iti

Човекът е същество което живее във фабрикувана реалност. Всяка идея се изкарва от контекст и се налага върху масите като "новата световна истина". Така беше с религията, така е с атеизма, така беше с комунизма, така е и с капитализма. По някое време полюсите отново ще бъдат сменени. Който не е забелязал, има постоянна динамика, човек непрекъснато е бомбандиран от идеологии, често диаметрално противоположни, никога не е оставян намира. Всяка идея се превръща във вирус и се разрушава, друга идва на нейно място. Защо е така? Навремето постнах един документ в който е обяснено... но като за интелигентни...

Всичко в този живот е на консуматорски принцип и всичко е борба за надмощие... Навремето обаче е било по-групово, докато в момента сме на етап пълно раздробяване до ниво индивид. Просто различни времена, различни стратегии на оцеляване. Навремето семейството (пък и общността) е било основен инструмент да оцелееш, затова се е гледало на него много сериозно. Сега хората имат други методи да оцеляват - по-голям пазар на труда, повече социални помощи, повече улеснения на модерния живот. Затова семейството като структура се разпада и на взаимоотношенията се гледа като продукт който можеш да използваш докато имаш изгода и изхвърлиш когато не ти изнася. Но реално не човешката психика се е променила, а единствено факта, че днес лесно можеш да изхвърлиш някой от живота си, и намериш просперитет някъде другаде. Хората разполагат с все по-широка социална среда, което значи, че конкретният човек губи значението си. Във време на глобална свързаност, човек може да има хиляди контакти чрез Facebook, Instagram, Youtube... Т.е. контактите замениха приятелствата. Така че е голяма илюзия представата, че си кой знае колко важен за някой... независимо кой. Дори собственото ти дете, най-вероятно на 18 вече ще се чуди как да имигрира от тази страна и къде да търси собствения си късмет... Естествено, това не са теми за които се говори, човекът е крехко същество, което лесно може да бъде стъпкано от реалността. Гледах наскоро разни клипове в Youtube посветени на бездомни в Америка. Имаше една жена живееща сама под мост до кална река. Питаха я как оцелява. Беше много искрена, каза - фантазирам си... Че имам приятели, че вечерям с тях, че си говорим за живота, че се забавляваме. Каквото е нужно, за да оцелея психически, и да имам мотивацията да продължа да живея. Естествено, това не го прави само тя, това начинът по който работи изобщо човешката психика. Дори когато сме "заедно", наистина ли сме заедно, или просто си фантазираме че сме "заедно", всеки по собственият си начин. Реално всички живеем в собственият си изфантазиран свят, който се пропуква единствено когато някой друг откаже да изиграе ролята която сме му нарочили. И тогава го намразваме с най-голяма злоба на която сме способни... Не заради него самия, а заради неговият деструктивен ефект върху собствената ни крехка психика която трябва да вярва в нещо, колкото и нереално да е то. Проблемът на днешното време е, че хората имат толкова различни и разпокъсани фантазии за живота... Невъзможно е вече да общуваме на ниво фантазии, а в същото време, психиката ни не може да понесе реалността в която всички ние пребиваваме...

Btw, на мен може би темата ми стана пък интересна, защото и аз имам полусестра която съм виждал само като много малка. Поради родители дегенерати също бяхме разделени. До степен дори като порасна да не се заинтересува за мен, защото ако искаше можеше много лесно да ме намери. Всъщност дори не знам дали са и казали че има брат, няма да се учудя ако не са... Аз също не съм я търсил защото историята ще е подобна на твоята като знам с какви родители е отрасла. Най-много да ме обвини, че съм се появил само да и взема наследството... Може би някой ден ще се наложи да се срещнем, да се разпиша някъде че не искам да имам нищо общо с нейния род... Това е за съжаление живота. Дори кръвта вода става...

А кой изобщо осъзнава, че има проблем? Аз такъв човек не съм срещал до сега... Все на "перфектни" попадам.... Това са реалностите на човешките взаимоотношения... Общуването като цяло е напълно безпредметно, поне в смисъла в който влагаме. Всеки встъпва в някакви взаимоотношения защото вижда някакъв смисъл за себе си. Т.е. въпросът не е дали ще помогнеш на сестра си, а дали имаш желанието, което никой не може да отговори вместо теб. Факт е че като сте били разделени толкова време, тези взаимоотношения могат да се компенсират единствено при достатъчно взаимно желание. Кой за какво плаща не си ти която казваш. Човекът ако беше малко по-смирено и самокритично същество, животът му щеше да бъде далеч по-друг...

Първо, надявам се темата да съвпадне с "Мостове към определени от екипът на сайта духовни учения"... Не намирам източници на български които да пишат на тази тема, а западните изпадат в класическите извращения когато някоя идея, започне да се развива като идеология. Първо каква е идеята, защото повечето надали са запознати изобщо с думичката. Идеята е много обща, че човек съзнателно прави избора да няма деца. В този много общ смисъл, всъщност по-голямата част от обществото се оказва антинаталисти. Заради това, и принципно дълбоките корени на тази идея, си мисля, че някакъв обзор е необходим, колкото и рядко да виждам смисъл в развиването целенасочено на някаква по-сложна тема. Първата основна точка е, че антинатализма не може да бъде идеология, или някаква общовалидна философия, защото представя само финална идея, която може да произтича от най-разнообразни и често противоречиви мотиви. Всеки който се опитва да налага някакво общовалидно мнение относно човечеството като цяло (а някои дори говорят и за целият животински свят) е за психиатър. Повечето които се самоопределят за антинаталисти са точно такива за съжаление. Все пак те са малка група, да започна с по-голямата - несъзнателните антинаталисти. Те изповядват по същество същата идея - секса е за удоволствие, от което следва, че няма нужда той да води до създаването на живот. Включва нормалното за днешно време масово ползване на контрацептиви, аборти, нежелание за семейство, от там и официален брак, поемане на отговорност. Има съзнанието, че правенето на деца е нежелано, поне на този етап, който е недефиниран като продължителност. Въпреки, че могат да бъдат дадени ред причини и оправдания, главната е търсенето на лично удовлетворение и удоволствие от живота. Повечето в тази група (в която са далеч над 50% от обществото) не биха се нарекли антинаталисти, и това наистина не е технически правилно. Има друга думичка за тях - хедонисти (която също надали биха приели). Голямата част от тях най-вероятно ще създадат поколение "по някое време", "по някакъв начин", защото на някакво ниво те все още не могат да се откъснат от желанието да изпълнят биологичната и социалната си програма. Въпреки това повечето които са разглеждали демографските процеси знаят, че голяма част от тях също се и провалят (особено ако прибавим дългосрочните психически проблеми които завещават на децата си, ако имат такива)... Така че човешкият вид като цяло (и особено в развитите държави където хедонозма е популярна идеология) спира да се репродуцира в нужната степен, дори да се запази сегашното население. Всъщност тези страхове че планетата ще се пренасели са остарели. Това се случава само в частни райони на земята, докато в т.н. "развити" общества съществува обратния процес - на депопулация, поради което и имиграцията стана такава голяма тема в Европа и Щатите. Япония примерно, която е ксенофобска цивилизация, е в процес на видим демографски срив за който се говори открито. Това изобщо не е проблем само там... Никой обаче не засяга коренът на проблема, защо запада се обезлюдява, и защо се налага да се внасят хора отвън в опит да се избегне демографска и икономическа катастрофа. Естествено, намесена е политика и противоречиви теми, в които нямам намерение да навлизам... Дори не обвинявам хедонизма, защото за мен е нормален процес, който ограничава естествено популацията. Просто описвам процеса, който не е характерен само за нашите ширини, и от несъзнателен има потенциала да се превърне в съзнателен. Каква е другата част, съзнателните антинаталисти. Тук според мен мотивите са най-разнообразни: - подобно на предната категория хора, но съзнателни хедонисти. Т.е. не виждат лична изгода да правят и да се занимават с деца. С представянето на по-ефективни мъжки контрацептиви, с глобалното намаляване на доходите поради глобализация и роботизация, участието и на двата пола в икономиката, според мен тази категория все повече ще расте. В съвременното общество, детето е като цяло дългогодишна и скъпа инвестиция, и дори тези които решат да имат деца, все повече ще се замислят сериозно, дали повече от едно си струва. Това естествено е далеч под нужното за репродуциране на вида число, което мисля се води средно 2.1, но варира много в зависимост от смъртността и хората които тотално се откажат да имат деца. Поради практическите фактори, надали нещо може да се направи на индивидуално ниво за тази категория. - хора които осъзнават своите лични проблеми, често идващи още от детството, които ги водят до повтаряне на дисфункционални модели. Често е свързано с редица от лоши избори на партньор. Това в някаква степен, на съзнателно или подсъзнателно ниво ги отблъсква от желанието те да имат деца и да им предадат същите модели на свой ред. Подозирам, че голяма част от особено женското безплодие и спонтанни аборти на психологична почва, идва и от такъв несъзнателен блок. Както знаем, подобно нещо става и при много животни които спират да се репродуцират когато са в плен. Задейства се програма на самоунищожение. Това е обаче индивидуално и по-скоро рядко, може би се иска някаква по-висока вътрешна морална система. Това са хора които очевидно трябва да работят с психолог. - идеята, че животът като цяло е пълен със страдание, и положителните му страни се обезсмислят или поне не са оправдани, имайки предвид отрицателните. Това е много обща, неясна и необоснована идея, която се опитва да се обособи като философия, но е на ниво сляпа идеология. Често може да има корени в хедонизма, но тук има и някаква начална реализация, че в живота има обективни пречки и проблеми които са по-големи от нас и извън нашия контрол. Какви точно са тези проблеми и как, дали можем да се справим с тях е по-скоро мътна история, защото човека е капитулирал още преди да изучи това в дълбочина. Решението за такива хора естествено е работа с психолог, за да разберат от какво точно бягат и какво могат да направят по въпроса. - изградена по-ясна представа защо животът има негативни страни, които контрастират на личният морал или рационално мислене. Това е някакво развитие на първата идея, която вече няма нищо общо с хедонизма, а осъзнаването на някаква вътрешна морална или интелектуална бариера. Примерно нежеланието да убиваш, за да оцелееш. Повечето хора не мислят над това колко живот бива убиван за да могат те да съществуват. Живеем в "развито" общество, в което сме натоварили друг да убива вместо нас, а ние като добри консуматори предпочитаме да живеем в невежество. Какво щеше да бъде ако всеки трябваше собственоръчно да убие живота който намира в чинията си? Щяхме да живеем доста по-различно ми се струва... Тук са примерно някои вегани, които са решили да доведат идеята до край. Т.е. идеята че животът е пълен със смърт и дори самият ти стигаш до положение да се отвратиш от себе си и видът си, защото участваш в един изконно порочен процес. Дори да приемем ползването на растителна храна като по-хуманно, то колко животински/растителни хабитати се унищожават за производството и, колко пестициди биват изпръскани в почвата и водоемите, да не говорим и за ГМО което ще става стандарта в бъдеще. В крайна сметка по-един или друг начин човек може да се замисли колко живот трябва да бъде унищожен, за да съществува човешкото същество на "гърба" на това унищожение. И как това се връзва със собствената му морална система. От друга страна, дори чисто интелектуално, може да присъства мисълта за пълно безумие и безсмислие на живота, чрез идеи като нихилизма примерно. Защо да продължавам в един безсмислен (и пълен със страдание) процес на репродуциране? Подобни състояния са все по-лични и трудни за преодоляване. Трудността е, че човек ясно вижда проблем и той не е базиран на негов недостатък, който иска да преодолее, а напротив - на негово качество. Т.е. е съмнително доколко един психолог може да помогне в случая, ако подобни неща се отключат. Нима трябва или изобщо може човек да се откаже от по-дълбок морал и по-дълбоко мислене, и да се превърне отново в несъзнателен звяр, само защото това е необходимо за оцеляването му в днешното общество? Тук може би работата с психотерапевт би помогнала, но човек сам трябва да реши как да се справи с този конфликт. За мен реалното решение е търсенето на повече познание, разбиране и търсене път напред. Обществото не е развито да имаме ясна представа какъв е точно този "път напред", но отделни "фрагменти" има пръснати навсякъде, защото не сме първите, нито последните изправени пред този проблем. Човек трябва и да е наясно, че преди да стане по-добре, може да се наложи и да стане по-зле... - пак по-скоро развитие на предното - реализацята, че човек сам за себе си е същество което може да става само по-тъжно и по-нещастно. Примерно, на най-елементарно ниво, че консумеризма с който е захранван толкова години, реално не го прави по-щастлив. По-скоро т.н. човешкият прогрес, се опитва да ни предпази от неудобства, злини, което обаче ни е направило в същото време и много по-сензитивни към останалите злини които не могат да бъдат избегнати или са част от самият този процес. Изобщо какво е негативното в човешкия живот, е силно субективно. Не е "абсолютно" понятие, което значи че никога не може да бъде и "поправено". Това е осъзнаването на генералния факт, че интелектът и по-голямата степен на осъзнатост, водят паралелно и до по-голям потенциал за изпитване на страдание и причиняване на страдание. Факт е, че човешкият вид доби възможността да унищожи планетата която му даде живот. Факт е, че човешкият вид доби възможност да контролира за своя изгода огромни маси от хора и животни, много от които бяха избити в този процес. В този уж прогрес, гражданското общество спря да бъде адекватен коректив на своето управление. Защото това управление разбра... както и всяко предишно, че за него е по-изгодно да поддържа масите тъпи и безсилни, за да укрепи собствената си власт... и мисля че напълно успя в тази си задача. Днешният човек се възприема уж като все по-свободен, но рационално погледнато - бива вкарван все повече в плен на една опресивна системата. Свободата му е илюзиорна... Хората бяха и разделени/разцепени по всякакви показатели - полови, расови, религиозни, политически, интелектуални. От десетилетия ставаме свидетели на все по-нарастващи конфликти, които могат да завършат с анихилация на вида чрез ядрена или биологична война, генно инжинерство не само върху растения но и върху хора и животни, транхуманизъм, или просто участието в дисфукционален начин на мислене и живеене. Това са все неща които не бяха възможни при уж по-примитивното ни ниво на развитие. Един вид, ние сме като мишки в клетка, които въртят едно фискирано колело и стоят реално все на едно и също място, а движението е само илюзия в ума им. Всичко се променя, и едновременно с това - си остава същото... На това ниво според мен помага откъсването от системата, адаптирането на минимализма като начин на живот, реализацията че прогресът е илюзиорен и човек търси някакво "безвременно" състояние за себе си. Т.е. освен четене, трябва и някакво практическо действие. - по-дълбок духовен катарзис за какво този живот наистина е, какво ти наистина си, и че трябва да прекъснеш омагьосания кръг. Ако ти искаш да спреш да се прераждаш, и искаш да се завърнеш към изконното си състояние (на мир, Бог, Рай, Брахман, именна много), то естествено няма как на свой ред ти да създаваш живот. Тук вече става дума за единици, за монашество, съзнателен аскетизъм, отричане на волята за живот, която постепенно човек осъзнава - е противоположна на това просто да бъдеш. В най-духовният си смисъл, антинатализма според мен може да се опише и като Хегелианска диалектика, която обаче самият Хегел не довежда до край pure being + pure nothing -> pure becoming pure becoming + experience -> pure being + pure nothing Т.е. за мен процесът е цикличен, като циклите му се контролират от опита и разбирането. Човек не може да "избере" къде се намира в тази система, има път който трябва да извърви, опит който трябва да натрупа. Този път "започва" (условно казано, реално няма начало) чрез илюзията, че "не си". Когато "не си", се появява възможността за опита от това да "не си", и от там възможността да "ставаш/развиваш" чрез постепенното приемане на този опит. Очевидно, обратното, знаейки напълно че си, не може да съществува такова нещо като опит, защото няма "не си", не съществува живот, а само "нищо". В процесът да "ставаш себе си", крайната цел е да "станеш себе си" чрез акумулиране на опит и разбиране, до степен да разбереш отново че си, и върнеш към предното състояние. Интересно, че Хегел и Шопенхауер колкото и да са се мразели, разкриват от различни гледни точки този процес. Шопенхауер като трансцедентален идеалист отрича съществуването на такова нещо като pure being/pure nothing (защото представлява "нещо в себе си", при което не може да бъде разглеждано от умът ни), но в същото време иска да предположи за него, и затова посочва процесът който е най-видим за нас - pure becoming, като го разглежда под формата на воля за живот. За него тази воля не може да се обясни чрез нищо, т.е. тя е "сляпа", безсмислена за логическият апарат който притежаваме. В същото време Шопенахуер предполага естественият завършек на този процес - отричането на волята за живот (поради което самият той е наричан антинаталист). Но какво става след това отричане, е отново неразбираемо за умът ни (затова и нихилизмът не е решение). Хегел е абсолютен идеалист, така че дава на въображението си пълна свобода, което има и позитивни и негативни последици. Идеята му за "чисто съществуване" като "чисто нищо" за мен е феноменална. Да не забравяме, че и двамата са били запознати в някаква степен с източния мистицизъм (освен западния), което им е дало насоката. Хегел не вижда (или не иска да види) обаче доколкото знам цикличност в процеса, а само прогрес напред към някаква имагинерна идеалност. Само че тази идеалност, стои още в началото, така че цикълът, завръщането към "изначалното", е очевиден и разбран от почти всяка религия (макар че го описват чрез собственият си метафорен език). В този контекст, антинатализмът се явява всъщност нещо положително, защото представлява завършеност. Конфликтът вече е преодолян, и човек приема завършеността не като нещо негативно, т.е. като пречка да "живее", а напротив като метод да "умре", т.е. да се завърне към това което наистина е. Естествено ние сме програмирани да изпитваме страх от този процес. Първо защото го асоциираме с физическата смърт (а той няма нищо общо с нея), но и този страх ни напомня, че животът не е доизживян. "Големият конфликт" не е нищо друго освен катализатор на трансформация която е нужна, но човек трябва да е готов да понесе този конфликт, за да премине "от другата страна". Тази последна част като цяло липсва във философията на антинатализма ми се струва, поне развита, въпреки че Шопенахуер прави директна връзка между отричането на волята за живот, и светците на източния и западния мистицизъм. Като цяло обаче антинатализма се асоциира с песимизъм, въпреки че на определено ниво, това е ултимативното "добро", нашето освобождение от "клетката". Проблемът е, че достигането до това ниво е мъчителен и сложен процес... От тук и проблемът с антинатализма. Той е наистина обоснован философкси само на този последен много рядък етап на развитие. Обоснован е и като строго личен морален избор, далеч от всякакви идеологии, чужди вмешателства и генерализации. Иронично, точно тези групи ще бъдат нападнати от обществото, защото са съзнателни за изборът си. Тези които живеят безотговорно и несъзнателно (т.е. повечето) няма да бъдат обвинени, защото това би значело да се самообвинят, което на свой ред изисква отговорност и съзнателност... "Правилният антиналист" обаче не трябва да налага изборът си на никой, нито да позволява на друг да се меси в него. Има достатъчно доводи и за, и против този избор, включително и въпросът дали е изобщо способен да го направи и изправи срещу природата... Важно е човек да прецени кои доводи се отнасят наистина за него, и кои ползва само за оправдание. Истинските доводи са най-вече на духовен и морален план, не задължително философски. Този план е лично негов, и ако съществува и е убеден в него, то не трябва и да се притеснява от външната критика която неминуемо ще дойде. Няма нещо по-лошо и деструктивно от това да отричаш собственият си морал. Трябва да търси повече познание, и да избягва многото капани по пътя, както на нихилизма, така и прекаления идеализъм. Т.е. нужен е сложен баланс между рационално и ирационално, залитането в коя да е посока може да доведе до доста неприятни последствия. Аз бих избягвал и изобщо този "етикет" - антинаталист, защото е неизбежно да бъде "омаскарен" като всичко останало. Това е просто право на личен избор, като всеки друг, и няма как само по него човек да бъде разбран, или самият той да разбере себе си.

Според повечето източници - не могат, блокирани са тук... Но има разлика между дух и душа. Душата е свързана с тази материална реалност. Може да се отлепи единствено когато я надмогне и прекъсне цикъла на прераждания. Най-вероятно тогава се връща в духа и е отново свободна, каквото и да значи това...

Те са били достатъчно чисти хора и дори и с малки способности, пак са помагали. Затова и е трябвало ти да повярваш, ти да извършиш някакъв процес на прочистване, не наготово, дай 20 лева да ти "баем", "сурвакаме" или каквото там. Но такива истински монаси, вярващи няма вече. Не може целият народ да се изврати до крайност, и да очаква нещо свястно да излезе от него... Така е с истинските неща - не става наготово. Ние ще си правим каквото искаме, пък после попа, врачката, науката... ще ни спасяват. Дали ще срещнеш... какво беше "висок, тъмноок" дали е по-важно, от това какъв начин на мислене и живот ще си изградиш? Естествено, че не и затова истинските монаси, независимо западни или източни, стоят на много по-високо ниво на разбиране на живота. Пък дори и да нямат достъп до Акаша...

Не е ли ясно? Защото сме на изключително примитивно ниво на съществуване, което всъщност върви прогресивно надолу, а не нагоре... Не знам дали изобщо са останали подобни хора днес, та дори и в Тибет като ги гледам. В момента сме стигнали до там, че застрашаваме собственото си съществуване на тази планета, какво остава за нещо друго... На мен също са ми го правили като малък и ми е помогнало. Но това беше много отдавна. Тогава имаше повече свестни и одухотворени хора. Не беше превърнато в бизнес. И втори път са ми правили, но кой знае какъв ефект... Сега правенето и развалянето на магии е цял бизнес отрасъл. Така че не знам с какъв акъл хората ползват неща като Фейсбук... От т.н. ясновидка съм слушал колко лесно се ползва в "бранша" за правене на мръсотии... Дори и във форум като този, никога не бих разкривал нищо за собствената си идентичност. За мен това е по-важният аспект. Не вярвам, че някой друг може да ми помогне, поне гледам да не ми навреди...

Поне научно погледнато, сините очи (които често вървят с русата коса) са породени от генетична мутация която премахва пигментация от очите. Проследено е че това е изключително рядка мутация която води началото си от много малко индивиди, но е намерена за много "секси" и от там се е разпространила. Защо е "секси" е интересен въпрос, тъй като това всъщност е рецесивен ген. Като такъв, мисля, че и двамата родители трябва да имат този ген, за да се прояви и при децата. От там идва спекулацията, че е не само нещо което просто "изглежда интересно", но и е някакъв вид прост генетичен тест за мъжа, че жената има наистина неговото дете. Ако подобно нещо е вярно, то може да се предположи, че разни фетиши или страх от руси/синеоки хора може да са породени от вътрешна несигурност към другия пол - т.е. дали тя ти е вярна. Но това са големи спекулации... Знам че Фройд и Юнг доста са се занимавали с анализ на сънища, но от това не може да стане наука, а е по-скоро изкуство.

Коя година сме няма никаква връзка с психология и физиология. Това са неща които са еволюирали милиони години. Главната цел на секса е да се правят деца. На т.н. модерни хора на 21-ви век, някои неща трябва да им се напомнят изглежда постоянно... Поради фактът, че жената може да забременее само един път, нормалната женска физиология се е развила да има по-ниско либидо. Поради социологическо програмиране (което е нещо различно от физиологично и психологично програмиране), у днешната жена се е развило социалното поведение да се прави на мъж. За мен лично е все тая, проблемът е нейн. Само че това са процеси които се развиват доста далече от нас, и не мисля че си достатъчно зомбирана, а ползваш това просто за оправдание на собствената си психика която не разбираш. Както и да е, обърни се към "достоверни" източници за изконната човешка психика като Фейсбук и Холивуд, те ще ти допаднат...

Интересен случай... Хетеросексуална ли си или си имала и друг... опит? Защото както се описваш, проблемът може да е всъщност физиологичен. За една жена не е нормално да е хиперсексуална, освен ако не е компенсира емоционален проблем използвайки сескса като инструмент. Но при теб не се вижда емоционална връзка, напротив, като малко калкулаторче си... Работиш и в техническа сфера... Т.е. ако не разбираш на къде бия - играеш усилено мъжката роля, така че не съм сигурен какво очакваш... Поне имаш късмета да живееш в днешното свободно, 60+ полово общество... А и планът за лелката с котките винаги го има ако другото се провали ...

Както казва Донка, това са класическите симптоми на днешния човек, особено пък на тази възраст. Само не се хващай на "хорото" - другите с големите усмивки дето си "живеели живота". Огромна част е игра, защото и те като теб искат да са щастливи, и все хубави неща да им се случват... но е много по-лесно да симулират отколкото наистина да го постигнат. Като си се писала trader, ако разбираш нещо от финанси, ситуацията там е доста подобна... След като ти няма реално нищо конкретно... освен че не си "ориентирана", друго не може да стане освен някой от този сайт да те "ориентира" вместо теб, т.е. да те облъчи със собствените си вярвания. В крайна сметка като не си "повярвала" в нещо до сега, може да ти е време, защото не можеш и да се влачиш вечно по течението... За да не остана назад, и аз да те облъча с нещо на което попаднах днес. Един канал в youtube: https://www.youtube.com/user/LIFEexplainedMedia/videos Хареса ми защото изглежда направен наистина чистосърдечно (авторът му май е илюстратор на детски книжки). Което е огромна рядкост...

Обществото ти налага един въпрос - как да създадеш сексуални взаимоотношения които не са деструктивна за теб и детето ти. Този въпрос е приключен с фал. Това не е от грешките които можеш да поправиш. Обществото вече няма въпрос, приключил е... Идеята, че семейството трябва да се запази, се гради на друга идея - че изобщо е имало семейство... Както писах, хванала си се с явен темерут, с който ти самата не искаш да имаш нищо общо, но видиш ли "заради децата"... Какъв баща го виждаш? На какво ще научи сина ти? На морал? На емпатия? На отношение към жена? Аз подозирах, че поведението му се отразява и на детето ви, но въпреки че директно това ти е било показано, явно все още отказваш да схванеш. Малко се поогледай, нещата не се въртят само около теб... Затова умният човек гледа да се учи от "чуждите" грешки, някои грешки са непоправими и още по-важно - не засягат само нас... А те не могат да се нарекат наистина "чужди" след като са били част от твоето собствено семейство... Както и да е... съжалявам, че ти се "нахвърлям". За съжаление повтарянето на дисфункционални модели е напълно... нормално и очаквано. Ако човекът не е агресивен, няма проблеми с алкохол, комар и подобни, наистина поне няма защо да бързаш. Но трябва да се мотивираш и да пробиеш професионално, за да не си финансово зависима от него.

Ако искаше да избегнеш повторение на модела, може би трябваше да го направиш когато избираше баща на детето си... Не е просто че няма "любов" както му викате. Попаднала си на рядък темерут ако питаш мен. Търси си си работа и трябва да ти е ясен процеса...

Кое в живота е само полезно или само вредно? Аз лично не съм имал сблъсък с ясновидка която "да ме прочете". Те са хора като всички останали, които виждат това което могат да видят, и го предават спрямо собственото си ниво на разбиране. Разликата при тях е по-скоро количествена отколкото качествена, както повечето се опитват да я изкарат. Според мен, абсолютно всички в някаква степен са всъщност "медиуми", т.е. работят чрез свързване с 3-то лице (каквото и да е то). Може би някой в Тибет който е живял 100% чист живот е истински "ясновидец", но такъв лично не съм виждал. Живеем в помия, и положението поне по нашите ширини е, че разни способности биват отключвани... не особено естествено, и тези хора стават канали за нещо друго. Такава е Ванга, Кочовства и т.н. При други ми се струва че се пренася родово, т.е. пак е не е наистина "естествен" процес, а има някаква Кармична връзка. Иначе няма такова нещо като "свободен избор", поне както си го представяме. Човек е непрекъснато манипулиран. Едни същества ни манипулират на тази Земя, други идват от други места. Съществата идващи от земята, не е особена тайна, че са негативни. Тези които идват отвън, и да имат положителни намерения, аз лично не бих стигнал до там да описвам нещо като "ангел". В някаква степен те обричат хората които използват на тежък живот, защото ги карат да се занимават с чуждата мръсотия... Такъв човек не е свободен, защото "служи" на нещо друго, не на себе си. От там и си мисля, че точно при тях има нещо Кармично заложено. Истински ясновидци, и да има, не им е работата да се занимават с нас... От там е объркването ти, че "ясновидец" може да се намеси и направи вместо теб избор, наготово. Тези "ясновидци", които упражняват "професията", са нормални хора, които ни влияят на нивото на което ни влияе всеки друг човек, или книга. Т.е. за теб остава накрая да решиш в какво да вярваш и съответно да си го изживееш...

В живота "чисти" неща рядко има... Тези които искат "чисто", обикновено бягат в горите и планините далеч от останалите. Нормално е да реагираш така, даже е нормално да е още по-зле... Намери 3-то доверено лице с което да говориш и споделяш, като родител или професионалист. Иначе ако се опитваш насила да задържаш проблема в себе си, може да стане по-зле. Освен това, проблемът може и да не е приключил, защото твоя е забъркана сериозна каша. Нали се сещаш, че става дума не просто за секс, а е изоставил друга жена, която и се е наложило да убие детето си. Как тя ще го понесе, дали изобщо го е направила... Как ти ще гледаш на него след тази ситуация, как той ще гледа на самият себе си... Нима може или трябва всичко да продължи, сякаш нищо не се е случило? "Хубави" съвети ти дават тез девойки, само дето книжките и реалният живот са различни неща... Взаимоотношенията ви, щеш или не щеш трябва да "еволюират" на друго ниво, защото и вие ще сте вече други хора. Няма такова нещо като "забравяне" и нещата да си продължат както са били. Времето не се връща назад, може само да продължи напред...

Ако повече жени го разбираха това, най-вероятно щеше да го има и бащата който на теб ти се е искало... Не забравяй, че преди да дойде "мама" и "тате", е имало двама разгонени тинейджъра, които са мислели единствено за собствената си страст, за собствените си комплекси и нужди. Не са мислили изградените индивиди (както сме искали да си представяме като малки), които са си задавали въпроси и като - а тази жена бих ли искал да бъде майка на сина ми, или - този мъж баща на дъщеря ми. Така че не мисли за баща си извън контекста на това което представлява майка ти, или обратното, защото дори и да не ти се иска, ще повториш точно техните модели... Освен това, не си прави генерализации какви са, или какво искали мъжете... Мъже има всякакви - от Гадни, до Хитлер... цялата палитра. И това е биологично обосновано, защото те определят разнообразието на вида. Ако не си спала в часовете по биология, си чула за нещо наречено естествен подбор. Е, заради него има всякакви мъже, но и заради него жените си падат по по-ограничен тип мъже, които са доказали, че по-добре оцеляват... Тези по-добродушните... как да кажа, имат тенденцията да мрат повече. Заради това и не са предпочитан материал за бащи... поне от жените в ролята им на майки... Не се наемем да казвам какво е правилно или грешно. Но идеални хора или идеален избор няма, и всеки избор носи последствията си... Така че не прехвърляй вина на баща си, изиграл е ролята си, според собственото си възпитание и представи... Бил е с вас и се отнасял отговорно. Повечето и това не правят... И той е бил жертва на живота, не по-малко от майка ти, само че не си видяла неговата пък история... Малко порасни и се замисли, неговият пък характер на какво е продукт...

Работило е добре с първия терапевт най-вероятно защото е успял да покаже модел на балансирано мъжко/бащинско поведение. Аз бих гледал това като търсиш терапевт, какъв е като човек и мъж, не толкова другото. В крайна сметка цялата история с тая психотерапия за мен е да си платиш, за да се отнесат с теб нормално. Някой който да те приеме такъв какъвто си, да повярва в теб. Нещо, което изглежда рядко човек получава дори от най-близките си. Тъжно, но факт... Естествено, конкретно в ситуацията ви, големият проблем е, че е нямало майка която да балансира ригидното поведение на бащата. По мои наблюдения, по-лесно се намира заместител на бащинската фигура отколкото на майчинската. Майката има по-лична роля, бащата по-социална. Затова и според мен по-добре да се търси мъж психотерапевт. Не дай си боже с тази психика с момичета да се занимава и в тяхно лице да търси майката... Това е слабост на мъжете като цяло, но особено в тази ситуация...

Описваш класическа семейна ситуация, която съм се опитвал да повдигна като важен психологически случай за разглеждане, но за съжаление без успех. Причина е, че съществата от женски пол отказват да говорят реалистично за себе си и ситуацията в която се намират... Предпочитат да се изживяват на жертви, както и ти добре показваш. На най-елементарно ниво, често се получава конфликт между баща и син, майка и дъщеря, поради желанието на родителя да се идентифицира и представи като "overlord" върху детето си, тъй като то наследява неговата житейска роля. От описанието ти, дори не виждам да става дума за чак такива крайности каквито съм чувал - бой, истерия, алкохолизъм. Т.е. звучиш по-скоро така сякаш описваш едно много типично българско семейство... В случаят между майка и дъщеря, и двете страни изживяват според мен подобни емоции и виждат в някаква степен себе си в другата. Като силен егоцентризъм, изживяване на жертва, ниско самочувствие, бягство от лична отговорност. Най-големите конфликти се предизвикват точно от изразяването по един и същ начин от двете страни. Т.е. ако единия се изживява на жертва, и други иска да се изживява на жертва... някакси не върви. Трябва отсрещната страна да играе друга роля, за да приеме твоята. Също е интересно в повечето случаи, че другия родител е намесен също като "токсичен", под общ знаменател, дори и единствено с пасивността си. Това е пък още по-неразбираема за повечето тема - до какво води липсата на баща (имам предвид и като родителска фигура, не само биологична единица). Т.е. липсва трета страна в конфликта, така че той може само да се задълбочава. Има един интересен филм по темата - "American beauty". Само че е прекалено абстрактен за повечето и не че накрая стига до някакъв отговор...

Човек не е дораснал да има нещо което не е готов също да изгуби... Проблемът ти има много просто решение - ти я остави първи... Но естествено ако имаше силата да го направиш, нямаше да си в това състояние. Така че бавно и мъчително ще чакаш тя наистина да те остави заради нещо по-добро... Можеш да пробваш с психолог, но тази ситуация е кармична, докато не се разиграе напълно, надали има голям шанс да я промениш...

Това е доста вярно. Аз също не познавам "щастливо" семейство. Реалността е че такова не съществува и няма как да съществува. Модерният човек си измисли понятие като "щастие", което е всъщност нож с две остриета. Както уж трябва да подтикне човек да търси по-добър материален живот, така го поставя и в конфликт с това което живота реално представлява и това което реално може да постигне като човек. Хората не се събират, още по-малко женят, за да са щастливи, а защото такава им е Кармата. Кармата им е мъжкото и женското начало да са разделени биологично, което създава чисто физическо привличане. Кармата им е да се нуждаят от друг индивид чрез което да репродуцират гените си и създадат ново поколение. Кармата им е грижите за това поколение да са толкова големи, че да трябва да работят заедно дълго време. Кармата им е въпреки всичко това, да остават до голяма степен непознати един за друг, защото играят различни роли, и никой не разбира напълно ролята на другия... Много по-просто щеше да е, ако хората осъзнаваха реалният живот който водят, вместо да биват въвлечени в него чрез илюзии и празни очаквания. За съжаление повишения стандарт на живот на днешното общество, създава точно такива илюзии за "бого-човек", който може да постигне всичко което си науми. Модерният човек не може да приеме, че той е ограничен в своята собствена природа, която всъщност не разбира и още по-лошо - не иска да разбере. И тъй като всеки за себе си е безгрешен, то накрая всичко завършва с обвинения към другия, че така търсеното химерно "щастие" така и не идва... Наистина има много причини един брак да не работи, но главният е този - нереалистични очаквания, липса на елементарно уважение и любов към другия като това което е, не това за което просто иска да го използва... Естествено, външна и споделена ценностна система е голям плюс (затова и религиите и вярванията са толкова разпространени), защото както писах - кармично погледнато, половете реално имат много малко общо помежду си, дори като начин на мислене. Една обща... дори и заблуда както в повечето случаи, все пак създава някаква основа за взаимоотношения. Такава биологично изобщо нямаме... С всичко казано става и ясно защо семейството не е сам по себе си някакъв абсолют, и в практически всички по-висши духовни търсения няма никакво място... Истинското щастие човек може да търси единствено извън кармичната система в която са човешките взаимоотношения. Това е идеята за Бог, идеята за Нирвана, търсенето на себе си, които в някакъв смисъл са едно и също нещо. Когато човек не вярва и търси някаква по-висш план на съществуване, той отправя всичките си очаквания към материалният си живот, което е... съсипващо... не само към семейството, но към всичко. В Библията не случайно се говори за антихрист, апокалипсис, "последни дни" и т.н... Всичко това е просто част от един неизбежен цикличен процес...

Това е голяма тема, и този път ще се съглася, че си в правилната посока. Само че илюзията ти е, че можем да сме "свързани" на тази планета. Реалността е, че можем единствено да сме обвързани. И това е кармата. Когато човек няма карма, той няма нужда изобщо да живее тук. И това е нещо добре разбирано в източните култури, но го има и залегнало в християнство. Всички пишем и в този форум, защото имаме кармично обвързване в някаква степен. Когато говорим за реални неща като карма, а не просто човешки представи, употребата на понятия като "правилно" и "неправилно" става много трудно... Това, че следваме кармата си и обвързваме други хора с нея, е реално смисълът на животът ни, колкото и да е "грешно". Затова и в повечето религии има застъпена идеята за изконен "грях" в живота. А в християнството е толкова застъпена идеята за покаяние за греха, като нещо стоящо по-високо от "поправката" на греха. Защото в самата "поправка" има нереален акцент върху егото и нереални очаквания към живота. И на мен ми трябваха много години да си обясня това, защото на 20, не приемах много неща в християнството, и основното беше точно това. Как може покаянието да е по-важно от това да се поправиш "на практика". Повечето хора обаче не обръщат внимание на тази идея, и не осъзнават каква огромна тема изпускат, сигурно най-голямата в християнството. Пък дори като мен през повечето си живот да нямат правилно разбиране за нея. И то е естествено - никой от нас живите няма. Това е дълбоко езотерична тема която не случайно е скрита в християнството. Защо това е важно.... Егото естествено. Какво отговори "жертвата": Осъзнаването на нещо като грешка, предизвиква увеличаването на егото защото сме я "поправили", появява се идеята да сме "нещо повече". Кармата е много, много комплексно нещо. Имаше заложена идеята за нея в края на "Адвокат на дявола". Тръгваш на ляво - спъваш се, обръщаш се и тръгваш на дясно - спъваш се... Човек бързо осъжда предишният си опит, и поощрява противоположен, който по същество представлява абсолютно същото нещо. Единственото решение е дълбоко разбиране и осъзнаване на истинския проблем, без да търсиш "вратички" които наричаш "решения" (защото реално той просто се опитва да подобри материалния си живот). В повечето случаи, като хора, не можем да стигнем до истинско "решение", защото чисто житейски познаваме единствено кармата. Затова и идеята за светец е аскетизъм, самота, медитация, *свързване* с духовната ти същност. Който не е стигнал до това ниво, съжалявам, но може да е само *обвързан*... Не случайно има християнски светии, но няма дъновиски светии. Религията на Дънов е силно материалистична, т.е. в същността си е анти-християнска. Не ми е целта да споря по този въпрос, защото нямам илюзиите да спасявам някого... Просто е важна точка по темата (всъщност всяка тема) конфликтът между тези две гледни точки - духовна и материалистична. Човек естествено тръгва от материалистичната, защото... много просто, иска да живее физически по-добре, не иска да има проблеми. Духовната се развива много по-късно, когато се сблъска с определени езотерични истини започвайки да излиза от кармата... Защото карма не съществува само за този който не може да я види...

Това е пък проблемът да имаш доминираща майка за което ти писах на лични (поради отсъствие на баща или пасивен баща). Изграждаш си нереалистично отношение към жената поради пренос от идеализираният образ на майката. Като поопознаеш жените с течение на времето, и по-този въпрос ще се обърнеш на 180 градуса като със самочувствието. Тогава пък ще осъзнаеш, че жените нямат нищо общо с този образ за жена който имаш, и ще ги намразиш и мислиш тях за недостойни. Търси баланс... какво да ти кажа... В този конфликт, имаш поне шанса да научиш повече за себе си и живота, отколкото повечето... Както виждаш, повечето дори не схващат на най-елементарно ниво за какво става дума... Те не схващат собственият си живот, какво остава да схванат нечий чужд... За да изградиш нещо, понякога първо трябва да го счупиш. Трябва да имаш достатъчно смелост да живееш с мисълта, че има и нещо счупено в теб. И всеки ден да го изграждаш сам, постепенно, спрямо това което знаеш за живота. Повечето хора живеят с илюзията, че са нещо което не са. Живеят в матрица която е създадена наготово за тях, за да ги предпазва от самите тях. Тази матрица обаче си остава фалшива, изкуствена, и животът от време на време я чупи, когато сам реши. Така че всички се изправят рано или късно пред същото нещо. За по-слабите, матрицата е по-обща, и кармата им е по-обща. За по-силните, матрицата е по-индивидуална, и кармата, решенията са по-индивидуални. Но в крайна сметка няма абсолютно "правилна матрица", и всеки рано или късно ще бъде счупен, толкова колкото е нужно, за да погледне наистина в себе си. Не си мисли, че ти си нещо по-лошо от останалите, защото лош модел ти е наложен още с раждането и осъзнаваш това. Напротив, това е шанс да станеш и нещо повече, защото ще поставиш под въпрос всеки модел, дори и "добрият". Всяка трудност в живота е шанс да надмогнеш нещо, но и възможност да се провалиш поддавайки и се. Обичайното състояние на човек е да се бори с трудностите, когато няма такива, той атрофира... когато се предаде - деградира. Трудностите са това което изграждат човек, и както ще забележиш, хората които се стремят към някакъв измислен розов свят, обикновено нямат много качества с които да се похвалят...

Това са тотални глупости... Такава система тук в България НИКОГА не е била вкарвана, защото няма как за 30 години псевдо-демокрация да се появи. Само имената се смениха, но комунистическата школовка си остана същата, и в политиката, и в училищата, и навсякъде. Просто няма как стари кучета да научат нови номера... Аз като дете на демокрацията, веднъж не видях някой да ме насърчи и поощри че съм добър в нещо. Напротив, даже се занимаваха с мен по-малко, защото не бях от "проблемните деца"... Трябваше след много усилия и време да намеря отделни частни фирми ръководени от хора като мен, за да вляза в среда която наистина е състезателна и търси/поощрява/развива хора с качества и възможности. На повечето места цари ужасяваща посредственост, и си ценен единствено по това на кого си "приятел"... Тук не говоря и за болната амбициозност на повечето родители детето им да има "шестици". Напротив, "оценките" които другите ти дават не значат абсолютно нищо, а са само показател за патологичната нужда на тези родители да бъдат самите те оценени.... Но това е друга дълбока тема. Възможности, качества и "оценки" са две различни неща... Също не говоря за крайности, в които голата амбицията е поставяна над това което реално правиш, и над реалните качества които развиваш и доказваш. Такава в някаква степен съществува в Америка, макар че е по-скоро по "високите етажи", а не е в здравословна конкурентна среда която направи Америка това което е. Към автора мога да кажа, че е момче (да не се залъгва), което тепърва прохожда в една сложна обстановка. Годините в училище са най-вече човек да види какво го влече и в какво е добър. За съжаление, след 8-ми клас, според мен, те водят най-вече до затъпяване и загуба на време, поне за момчетата. Човек може да си позволи подобно затъпяване, само ако живее в т.н. "развита страна", и всичко в нея е уредено, той само трябва да си заеме мястото като зъбно колело в някоя система. За България това не важи, и човек трябва да се научи да оцелява в много по-сложна среда, в истинския живот, в джунглата... Сам трябва да си потърсиш средата и хората, която ти съответстват. Като не тук, на запад, на изток... За добро или лошо, границите се отвориха, извинения няма. Само че не можеш просто да ревеш и търсиш хора, хората се обединяват покрай идеи и цели. Първо ти трябва да имаш цели в живота, за да намериш от там и подобни хора. И друг път съм писал по тая неразбираема за повечето тема. Проблемът в тези неща се коренни най-вече в бащата (и по-точно липсата му). Бащата представя света пред детето. Целите, амбициите, желанието да постигнеш, да се бориш, да бъдеш идват от мъжа. Жената е пасивната и приемащата страна, и никога, ама никога по тези теми не слушай жени... Дете израснало без баща на място, бива потопено в една аморфна обстановка, в която все повече му пука за социалната среда, и все повече позволява тя да му влияе и да го определя. Няма кой дори да му даде пример, че поне един мъж, може и трябва да се оправя сам, трябва да се отстоява сам. Няма такова нещо като депресии и фобии при мъжете, това са женски истории... Просто приемаш живота такъв какъвто е, и даваш нататък преследвайки собствените си цели. Ако ще наоколо и потоп... Така че си потърси мъжки терапевт, но мъж на място, на който искаш да приличаш, който да ти покаже какво е истинска увереност, за да не се налага да се хващаш на играта на ниско и високо самочувствие. Също нещо което аз съм изпробвал - търси мъже за пример в книги, дори youtube. Виж кое ти изглежда като силен, градивен мъжки пример в който виждаш себе си. За съжаление така сме изградени, че винаги ни е нужен пример, макар че пътя всеки сам си го извървява от нулата... Старата концепция беше, че примерът идва от семейството. Тя вече не важи, защото семейството като структура е унищожено. Живеем обаче в информационен век, и имаме достъп до огромно количество информация, която в някакъв смисъл е по-добър заместител на ограниченият семеен модел. Само че иска лична инициатива, не някой да върви след теб и да те ръчка насила...

Късмет в това... ще ти трябва...