zazolia

ИСКРЕНО ВИ БЛАГОДАРЯ ! Желая ви много здраве и успех в всичко!

Омъжена съм и имам малко дете.Живеем отделно от родителите си (в друг град). Моите родители са изключително добри и готини хора. И тук идва проблема - знам че много ме обичат( всеки родител си обича децата,нали и аз си имам детенце - за мен то е всичко ) и в същото време непрекъснато се съмнявам в това . Настроенията ми често се сменят- в един момент плача,а в следващия решавам,че нямам проблем и всичко което ми се е случило е за добро и съм статлива - така се редуват разни състояния.Страх ме е /притеснявам се да се срещам с хора,но въпреки това го правя когато се наложи (едва ли някой от тях би казал че имам проблем),а след това плача (незнам защо).Чувствам се много самотна.Незнам как да изляза от това състояние. Ще ви разкажа накратко живота си с хубавите и неприятни спомени,които имам. Когато съм се родила сме живели с родителите ми при баба ми и дядо ми.След ежедневни караници и скандали,които аз помня,баба ми ни изгони и се изнесохме на квартира за няколко месеца(била съм около 3г.) След което пак се върнахме при баба ми за месец-два и отново на квартира (докато не станах на 11-12г).От скандалите помня как баба ми и майка ми се скубят,дядо ми си лягаше или обикаляше нервно,а баща ми записваше с касетофон караниците и аз ходех след него(той се смееше и това вероятно ми е помогнало да приемам нещата по един по- весел начин) Известно време след като се нанесохме в постоянната си квартира,майка ми и баща ми започнаха да работят в гаража на баба ми и дядо ми.В този квартал имаше много деца,играла съм си с тях всеки ден до късно,било ми е добре.Докато родителите ми работеха в гаража,аз бях в апартамента на баба ми(в същия блок),а вечер ср прибирах с нашите в квартирата.Междувременно баба ми и майка ми пак се караха,дори са се карали и за мен.Едната ме дърпа за едната ръка ,другата за другата и спорят при коя ще остана да спя-мен никой не ме пита,беше ми ужасно.Малко след това (бях в 4-ти клас) дядо ми се разболя - получи инсулт.Влезе в болница и 3 дни след това майка ми го изкара,беше загубил разсъдъка си,държеше се нервно и агресивно на моменти,събаряше всичко по секцийте.Баба ми се принуди да го държи вързан за един стол и да го разхожда от време на време.Имахме си котенце малко и черно,дядо ми го хващаше и го удряше в дръжките на стола,и мен е скубал понякога.Той не разбираше какво прави.Прадядо ми и аз стояхме при дядо ми,а майка ми се качваше много често от гаража в апартамента и така докато баба ми се пенсионира.Мисля че по това време започнах да ставам все по-затворена в себе си. Когато станах в 5-ти клас родителите ми си взеха апартамент и аз бях много щастлива.Започнах редовно да си спя при тях.Една година след като се нанесохме в нашия си апартамент се запознах с настоящия си мъж и се влюбих за пръв и последен път.В началото на 7-ми клас дядо ми почина.Всяка вечер съм си играла пред блока, с мъжа ми сме се закачали имала съм си приятелка много добра и още я имам и ми е било добре.Докато не напълнях 7-8 кг.Всички ми казваха колко съм напълняла.Не ми пукаше за всички,а само за мъжът ми,който по онова време много се влияеше от мнението на приятелите си.Говореше ми гадни неща за външния ми вид.Казваше че ме обича ,но "не може да сме заедно,всички ще ми се подиграват че приятелката ми има дебел г.з"Беше ми много зле.Ядях много вафли и течен шоколад- родителите ми ги купуваха,а аз имах проблем и не можех да ги спра- натъпквах ги в устата си.Все пак с мъжа ми станахме гаджета.Започнах да бягам по парковете,да спазвам диети,фитнес,йога..Поотслабнах малко но...след една година бягане по паркове..срещнах циганин и...пострадах малко. Записах висше и започнах да живея на квартира с настоящият ми мъж,забременях и се оженихме. Родителите ми както казах са страхотни хора,но майка ми е доста изнервена ,а баща ми е пестелив човек (пари) Баща ми казал на мъжа ми,че му е олекнало като съм се оженила-по малко разходи щял да има-не мога да повярвам че го е казал.ЗНам Че ме обичат.Май трябва да свършвам. Ако имате някакво обяснение на състоянието ми моля ви да ми го обясните,надявам се да го разбера. Всеки път когато им ходим на гости се притеснявам дали няма да им разваля плановете за вечерта или да ги притесня с нещо.