Здравейте на всички. Сравнително от отдавна се интересувам от Братството и идеите на Учителя Пeтър Дънов, но чак сега открих този форум и се регистрирах.
И мене, както и всички вас, много ме вълнува бъдещето на Седемте езера и по-точно на проекта "Паничище Езерата Кабул". Порових се във форума но тема, отделена специално на този въпрос, не открих.
Лично аз съм със смесени чувства за положителните страни на проектa.
От една страна, приобщаването на повече хора към природата и ако щете аурата на Святото място "Седемте рилски езера" е нещо хубаво. Колкото повече хора посещават планината, толкова повече те ще се "повдигат" духовно. Планината влияе много добре и прочиства съзнанието от лошите мисли. Достъпът до езерата ще се подобри, ще стане по-бърз с лифта. Както е сега положението с кабинковия лифт от Боровец до Ястребец, посока Мусала.
От друга страна, като че ли посегателството от страна на човека върху природата става все по-интензивно и по-агресивно. И като че ли строителството на проекта се числи в този смисъл към "посегателствата". Освен това, като се прибави и чисто сантименталното чувство, че това си е "наша" свята територия, място за духовна работа, ме обзема чувството на носталгия и желание Езерата да си останат такива, каквито са.
Да вметна и още един аспект, който мисля че има връзка с темата. Учителя е казал, че ще дойде време, когато хората ще идват с хеликоптери на Езерата, за да играят Пaневритмия. Тоест навлизане на "цивилизацията" на това място.
Сигурен съм, че Небето е промислило за това как ще е най-добре. Да бъде волята Божия.
Много ще се радавам, ако се получи една интересна и ползотворна дискусия по темата. Очаквам с интерес вашите коментари.