Florestan

Привет и от мен! Аз ще бъда в София и планирам да дойда в четвъртък, както пише по-горе, на място ще решим какво ще правим - сега не мога със сигурност да обещая, че няма да съм зает след Паневритмията. Ако искате, нека всеки си намисли маршрут - иначе ще измисля аз някой през много морени, бурени, трънаци и...няма да изреждам всичко, за да има изненада.

Въпрос: Как предлагате да се ходи на Витоша и къде предлагате да се отиде?

Така и не намерих по-добра тема, в която да сложа това мое мнение от темата за лимеца. Това, което се случи впоследствие в тази тема бе, че се дискутира надълго и нашироко има ли ГМО жито или няма, но така и не се стигна до никаква дискусия за това доколко е удачно да се мисли, че лимецът е добър заместител на житото. Ако модераторите предпочитат, може да направят нова тема от този въпрос. Иска ми се да прецизирам още малко позицията си. Тази година, в Братската къща се продаваше лимец вместо нормално жито - поне когато аз попитах за това. И така без особено замисляне сякаш "новооткритите и новодоказани" хипотези се присъединиха към нещо, което само по себе си няма отношение към каквато и да е идея за заместване или подобряване на житото. За мен така и не е ясно доколко е удачно всичко, свързано с идеологията около новооткрития лимец да има отношение към житния режим, който така или иначе не взима изрично предвид възможността в един момент вместо жито да се използва нещо друго. Тук особено важни са въпроси като следните: когато се предпочита лимец пред обикновено жито, с това е възможно да се показва, например, че е важно и "в духа" на положителното, което носи новото време, да се набляга на лимеца и дори може би да се предпочита той пред житото в някои ситуации. Така ли е всъщност? А все пак, ако това беше толкова важно, нямаше ли сам Учителя да говори за това и да каже, че житния режим трябва да се прави с лимец и че от житото най-добро е житото от лимец? След като той е преценил, че това не е необходимо и обикновеното жито е достатъчно, то всъщност не излиза ли, че с този лимец ние едва ли не се отказваме да имаме доверие в това, че повече от обикновено жито не е необходимо за житния режим? А така не изпускаме ли един принцип, а именно, това да се задоволяме с малкото, което е достатъчно? Не излиза ли от това, че видоизменяме принципите, според които правим режима? А ако твърдим, че лимецът е по-добър от обикновеното жито, не излиза ли, че мислим, че новите открития могат да коригират и това, което ни е дал Учителя? Ако това не е така, все пак, когато много хора предпочитат лимец пред жито, за това има известна причина. Ако причината е в това, че лимецът е по-хранителен, то не върви ли това в посока, противоположна на идеята на режима, както съм написал по-горе? Най-малкото, ако се предпочита съзнателно лимец, не се внушава по този начин, че лимецът е необходим за този режим, че житото в сравнение с него е недостатъчно? След като Учителя не е агитирал нищо за лимеца, който е съществувал и по негово време, не е ли логично да преценим, че важността, която отдаваме на предимствата на лимеца е по-скоро едно ненужно заблуждение? А не се ли получава отдалечаване от същността на един режим, ако при него наречен ненужното нужно? Нали за това е режим - да отсее ненужното. А ако се дефинира кое е ненужно и кое нужно, то тогава се дефинира и самият режим, нали така? В крайна сметка, доколко имаме основание да сме сигурни, че режимът с лимец също така може да бъде дефиниран като "житен режим", след като не е ясно дали Учителя би го одобрил? Това са основните въпроси - някои от тях перефразирах в няколко версии. И все пак - знаем ли какво правим при заместването на обикновеното жито с лимец, освен че се опитваме да адаптираме режима и да изберем продукт, който е екологичен, качествен, така, както някои разбират това понятие, и - все пак - някак ню-ейдж модерен и удобен за консумация?

Ясно, името му не било "Н.Райнов", а "Б.Райнов". Честито да е, и дано от начално стане СОУ.

Слушах предаването, но за училището не чух нищо. Има ли такова училище всъщност? В интернет не мога да намеря информация за него.

Ако трябва да избираме между био лимец и генно-модифицирано обикновено жито, тогава доводите са съвсем други. Но все пак има и био жито. Тогава това отпада като съображение и въпросът остава. Какво мислите тогава?

Отдавна у мен са се зародили няколко въпроса относно житния режим и правенето му с лимец. Ако модераторите предпочитат, може да преместят мнението ми в друга тема, мисля, че имаше една за това с какво жито да го правим. Та значи, за това жито се знае, че е много енергийно заредено. Това е хубаво, но е редно да се попита - ако идеята на един режим като житния е тялото да се приучи да борави с по-малко енергия, т.е. да асимилира по-добре по-малко енергия, за да стане по-ефективно в самото асимилиране на тази енергия, то ако ние му даваме по-високо енергийна храна, не вървим ли против този процес на адаптация на тялото към това да асимилира по-малко, но по-ефективно. Ясно е, че ако се дава храна, която е високоенергийна, не може да говорим за адаптация на тялото към по-ефективно асимилиране - в изобилието то не може да се научи да смила по-ефективно, защото с нищо не му се показва, че има необходимост от това. Най-силно действие, например, от режимите, сигурно може да приемем, че се постига с пост - сам Учителят препоръчва след това да се яде колкото може по-лесносмилаема и не толкова силно питателна храна, за да се развият белите дробове. След това може да дойде режим като житния режим. Ако приемем, че ефектът от режим с обикновено жито по отношение на това колко се приучва тялото да асимилира по-ефективно храната е един, то логично е да предположим, че ефектът от друг вид жито, което е по-високоенергийно, е друг и е донякъде логично да предположим (без това да е все още достатъчно за пълно доказателство, разбира се), че по-високоенергийното жито по-малко адаптира организма към ефективно храносмилане от по-нискоенергийното (обикновеното). Естествено, известен ефект се постига и от режим с по-високоенергийно жито, например лимец, защото все пак това отново е режим, но както казах, логично е да се предположи, че той не задължитено съответства на ефекта на режима, ако той се спазва с обикновено жито. Т.е., с по-силната храна ние си помагаме повече. Моя позната сподели, че тази година е правила режима с лимец и че не е чувствала глад и е минал значително по-лесно. Знам, че когато тя го прави с обикновено жито, изпитва известни трудности. Тук стигам и до въпросите - възможно е за нея да е било по-подходящо да прави режима с лимец - защото обикновеното жито за нея може да е прекалено натоварващо - но това означава ли, че за човек, който може да прави режима с обикновено жито, е също подходящо той да го прави с лимец. Ако няма някакви по-сложни сметки в тази работа, все пак излиза, грубо казано, че той се улеснява по същия начин, по който и тя, но той може да няма нужда от това, а напротив - за него да е по-подходящо да се опита още малко да изисква от организма си, за да постигне повече. Ако трябва да направя грубо сравнение - за един човек с едни мускули тренировката може да е една (с едни тежести или упражнения или каквото искате), за друг човек друга, ако трябва тя да има смисъл. Не е много добре да се прехвърля мисленето от, например, фитнес тренировките (на които, между другото, не съм голям фен) върху хранителни режими, пост и т.н. - съгласен бих бил, че това не е в редица случаи добра идея. Но от друга страна, знаем ли всъщност какво правим, когато сменяме обикновеното жито с лимец? Това не е ли същото, като например, да не спазим дозата - 100 грама лимец се равняват сигурно на 150 или повече грама обикновено жито като енергия. Също така, след като по времето на Учителя лимецът не е бил особено разпространен (не знам доколко се е знаело дори за него), а Учителя е решил, че ще даде режима с обикновено жито, не означава ли това, че първо така даден той е достатъчен и второ, че едно изменение на пропорциите в енергията всъщност представляват отклонение от това, което е дадено в оригинален вид, което би се очаквало да има ефекта, който е описан по-горе? Ясно е, че първо не е напълно задължително да се спазва строгата форма на житния режим за всеки и че, второ, работат не е в това да се гледа само буквата, точката и запетайката и човек практически да спре да мисли и да се опитва да адаптира една ситуация. Но основният въпрос, който тук искам всъщност да задам е доколко има основание да се смята, че да се прави житния с лимец е същото като да се прави с обикновено жито. Както по-горе споменах, за един човек това може да е решение, което му помага да направи все пак житния режим, но доколко един човек, който би могъл да направи житния режим с обикновено жито има основание да си мисли, че няма разлика в случай, че реши да го прави с лимец и доколко имаме право да мислим, че така няма да се променят и резултатите от режима - естествено, той пак може да има резултат, но той да не е точно същият. Т.е., доколко човек има в момента основание да мисли, че ако направи режима с лимец, преценката му е правилна за самия него? Всъщност, когато човек избира лимец пред обикновеното жито, наясно ли е той всъщност какво прави? Не е ли по-правилно да се смята, че режимът с обикновеното жито е единственият сигурно изпитан режим, за който се знае, че е одобрен от Учителя? Къде е границата на излишното следовничество на правила и подточки от правила, на разумного приложение и на липсата на достатъчно разбиране за това какво всъщност се случва? Как е правилно да се мисли относно този въпрос? Не искам да звуча нито истерично, нито да обявя позиция против ползването на лимец в житния режим, но ми се струва, че може да се замислим над тези въпроси. Какво мислите вие?

Dream House понякога е пълна и няма място дори и за трима, така че от резервация нужда има при всички положения, ако това е заведението, в което ще се обядва. Неделя има обяд за 7лв на човек с шведска маса - само давам информация за тези, които не са наясно. Ако мога да дойда, ще пиша лично съобщение, засега не съм сигурен и по-скоро се очертава да съм зает.

Да има по два или поне един басейн в училищата е едно добро пожелание, но ми се струва, че на този етап то е неизпълнимо. Басейни се правят и след това поддържат с пари, а такива сега няма дори и за заплатите на учителите. Съгласен съм, че това дали се влиза или не се влиза във водата с риск е въпрос и на възпитание. Това да знаят хората да плуват също не е въпрос само на система - естествено, тя би подобрила нещата, но в други държави хората се научават да плуват и заради някаква самоинициатива - има много държави, в които плуването не е задължително в училище и почти цялото (или дори цялото с минимални изключения) население знаят да плуват. Иначе самата ситуация е много сложна и не може да се коментира лесно. Бих предпочел да не навлизам в много обяснения какво е трябвало да се направи, иначе в горните мнения всеки има известно право. Жалко за детето, това дали то самото има вина или не също е сложен въпрос, все пак от децата не могат да се очакват същите съзнателни действия, които се очакват от един възрастен човек.

И аз бях горе, но и аз видях само Светла. За догодина може да се направи нещо по въпроса, както пише и Донка. Имам и още едно предложение. Така и не мога да кажа със сигурност, но ми се струваше, че хората, които най-добре знаят да играят Паневритмия бяха предимно във вътрешните кръгове (поне много от моите приятели, за които това е вярно, бяха там). В последния кръг останаха...хора като мен и като едно момче, с което накрая се наговорихме да играем заедно, защото не можах да намеря моите познати, които бяха във вътрешните кръгове и отдавна се бяха наредили. Всичко това много хубаво, но се оказа, че аз съм играл Паневритмия 9 пъти, а той 10. Имаше и други хора, които не знаеха добре да я играят (или поне стабилно) и много от тях бяха във външния кръг. А все пак не мисля, че е най-добре камерите да снимат точно такива хора - т.е. във външния кръг е добре да има достатъчно хора, които знаят да играят Паневритмия добре. Поне така ги видях аз нещата, може и да не съм ги преценил напълно точно, разбира се, но ако и други са забелязали подобна тенденция, може да се направи нещо догодина по въпроса.

Съгласен съм със значителна част от мненията горе, въпреки, че те са толкова различни. Но за някои това е така само в конкретни отношения. Аз също смятам, че истерията по индиговите деца не е задължително хубаво нещо за самите деца. Не е изключено тези, които пишат за тези неща, да са помислили, че това е най-добрият начин да се опитат да покажат на хората, че отношението им към възпитанието на децата във времето, което идва трябва да бъде съобразено с промението, които настъпват в новите поколения, каквито и да са те - и промените, и децата. От друга страна, не е като да не се е писало по тези въпроси още преди около век - който иска, може да намери различна литература по въпроса как предстои да се развива човечеството в най-общ план, какви промени е необходимо да настъпят в мисленето и т.н. За мен е въпрос защо, обаче, някои от фактите, споменати отдавна в такива източници, се пренебрегват от въпросните защитници на индиго-движението. Например - не на едно място може да се прочете, че шестата раса би трябвало да произлезе не от коренната пета раса (западно-европейска), нито от бившата четвърта подраса (англо-саксонска), сега числяща се към петата, а от петата подраса (славянството) и от местата, които се обитават от нея, както и от държави, където славяните са се смесили с населението на съответните държави - тук се включват например някои бивши съветски републики в Азия - ако не ме лъже паметта. Но когато се пише за деца индиго, съвременните автори все обясняват преживяванията си с американските деца, френските деца, а дори в една книга бях прочел как шестата раса се развивала в Китай. Та трябва да попитам - ако децата индиго са някаква преходна форма към шестата раса, тези ясновидци къде ги виждат толкова много тези деца в Ню Йорк и другите места. Естествено, за малък брой може да има изключения, но когато американски автор пише как той вижда, че новите деца-индиго се раждат, искам да знам защо това се споменава така, сякаш Америка вече се е напълнила с такива - щото "според буквара" не би трябвало да се очаква подобно нещо. Естествено, отделен е въпросът, че не е изненадващо, че тази информация се дава в Америка - отдавна някои окултни братства са имали за цел да наложат влияние върху други места, например славянските държави, като популяризират на първо място английския език, а после англо-саксонската литература и от там някои идеи, които всъщност искат да прокарат в славянството и държавите, където друг тип развитие може да се очаква (няма да влизам сега в подробности). Това хубаво, само че така половината от написаното е само наполовина вярно - в смисъл, децата-индиго никак не са вече изцяло при нас, а и никак не са автоматични уредби за спасяване на обществото от собствените му проблеми - защото все още, най-малкото, са едни деца и това е напълно нормално. Но когато нещата се представят винаги като изключителни, това също понякога води до т.нар. "делириумно съзнание", създаването на което е един стар известен начин за контролиране на масите - защото това, в което един човек не може да бъде убеден да направи сам, той може да бъде убеден да го направи (или по-скоро може да си внуши, че са го убедили), ако попадне в по-голяма група и заедно с другите в тази група се поддаде на такова "делириумно съзнание" - а за това е нужно преди всичко да се отклони от конкретното и същественото и да започне да говори за големи работи, които не разбира. Така всъщност той понижава силите, които му дават възможност да реагира адекватно и да оцени проблема по-обективно и внимателно. Така че ми се струва, че най-важното е да не се говори за децата индиго по такъв начин, който не е основан на едно здраво лично разбиране. В по-ранен пост също бях написал, че за мен е по-важно да ги разберем, отколкото да ги определим какви са. В това отношение, не мисля, че ако осъдим някого, ще го разберем по-добре, а точно обратното - само когато разберем добре цялостната картина, тогава ще можем да я преценим - а дали тогава ще искаме да осъдим когото и да било - да каже който е бил там. А от друга страна, децата са си съвсем качествени, като гледам - доста са възприемчиви, стига да искаме наистина да им дадем нещо ценно. Ако някои ме знаят от форумните срещи, може случайно да са установили (а е много възможно и да не са установили), че в редки ситуации може да имам такъв поглед, че дори и кучетата като ме видят, отиват на другия тротоар. След като някои малки деца вече успяха да се справят с този поглед, аз определено им пиша 6+. Това в кръга на шегата, разбира се, но децата са такива, каквито са - преди всичко деца, и преди всичко, с качества - мое мнение. Ясно е, че колкото повече дадености има едно дете, толкова по-изложено на риск може да бъде да стигне и до някои проблеми - защото, например, в окултната наука се говори, че "знанието боли", че когато човек е по-чувствителен, това е защото става по-фин. Окото има нужда от много повече внимание и защита от кожата и реакциите при него могат да бъдат много по-остри от незначителни влияния, на които кожата може да издържа много по-лесно, но то е много по-висш и еволюирал орган от кожата - в принципно отношение. Така може да бъде и с по-фините енергии на някои от тези деца, в случай, че те наистина са налице. Естествено, ако тези енергии се овладеят, тогава вече може да се постигне нещо съвсем различно, но това е въпрос на съзнателна работа - а тя може да дойде чак след като въпросното дете порасне малко, а до тогава е отговорност на родителите да му осигурят подходящи условия за развитие. И принципно не може да се работи в такъв случай с готови рецепти и клишета, защото само този, който наистина разбира може да помогне. От една страна, това че например едно дете има известен проблем в никакъв случай не може да бъде знак за радост - защото не мисля, че точно по този начин е добре да се доказва колко то е "индигово", от друга, това не означава, че сме готови и че имаме знанието и разбирането да кажем какво точно е това дете и какво може да се очаква от него по-нататък. Някои хора на изкуството казват, че талантът означава преди всичко отговорност, а отговорността изисква и разбиране. Не какво да е разбиране, а лично разбиране - защото сме лично отговорни. Та преди всичко за мен е въпрос това дали правим достатъчно усилия да ги разбираме - не да ги класифицираме по калъп или да се опитваме да замажем положението с готови решения и формули. Ако пропуснем уникалното в тях, което изисква винаги и уникално отношение и уникални решения, мисля, че просто си пропускаме шанса да видим най-ценното - а това няма да постигнем нито като кажем, че са "страхотни индигота като всички други нови индигота", нито като се опитваме да ги определяме според частични разбирания, които се основават на това да ги сравняваме с другите или с "примерните" деца от едно време и да "открием десетте разлики и десетте патологии"... И още нещо ми хрумна. Има много птици, които си хранят малките, като първо взимат храната в своята човка, после я сдъвкват и най-накрая я дават на малкото птиче. От това мисля, че може да има две ползи. Първо, можем да се научим по-добре да дъвчем и няма да се надяваме да дойде някой друг "отвъд" и да ни спаси, т.е. да сдъвче за нас храната, която ние сами трябва да си сдъвкаме. Второ, хубаво е каквото даваме на тези деца да е минало първо през нас - така ще знаем какво наистина им оставяме, защото не можем да сме сигурни за последното, ако им даваме само полуфабрикати от "експертни" мнения. В крайна сметка, тези полуфабрикати много често показват именно, че ние самите не сме се научили достатъчно добре да си дъвчем храната. Човек може да е сигурен какво прави само когато го разбира и когато го е изпитал на собствен гръб. Тогава ще можем сигурно и тях да ги разберем по-добре, защото това, че някой реагира странно на полуфабрикати все още не означава, че той е странен. Накрая, като сдъвкваме ние самите храната по-добре, може да видим, че някой път проблемите се решават по-успешно именно с дъвкане, а не толкова с говорене върху тях - освен това, двете не могат да се правят едновременно. С това не искам да кажа, че трябва да отпадне всякаква дискусия, но мисля, че горе се разбира какво имам предвид и за кои случаи се касае това.

Благодаря, Папинчо, имаме интерес да дойдем и аз, и майка ми, но имаме работа и трябва със сигурност да се върнем същия ден. Не знам дали имаш цели две места в колата, обаче. Става ли да проверя как стоят нещата с превоза и да си пишем на лични? Ако обаче някой друг също иска да се възползва - не ми се иска да вземаме цели две места.

Миналата година на 19-ти Паневритмията почваше един час по-късно заради празника, но на 18-ти сигурно ще почне в 10. Между другото, след като темата така или иначе си е раздвижена, има ли организирано отиване и връщане за 19-ти от София така, както имаше и миналата година? В случай, че има, цените остават ли същите като тези, които са написани по-горе?

Ще предложа сусамов тахан с мед - може да се взима по една или няколко лъжици сутрин. Различните хора имат различно отношение към тази храна, обаче - някои са ми казвали, че дори им става тежко. Иначе ако има недостиг на желязо в кръвта, тогава може да се опита къри, коприва, елда (гречка).

Ето какво пише в Wikipedia за тези технически пособия - http://en.wikipedia.org/wiki/E-book Пише и положителните, и отрицателните страни. Струва ми се, че списъкът е сравнително пълен. От положителните може да се изтъкнат например тези: спестяват място; при издаването на електронни книги не може книгата да излезе извън печат; може да се купи от интернет веднага; може да се направи back-up в случай на загуба на информация; може да се използват електронни преводи на други езици веднага (въпреки че без преводач, ако преводът е от автоматична програма, има възможност той да е буквално абсурден или неизползваем, освен за добиване на най-обща представа за значението на текста). Сред отрицателните черти може да се прочетат: все още има книги, които не са качени на такъв формат; форматите на тези съоражения не са все още уеднаквени (първите две неща, естествено, може да се променят в бъдеще); не всички електронни книги, които се купуват в момента, имат back-up или може да се дават на приятели и може да се стигне до загуба на информация, ако съоражението се повреди - включително от електро-магнитни взаимодействия и от естествената загуба на памет с времето при електронните технологии за запазване на информация; процесът на четенето на книги става лесно проследяем и този, който има достъп до информацията за покупките, може да знае какви книги се четат от кого и кога. Честно казано, с развитието на технологията и на начина, по който се организира продажбата на книги за нея повечето от негативните черти може да отпаднат частично или напълно, за мен може би последното представлява въпрос от друго естество, който обаче не задължително е въпрос, засягащ само електронните книги. За повече подробноти може да прочетете самата статия на английски.

Интересен текст. Може ли да споделиш кой е източникът?

Трябва да подчертая, че все още не съм убеден, че точно въпросната ваксина е тази, за която говори Щайнер като възможност, въпреки че изглежда много вероятно тя да има нещо общо именно с това, което той предупреждава. В цитираната лекция, Щайнер не говори за ваксина против божествените дадености на човека, а за ваксина която може да постави известна преграда пред неговото отношение към духовното. В статията се говори за ваксина против религиозност и фанатизъм, практически така понятията се смесват и объркват. Дори от антропософска гледна точка има някои неща например в статията, която обяснява този ген, които практически клонят към чист материализъм - сякаш божественото се съдържа в един ген, в една купчина от химически органични съединения, които, макар и бидейки една много сложна комбинация от такива органични молекули, все пак са една форма, до която се е стигнало по пътя на еволюцията (абстрахирам се от това според кои теории и т.н.) и тя не единствената форма, която съществува на света. От друга страна, божественото трябва да се прояви чрез нещо и е ясно, че то може да прояви само чрез един подходящ, достатъчно пригоден за това приемник. Всъщност тези противоположности донякъде показват може би и двойнствеността на разделението Ариман-Луцифер. Ако човек каже - без да оправим първо тялото, да стане перфектно и такова, каквото искаме, няма какво да продължаваме да мислим за духовни идеали и прочие, той клони към Ариман, който има отношение към силата и страха. Но ако си каже - то божественото е вътре в мен, и да се нагълтам с пет кила токсини всичко си е о.к. и нищо не може да се промени в мен - тогава той клони към Луцифер, който има отношение към себелюбието. Защото божественото може и да е вътре в него, но някои неща остават непроявени, ако той не ги канализира по правилен път или ако той попречи на естественото развитие на своите заложби. Важно е в какво отношение застава човек спрямо Луцифер и Ариман, иначе всъщност той не може да си каже, че не бива да се занимава нито с единия, нито с другия, защото единият (Ариман)е силата, другият (Луцифер) е знанието. Но въпросът е как се съединява знанието със силата, както и как се съединява моралното с разбирането на нещата. Всяка ситуация е различна по себе си. В бъдеще предстои постепенно да се развива у хората отделното усещане за Луцифер и Ариман. Та в този контекст, ако се каже, че божественото е извън някакви гени и ваксини - да, това е отричане на известно ариманическо влияние - което би гласяло например: "от данните на този ген зависи изцяло колко ще се проявят способностите у човека". Разбира се, човек не е само тяло, а и дух. Но от друга страна генът е даденост, която няма смисъл да се разваля, безсмислено е да се прави животът по-труден, отколкото трябва. Склонен съм да смятам, че една ваксина би могла да създаде достатъчно много затруднения на физическо ниво за проявата на някои духовни качества у човека - и ако тя усложни значително тяхното изявяване, тогава може много негови заложби да останат непроявени. Иначе ако той си мисли, че просто няма защо да се интересува от подобни неща, може да изпадне под луциферично влияние, подобно на това, което го кара да си повтаря, че дори и да се напълни с токсини и да яде храна крайно неподходяща за човешкия организъм, той пак си е същият дух и тялото му не може да му попречи. Но така в крайна сметка той няма да може и да прояви някои способности, като например концентрация и други.

Мисля, че това просто не е логично. Първо, едно такова разгласяване на идеята не увеличава толкова много шанса да се запознаят с нея хора, можещи да я реализират. Всъщност, хората, които биха могли да свършат тази работа, могат да се намерят без такова разгласяване, а хората, които биха имали интерес от тази ваксина, биха ги намерили там, където е най-логично да се търси - при специалистите в съответните области. Естествено, може да намерят човек, който би бил склонен да го направи - но ако преди това идеята е разгласена, това с нищо не би променило нещата, освен с това, че е възможно все пак да се организира някаква съпротива. Ако не се лъжа, самият Щайнер казва, че възможността за тази ваксина я има - т.е. проблемът съвсем не е бил в това да се разработи тя - много лесно и много по-удобно е щяло да бъде тя да бъде разработена именно тайно. Но проблемът е бил в това, че хората могат да се заблудят и да не обърнат нужното внимание на тази ваксина. Със сигурност до нея е щяло да се стигне и без това, което е казал Щайнер - да се мисли, че то е помогнало с нещо е просто абсурдно. Ако аз имам план да направя нещо и зная как да го постигна (а в предишна лекция Щайнер казва за същия проблем, че възможностите за постигане на ваксината вече са налице), то абсолютно няма значение дали някой ще каже на другите, че аз имам този план или не за това дали аз ще го направя. Единствено той така би могъл да попречи, стига да успее да убеди другите, че аз не бива да го правя. Но ако не им каже, това съвсем не означава, че аз не мога да си разработя планчето, каквото и да е то. Така че едно такова изявление с нищо не може да утежни ситуацията, след като нещата са били налице. Всъщност, пак трябва да повторя, че това е било единственото правилно нещо, което би трябвало да изглежда логично в такава ситуация - защото така поне може да се организира съпротива. Ако се премълчат фактите за нещо, което така или иначе ще дойде, това да не би да помогне? Ако Щайнер си беше казал "Не искам да им казвам какви лошотии могат да им дойдат, защото ще се разстроят от това и ще дам възможност да мислят за това", само щеше да остави хората неподготвени срещу нещо, което е знаел, че има опастност да ги сполети. Мисля, че е излишно да се коментира, че именно едно такова мълчание не би било удачното в този момент. А това, че малко повече хора могат да мислят за това, след като се дава гласност, мисля, че изобщо не е силен аргумент - или най-малкото задължително трябва да отстъпи пред това, че е много по-важно хората да са подготвени колкото се може по-добре за такива опасности. В крайна сметка, до огромна гласност не се е стигнало - Щайнер все още не се изучава в обществените училища, нали? - а от тези, които биха могли да научат за това, след като са им съобщени думите на Щайнер, много също не биха се наели (в крайна сметка, него не го четат предимно хора, които искат да разработват ваксини против човечеството) или не биха могли да разработват каквото и да е било. А тези, които биха прочели за тази идея от него и биха все пак се наели с това, защото имат желанието и знанията да го направят - те със сигурност биха били информирани и от съответните групировки, срещу които се е опитвал да действа и Щайнер. Така че дали първо са го чули от преразказ на негови думи или не - за тях това няма значение, ако тези групировки биха имали нужда от тях, то те биха чули това директно от тях рано или късно, в това няма защо да има съмнение. Относно това, че така на идеята се дава гласност и тя се подхранва от множество съзнания, така обаче започва да се подхранва от много съзнания и идеята, че трябва да се внимава и че трябва да се противодейства на една такава потенциална вреда. Все още съзнанията, които подхранват тази идея не са и чак толкова много, за съжаление. Във всеки случай, по-добре е човек да бъде информиран относно опасностите, които го грозят, отколкото да му се спести нещо, което така или иначе се подготвя срещу него. Ако аз зная, че един човек е измислил нещо, което може да се използва за недобронамерени цели и ако аз мога да разглася това на още десет човека с цел да ги предпазя, абсурдно е да се смята, че ако един от тези десет човека реши да повтори това, което вече е измислил първият човек, аз съм направил ситуацията по-лоша. Независимо дали от тези десет човека някой ще повтори това, което е направил първият, лошото вече е налице, докато ако аз дам гласност на проблема, с това поне помагат да се противодейства срещу нещо, за което така се придобива известна яснота. Ако аз си мълча, само мога така да изгубя възможността да организирам съпротива, но дори и тогава може накрая пак да излезе, че първият човек привлича на своя страна този един от тези десет и нещата са същите, каквито биха били и в другия случай, с тази разлика, че сега хората са напълно неподготвени за ситуацията. А дори би могло да стане по-лошо - поради неинформираността на хората, този човек би могъл да привлече на своя страна девет от десетте, като ги излъже. Естествено е, че единственото правилно действие е да се говори за проблема.

"Прокарва идея за откриването и използването" не е особено точно казано, по-скоро такова нещо изобщо няма. Ако се прочетат някои лекции от цикъла преди тази, става ясно, че Щайнер е бил наясно, че още по негово време вече тази идея е била "прокарана", в смисъл, че се е работело по нея. Той казва на едно място, че средствата за постигане на това вече са налице. На друго говори за това, че има такъв план, който рано или късно да включва употребата на такава ваксина. От там е логично, че вариантът той да си мълчи и да се надява, че така никой няма да се сети за тази възможност изобщо не е можел да свърши работа. Също така, от други книги на Щайнер става ясно, че той е знаел някои от плановете на различни групи - с добри и не дотам (или никак не) добри намерения. Мисля, че е напълно ясно, че единственото правилно нещо, което е можел да направи, е да предаде информацията и да предупреди за тази опасност, която със сигурност е щяла да дойде (или ще дойде) рано или късно, независимо от това дали той е предупредил или не. Но така той е можел поне да подготви част от хората за това. Отдавна си мислех да сложа този цитат от Щайнер, защото проблемите с ваксините станаха не един и два. А дали става въпрос точно за същата ваксина, все още не можем да сме сигурни, но почти ясно е, че говорим за същата насока. И все пак, въпросът е какво наистина може да се направи, за да се реагира адекватно относно този въпрос.

Разбира се, прави сте, но аз имах предвид малко по-банален въпрос, а именно - не дали Ванга или Слава Севрюкова са били точни в прогнозите си, а дали тези, които пишат за тях и твърдят, че предават техните прогнози, наистина го правят, а не фалшифицират или манипулират информацията в нечии интереси. Последното може да се подозре в статии от вестници, например - в една имаше толкова много прогнози на Ванга и те бяха за толкова много промени в близкото и по-малко близко бъдеще, че е трудно да се помисли, че в статията пише само истината. Ако трябва да перефразирам въпроса, имате ли някаква информация или по-сериозна причина да смятате, че един или друг източник на информация (разбирайте такива, създадени от трети лица) е манипулиран и защо? Под "източник" на информация не разбирам самите думи на Ванга или някоя друга гадателка, а текстовете, които са написани за тях - книги, откъси в жълтата преса и т.н. - те не са написани от самите тях, а се твърди, че съдържат автентичните думи на тези хора. На каква основа и доколко може да сме сигурни? Въпросът е по-скоро отправен към някои, които знаят нещо повече за един или друг източник, иначе разбираемо е, че най-добрият отговор е, че не може да се знае със сигурност и че всеки трябва да си отваря очите, когато чете подобни неща.

Повод за започването на настоящата тема ми даде едно мнение на Дъгата: Ванга е безспорен феномен в българската история. Аз лично смятам, че това, което е казала, е заслужавало вниманието на хората, на които го е казала. Но...доколко можем да се доверим на източниците, които ни предлагат едно или друго пророчество? Говоря не само за някои статии в жълтата преса, но и за книгите, които са написани от трети лица, твърдящи, че представят автентичното слово на пророчицата. А какво според вас е положието с други подобни феномени, като Славка Севрюкова? Би ми било интересно да разбера дали някой има по-сериозни причини да се довери на един или друг източник, свързан с Ванга или с личности с авторитет, подобен до някаква степен на нейния. А имате ли конкретни причини да се съмнявате в някои източници? Ясно е, че статиите, за които пише по-горе, могат да се сложат в началото на каталога.

Елфи, я си спи спокойно. А има и едни други данни, а именно, че след като прочетох интерпретацията на тези изречения, си ме досмеша. Вече и аз като кажа на някого, че не е човек, ще разбирате, че е рептилоподобно извънземно. О.К.? Шегата настрана, интересно е все пак, че датите са избрани като че ли с много съображения. Това за сватбата на Чарлс и Камила и смъртта на Даяна и седемте години и седем месеца и седем дена, които ги делят, е интересно. Но вече какви съображения точно са витаели в двореца на кралската фамилия е по-трудно да се каже, а иначе не би трябвало да е изненада, ако те все още ползват услугите на астролози и нумеролози. От там нататък дали това, което авторът на статията казва, е така, е трудно да се разбере и, най-малкото, изисква редица неща, като съществуването на такива рептилоподобни извънземни, да се приемат за даденост, но не съм сигурен, че засега е необходимо да стигаме чак до там. Трябва да отбележа, че засега такива илюминатно-конспиративни статии от такъв тип не допринасят особено много за организирането на смислени и реално значими позиции, които да дават дори главна насока към адекватни действия. Но ще се въздържа засега да коментирам в по-големи детайли. И щях да забравя - няма да е лошо авторът на статията да си опресни някои правила относно употребата на пълен и непълен член, щото и българският (а не само българския) правопис изисква това от него.

Прочетох биографията на Jasmuheen в уикипедия, оказа се, че са направили изследване с нея и след няколко дена тя загубила тегло и се дехидратирала толкова, че лекарят казал, че трябва да спрат изследването. На английски биографията е тук: http://en.wikipedia.org/wiki/Jasmuheen. Аз не съм особено убеден, че въпросът е в това на това си ниво на развитие да се опитваме да се откажем от каквато и да е храна. Също така, не мисля, че може да се слага етикет - храна, по-ниско ниво на развитие; без храна, по-високо ниво на развитие. Въпросният човек може и да не яде, но ако е горд заради това или заради нещо друго или дори без причина, ако е властолюбив и себелюбив? Освен това, каквато и диета да следва човек, това не може да бъде извинение, ако той пренебрегва сложните проблеми, които трябва да се решават в живота. Бях на лекция на Х.Р. Манек. Ако той наистина не яде, все пак той обаче не прави много друго, освен да пътува и да изнася една и съща лекция пред всички хора.

Аз познавам семейства, в които е горе-долу обратното - жената е с по-високи духовни интереси и стремежи, а мъжът гледа общо взето да осигури прехраната. Доколкото знам, мъжа можем да съпоставим с ума, жената със сърцето. Вярно е, че в някои от тези случаи мъжете показват известни духовни (морални) качества с труда си, но в няколко случая по-високи стремежи и разбирания съм виждал именно в жените в семейството. Дори съм попадал на случай с мъж материалист и жена, която не е материалист. Трудно ми е да определя доколко такива семейства са щастливи заради жената или нещастни заради мъжа.

Съгласен съм със Sybilla, че паниката не е правилният път към оправяне на ситуацията, нито безцелната критика - такава, която може да доведе само до повече негативни емоции, без да предлага каквото и да е решение на проблема. От друга страна, струва ми се, че част от решението на този и подобни на него проблеми би трябвало да се очаква не от другаде, а първо от преценката, която хората правят по отношение на аргументите, които им се представят. Има аргументи, с които може да се подкрепи директивата. Има аргументи, с които може да се твърди, че директивата е неуместна. Също така, затъмението около тази директива в медиите не може да бъде отречено. Всеки трябва сам да съди по това какво точно е станало, не мисля, че въпросът е в това един човек да убеждава другите колко е безнадеждно положението. Но, например, ясно е, че можеше и по-меко да се разреши проблемът за билките с неясни качества, който е все пак много по-малък от например нарастващия проблем с Е-тата в храните, за който нищо не се прави. Казвам това не за друго, а защото мисля, че когато се внася яснота относно това с колко чисти подходи се действа и доколко това, което се прави, е най-подходящото решение при мотивите, които се представят, то човек може само да си помогне. Това не означава да се паникьосва, но във всеки случай по отношение на средстата, с които се работи и по отношение на това доколко преставените мотиви са истински и единствени, той може само да си помогне, ако има една яснота в съзнанието. Да се каже как стоят нещата не означава да им се дават негативни оценки, както и даването на негативни оценки може да не е достатъчно за постигането на ясно разбиране по един въпрос. Ако може да се използва това, което се случи с билките за продуктивни цели, то например възможно е да се преценят аргументите, които се използват. Ето, например, тази статия, която е много подходяща за такова упражнение, твърди, че някои билки са "опасни". Та така, интересно за мен все още е дали може да се подписва подписката и след изтичането на крайния срок. От там нататък можем да приемем случилото се като едно упражнение за разбиране на това как може да се постига голяма ефективност, когато се действа в една или друга посока, дори и когато резултатите от тези действия не могат да се съпоставят с това, което би се очаквало да се случи, ако се вземат предвид всички аргументи и ако се работи от позициите на хората, които реално са засегнати от тези действия, а не от позициите на една много по-малка част от обществото.