Brizeida

Annihilator- Phoenix Rising, чудничко творение! http://www.youtube.c...h?v=oSBcaKWgVBM Day by day, watching you disappear Wishing that you were still here beside me On my own, swimming against the tide There's nobody on my side but your memory Then you'll rise right before my eyes On wings that fill the sky Like a phoenix rising Like a phoenix rising Wings on fire, tearing into the night Screaming into the light of another day Carry me out the hurricane Into the smoke and flame and we'll fly away And we'll rise right before their eyes On wings that fill the sky Like a phoenix rising Like a phoenix rising Higher, higher, hear the thunder roar from above Fire, fire, fire makes me whole Into the smoke and flame and we'll fly away And we'll rise right before their eyes On wings that fill the sky Like a phoenix rising Like a phoenix rising Wings on fire, tearing in to the night And we'll fly away

Напълно непознато момиче ме заговори в метрото и разменихме контакти. Много хубаво изживяване беше, свястно ми се стори момичето Не ми се бе случвало преди такъв тип запознанство, съвсем изскочило някак

Shelter, явно така е за нас, да И благодаря за тълкуванието, аз го намирам за точно, просто защото го чувствам така

http://vbox7.com/play:64ad49a4 Поздрав и пожелания за ведър дух!

И двете тълкувания носят свой резон, но сякаш shelter е по-близо И макар да се считам за умен човек, признавам, че не всичко успях да разбера, shelter. Прочетох мнението ти няколко пъти, но отново оставам с усещане, че съм наполовина схванала за какво става дума. По-точно да попитам: какво визираш под "идеализираща се дъщеря". Ако приемем, че идеализирам баща си подсъзнателно, тъй като не го осъзнавам, замисляйки се, то е нормално да идеализирам и себе си ли? Мисля си, че не се идеализирам, ако грешно съм те разбрала, моля само това да ми обясниш отново. А за двете акули и страха от екстернализация- може би съм в период, в който се чудя къде е волята и мотивацията ми за много бъдещи желания и реализации... може тук да е връзката- че не съм убедена доколко показвам истинското си лице и дали не потискам негативи, вместо да ги разрешавам.

Здравей, shelter! Освен мен и майка, в семейството друга жена няма. Сестра нямам, а с нито една от двете баби не съм живяла. А сега бащинска фигура, която да ме подпомага, не виждам да има. В какъв смисъл споменаваш "връзка"? А акулите според теб символ на какво са? Разбирам, че правиш паралел с двата трамвая, но все пак ми се ще да поясниш

Привет отново! Тази нощ, или по-скоро тази сутрин, след повторно заспиване от 8:00, сънувах доста интересен за мен сън, сякаш с много знаци, но за жалост по съновниците нищо хубаво не се казва за тях. И все пак ми се ще да видя и ваше тълкуване. Основното в съня е, че с баща ми си плуваме заедно в морето, както по принцип си плувахме през летата, когато аз си живеех във Варна. Той ми обръща специално внимание на доброто дишане и аз изпълнявам. По едно време обаче, докато си плуваме във водата, която сякаш не бе бурна, но някак тъмна, аз виждам две акули от двете си страни в момента, когато потопя очите под водата, след като съм взела въздух (при плуване на бруст). Изпитвам некомфорт от акулите, но не беше кошмарно усещане, както би било в действителност. И както си плувам така с акулите и баща ми е в близост, изведнъж от някъде изскача сладко момиченце, може би на 1 годинка максимум, бебенце, но с коса, така да се изразя , което напълно ме откъсва от неприятния факт за акулите около мен и аз взимам момиченцето и позирам с него, както съм си във водата, вече до кея, за да ни направят снимка (не питайте как пък знам, че на кея има момиче-фотограф, както и да е ). Хващам бебето и сладко се усмихвам, докато го поставям пред себе си на кея (аз съм си още във водата). Правят ни снимката и в този момент някой праща огромен сапунен мехур в лицето ми и аз се засмивам, защото се пуква пред мен, както съм с бебето. Както и да е, идеята е, че на кея имаше много хора, сякаш ни гледаха да ни се радват, а и това, че ни снимаха с бебето, сякаш беше някакво масово празнуване, такова чувство имах. Та, какво ще кажете, а...

Това, което е потънало в подсъзнанието е ...... подсъзнателно, сиреч неизвестно на съзнанието. Това ми е доста ясно (следвам Психология), но наистина... не виждам как ще е дори това, след като аз дори не съм слушала за земетресенията. Но благодаря все пак.

Alеxander, не че не ми е неприятно за земетресенията, но определено не е това... аз не съм гледала никакви снимки от тях, нито от случилото се като цяло... дори не съм се интересувала по-дълбоко, колкото и гадно от моя страна да звучи. Със сигурност сънят не е следствие от тях. Нямали са прекалени очаквания от мен, просто аз съм самокритична. Чебурашка, благодаря и на теб И аз мисля, че е положителен сън, очистващ, но ми е много интересно от какво точно се очиствам... Не е като да имам роднински несгоди, даже там нещата са прекалено наред

Здравейте, Включвам се, защото не издържах да не споделя този сън... Поради някак ленив ден, легнах да подремна за доста часове този следобед- (до 21:00). Сънувах ужасен кошмар, чието усещане ме съпътства и сега, сякаш вината не е напълно измита от факта, че е просто сън... А той е следният. Не помня всички детайли, разбира се, но основното се е запечатало жестоко. Беше тъмно. Нощ, сякаш като всяка друга, но аз се намирах на един градски път, който продължаваше надолу, като склон все едно, с подлез (който беше долу). На този градски път, където бях аз горе, беше пусто, с изключение на един човек, само като сянка, сякаш като единствен свидетел на ужаса, който предстои да се случи. По пътя, освен обикновения път за колите, имаше и релси за трамваи. По тези релси имаше два трамвая, но те не се движеха (или се движеха, но не помня добре). Идеята е, че аз можех да ги бутам, сякаш това беше нещо нормално, дори не се замислях, че по принцип е нужно усилие за това. Та, както си стояха или леко се движеха, не съм убедена, аз обърнах тези трамваи с предницата надолу по склона, като ги спуснах по него... знаейки, че ще последва нещо ужасяващо за хората, живеещи долу, след този подлез... но беше тъмно и в съня бях с усещането, че ако онзи единствен свидетел не ме е видял, делото ми ще остане безнаказано. Мислех си, че не е нищо особено. Не пуснах влаковете нарочно и с лоша умисъл, просто сякаш нямах друг избор, освен да извърша това престъпление. Държах се покрито, точно като един нарушител на реда. Пуснах влаковете и в следващия момент сънувам как е вече светло и аз съм долу при града, където трябва да се е развило произшествието с трамваите. Виждам свои познати и колеги, полицаи, разруха навсякъде... пострадали, ужас, рев, хора навсякъде, трагедия в пълните си мащаби. Срещайки свои много близки колеги, веднага ги питам какво се е случило и те ми отговарят, че цяла болница и някакво друго учреждение са разрушени от два трамвая, които са се спуснали от склона, после даже ми дадоха да видя моментни снимки, направени от очевидци (как трамваите се спускат стремглаво надолу...). Аз веднага започнах да плача и изпаднах в неудържима вина... но не признах деянието си. Само продължих да се взирам в този пост-апокалиптичен сценарий, в който бях попаднала. Колегите ми говореха някак сухо, сякаш действително осъзнаваха, че съм виновна аз, не че имаше как да знаят, просто реакциите им не бяха да плачат истерично, просто бяха в един апатичен шок. Аз обаче треперех, държах се точно сякаш бях изненадана, а в същото време вината ме заливаше безотказно. Ще се радвам ако имате някакво тълкуване. На мен ми идват всякакви на ума, но просто се осланям на обективна външна преценка в момента повече.

A ти, ahey, не чувстваш ли необходимост да поправиш правописа си? Житният режим е част от живота на сайта. Приеми го ТИ с отворени обятия