тишината. 97. Процесът на смъртта в материалния свят ти позволява да живееш. 98. В съвършената Вселена няма случайности. 99. Всички ние сме част от безкрайна Вселена. 100. Всички ние идваме от никъде, стигаме до тук и сега и отиваме никъде. Едно и също е. Едно е. 101. Няколко минути в пълно благоговение ще допринесат за духовното ти пробуждане повече от всеки курс по метафизика. 102. Да бъдеш духовно същество означава да можеш да се докосваш до невидимата си същност. 103. Влез в спокойното уединение на своя ум. Именно там ще откриеш Бога. 104. Вселената, в която съществуваме, е съвършена. Забави крачка и й се наслади докрай.   Вярвай мила, Бог е с нас, в нас, около нас, потърси го....

Всичко е светлина! Интервю с Никола Тесла
  © youtube.comДимитър ДИМИТРОВ 2 юни 2015 г. в 00:35 Последна промяна: 
8 юни 2015 г. в 22:45   Уникално интервю с Никола Тесла, проведено от Джон Смит, в което великият учен казва: „Всичко е Светлина. В някой лъч светлина се крие съдбата на една нация, всяка нация си има собствен лъч. И запомнете: никой човек, който е съществувал, не е умирал.“
Въпрос: Господин Тесла, вие имате славата на учен от най-високо ниво. Какъв човек сте всъщност?
Тесла: Това е добър въпрос, господин Смит. Ще се опитам да ви покажа.
Футуристите казват, че 20 и 21 век са се родили в главата на Никола Тесла. Съгласен ли сте?
Наистина имам много открития, но се чувствам победен. Не постигнах най-великото нещо, което исках.
Какво е то, господин Тесла?
Исках да осветя цялата планета. Съществува достатъчно електричество, че да направим второ слънце. Светлината може да се появява като пръстен около екватора, също като този на Сатурн. През Земята преминават всякакви енергии. Те могат да имат и материални проявления. Животът съществува в безкрайно количество форми и задачата на учените е да ги откриват. В това отношение са важни три проблема, чиито решения знам, че няма да открия, но няма и да се откажа.
Кои са тези три проблема?
Първият е храна. С каква звездна или земна енергия да нахраним гладните на Земята. Вторият проблем е свързан с унищожаването на злото и страданията, които спохождат хората по света. И третият проблем е дали има излишна светлина във Вселената.
Аз открих звезда, която по всички астрономически и математически закони може да изчезне и нищо няма да се промени. Звездата е в нашата галактика. Светлината ѝ може да има такъв интензитет, че да се събере в сфера, по-малка от ябълка, а звездата да е по-тежка от Слънчевата система.
Също се опитвам да разбера как да отключа енергията, която се съдържа около нас. Това, което виждаме като празно пространство, е просто проявлението на заспала енергия. Никъде няма празно пространство. В черните дупки, за които говорят астрономите, се съдържат най-големите източници на енергия и живот.
Били ли сте женен някога? Никъде не се споменава за ваша връзка с жена.
Не, не съм се женил. Има две гледни точки: много привързаност или никаква. По средата е това, което възобновява човешката раса. Жените поддържат и подсилват жизнеността и духа на някои мъже. При други самотата върши същата работа. Аз избрах втория път.
Почитателите ви се оплакват, че нападате относителността. Странно е твърдението ви, че материята не притежава енергия. Къде е тя?
Първо е била енергията, после материята.
Това нещо подобно ли е на твърдението ви, че вие сте роден от баща си?
Точно! Нека поговорим за раждането на Вселената. Материята е създадена от изначалната и безкрайна енергия, която наричаме Светлина. Материята е проявление на безкрайните форми на Светлината, защото енергията е по-стара.
Вие стигате толкова далеч във враждебността си към теорията на относителността. Че даже изнасяте лекции срещу създателя ѝ.
Запомнете, не пространството се изкривява, а човешкият ум, който не може да осъзнае безкрайността. Ако създателят на теорията за относителността я осъзнава добре, то той би получил безсмъртие, даже физически, стига да иска. Аз съм част от Светлината и тя е музика. Светлината насища всичките ми шест сетива – виждам я, чувам я, докосвам я, помирисвам я, и я мисля. Мисленето за нея е моето шесто чувство. Частиците светлина са написани ноти. Една светкавица може да е цяла соната. Хиляди светкавици са цял концерт.
Числата и уравненията са знаци, които описват музиката на Светлината. Ако Айнщайн беше чул тези звуци, той нямаше да измисля теория на относителността. Тези звуци служат като съобщения за смисъла на живота, че Вселената съществува в перфектна хармония и красотата ѝ е и причина и следствие на Сътворението. Нютон е научил, че тайната се крие в геометричната подредба и движението на небесните тела. Той разбрал, че във Вселената действа висш закон на хармонията. Изкривеното пространство е хаос, хаосът не е музика.
Чувате ли тази музика?
През цялото време. Душевното ми ухо е голямо колкото небето над нас.
Според теорията на относителността на Айнщайн две успоредни линии ще се пресекат в безкрайността. Веднъж създаден, звукът съществува завинаги. Човек може да умре, но продължава да съществува в тишината, което е и най-голямата му сила. Аз нямам нищо против Айнщайн. Той е мил човек и е направил много неща, някои от които ще станат част от музиката. Ще му пиша и опитам да му обясня, че етерът съществува, и че неговите частици са това, което поддържа Вселената в хармония.
Какви са заключенията ви от всички тези знания?
Има десет условия за адаптация. Първото е организмът да е наясно със задачата и задълженията си. Дървото знае, че е дърво, храстът до него също знае, че е храст. Още от дете знаех, че ще направя повечето си открития. Второто условие е решителност – всичко, което се започва, трябва да се довършва.
Какво е третото условие за настройване?
Ръководене на жизнените и духовни енергии. Оттам прочистване на многото нужди, които има човек. В този смисъл на нещата аз никога не съм губил нищо, само съм печелил. Насладил съм се на всички дни и нощи. Може да напишеш : Никола Тесла е бил щастлив човек. Четвъртото изискване е да се настрои физическият механизъм за работа.
Какво имате предвид?
Първо поддръжката на механизма. Човешкото тяло е перфектна машина. Познавам процесите в нея и какво е добро за нея. Храната, която почти всички ядат, е вредна и опасна. Понякога ми се струва, че всички готвачи по света участват в една огромна конспирация.
Петото условие е паметта. При повечето хора мозъкът е пазителят на знания за света, придобити през жизнения цикъл. Но мозъкът се занимава и с по-важни неща от самото запомняне – той избира правилния спомен в правилния момент. Това е навсякъде около нас. Всичко, което някога сме виждали, чували, чели, научили, е около нас във формата на светлина. Откритията, които съм направил, стояха в ума ми дълги години, преди да ги реализирам.
Често споменавате за силата на визуализирането.
Може би трябва да благодаря за всичките си открития на тази сила. Виждам ги пред очите си, както виждам какво се случва в живота ми – реални и видими. Като млад ме беше страх от това, защото не знаех какво е, но после се научих да използвам тази сила като талант или дарба. Визуализирам даже и поправките върху изобретенията  ми. Визуализирайки, решавам сложни математически уравнения. Зрението и слухът ми са перфектни и смея да кажа, че са по-добри от на повечето хора. Чувам гръмотевици на разстояние 150 мили и виждам цветове в небето, които другите не могат. Така съм от дете, след това съзнателно доразвих тези умения.
В младостта си сте били сериозно болен на няколко пъти. Заболяванията част от условията ли са?
Да. Често заболяванията служат за прочистване на тялото и душата. Задължително е човек да страда от време на време. Душата може да излекува повечето болести. Като ученик се разболях от холера, защото върлуваше из Лика. Излекувах се, защото баща ми най-накрая ми позволи да изучавам технологии. За мен илюзията не е болест, а е умението на мозъка да преминава отвъд триизмерното пространство. Илюзиите са ме съпътствали цял живот. Бях в Париж, когато видях смъртта на майка ми. В небето, изпълнено със светлина и музика, се носеха прекрасни същества. Едно от тях беше образ на майка, която ме гледаше с безкрайна любов. След като видението изчезна, аз знаех, че майка ми е починала.
Какво е седмото условие?
Знанието как духовната и жизнената енергия се трансформират в това, което искаме. Осмото е придобиването на контрол върху всички чувства. До това знание или се стига чрез много години труд, или е вродено. Създадох от себе си това, което исках – духовна и изпълнена със смисъл машина.
Деветото условие, господин Тесла?
Прави всичко във всеки момент, така че да не забравяш кой си и защо си на Земята.
Какво е последното условие?
То е и най-важното. Напиши: „Господин Тесла си игра. Той си игра цял живот и се забавляваше.“
Това свързано ли е с вашите изобретения? Игра ли е?
Да, драги ми. Толкова обичах да си играя с електричеството. Винаги ми става неприятно, когато чуя историята за Прометей, който откраднал огъня, за да го даде на хората. Зевс нямал ли е достатъчно светкавици, че е наказал Прометей за една? А светкавиците са най-красивите играчки на света.
Обърквате ме, като твърдите, че вашите открития и изобретения са плод на една игра. Много хора ще се намръщят.
Проблемът е, че хората са прекалено сериозни. Ако не бяха, щяха да са по-щастливи и да живеят по-дълго. Една китайска поговорка гласи, че сериозността намаля живота. За да не се мръщят хората, нека се върнем на нещата, които те смятат за важни.
Читателите биха искали да чуят философията ви за живота.
Животът е ритъм, който трябва да се осъзнае. Аз чувствам този ритъм, насочвам го и го глезя. Той е бил много благодарен към мен и ме е дарил със знанията, които имам. Всичко живо се намира в сложни и прекрасни взаимоотношения: човекът и звездите, амебите и Слънцето, сърцето и кръвообращението, и всичко това в безброй мегавселени. Тези връзки са неразрушими, но могат да бъдат обладани, за да се създават нови връзки, които не нарушават предишното състояние на света.
Вселената е жива във всичките си проявления. Прилича на мислещо животно. Дори камъните са съзнателни същества като хората растенията, хората и животните. Звезда, която блести, иска да бъде видяна и ако не сме толкова погълнати от себе си, ще разберем съобщението ѝ. Дишането, зрението и слухът на човек, трябва да са в синхрон с дишането, зрението и слухът на Вселената.
Струва ми се, че долавям философия от будистки текстове?
Точно така. Има едно изначално познание, което човек винаги е притежавал. Вселената се състои само от една субстанция, която има безброй проявления. Посланията са навсякъде около нас, просто ние сме глухи и слепи за тях. Ако се свържем с тях психически, те започват да излизат наяве. Има много ябълки, но само един Нютон. Той е имал нужда само една ябълка да падне пред него.
Ще ви питам нещо, което трябваше да ви попитам още в началото на разговора ни. Какво е за вас електричеството?
Електричеството е всичко. Светлината е първоизточник на всичко. Тя е също и дистрибутор на всички проявления на Вселената. Аз съм електричество в човешка форма. Вие също, само че не го разбирате.
Работници във вашата лаборатория казват, че се наблюдават светлинни проблясъци и пламъци, когато сте ядосан или се чувствате застрашен. Вярно ли е?
Това е психически разряд и предупреждение. Светлината винаги е била на моя страна. Знаете ли как открих въртящото се магнитно поле и асинхронния електродвигател? Една нощ в Будапеща наблюдавах залеза. Спомних си за Фауст и започнах да го рецитирам. След това в диска на Слънцето видях и двете бъдещи изобретения.
Науката и поезията едно и също нещо ли са за вас?
Те са двете очи на един човек. Творящата енергия е идентична със светлинната.
Въображението е по-реално от самия живот според вас?
Въображението дава живот на живота. Аз се храня с мислите си. Научил съм се да контролирам емоциите, мечтите и виденията си. Целия си живот съм прекарал в екстаз. Това е източникът на моето щастие. Това ме е поддържало през всичките години на работа, която е достатъчна за пет живота. Най-добре е да се работи нощем, защото тогава се виждат звездите и връзката с Вселената е по-силна.
Споменахте, че аз, както всичко друго, съм Светлина. Това ме ласкае, но признавам, че не го разбирам напълно. Бихте ли обяснили?
Защо да не разбирате? Толкова е просто. Всичко е светлина. В някой лъч светлина се крие съдбата на една нация, всяка нация си има собствен лъч. И запомнете: никой човек, който е съществувал, не е умирал. Той се трансформира в светлина и продължава да съществува под тази форма. Тайната на това се крие във факта, че светлината се връща в началното си състояние.
Това прераждане ли означава?
Предпочитам да го наричам връщане към предишна енергия. Христос и няколко други са знаели тази тайна. Аз се опитвам да разбера как да запазвам тази енергия. Не го правя за себе си, а за доброто на човечеството. Вярвам, че моите открития правят живота на хората по-лесен и го насочват към едно по-морално и духовно състояние.
Интервюто е публикувано в themindunleashed. За жалост и ние установихме разминаване в посочените години.

Сега ще ти кажа нещо много простичко - дано поне него разбереш " Some people feel the rain - others just get wet."

Сега ще ти кажа нещо много простичко - дано поне него разбереш " Some people feel the rain - others just get wet."

Здравей мила Айсел,
 
По повод статията на Диди искам да кажа- не можеш да даваш същите уроци на слаб  човек, каквито даваш  на силен и обратното...
Мога да ти споделя моята гледна точка, мила Айсел....
Аз живеех с представите и псевдо моделите, които са ни натрапени навсякъде около нас от медиите, книгите, обществото и т.н., че света е място, където хората се обичат имат прекрасни семейства и са щастливи....
Ако само някой ми беше казал ИСТИНАТА по-рано, че светът е място не за удоволствия, а за учене на уроци и самоусъвършенстване би било много по-лесно да приема всичко случващо се около мен/нас....
Истината е, че ние сме тук, за да се научим да обичаме, да прощаваме - ДА ДАВАМЕ, ВЪПРЕКИ ЧЕ НИ СЕ СТРУВА, ЧЕ САМО ОТ НАС ВЗИМАТ и т.н.....Всички онези неща, които  за съжаление само страданията могат да ни донесат.....
Зная, мила, че искаш някой да те обича, но това няма как да стане, ако не намериш първо любовта в себе си, което мисля, че ще стане след като се освободиш, приемеш живота си и простиш....
Да, много ти е трудно, дори не си представям колко, но мила, ти никога не си имала това, което бленуваш, а и да го беше имала нещата нямаше да са само розови.....Прошката е велико освобождение, а Истината най-хубавото. Приеми нещата, не се бори и не се само съжалявай, защото повярвай ми, всички страдат кански, цялата земя кънти от страдания. Започни да учиш, да търсиш истината, намери своите книги и пътища за истината, защо това ти се случва и ще разбереш, че за всичко има причина.....
Започни от беседите на Учителят или от Луйз Хей или от "Тибетска книга за живота и смъртта" на Согиал Рингпоче, или от Слава Севрюкова или от където те води сърцето, НО ЗАПОЧНИ.....
Много хора от нас са имали моменти, в които са искали да си заминат, но повярвай ми, с това страданията ще се увеличат, защото ще бъдеш истински мъртъв между живи.......
Уейн Дайър - Мъдрост за всеки ден
    1. Всички велики учители са ни оставили едно и също послание: викни в себе си, открий невидимата си по-висша същност и познай Бога чрез любовта, която те изпълва. 2. Ти не си човешко същество с духовни преживявания. Ти си духовно същество с човешки преживявания. 3. Ако подхранваш мислите си и подхождаш към тях правилно, те ще се превърнат в реалност. Мислите са невероятно могъщ феномен. 4. Можем да дадем на другите само онова, което имаме в себе си. 5. Винаги, когато отвръщаш на омразата с любов, ти обезсилваш омразата. 6. Всяко нещо, което искаш да притежаваш, в крайна сметка те завладява. И по ирония, щом се освободиш от него, започваш да го получаваш в по-големи количества. 7. Ако вярваш само на това, което виждаш, значи възприемаш нещата ограничено и повърхностно. Щом вярваш само на това, което виждаш, защо плащаш сметката си за електричеството? 8. Обещай пред себе си да правиш онова, което обичаш, и да обичаш онова, което правиш. Още днес! 9. Вслушвай се в онези вътрешни сигнали, които ти помагат да направиш верния избор - няма значение какво мислят околните. 10. Най-сетне осъзнах, че другите хора ще си останат точно такива, каквито са, независимо от моето мнение за тях. 11. Всичко в света е свързано чрез мисълта. 12. Не можеш винаги да контролираш това, което става извън теб, но винаги можеш да контролираш какво става вътре в теб. 13. Всяка човешка постъпка започва с мисъл, идея, представа, мисловен образ. Едва след това придобива материална форма. 14. Ако светът беше устроен така, че всичко да е справедливо, никое живо същество нямаше да оцелее и ден. На птичките щеше да им бъде забранено да ядат червеи и щеше да се наложи личните интереси на всяко същество да бъдат удовлетворени. 15. Не се безпокой за каквото и да било - никога! Или имаш контрол над него, или не. Ако имаш - действай. Ако ли не - махни с ръка. Не хаби енергията си за тревоги. 16. Няма път към щастието. Щастието е самият път. Няма път към благополучието. Благополучието е пътят. 17. Живей сега. Винаги е съществувало единствено НАСТОЯЩЕТО. 18. Колкото повече даваш, толкова повече получаваш. 19. Единствените ни ограничения са материални. Пред мисълта няма препятствия. 20. Единственият отговор на омразата е любовта. Всичко друго ще те съкруши. 21. Цяла вечност можеш да оплакваш лошите си постъпки и да се чувстваш виновен до смъртта си, но чувството ти за вина не е в състояние да поправи стореното в миналото. 22. Всичко, с което разполагаш, е днешният ден и може би следващата седмица. Но само днешния ден - със сигурност. 23. Не можеш да състариш мисълта. Можеш да състариш само формата. 24. Желанието непременно да бъдеш прав поражда страдание. Когато се изправиш пред избора да бъдеш прав или да бъдеш любезен, бъди любезен и ще видиш как страданието ти изчезва. 25. Всичко, което те парализира, пречи и отклонява от целта, е създадено от теб. Можеш да го изхвърлиш веднага, щом решиш. 26. Щом повярваш в себе си и прозреш, че душата ти е божествена и безценна, ще се превърнеш в същество, способно да прави чудеса. 27. Винаги си задавай въпроса дали си част от проблема или част от решението? 28. Ако се съмняваш в принципите на Вселената, те няма да работят за теб. 29. Да не прощаваш значи да не разбираш принципите на Вселената и твоето място в нея. 30. Всяко нещо съществува с определена цел, като част от съвършения разум - Вселената. 31. Каквото дадем, това ни се връща. 32. Медитацията ти дава възможност да опознаеш твоята невидима същност. 33. Щом се научиш да влизаш във вътрешното си царство, винаги ще имаш на разположение специално убежище. 34. Ти си тук с определена цел и тя не е да натрупаш материални блага. 35. В света не съществува стрес, а само хора със стресиращи мисли. 36. Никой не е способен да предизвика в теб гняв или стрес, само ти самият можеш да го сториш, в зависимост от начина, по който възприемаш твоя свят. 37. Когато си изпълнен с благодарност, Вселената ти дава изобилие. 38. Когато осъзнаеш и почувстваш чудото, което представляваш, добиваш увереността, че няма нищо невъзможно. 39. Всички велики учители са ни оставили едно и също послание: вникни в себе си, открий невидимата си по-висша същност и познай Бога чрез любовта, която те изпълва. 40. Причината за нашите страдания е умът ни - умът, който държи на предпочитанията си и не позволява на другите да бъдат такива, каквито са. 41. Слей се с душата си, вслушай се във вътрешния си зов за спокойствие и целенасоченост. Само при такава умствена нагласа истинската магия ще бъде достъпна за теб. 42. Не си закрепостен в сегашното си положение, докато не решиш да бъде така. 43. Идваш на този свят с малко голо телце, а ако имаш късмет, напускаш го в голямо сбръчкано тяло. 44. Спокойният ум, умът, който внимава да не вреди на другите, е по-устойчив от всяка физическа сила във Вселената. 45. Отнасяй се с търпение и любов към всяка плашеща мисъл. Упражнявай се да гледаш на страховете си като страничен наблюдател и ще видиш как се разсейват. 46. Животът ни е такъв, какъвто го направят мислите ни. 47. Всички твои съмнения са препятствия, които ти пречат да влезеш в царството на истинската магия. 48. Освободи се от мисълта, че нещата не би трябвало да бъдат такива. Те СА такива. 49. Никой не може да бъде собственик на каквото и да било. Колкото по-скоро го осъзнаеш, толкова по-добре ще съумееш да се настроиш в съзвучие с чудесния принцип на изобилието. 50. Откажи се от „нуждата". Почувствай със сърцето си, че нищо повече не ти е необходимо, за да постигнеш цялостност, а после ще се убедиш, как всички външни неща стават все по-маловажни в сърцето ти. 51. Душата ти, онова тихо празно пространство в теб, е твоят съветник. Тя винаги те насочва в правилната посока. 52. Интуицията е любящо напътствие. 53. Когато разбереш, че си господар на намеренията си, ще осъзнаеш, че си господар и на целия твой свят. 54. Ако смяташ, че винаги трябва да бъдеш такъв, какъвто винаги си бил, значи се противопоставяш на израстването. 55. Парите - също като здравето, любовта, щастието и всички чудотворни събития, които искаш да постигнеш са резултат от целенасоченото ти съществуване. Те не са самоцел. 56. Да бъдеш целенасочен означава, да бъдеш в мир със себе си, а именно това трябва да даваш и на другите. 57. Ако позволиш на Бога да говори чрез теб и да се усмихва на Земята чрез теб - като даваш безкористно и осъществяваш своето предназначение - благополучието ще бъде твоята награда. 58. Отдай се на новото съзнание, на мисълта, която шепне: „Аз мога да постигна това веднага. Ще получавам цялата помощ, която ми е необходима, докато следвам намерението си и търся подкрепа в себе си." 59. Да бъдеш подчертано привързан към физическата си външност означава да си осигуриш доживотно страдание, наблюдавайки как тялото ти преминава през естествените фази на съществуването, които започват от мига на зачеването ти. 60. Не позволявай в тялото ти да се промъкне старец. 61. Стареенето е само заучен начин на съществуване. 62. Като се съсредоточаваш върху дишането си, като медитираш и потвърждаваш гласно намеренията си, можеш винаги, когато е необходимо, да увеличаваш жизнената си енергия. 63. Вътрешната отдаденост, насочена към собственото ти съвършенство, е материалът, от който се творят чудеса. 64. Онова, за което мислиш и говориш, прераства в действие. 65. Погледни на всяко препятствие като на нова възможност. 66. Когато ни нараняват, хората правят единствено онова, на което са способни при дадените обстоятелства. 67. Ако не простим, ще позволим на тези стари рани да продължават да болят. 68. Бог работи с теб, а не вместо теб. 69. Изобилието, синхронността, безпристрастността и единението са работещи принципи във Вселената. Просто трябва да се настроиш на тяхната вълна и да им позволиш да действат чрез теб. 70. Вслушвай се в тялото си и то ще ти каже всичко, което трябва да знаеш. 71. Чудесата се случват мигновено. Бъди готов и ги очаквай. 72. Можеш да направиш всичко, което желаеш. Всичко! 73. Не искай нищо и ще получиш много. 74. Колкото повече се стараеш да извлечеш някаква полза за себе си, толкова по-малко ще се радваш на онова, което отчаяно търсиш. 75. Погледнати от позицията на днешния ден, незначителни и привидно несвързани случаи са те довели до тук. 76. Ти си душа, свързана с тялото, а не тяло, което притежава душа. 77. Изобилието идва, когато обичаме това, което правим. 78. Всичко, на което в момента се противопоставяш, те отдалечава от изобилието. 79. Готовността да използваш вярата и познанието ще дойде при теб само чрез мислите ти. 80. Чудесата могат да се случат едва след като се освободиш от идеята за „невъзможното" и си позволиш да почувстваш магията на познанието. 81. Първата стъпка към освобождаването от нагласата за оскъдица е да благодариш за всичко, което си и което имаш. 82. За да превъзмогнеш съмненията в себе си и да влезеш в твоето царство на истинската магия, трябва да се държиш така, сякаш вече си станал онова, което искаш, и да знаеш, че можеш да го постигнеш. За да опознаеш чудесата, трябва да носиш в себе си щастие и хармония. 83. Мислено си представи онова, което би нарекъл чудо. Задръж видението. Отхвърли неверието и скептицизма. Позволи си да предприемеш пътешествието към истинската магия. 84. Проучи внимателно онова, което смяташ за невъзможно, а после промени възгледите си. 85. Говорим с Бога насаме и наричаме този разговор молитва. Тогава защо обратната връзка ни се струва толкова неестествена - особено след като вярваме, че Вселенският разум, към когото се обръщаме, съществува? 86. Просветлението се състои в спокойното приемане на това, което съществува. 87. Зачитай физическото си същество като приют на душата. Щом откриеш вътрешния път, външният сам ще се появи. 88. Получаваме само онова, което желаем да приемем. 89. Създай си вътрешна хармония - така любящата ти душа ще насочва физическото ти поведение, вместо душата ти винаги да бъде на второ място. 90. Истинската същност на живота се разкрива пред нас в мълчание. 91. Любовта означава да даваш и няма нищо общо с онова, което получаваш. 92. Твоите чудеса са си вътрешна работа. Обърни се към себе си, за да сътвориш магията, която търсиш в живота си. 93. Ако решиш да се отнасяш към физическото си „Аз" с благоговение и почуда и дълбоко в себе си проумееш, че невидимото ти „Аз" желае обитаваното от него тяло да бъде възможно най-здраво, значи си ученик, който е добре подготвен. 94. Твоите ограничения се определят от твоето разбиране, за възможното и невъзможното. Промени тази нагласа и ще премахнеш всички ограничения. 95. Цялостното същество, наречено „човек", не може да функционира хармонично, когато компонентите са в противоречие. 96. Пътят към единението минава през вътрешната хармония. Пътят към вътрешната хармония минава през тишината. 97. Процесът на смъртта в материалния свят ти позволява да живееш. 98. В съвършената Вселена няма случайности. 99. Всички ние сме част от безкрайна Вселена. 100. Всички ние идваме от никъде, стигаме до тук и сега и отиваме никъде. Едно и също е. Едно е. 101. Няколко минути в пълно благоговение ще допринесат за духовното ти пробуждане повече от всеки курс по метафизика. 102. Да бъдеш духовно същество означава да можеш да се докосваш до невидимата си същност. 103. Влез в спокойното уединение на своя ум. Именно там ще откриеш Бога. 104. Вселената, в която съществуваме, е съвършена. Забави крачка и й се наслади докрай.   Вярвай мила, Бог е с нас, в нас, около нас, потърси го....

Сега ще ти кажа нещо много простичко - дано поне него разбереш " Some people feel the rain - others just get wet."

Здравейте!
Искам да забравя всичко за миналите ми загуби на най любимите ми в живота (мама и тате).
След като аз съм се родила родителите ми са се развели и майка ме е оставила в санаториум с мисълта да ме изостави , след време се е отказала да ме остави за осиновяване.
Аз бях в там до навършване на 10г. възраст след ,което майка ме остави на село при майка си (баба ми ,която ми беше като майка и баща)
Когато ктанах на 12г.загубих баща си и вече мислех за самоубийство,но не исках да нараня баба и за това не посегнах на живота си.
Вече съм на 25г. ,но все още ми тежи липсата на родителска обич,никога не съм празнувала семейни празници с родителите си.
На 20г.загубих и майка си.И разбрах ,че докатоаз плачех в санаториума майка е била в прегрътките на любовника си и се радвала на живота без да мисли за мен.След като намерих празнични снимки на майка ми с любовника й.
Искам да забравя за всички изминали дни ,тъй като не преживях един щаслив миг в живота си.
Дайте ми съвет как да забравя болезненото си минало и да започна на чисто без сълзи и страдание!

Ще я има България, приятели ! Нека не се отчайваме, знаете, че най-тъмно е преди зазоряване....
Слава Севрюкова казва, че "България ще тръгне да се съвзема след 2017-18г. г., и тъкмо ще започне да се поизправя и светът ще тръгне назад, но ние ще сме на завет, за това, което иде....Глабални сътресения и промени. ....България ще я спаси не толкова възстановената икономика, колкото възвърнатата духовност.......Ще имаме авторитет, но никога няма да се издигнем икономически. България ще е резерват на духовност и тези, които са я напуснали един ден ще съжаляват....Редица правителства ще се сменят и чак, ако не се осъзнаем има опастност по мирен път да се откъсне част от нашата земя знаете - Родопите и чак тогава политици и всички ще замилеят за Родината...Но тогава границите ще са почти размити и хората няма да страдат толкова трагично....
Ще започнат катаклизми незибежни след 2025-30г, в които много ще заминат, за да се възстанови нарушения баланс, но Б-я като планинска страна ще пострада по-малко....Мащабни приридни катаклизми ще предизвикат войни и глад, но хората ще са тъй духовно извисени, че няма да гледат на смъртта с нашия ужас....Милиарди души ще заминат бързо от другата страна на мира....Хората ще  имат знания за отвъдността , за кармата и закономерностите на прераждането....Ще се сгромоляса една остаряла епоха, за да покълне от пепелищата нова.....епохата на духа...Пътувам с километри докато открия човешко същество и като го открия виждам в него Христовата душа.....Хармонията ще се възвърне след бедствията, земята няма да бъде срината..Човешкият род ще надмогне изпитанията и ще оцеле. След природните изпитания се задава ерата на духовността....
Двадесет век е векът на познанието, но двадесет и първи е на духовността.......
След двадесет и първи век ще е началото на края на машинния интелект, а от 2100 нататък Духовното ще предостави немислими за нас територии по пътя към идното съвършенство..............
 
............................................
Славянските народи никогане ще изчензат - отредена им е водеща духовна мисия в съдбините на човечеството......"
 
 
Хубаво е, мисля, да осъзнаем, че ние никога не сме били и няма да бъдем икономическа мощ и не това е нашата сила, а силата е в нашата духовност и осъзнаване.....

Ще я има България, приятели ! Нека не се отчайваме, знаете, че най-тъмно е преди зазоряване....
Слава Севрюкова казва, че "България ще тръгне да се съвзема след 2017-18г. г., и тъкмо ще започне да се поизправя и светът ще тръгне назад, но ние ще сме на завет, за това, което иде....Глабални сътресения и промени. ....България ще я спаси не толкова възстановената икономика, колкото възвърнатата духовност.......Ще имаме авторитет, но никога няма да се издигнем икономически. България ще е резерват на духовност и тези, които са я напуснали един ден ще съжаляват....Редица правителства ще се сменят и чак, ако не се осъзнаем има опастност по мирен път да се откъсне част от нашата земя знаете - Родопите и чак тогава политици и всички ще замилеят за Родината...Но тогава границите ще са почти размити и хората няма да страдат толкова трагично....
Ще започнат катаклизми незибежни след 2025-30г, в които много ще заминат, за да се възстанови нарушения баланс, но Б-я като планинска страна ще пострада по-малко....Мащабни приридни катаклизми ще предизвикат войни и глад, но хората ще са тъй духовно извисени, че няма да гледат на смъртта с нашия ужас....Милиарди души ще заминат бързо от другата страна на мира....Хората ще  имат знания за отвъдността , за кармата и закономерностите на прераждането....Ще се сгромоляса една остаряла епоха, за да покълне от пепелищата нова.....епохата на духа...Пътувам с километри докато открия човешко същество и като го открия виждам в него Христовата душа.....Хармонията ще се възвърне след бедствията, земята няма да бъде срината..Човешкият род ще надмогне изпитанията и ще оцеле. След природните изпитания се задава ерата на духовността....
Двадесет век е векът на познанието, но двадесет и първи е на духовността.......
След двадесет и първи век ще е началото на края на машинния интелект, а от 2100 нататък Духовното ще предостави немислими за нас територии по пътя към идното съвършенство..............
 
............................................
Славянските народи никогане ще изчензат - отредена им е водеща духовна мисия в съдбините на човечеството......"
 
 
Хубаво е, мисля, да осъзнаем, че ние никога не сме били и няма да бъдем икономическа мощ и не това е нашата сила, а силата е в нашата духовност и осъзнаване.....

Напълно съм съгласна. Моето поколение вече стана свидетел на промени и реалности, за които дори не мечтаеше и не вярваше в своята ранна младост. Драстично се промениха и оценките на събитията и личностите в историята. Излезнаха на бял свят факти, за които никой не подозираше дори. 
Напоследък с вълнение забелязвам нарастването на броя на хората, които водят или започват да водят или се стремят към това - нов начин на живот. Живот на безусловната любов, чистотата, истината, хармонията с природата. Още не сме стигнали критичната маса, която да промени видимо живота и страната ни - но скоро е! 

Естествено е, че не сме ангели , но важното е да се опитваме, да искаме и да работим върху себе си и да знаем накъде искаме да вървим ...към светлината и спасението или към разрухата и тъмнината....Това е ...Всичко друго са си нашите "човешки качества и разбирания". Затова е добре да се опитваме да разбираме другия, преди да го съдим, но е необходимо знание и светлина за това.... "Търсете и ще намерите, искайте и ще ви се даде."
Важно е да се стремим към себе усъвършенстване и да потърсим първо причините у нас, а не все да гледаме и съдим другите, които пък въобще не разбираме....
Всеки е отговорен за своето развитие, но докато все гледаме "човешките качества" на другите, а не своите мисля, че няма как ние да вървим напред..."Променяйки себе си ние променяме и света около нас." Това е идеята, мисля....
Всеки е свободен сам да избира как да живее и прилага знанието... - ХУбав ден ))

МИР + ЛЮБОВ + СВЕТЛИНА!
Липсата на някое от тях или недостига са причина за явяване на другите вариации на т.нар "човешки качества".
 
Напр. Липса на светлина = липса на знание = невежество = страх - от страха произтичат лицемерието и т.н , нашите страдания
Напр. недостиг на любов = на завист, злоба и т.н -
Изопачената любов = омраза
Недостиг на мир = на гняв, ярост и т.н....
 
Всичко е производно и е произлязло от недостига или липсата на МИР + ЛЮБОВ + СВЕТЛИНА!
Перефразирам "Един ден всички ще се върнем при Бога ...."
Кога? Ами когато се изпълним с ЛЮБОВТА, която ще ни донесе СВЕТЛИНАТА и МИРА и тогава ще разберем, че всичко има своя огромен смисъл, ще излезем от тъмното и ще ни осияе светлината и мира, и страданията ни ще секнат, защото ще ОСЪЗНАВАМЕ, божествения промисъл....
 
 
"Аз дойдох виделина на света...."
 
Така си обяснявам аз "човешките качества" и затова се опитвам доколкото мога да прощавам и да не се сърдя и т.н......Това си е една голяма борба във всеки от нас, но важното е да полагаме усилия, да искаме и да работим върху себе си, а не все другите да са ни виновни...Тогава ще започнем да разбираме и осъзнаваме и ще да дадем път на ЛЮБОВТА!!!!

МИР + ЛЮБОВ + СВЕТЛИНА!
Липсата на някое от тях или недостига са причина за явяване на другите вариации на т.нар "човешки качества".
 
Напр. Липса на светлина = липса на знание = невежество = страх - от страха произтичат лицемерието и т.н , нашите страдания
Напр. недостиг на любов = на завист, злоба и т.н -
Изопачената любов = омраза
Недостиг на мир = на гняв, ярост и т.н....
 
Всичко е производно и е произлязло от недостига или липсата на МИР + ЛЮБОВ + СВЕТЛИНА!
Перефразирам "Един ден всички ще се върнем при Бога ...."
Кога? Ами когато се изпълним с ЛЮБОВТА, която ще ни донесе СВЕТЛИНАТА и МИРА и тогава ще разберем, че всичко има своя огромен смисъл, ще излезем от тъмното и ще ни осияе светлината и мира, и страданията ни ще секнат, защото ще ОСЪЗНАВАМЕ, божествения промисъл....
 
 
"Аз дойдох виделина на света...."
 
Така си обяснявам аз "човешките качества" и затова се опитвам доколкото мога да прощавам и да не се сърдя и т.н......Това си е една голяма борба във всеки от нас, но важното е да полагаме усилия, да искаме и да работим върху себе си, а не все другите да са ни виновни...Тогава ще започнем да разбираме и осъзнаваме и ще да дадем път на ЛЮБОВТА!!!!

Ако човек се опитва поне да разбере, осъзнае, приеме с любов... то няма добри и лоши качества. Омразата е малко любов точно колкото Ледената епоха е била с малко топлина. Така че, мисля си, има едно качество, което се проявява по безкрайно разнообразни начини и количества... 

Мисля, че основното ни качество е ....добротата, любовта, състраданието...Това е най-най-най-първото и мигновено, което преминава през нас и ние всячески се опитваме да заглушим, да не чуем, да отхвърлим, подтиснем, да намерим оправдание да не го чуем. Всички други качества са си нашите, които опитваме на наслагваме и намазваме и т.н...Ние сме добри, природата ни е добра, защото ние сме частица от Бога....Всички останали качества грозни и т.н...идват  от неразбиране, и незнание.......
Така че, не ме интересуват глупавите качества, не искам и да ги знам.....Не ги споделяйте, защото се уподобявате и свързвате с тях. Те какво ни ползват? Какво ще ни донесат? Какъв смисъл има въобще да се обсъждат?

Запознах се с хомеопатията през месец януари 2011 г. Как стигнах до нея? - това е дълга история, която ще се опитам да систематизирам и да представя накратко.
Насилие, във всичките му форми през ранното ми детство. Жертва съм на инцест (от баща ми), между четвъртата и единадесетата ми година. Това се случваше многократно (всяка втора нощ). Майка ми не само знаеше, тя беше идеолога на извращенията. Нежелано дете съм - знам го от родителите си, които многократно са ме информирали, сякаш можех да го забравя! Бях сам-сама, неразбрана и от роднините си.
Когато бях на осем години се опитах да убия баща си - може би това е по-различна гледна точка за детското насилие...
Разбира се, не успях, но от тогава обърнах агресията към себе си... Самонаранявания, три опита за самоубийство, ходене по ръба и неописуема душевна болка... Ранно събуждане от сън, перманентно главоболие, мускулни схващания, виене на свят, усещане на перманентна тежест като цяло и т.н.
Опити да стабилизирам душевното си сътояние с лекарства, психотерапия, самовнушение - без резултат.
В края на 2010 г. взех поредното решение за край на този ад. Тогава видях в този сайт подфорума за хомеопатията. Прочетох основните неща и реших, че нищо не губя ако се консултирам и с хомеопат. Свързах се с класически такъв и проведохме двучасовото хомеопатично интервю. Аз не бях от разговорливите - отговарях кратко и ясно на зададените ми въпроси, но бях напълно искрена!
Хомеопата е Александър. Благодарна съм му, че слушайки подробности от моя живот той не трепна, запази спокойствие и разговаряхме спокойно, без излишни емоции. Това отношение ми помогна много. Капна ми една капка, от която се почувствах осезаемо по-спокойна, а същият ден следобед спах около три часа. Имахме още две срещи, като на последната получих и хомеопатичното лекарство.
Може би трябва да уточня, че съм голям скептик- на първата ни среща му казах, че не вярвам на хомеопатията, но и не я отричам. Не зная как точно действа, но определено действа - усещам го по себе си
Първо се почувствах значително по-спокойна, а след това и весела, безгрижна - състояния, които ми бяха непознати до този момент! Почуствах радост от живота, от това че съществувам и лекота - този товар, който носех на гърба си близо четири десетилетия, изчезна!
Живота ми доби цвят и наситеност. Появиха се интереси, започнах да правя планове за бъдещето - преди съществувах ден за ден.
Главоболието изчезна, мускулните схващания - също, ранното събуждане и него го няма. В мен се събуди желанието да бъда майка (преди отхвърлях тази възможност като меко казано неприемлива за мен). Една моя приятелка, която до някъде знае за живота ми (за пръв път тук, в този форум пиша за детството ми с тези подробности) ми сподели, че съм променена, в положителен смисъл. Каза ми буквално: "Какво са направили с теб? Не мога да повярвам! Как са го постигнали?" Тя също реши да се обърне към класически хомеопат, за да си върне желанието за живот...
За пръв път от близо 40 години престанах да мисля самоубийство, от началото на годината не се самонаранявам и не изпитвам такава потребност. Наслаждавам се на живота и забелязвам толкова нови за мен неща в ежедневието си, за които преди съм била сляпа.
Капвам си капка, когато имам нужда от нея, не всеки месец. Може би от шишенцето до сега (вече няколко месеца) съм капнала две капки.
И не на последно място - вече мога значително по-спокойно да говоря за случилото се с мен в детството ми, защото преди изпадах в нервна криза само при спомените...
Осъзнавам как изглежда написаното от мен. Постарах се само да схематизирам опита си с хомеопатията, но ако модераторите решат, че някои подробности от споделеното трябва да бъдат премахнати или мнението ми изтрито - ще го приема.
А това откровение беше провокирано донякъде и от Уенди в темата цветни или черно-бели сънища.
Уенди, след като споделих, макар и схематично миналото си, считам и съм убедена, че предписаното ми хомеопатично лекарство е точното за мен и няма грешка.
Надявам се съфорумците да не променят мнението и отношението си спрямо мен след тези ми откровения...
А иначе от семейството ми съпругът ми също ползва хомеопатично лекарство, а вече и две колежки и техните семейства

Здравейте, 
Помните ли ме? Аз вас никога няма да ви забравя! Изминаха цели 2 години. Аз живея в Германия с моя приятел, с когото сме заедно от повече от 3 години. Проблемите с баща ми останаха в историята. Той много се промени, както и аз. И двамата научихме много уроци и си извадихме много поуки. Аз намерих подходящата тактика, за да го "омилостивя" и тайната е ЛЮБОВ. Каквото и да правеше, както и да се отнасяше с мен, насреща получаваше само любов. Аз гледах на него като на най-добрия баща на света и престанах да го съдя и укорявам. Когато се ядосаше и подхождаше лошо към мен, от моя страна получаваше дори още повече любов. И неусетно той се промени. Като че наистина стана най-добрия и грижовен баща на света. Дори един ден намери сили в себе си и ми се извини и ме помоли за прошка. Тогава аз от своя страна направих същото. Простих му и той ми прости. Заедно с прошката се освободих и от целия този гняв и негативизъм. Бях щастлива и започнах да гледам на живота с други очи. Осъзнах, че за да получиш, трябва също така да дадеш. А аз имам много любов, която да дам. С времето се научих да обичам и най-малките неща. Обичам живота си, обичам близките си, обичам грешките си, обичам дори тези, които не ме обичат. Вървя с усмивка и подарявам усмивка на съседите, на непознатия на улицата, на съучениците, на хората в библиотеката, на продавачката в магазина и познайте какво - получавам много топлина, усмивки и любов! Хората около мен също са други, някак по-добри и по-позитивни. Щастлива съм, защото намерих грешките в себе си, в мисленето си, в поведението си и ежедневно се старая да се развивам в положителна насока. С времето всичко си идва на мястото си, но ние трябва да положим усилия и да подредим хаоса, който донякъде сами сме предизвикали. Пиша това с една единствена идея - искам да покажа на всеки, който намира себе си тук из тези редове, че всяка история (била тя тъжна и тежка) има своето благоприятно развитие и че "щастливият край" не е само в книгите и филмите. Щастието си го изграждаме ние самите и е изцяло наша отговорност и дори задължение да се стремим към него и да не се отказваме. Всяка трудност се изправя пред нас с причина и ни учи на нещо, затова дори неуспехите и трудните дни трябва да се поглеждат с усмивка и винаги да се търси ползата, която можем да извлечем от случилото се. Дори в момента да не я видим, рано или късно осъзнаваме защо нещата е трябвало да се случат по този начин и винаги е за добро. Ключът към щастието се крие в любовта, която даваме. Докато даваме любов, ще получаваме същото в замяна! Благодаря ви, мили хора, че бяхте до мен, когато имах нужда от вас!

Извлечение от изявление на Джуал Кхул - Тибетеца
Август, 1934 г.
 
 
ВЕЛИКИЯТ ПРИЗИВ
 
Първа строфа (1935 г.):
 
Нека Силите на Светлината да донесат
 
просветление на човечеството.
 
Нека Духът на Мира се разпростре навред.
 
Нека хората с добра воля навсякъде
 
се срещат в дух на сътрудничество.
 
Нека опрощението от страна на всички хора
 
бъде основният принцип в наше време.
 
Нека сила съпътства усилията на Великите.
 
Нека да бъде така и ни помогни
 
да изпълним своя дял. (16 - 570), (5)
 
Втора строфа (1940):
 
Нека се появи Богът на Освобождението.
 
Нека Той подкрепи човешкия род.
 
Нека излезе напред Ездачът от Тайното Място
 
И идвайки, да спаси.
 
Излез напред, О, Могъщи.
 
 
 
Нека душите на хората се събудят за Светлината
 
И нека те се изправят с обща цел.
 
Нека Бог обяви:
 
Дойде краят на злочестините!
 
Излез напред, О, Могъщи.
 
Удари часът на служене на спасителната сила.
 
Нека тя се разпростре навсякъде, О, Могъщи.
 
Нека Светлината, Любовта, Силата и Смъртта
 
Осъществят целта на Идващия.
 
ВОЛЯТА за спасение е налице.
 
ЛЮБОВТА, необходима за извършване на работата,
 
е широко разпространена.
 
ДЕЙСТВЕНАТА ПОМОЩ на всички,
 
знаещи истината, е също налице.
 
Излез напред, О, Могъщи, и съчетай и трите.
 
Изгради велика защитна стена.
 
Властта на злото
 
трябва да приключи вече. (16 - 571), (5)
 
Трета строфа (април 1945 г.):
 
От извора на Светлината в Ума на Бога
 
Нека светлина струи в умовете на хората.
 
Нека Светлината слезе на Земята.
 
От извора на Любовта в Сърцето на Бога
 
Нека любов струи в сърцата на хората.
 
Нека Христос се завърне на Земята.
 
От центъра, където е позната Волята на Бога,
 
Нека цел ръководи малките човешки воли.
 
Целта, която Учителите знаят и на която служат.
 
От центъра, който наричаме човешки род,
 
Нека се осъществи Планът на Светлината и Любовта.
 
И нека той запечата вратата,
 
Зад която обитава злото.
 
 
 
Нека Светлината, Любовта и Силата
 
възстановят Плана на Земята.
 
.................................................................................................................................................................................................

Източник:
http://www.spiralata.net/kratce/index.php/teachers/209-khul1
 
Исках да го споделя с всички вас

Направеното непоискано добро е зло.
Доброто трябва да се поиска, иначе може да нарушиш плана Божи.
Щом Бог наказва, значи има защо.
Страданията от наказанията трябва да се понесат от наказания и само ако той помоли за помощ, тогава може да му се помага. Само тогава няма последствия за помагащия, иначе всеки, който се меси в плана Bожи своеволно, бива наказан.
Затова се шири популярният афоризъм „няма ненаказано добро”, който цели да откаже човека от правене на всякакво добро, но това е една неправилно, и умишлено прокарана от силите на мрака, интерпретация на верния текст:
„няма ненаказано непоискано добро”
Бог за сторено добро не наказва, наказва за сторено зло, каквото е именно непоисканото добро.
Ако се отзовеш на зов за помощ и помогнеш, наказаният получава само отсрочка от Отец за изплащането на дълга си, а притечеш ли се на помощ без да е поискана, се включваш доброволно в изплащането на дълга и после се чудиш от къде те е сполетяла някаква загуба, някакво нещастие. Това е техника за посветени, които знаят какво следва, като поемат чужда карма.
......Това искане, обаче не се изразява само с думи, а и с дела, с поглед, с мисли, с чувства .......
Когато мислим за нуждата от помощ, когато сме изстрадали тази нужда до сетните си възможности и сили, и вече гледаме инстинктивно към небесата, или дълбоко навътре в себе си, вършейки почти безнадеждно нещо за благото на ближните, народа си и цялата земя, тогава една молитва, отправена към Единния Отец на всинца ни, ще добави последната енергийна капка, която ще предизвика намесата на единната космическа сила, въздаваща Любов и Светлина на страдащите и справедливо възмездие за  слугите на мрака.
Отзовавайки се на този дълбоко осъзнат и изстрадан зов за помощ, едновременно с изблика на Божията Светлина и с реализирането на исканата помощ, Единният ни Отец ще затвори всички известни и неизвестни врати на злите сили, влизащи и безчинстващи в, и между Душите на лутащите се в мрака, и създаващи обстановка на  безизходица от дадената ситуация.
Но за да се случи това тайнство, липсата на помощта трябва да се изстрада и искрено да се измоли.
За България и за нас, българите става дума.
В случая ние сме тези, които вече сме изстрадали нуждата от помощ, вперили сме поглед към невидимите сили на светлината и доброто, всеки според собствените си вярвания и светоглед, и със сетни усилия успяваме да се усмихнем на децата си, за да им вдъхнем надежда в идния ден.......
Остава да отправим молитвата, искрената мощна Единна молитва, към Единния ни Отец, в която да измолим от Него да се намеси и въздаде справедливо възмездие на всички родни слуги на „новия световен ред” и последователи на глобални човеконенавистнически програми, в които бедните стават по-бедни, богатите по-богати, и в които достъпът до възможност за добър живот се дава само на верни, по-верни и най-верни слуги на „елита”.
 
Има един псалм в Библията, псалм 94 (по слав. 93.), който започва така:
 
“1. Господи боже, комуто принадлежи отмъщението, възсияй.
2. Издигни се, ти съдия на земята,
Отдай на горделивите това, което им се пада.
3. Господи, до кога нечестивите, до кога нечестивите ще тържествуват?...”
 
Какво се оказва? – че в Библията, която е дадена на християните, с която е канонизирано Божието Слово и в която са определени  задължителните текстове за обръщане към Отца, е имало такъв псалм, който, признавам, не съм чувал да се чете, и чието откриване ме изненада.
Изпитах смесени чувства – първо: защо не е известен както много други псалми, въпреки, че текстът му е изключително актуален, умишлено ли е избягван, да не би някои от „посредниците между миряните и Отца” да са се бояли от въздаването на възмездие за делата им........и второ: ами, защото може би, не му е било дошло времето, трябвало е да изстрадаме неговото популяризиране и да сме осъзнали личната и националната ни потребност от неговото отправяне към Бог- Отец.
Ето го целият псалм:
 
 
Псалм 94 (по слав. 93.)
 
1. Господи боже, комуто принадлежи отмъщението,
Боже, комуто принадлежи отмъщението, възсияй.
2. Издигни се, ти съдия на земята,
Отдай на горделивите това, което им се пада.
3. Господи, до кога нечестивите, до кога нечестивите ще тържествуват?
4. Те бъбрят, говорят надменно;
Всички, които вършат беззаконие, се хвалят.
5. Те съкрушават людете ти, господи, и притесняват наследството ти;
6. Убиват вдовицата и чужденеца, и умъртвяват сирачетата.
7. И казват: господ няма да види,
Нито ще обърне внимание якововият бог.
8. Разсъдете, вие безумни между людете!
Вие глупави, кога ще поумнеете? -
9. Оня, който е поставил ухото, не чува ли?
Който е създал окото, не вижда ли?
10. Оня, който вразумява народите,
Който учи човека знание, не изобличава ли?
11. Господ знае, че човешките мисли са лъх.
12. Блажен оня човек, когото ти, господи, вразумяваш,
И когото учиш от закона си,
13. За да го успокояваш през дните на злощастието,
Докато се изкопае ров за нечестивия.
14. Защото господ не ще отхвърли людете си,
Нито ще остави наследството си;
15. Понеже съдбата пак ще се съобразява с правдата,
И всички, които са с прави сърца, ще я последват.
16. Кой ще стане за мене против злодейците?
Кой ще стане с мене против ония които вършат беззаконие?
17. Ако не беше ми помогнал господ,
Душата ми без малко би се преселила в мълчанието.
18. Когато казвах: подхлъзва се ногата ми,
Тогава, господи, твоята милост ме подпря.
19. Всред множеството грижи на сърцето ми
Твоите утешения веселят душата ми.
20. Ще има ли съобщение с тебе седалището на беззаконието,
Което е хитро да върши зло чрез закон?
21. Те се опълчват против душата на праведния
И осъждат невинна кръв.
22. Но господ е високата моя кула,
И бог мой е канара, при която прибягвам.
23. Той ще обърне върху тях собственото им беззаконие,
И ще ги отсече в нечестието им;
Господ нашият бог ще ги отсече.
 
Сега, след като сме изстрадали и осъзнали искането на помощ от Великия ни Единен Бог, Бащата на всички Души, пазител на космическото енергийно равновесие, приканвам всички, които осъзнават потребността от отправянето на зов за възмездяване на надменните горделивци, на „нечестивите”, които "тържествуват", на "злодейците", "които вършат беззаконие”, да отправим към него нашата обща молитва за помощ, която като едно всеобщо поискано добро, вярвам, че ще бъде уважена и изпълнена с много Любов, Мъдрост и Божия справедливост.
Нека всеки, който приеме предложението, а не е християнин и изповядва друга вяра, ако е последовател на някакво духовно учение, или си има своя собствена космогония за произхода и устройството на вселената и извън нея, избере най-подходящия за него начин на обръщение към Eдинния енергиен разум, независимо от името, с което го нарича, за да го призовем да извърши това поискано добро.
  
Предлагам за обсъждане:
1. Датата:
04 октомври 2014 г., -  денят за размисъл преди парламентарните избори.
Може и през септември да се започне, поне веднъж да се направи, примерно:
22 септември, ден на независимостта на Bългария
2. Часовете за отправяне на искането за помощ към отца:
7:00;   12:00;   19:00

Хей привет ,
 
 
Познато ми е от части за какво говориш . Моят баща беше т.е. все оше е строг, суров, постоянно изискващ, нетърпящ противоречие, страшен ии т.н....Вкъщи имаше постоянно скандали, и караници, майка ми плачеше и т.н....Получавах любов и утеха от мама, дори исках да се разведе с него....И до сега се питам обичала ли съм го....Майка ми почина...Баща ми се преобрази....започна да ме чува, да иска да говори с мен и т.н, но си остана същия - неспособен на любов. Преживявала съм страхова невроза, други наптрапливостти и т.н. ревяла съм и съм питала защо на мен, защо Бог ми е отнел младостта и хубавите години, когато всички около мен бяха щастливи и т.н. Ходех и по психолози и т.н...
Лично на мен това не ми помогна.
Мога да ти кажа само едно ....сега разбирам, че това е бил моя път...и всички болести и т.н, които си мислиш , че имаш са етап от твоетто развитие.....Моят съвет е: моли се, горещо и силно търси отговорите, чети, просвещавай се и ще ги разбереш, когато си готова....Имам предвид аз питах защо на мен така, защо аз и т.н...и разбрах ...това е било необходимо за моето развитие......колкото и сурово да звучи. Ако баща ми не беше такъв, майка ми не беше починала и т.н....., аз нямаше да съм това,което съм сега.....Едно ще ти кажа - Бог знае от какво имаш нужда, за да се развиваш духа, съзнаниоето да изсраства и т.н....Не продължавай да нагнетяваш гнева си срещу баща си и майка си....ТОВА НЯМА да ти помогне! Само ще се задълбочиш и ще задълбаеш празнината в себе си! Опитай се да разбереш смисъла на всичко, което ти се е случило...и тогава...когато разбереш, а това е дълъг път...ще можеш да простиш и тогава ще се освободиш....Няма смисъл да задълбаваш и ровиш старите неща.....така е било.....всички грешат и се учат от грешките си....прости им.....и продължи по пътя си. И аз не знам коя съм, не ме иинтересува, само знам, че гнева и обвиненията ми пречат АЗ ДА ОБИЧАМ и да дарявам любовта си...защото поне аз се чувствам по-добре,когато давам, разбира се искам и да получавам понякога любов, когатто се чувствам самотна, но, ако не мога да я давам, не мога и да я приема, защото не зная какво е..... Вземи се котенце, грижи се за някое цвете или животинче, дарявай им любов и тя ще се върне един ден при теб...ще дойде човека, койото ще ти я дари или ти на него . Търси отговори и ще получиш и ще разбереш смисъла на всичко, което се случва, че в крайна сметка е за добро и е необходимо за твоето развитие....Проникни отвъд фасадата, за да разбереш , нека Господ ти даде светлина да разбереш отвъд привидната фасада, че това е лошо и т.н.....и ще разбереш...."Истината ще ви освободи...."

Цената на спасителната сламка
 
Един човек тръгнал да се изкачва по планината. Изкачването било трудно, всичко било покрито със сняг, целият склон, по който се катерил човекът бил затрупан. Но тъй като не искал да се връща назад, планинарят стиснал зъби и продължил да се катери все по-нагоре по стръмните скали. Не щеш ли, изведнъж – дали заради зле премерено движение, или заради напрежението и умората – докато забивал пикела за следващото движение нагоре, куката се изплъзнала от ръцете му. Човекът загубил опора и полетял стремглаво надолу. Положението изглеждало безнадеждно – острите скали, които се подавали изпод снежните преспи очаквали приземяването му…
Целият му живот преминал пред очите му, и когато вече очаквал неизбежния удар в скалите, усетил как някакво въже го удря през лицето. Без дори да мисли, инстиктивно протегнал ръце и се вкопчил в него. Може би въжето било оставено от друг катерач.. Ако се окажело, че е така, имало надежда да се задържи за него и да се спаси!
Сграбчил въжето, но продължил да пада. Вперил поглед нагоре, но виждал само вихрушката и сипещия се сняг. Следващите няколко секунди от главоломното падане му се сторили като векове. Въжето внезапно се опънало и човекът увиснал на него. Не виждал нищо, но знаел, че за момента е спасен. Снегът не спирал, а той вкочанен от студ стискал въжето, без което сега щял да лежи премазан върху скалите.
Огледал се наоколо, опитал да извика за помощ, но скоро разбрал, че няма кой да го чуе. А бурята продължавала с всичка сила… “Ако не направя нещо веднага, това ще е краят на живота ми”, помислил си човекът. Опитал да се изкачи по въжето, но безуспешно.
Изведнъж чул някакъв глас. Гласът идвал някъде сякаш отвътре в него и настоявал “Пусни се”. Може би идвал от Бог, от вътрешната му интуитивна мъдрост, от Ангела-хранител, или пък от някой зъл гений? А може би просто халюцинирал. Как така ще пусне въжето! Та нали благодарение на него все още е жив! Нали ако го пусне, ще умре начаса. Но пък така щял да сложи край на мъчението си… Замислил се над изкушението да избере смъртта, за да прекрати страданието. Резултатът бил, че още по-силно и отчаяно се вкопчил във въжето. Гласът продължавал да нашепва “Пусни се, недей повече да страдаш, няма полза от това страдание”, но човекът още по-упорито и силно стискал със сетни сили въжето на което дължал живота си. Борбата продължила с часове, но планинарят останал вкопчен в това, което смятал за единствената си възможност за спасение.
Историята разказва, че на следващата сутрин спасителната група намерила човека полумъртъв, на прага на фаталното измръзване. Необяснимо как, но пръстите му били все още вкопчени здраво във въжето… на по-малко от един метър от земята.

Да започнем от детството ..винаги се чуствах недооценена , не са ме гушкали не са ми давали любов,майка ми беше тормозена от  баба ми и винаги беше в лошо настроение,когато исках да ми обърне внимание се казваше оф остави ме изморена съм или нещо от сорта.Баща ми е много нервен ,бил ме е като малка не много често ,но за мен той се превърна в  страшен човек.Винаги викаше за най-малкото нещо ,ако ме накараше нещо да направя и не го свършех както той искаше се повтаряше само за нищо не ставаш , урод , изрод и т.н.Ако се обидех после казваше ,че се шегувал просто.Вече съм на 24 години и незнам какви чувства изпитвам към него.Понякога си мисля ,че не го обичам изобщо мисля даже ,че го мразя.Има една дупка в мен незапълнена.Чуствам не незначима.От малка бях свита и си мълчах винаги каквото и да ставаше.Имаше период в който баба ми ме гледаше ,тя пък ми повтаряше само ,че трябва да съм първа във всичко.Като получех петица ми се караше и караше да уча докато не получя шестица.Аз постоянно исках да е впечатля,беше нещо като идеал за мен.И не само нея,а всеки исках да спечатля за да ме похвалят ,одобрят ..да получа някакви трошички любов и внимание.И до ден днешен живях така.Винаги пренебрегвах себе си.Виждах хората какво искат да чуят и им казвах точно това.Нагаждах се на всеки по характер.Много маски изградих, пред един съм една пред друг съм друга и аз самата незнам коя съм  вече.Как да запълня тази дупка в себе си.Понякога когато изпитам любов към себе си се учудвам на чувството.То е прекрасно. Но тази дупка остава незапълнена.Когато започна да си мисля за детството си се разплаквам на секундата.Нещо в мен напира последните години ,че не съм това аз.Че не живея своя живот.Преди играех тези роли и си мислех ,че това съм аз.ПРосто съм такава.Не си бях и помисляла за детството си.Как ми се е отразило всичко това.Като изчетох вашия цял сайт,купища книги за самоопомощ,статий ,ходих и на психотерапевт (получавах панически атаки и тогава реших да посетя психотерапевт) осъзнах защо съм в това положение.Свързах всичко."Дупката в мен" заради родителите ми , ниската ми самооценка пак заради тях.. от там страха от всеки и всичко.. а забравих да кажа ,че заради баща ми  съм заеквала. Даже когато ми викнел съм се вкоченявала и не съм могла да говоря.Ето пак се разплаках.От скоро се замислям за тези неща и спомени изникват като гъби и избиват в мен чувства и сълзи.
Сега защото го осъзнавам ,а преди съм го подтискала и затова ли сега плача толкова много ?Емоцийте са наистина много силни.Искам всичко да излезне всяка подтискана емоция и да се осводобя.Чуствам,че нося много излишен "товар " в мен.Много ми е тежко.Немога да работя спокойно.Постоянно се тревожа.Хората за мен са лоши.Света за мен е лош.Така съм си изградила вижданията.Наясно съм ,че това е само в моята глава  и че може да се промени.Това са вкоренените убеждения.Как да променя тези убеждения.Как да спра да изпитвам гняв към родителите си.ПРеструвам се на мила пред тях а в мен бушуват бури.Как да стана по-уверена.Имала съм периоди в ккойто съм била себе си , но те са били кратки.Знам ,че съм много силен човек и мога да преживея всичко.
Откакто станах осъзната за проблемите си сякаш стана по-зле.В смисъл опитвам се да се променя и всичко е против мен.Преди се бях примирила ,че съм никоя и така и си живях като никоя.Но сега знам ,че аз съм някой и искам да се събудя от този нереален сън и да живея живота си нормално. Знам ,че неможете да ми помогнете тук изцяло. Знам ,че  трябва да ходя на психотерапевт и сама сигурно няма да мога да се справя.Дано намеря пари някога и се захвана с това.Кажете ми как да си помогна сама до колкото е възможно.Тези травми от детството как се преодоляват.Има ли някакви техники .. да простя на родителите си  ,да ги заобичам наистина.Да заобичам себе си.Аз се самобичувам.Осещам как се наранявам сама.Изпитвам агресия и към себе си.Съдя се затова ,че не съм станала силна независимо ,че родителите ми не са ме подкрепяли.Съдя се постоянно,че не съм способна като другите , сравнявам се с тях.Винаги те са по-добри даже и 2 годишното дете ми се струва ,чв в повече от мен.Искам да се обичам.КАк да го направя.Искам да мисля по друг начин.Искам да чувствам !!! В повечето си време аз не осещам нищо.Една апатия към всичко.Ако видя нещо смешно се смея по задължение не от сърце.Не изпитвам любов към никой.Едно кофти чувство се е закотвило в мен и неиска да си тръгне.
Поста ми е направо лудница.Съжалявам за правописните грешки , толкова набързо написах всичко от сърце нямах време мисля за правописа и да редактирам.Незнам дали съм дала информацията правилно  за да си направите някакъв извод.Ако ми зададате някакви въпроси  от които и аз ще имам полза от отговоря ,моля задайте ми.
Благодаря !!