zemfim

Здравейте! Изненадвам се колко отдавна съществува този форум, а аз не съм го открила. Впечатлена съм че има доста участници мъже. Искам да споделя и аз нещо в тази тема, ако все още някой я чете. Преди 16г имах подобно преживяване. Клинична смърт няколко дни след прекарана тежка операция и... пътуване към небитието. До този момент бях чела за други такива преживявания. И до сега без да се ровя целенасочено попадам на случки с други хора. Това което ми прави впечатление е че всеки от нас го описва по различен начин но винаги има общи неща, като светлината, тунела и после...волята за живот която ни връща тук в този свят и променените виждания за вселената с онази вяра, че живота е безконечен и дълбокосмислен. Далеч не мисля че преживявания от такъв характер правят когото и да е да изглежда луд в очите на околните. Но ако започнем да фокусираме вниманието им върху това наше преживяване налагайки им преживяната опитност като истина която трябва да признаят и приемат е възможно и за такива да ни обявят. Все пак такива преживявания не мисля че се случват на всеки (дори ако е бил в клинична смърт или кома). За тях също е нужна степен на духовна готовност за да имат своя смисъл да се случват. Мисля си, че на мен лично това ми се случи в момент в който душата ми не искаше да живее или по-точно не виждаше смисъл. Аз също бях огорчена от живота, неприемаща случващото ми се като справедливо, не виждах нещата да се случват така както ги смятах за правилни...И едва когато успях да попадна в тази друга реалност всичко се преосмисли и нишката на справедливостта се появи.