Jump to content
Порталът към съзнателен живот

iti

Участници
  • Общо Съдържание

    118
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    1

iti last won the day on Април 14

iti had the most liked content!

За iti

  • Ранк
    Новодошъл

Профил Информация

  • Пол
    Мъж

Последни Посещения

4268 посещения на профила
  1. Това е голяма тема, и този път ще се съглася, че си в правилната посока. Само че илюзията ти е, че можем да сме "свързани" на тази планета. Реалността е, че можем единствено да сме обвързани. И това е кармата. Когато човек няма карма, той няма нужда изобщо да живее тук. И това е нещо добре разбирано в източните култури, но го има и залегнало в християнство. Всички пишем и в този форум, защото имаме кармично обвързване в някаква степен. Когато говорим за реални неща като карма, а не просто човешки представи, употребата на понятия като "правилно" и "неправилно" става много трудно... Това, че следваме кармата си и обвързваме други хора с нея, е реално смисълът на животът ни, колкото и да е "грешно". Затова и в повечето религии има застъпена идеята за изконен "грях" в живота. А в християнството е толкова застъпена идеята за покаяние за греха, като нещо стоящо по-високо от "поправката" на греха. Защото в самата "поправка" има нереален акцент върху егото и нереални очаквания към живота. И на мен ми трябваха много години да си обясня това, защото на 20, не приемах много неща в християнството, и основното беше точно това. Как може покаянието да е по-важно от това да се поправиш "на практика". Повечето хора обаче не обръщат внимание на тази идея, и не осъзнават каква огромна тема изпускат, сигурно най-голямата в християнството. Пък дори като мен през повечето си живот да нямат правилно разбиране за нея. И то е естествено - никой от нас живите няма. Това е дълбоко езотерична тема която не случайно е скрита в християнството. Защо това е важно.... Егото естествено. Какво отговори "жертвата": Осъзнаването на нещо като грешка, предизвиква увеличаването на егото защото сме я "поправили", появява се идеята да сме "нещо повече". Кармата е много, много комплексно нещо. Имаше заложена идеята за нея в края на "Адвокат на дявола". Тръгваш на ляво - спъваш се, обръщаш се и тръгваш на дясно - спъваш се... Човек бързо осъжда предишният си опит, и поощрява противоположен, който по същество представлява абсолютно същото нещо. Единственото решение е дълбоко разбиране и осъзнаване на истинския проблем, без да търсиш "вратички" които наричаш "решения" (защото реално той просто се опитва да подобри материалния си живот). В повечето случаи, като хора, не можем да стигнем до истинско "решение", защото чисто житейски познаваме единствено кармата. Затова и идеята за светец е аскетизъм, самота, медитация, *свързване* с духовната ти същност. Който не е стигнал до това ниво, съжалявам, но може да е само *обвързан*... Не случайно има християнски светии, но няма дъновиски светии. Религията на Дънов е силно материалистична, т.е. в същността си е анти-християнска. Не ми е целта да споря по този въпрос, защото нямам илюзиите да спасявам някого... Просто е важна точка по темата (всъщност всяка тема) конфликтът между тези две гледни точки - духовна и материалистична. Човек естествено тръгва от материалистичната, защото... много просто, иска да живее физически по-добре, не иска да има проблеми. Духовната се развива много по-късно, когато се сблъска с определени езотерични истини започвайки да излиза от кармата... Защото карма не съществува само за този който не може да я види...
  2. Това е пък проблемът да имаш доминираща майка за което ти писах на лични (поради отсъствие на баща или пасивен баща). Изграждаш си нереалистично отношение към жената поради пренос от идеализираният образ на майката. Като поопознаеш жените с течение на времето, и по-този въпрос ще се обърнеш на 180 градуса като със самочувствието. Тогава пък ще осъзнаеш, че жените нямат нищо общо с този образ за жена който имаш, и ще ги намразиш и мислиш тях за недостойни. Търси баланс... какво да ти кажа... В този конфликт, имаш поне шанса да научиш повече за себе си и живота, отколкото повечето... Както виждаш, повечето дори не схващат на най-елементарно ниво за какво става дума... Те не схващат собственият си живот, какво остава да схванат нечий чужд... За да изградиш нещо, понякога първо трябва да го счупиш. Трябва да имаш достатъчно смелост да живееш с мисълта, че има и нещо счупено в теб. И всеки ден да го изграждаш сам, постепенно, спрямо това което знаеш за живота. Повечето хора живеят с илюзията, че са нещо което не са. Живеят в матрица която е създадена наготово за тях, за да ги предпазва от самите тях. Тази матрица обаче си остава фалшива, изкуствена, и животът от време на време я чупи, когато сам реши. Така че всички се изправят рано или късно пред същото нещо. За по-слабите, матрицата е по-обща, и кармата им е по-обща. За по-силните, матрицата е по-индивидуална, и кармата, решенията са по-индивидуални. Но в крайна сметка няма абсолютно "правилна матрица", и всеки рано или късно ще бъде счупен, толкова колкото е нужно, за да погледне наистина в себе си. Не си мисли, че ти си нещо по-лошо от останалите, защото лош модел ти е наложен още с раждането и осъзнаваш това. Напротив, това е шанс да станеш и нещо повече, защото ще поставиш под въпрос всеки модел, дори и "добрият". Всяка трудност в живота е шанс да надмогнеш нещо, но и възможност да се провалиш поддавайки и се. Обичайното състояние на човек е да се бори с трудностите, когато няма такива, той атрофира... когато се предаде - деградира. Трудностите са това което изграждат човек, и както ще забележиш, хората които се стремят към някакъв измислен розов свят, обикновено нямат много качества с които да се похвалят...
  3. Това са тотални глупости... Такава система тук в България НИКОГА не е била вкарвана, защото няма как за 30 години псевдо-демокрация да се появи. Само имената се смениха, но комунистическата школовка си остана същата, и в политиката, и в училищата, и навсякъде. Просто няма как стари кучета да научат нови номера... Аз като дете на демокрацията, веднъж не видях някой да ме насърчи и поощри че съм добър в нещо. Напротив, даже се занимаваха с мен по-малко, защото не бях от "проблемните деца"... Трябваше след много усилия и време да намеря отделни частни фирми ръководени от хора като мен, за да вляза в среда която наистина е състезателна и търси/поощрява/развива хора с качества и възможности. На повечето места цари ужасяваща посредственост, и си ценен единствено по това на кого си "приятел"... Тук не говоря и за болната амбициозност на повечето родители детето им да има "шестици". Напротив, "оценките" които другите ти дават не значат абсолютно нищо, а са само показател за патологичната нужда на тези родители да бъдат самите те оценени.... Но това е друга дълбока тема. Възможности, качества и "оценки" са две различни неща... Също не говоря за крайности, в които голата амбицията е поставяна над това което реално правиш, и над реалните качества които развиваш и доказваш. Такава в някаква степен съществува в Америка, макар че е по-скоро по "високите етажи", а не е в здравословна конкурентна среда която направи Америка това което е. Към автора мога да кажа, че е момче (да не се залъгва), което тепърва прохожда в една сложна обстановка. Годините в училище са най-вече човек да види какво го влече и в какво е добър. За съжаление, след 8-ми клас, според мен, те водят най-вече до затъпяване и загуба на време, поне за момчетата. Човек може да си позволи подобно затъпяване, само ако живее в т.н. "развита страна", и всичко в нея е уредено, той само трябва да си заеме мястото като зъбно колело в някоя система. За България това не важи, и човек трябва да се научи да оцелява в много по-сложна среда, в истинския живот, в джунглата... Сам трябва да си потърсиш средата и хората, която ти съответстват. Като не тук, на запад, на изток... За добро или лошо, границите се отвориха, извинения няма. Само че не можеш просто да ревеш и търсиш хора, хората се обединяват покрай идеи и цели. Първо ти трябва да имаш цели в живота, за да намериш от там и подобни хора. И друг път съм писал по тая неразбираема за повечето тема. Проблемът в тези неща се коренни най-вече в бащата (и по-точно липсата му). Бащата представя света пред детето. Целите, амбициите, желанието да постигнеш, да се бориш, да бъдеш идват от мъжа. Жената е пасивната и приемащата страна, и никога, ама никога по тези теми не слушай жени... Дете израснало без баща на място, бива потопено в една аморфна обстановка, в която все повече му пука за социалната среда, и все повече позволява тя да му влияе и да го определя. Няма кой дори да му даде пример, че поне един мъж, може и трябва да се оправя сам, трябва да се отстоява сам. Няма такова нещо като депресии и фобии при мъжете, това са женски истории... Просто приемаш живота такъв какъвто е, и даваш нататък преследвайки собствените си цели. Ако ще наоколо и потоп... Така че си потърси мъжки терапевт, но мъж на място, на който искаш да приличаш, който да ти покаже какво е истинска увереност, за да не се налага да се хващаш на играта на ниско и високо самочувствие. Също нещо което аз съм изпробвал - търси мъже за пример в книги, дори youtube. Виж кое ти изглежда като силен, градивен мъжки пример в който виждаш себе си. За съжаление така сме изградени, че винаги ни е нужен пример, макар че пътя всеки сам си го извървява от нулата... Старата концепция беше, че примерът идва от семейството. Тя вече не важи, защото семейството като структура е унищожено. Живеем обаче в информационен век, и имаме достъп до огромно количество информация, която в някакъв смисъл е по-добър заместител на ограниченият семеен модел. Само че иска лична инициатива, не някой да върви след теб и да те ръчка насила...
  4. Обяснете ми тази реакция?

    Константина, четейки те дори повърхностно човек разбира, че имаш сериозни емоционални проблеми. На 33 години жена да описва такава случка е лошо... Това е тинейджърска драма. Говори, че не само ти си емоционално нестабилна, но и тоя субект дет си го намерила е същият (което е напълно логично). За съжаление повечето хора, и мъже, и жени, си мислят че проблемът е единствено в намирането на "идеалния" , и всичко ще се оправи. Това е биологична слабост на човека, тъй като в крайна сметка целта ни като животни е да се репродуцираме, и природата ни играе какви ли не трикове, за да го постигне. Човек сякаш не може да се конфронтира с идеята, че главният проблем е в него, и никой друг няма да го реши, а само ще го задълбочи. Ако си чувала понятието "кармични връзки" - е това е... У повечето хора физическото и секса са доминиращи, и това до някъде ги спасява, че гледат на нещата по-отгоре отгоре. За останалите, дето задълбават, нещата могат да станат много грозни и да породят сериозни депресии, защото преносът върху друг човек е път само надолу... Да, почти всички лъжат, и почти всички се преструват. Учудвали те? Защо? Ами дори като четеш това, най-вероятно няма да ти хареса "тона ми", нали? Отговорих ли ти? Всички сме толкова фалшиви, че единственият начин да се харесаме един на друг е да се преструваме на нещо което не сме. Защо те е разстроил толкова... Защото интуитивно разбираш, че най-вероятно не те е излъгал само за това, а и за много други неща. Но трябва да си дадеш сметка, че отговорност на първо място носи този, който е потърсил другия, за да го излъже... Искала си да се чувстваш "специална", ето - накарал те е... Като тръгнеш с лъжите, рано или късно някоя се проваля с гръм и трясък... Но нездравословните ти емоции, не са толкова породени от поведението на този или онзи субект. Породени са от слабост в собствената ти психика, която на някакво ниво тя самата осъзнава - искреното ти желание лъжата да е истина. Болката от това, никой друг не може да ни я причини, освен ние самите. Пак се радвай, че още я има, защото когато и тя изчезне, човек се превръща просто в биоробот, потопен напълно във фалша, каквито са и повечето... Иначе, по стандартите на повечето, това е от "малките" лъжи. Жените искат да се чувстват "специални", мъжете се преструват, иначе са аут. Никой освен вас не знае напълно ситуацията, за да каже кой е по-виновен - лъжещият, или искащият да бъде излъган... Но по емоционалната реакция и на двамата си личи че няма невинни...
  5. С времето ми става все по-интересна лингвистиката... Толкова по-бързо можеш да видиш проблемите в мисленето още по използваните думи. Примерно - "свързване", "висша", "стремеж", "нужни", "отговори". От това толкова си личи, че имаш "нужда" да се "свържеш", външно, чрез готови "отговори", към нещо което да възприемеш за "висше". Примерно подобна мисъл някой по-истински и честен към себе си индивид би казал - искам да науча как да бъда по-добър човек. Но ти не искаш да бъдеш, искаш да се "свържеш". Не търсиш лична моралност и отговорност, търсиш "нещо висше", някакви "отговори". Отговорите как хората да бъдат по-добри, как да израснат, как да се спасят ги има. И то от хиляди години. Само няма кой да ги следва... Тук още повече не си в час. "Врачките" най-вече се занимават с правене, и по-малко с разваляне на магии. По-малко разбират вселената отколкото индианец пишеща машина... В християнството не случайно са отречени, защото повече вредят отколкото помагат за нещо. Ако са добри като хора, аз лично нямам нищо против тях, но като цяло добри хора няма, така че и добри врачки няма как да има...
  6. Т.е. някой те е принудил с пистолет ли да се събереш с алкохолик като баща ти? Ако се зачетеш, ще видиш че е пълно с оплакващи се като теб. Все са жертва, все друг им е виновен, все са безсилни. Идват да издоят малко съжаление и се скриват след няколко дена. Не споря, че нямаш сериозен проблем. Такъв пример ти е даден, такъв следваш... Жените отдавна нямат пример какво е това мъж (както и самите "мъже" де) и светогледът им се изгражда от животинското и от поп-културата. Това ви представлява "влюбването"... Без да разбереш, че проблемът идва от теб, и първо трябва да си критичен към себе си, нищо няма да се получи... Поне с такава нагласа потърси професионална помощ, за да не си хвърляш парите на вятъра... Живеем в аморално общество в което всеки се оправя сам както може... Ако не успее, предава моделът нататък към децата си... Иначе не мисля че жената е способна сама да се развива, че мъж да я "спре". Жената следва. Ако не физически мъж, то идеологичен. Самият този форум, какво е? Иначе жената определено спира развитието на мъжа, поне в днешно време, защото не живеем вече в мъжки доминирано общество. Днешните мъже като цяло са лигльовци, които или пият, или ходят по жени, или са коленичили и с двата крака пред неспирните материални нужди на някоя, която неминуемо ще ги зареже след година, две, защото такива не са и "интересни"...
  7. Къде греша ?

    Няма нищо несправедливо на този свят... Подобно мислене е сигурно най-опасното което можеш да си причиниш... Всеки заслужава съдбата си, само че му трябва доста време да го разбере. Всички негативните неща, ни се случват в някакъв смисъл за наше добро. Колкото и мистично да звучи...
  8. Има толкова промени, че книги могат да се изпишат... Но основната е промяна в баланса между мъжкото и женското. Това което описваш - капацитет за абстрактно познание, търсене на общовалидното, желанието да дадеш, е мъжки аспект. Женският аспект е обратното - аз, личната ми история, личните ми проблеми, желанието да взема. Това е и причината в днешно време хората да отричат религиите, мъжкият авторитет, моралът, нормите и т.н.. Сега се залита в женският аспект, който е популярната култура, сексуалната свобода, фейсбук, съзнанието на жертва, търсенето на материален комфорт и т.н. Животът в крайна сметка не е нищо друго освен поредица от противоположни кризи на индивидуалността...
  9. Къде греша ?

    Този проблем не мисля, че може да бъде разбран истински от човек който не те познава реално... Просто има прекалено много фактори. Все пак, хората отхвърлят две големи категории хора - по-слаби или по-силни от себе си. Първите от арогантност, вторите - заради ниско самочувствие и страх. От това което си написала, този съвпад на Слънце и Луна в Овен е една възможна причина да те прави доста волеви и амбициозен човек който знае какво иска. Хората се страхуват от подобни хора, и съответно се обединяват срещу тях. Изобщо ако познаваше хората по-добре, това положение щеше само да те радва... По-малко хора, по-малко проблеми... Но ще ти е вероятно трудно да го приемеш с този Овен... Ако искаш мога да ти пратя едни мои размисли за изграждане на Аз-а (писал съм ги на друго място). Започва с Юнг, но завършва повече в будистски стил. Има причина човек да остава сам, дали това е и твоята причина, само ти си знаеш...
  10. Писмо до моя баща

    След такива изказвания, този раздел може да бъде закрит, защото ако общуването между родители и деца е "свръхочакване", за какво изобщо да се говори... Но всъщност, защо да се закрива, след като той се е самозакрил... Интересен пример... Но той показва единствено същата липса на общуване... Защо примерът трябваше да е за тази "далечна леля". С какво тя е по-релеванта от собствените ви деца и това което те ви казват? Или не знаете, и не се интересувате, защото е по-лесно да избягвате темата? А на мен тя ми е пределно ясна. Ако са около и под 30 - ИМ Е ВСЕ ТАЯ за глупавите ви имоти. Просто защото най-вероятно няма да са изобщо в България... Иначе ми е позната тая психопатология на по-старото поколение свързана с имотите. И това идва от комунизма и "великата национализация", която остави много комплексарщина подире си. Притежанието, и особено унаследяването на тия отнети навремето имоти се е превърнало във въпрос на живот и смърт за мнозина. Сякаш тези имоти ще им върнат загубените 45 години... На практика обаче, най-вече обръщат брат срещу брата, и родители срещу деца. И на двете се нагледах... Една от причините баща ми да се "покрие" са именно имоти които си представяше, че съм си поставил за цел да му отнема (още ненавършил даже пълнолетие). Т.е. проектираше собствените си корумпирани представи върху мен, нещо като цяло обичайно за повечето хора, и в частност - родители. Както и да е, с това ще свърша по темата, както и Славейков в това негово стихотворение
  11. Писмо до моя баща

    За съжаление личната ти изповед е добра картина на това което представлява българския мъж. И за разлика от останалите, нямам наивността и невежеството, да омаловажавам този факт. Рефлектирайки случката единствено върху теб самата, нуждата да се "стегнеш", и "възхитиш като Ницше"... Аз с моя баща не съм и живял изобщо, не съм го и виждал от много години. Начинът по който той прекъсна взаимоотношения с мен, беше изключително грозен и низък. Останалите ми "мъжки" примери в живота, не са били много по-положителни. Нулева подкрепа, нулева посока, нулеви знания, нулев пример. Освен както казваш, най-базовото - да те нахранят, облекат и т.н. От време на време ми се чете някакъв псевдо морал, който не можеш да го видиш в живота на "авторът" му. Трябваше да се ровя из книги и интернет, да открия що е това мъж. Чак тогава човек си дава сметка за много неща, включително и защо живее в такава държава... Проблемът не е само до лични емоции, но и обективният свят в който се намираме и е наш продукт. В крайна сметка, този свят не е нищо друго, освен съвкупност от тези "дребни" лични житейски истории. Паралелите са толкова лесни, само че някой трябва да има смелостта да ги направи... В защита на българския мъж мога да кажа само, че той беше подложен на ужасен геноцид, столетия наред. Което не беше пречупено през османско робство, беше пречупено през комунистическо. Аз лично знам истории от моят род как комунизма е клал навремето де що е имало предприемачески и лидерски дух във "великото" "национализиране". Поробителите оставят единствено слабите след себе си, за да им служат, а силните убиват. Дори да се радваме днес на държава, не трябва да се залъгваме, че сме истинска такава... Няма го генът, няма го и цивилизационният код. Проблемът не са ни "лошите лидери", проблемът както се вижда е цялото общество, дори на елементарно битово ниво... Философски, човек може да си прави изводите. В крайна сметка "лоши" изводи и познание няма. Както и ти казваш, човек получава чудесен пример, какъв да НЕ бъде, как НЕ трябва да се постъпва. Но все пак сме преди всичко хора. Когато България изчезне, този път за последно, и на предците ни ли ще кажем "такъв е живота"... А това не е толкова далеч, 30 години май бяха прогнозите, преди циганите да ни направят малцинство... Проблемът естествено е, че България стана държава на оплакващи се. Но вместо разумно да се търсят причините и намират решения... хората просто им втръсна да слушат за проблеми и оплаквания. Всеки си има достатъчно. Върнаха се към скотската психика, защото е по-лесно. Скотът не се интересува от държава, образование, култура, религия, той просто оцелява, просто съществува. Ако не тук, то в друга държава...
  12. Аз бих бил по-внимателен в използването на думи и идеи, чийто смисъл не разбирам достатъчно. Факт е, че голяма част от нещата които хората определят като отрицателни, се случват всъщност за тяхно добро. Има много "необходими злини". Но има разлика между това да постъпиш грешно и да се поправиш, и в това да постъпиш грешно... и да ти хареса. Изборът е опасен инструмент даден ни поне в тази форма на съществуване. Истинската негативна страна на живота тук, която според мен са се опитали да опишат и да нарекат със страшни имена, е това да се опияниш от този избор, от материалното изживяване свързано с него, от тази сила да можеш да постъпваш дори грешно, да ядеш от "забранения плод". Подобно нещо те "заключва" в тази реалност, защото това изживяване съществува само тук. Това е и истинският "ад". Затова и в християнството се говори толкова много за нуждата от "покаяние". Проблемът дори не са толкова "греховете" (защото като хора, всички ги правим малко или много), а в липсата на осъзнаването им като такива. Човек има силата да отрече божествената си природа и това е истинският смисъл на предупрежденията в християнството.
  13. "в разрешаването на проблеми " - това е проблемът на тези техники. Заблуждават разни люде, че коя да е техника може да разреши някой проблем. Реалността е че който и да е инструмент, колкото проблеми решава, толкова и създава. Моят любим пример е ножът. Може ли да си представим дори примитивен човешки живот без най-основен инструмент като нож? Но ножът е и един от основните инструменти да извършиш убийство. Затова го наричаме "инструмент", сам по себе си той няма положителни или отрицателни качества, може да бъде ползван за всичко. Иначе аз лично следя от време на време Ед Деймс, но главната му цел е да върти бизнес. Не участвам в неговата организация, за да знам точно какви хора участват и какви методи ползват. Врачуването е опасен бизнес, и според мен този който наистина е стигнал нивото да го прави, не би го правил. Човечеството е далеч от нивото да използва правилно подобна информация. По-скоро става дума за аматьорски изпълнения, в които може да има истина, но определено ще има и много дезинформация. Пък и ако вярваш на цялото нещо, не се знае колко години ни остава на тая планета (заради това което наричат Killshot), така че наистина ли искаш да ги прекараш занимавайки се точно с това?
  14. Това което изпитваш е напълно нормално, и породено от природата, за да ти покаже че взаимоотношенията с мъжете не са като "здравей-здрасти". Има нещо по-дълбоко и специално, което ще оформи целият ти живот за нататък. Ако не беше комплексът ти пък, щеше да следваш тълпата, и да гледаш да приключиш по-бързо в това усещане, за да си "напред с материала" като приятелките ти. Народа обаче е казал - бързата кучка слепи ги ражда, както и - всяко зло за добро... Влизай във форма, изграждай си самочувствие, и се вслушвай в тялото и акъла си... Тялото притежава свой собствен интелект който човек трябва да се научи да разбора. Включително и това че си пълна, е негова реакция на начинът ти на живот.
×