Jump to content
Порталът към съзнателен живот

iti

Участници
  • Общо Съдържание

    108
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    1

iti last won the day on April 14

iti had the most liked content!

За iti

  • Ранк
    Новодошъл

Профил Информация

  • Пол
    Мъж

Последни Посещения

4166 посещения на профила
  1. Писмо до моя баща

    След такива изказвания, този раздел може да бъде закрит, защото ако общуването между родители и деца е "свръхочакване", за какво изобщо да се говори... Но всъщност, защо да се закрива, след като той се е самозакрил... Интересен пример... Но той показва единствено същата липса на общуване... Защо примерът трябваше да е за тази "далечна леля". С какво тя е по-релеванта от собствените ви деца и това което те ви казват? Или не знаете, и не се интересувате, защото е по-лесно да избягвате темата? А на мен тя ми е пределно ясна. Ако са около и под 30 - ИМ Е ВСЕ ТАЯ за глупавите ви имоти. Просто защото най-вероятно няма да са изобщо в България... Иначе ми е позната тая психопатология на по-старото поколение свързана с имотите. И това идва от комунизма и "великата национализация", която остави много комплексарщина подире си. Притежанието, и особено унаследяването на тия отнети навремето имоти се е превърнало във въпрос на живот и смърт за мнозина. Сякаш тези имоти ще им върнат загубените 45 години... На практика обаче, най-вече обръщат брат срещу брата, и родители срещу деца. И на двете се нагледах... Една от причините баща ми да се "покрие" са именно имоти които си представяше, че съм си поставил за цел да му отнема (още ненавършил даже пълнолетие). Т.е. проектираше собствените си корумпирани представи върху мен, нещо като цяло обичайно за повечето хора, и в частност - родители. Както и да е, с това ще свърша по темата, както и Славейков в това негово стихотворение
  2. Писмо до моя баща

    За съжаление личната ти изповед е добра картина на това което представлява българския мъж. И за разлика от останалите, нямам наивността и невежеството, да омаловажавам този факт. Рефлектирайки случката единствено върху теб самата, нуждата да се "стегнеш", и "възхитиш като Ницше"... Аз с моя баща не съм и живял изобщо, не съм го и виждал от много години. Начинът по който той прекъсна взаимоотношения с мен, беше изключително грозен и низък. Останалите ми "мъжки" примери в живота, не са били много по-положителни. Нулева подкрепа, нулева посока, нулеви знания, нулев пример. Освен както казваш, най-базовото - да те нахранят, облекат и т.н. От време на време ми се чете някакъв псевдо морал, който не можеш да го видиш в живота на "авторът" му. Трябваше да се ровя из книги и интернет, да открия що е това мъж. Чак тогава човек си дава сметка за много неща, включително и защо живее в такава държава... Проблемът не е само до лични емоции, но и обективният свят в който се намираме и е наш продукт. В крайна сметка, този свят не е нищо друго, освен съвкупност от тези "дребни" лични житейски истории. Паралелите са толкова лесни, само че някой трябва да има смелостта да ги направи... В защита на българския мъж мога да кажа само, че той беше подложен на ужасен геноцид, столетия наред. Което не беше пречупено през османско робство, беше пречупено през комунистическо. Аз лично знам истории от моят род как комунизма е клал навремето де що е имало предприемачески и лидерски дух във "великото" "национализиране". Поробителите оставят единствено слабите след себе си, за да им служат, а силните убиват. Дори да се радваме днес на държава, не трябва да се залъгваме, че сме истинска такава... Няма го генът, няма го и цивилизационният код. Проблемът не са ни "лошите лидери", проблемът както се вижда е цялото общество, дори на елементарно битово ниво... Философски, човек може да си прави изводите. В крайна сметка "лоши" изводи и познание няма. Както и ти казваш, човек получава чудесен пример, какъв да НЕ бъде, как НЕ трябва да се постъпва. Но все пак сме преди всичко хора. Когато България изчезне, този път за последно, и на предците ни ли ще кажем "такъв е живота"... А това не е толкова далеч, 30 години май бяха прогнозите, преди циганите да ни направят малцинство... Проблемът естествено е, че България стана държава на оплакващи се. Но вместо разумно да се търсят причините и намират решения... хората просто им втръсна да слушат за проблеми и оплаквания. Всеки си има достатъчно. Върнаха се към скотската психика, защото е по-лесно. Скотът не се интересува от държава, образование, култура, религия, той просто оцелява, просто съществува. Ако не тук, то в друга държава...
  3. Аз бих бил по-внимателен в използването на думи и идеи, чийто смисъл не разбирам достатъчно. Факт е, че голяма част от нещата които хората определят като отрицателни, се случват всъщност за тяхно добро. Има много "необходими злини". Но има разлика между това да постъпиш грешно и да се поправиш, и в това да постъпиш грешно... и да ти хареса. Изборът е опасен инструмент даден ни поне в тази форма на съществуване. Истинската негативна страна на живота тук, която според мен са се опитали да опишат и да нарекат със страшни имена, е това да се опияниш от този избор, от материалното изживяване свързано с него, от тази сила да можеш да постъпваш дори грешно, да ядеш от "забранения плод". Подобно нещо те "заключва" в тази реалност, защото това изживяване съществува само тук. Това е и истинският "ад". Затова и в християнството се говори толкова много за нуждата от "покаяние". Проблемът дори не са толкова "греховете" (защото като хора, всички ги правим малко или много), а в липсата на осъзнаването им като такива. Човек има силата да отрече божествената си природа и това е истинският смисъл на предупрежденията в християнството.
  4. "в разрешаването на проблеми " - това е проблемът на тези техники. Заблуждават разни люде, че коя да е техника може да разреши някой проблем. Реалността е че който и да е инструмент, колкото проблеми решава, толкова и създава. Моят любим пример е ножът. Може ли да си представим дори примитивен човешки живот без най-основен инструмент като нож? Но ножът е и един от основните инструменти да извършиш убийство. Затова го наричаме "инструмент", сам по себе си той няма положителни или отрицателни качества, може да бъде ползван за всичко. Иначе аз лично следя от време на време Ед Деймс, но главната му цел е да върти бизнес. Не участвам в неговата организация, за да знам точно какви хора участват и какви методи ползват. Врачуването е опасен бизнес, и според мен този който наистина е стигнал нивото да го прави, не би го правил. Човечеството е далеч от нивото да използва правилно подобна информация. По-скоро става дума за аматьорски изпълнения, в които може да има истина, но определено ще има и много дезинформация. Пък и ако вярваш на цялото нещо, не се знае колко години ни остава на тая планета (заради това което наричат Killshot), така че наистина ли искаш да ги прекараш занимавайки се точно с това?
  5. Това което изпитваш е напълно нормално, и породено от природата, за да ти покаже че взаимоотношенията с мъжете не са като "здравей-здрасти". Има нещо по-дълбоко и специално, което ще оформи целият ти живот за нататък. Ако не беше комплексът ти пък, щеше да следваш тълпата, и да гледаш да приключиш по-бързо в това усещане, за да си "напред с материала" като приятелките ти. Народа обаче е казал - бързата кучка слепи ги ражда, както и - всяко зло за добро... Влизай във форма, изграждай си самочувствие, и се вслушвай в тялото и акъла си... Тялото притежава свой собствен интелект който човек трябва да се научи да разбора. Включително и това че си пълна, е негова реакция на начинът ти на живот.
  6. Skylove, ако си най-вече честна към себе си както показваш от поста си, ще намериш отговорът. Истината не е скрита, човек сам я крие от себе си. Като се интересуваш от езотерика, трябва да помислиш над един много основен въпрос. Как е изграден материалният свят който виждаш около себе си? Изглежда има два основополагащи принципа, кой е верният? Подобното привлича подобно. Противоположностите се привличат Двете изглежда си противоречат, а се използват толкова често дори от едни и същи хора, без да осъзнават противоречието. А истината и в това е много проста. Човек има две природи - духовна и материална. Първото е духовен принцип, второто е материален принцип. Материалният живот е дуален, изграден е чрез разделянето, което създава магнетизъм между двете нови части. Магнетизмът е физическото привличане, породено от усещането за нецялостност. Има един константен Вселенски принцип който не може да бъде променян - на баланса! Всяко нещо се стреми към баланс, включително и материята. В зависимост от какъв тип нецялостност човек изпитва, изживяването му може да е от повърхностно привличане, до дълбоко кармично изпитание. Самата карма е материална концепция. Духовната част на човека е винаги напълно свободна, физическият аспект обаче е винаги в плен на кармата. Така че, можеш да го наречеш изпитание. Според мен това е и смисълът на идеята за първородният "грях". Самият акт на физическо раждане, те вкарва в кармични зависимости, за които съвсем естествено можеш да се запиташ - с какво сгреших, защо се чувствам по определен начин, защо това или онова ми се случва. Затова "грехът" е първороден, процесът се задвижва със самото ти раждане и ти го приемаш върху себе си. Дори да не направиш нищо "лошо", си оплетен в него. Напротив, трябва активно да направиш "нещо", за да излезеш от него. Ако темата ти е интересна и имаш какво да кажеш по нея, пиши ми на лични. Между друго, карма е дори начинът по който ще се опиташ да си обясниш всички тези неща и в коя Идея за Истината ще избереш да Вярваш. Така че много внимателно и с това което избираш да четеш, или да не четеш. Имаше наскоро един филм Inception, за силата на идеята и колко е опасно да втълпяваш идея на друг, пък дори в опит да му помогнеш...
  7. AnA87

    Александър, пусна накрая една тема за собствените си психични проблеми ли :)... Не знам кого си цитирал, но цитатът показва разумен човек с правилната нагласа да влезе във форум на специфична тематика. Такава нагласа трябва да има независимо тук ли ще влезе, в някой православен форум ли, конспирации, взаимопомощ. или дори да прочете вечерните новини. Животът е матрица и сме заринати от полуистини или направо фалшива пропаганда отвсякъде. Главната задача на всеки наистина свободен човек е да се научи да отсява според собственото си ниво на разбиране. Наумил си си, че официалната религия е нещо много по-различно от неофициалната на Дънов, за което нямаш абсолютно никакви доводи освен собствените си убеждения, които грешно наричаш вяра. И другите викат имали вяра... Вярата всъщност е нещо много по-различно... Вярата не противоречи никога на съмнението, защото вярата не е форма на ума драги. Религиозната "вяра" е всъщност матрица, и като такава форма на ума. Затова тя изисква отричане на съмнението, защото скритата и цел е да окове в матрицата. Отговарям очевидно по-скоро на авторът на цитата и другите като него, ясно ми е че вътре в този форум няма как да бъда разбран... The matrix has you...
  8. Не знам за какви и цели и концентрация бленуваш, както дори това което пишеш е невероятно разхвърляно и несвързано. Отразяваш единствено моменти изживявания, чудейки се защо не можеш да излезеш от тях. Като много хора изглежда, се чудиш и какво си правила първите си 20-30 години, за какво ти е послужил този целият опит през който си минала. Не е довел до някакво интегриране на егото, а в същото време се оказва, че имагинерният нов модел който искаш да си наложиш, не сработва. Това може да значи, че в теб има сериозен вътрешен конфликт, за който обаче нищо не пишеш. Това може и да е положителен показател, че все пак има изграден някакъв аз, който обаче не разбираш, и усещаш единствено като вътрешно противопоставяне и бунт срещу нещо. Поддържането на какъвто и да е модел, дори негативен, предполага някаква форма на аз. Така че каквато и да е психотерапия, трябва да е съсредоточена по-скоро върху неговото изследване, а не толкова върху някакъв идеализиран образ към който да се стремиш. Идеализираният модел работи, само когато азът е толкова неразвит, че попива и се идентифицира безропотно с всеки представен му в положителна светлина външен модел (т.е. не "задържа" нищо). Смяташ ли, че има такова нещо като абсолютно положителен модел който човек трябва да следва? Изключително е наивно подобно нещо, всичко е силно субективно, но хора които отричат себе си, са склонни да си фантазират такъв "абсолют". Това е защитна реакция, когато човек изпадне в едната крайност, че трябва да удари спирачки рязко и да обърне. Новият ментален модел изглежда като парче торта след години глюкозен глад... Естествено подобен процес може и да е опасен. Дори и в твоят случай, с усещането ти за безпомощност да го приложиш. Понякога, новият полюс също не ти съответства, други фактори те дърпат в други посоки. Трябва да си поставяш за цел по-малки стъпки, трябва да се появи по-голяма осъзнатост за собствените ти мотиви. Повече неща трябва "да си дойдат на мястото" така да се каже, за да се задвижиш в определена посока. Реално, това към което човек се стреми е баланс, но е най-трудният за постигане... Естествено може и силно да те надценявам (както често правя), и да се нуждаеш само от един силен отрезвяващ шамар... Но за разлика от Александър, не се чудя " къде са тези умни и смели мъже ", защото знам че не живея във времето на Шекспир, а във времето на еманципираната жена, с високо самочувствие за себе си, знаеща какво иска и как да го постигне, така че на нея такива мъже не и трябват :)...
  9. Ти си тоя дето трябва да покажеш мислене, не човекът от интервюто... Нима е малка дори само темата която използвах и в заглавието - как всъщност се зараждат тия религии? Какви са тия "просветени" които познаваме? Кой е казал че са такива? Те самите така са рекли? Или ти тъй си рекъл? С какво наистина го показват? Харесва ти как ти звучат? Кара те да се чувстваш по-добре? Те и наркотиците са така... до време... Иначе и прасето няма да види мегдан за мислене, но не значи че няма... Няма да намесвам Дънов, да не се стигне до триене на теми, но и той е в кюпа. И е съвременен пример, за човек чийто история е много по-лесна за проследяване от предшествениците му (като интересното му връзка с протестантската църква и пращането му в Америка)... Моят прост и логичен въпрос е - след като знам (както и всеки малко по-интелигентен човек), че финансовата и политическата система се контролират от т.н. "deep state", а видимите играчи в нея са просто пионки, то нима трябва да вярвам, че т.н. "пророци", не са същите поставени лица? И ако това е вярно, защо се прави? Кой го прави? Знаеш ли отговорът? Как да знаеш отговорът, като за теб не съществува даже въпросът...
  10. Като се има предвид какво се твърди в него, никак не е "хубаво", но е доста вероятно да е вярно... Във всеки случай, кой е истинският Христос и какво е истинското му учение си остава въпрос пред всички ни...
  11. Интересно, това стигна даже до медиите, но май не и до тук... http://bultimes.com/razkritiyata-na-edin-posveten/
  12. Намирисваш ми на познат тип... Две жени познавам вече от него, даже ги запознах, но... да кажем - диагнозата им е такава, че дори взаимно не могат да си помогнат... От коя планета сте, нямам идея, само знам, че не е нито от тази, нито от моята... По-възрастната беше в много подобно на твоето положение, но от перспективата на омъжена от много години жена. Тежеше и че поддържа брак само защото се чувства отговорна пред мъжа и децата си. Не знаеше защо се намира в тази връзка, само че другите очакват тя да бъде в нея. Нямате изградена... един вид ментален тип психика. Изглеждате интелигентни като хора, но това идва по-скоро от материалното тяло. Вътре във вас няма изграден този тип човешки житейски опит. Нямате изградена умствена представа за света, основни, даже елементарни житейски концепции. От там и идват блокираните емоции (не от родителите, макар и те да са дали своят принос вероятно). Емоцията е функция на ума, на представата, на идеята. Без тях, емоцията е дадена на късо. Това води и до ниска съзнателност към себе си, ниска съзнателност и към околните. Всичко това е ум, който при вас тепърва се развива и добива съзнание за себе си. Затова и примерно толкова лесно се съгласи с REAL_person (а и най-вероятно други с подобни идеи), че можеш да се откажеш от старото си аз просто защото не ти харесва и да "избереш" "новото". Какво е "азът"? Роля която можеш да смениш? Аз съм на обратното мнение - той е нещо което ти е дадено свише, и можеш само да опознаеш. И ролята която си играла, и да ти харесва, и да не ти харесва, е равносилна проява на собственият ти аз. Един човек с изграден аз щеше да види себе си в която и да е ситуация, и да се оцени, без да може да се отхвърли с лека ръка. С това не искам да кажа, че смяната на ролята няма да ти е полезна. Напротив. Само не очаквай да намериш азът си толкова лесно, ще е просто... нова роля... Както и да е, повечето от тези неща няма да ги схванеш, защото нямаш представата за тях. С тези писаници не искам да кажа, че сте "лоши хора". Тъй като сте "нови" тук, не сте толкова материалистични, отворени сте за много неща, за които повечето хора тук не са (тъй като са зациклили на тази планета от кой знае колко време). Имате по-силна интуиция, и сте като цяло по-балансирани, защото емоциите не ви контролират. Но... много работа те чака, просто си нямаш и на идея... мъчи се да се отваряш към хората. Това е единственият съвет който мога да ти дам. Без тях няма да можеш да изградиш това което ти липсва. Саможивостта я забрави, тя е по-скоро за точно обратният тип хора - които са завършили курса тук... На тях им стига само да наблюдават, да четат, да мислят, и опита се отключва от самосебе си. Всъщност, точно тези два типа противоположна психика са интересно доказателство за нематериалният произход на човека. Но не е нещо което количествено можеш да измериш. Казвам как аз виждам нещата...
  13. Единственото наистина рационално нещо е, че човек не може да живее в ревност, защото ревността е съмнение и страх от загуба. Т.е. не самата ревност е безпредметна, а живота в ревност. Има тънка разлика, която води до големи различия в това как ще си обясниш нещата. Будистите примерно ще видят голямата картина на болката от желанието за притежание и неминуемата загуба. Евреите ще видят необходимостта от закони, както техните 10 божи заповеди, където прелюбодеянието е поставено между кражбата и убийството. Други ще търсят по-его базирана емоционална нагласа, чрез която съмненията, че и действията на другият, имат все по-малко директно влияние. Кой от тях се е справил с проблема? Някой може ли наистина да каже? Иначе мнения ще намериш в изобилие...
  14. Звучиш ми расла като цвете в саксия. Промяната която искаш е доста сложна за постигане на чисто съзнателно ниво. Тя се провокира преди всичко от емоция, дори и негативна, както и по-често се случва. Не си изживяла "бунтът" към родителите, който обикновено се отпушва в пубертета. Макар той да е силно хаотичен и предимно биологичен процес, е все някакъв старт. Защото до голяма степен човек се опознава чрез опита, не можеш да се познаваш изцяло а приори. Съзнателността често блокира стандартната биологична програма, и има негативният ефект да те лиши от този опит. Можеш дори да осъзнаваш неговите негативи, и това да се изрази със страх, или нежелание да нараниш някой, или пък да усещаш, че вървиш срещу себе си. Проблемът с подтискането на биологичните инстинкти е, че те си имат време. Мине ли им времето, да тръгнеш да ги отпушваш е не само трудно, но и опасно. Голяма част от взаимоотношенията между хората е игра, надлъгване, борба за власт. Това е нещо което те са упражнявали и овладели 15 години преди теб. Сама явно си даваш сметка, че човекът принципно не е същество което приема с отворени обятия другият. Да, на най-елементарно ниво, както пишеш, трябва поне да се представиш пред него като интересен (пак за него) човек. Ако тръгнеш съзнателно да мисли само по тази точка, може да стигне направо до манастир. Но в пубертета се развиват тези биологични процеси, чрез които хората изграждат инстинктивно социалната си природа и среда. Според мен, който и да ти каже, че някакси на тия години ще успееш да се внедриш наистина в нея, ще те излъже. Казвам го от личен опит. Винаги ще те гледат като "различна". Това не значи, че няма и други като теб, които не са минали процесът на обучение в социална мимикрия. Особено в днешното деградирало обществото, общо взето всеки човек с малко повече самосъзнание, се превръща донякъде в аутсайдер, защото алтернативата е джунглата... Ако подобни аутсайдери наричаш "безопасни", и общуването с тях ти е скучно, както и ти самата се намираш за скучна, то става дума за висша форма на лицемерие. Ако искаш "да си играеш" с "готините деца", трудна работа, много трудно ще те приемат за една от тях. Другите, които изживяват някаква форма на социална ограниченост, имат подобни на твоите изживявания, така че няма да си им толкова странна, и няма от какво толкова да се притесняваш... Факт, пак го има този въпрос, че някои неща само с опит се установяват, и човек трябва да има смелост за този опит. Какво може да представлява тази смелост... Говориш за "спонтанност". Това значи да дадеш воля на чисто биологичната си емоционална природа. Според мен, колкото и да е блокирана, може да се отключи от професионалист който знае как. Само че какво ще се покаже на бял свят? Никой не може да ти гарантира. Мен друго ми е интересно, как хората като цяло, не им минава дори на ум другият път - да видят грешката си и как тя влияе на тези около тях, и съзнателно да направят нещо по въпросът... Едното е емоция, другото - обич. Никой не може да ти отнеме обичта, освен ти самият. Но емоционално да те осакати - и още как...
  15. Подигравки

    Това си е типично поведение на хората като цяло - подигравателно отношение към всичко което не разбират. Дълбоко вкоренено биологично, чак доставя удоволствие на примата. Каква по-точно помощ очакваш? Някой да им налее изведнъж няколко милиона години еволюция в главите ли? Защото на теб лично ти е неприятно... Примитивният човек разбира само от едно нещо - сопата. Като искаш да те слушат и уважават, трябва ти да я държиш. В днешно време, "сопата" са парите. Но в България, дори това не действа, както самият ти даваш пример. На българинът му е по-приятно да седи и да се оплаква, че няма пари, вместо да си свърши работата както трябва. Народо-психология, единственото решение е смяна на държавата ако не можеш да живееш с нея.
×