Jump to content
Порталът към съзнателен живот

iti

Участници
  • Общо Съдържание

    165
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    3

Всичко добавено от iti

  1. Аз не бих чел нищо от "модерен автор". Колкото по-старо - по-добре... Под старо имам предвид преди 2-3 век. Идеята за божествена "частица" е налудничева. Това е да си представяш, че е нещо материално, отделимо след като е "частица", и има нещо друго. Но подобно заблуждение е част от "човешкото състояние". Всъщност е наобратно - човекът е някаква малка частицата от "божественото". Което какво ти говори за това къде е "рая" и как се достига?... Същото е и да твърдиш че има "съзидателна сила", сякаш и тя е нещо външно, и действа някакси "изкуствено" и против волята ти. Но естествено това е много, много стара и примитивна идея за божественото, както първите хора са си обяснявали примерно защо се появяват бурите... За съжаление "модерното" ни общество като цяло има много повече допирни точки с пещерният човек... И то откъм много по-прости неща като човешки взаимоотношения и сексуална култура. Без наистина да си обясниш какво е божественото в теб, "себеобичането" може да се превърне в точно обраното на това което си представяш... Това е абсолютно същият проблем като примерно с Нарцис, или иконите в религията. Т.е. кое наистина "обичаш"? Отражението във водата? Защото реално като хора, това виждаме - отражението на нещата. От къде мислиш идва името "Луцифер"? Най-важното... като човек е да направиш избор. Изобрът е прост - дали да видиш това което е пред носът ти, или не. Но за сметка на това е много личен, и няма как някой друг да го направи вместо теб.
  2. При повечето наистина е несъзнателно, просто разкриват собствената си психика. И наистина работи, от самосебе си, няма нужда да се опитват. Повечето хора са много лесни за покваряване... Повече от лесни... Аз помня още като деца, повечето ми "приятели" заминаха по тоя път или защото ме предадоха директно, или защото пътищата ни се разминаха. След това външното влияние ги пречупи и се промениха към по-зле, и то много. Но има и такива които съзнатетелно го правят, по-интелигентните, които осъзнават, че нещата които правят и мислят няма да се възприемат на масово ниво. Те са по-опасните, защото имат умът да разберат как се е формирало човешкото мислене, и от там - как да го променят. За да могат наистина да създадат средата която на тях им е приятна, а не да се крият. Какво виждаш днес? Социално инжинерство на масово ниво което пръска милиарди за да сформира мисленето, особено на днешните подрастващи. Огромна част от тези хора на върха са педофили (не са "конспирации", а ФАКТИ), и хората им дават тази огромна власт да създават културата в която живеем. Пусни си телевизора, отиди на някоя "социална" мрежи, потърси нещо в гугъл, тези хора са навсякъде днес. И не се крият. Напротив - те не искат да се крият. Но парадоксалното за човекът, е че цял живот е способен да си затваря очите за нещата които са буквално пред носът му... Широко затворени очи имаше един филм.
  3. Ако наистина търсиш отговор, първо трябва да си обясниш какво е човекът. А това е тема табу... Повечето приемат че сексът е най-голямото табу, но сексът е плод на човекът и неговият цикъл на живот (Самсара). Така че самият човек е истинското табу. Но ей тук се изпусна: "Човешката е несъвършена" Което какво значи? Че човек е несъвършен... Просто, но трудно за преглъщане. Защо е несъвършен?... Тези които са имали малко повече мъдрост в главите и сърцата са го отговорили отдавна. Проблемът е, че няма как да се обясни, на този който не ги притежава... Което обезсмисля всякакви "учения"... Това не е математика, с "правила" които просто трябва да следваш. Примерно можеш ли да обясниш на човек който няма морал, какво е морал... Но това не спира "някои" да се пробват и създават "формули", което създава тази грешна представа изобщо какво е "духовното" и че "човекът" като същество, бидейтки обективно несъвършенно, трябва да извърви път до някакъв "идеал" на съвършенство. И ще разочаровам, и ядосам повечето, но няма нещо по-богохулно и анти-"духовно" от това... Но какво можем да очаваме от едни несъвършени същества, освен още по-несъвършени "учения". А за какво говори Исус... Говори не за човекът, а за божественноста в него. Това са две различни неща. Само едното наистина познава любовта в истинският и смисъл. Когато казваш, че искаш да се научиш да обичаш "себе си". Знаеш ли наистина какво е това "себе си"? Тялото което моделира мисленето и емоциите ти, или... нещо друго. Като субектът който наблюдава какво става в това тяло, в тази психика и вижда че има нещо "нередно". Нещо което не може да посочи с пръст, но не му харесва. И чете книжка след книжка "умотворения" на хора намиращи се в абсолютно същото състояние, поради елемнтарната причина, че и те са хора... Кой от тях е идентифицирал "човешкото състояние" най-добре, и наистина се е излекувал от него? И кой е просто самозванец? Някой знае ли? Някой казва ли ти?
  4. Добро описание на човешкият живот като цяло... Естествено, при някои няма какво да "изригне", и те се чувстват най-добре и конфортно тук. Лесно е да си празна бутилка на рафта. Всъщност над това размишлявам доста последните години - колко било лесно и просто да живееш като тотално посредствен индивид, без собствените мисли, следвайки някое чуждо течение. Затова и повечето са такива. Не повечето, ами почти всички. Брак, деца, ипотеки, рода... това са всичко неща от течението. Идеален начин човек да се изгуби в него, в "живота". На някакво ниво явно се страхуваш и отказваш това. За мен лично - и с основание, но аз съм от малцинството. Отказът обаче си има своята цена - "любовта" на другите. Другите "обичат" чрез ролята която изпълняваш за тях. Когато не си този който очакват, стават нервни, ядосват се, даже те намразват. И това го виждаш, и не искаш да загубиш отношението на близките си. Но както сама разбираш - всичко в тоя живот си има цена, и за съжаление винаги плащаш с част от себе си... Кое ще избереш? Твой избор... Да направиш най-добрият избор лично за себе си. Всичко друго е второстепенно. Да стоиш между два свята е най-лошият вариант. Това което ти пречи да направиш избор е страх. Анализирай от кое повече те е страх. Повече те е страх да си сама, или повече те е стра от ролята която трябва да играеш. И защо, естествено. Така сме устроени, че винаги някой от тези страхове надделява. Винаги можеш да живееш с едното, но не и с другото. За повечето, доминиращият е страхът да са сами със себе си, но повечето не значи всички...
  5. Btw, добро детско клипче което обяснява тези неща:
  6. Искам да споделя една статийка с мъжете, особено младите, които още ги интересуват връзките с жени. Хубаво я прочетете, дано знаете английски Как жените пазят ДНК от мъжете с които са правили секс Искам да посоча, че в статията се говори, че това е някакво скорошно "откритие". Не е. Аз лично си спомням че съм чел преди десетина години същите неща. От хилядолетия има традиции които сочат, че това се е знаело. Но тук това е представено с повече доказателства. Бъдете супер нащрек относно жените с които ще си имате работа, и какви партньори са имали преди вас. Аз лично съм имал шансът да наблюдавам отстрани как една жена се променя психологически след като загуби девствеността си от някой. Започва да попива манталитета на мъжа. Дори понякога започва да копира начинът му на изказ. Тя вече никога няма да бъде толкова невинна, и отворена за някой друг. Колкото и да не им се иска на много жени, мъжът предава информационният код, той ги "програмира", поне в някаква степен (която естествено е индивидуална). Но много от проблемите които имат днешните мъже с жените са предизвикани именно от това - някой друг преди вас си е оставил "програмата", и е силно възможно никога да не можете да станете част от тази жена, както предния... и психологически, и буквално...
  7. Получава се от разделянето на нещо цялостно. При това разделяне, човек изпитва нужда от това което му е отнето. Така е създаден този дуалистичен живот. Вече съм писал по темата и не смятам да се повтарям...
  8. Дай един пример поне, не говори наизуст... Знам, че за щъркелите се говореше така, но ето ти от уикипедия Потърси и малко информация за нашите събратя маймуните, с които делим едно 98% от ДНК-то... Щъркелите може и да са по качествени като материал, но не това сме наследили... И да намериш някъде, някакъв пример, той не може да бъде изваден от контекстът на начина по който животното е еволюирало. Природата е егоистична, и то до крайност, не сме само ние. Един индивид обикновено има един вид полови клетки, и търси най-добрата стратегия, да си набави другия вид. Инстинкта за продължаване на вида е вариация на инстинкта за самосъхранение. Обричането на един партньор, в повечето случаи е лоша стратегия, защото всичко може да се случи с него. Освен това, чисто биологично, това което те свързва с него, е единствено качеството на неговите полови клетки, нищо друго... А малко или много тези клетки са взаимно-заменяеми. Ако говориш за някакво по-дълбоко емоционално обвързване, повечето видове нямат развит мозък за това. На такива като теб им е странно, но емоционалният капацитет е функция на нервната система и мозъка. Приматите имат голям мозък и затова са по-социални и по-емоционални. За това съм съгласен. Ето и аз пиша нещо, за което съм отделил много време четене да го проуча, и второ да го напиша. Но на никой ли му пука, защото това не е нещото което иска да чуе. Да, хората са наистина егоистични. И парадоксално за теб - такива като теб не правят разлика. Егоизмът се надраства единствено чрез развитие на личността, не като говориш срещу него, не като го "смиряваш", "притъпяваш", и разправяш как трябвало просто да се "обичаме". Ако искаш да разбереш нещо от тоя живот, чети повече хора като Юнг и Фройд, и по-малко мистицизъм... За това какво наистина е природата и животът тук вече съм писал достатъчно, но човек докато не изживее илюзиите си няма как да го схване...
  9. Естествено той има най-силна роля. Когато тази родителска роля липсва, се появява нарцисизъм, защото субектът няма модел по който да приема/отдава любов, но го има егоистичното желание. Тъй като повечето родители не струват, или направо липсват, повечето хора са нарциси. Но и родителят от същия пол също е важен, защото пък той е моделът от който обикновено се копира. При момичетата процесът според мен е по-сложен, защото аз съм привърженик на Лакан, който твърди че Едиповият комплекс винаги в началото се развива към майката. Т.е. трябва да се осъществи допълнителен пренос към бащата, който в днешно време се случва много рядко... Т.е. обратно на популярното мнение, жените са по-често нарциси от мъжете. Естествено няма как да го признаят, защото самите те се изживяват като жертви. За последното не споря, наистина нарцисът е жертва на начинът по който е израснал, но в психологията е факт, че всяка жертвата е и скрин насилник... Това разцепване на полюси винаги се получава, не само заради родителите, но и заради социалните и биологични роли които ни се налага да играем. Полюсите са това което биологично ни привлича. На друго ниво - като интелектуално, емоционално, душевно човек може да бъде привлечен и от други качества естествено. Но трябва да съществуват И тези нива, схващаш ли? Т.е. ако човек не е... особено интелигентен, надали интелектът у другия ще значи много. Ако не е изградил някаква... по-силна емоционална, душевна връзка с родителите си, и душевното ниво надали ще значи много. Затова може и реално често остава накрая само биологията, която се базира на полярности и икономически транзакции - ти предлагаш това, аз предлагам онова... Полярностите са това което хората наричат "химия", това търси биологичната/социалната ни същност, защото се нуждаем от тази транзакция за да оцелеем. Само че полярните качества, са качества които самият ти нямаш, така че няма и как да ги харесваш (въпреки че можеш да се нуждаеш от тях, но това са 2 различни неща!). Те са всичко което ти не си. Т.е. от там се получава този "феномен" че влизаш във връзки чрез които намразваш себе си, защото се предполага че "обичаш" (макар да е просто привличане) своя антипод. За да обичаш него, трябва да мразиш себе си, образува се конфликт кое цениш... Няма как да се чувстваш "цялостен" по този начин, защото това нещо е просто пренос. Ти нямаш контрол върху другия, а губиш връзка с единственото над което имаш контрол - себе си. Ставаш като нарко-зависим. Това е проблемът който се получава при хора които не са развили и някакъв друг общ план (освен сексуален) на базата на който да изградят любов. В животинското царство няма "връзки". Животните усещат полярно привличане, копулират, и всеки по пътя си. Няма как да "живееш, да бъдеш "цялостен" чрез своя антипод, това би било ад. Транзакциите винаги имат временен характер. Човешките връзки се базират на отговорности, компромиси, социални "договори", на търсене на по-общ човешки план и цели, не просто биологичен нагон. С това не искам да кажа, че работят страхотно, но са поне опит да бъдат търпими... Самият Юнг е имал една камара любовници, така че не се лъжи, че кой знае какви практически решения е намерил... Една от любовниците му има интересни писания по темата как сексуалният акт всъщност представлява унищожение на егото. Май го наричаше "death drive". Затова и всъщност това е транзакция с временен характер - базира се на временно притъпяване, иначе би значела перманентна смърт на егото. Но ние сме отделни индивиди и се нуждаем от ето. Т.е. цялото това нещо е интересен трик на природата, тъй като ако разчиташе да имаме правилно изградено его... Сянката според мен е отделно понятие, и няма толкова пряка връзка с темата ти. Това е когато изтласкваш части от собствената си психика защото не са социално приемливи. Юнг го развива най-вече като отговор на социалните норми навремето. В днешно време човек може да се изразява доста по-свободно. Но основната разлика е, че сянката е нещо което ти искаш да интегрираш обратно в себе си, защото ти е било отнето, не в желанието да го получиш чрез някой друг. Дори да се пробваш, това ще е още по-далеко от усещане за цялостност, защото ще развиеш завист - защо той може, пък аз не. Като цяло си личи, че търсиш повече "магия" отколкото реално има...
  10. gergana92, задаваш много правилни въпроси, но това надали е мястото където... ще срещнеш някакво мислене. Така е, психологическата игра работи, докато ако подходиш искрено, има голям шанс за провал, ако другия вече не те играе по някакъв начин... Защото човек ултимативно е егоист и очаква да види собствените си нужди чрез другия. Тези които го отричат, често са дори още по-големи егоисти. Дори няма нужда тази игра да е на много дълбоко ниво, защото хората имат много общи черти и нужди. Примерно всяка жена която носи грим според мен я играе - опитва се да се доближи до някакъв стандартен харесван женски образ. Мъжкото поведение също често е такава игра. Много често това се случва "естествено" чрез копиране на поведение и човек не се запитва истинско ли е, фалшиво ли е, важното е дали работи или не. Другия също очаква такова поведение тъй като е свикнал с него, и иначе си му странен. Манипулация ли е? Естествено. Фалшиво ли е? Зависи от личният ти морал... Ако си ловец и отидеш да убиеш плячката си, някой би го нарекъл "майсторство". И за повечето хора според мен си е такова. Чисто логически, чисто човешки, аналогията е доста правилна. Ако това не импонира на вътрешният ти морал, нещата са далеч по-сложни и малцина наистина виждат нишана който живота им подава да разберат нещо повече за съществуването си.
  11. Александър, няма по-грозно нещо в един форум, от това една тема с определено съдържание, да прерасне в дребнави коментари на участващите в него, които нямат нищо общо с това което се разисква. Представи си че си един страничен човек който е влязъл с искреното желание да прочете нещо за Акаша и вътре на 2-рата страница двама, трима субекта започнат да си разменят "любезности" и да се наддумват за съвсем странични неща... Пълно е с такива теми навсякъде из нета, и най-малкото е некоректно към този който ще дойде и напише нещо смислено, но никой няма да стигне до него, защото няма да му издържат нервите. Дори заяждането да е по темата ще е пак добре, но по-често не е така... След като вече е късно, ок, да говорим за доверието. Ако исках, аз можех пръв да повдигна тази тема, защото написаното от User123 за мен е точно проява на липсата на доверие. Може да е било естрасензорно усещане, но технически (темата е за *технически* методи да припомня) погледнато, това не виждам да се е доказало. Много лесно човек може да направи асоциация с някой си в миналото... Трябва "четенето" да е по-конкретно. Основното в случая е, че нейната психоложка не я е излъгала и е запазила конфиденциалност, а User123 е имала "усещане", че е била излъгана. Т.е. най-простото обяснение е, че самата User123 е изпитвала недоверие в случая. И да има нещо повече, надали някой може наистина да се оправи в него, дори тя. Аз не съм никакъв на User123 да и държа сметка дали наистина и защо е така. Но го виждам (естествено не само аз) като проблем на екстрасензорното четене. Не знаеш кое идва от повърхностно човешко ниво, и кое е наистина по-дълбоко усещане. Самата тема за "remove viewing" с която се започва, включва точно нуждата от изолиране на екстрасенса от обекта, за да е предотврати емоционален пренос. На по-духовно ниво, това се постига чрез дълбока медитация. Тези "популярните" екстрасенси, понякога уцелват, но много често се разминават, или просто налучкват, защото не могат да постигнат дистанциране. Всеки който се опитва да "чете" нещо на толкова дълбоко ниво, ще има този проблем. Няма нищо лошо да си се изживяваш емоциите колкото и както намериш за добре. Но ако вземеш да си въобразяваш, че това е нещо извън теб (а това не е наистина така), това е вече проблем. Това може да послужи да оправдаваш собствените си емоции и поведение. User123 примерно може да си каже - не това не е моето скрито недоверие (ако си представим че наистина е било нейна емоция), реално има заговор срещу мен. Или примерно, представи си че дадеш грешен съвет на друг по подобен начин... По-просто защо двете неща не трябва да се смесват, надали мога да го кажа... И се извинявам на User123, че я използвам по този начин, не е коректно, но разни хора от намеци не разбират... Не разбрах и защо иска да се трият мненията й, в крайна сметка са по-темата и всеки може да ги тълкува от неговата си гледна точка. Ines, за да ти отговоря на личния въпрос, ще ти задам този - ти ако отидеш на хипнотерапевт (или като такъв), би ли се съблякла гола и кажеш - имам ви доверие? Някои от нас уважават личното пространство - и собственото си, и това на другите. Някакси да отидеш при непознат човек, на който даваш пари да извърши някаква комерсиална услуга, на мен лично не ми говори доверие и интимност. Особено след като регресивната хипноза е по-скоро прищявка, не е въпрос на живот и смърт, т.е. нужда от професионална помощ. Някой друг ще присъства на форма на теб самият, която дори за теб е нова и непозната. От друга страна за някои, може би това ще е по-лесният вариант, защото на този човек който не те познава, няма и да му пука. Ако ти е познат, не знаеш пък как мнението му за теб ще се промени. Естествено, и това го има... Всеки който има желанието да се подложи на това, по-добре да проучи нещата за себе си. Според мен не е стъпка която човек може да направи просто ей така. Но ако усеща нужна, това е начин който е по-надежден, отколкото да отиде примерно на "врачка"... Ако човек може сам да медитира, по-добър начин от това обаче надали има... Аз лично под доверие разбирам остарели неща като приятелство, общуване, опознаване, изграждане на взаимоотношения, доказване на "бойното поле". Знам че в днешно време това са нечувани и непознати неща. Хората се хвърлят на вратовете си и се вричат във вечна любов малко след като са се срещнали (а след това реват естествено), рецитират нюейдж и как всички трябвало да се обичат (но реално им пука единствено за тях)... За мен доверието е нещо което се изгражда, та ако щеш дори и спрямо теб самия. Ти не знаеш за кое точно да си вярваш и кое не, какво остава за друг... Понякога се получава, понякога - не. Доверието че просто било... не съм на тези години, какво да ти кажа... Не съм го споделял, но аз съм Овен, така че не уцели. Какъвто и характер да имаме, той е обратният на избягващ... Понякога конфронтацията ми идва даже в повече, нямам желание да се карам с никой, особено без да има полза... Дали някой ме харесва или не си е негова работа. Не съм се родил да се харесвам на някого. Така и говоря, което за хората които имат патологичното желание да ги харесват (т.е. 99%), изглежда като че ли аз съм "дръпнатия", и аз тая злоба. Не, просто не ми пука за това как ще ме възприемат, не се опитвам да ме "харесват", няма нужда да ме "харесват". Трудна концепция да приемат обаче поради огромното си его. Така че съм напълно наясно, че човек е егоистично и егоцентрично същество, затова играе тези игри на "харесване", иначе е неспособен на искрена емпатия към друго човешко същество. Да не би ти самата да пишеш тези неща към мен от емапатия, а не просто да наложиш собственият си начин на мислене... Дали това ме натъжава... естествено, но такъв е живота. Никой друг не ми е виновен, че съм се родил в тази реалност. За мен няма значение дали един такъв човек ме харесва или не, моето разочарование е от това което той реално представлява, не неговото поведение към мен. Така че нищо не мога да направя, и просто се опитвам да го приема. И под това нямам предвид самото "другите". Аз също съм човек, и с това част от тази примитивна човешка природа... Дали не я избягвам... може би, но това си е личен избор и лични приоритети. Ако примерно предпочитам да стоя сам и да слушам Шопен пред това някой да ме отегчава с глупавите си разсъждения или поведение, задължително ли нещо ми има на мен? Всеки живее на собственото си островче, само този който "живее за другите" не го е разбрал... Да бъдеш човек е самотно занимание. Ако говориш за умствени възможности и капацитет за възприятие, не смятам да споря за нещо което е крайно очевидно за този който ги има... По това, че ти се опитваш да ме "учиш" какво било доверието, си личи, че аз съм това "различно" за теб, на което искаш да проектираш собствените си разбирания, не обратното... Или бъркам, и просто те подразних на най-първично ниво, че "подбивам бизнеса"... т.е. визирам, че ти самата се занимаваш с хипноза... Според мен, като човек който взема пари от тази дейност, не е коректно да се намесваш по този елементарен начин чрез забъркването на конкретни личности... Особено след като аз самият изразих положително мнение за този метод, стига самият човек се чувства сигурен в това което прави. Т.е. ако целта ти е била всъщност да увеличиш липсата ми на доверие, то го постигна... Според мен, като терапевт, ти трябва да изграждаш това доверие, не да очакваш "пациента" просто да ти го поднесе, и да го обвиняваш ако го няма. Можеше да се включиш далеч по професионално според мен...
  12. От тълковния речник:1. Остар. Дума. Възвишени слова. Словата са излишни.2. Само ед. Реч, говор, език. Писател с изящно слово.3. Устно публично изказване; реч. Произнасям слово. Президентът имаше слово. Вълнуващо слово. Тържествено слово.• Дар слово. Умение да се говори изящно и убедително.• Свобода на словото. Право да се говори и пише свободно, без ограничения. Знам че за хората които вярват в богове/месии/гурута/култисти има голяма разлика. Защото "словото" точно на този бог/месия/гуру трябва да представлява нещо различно, уникално, "озарено свише". Всеки може да вярва в какво си иска, това не оспорвам. Но все пак да не изкривяваме фактите... Езикът не може да предаде многоизмерна идея, защото е линеен като собственото ни съществуване. Всяка повдигната тема, има и втора, и трета страна и никаква изказана теза не може да бъде 100% вярна. Тя е просто един ограничен житейски поглед върху нещо. Освен това, за неточния превод на Библията, дори в wikipedia има страници.. Няма такова нещо като "Слово"... https://en.wikipedia.org/wiki/John_1:1 https://en.wikipedia.org/wiki/Logos_(Christianity) За мен това е направено нарочно, защото Църквата е искала да постигне точно тази асоциация между текстовете които са събрали, "превели" и нарекли Библия, и "духовната истина". Това е силно подвеждащо и естествено користно. Всяка идеология си има подобни текстове чийто последователи зазубрят и си рецитират периодично. Това обаче не ги вкарва в някаква духовност, а просто в идеология, рецепта. Хората търсят тази "рецептата за живота", някой да им я даде наготово... Обаче това дори не е възможно чрез езика. Заяждането с опита ми да представя този сериозен проблем, е най-малкото неуместно, макар и очаквано... Езика/четенето помагат дотолкова, доколкото могат да пробудят това което вече имаш. Което не е малко, естествено не го отричам... Приключих темата, който има това което се иска, го е схванал, най-вероятно още първият път...
  13. Езикът е също интересен пример за същата "подмяна". Не сме способни да представим директно никоя идея на някой друг. Трябва да използваме символи и връзки между тях, но те не представляват реалната идея, а просто неин символ. Символите са полезни само до толкова, доколкото създадат асоциация с вече позната идея. Ако идеята липсва, то никой символ не може да я замести. Това е като проблемът за разликата между Идолът и Богът. Самият Дао Дъ Дзин започва по този начин: "Дао, което може да бъде изказано, не е вечното Дао. Име, което може да се назове, не е вечното име." В Библията имаме "В начало бе Словото"... но дали е така наистина... Мнозона твърдят, че превода всъщност е - "В начало бе Логоса", което е по-комплексен термин и с това по-объркващ, заради което най-вероятно е заменен. Човек постоянно живее с този натрапчив въпрос доколко може да вярва на думите. И тези които чете, и тези които другите му приказват. Думите са толкова лесни за фалшифициране, за подмяна... Всеки може да използва езика да каже неща които не вярва, не разбира, не изпълнява на практика или направо лъже. Човек дори може да се замисли дали не би се разбирал по-добре с останалите ако езика изобщо не съществуваше... Както се разбира примерно с едно животно с което може да постигне по-нормални взаимотноотношения за минути отколкото с човек за години... Хората са интересни същества които съм забелязал, колкото повече им обясняваш, толкова повече не разбират. Ако не зацепят, т.е. направя асоциация в първата минута, то няма абсолютно никакъв смисъл от следващи часове и дни на преливане от пусто в празно... Затова и сигурно форумите се оказаха такъв провал и хората се отказаха от тях. Затова и сигурно тези които пишат на по-сериозни теми често използват явни метафори, символика, "притчи". Някакси да е ясно - не се опитвай да го приемаш буквално, защото няма как да бъде предадено така, трябва да търсиш истинското значение в себе си. Моят опит е, че колкото по-точно и ясно се опитваш да изразиш нещо чрез езика, толкова по-зле, ефекта е обратен, защото "на другата линия", трябва да стои човек който има същия капацитет за разбиране. Поне такъв е случаят когато не става дума за нещо тип "рецепта". Предимството на простата метафора е, че всеки в крайна сметка може да я схване на неговото ниво на разбиране. Недостатъкът е, че естествено не може да види нищо над собственото си разбиране... Но реалността е, че с никакви обяснения не може. Езикът е функция на човешкият ни ум, нищо повече. Затова и духовност не се придобива с четене. Духовността не може да се намери в думите. Един текст може най-много да провокира и насочва съзнанието в правилна посока, но самият път трябва да си го извървиш ти сам... В този ред на мисли, не знаем доколко писанията и на Гностиците трябва да се приемат за метафора и доколко буквално. София, чисто духовно може да се разглежда като опита на Съзнанието да постигне познание и мъдрост за себе си. Демиургът може да се разглежда като негативната страна на този процес, който създава дуализъма като метод за такова познание, чрез разделяне на различни аспекти на цялото в материални форми, които си взаимодействат по определени закони. Ултимативното познание обаче е, че това е "игра", и духът има по-дълбок аспект на самият себе си. Когато той го разпознае, с това започва "завръщането", което е другата централна тема в Гностицизма. В ортодоксалното Християнство за съжаление този елемент също ми се струва там, но по-деформиран.
  14. Ines, ще ви предложа да се придържате към темата. Тук не обсъждаме нито доверието, нито въображаемите или реалните проблеми на iti...
  15. Ще се пробвам да дам още примери. За мнозина този факт изглежда неизвестен, но под това което наричаме под общи имена като чувства, любов, болка и т.н. се крият две коренно различни не]а. Едното е правилно да се нарича емоция или страст. Емоцията е причинно-следствена реакция - тя има стимул, тя има обект на действие. Тя е също като егото - обща за всички ни програма на ментално ниво. Т.е. в нея няма индивидуалност или избор, просто я изпитваме защото такава е човешката матрица. Защо примерно казваме "той/тя ме ядосва"? Защото усещаме пораждането на емоцията като нещо извън собственото си съзнание, извън нашия контрол и се опитваме да прехвърлим "вината" извън нас. Затова също повечето интелигентни хора имат т.н. "проблем с изразяването на емоциите", т.е. упражняват по-голям контрол над ума си, което като страничен ефект блокира много т.н. "естествени", но несъзнателни ментални реакции които са част от общовалидното социалното поведение на вида. Поради това съществува и идеята, че има конфликт между "чувства" и разум. Тази заблуда идва от факта, че емоциите са ум (включително променливи като него), просто във вид на несъзнателна, ирационална програма която често се противопоставя на съзнанието ни, което има и иска право на избор. Истинските чувства/обич не са на умствено ниво, те са от друго естество, поради което и не могат да са в конфликт с ума. Те не са "реакция", те не изискват "действие", а са по-скоро "състояние", форма на "съзнателност", с много по-малък спектър на изживявания, и са по-скоро непроменливи във времето и пространството. Друго следствие на същият факт е че истинските чувства не носят след себе си Карма. Кармата работи на умствено ниво, така че емоциите са Карма. Освен това емоциите използват същата жизнена енергия за която стана дума и преди, затова имат тенденцията да изтощават човека. Енергийният "вампиризъм" работи именно така. Чувствата не изискват енергия сами по себе си (т.е. чрез тях не може да се краде/източва енергия), и позволяват правилната работа на ума, поради което любовта (но в истинският и смисъл) е толкова централна тема в много религии/философии. Само че не става дума за човешка любов (както повечето го разбират), т.е. емоция, а за любовта като друг вид съзнание. От там идва и неразбирането на понятието "безусловна любов". "Безусловността" идва от това че става дума за любов която не е емоция, не е ум, не е реакция. Повечето обаче го възприемат като "учение", като идеята че емоционалната човешка любов не трябва да поставя "условия", че не трябва да е "ситуативна" и т.н. Това не е вярно, и всъщност доста опасно... Човек не се "учи" на "безусловна любов", тя не е "житейска философия". "Безусловната любов" е вътрешно състояние, ниво на съзнание което човек сам търси в себе си. Но тя не е форма на ума, така че няма връзка с житейските интеракции, отношения... Емоцията, умът няма как да са "безусловни", това е затъпяване... Истинският синтез между двата типа съзнание, ако приемем че е изобщо възможен, е далеч по-комплексен и е постепен процес на натрупване на трето нещо - мъдрост. Като хора, дори и чувствата ни са съпроводени с емоции, защото нямаме пълен контрол над ума си. Умът започва да анализира ситуацията и да се опитва да реагира на нея поради идентифицирането си с егото. Заради това и всъщност доста хора намират утешение в контакта с домашните животни. Чрез тях егото и тези емоционални програми не се задействат (поне с такава сила), и взаимоотношенията са по-прости, по-спокойни, по-нормални. Подобно нещо се случва и при остаряването, когато тялото започне да умира и повечето му програми вземат да отказват... Старите хора са обикновено по-добросърдечни. И в двата случая се наблюдава превез на чувствата, докато в "естествените" човешки взаимоотношения има превес на емоциите. Като част от дуалистичната ни природа, това е и за добро, и за лошо. Положителното е, че емоциите са в същността на т.н. "воля за живот", която участва във всеки не само деструктивен, но и креативен процес на физическо ниво. Човек не може да се занимава пълноценно с житейска дейност без емоция, тъй като тя задвижва енергията която го свързва с това което прави. От друга страна емоцията е основната причина за замъгляване на ума и чувствата, защото тя се опитва да замести/подмени и двете. За мен емоциите и страстта са част от "подменения дух", поради което и повечето философии/учения говорят негативно за тях. Огънят/енергията/тялото заместват светлината, егото замества Аз-а, емоциите заместват чувствата и разумът. Тъй като живеем в "подменен свят", това по което той и останалите те "оценяват" са точно тяло, енергия, его, емоции. Истинската духовност, истинският Аз, истинският разум и истинските чувства са винаги "невидими", "без значение" за живота. Тяхната проява има единствено вътрешна стойност, макар и всеки в опита си да "живее", интуитивно поне се стреми към тях. Стремеж който рано или късно го сблъсква с истинската природа на живота и този дуализъм. Това си личи и при хората на изкуството (каквото и да е то) защото в най-блестящата си и пълна форма, никой творец не е разбран. Той осъзнава рано или късно, че обществото оценява може би мааалко над посредствеността, или ако успее да оцени нещо стоящо по-високо, то ще е често със закъснение, ако е станало "мода", за да не изглежда "глупаво", за да го използва като "набухвател" за собственото си его. С това искам да разбия и илюзиорните представи на някои да слагат творческия процес (а с това и необходимата за него емоция) на прекалено пък висок пиадестал, едва ли не като най-висока цел. Повечето наистина големи творци са умирали често млади, измъчвани и от другите, но най-вече от себе си, недооценени, а мнозина и никога неразкрити... Както Емил Димитров пееше в Арлекино - "Ти от обич изгоря, таз последна твоя роля публиката не разбра"... Един истински творец не може да създава нещо, просто с цел да бъде оценен. От друга страна, ако не бъде оценен, и то по конструктивен начин, защо да твори... Зависимостта от външни фактори, винаги поставя твореца под властта на "подменения дух", на временността на всичко, дори т.н. любов на публиката. В някаква степен е неизбежно човек да се замисли и за източните философии, идеята за "неправенето". Изкуство без изкуство, постигането на съзнателност и умение дори в най-елементарни неща... Примерно чаената церемония. Това е напълно различен тип изкуство което не е базирано на емоции, на публика, на големи цели и е до голяма степен неразбираемо за европейският тип мислене. Въпреки това този тип изкуство доказано води до повече вътрешен баланс и мир. Друг аспект който преписвам на "подправеността" е на какво се базира привличането. Има две теории - едната е, че противоположностите се привличат, другата е че подобното привлича подобно. Диаметрално противоположните са, а в същото време приемаме и двете за верни... Парадокс? Естествено - не, очевидно едното е част от "преправеният дух" и дуалистичната природа, а другото е "истинското". Кое кое е, наистина е елементарен въпрос... Противоположностите съществуват само в дуалистичната природа. Те са в основата на привличането на двата пола, както и в привличането между различни психологични типове (мазохизъм и садизъм примерно), и в изграждането на житейски цели (какво ти липсва, и от там към какво се стремиш). Като такива те са отново Кармични, в тях има силно привличане и отблъскване, силна "любов" (като емоция) и омраза, радост и болка. Човек бива привлечен от определени ситуации на сблъсък между противоположности, често с деструктивни последици, опитвайки се да постигне вътрешен баланс и понякога - изобщо да оцелее. В този процес, естествено са дълбоко намесени емоциите и страстите като канализират посоката на енергията и правят свързването с противоположността. Това не е личен избор, а заложена програма, "съдбоносност". Привличането между подобното напротив, не е Кармично, то не е толкова динамично, силно, разтърсващо, задължаващо, изискващо. Свързването става чрез истинските чувства, на свобода, избор, емпатия. Но пък човешката любов рядко се заражда по този начин - просто енергийното ниво на това привличане е по-слабо, липсва заставяне, липсва роля. Има много хора, особено млади, неопитни които реват - "защо не мога да престана да го/я "обичам"...". За съжаление не като истински въпрос, защото ако беше въпрос, отговорът е ясен - Карма е, не любов. За повечето хора "истинската любов" е тази с по-високата енергия, с по-силната необходимост, с по-голямата "драма" и "събдоносност", с по-ниската съзнателност и лична отговорност. Но това е просто част от илюзията на тялото им... Когато подобното привлече подобно, се създава усещане за единство и емпатия, но какво става когато противоположностите се привлекат? Взрив... и после нищо... Енергията е единствено породена от привличането към това което ти липсва. Когато го получиш, енергията изчезва. Има една алегория - за магарето и моркова, която доста добре показва какво представлява този процес: "Романтичната любов" получава енергия по същата крива, и затова тя е най-силна когато човек усеща че тя е "някъде там", но "малко не достига". Когато има драми и пречки. Тогава е най-трудно да я забравиш... Най-лесно е, като я "получиш" и както казват "химията/магията/енергията се загуби"... Това естествено важи и за много житейски цели. Постигнати, те се обезсмислят защото първоначалният дисбаланс който е задвижил емоцията, вече го няма, и с него си отива и емоцията. Модерната западна представа е, че човек трябва да е "свободен" да "гони" тази емоционална крива - и в работата, и в "любовта". Но ги няма никъде въпросите: - възможно ли е изобщо поддържането на това "идеално" състояние. Може ли човек да е постоянно "влюбен", постоянно амбициран да работи, да създава? Не довежда ли това до "износване" както на човека, така и на заобикалящата го среда... - какво е истинската свобода - да се борим да постигнем това състояние на "емоционално щастие", или всъщност да надрастем психиката на магарето и моркова... Не се наемам да разисквам тези въпроси, само ги споменавам като практически пример между двете идеи за привличане. За мен в западната култура силно преобладава светогледа базиран на противоположното. От там тя притежава по-силна емоционалност, по-доминантен ум, по-силна креативност. Но като негативна характеристика - по-силна тенденция да използва останалите като инструменти - и хора, и околна среда, по-слаба емаптия към всичко останало, по-развит егоизъм и егоцентризъм. Както се вижда и в модерните "либерални" течения, те не са много повече от едно безкрайно оплакване на различни социални групи, всяка от които иска да се изяви като жертвата, но е неспособна на свой ред да чуе за мотивите и проблемите на другите. Това разцеправане на крайности най-вероятно ще продължи до пълно раздробяване на обществото.
  16. Интересен проблем свързан с "подправения дух" е и как си набавяме тази енергия. Защо получаваме енергията да съществуваме единствено чрез отнемането на друг живот, т.е. трябва да убиваме ако искаме да живеем? Преди Гергьовден, доста актуална тема.... В ортодоксалното Християнството това също се обяснява с грехопадението доколкото знам, макар че там цялата история е доста мътна... Ако е наше грехопадението, защо накрая го отнасят животните? Много по-логична е теорията на гностиците - просто така да е създаден живота тук. Борим се за енергия да съществуваме, която енергия стои в основата на живота създаден от Демиурга. Тази енергия в основата си идва от Слънцето. В една безкрайна хранителна верига, за да я получи един, трябва да бъде отнета от друг и от там се заражда концепцията за Егото, която подменя пък концепцията за Аза. Егото не е наистина персонално, то е общо за всички ни, но се проявява индивидуално на материално ниво чрез борбата за живот. На някои много им се иска да приемат природата като нещо по-непокварено от човека. Но дори в нея едно просто наблюдение показва, че "приятелството" свършва там където започва борбата за енергия - както под формата на храна, така и на сексуална репродукция. Гледайки още малките на кое да е животно или птица, брат се кара с брат си за храната. Един оцелява, друг не. Дори при растенията... не можем ли всички да се храним от Слънцето... както имат идея разни псевдо-духовни школи. Тези люде трябва да си отворят учебниците по ботаника. Битката за слънчева енергия при растенията е не по-малко ожесточена, защото и тази енергия е ограничена. В това няма абсолютно нищо духовно, а просто оцелява този с по-силното желание за живот, по-приспособения, по-егоистичния. И при хората не е много по-различно, макар методите са по-разнообразни и често по-извратени... Извратеността идва от това че хората притежават ум, и са свободни да излязат извън рамките на "предвиденото", и за добро, и за лошо... Реалността е, че целият ни живот (и на материално, и на психично ниво) може да се обясни напълно без да се намесва т.н. духовност. Единствено чрез средствата на науката, според която сме просто един клон на приматите имал забележителен еволюционен успех. Единствената връзка с истинската духовност е на дълбоко лично ниво, което според мен е неоспорим и важен факт за всеки който е решил да се занимава с нея... Прекланянето пред всяко друго нещо (дори идеята за Бог) може да е силно подвеждащо...
  17. Текстове (на английски) свързани с темата: http://gnosis.org/library/pistis-sophia/ps116.htm http://gnosis.org/library/pistis-sophia/ps117.htm http://www.gnosis.org/naghamm/apocjn-long.html Не се наемем да превеждам защото е доста, а и на не особено разбираем английски...
  18. Тъй като гностицизмът е дълбока тема, и това което е достигнало до нас е много малко и с не до там ясен произход, реших да се пробвам да подема тема която е малко по-фокусирана. В същото време ми се струва ключова в гностичното учение. Може би преди това трябва да започнем с въпросът Християнство ли е Гностицизма... И да, и не... Който иска да следва ортодоксалното християнство, в Гностицизма има някои сериозни разминавания, най-вече в тълкуванието на Християнското учение, макар и не толкова в основните положения. Само че разминаването в тълкуването са толкова драстични понякога, че крайният резултат е доста далеч от това което Християнството представлява поне като религия. Според мен Гностицизма е за хора на които стандартното тълкуване "не пасва" някакси, и търсят алтернативен поглед. Този поглед за мен лично е често по-логичния... "Подправеният дух" в гностицизмът е една такова алтернативно виждане на "първородният грях" в ортодоксалното Християнство. Тема която винаги ми е била хем странна, хем интересна. В Гностицизмът също има история за падение, но за разлика от ортодоксалното Християнство, то не започва с човека, а със самото сътворение на света в който се намираме. Гностицизмът има дълбока връзка с Древна Гърция, така че в него има Космология, донякъде подобна на древногръцките митове. Само че в същото време той продължава да е монотеистичен. И от там идва най-драстичното разминаване в тълкуването - кой наистина е този единствен най-висш Бог? В Гностицизмът, този Бог не е Яхве. Яхве е представен просто като творец на "материалният свят", той е само "демиург". Истинският Създател за гностиците е подобен на Брахман в хиндуизма - неличностен, неопределим, съвършен, добронамерен и съдържащ в себе си всичко и творящ чрез себе си. За гностиците обаче, "Той" не твори директно, а чрез еманации, които на свой ред се изживяват като "богове - създатели". Защо еманации... защото те не са "друго същество", друг "бог", те са форми на все същия Създател. Реалността е, че няма нищо извън този Създател, всичко е "Той". Т.е. в Гностицизма дори да се говори за друг висши същности, те не ги смятат за "богове" като в политеизма и се използват друга терминология като Еони, Демиург, Архони и т.н. Какво е предимството на тази система и защо я описвам накратко... В ортодоксалното Християнство, Човекът е директен продукт на Бога. След като всички очакват Бог да е напълно съвършена, добродетелна фигура, ако съществува падение, то няма кой друг да е виновен, освен Човека... В Гностицизмът не е така! В него има "богове-създатели" всеки от които твори на свой ред, при което все повече се отдалечава от Първосъздателя. По този начин се появява по естествен начин възможността за "падение". Това е градивен процес в който участват самите "богове-създатели", и който самите те изкупват чрез творението си което наследява техните грешки! Защо грешката не може просто да бъде "поправена"... Това е интересен въпрос. Грешката е част от мисълта с която те създават. Мисълта им се проявява моментално и неограничено, и самите ние съществуваме в тази мисъл, която е вече проявена. Т.е. ние самите участваме в този определен моментен Космически процес. Той е нещо което в момента се развива. Това е доста дълбоко виждане и моето наблюдение е, че Гностицизма като цяло предлага доста повече дълбочина, независимо кой как ще я оцени. В тази схема, съществуват два основни фактора. Първият е, че всичко някога създадено е част от все същия Първосъздател. В Гностицизмът това е важна тема - "божествената искра" или "светия дух", който е бил даден на Адам, той е оживял в истинският смисъл на думата. Светът в който обаче Адам е "поставен" е създаден от Демиурга. От него идва "подправеният дух". В Пистис София се вижда класическото разделение на човека на дух, душа и тяло. Духът е божествената искра, "тялото" в гностицизма не е толкова материалното тяло колкото "подправеният дух" който е нещо на метафизично ниво, а душата е между двете. Интересното е, че в Пистис София също се говори за Карма, която там обаче наричат с по-гръцкото - Съдба. Кармата и "подправеният дух" са наложени на душата чрез нещо като "договор". Това е интересна тема сама за себе си, но все пак какво точно е "подправеният дух". В Евангелието на Йоан (апокрифното), има следният текст: " And he withdrew from her (Sophia) and he abandoned the placed where he had been born. He seized (another place). He created for himself another aeon inside a blaze of luminous fire, which still exists now." "And he divided his fire among them, but he did not send them (anything) from the power of the light which he had received from his Mother. For he is ignorant darkness." " He shared with them (portions) from his fire." В горните цитати става дума за Демиурга, и как той създава света в който живеем. Според гностиците, Демиурга е ревнив и не желае да споделя божествената искра със своите създадения (той е излъган да я даде на Адам). Изглежда "той" ползва друга енергия която описват като "огън". Човек неизменно прави аналогия със слънцата които захранват Вселената. Слънцето е било често почитано като бог. И дори в християнските икони я има тази аналогия с ореола който може да идва от този древен култ към Слънцето. "Подправянето" в определен смисъл е разликата между енергията която идва от този огън и енергията която идва от истинската светлина на духа. "Подправянето" идва от факта, че Демиурга твори по аналогия на висшите светове (защото това познание идва чрез "майка му" София), но едновременно с това - в собственото си невежество. Какво точно значат всички тези неща не е твърде ясно от текстовете. Става дума за дуалистичен свят, и то не точно между дух и материя (защото за гностиците творението не е само на материално ниво). Все пак, ето прост пример в какво според мен се изразява тази "подправеност"... Човек винаги има форма чрез която бива възприеман от другите. Тази форма естествено е първо външният вид... като се тръгне от дрехите, през пропорциите на тялото, лицето. Това са нещата които първо ще се забележат. Дали тези неща са това което си? Може би някой ще каже, че това е повърхностно и гледа други неща. Кои по-точно? Може би какво работиш, какви пари изкарваш? От какво семейство идваш или какво си създал? Дали имаш положително излъчване и начин на мислене? Дали мнението което ще изкажеш съвпада с очакваното? Нима тези неща са особено по-дълбоки? Надали... Това са неща с които често се опитваме да се самоидентифицираме, но рано или късно се проваляме. Нима нещо което можем да видим/направим на енергийно ниво, наистина казва нещо за теб самия като духовно същество? Нима някой го и търси, дори в самият себе си? Не мисля... Според мен нямаме дори език да опишем нещо наистина духовно (затова и Първосъздателя не може да се опише). Нашият език, нашият начин на мислене, енергията която ни е дадена да просъществуваме тук 60-70 години, това което можем да създадем с нея... моето виждане е че всичко това всъщност е част от "подправеният дух". Тук е и друга голяма разлика с ортодоксалното Християнство - следването на някаква положителни правила на поведение, морал, всъщност не значат сами по себе си спасение. Тези норми на поведение са по-скоро просто изисквания на Демиурга, неговата уж положителна страна. Но те са външни, и "подправени" като всичко останало. Така че преодоляването на "подправеният дух" в Гностицизма е доста по-сложно. В някаква степен той се приближава до Будизма чрез идеята, че на първо място е важно познанието за истината. Виждането на илюзията с ясно съзнание. Илюзията/Мая е просто източното наименование на "подправения дух", но по същество ми изглежда същото понятие. Човек не може да види тази истина чрез работата си, чрез социалната си роля, дори чрез човешка любов, защото тя също е част от илюзията. Защото към какво е насочена тази човешка любов? Естествено към формата. Същността... тя е неизвестна дори за нас самите, какво остава за друг. Когато човек осъзнае тези неща, той наистина започва да се чувства излъган. Излъган от привидността на всичко до което може да се докосне в живота. Самото това е интересен феномен - да можеш да се почувстваш излъган... Мнозина не могат. Защото за да се почувстваш излъган, първо трябва да си имал вярата в нещо различно, усещането за нещо, което е извън тленният и постоянно променящият се материал свят. Материалният човек описва живота като серия от възходи и падения, защото неговото светоусещане се сменя със временността на ситуацията в която се намира. Да се почувстваш излъган, е попадането в някаква форма на безвременност. Повечето обаче не могат да я понесат, защото... кой иска да се чувства излъган... Трябва някакси да "спасят" човешкото същество което представляват от нея... за колко... още 40-50 години... В крайна сметка това същество умира... И всичко свързано с него, освен наистина тази божествена искра която винаги е била само в ролята на субект, но не и обект на това съществуване.
  19. Описваш нещо което за мен звучи като кокошкарски истории... Клюки, въображение, има ли истина, няма ли, кой знае... Със същият успех можеш да гледаш на кафе или бобени зърна... Най-смисленият... да кажем полу-технически начин според мен е регресивна хипноза. Има някаква техника да те вкарат в това състояние, но от там насетне си ти. За съжаление е много трудно да попаднеш на човек който разбира от това и му имаш доверие. Аз не съм, но поне от това което съм чувал ми звучи най-обещаващо. Ще е най-сигурно ако има уред да отчете че наистина си хипнотизиран, а не си измисляш... Човешкият мозък е много добър в скалъпването на истории... Неговата задача в крайна сметка е да разпознава модели от недостатъчно информация, заблуждавайки те че всичко е наред. На подобен принцип е зрението примерно, което изисква огромни изчислителни ресурси. Но си личи, как този начин на работа е вкоренен доста надълбоко в мозъка ни. Това е и главният проблем с ясновидството. Може да има нещо вярно, но преминавайки през умът ни, информацията силно се изфантазира... Единственият сигурен начин е тази функция на мозъка да бъде изключена, което е много рядка способност. Ако има някой който е с контролиран и наистина съзнателен достъп до тази информация, той живее сигурно някъде по чукарите в Тибет... Не можеш да имаш всичко в тоя живот. За да получиш едно, трябва да се откажеш от друго. А и в крайна сметка за какво ти е тази информация реално? Човешкият живот е илюзия, театър. Затова и забравяш всичко, и почваш отначало...
  20. Това нещо положително или отрицателно трябва да говори за тая школа :)? Ако ти си неин представител, не мисля че създаваш добро впечатление за нея. А аз лично нямам нищо против всяка гледна точка, стига да е смислено изложена. Само че не мога да видя нещо вдъхващо доверие нито от теб нито от нейното описание в интернет. Доколкото мога разбера, дори може да е някой психо КГБ експеримент... Що се отнася до идеята за Кармата, тази школа според мен се опитва да въведе някакви понятия от психологията и да ги проектира върху дадено духовни понятие. Защо такава проекция е възможна не ми стана ясно. Също не ми стана ясно защо изобщо се опитва да го прави... Ако идеята е да бъде по-научно, не съм забелязал науката да се опитва да обяснява несъществуващи за нея понятия (каквото е кармата). Това се прави единствено от "псевдонауки", които се опитват да оплетат вече съществуващи понятия в нови трактовки, за да хванат на кукичката хора които вярват по един или друг начин в тях. Има много прост начин да се разбере дали такъв пренос е възможен или не. Кармата като духовно понятие предполага че винаги работи независимо дали човек осъзнава грешката си или не. Докато идеята на ДЕИР е, че Кармата е възможна единствено като функция на собствената ни психиката. Първо, това е опасно твърдение, защото би значело че един социопат примерно който не е способен да усеща вина би си живял най-добре. Ако твърдиш, че Кармата е единствено индуцирана вина, то очевидно решение на проблемът изглежда е просто да не изпитваш вина. От тук се вижда, че такава система е силно материалистична и анти-духовна, което хич не е учудващо за школа създадена в бившия СССР. Че усещането на вина може да бъде използвана против теб - може. Но какво би представлявал пък един индивид лишен от способността си да изпитва вина? Кога тя е необходима и кога не? Нещата наистина не са толкова прости... Второ, моите наблюдения са, че хората крайна рядко са осъзнати и изпитват вина за постъпките си. Напротив, те с радост приветстват всяка идея която ще ги освободи от лична отговорност и вина за нещо. Затова двама да се съберат, винаги другият ще им е виновен. И все пак Кармата ги спохожда, което ще рече е закон извън тях... Надали някой може да отрече, че Кармата и психиката ни са силно свързани. Наистина Кармата не е и просто причинно-следствен закон както някои се опитват да го изкарат. Далеч по-сложна е.... Но едно истинско обединявания на понятията изисква добро разбиране и на двете гледни точки... Кармата не е проява нито просто на вина, нито просто на някакви морални принципи, но на неразбиране на живота и на себе си като цяло. В повечето случаи точно защото е неразбиране, то е и неосъзнато. Собствената ни психика ни тика в ситуации чрез които това неразбиране да се прояви. А крайната фаза са болести и включване на програма за самоунищожение. Причините за подобно нещо могат да бъдат най-различни. Това че морално се отнасяш "добре" с другите, изобщо не значи че не трупаш негативна карма. И доста са го усетили на гърба си... Моралът е наша опростена човешка концепция. Кармата е много по-висш духовен принцип, който е далеч над собствената ни психика и представа която можем да си изградим.
  21. Смисълът според мен... който поне сега влагам, е че излизаш поне малко от това земно ниво на съзнание което те затваря като в кутия. Аз не обръщах особено внимание на сънищата, докато не загубих способността за осъзнато сънуване. И проблемът не е просто в това каква файда от тях, а че се "заземяваш" като цяло в тази физическа реалност. Връзката ти с друга форма на съзнание, става все по-слаба и по-трудна. За някои това не е проблем, но аз го намирам за такъв и то доста сериозен. Даже по едно време бях взел да пия, просто защото освобождава от тази "кутия" на съществуване, и поне на мен ми позволява да мисля по-различно. Естествено, това може да доведе то зависимости, което е доста интересно само по себе си. Може би за мое добро алкохолът ми се отразява доста зле физически, така че го отказах. Но според мен проблемът си остава, особено в днешния начин на живот който е като вирус който иска да те окупира изцяло. Предимството на осъзнатите сънища е, че не са необходими външни вещества за изместване на съзнанието които могат да доведат до зависимости. Добре известно е, че такива вещества са били често ползвани, дори в духовни практики (пример - шаманизма). Защо човек търси подобни опитности според мен е очевидно - съзнанието ни е затворено във физическа реалност и тялото носи със себе си определена "тежест". Когато се освободим от тази тежест, чувството може да е "оргазмично", на тотална свобода, и човек не иска да се върне в "реалността". Един от осъзнатите ми сънища беше че умирам, и сякаш бивам изтеглен от тила някакси. Бях свободен и щастлив, сякаш се реех в някаква друга реалност с огромни възможности. Според мен сънища като този си струват 99% останали които наистина са като цяло глупости. В осъзнати сънища често има и музика, която дори ти можеш да композираш, и впечатленията ми са били, че тя е била много по-"пълноценна" от тази която можем да чуем с ушите си. Има изживявания, които просто в нормалният живот са невъзможни поради силната връзка с материалното тяло. Според мен такъв род изживявания също доказват, че не сме тялото си, и е едно от малкото неща които могат да бъдат изследвани научно (което е правено и най-вероятно продължава да се прави, но по-задкулисно). Моите осъзнати сънища никога не са били самоцелни, а са били спонтанни. Според мен се получават напълно естествено при по-висока степен на осъзнатост (каквато очевидно вече нямам, и според мен повечето възрастни нямат, независимо на колко духовни се изживяват). Вероятно понякога това става и да ти бъде предадено нещо, макар че не е задължително. Според мен не е толкова до контролът, а до изживяване на "нещо друго". Това са две различни неща. Не виждам много смисъл да попаднеш на друго ниво на съзнание, само за да пренесеш там своето собствено... Целта е да има някакъв обмен. Земни въпроси на сън не се решават... Земните проблеми си имат земни решения. Въпросът е в постигане на принципно по високо ниво на съзнателност, което неизбежно ще ти помогне в разрешаването на земни проблеми. Когато се затвориш на ниско и ограничено ниво на съзнание, умът принципно спира да работи добре. То си личи и по хората повечето от които са като зомбита. Първи и втори канал, и се изчерпват...
  22. Ще възродя темата, защото е доста важна, и поради това много объркана в човешката психика (не изключвам и моята собствена). От скоро чета разни гностични текстове, защото смятам, че допълват християнството, поне това християнство което е достигнало до нас. Защото след толкова години, някой знае ли изобщо какво наистина е било християнството оригинално... Тамошното виждане е, че материалният свят е създаден от не толкова положителен колкото е представен в Юдаизма Демиург който наричат Yaldabaoth (а иначе Яхве)... Нещо което според мен всеки с непромит мозък е забелязъл - Старият Завет може да се разказва за всякакъв бог, но не и Първосъздателя, не и този описван от Христос... Според гностиците Yaldabaoth е бог забравил тези над него, ревнив и тираничен, създаден на свой ред от несъвършеното желание на Мъдростта да опознае Единствения. Адам и Ева като физически същества обаче са творения на този Yaldabaoth, и от там идва несъвършената им природа и несъвършенството на живота. "Врътката" в гностицизма е, че те обаче са надарени с "божествената искра" от Първосъздателя, което създава една дуалистична представа за живота. Тази дуалистична човешка природа е причината за толкова много различни представи, които сами за себе си са грешни.... Първо, какво наистина е сексуалността. В гностицизма и християнството има доста тънка нишка за истинската и природа. Това е способността на Адам да създава на свой ред живот "като бог". В Юдаизма, не става ясна каква точно е драмата в това. В гностицизма обаче става ясно - тази способност му е отнета от Yaldabaoth. Yaldabaoth отнема правото на други да бъдат богове - както над него, така и под него, защото иска да е единствен бог. Според гностиците, той е "изигран" да предаде "божествената иска" на Адам. В опита си да я отдели от Адам, Yaldabaoth създава два пола. Редно е да споменем, че Yaldabaoth се разглежда като андрогенен, и създава Адам по свой образ като андрогенен. Това разделяне на два пола обаче, кара Адам да си "спомни" на свой ред че е създател, чрез сексуалността която се появява между двата пола. Това обаче го прави смъртен и е запратен още по-надолу в материята. Дори в появата на сексуалността се вижда тази дуалност. От една страна по този начин Адам си спомня за собствената си божествена природа която се изразява чрез способността да създава живот на свой ред. От друга това се проявява чрез падналата материална природа идваща от Yaldabaoth. В гностичните текстове ясно се казва, че сексуалността, създаването на нови материални тела се управлява от Yaldabaoth. При самите гностици има различни течения как да се отнасят към това и естествено общ за всички отговор няма. На най-примитивно и масово ниво, сексуалността се изразява несъзнателно, хаотично, материално. В нея липса каквато и да е духовност и висша форма на проява на емоции, мисъл и т.н. Няма как да бъде и друго яче, след като е проява на същества които се възприемат по точно този начин, на това ниво. В гностицизма я има тази идея, че повечето хора се изразяват именно на това физическо ниво, в пълна слепота за "божествената искра". Те са единствено тялото си дадено им от Yaldabaoth. Yaldabaoth според мен сам вижда падението на съществото което създава, но сам не е способен да разбере причините за това падение. Затова създава "закони" чрез които външно да насочи човекът. Старият Завет е именно това - списък с правила и норми чрез които той се опитва да "поправи" стореното, без да разбира, че той сам е част от това падение. Поради това, че "поправката" е външна, има циклични бунтове против нея (Содом и Гомор, пък и времето в което днес живеем). Човекът е като един тинейджър, и в крайна сметка прави точно обратното на това което му се казва, в опита да намери себе си. Животът им представлява едно лутане из крайностите - на разврат и опит за целомъдрие, докато се научат на самоконтрол... Втората категория хора са тези у които самосъзнанието активно се развива. Те са не само материални, но и на "психично ниво" - емоционално и ментално. Те се опитват да създават своя свят и да се борят с неизбежните проблеми и пречки по пътя това да се случи. Сексуалността тук поне се опитва да бъде проявена съзнателно и конструктивно. Т.е. те нямат нужда от външен контрол и норми, а моралът и самооценката идват отвътре. Но на това ниво, хората продължават да не разбират светът в който се намират. Те само имат шанса да получат "гносис" в този процес. На това ниво човек има идеята, че трябва да "учи", от живота и от "учители". Сексуалността ги обвързва с живота и този процес на "учене", тъй като човек се учи чрез това което създава. Понякога наистина сексуалната енергия може да бъде пренасочена към други дейности, където ще намери по-добра реализация. Третата категория хора са гностиците, т.е. тези които разбират истинската природа на самите себе си и светът в който се намират. На това ниво няма нужда от някакъв процес на творчество, защото това творчество е винаги в границите на материалният живот който ни е отреден като хора. За гностикът главната задача вече е завръщането към истинския дом, истинския Отец който не е Yaldabaoth и не е неговото творение. В този смисъл, усилията трябва да са насочени в това отново Адам да стане цялостен, да обедини мъжкото и женското начало, или по друг начин казано - да постигне баланс за самия си. Тъй като пътят на познанието е доста личен процес, как това точно става е индивидуално. Според мен е заблуждение, че сексуалността на това ниво трябва да бъде сублимирана към "по-висши дейности". Това е идея от предното ниво, че трябва да се "твори" в тази реалност. Но реално няма по-висша дейност от тази да постигнеш познание за себе си. Повечето вероятно го постигат чрез целомъдрие, като метод да открият баланса в самите себе си. От друга страна ако не могат напълно да го намерят, и сексуалността ще им даде някакво познание за тях самите, то някаква форма на сексуалност отново е нужна, макар и на ниво което е отново различно от предните групи. Подобен избор естествено би бил по-опасният, тъй като има потенциала да те завлече на по-ниските нива, защото сексуалността в крайна сметка идва от там.... Но от друга страна, ако това е начинът да постигнеш познание за себе си което ти убягва, то може да няма алтернатива... В крайна сметка, изводът е, че не може да се робува на която и да е концепция. Трябва да си наясно с различните гледни точки, и в крайна сметка ти избираш в даден момент на живота си кое се отнася за теб... и си поемаш последствията естествено...
  23. Това е семейният живот, свиквай... Някой и да ти каже нещо по-различно, най-вероятно лъже (много често - за да излъже и себе си)... Такава е биологичната програма на човека, само степента на филмиране в нея е различна. До голяма степен единият пол приема другия просто като даденост, инструмент в процеса на репродукция. И ако не изпълнява безусловно своите функции, това е престъпление... Проблемът обаче дори не е толкова в това, а във феминизирането на обществото. Мъжката роля е била по-различна навремето, и тези неща са се балансирали в някаква степ. Защото не може само да ми говориш тя какво се филмирала и ти горкия. Затова си мъж, да тропнеш с крак и да и определиш граници. В някаква степен жената играе ролята на пораснало дете което често не мисли рационално. Трябва да има "възрастен" в една връзка който да налага граници на поведение. В днешното общество ролята на мъжът като възрастен обаче бива отнемана, което води до такива проблеми. Това е ефекта на "самотната майка". Пример как съсипва и перфектните връзки... Според мен, дръж се като възрастен. Научи се да бъдеш спокоен и да поставяш ясни граници. Дръж се с нея като с дете. Един от огромните проблеми на връзките в днешно време според мен е илюзията, че сме "равностойни". Човешката психика е детинска. Единственият начин да работиш правилно с нея е да я разпознаеш като такава, и да се превърнеш във възрастен. Не можеш да предполагаш, че разговаряш насреща със зрял човек, и влизайки в "играта", ти самият се вдетиняваш. Не влизай! С едно дете не можеш нито да се караш, нито да спориш, нито да обясняваш. Трябва да отстояваш мнение и да изискваш респект. Постави нещата просто - ако искаш да си с мен, следваш тези рамки. Дали ги харесваш, дали ги разбираш е БЕЗ ЗНАЧЕНИЕ. Това са философски въпроси, които не са отредени за същество което е 95% контролирано от егоистичните си инстинкти. Тя трябва да се сблъска с простия въпрос, който в крайна смета е определящия - цени ли те достатъчно да бъде с теб, или не. Когато го постигнеш, трябва да го отстояваш, защото всяко дете се опитва и пак, и пак да постигне своето, да те "провери". Не можеш един път да го "сложиш на място". То по детински ще се опитва при всяка ситуация пак да наложи своето.
  24. Моите наблюдения са точно обратните... "Отворените" не могат да общуват с останалите. И карат по една готова програма повтаряйки заучени фрази. Извън нея, могат само да мълчат и мигат "умно"... Тъй като обаче са мнозинството, между тях си изглежда да "работи"... "Изглежда", защото всичко е фасада, докато някой не мигне. Мигнеш ли, и всичко се срива... Това за мен би бил ужасен живот, но в крайна сметка всеки си го живее както си го разбира... Единственият начин да срещнеш "правилният", е като ти се превърнеш в него и се "срещнеш" със себе си. Всеки извън теб ще е "неправилният", чийто единствена функция е да те накара да се замислиш за себе си... Колкото по-лоша представа имаш за себе си, на толкова по-кофти хора ще попадаш. Обратното не е вярно обаче, защото идеални хора няма. Ако човек има достатъчно добро отношение към себе си, то той самият трябва да се превърне в този идеален човек с който иска да живее. Да чака това от някой друг е... твърде нереалистично... За тъпченето на едно място, в някаква степен може да изглежда така. Но това което изглежда и като движение, е често напълно безцелно, просто безсмислен шум. Човек трябва да може да озаптява егото си, което е част от този шум и изисква от него "да става нещо". Не че препоръчвам чак това, но го смятам за интересно. Как човек да намери собственото си темпо в хаоса:
×
×
  • Добави...