Florestan

Във форума има тема за композиторите в класическата музика изобщо, както и тема за народната музика, но не и тема за българските композитори. Много от тях може да се свържат и с двете теми, но реших, че би било добре да създам нова тема. Тъй като заговорим ли за класическа музика или за съвременна и авангардна музика, един човек ще разбира едно, а друг друго, то нека прецизирам кои композитори предлагам да разглеждаме в тази тема - нека това са композиторите, които могат по някакъв начин да се свържат с класическата музикална традиция, включително и съвременните такива. С това не изключвам също възможността да дискутираме музика с авангардни средства - такава има написана от такива композитори - но нека изключим например тези, които пишат музика за поп парчета. Доколкото видях, има такава тема, наречена "Нова българска музика" - нека да разграничим тези двете. П.С. Съюзът на българските композитори организира цикъл от концерти, озаглавен "Нова българска музика" - е, в случая, той не може да се свърже с горната тема, но би могъл да се свърже с тази - но точно някои от тези концерти биха били пример за произведения с по-необичайни за класическата музика изразни средства. П.С.С. Да го кажем иначе - тук ще пишем за тези, които условно можем да наричем Първо, Второ и Трето поколение български композитори.

Ето един текст, който дава една възможна причина за това защо хората могат да изпитват неприязън към змиите. Рудолф Щайнер, "Египетски Митове и Мистерии", лекция 8

Филмът е интересен с това, че този път лагерът е посетен от хора, които нямат собствен интерес да участват в него. От там става и по-ясно защо може да се очаква такава реакция от тяхна страна. И все пак, има едно нещо, което сякаш се втълпява на зрителя и нито една от двете гледни точки - на американците или на Грива и Герасимова - не го засяга. Това, което става в лагера излиза, че става само там, а това, което представляват тези двама американци излиза, че едва ли не е валидно за целия цивилизован (и разглезен от тази си цивилизованост) свят. Всички коментират така, сякаш това, което се вижда като разлика в начина на летуване и начина на мислене в Бялото братство и в начина на живот и мислене в двамата американци е представително за "пропастта", която дели някакви хора, опитващи се да живеят природосъобразно, със съвременната цивилизация, която създава такива индивиди, които едва ли не не само са неспособни да живеят в своята естествена природна среда, но толкова са я забравили, че вече за тях тя поражда главно дискомфорт и желание да се върнат обратно към средата, в която са привикнали. Момчето каза, че природата му харесва, но че не би станал в 5 сутринта и не би стоял на палатка по такъв начин, сякаш тази позиция е най-нормалното нещо за един съвременен човек. В крайна сметка, не мисля, че нещата са толкова едностранчиви. Има хора, живеещи в тази т.нар. цивилизация, които ходят на палатка в природата, има такива, които стават в 5 часа сутринта. Да не говорим за т. нар. екстремисти, много от които са американци - и всъщност много от тези движения произлизат именно от Америка. Имам приятели, които не са от Братството и с които съм ходил тук-таме по планините и мога да кажа, че хората от Братството са едни от много по-умерените планинари. Този същия американец ми се иска да го питам чувал ли е за "бой-скаутите" или за "Джулай морнинг" .

Съгласен съм, че има хубави алтернативи на сиренето – и е добре, че това е така. И все пак, след като четох последните постове, у мен се появи един интересен въпрос – какво отношение трябва да имаме към самото сирене, знаейки тази информация? По-добре ли е да изчистим този въпрос или да си спестим разглеждането му? Все пак, струва ми се, че някой път е по-добре такива неща да се разгледат в детайли и така да се види точно къде е проблемът, отколкото да си каже човек “ми то и в сиренето даже има такъв ензим, то не остана нищо за ядене.” Пак казвам, хубаво е, че има алтернативи на сиренето, но това означава ли, че като отида някъде на гости и искат да ме черпят със сирене, трябва да им кажа, че предпочитам кисело мляко, защото съм вегетарианец? Такива и подобни разсъждения съм сложил по-долу. И тъй като съм съгласен, че това не винаги е най-добро за всеки, предупреждавам още от този първи параграф – хора, които предпочитат да не се занимават с подобни разсъждения, по-добре да не четат нататък. Но като цяло съм съгласен с Емил и с другите, че е по-добре да се знае истината, а също така мисля, че е по-добре да се разсъждава по нея. Съгласен съм и с Диди, че е важно как се поднася информацията, но никой не е съвършен по отношение на начина, по който комуникира идеите си с другите - а е и въпрос доколко може да се говори за съвършенство в този аспект, след като различните хора имат нужда от различен начин, по който да им се представи информацията. Има хора, които няма да се дигнат да се занимават с определен проблем, докато няма нещо, което да ги панира достатъчно. Има също така и такива, които говорят силно емоционално за едно или друго, но стигат до там и след това не започват каквото и да е действие, а дори не се включват в действия, касаещи проблема, които са организирани от други хора. Има хора, които приемат нещата, които четат, възможно най-сериозно, като има опастност такива хора да предприемат едно или друго действие на базата на това, което са прочели, включително и на това, което то внушава или това, което излиза от прочетеното, че е състоянието на нещата. За такива хора е особено важно информацията да не бъда поднесена с излишна манипулативност, а също така и да бъде напълно точна, като трябва и да се обръща внимание на това какво означава тази информация за един или друг човек в една или друга позиция. От друга страна, да се спестява истината много често може да бъде път към самозатриването на една група хора, защото в крайна сметка рано или късно по отношение на определен проблем може да се стигне до там да се избира това дали да се върви по пътя на истината или по пътя на удобството - а удобството невинаги дава достатъчно. Особено валидно е това за сегашното общество - днес ако скриваме един от друг как стоят нещата, пречим на каквито и да е сили за промяна дори и да започнат да действат - защото как ще промениш нещо, което дори не искаш да признаеш? Говоря не за конкретната тема, а изобщо. По отношение на конкретната тема, мисля, че при всяко положение е добре, че тя се появи, а също така и че всичко, изписано по нея не е излишно. Струва ми се, че различните гледни точки в този случай не са толкова несъвместими една с друга, както се е получавало преди. За мен тази тема е интересна и защото отваря много въпроси - и ми се струва, че по-скоро няма да се помогне, ако не се разглеждат тези въпроси, а единствено може да се помогне, ако те се разгледат непредубедено, безпристрастно и обективно. Колкото и да е неудобен например следният въпрос, това, че той не се разглежда не задължително означава, че той не навлиза в една или друга форма като обект на размишленията на този, който се запознава с темата - и в този смисъл разглеждането му на съзнателно ниво мисля, че не би навредило, а само би изчистило хора на мислите ни. Въпросът е следният - и той звучи неудобно, но когато неудобството произлиза от фактите, то няма как да бъде направено по-удобно, в крайна сметка - ако за сиренето се използва сирище, то тогава сиренето вегетариански продукт ли е? Точно това е като че ли най-неудобният въпрос - ето например аз ям сирене, но си мисля, че съм вегетарианец. Тук ми хрумва това, че причините човек да е вегетарианец може да бъдат различни и спрямо това поради какви причини човек е вегетарианец, той също би трябвало да има различно отношение по въпроса. На първо място идват чисто моралните причини - стремежът да не се навреди на живите същества около нас, като също така се прави разлика между смъртта на животното и смъртта на част от растението. След тези доводи идват известни принципи като това, че в Библията пише съответния цитат (има евреи, които са вегетарианци точно по тази причини, без да наблягат на факта, че се чувстват морално отговорни да запазят живота на животните), ахимса според индуската философия и т.н. Освен това идва и въпросът за енергийно подходящата храна за човека - растителната храна се визира като по-чиста. Недалеч от тези доводи идват и други доводи, като например енергийното зареждане - има енергетици, които не предпочитат растителна храна (но има лечители, които пият изключително и само мляко) - тук вече доводите може да са както алтруистични, така и дори понякога егоистични, например, съответният човек може да иска да покаже, че може нещо повече от други хора. Също така, има хора, които са вегетарианци просто защото не им е вкусно месото - познавам човек, който твърди, че това е единствената причина да бъде вегетарианец, на него не му е вкусна и рибата, но яде сирене и други продукти. Не на последно място, има хора, чието здравословно състояние ги принуждава да станат вегетарианци - такива хора не задължително имат позиция по другите въпроси, въпреки че вероятно с промяната на диетата си имат възможност да размишляват и в тези насоки. Та ето шест различни причини човек да бъде вегетарианец. Условно ще приема, че обичайният вегетарианец не е такъв само заради една от тези причини, а заради комбинация от тях, но също така има и случаи, в които нямаме комбинация от причини, и то такива случаи могат да се намерят за всяка една такава причина. Та ето че отговорът на въпроса за сиренето и кашкавала до някаква степен зависи от това какъв тип причини приема човек за основата на своето вегетарианство - въпреки че не винаги е удачно да се говори за типове причини - защото от друга страна двама човека може съзнателно да мислят, че са вегетарианци по различни причини, но практически да действат според един и същи импулс. Пиша всичко това не за да направя темата още по-провокативна, притеснителна и неприятна за четене, а защото се надявам, че ако се види колко сложен е въпросът при разглеждането му, някои от негативните му последици могат всъщност да бъдат парирани. Неудобният въпрос за това вегетариански продукт ли е сиренето е свързан с това какво разбираме под вегетарианство - но това не е всичко. Въпросът е и какво разбираме под връзка между тези две неща. Конкретно, ако имаме "принципен" вегетарианец, като онези евреи, които съм споменал, излиза, че точно те не трябва да ядат сирене - и мисля, че при тях това е така, или поне при най-ортодоксалната група. Ако кажем, че вегетарианец е този, които яде само вегетариански продукти, но не и това, което се взима от тялото на животното, излиза, че сиренето и кашкавалът в по-голямата си част не са вегетариански продукти. Драстично звучи, но факт - не знам дали Емил де Льонебер е взел това от другаде или сам е стигнал до това заключение, но всъщност то е факт. Ако обаче не сме принципиални вегетарианци, а се грижим за здравето си, ядем вегетарианска храна, доколкото ни харесва, искаме да развием енергийте си или просто сме здравословното ни състояние ни заставя да сме вегетарианци, въпросът опира до това доколко слагаме сиренето в една или в друга категория - доколко консумацията ни удовлетворява. Тук трябва да се включи и въпросът доколко можем правилно да преценим нещата - защото една-две думи и може да ни стори, че в опаковката на сиренето се крият и кравички-джуджета. В крайна сметка най-трудно е положението с моралистите. От една страна, ако телето се ползва за друго, което не зависи от нас, то тогава излиза, че да се яде и да не се яде сирене е еднакво морално. Идва обаче неудобният въпрос не може ли да не се яде сирене, а то да се замени изобщо с кисело мляко, например, или да се правят само сирена без сирище - тогава все пак убийството на младите телета е ненужно, защото може те да се убият чак след години, когато ще имат и без това повече месо. За ядящите месо от чисто практична гледна точка няма разлика дали телето е младо или старо, ако вече имат някакви предпочитания, това си е егоизъм. И тук идва сериозният въпрос - не е ли напълно морално да се изизква да се прави сирене без сирищен ензим? Ако се прави сирене без този ензим и едновременно с това не се употребява месото на младите телета, което не е нужно, тогава те поне ще имат един по-дълъг живот, не е ли така? Друг е въпросът, че това дали се употребява това месо не зависи от вегетарианците, а от месоядящите. Ако вегетарианците се откажат от употребата на сирене със сирищен ензим, то месоядците пак може да употребяват такова. Друг е въпросът, че в крайна сметка ще бъде употребявано по-малко такова сирене - но доколко това ще намали броя на убитите млади животни зависи не само от количеството на сирене, а и от изборите на месоядците. Въпросът дали по-високата нужда от сирище е спомогнала за практиката да се яде месо от млади животни е малко като въпроса за кокошката и яйцето, въпреки че е логично, че ако изобщо се спре производството на сирене със сирище - което засега поне от гледна точка на месоядците не може да бъде добре обосновано - сигурно в един момент може да се очаква намалена консумация на млади животни - но това само изглежда близко до ума, без да е напълно сигурно, затова не се наемам с категорична оценка. От енергетична гледна точка също има причина, поради която темата е трудна и неприятна, а именно - ако човек смята, че е вегетарианец и хармонизира енергията си така, че това се основава и на принципа на непоглъщане на части от тялото на животно, които са по-несъвършена храна, идва въпросът колко точно сирище се използва например за 1 кг сирене. Т.е. колко от това животно има все пак в сиренето? Емил по-горе пише, че от гледна точка на хомеопатията излиза, че това е един друг вид шкембе-чорба - т.е. чорба с шкембе в хомеопатична доза. Има ли основания да се мисли така? От всички разглеждани въпроси става ясно и друго - те не могат да бъдат отговорени много добре, ако не се знаят известни факти, които само хора на по-високо духовно ниво или окултисти биха могли да знаят добре. Например - сирището оставя ли астрален (или там какъвто трябва да се води) отпечатък - аз лично бих предположил, че не е така, става въпрос за силно преработен ензим, все пак. От друга страна, има ли смисъл да се причинява следващо разделение по категории при видовете вегетарианци за сметка на това да се води борба за това да не се използва сирищен ензим, като тази борба поне за сега няма да има резултати предвид нагласите на невегетарианците. Не на последно място, въпрос е доколко категоризациите от подобен тип всъщност показват правилните съотношения между нещата, така, както те касаят духовните импулси, стоящи зад една или друга нагласа, каквато е вегатарианството? Може би най-читавите въпроси, които могат да се зададат на този етап са - кашкавалите в "Слънце и луна" и тези на Harmonica правени ли са по "вегетарианска" рецепта? Също така - има ли смисъл да се говори за "вегетарианско" сирене, което да е различно от обикновеното? Не на последно място, трябва да кажа, че така както не всеки месоядец може лесно (или дори трудно) да стане вегетарианец, така и не всеки вегетарианец може да стане веган, като освен това все още не може да се каже, че веганството е по-здравословно от вегетарианството - не мисля, че сега е времето, когато има смисъл да се спори и за това, а и най-малкото то не е точно така - има хора, които съвсем ще отпаднат, ако спрат млечните продукти. Така че идеята "след като и сиренето е толкова зле, да преминаваме нататък" мисля, че е по-добре да бъде заменена с въпроса "сиренето толкова ли е зле и ако е, то каква алтернатива трябва да се търси?", защото с първата възможност най-много броят на вегетарианците да се намали, а не да се увеличи, както може би някои се надяват. Целта ми с този пост не е да отклоня темата от посоката, която е взела в последните постове, а също така не е и това да задам нови въпроси, които да изглеждат все по-отчайващи или сложни, а просто да представя сложността на проблема, така, както я виждам аз, ако той се разгледа в детайли.

Това изобщо не го знаех, но ми изникна въпрос - това задължително ли е, за да се направи сирене и кашкавал. Защото в миналото, да кажем, преди 200-300 години - а и преди 50-100 години в обикновеното българско село, което тогава го е имало повече от сега, за съжаление - хората пак са правели сирене и кашкавал. Но един дядо със стадо от 10 крави, в което се раждат например 3-4 телета едва ли би тръгнал да коли телетата наред само и само да има твърдо сирене и кашкавал. Та в случая, под това, че ензимът е необходим, трябва ли да разбирам "необходим" за правенето на такива продукти или "необходим" за избрания метод на правене на продуктите от съответната фирма?

Някой има представа дали е така и с био продуктите кашкавал, сирене и т.н.? По тази логика така, както има "яйца от кокошки, гледани на открито", трябва да има "сирене и кашкавал от крави, незагубили своите телета" или нещо подобно.

Ето една интересна статия по въпроса, излязла преди седмица и един ден, на английски: http://www.propublica.org/article/epa-finds-fracking-compound-in-wyoming-aquifer Накратко: малко преди да излезе статията, Агенцията по Защита на Околната Среда (Environmental Protection Agency) е оповестила резултати от проучване на водите, което е направила в щата Уайоминг, поради оплаквания на местното население от замърсяване на водата, което според техните опасения може да е било причинено от добива на шистов газ в района. Засега е открита една субстанция (2-бутоксиетанол), която се използва в добива на шистов газ, както и други замърсяващи субстанции, като бензен, някои феноли и метан. EPA засега не е интерпретирала резултатите и не се е опитвала да идентифицира източник на замърсяването. Компанията, добиваща шистов газ в района е отрекла възможността замърсяването да е причинено от нейните собствени действия, но от друга страна, засега не е логично да се предположи друг възможен източник на бутоксиетанола, тъй като ако той е отпадъчен продукт от земеделието в района, би трябвало да има и други субстанции, които не са били открити. Засега са публикувани само най-първите резултати и статистически данни от проучването, като пълните резултати ще бъдат публикувани по-късно този месец. Тези резултати може би си заслужава да се проследят.

Може би добър въпрос в случая е кое те притеснява най-много от факта, че той е прочел всичко това. Ако той тръгне да споделя с други или ако вече го е правил, това само говори по-зле за него. Ако той си съставя мнение за теб, това не означава, че това мнение е вярно, нито, че той ще може достатъчно добре да го обоснове в случай, че говори с други хора, а като за начало фактът, че е чел твои лични съобщение ще говори първо недобре за него самия. Това, че е прочел твоите съобщения, не означава, че задължително е влязъл толкова навътре в личния ти свят, колкото може би ти се струва, въпреки, че е глупаво да се отрича, че е навлязъл там, където може би не му е било мястото. В известен смисъл, дори и да знае това, което си писала на приятелката си, той не може да го разбере толкова добре, колкото го разбирате вие двете. Ти сама можеш да оправдаеш пред себе си мненията си, мислите си, постъпките си, които си споделила, ако чужд човек го чете, той не задължително ще те разбере и ще може да оправдае тези неща. Но ако той не е достатъчно интелигентен да го разбере, тогава той просто се натоварва с информация, която на него му е донякъде излишна. Ако той започне да разправя на други хора за това какво си писала, само с това си действие той ще направи сам на себе си антиреклама - първо, защото самият той е нямал право да гледа, второ, защото ще го каже от своята непълна гледна точка, която също така ще е пречупена през призмата на вашите свършили отношения. Ако те притеснява това, че просто твоите лични неща са станали негово достояние, за което той може по всяко време да си мисли - той има право да си мисли каквото иска, но в крайна сметка тази част от личния ти живот е станала негово достояние само донякъде. Рудолф Щайнер казва на едно място, че когато един човек говори на друг, другият го разбира само дотолкова, доколкото му позволява неговата собствена опитност. Не си спомням точният цитат, но смисълът е този, а той може да се предаде също и така - от това, което ти се казва, ти разбираш само това, което част от теб. Аз мога да кажа едно нещо, но когато ти ме слушаш, ти реално разбираш нещо друго, което е еквивалентно на (но не напълно идентично във всяко едно отношение със) това, което аз казвам в конкретния смисъл, който използвам, защото опитът, от който изхождаш, преценявайки ситуацията, е различен. Например, когато аз казвам "бунт", един човек може да го свърже със размирици, други човек може да го свърже със справедливост срещу неудачно управление, но във всеки един случай ние разбираме обикновено по малко и от двете (но дотолкова, доколкото ни се простира нашето разбиране на тези проблеми) и без изключение обективното значение на думата - самото действие, възстание. Ние в момента говорим така, че смислите на думите са избистрени и въпреки че връзката на всеки от нас с всяка дума е донякъде наша собствена, ние използваме само универсалното значение на думите, иначе не бихме се разбирали, но когато говорим за това, с което описваме личното си пространство, когато друг, недобронамерен човек го чете, тогава не задължително ни притеснява само обективното в написаното, а може да се притесним от това, че той влиза в това пространство, може да го разбере и от там може да вникне донякъде и в това, което стои зад думите - поне незъснателно може би се притесняваш от това именно, защото тогава излиза, че едно чуждо и вече не толкова приятелски настроено към теб съзнание се е запознало с този свят, който стои зад думите ти, а не толкова само с твоите думи. И все пак, не бива да се притесняваш прекалено за това - той може да разбере това, което си писала, само дотолкова, доколкото му позволява неговото разбиране, той би влязъл в твоя личен свят дотолкова, доколкото разбира теб самата, а от там нататък той може да си изгради каквато си иска концепция, но тя вече ще почива на неговите собствени предположения, не на истината. А всъщност това, което понякога плаши, когато друг човек знае нещо за нас, е това, че той може да знае някоя истина, свързана с някоя наша слабост, например - но все пак, той може да знае това само ако те разбира достатъчно добре. Това, че той е прочел твоите съобщения, не означава, че е разбрал достатъчно за теб от тях. Ако той след това си прави едни или други изводи, без да има твоето разбиране, без да знае твоята мотивация за едно или друго действие, за една или друга дума, която си написала към приятелката си, тогава той рано или късно ще се натъкне на известна доза неистина, която лежи само в неговите представи - а в крайна сметка другите имат право да си мислят за нас каквото си искат, ние трябва да вървим с истината и със своите собствени убеждения така, както ние ги разбираме, не е ли така? С други думи, това, което искам да кажа, е, че има известна граница на дълбочината, в която той може да вникне в това, което си написала. Естествено, когато се четат последователно добре формулирани мисли, може да се достигне до немалко и да се получи някаква добра представа, но това, към което искам да ти обърна внимание, е, че това, което той е извлякъл от съобщенията, които е прочел, е нещо крайно и ограничено, то няма да расте в бъдеще, то не е твоето живо разбиране, върху което градиш своя опит, то е нещо, което рано или късно ще се обезсмисли - и сигурно това ще стане по-скоро рано, отколкото късно. Ако се притесняваш, че нещо може да дойде от това, в крайна сметка то е нещо ограничено, което не може да има кой знае какъв ефект, след като ти самата също така си отдалечила човека от себе си. Затова и написах първия си въпрос, а именно, от какво се притесняваш конкретно. Така че не се притесвяй твърде много от това, което вече е минало, а помисли за бъдещето и впрегни силите в тази насока.

Ха. Честно казано, това е може би най-нескопосаното обяснение на този материал, което досега бях чувал. Това, което говорителят прави с уравненията, е вярно, но по отношение на обяснението го кара яко през просото.

Аз бих препоръчал една малка книжка на Влад Пашов по тази тема, мисля, че се казваше "Живот след смъртта на физическото тяло". Струва ми се, че това как се преодолява подобен проблем зависи и от това какво отношение има човек към два проблема - този за живота след смъртта и този за прераждането. Защото случилото се е вече случило, но животът продължава. Смъртта всъщност не е край, а начало на едно ново положение. Какво ще се случи при това ново положение зависи от това как продължаваме да живеем. Ако приемем вярата в прераждането, то твоята приятелка ще се превъплъщава още на земята, най-вероятно, като за да й помогнем, ние трябва да се интересуваме от проявленията на живота, а не само от това, което в един момент го е спряло. В това, което аз съм чел по въпроса, пише, че заминалите близки могат в духовния свят да приемат нашите светли мисли, отправени към тях, но те не се радват, когато ние скърбим за тях. Приеми, че твоята приятелка сега е взела една почивка от работата си на земята. Как можем да й помогнем? Ако ние свършим по-добре нашата работа на земята сега, тогава тя, когато отново се превъплъти на земята, също ще може да свърши своята работа по-добре. Съгласен съм с изказаните по-горе мнения, като само искам да добавя, че на първо време една по-кратка книжка като тази на Влад Пашов може да отговори бързо и точно на някои твои въпроси.

Един въпрос - коя е държавата, ако не е тайна?

А пробва ли с "Inna"? Всеки знае в Щатите какво е "inn" и как се произнася. Друг е въпросът, че така се придава едно значение на името, което ... няма особено добре обоснован смисъл. Пък и четири букви не са като три. Tough spot, както се казва .

Добър въпрос. Личното ми мнение е следното: най-подходящи за музиката на Учителя са групите на струнни лъкови и дървени духови инструменти и в частност тези инструменти от тях, които имат тонов обем, обхващащ средните и високите регистри. На първо място сравнително естествено идва цигулката - все пак, самият той е свирил на цигулка. Кратък въпрос - кратък отговор.

Христо, интересно ми е кое те е накарало да насочиш темата към новите български думи и към диалектите по-конкретно. Прегледах малко форума, така и не видях обща тема за българския език. Идеята ми е следната - интересно хрумване е да се мислят нови български думи, но поне аз, като се замисля, не винаги съм си давал сметка за наличните ресурси в българския език по отношение на старите. При съвременните американци се наблюдава едно явление - и не само при тях - езикът, който се употребява в ежедневието започва да използва все по-малко и по-малко изразни средства. Някой веднъж ми бе споменал, че човек там се оправял в рамките на няколко месеца с едно двеста основни думи и около 100 специфични, които варират в зависимост от професията му и условията, при които живее, всичко едно 200-300 думи. Това е крайно малко. Трябва да внимаваме в България да не настъпи нещо подобно - първо, защото образованието ни поощрява по-скоро зазубрянето на готови фрази, които после се забравят, но не поощрява толкова развиването на един широк диапазон от изразни езикови средства, с които човек да може да борави умело, в зависимост от това къде се намира и какво иска да каже. Второ, тук настъпва в някои сфери същият спад по отношение на приоритетите в обществения сектор - технологизация на работните места, разлика в изискваната квалификация. Ако компютърен техник "си разбира" от "своите термини", останалото може да го каже и на неандерталски, "дет' се вика". Аз лично мисля, че по-опростеният език и дори самият сленг също могат да изпълняват своята функция (прекалено високомерно може да звучи един безсмислено висок изказ и това също може да има своите негативни черти), но общо взето без езикова култура човек се ограничава малко или много в експресията си, на места в нейната прецизност, на места в нейната способност да покрива определена дълбочина на разсъждение - въпреки че с прости думи понякога може да се достигне до поразяваща дълбочина, която няма нищо общо с някаква необходимост от висок, прецизен, елитарен изказ. Интересно е да се търсят нови думи, но в някои случаи, с такива не може да се стигне толкова далеч, ако те просто са комбинация от чуждици или от технологични термини. Например, появява се проблемът със звученето на думата и с начина, по който е конструирана - различните езици имат различна конструкция, която отговаря както на начина на мислене на съответния народ, така дори и на някои негови духовни предразположения. В това отношение, много хора просто преминават покрай многото шедьоври в българската литература, без да обръщат внимание на богатствата, които се крият в нея в езиково отношение - нашите писатели са измисляли не по една или две интересни думи, които звучат експресивно и придават нови нюанси на значението на думите, от които са взети - а понякога не са и взети от други думи. Лично аз неотдавна прочетох нещо на Николай Райнов - бях леко учуден да установя, че имаше известен брой думи, които изобщо не познавам и значението на които ми стана ясно само от контекста. От друга страна, не можах и да не забележа експресивността на неговата реч - изказът му сам по себе си, извън всякаква дискусия относно съдържание и смисъл, е един шедьовър. Това може да се каже и за други български писатели, и то за много от тях. Излишно е да споменавам имена. Естествено, хубаво е човек да може да се изразява просто и ясно. Също така, ако човек не е склонен да приеме простата реч на друг човек и да вникне чрез нея в определено съдържание, това по-скоро означава, че той има известна склонност да се захласва по лъскавата страна на езика, който използват другите около него - а в това може също така да има редица заблуждения (и тук ми се струва, че например дори разговорният език може да изиграе една положителна роля, когато е използван на място). На мен поне ми изглежда, че езикът също може да си има своята "майя" - и неговите воали може би са повече от един. От друга страна, спомням си един цитат от Учителя, в който той казва, че е предпочитал да свири на цигулка и да рисува, но не и да пише, защото за него все още българският език е бил прекалено груб. И все пак, той е този, който е казвал, че именно българският език е езикът, на който може да се предаде духовното най-добре. Не съм сигурен за източниците на второто твърдение, обаче. Така че въпросът за езика си има много страни, както всички сложни въпроси. По темата за езика може да се пише много, не видях тук такава тема и също така тема за българският език конкретно, с изключение на тази, но може би съм пропуснал.

Аз лично мисля, че при сегашните условия в училищата, въвеждането на целодневно обучение не е една толкова положителна промяна. За да бъде полезно на децата това обучение, трябва да има вече налице няколко неща. Първо, учители, които да са достатъчно добре платени и при такива условия, че да имат мотивация да работят ползотворно с децата, а и да могат да си го позволят - т.е. когато, например, направят сериозна забележка за дисциплината в клас и пратят някой ученик при директора, да не се получава така, че след това да идва директорът и да се кара на учителя, като му намеква, че детето струва пари на училището и следователно му е позволено да прави каквото си иска. Второ, трябва да има достатъчно добри условия, при които да си струва децата да се оставят целодневно в училището. Тук трябва да се включат и достатъчно добри възможности за извънкласна дейност. Наистина, има деца, чиито родители предпочитат да ги оставят в училище за по-дълго време, защото нямат възможност да се погрижат за тях през това време, без това да им коства нещо. Но също така има деца, на които родителите биха могли да осигурят значително по-качествени начини да запълнят времето си след уроците по задължителните учебни предмети. Едно задължително целодневно обучение би трябвало да е в ущърб на такива деца, а това, че те най-вероятно са по-малко като бройка от другите не би трябвало да бъде критерий за въвеждането на такава система. Докато тази система не достигне до възможностите, които могат да дат алтернативите, тя не би трябвало да се въвежда като задължителна. Един въпрос - всъщност, колко целодневно е целодневното образование?

Когато слушам класически произведения, подобни на тази втора част от втория концерт за пиано на Морис Равел, си мисля, че класическата музика не задължително би трябвало да звучи безинтересно и чуждо на голямата част от слушателите, които предпочитат съвсем друг тип музика. Или може би само аз така си мисля?

Съгласен съм с Ина. Ако човек работи, например, като преподавател или като нещо друго, което изисква от него да говори повече, това не означава, че той е на по-ниско духовно ниво. От една страна, струва ми се, че един духовно извисен човек би трябвало да може да спазва "хигиена" на мисълта - т.е. да може да осмисля това, което говори, да не говори само празни приказки и неща, които отдалечават от разглеждането на ситуациите по същество - когато се налага. От друга, това не означава, че той не може да води по-несериозни разговори - а дори за него не задължително такива разговори са "несериозни" - самото им обявяване за такива много често може да означава, че човек, който ги окачествява по този начин има ограничен светоглед, което по никакъв начин не би го направило по-духовен, а обратното. В тази тема не пиша особено много, защото въпросната книга на Щайнер за темпераментите не съм я чел. Но попаднах на едни записки "От съдържанието на езотеричните часове" при него - или поне така се твърдеше в архива. Там прочетох следното за връзката между храненето и темпераментите, което съм сложил долу в мой превод: "Особено важно е за един езотерик да води живот на въздържание. Древен мъдрец е казал: въздържанието изчиства чувствата, събужда способностите, освежава човека и подсилва паметта; душата губи повечето от земната си тежест и затова се радва на по-голяма свобода. Човек не би могъл да създава продуктивни мисли, ако яде прекалено много или прекалено често, защото неговите сили ще бъдат използвани за храносмилането и от тях няма да останат сили за мисленето. Шилер, Шекспир и много други писатели са живели с много малко храна. Умът никога не е така ясен, както след дълъг пост. Най-великите светци са живели на хляб, плодове и вода и нито едно чудо не е било направено на пълен стомах. Когато човек работи върху себе си, той хармонизира темпераментите си, но дотогава, меланхоличен ученик трябва да яде плодове, за да може тяхната слънчева енергия да премине през втърдяващия елемент на меланхолизма. Флегматиците не трябва да ядат кореноплодни, защото това само ще увеличи тяхната вътрешна тенденция към леснота. Сангвиникът, обаче, би имал полза от кореноплодни. Човек почти би могъл да каже: сангвиникът трябва да бъде свързан с тялото си чрез храната, защото иначе почти би могъл да отлети. Егото доминира при холериците, затова те трябва да избягват да ядат лютиви подправки и стимулираща храна. Един учител не се нуждае от твърда храна и темпераментите вече не го контролират и не му влияят. Той използва холеричния темперамент за магическите си дела, оставя нещата в света да минават през него така, както това прави един сангвиник, държи се като флегматик в радостта си от живота и може да мисли за духовните си открития и преживявания като меланхолик. Но ще ни отнеме доста време, за да стигнем дотам, затова трябва да се опитаме да приведем в хармония целия си живот с нашите духовни стремежи. Вие можете да вземете от живота само толкова, колкото сте вложили в него."

Благодаря, Кияра (нали така?), в случая аз питах Ешавт дали се ядат само лимоните или се яде и друга храна, и то по-скоро информативно. Иначе за терапията, която описваш, изглежда трябва човек да е по-сериозен ентусиаст от мен.

Един наивен въпрос. На ден само лимоните ли се ядат или лимоните с храната, която консумираме и през другите дни? Не съм попадал на рецептата, затова питам.

Вървя си днес в един магазин да търся някакви съвсем други неща и случайно решавам да разгледам секцията с книгите. Попаднах случайно на една книга от един автор, когото не запомних, в която се твърдеше, че овесът лекува много болести, или по-скоро, че овесът и овесената диета лекуват направо всичко. Почти нарочно реших да не си направя труда да запомня името на автора, защото такива твърдения звучат освен всичко други и сензационно-несериозно, друг е въпросът, че много харесвам овеса като храна и нямам съмнения, че може да е полезен и да помага в различни случаи. Спомних си, обаче, че наскоро във форума се появи тази тема за диабета и реших да видя какво ще пише там за диабета. Естествено, според автора, той може да се излекува без никакви затруднения с диета на овес. Това не ме изненада, но друго, което прочетох, беше за изследванията на д-р Хулда Кларк върху диабета. И така отидох на този сайт, където пише за това какво тя мисли по въпроса за диабета: http://www.drclark.net/en/drclark_protocol/illnesses/diabetes.php. Тези, които могат да прочетат текста на английски, ще видят, че нейното мнение е коренно различно от това на другите относно причините и начините да се излекува диабетът. Тя твърди, че е намерила връзка с един паразит - Eurytrema Pancreaticum. Този паразит се намира в панкреаса на всички, които страдат от диабет. А той идва от - месото на телета и млякото на крави, когато то е сурово. И така според нея излиза, че най-вероятно този паразит причинява диабет, а ако не е той, то тогава е вирусът, който живее в този паразит и който също си отива, когато се премахне паразитът (това го пише най-отдолу). Този паразит може да се премахне с някакви средства, но при консумацията на телешко и неварено мляко се появява отново. Това, което обаче тази д-р Кларк е открила е, че той се размножава само когато има метанол в организма. Може да прочетете в статията, че тя стига до там, че твърди, че много от лекарствените средства, даващи се на диабетици, всъщност спомагат за диабета, защото съдържат метанол. В това число са както самите инсулинови инжекции, така и подсладителите, които заместват захарта. И така според нея, лекуването на диабет вкарва хората в порочен кръг, който не дава възможност за излизане от него, а истинските причинители не са тези, които се посочват, а се съдържат дори в средствата, които би трябвало да помагат срещу лечението от диабет. Естествено, това е само нейната позиция по въпроса, не мога да кажа като неспециалист има ли право или няма, пък и да бях специалист, не знам доколко щях да мога да се произнеса по въпроса с някаква категоричност. Но това, например, би обяснило защо някое диета може да помогне при диабет (без мляко и месо). Естествено, овесената също би помогнала, следователно авторът на книгата, която видях, е прав, но не съм сигурен дали би помогнала поради силните лечебни свойства на овеса, които той се опитва да изтъкне, или просто поради липсата на други храни в менюто. Трябва да призная, че в секцията за диабет в тази книга имаше бая много рецепти за борба с овеса, които не съдържаха само овес, дори и такива, които съдържаха съвсем други съставки. Накрая ще взема да си я купя, и без това наговорих, по-точно написах такова неласкателно мнение за нея в този пост.

Изкуството има както обективна, така и субективна страна, а последната там е от основно значение. Логиката може да вземе отношение само към обективната страна - това, което е логично, може обективно да бъде оценено като такова. В този смисъл тя не може да достигне до субективното. В изкуството имаме израз също така на незавършеност, на дуалистичност, там нямаме сигурността на потвърждението, а несигурността на търсенето, което само по себе си става предмет на изследване. При логиката имаме оценъчност, а в изкуството не всичко може и дори не всичко трябва да бъде подчинено на оценката. В изкуството също така имаме творчество, проява на свободен избор. При логиката имаме строги взаимовръзки, а те са израз само на едната страна на нещата - на необходимостта. Ако един свободен творчески избор може да бъде логично обоснован, то излиза, че той е възникнал по необходимост и следователно не е свободен, защото свободата и необходимостта взаимно се допълват, но са и противоположни една на друга. Така че има различни гледни точки, от които може да се разгледа въпроса, също така могат да се дадат и цитати, но не е това основната тема, а и така навлизаме в доста дълбоки води, където има да се уточняват много понятия и да се разглеждат много въпроси.

Имах предвид също така и нещо подобно като написах, че това, което Щайнер определя с думата "познание" включва в себе си и логическото разбиране. Всъщност знание без разбиране и без логически връзки на нещата не е ли равносилно на знание само на ниво запаметяване, на фактологично знание? От друга страна, в определени области може да има разбиране, което не се основава само на строгите логични връзки, но то също може да бъде познание - и то задълбочено познание. Добър пример е изкуството - там нещата не могат да се обяснят винаги с логически връзки, защото изкуството може да не отрича логиката, но е (и) нещо друго. Там може да се достигне до задълбочено разбиране, което е много повече от едно фактологично знание (не става въпрос за това коя картина е нарисувал еди-кой си художник и какви цветове има в нея ), но това разбиране не може да се изрази чрез логика - поне не по начина, по който това се прави например в естествените науки. Мисля, че това е един пример за знание с разбиране, но това разбиране не се основава на строгата логика, а на такива способности като възможността за осъзнаване на преживяването на изкуството, за осъзнаване на смисъла на собствените възприятия. Аналогично може да има философско познание, което надхвърля границите на логиката. От там нататък има и други видове познание, като например гностичното познание, всички тези видове познание се основават до голяма степен на това, че човек достига до определено ниво, за да ги разбере, като също така има и определени опитности. В тях има разбиране, но това разбиране не се изразява със строга логика.

Ако не се лъжа, на едно място бях чел от Учителя, че вярата е качество на мисълта. Цитирам по памет, ако някой знае по-точно източника, може да каже. Естествено, въпрос е за каква вяра говорим и какво разбираме под връзка между логиката и вярата - ако аз зная нещо или виждам, че нещо е логически правилно, то аз просто го знам, аз няма нужда да вярвам в него. Друг е въпросът, че с това доникъде не се стига - това, че нещо следва логически от нещо друго съвсем не ми казва дали трябва или не трябва да вярвам в нещо, което не може да бъде директно логически доказано или което, дори и да може да бъде логически доказано, не може за момента, в който трябва да мисля по въпроса, да бъде доказано - например, защото липсват средства за това или нямам достатъчно познания. Склонен съм да приема, че е възможно да се получи вливане от вярата към логиката и обратно - а именно, когато вярвам в нещо, може да развия разбирането си до там, че след време да видя накакви връзки, които да ми дават допълнително основания да смятам, че съм прав. От друга страна, може това, което е логически доказано да се съчетае с вяра - например, логически следва, че законите на физиката са верни, но това не ни пречи да мислим, че има и други закони, които не познаваме, а също така не ни пречи да мислим, че може рано или късно да се стигне до изключение от тези закони - по един или друг път. Дори и най-добрите физици не могат да кажат дали няма в един момент да се стигне до там, че да спрат да действат законите, които познаваме. Причините може да са най-различни - например, физическите константи се променят със съвсем малки изменения - ако те достигнат критични стойности във функции, които не познаваме, може да се окаже, че в сила влизат други зависимости, които все още не познаваме. А причината може и да е друга - има неща, които още не знаем за вселената и за законите, които я управляват, по никакъв начин не може със строга логика да се докаже, че не съществуват такива неща, които имат по-голяма власт върху тези закони - това че те не изявават тази си власт пред нас не означава задължително, че ги няма, независимо дали говорим за живи същества или за други сили. Но когато се вкарва вяра в логика, от съществено значение е в какво се вярва и в какъв смисъл се вярва на това. В този смисъл, вярата не отрича логиката, а също така логиката не отрича вярата, но може би е добре двете да се комбинират? Не е необходимо един учен да бъде безверник, а също така не е вярно, че вярващият е по правило глупав. Всъщност, както горният текст показва, връзката е обратна, а мисля, че в познанието, за което говори Щайнер, може да се включи и способността за разсъждаване и за създаване на логически връзки между нещата. Естествено, този пост отразява моето мнение по въпроса.

Ето какво намерих за обяснение на връзката между вярата и познанието. Рудолф Щайнер - "Прераждане и карма", лекция IV

Чудесен коментар, Ина. Тук ми хрумнаха още едно-две имена като предложения, макар че горните са предостатъчни - Фрида Кало в изобразителното изкуство и две жени-композиторки - Фани Менделсон (сестра на Феликс Менделсон-Бартолди) и Клара Вик-Шуман (жена на Роберт Шуман).