Florestan

Хубави витражи има от тези, които посочваш. Ако сме на японска тематика, ето една рисунка а-ла-витраж от наша художничка: От тук: http://vasilia.hit.bg/g4/japan.jpg

Аз пък ще сложа друг цитат за алкохола, за да внимават днес празнуващите (ако не е Свети Валентин, може да е Трифон Зарезан ) да не прекаляват със средствата за празнуване. Цитатът е от една лекция на Щайнер. Там той е сравнително умерен, като изтъква, че не налагането на един или друг начин на хранене е негова цел, а само това да обясни фактите, като от тях всеки може да прецени най-добре за себе си как да се храни и какво да пие.

Това не е нещо ново, защото такива деца са се раждали и преди, и то не само в Китай (по-скоро повече в другите държави, където е по-силно застъпена музикалната традиция). Много музиканти са абсолютисти, такива са били и много от големите композитори. Може би при надарените деца трябва да се обръща най-вече внимание на две неща - първо, да се подхожда правилно към тяхното развитие откъм духовни факти, т.е. да се обръща внимание на това, което духовното познание може да каже за развитието на детето или дори за конкретни неща от ежедневния живот, които то може да срещне и които могат да заемат едно или друго отношение към неговото развитие или разбиране, в зависимост от това как се интрепретират и как се отнасяме към тях. В тази връзка такива текстове като препоръките на Учителя за педагогиката, както и текстове на други автори с подобна насоченост - стига да се базират на верни духовни факти - могат да помогнат. Второ, важно е може би да се има предвид, че детето понякога само усеща кое е подходящо за него и кое не е. Това обаче не означава то да бъде разглезено. Всъщност, добре е такова дете и да укрепне, но в това отношение може би най-много помага това да се развива неговият начин на мислене, неговата вяра в собствените способности. Не е лошо да се обърне внимание и на развиване на здравето и начина на хранене, но всичко трябва да е с мярка и с времето си, защото родителите на такива деца може много да се вманиачат в подобни препоръки. Често надарени хора на изкуството или науката са имали и по някои не особено здравословни и продуктивни практики, отчасти защото са преживявали тежко нещата около себе си.

Май ме забравихте? За мен това е много важен въпрос. Във всяко едно учение, вяра, религия - понятието Бог е основно. Или го има, или го няма, или има много богове. Къде е приликата и разликата между Учителя и Щайнер по този въпрос? Иначе за Щайнер всичко което пишете съм го чела - има го в книгите, има го и в нета - техния сайт е доста богат (също като Портала )с литература. Но за съжаление нямат вече форум, както писах и не мога да питам. Трябва да призная, че когато сутринта прочетох въпроса, осъзнах, че не ми е много лесно да отговоря. Нямах много време и реших да пиша по-късно. В действителност, въпросът е доста интересен, но тук трябва да спомена, че макар често да използвам цитати от Щайнер, както знаете, и макар че съм чел известен брой негови произведения и лекции, съвсем не мога да претендирам за това, че каквото напиша може да бъде изчерпателно. Например, от петте книги, които се препоръчват да се четат в началото от Щайнер съм чел всъщност само две - и то части от тях. И все пак, моето впечатление е следното. В действителност, както Ани е забелязала, почти толкова често, колкото в беседите на Учителя се говори за Бог, толкова често при Щайнер това е заменено с "боговете, един Бог, божествено". Т.е. при Щайнер наистина много често се говори за различни богове, а когато той свързва това с митологиите на някои народи - и не само тогава - всъщност под "богове" се разбират същества, които принадлежат към някои от по-високите йерархии - във всеки случай, това обикновено са йерархии над ангелите. Естествено, в неговите лекции, от друга гледна точка, централно място заема Христос, за когото Щайнер понякога говори като за един от Боговете - например, той казва, че се е наложило "един Бог" да слезе на земята и да изпита страдания като човешките, за да може да внесе нещо от тук в божествения свят. Мисля, че е ясно, че при Учителя основно място заема по-скоро монотеизма. Струва ми се, че единството при Щайнер трябва да се търси не толкова във формулировката на нещата, а по-скоро в самите му идеи, в тяхната основа и убединение и в тяхната съвместна работа и в това, че за него като че ли е естествено, че когато говори за множеството, то е ясно, че в това множество живее и единство. Но това е мое виждане по въпроса. Сега, конкретно за Бог, който е описан в Стария завет, например, при него е валидно едно разбиране, което наистина може да изненада тези, които четат за първи път това. Яхве, според Щайнер, или по-точно това, което евреите са разбирали като Яхве, е един от седем "Елохима". Той е свързан със земята и е била мисията на еврейството да приеме този Яхве за свой единствен Бог за определения период от време, през който е трябвало да се извърши мисията на еврейския народ. Този Яхве, обаче, е само един от седем Елохима. Наскоро ми попадна книга на един антропософ - Ричард Седън - в която той е събрал предсказания на Щайнер за третото хилядолетие. Наред с другите неща, там се прочита, че хората са загубили през 19-ти век връзката с Яхве, която да им помогне в тяхното развитие. Христос след Възкресението е донесъл силата на останалите шест Елохиими, като мое предположение е, че тази връзка с Яхве в бъдеще може би ще се възобнови - но това е само мое предположение, без да го базирам на някаква информация. Предполагам също, че това отношение към Яхве е започнало да се прилага от евреите от един момент нататък, може би не от самото начало, което се описва в Стария Завет. Но от това, което е написал самият Щайнер, може да се има предвид, че когато той говори за Яхве, той има предвид един от седем Елохима. Толкова по отношение на външната страна на нещата. Опитах се да намеря текст на самия Щайнер относно монотеизма и политеизма и попаднах на следния текст, който преведох от английски: Източник: http://wn.rsarchive....9100612p01.html Мисля, че горният текст, стига да е оригинален текст за какъвто претендира, дава добра представа за становището на Щайнер по въпроса и за изходната му точка. Не бих желал много да спекулирам, но все пак може би мога да предположа следното - Учителя е имал мисия в България и сред славянските народи, а те все пак са прероденото еврейство. От тук е логично той да е застъпил достатъчно добре монотеистичния принцип. Щайнер е работил повече на запад, сред немските народи, които са християни, но преди това са имали собствен пантеон. От тук и неговото предпочитание да обяснява повече политеистични идеи. На чисто мисловно ниво това може би се отпечатва и в по-голямата аналитичност, която той споменава по-горе, но изглежда, че там той говори за аналитичност в по-широк смисъл. Това, разбира се, е мое обяснение и съвсем не мисля, че е необходимо някой да го приема за напълно вярно. Трябва също да отбележа, че горе Щайнер говори за еврейството все още като има предвид еврейската нация, но не споменава духовни прераждания на евреите в други народи и т.н. Освен това, това, което споменах за Яхве и това, което пише за монотеизма са два различни текста, те може да се свържат, но такава връзка не съм направил, защото едното в случая касае въпроса за Яхве като същество, другото за монотеизма като - не съм сигурен как точно да се изразя, но да кажем - като направление въобще. Струва ми се, също така, не е без значение как точно се гледа на горния текст и какво се разбира под някои от неговите идеи, а и с какви други идеи те биха могли да се допълнят. Мисля също така, че не би било лошо да се видят някои цитати от Учителя по този въпрос.

В действителност, изказът на Щайнер може да е малко по-сложен, но за сметка на това ми се струва, че ако този изказ се разбере, той може след това да бъде четен сравнително гладко. При Учителя, за сметка на това, може би се набляга повече на вътрешните преживявания. Много често, едно изречение може да бъде разбрано на едно по-лично ниво само след като човек придобие известна опитност. Естествено, това не отсъства при Щайнер, но като че ли съотношенията между информация и вътрешната работа върху себе си са различни. Щайнер е бил философ, като дори има няколко текста в областта на философията. Най-интересният е може би "Философия на Свободата", в който изразява мнения относно свободата, различаващи се от тези на Сартр и които могат да обогатят разбирането по въпроса. Но също така на Щайнер е присъщ начина на изразяване, характерен за някои немски философи - макар че не стига чак там, където отива Кант в областта на езика. Самият Щайнер в една лекция говори за това как различните езици са приспособени за различни неща и при немския език може да се отдели напълно мисълта от думите, т.е. немският език дава самостоятелност на мисълта. Но от тук идва и фактът, че някои идеи се разбират най-добре на оригиналния немски - дори Щайнер казва, че например хегелианският термин "самосъзнанието на мисълта" може да бъде разбран само на немски език. Това сигурно не е от главно значение при изказванията на Щайнер - той не използва толкова много подобни изрази, но също е ясно, че някои усложнения в речта идват и от това, че той е говорил на немски - и там изреченията са по-дълги, а също редът на мисълта е различен. Във всеки случай, не много отдавна попаднах на един такъв "бисер": Забележително е, че това са само две изречения - и не е много лесно да се разбере какво той иска да каже без следващите три и пояняването на контекста, което те правят възможно. Цитатът е от "Карма на неистината". Той е във връзка с факта, че в миналия век някои окултни истини са били извадени от посветените, за да може да се продължи развитието на човечеството, макар че това са били може би дори крайни мерки. За сметка на това, някои общества са предпочитали да пазят тези истини, но това не е трябвало да се прави от чисто егоистични цели. Също така, хората са достигнали до ниво на развитие, при което те вече имат нужда от ново знание. Това определя известна посока за това знанието да започне да се разпространява извън тайните общества, когато хората са вече готови да го приемат. Добавих това, защото има отношение към последния пост на Мария-София.

Мисля, че досега не съм откривал противоречия между Учителя и Щайнер, но трябва да призная, че те много често се концентрират и върху различни неща, а когато говорят за едни и същи, често ги разглеждат от различни ъгли. Направи ми впечатление един цитат от текста, който е копирала Мария-София: По-скоро ми се струва, че учението на Учителя може да бъде подкрепено от едно разбиране от гледна точка на антропософията. Как точно то може да бъде разбрано в нейната светлина и какво произлиза от това е по-труден въпрос, може би. И още нещо - мисля, че ние можем да го "усетим" и без антропософско познание, а като усетим и разберем учението в неговата собствена светлина с помощта на познанието, което то само носи за себе си. Може би трябва да пиша на автора за тази оригинална "нова" идея, за която той не се е сетил. Шегичка. Досега не съм чел нищо от този автор. Логично е да се предположи, че някой би правил някакви връзки именно между Щайнер и Учителя, след като първи Влад Пашов и Боян Боев са правили това. Във всеки случай, не мога да дам мнение, имайки предвид, че не го познавам.

От това, което чета, остава по-скоро въпросът доколко може да се разчита на този текст от "Изгревът". Защото ако се прочете какъв е бил животът на Ванга, може да се предположи, че тя е притежавала смирение, което много не са могли да достигнат. Не знам доколко можем и да преценим какво е било духовното й ниво спрямо много хора сега или спрямо други личности - дали е два пъти по-високо от нашето или повече или колкото и да е. Това все още не означава реклама за пълната точност на думите й, но ако се изразява мнение за нея е добре да се има предвид колко много е издържала. От неофициален източник съм чувал, че Учителя е казвал, че Ванга е преродената Клеопатра, и по-точно, че това е бил миналия й живот. Колкото по-извисен е духът на човек, толкова по-дълго време той може да стои в духовния свят, без да има нужда от прераджане. А времето между древен Египет и 20-ти век е доста, както и да го гледаме. Ако преценят модераторите, може да сложат последния параграф в една от съществуващите теми за Ванга.

Психотерапия като понятие звучи доста съвременно, за да се съглася, че Учителя "точно такава е провеждал"... Освен това, дори и да се е занимавал с част от проблемите, с които би се занимавала една психотерапия - а струва ми се, с голяма част от тях и не се е занимавал, по причини, които всеки читател може да се опита сам да предположи - то със сигурност се е занимавал и с много други неща. И то, като е имал умения и знания, които съвсем няма защо да сравняваме с тези, които се използват в психотерапията. Един въпрос - не се ли препоръчва на един ученик да не споделя някои неща от вътрешния си живот, освен евентуално да ги дискутира със своя учител? Различни неща са ми попадали тук-таме, но сега не мога да се сетя за конкретен пример. Също така, за да укрепне ученикът, не трябва ли той в един момент да спре да разчита на съветите на чужди хора, които така или иначе не могат да го разберат така добре, както той сам се разбира или дори както близките му хора го разбират, освен ако психиатърът не му стане също близък. Не на последно място, не става ли личността на психиатъра от голямо значение, ако една психотерапия се превърне едва ли не в начална стъпка от духовното развитие. В крайна сметка, във времето, когато не е имало психотерапия пак е имало ученици, които са се справяли със задачите си, а освен това много от тях са разчитали само на себе си.

Някъде бях чел при Щайнер, че човек, който става по-чувствителен към духовното и който върви по пътя на посвещението е изложен на по-големи опастности, отколкото други хора и трябва да се справя с трудности, които при други хора не се появяват. Иначе казано, с по-голяма чувствителност той става по-силно изложен на опасността от негативни влияния. Също така, на едно място той излага някои методи за развиване на способности, като всички те са свързани с много търпение. На едно място, той споменава, че съществуват и други начини, които са по-ефективни, но е опасно те да се прилагат без учител. Също така, на друго място, той пише, че съществуват и други начини, които се прилагат от определени хора, като те дават възможност за някои извънсензорни способности, но тъй като са половинчати като методи, те дават странични ефекти, като например това, че съответната личност става много раздразнителна, започва да лъже и т.н. Струва ми се логично, че такива хора лесно могат да достигнат и до някои отклонения - нямам спомен да пише това изрично, но е близко до мисълта. В този ред на мислите, важно е да се попита човек дали някой път обаче не става въпрос и за хора, които имат добронамерени духовни търсения, но които попадат на неправилните автори - защото самият Щайнер твърди, че такива практики с половинчати методи се използват от някои недобросъвестни хора и се представят за методи на развитие. И така може да се окаже, че поредната книга със заглавие "Как да преобърнем света със силата на мисълта" може да се окаже един от скритите фактори за нещо, което избива след известно време - защото както едно от правилата при езотерично обучение е човек да не пропуска непроверени представи в съзнанието си, то и много книги, които се водят "езотерични" "пропускат" да споменат такива правила - и с пълна сила "помагат" на някои нови и неопитни кадри да "разгърнат" своя "потенциал". Друг е въпросът, че ако почне да се спори кое е правилно и кое не и коя книга е подходяща и коя не - ще се стигне до конфликти и всеки ще твърди, че неговото е най-добро. Алтернативата да се чете само авторът "еди-кой-си" има опастност да клони към фанатизъм, когато последното започва и да се препоръчва. И нещо за Христо - мисля, че с едното писано на съобщение в интернет няма как да се изкупи карма от този род, за която ти говориш. Но жената е дала кратък отговор, а дори и да ти беше писала повече, сигурно пак положението щеше да е неясно. Като ти е казала, че вече са се оправили работите, не се грижи повече.

Весела Коледа и от мен. Един поздрав с произведение на Бах:

Канел (дали да не пробвам с "Канеле" ), Коя точно реч имаш предвид? Защото в действителност в речта, която винаги се пише по интернет - известната "Dissolution speech", няма такъв текст. Ако човек я прочете, би казал, че Кришнамурти не е казал това. Само че има нещо, което трябва да се вземе предвид. Тази реч започва с думите: We are going to discuss this morning the dissolution of the Order of the Star. Many people will be delighted, and others will be rather sad. It is a question neither for rejoicing nor for sadness, because it is inevitable, as I am going to explain. Това означава, че най-вероятно Кришнамурти е обявил, че не е този, за когото се опитват да го представят, преди тази реч и още в началото на речта вече е било ясно, че той ще прекрати дейността на ордена. Следователно - най-вероятно той е казал това в друга реч преди тази. Само дето другата реч засега не се намира. Но напълно сигурно е, че я е имало - може да е било само кратко съобщение - защото абсурд е на церемонията по представянето на Кришнамурти за това, което той отрича, че е, той да започне речта си от средата - "Ще дискутираме разпускането на ордена на звездата". Ясно е, че преди това той е казал и нещо друго и хората са знаели вече, че той се отказва по времето, когато е започнал "dissolution speech"-а си, защото е изключено това да му е било първото изречение. Представяте ли си само картинката: идва Ани Безант да му сложи лавров венец и казва: "А сега ще говори К., когото ние обявяваме за ..." и той казва в началото: "Сега ще дискутираме прекратявянето на дейността на ордена на Звездата."

В действителност, сексуалност и любов са две различни неща. Също така мисля, че дори трябва да се прави разграничение между сексуално - в смисъл на "порнографско" - и еротично в изкуството. Последното всъщност като че ли много често всъщност няма сексуално влияние, така да се каже - може би това е едно разграничение. Т.е., както ще кажете за това, че еротичното изкуство пресъздава еротиката, но не поражда сексуално влияние? Или май е малко тясно? Geotoni, можеш ли да дадеш източник за цитата?

Ако искате, да направим разграничение между еротика и сексапил или сексуалност. Така става ли? Ето, последната снимка по отношение на светло-сенките никак не е лоша, направо си е еротична и сигурно може да се нарече изкуство. От такава позиция, не бих се съгласил с предупреждението на Станимир, но той все пак има право да спори относно онова малко надолу и вдясно - там еротичното може и да не е само еротично - за някои.

Ето няколко картини на нашата млада художничка Василия Стоилова: Както сигурно се вижда, днес съм в синьо настроение. Източник: http://vasilia.hit.bg

Тази тема е забавна. Христо, накрая успя да ни навиеш да си пишем за мацки, а Едно време, в една далечна галактика... и аз имах склонност да се увличам по някакъв сравнително клиширан тертип за красота - например, по известни модели, блондинки норвежки тип и т.н. Всъщност, дойде момент, в който това направо ми писна - защото тия критерии не са никакви критерии. Меко казано, това дали една жена е хубава не би трябвало да зависи от някакви фиксирани нормативи и те всъщност нямат никакво значение, когато се разглеждат поотделно, защото въпросът е как си взаимодействат. Жената може да е с идеални мерки, с добра височина, с еди-каква си коса, овална форма на лицето, устни не-знам какви и т.н. и може да е пълен крокодил...както се вижда от някои снимки на някои конкурси. А може много от тези неща да са съвсем различни от идеалните и пак да има много повече излъчване. Всъщност, дори не съм сигурен, че ако се помисли от по-окултна гледна точка, тези критерии са истински и всъщност трябва да се взимат за правилните. Например - не малко от тези жени искат някаква лесна печалба, суетни са и може и да не са интелигентни - за това си има други конкурси, но не е задължително да не са интелигентни - и това все пак би трябвало да има някакво отражение в тяхната фигура, в техните лица. Ако се направи френологичен анализ, не съм сигурен какво ще излезе - не всички от тях имат високи чела, например, и т.н. В този ход на мислите бях стигнал веднъж дотам, че с един приятел си говорихме по подобен на този въпрос и аз стигнах до следното сравнение - ами, ако сравним например две кучета, един породист ротвайлер и едно куче мелез, може последното да е по-симпатично като изражение, макар че първото отговаря на някои критерии значително по-точно. Това не означава, че тези критерии са правилни, в известен смисъл те са лични за всеки един човек така, както някои предпочитат банани пред портокали и други предпочитат портокали пред банани. Следователно, казах аз тогава, може на някой човек едно куче мелез, ако то е симпатично - а има такива - да изглежда по-красиво от един породист ротвайлер. В такъв случай, такъв човек въобще няма да съжалява да си вземе такова куче мелез, а не един породист ротвайлер, макар че последното се води, че е от класа. А щом такова нещо може да стане с кучето, което си го гушкаш вкъщи и с което си играеш, защо да не може да се касае и - за една жена?

По отношение на страданията на Иисус, мисля, че Учителя е говорил за страдания на Иисус в някои беседи. Може да се потърси и да се намерят такива текстове. Не си спомням напълно точно дали е уточнявано, че е било на кръста. Мисля, че дори е говорил за това, че Иисус все още страда. По отношение на страданията на светците, струва ми се, че те не могат да бъдат напълно обяснени така, както на слепия не може да се обясни напълно това, което вижда зрящия човек. Дали са ги преодолявали с воля, дисциплина, любов и точно как и каква комбинация от последните - доколкото ние можем да мислим така - това ми се струва, че не може да бъде обяснено добре, най-много да се обясни приблизително. По отношение на кръста и страданията там, мисля, че Щайнер е говорил за страдания на Иисус на кръста, но той говори и за страдания на Иисус преди това. Още преди това, Иисус е изпитвал силна физическа болка, която се е увеличила. Мисля, че най-големите страдания, които Щайнер описва, са свързани с начина, по който той е преживявал вътрешно съдбата на човечеството. Ако имаш интерес, прочети някоя от книгите на Щайнер върху евангелията - аз съм чел тази за Евангелието на Марко.

Ако съществува страхопочитание към религиозни предмети, то, мисля си аз, може да се дължи на много неща, в зависимост от ситуацията. Може човекът да е просто суеверен. Може дори да не е и суеверен, а да има уважени към хората, които изпитват такова страхопочитание. В такъв случай, сигурно той няма да изпитва страхопочитание към предмета, но все пак няма да си позволи да прави всичко с него. Може човекът просто да не е сигурен какво отношение да има към такъв предмет. Може и да е възпитан така. Въобще, има много възможности. Това за случката в гората може и да е така, макар че сигурно човекът не само с тази си постъпка си е докарал това. Някой път такива постъпки са резултат от по-предишни постъпки и т.н. Въобще, личният ми опит е, че такива ситуации и проблеми се осмислят по-трудно, ако човек тръгне много да ги мисли и да си вади заключения предварително - за да се опита да провери доколко може да "разбира" такива и подобни духовни въпроси (изполвам думата, която ти използваш за темата), то той може и да извади прибързани заключения и също така да си вкара някое и друго суеверие. Не знам доколко е добре да се отдава значение само на някакви предмети и т.н. Дори и да има такива енергизирани предмети, във всеки случай не мисля, че се касае само до предмета. Въпросът ме навежда на една мисъл. Виждам, че използваш думата "духовен" по много начини и с много значения. Първо, въпросите, които задаваш не задължително може да се окачествят просто като "духовни" въпроси - някои например може да се приемат по-скоро за религиозни такива. Също така, тук използваш думата духовен, за да окачествиш човек - но под "духовен" човек много хора разбират много различни неща. Като говорех веднъж за атлантите и за това как те са имали по-силна връзка с духовния свят, получих контра-въпрос за това дали обаче трябва да се каже, че те са по-духовни от нас, защото всъщност в някои отношения са били доста недуховни - християнството още не е било дошло при тях в този вид, в който то е дошло през четвъртия следатлантски период, освен това знаем как е завършила цивилизацията им, а в някои книги за тях пише и описания - "така живееше човекът в атлантида, като в материално отношение предимно се грижеше за това как се храни, спи и т.н., а някой път, макар и рядко, мислеше." Дори може да се каже, че са нямали морал и съвест, а вместо това са разчитали на тази връзка с духовния свят. Та така, аз лично не мисля, че може да се каже, че атлантите са били по-"духовни" от нас, но че са имали по-силна връзка с духовния свят сигурно е било вярно. Та, в днешно време вече думата "духовен" може да означава много неща. За голяма част от хората като че ли "духовен" означава по-скоро съвестен, морален - това се използва все още широко, макар че практически миналия век изглежда, че е било по-добре прието и е било свързано със смисъла, който се влага в думата "духовен" и от църквата - там преди се набляга на това човек да е съвестен или морален, когато се говори за духовност - но вече какво е положението в църквата сега няма да коментирам, за да не се отклоня от темата. Та това е един смисъл на думата духовен - съвестен и морален. Струва ми се, че днес по-скоро може да се наблюдава почти обратното значение - "духовен" в смисъл на човек, който търси духовното. Интересно е, обаче, че такъв човек може всъщност дори да излезе недуховен по първото определение - ако търси духовното само поради егоистични цели (а между другото, някои автори предупреждават, че егоизма също може да води към окултизъм, като това обаче обикновено не свършва толкова добре, ако не се овладее), също ако го търси само от известна суетност. Като че ли днес най-вече подразбираме под "духовен" човек, който прави и двете - търси, занимава се и има интерес към духовното, като също така е съвестен и морален, но принципно погледнато, значението на думата може да лавира между тези две крайни значения. Също така и това какво разбираме под "духовни" въпроси - въпроси, които касаят вътрешната духовност ли или въпроси, които касаят факти от духовния свят - последното може да касае и сънищата, и чушките, и мустаците и т.н. теоретично погледнато... Казвам това не като нов въпрос, а по-скоро искам да отбележа колко много неща може да означава думата "духовен" днес - и не винаги когато се употребява, тя означава всичко това, а и не винаги разграничението е подходящо и точно - някой път се използва първо едното значение, после се правят изводи от това така, сякаш е употребено второто значение.

Библията не е антивегетарианска, даже напротив. Има по нета разни там обяснения за това кои части от Библията - особено има такива в Стария Завет - може да се използват в полза на вегетарианството, ако искаш провери. Например, Пророк Даниел е отказал да яде месо. А иначе, ако си спомням добре, в Откровението няма такъв цитат за месо - той е за хора, които вършат чудеса, но не и за хора, които са вегетарианци. Освен това, четох някъде, че в някои преводи на части от библията са заменяни думите "храна" от оригинални езици с думи като "месо", само че не навсякъде има такива заменяния сигурно. Въпросът за това е сложен, обаче, и не мога да кажа нищо категорично. Предполагам, че това не включва рибата, но рибата е особена категория. Тая работа с преводите на Библията и с това какво трябва да се разбира от различните й части има много интерпретации. Има например една група евреи, които са вегетарианци, защото смятат, че има един цитат от Стария Завет, според който трябва да са вегетарианци. Другите евреи цитират други места. Не на последно място, Христо, трябва да се има предвид, че много автори говорят за това как не всичко в Библията трябва да се взима буквално. По-точно казано - някои от нещата са описани на физическо ниво, други на ниво духовен свят. Не всички цитата могат да се разбират само буквално. Ако искаш повече информация, вземи някоя от книгите на Щайнер върху някоя книга на Новия Завет или пък Влад Пашов върху същата тематика (например в поредицата "Пътят на Бялото Братство през вековете в книгата, която говори повече за християнството). Също така, Учителя обяснява понякога моменти като тези в беседите - например, как трябва да се разбира това, че човекът от някой цитат в Библията е куц, сакат, сляп и т.н. Така че не всички детайли трябва да се взимат буквално така, сякаш е валидно само за физическия свят, но според автори като Щайнер и Влад Пашов, тези детайли в Библията са верни в един или друг смисъл. Но човек може постепенно да увеличава своето разбиране по въпроса.

Сега забелязах, че гобленът на Елф прилича много на една картина, която бях видял на една изложба.

Аз тая книга съм я чел. Бих препоръчал на всеки, който я пипне, да я чете предпазливо. Не знам дали тук е мястото да я коментирам, но ако някой сметне за добре да премести коментара - нека го направи. И все пак, бих искал да споделя впечатления, защото тя има известно отношени към темата, макар че от това как я преценяваме не можем задължително да имаме правилна преценка и за проблема, който се обсъжда тук. Та за книгата на Ян Ван Хелзинг. Тя е особено интересна за мен с това, че доколкото той се представя като розенкройцер и християнин, дотолкова се застъпват всъщност предимно тибетски идеи и нагласи от рода на "към старата Атлантида, където беше най-добре и хората бяха - ами два пъти по-големи и силни..." Също така е интересна с това, че цитира много уважително Блаватска и Щайнер за някои работи (например за описанието на Атлантида), само че като стигнем до "новото", което той има да ни каже, то се оказва в конфликт с много от нещата, написани от автори като тези двамата, например в раздела за боговете и създаването на света от един момент нататък се разбира, че не става въпрос за богове, а за извънземни (според Ян Ван Хелзинг то е едно и също) и също така той поддържа тезата, че шестата раса ще дойде от... Китай. Който е чел някои книги на Щайнер по темата може да каже със сигурност, че последният, когото Хелзинг така уважително цитира, никак не е застъпвал идеята, че боговете са извънземни, които си вършат "божествените" работи на физически план, само че на други планети, и долитат до тук с летящи чинии, а също така, че последният не е смятал, че шестата раса ще дойде от Китай. Възможно е да се намери изречение, което извън контекста да звучи като "на изток ще се образува шестата раса", ама да не ви напомням какво е изток спрямо една Германия, а също така да не обяснявам кои други държави се намират до или - за да спестим заобикалките - над Китай. Макар че съм написал този коментар, също така не изключвам възможността в книгата да има верни данни и информация на някои места - може би дори и за банките.

На въпроса има ли масони или няма, един близък човек например познава двама, които са твърдяли, че са масони. По определения в мой преден пост, първият човек - жена - би трябвало по-скоро да се категоризира като "нула", т.е. човек, който изпълнява определени неща, след като е бил убеден по някакъв начин, че те са полезни за някои, много хора или може би за човечеството въобще. Доколко това е така, не е ясно, но две неща са ясни - жената си мисли и се е опитвала да убеди този мой близък човек, че има смисъл в това, което прави и че то е специално, съответно показала тук таме някои картинки, фигурки и т.н., като очевидно е смятала, че това има особено значение и е нещо специално. Тук няма да цитирам точно, но Щайнер казва в една лекция, че много от фра-масонските ритуали и символи са остатъци от древните мистерии, но че на тях сега се гледа повърхностно и вече са загубили своя смисъл. Дори и в благотворителните им кампании има принципи, които се разбират повърхностно и които всъщност в началото са имали друго значение. То не е казано, че в тази тема трябва да цитираме само този автор, но той май наистина е писал немалко за разните масони и тайни братства. Между другото, както съм писал, не съм сигурен дали правим в тази тема разлика между масони и тайни окултни братства. Последните са от най-разлино естество, ако се съди по това, което се е писало за тях. Тази "масонка", за която говоря, изглежда с светска насоченост от описанията. Та другият, когото този мой близък познава е с по-сериозни претенции, той е американски евреин и казал някакво двуцифрено число за своята степен, имал големи възможности във финансово отношение и, честно казано, неговото описание не ми създаде впечатление за кой знае колко отдаден на високи етични принципи човек. За него нищо не мога да кажа, все пак, не го познавам. Но за мен е факт, че има истини и полуистини и когато на някого му кажат едни полуистини, той може наистина да им повярва и да сметне, че ако работи в направлението, което се диктува от тези полуистини, той може да свърши някаква важна работа - макар и много често да не разбира докрай смисъла и последствията от тези полуистини. Те могат да бъдат точно полуистини, т.е. да имат нещо вярно и от там да черпят известна сила - защото може да има нещо вярно и известен смисъл в това, което се предлага, ако то се изложи по подходящ начин - и ако някои други детайли и по-широки разбирания, изискващи много повече знания и по-критична оценка се прикрият, например. Това не задължително означава, че ако на една планета теоретично има масонски организации, всички те винаги правят точно това но...това е теоретично, а практически не се наемам с оценка.

правото на избор никога не отпада като възможност за човека ; добавям един цитат oт Рудолф Щайнер "Легендата за Храма. Свободното масонство и сродните окултни движения": Да, относно този въпрос наистина има няколко източника, които могат да се цитират от Щайнер - "Философия на Свободата" и "Свобода и Необходимост" също имат много информация. Ето няколко цитата от втората книга: "Разглеждайки още веднъж една толкова забележителна фигура като например Гьоте, който влезе в световната история и за когото бихме казали: Ето, ако проследим възпитанието на един такъв човек като Гьоте, ще установим как Гьоте се издигна до висините на своето творчество благодарение на импулсите, които го насочиха да напише своя "Фауст" и другите си съчинения, както всичко това, което Гьоте създаде, малко или много е резултат от неговото възпитание... Но виждате ли, ние бихме могли да сторим това и по друг начин: Можем да проследим например развитието, цялото духовно развитие на 18. век; вземете отделните подробности от това развитие, вземете например обстоятелството, че преди Гьоте да е мислил за някакъв "Фауст", Лесинг вече е проектирал един Фауст, един Фауст вече е съществувал. Или с други думи: Мисълта за Фауст е възникнала от духовните проблеми, които са занимавали човечеството, идеята за Фауст е възникнала от самите духовни импулси. Нека добавим, че когато разглеждаме Лесинговия Фауст - а има и много други поетични творби върху Фауст - когато разглеждаме всички тях, бихме могли да обобщим: Всички те ни отвеждат до Фауст. Сега ние бихме могли, така да се каже, да оставим Гьоте встрани и въпреки това пак ще стигнем до Фауст като до един вид необходимост... Нека да се изразя по друг начин: Дори ако франкфуртският съветник Каспар Гьоте и съпругата муне бяха родили сина си Волфганг или ако синът Волфганг би умрял веднага след раждането - както знаете, той се е родил много трудно, напълно посинял и без малко щял да умре след раждането, все пка няма никакъв съмнение, че поетична творба, подобна н "Фауст", така или иначе щеше да възникне, макар и от друга втор. Или ако Гьоте би живял в 14.век, нали така, той положително не би написал никакъв "Фауст". Всички тези предположения са нереални. Но все пак рано или късно човек трябва да се замисли върху подобни въпроси, върху подобни предположения, за да види реалния образ на нещата. Следователно сега вече бихме могли да поставим въпроса: Действително ли Гьоте създава "Фауст" по своя собствена воля, т.е. в свобода, както впрочем и цялото си творчество, или пък в основата на всичко е налице една безусловна необходимост? Скъпи мои приятели, най-голямата свобода е налице тогава, когато човек върши това, което е световноисторически необходимо!" За по-голямо обяснение по-добре прочетете книгата... Ето още един интересен цитат: "Виждате ли,когато човекът е максимално ограничен и впрегнат в необходимостта по отношение на това, което той върши със своето физическо тяло, или вобще на физическото поле, тогава неговото етерно тяло е най-свободно: тогава то е оставено напълно на самото себе си. А по отношение на всички онези процеси, при които етерното тяло попада в една абсолютна необходимост, там онова,което човекът предприема на физическото поле, е белязано от свободата. Следователно когато физическото тяло е подчинено на някаква необходимост, етерното тяло притежава същия размер на свобода и, когато етерното тяло е подчинено на някаква необходимост, онова, което се отнася за физическото тяло, има определен размер на свобода." Въобще Щайнер твърди, че съотношението между свобода и необходимост е нещо като 50 на 50, но по много различни начини в различните взаимоотношения. Също така и по отношение на времето - ако човек е бил свободен в избора си, после трябва да приеме известна необходимост, създадена от това свободно действие, например. Модераторска бележка: мнението е преместено от тук.

Здравей Ели, Благодаря за поста, защото ми помогна да видя, че имам фактологическа грешка. Цитатът е от тази книга, но тя не е на Боян Боев, а на Влад Пашов - някои сигурно са наясно с това. Така и не успях да намеря опцията за редактиране този път, затова го пиша тук. Това на Сергей Прокофиев звучи интересно. Теософското движение предимно сякаш обяснява "Запада от гледна точка на Изтока", а той изглежда се опитва да прави обратното. Остава да се напише "Запада и Изтока от техните си гледни точки" Това като шегичка. И вече малко по-сериозно, Lucius, това, че масонството е етична система малко трудно го разбирам - етичното е преди всичко лично, не е ли така? Етична система може да има и извън каквато и да е група. Поне аз не съм сигурен доколко група хора може да развие повече една етична система от това, което може да развие всеки индивид - етичното е във всеки индивид, във всеки един от нас, то започва от там. Естествено, то започва още от възпитанието и т.н., но приемането на етична система при влизането в една група - това по-скоро не ми изглежда логично. Логично ми изглежда обратното - създаването на група спрямо вече приета етична система. Освен ако системата не е "аз на тебе, ти на мене", но ще трябва да определим какво е етично. Това не означава също така, че всички масони са "антиетични" или нещо такова, разбира се, но аз лично не разбирам защо от самото масонство би могло да идва каквото и да е етично.

Здравей и от мен, Etsy, Ето какво мога да споделя с теб по този въпрос, но преди това да те попитам: колко точно месо ядеше преди това и беше ли месото една по-голяма част от менюто ти? Значи по отношение на това дали ти се яде повече, защото не ядеш сега месо, бих казал, че най-вероятно причината е в промяната на баланса на различните хранителни вещества в менюто ти - преди си яла месо, от което си си набавяла повече протеини, мазнини, желязо и соли. Това, от своя страна, е блокирало апетита за въглехидрати от различен тип, което включва както фруктоза, така и захари и подобни добавки. След като си спряла да ядеш месо, може би не си се опитала да си набавяш същото количество протеини, мазнини, желязо и соли, а си преминала на храни, които съдържат повече въглехидрати. При вегетарианските храни има повече, които съдържат въглехидрати и хората, които ядат месо не се сблъскват с този проблем, освен ако не си падат специално по сладкишите, например. Но много от вегетарианските храни имат повече въглехидрати, също могат да имат повече захари, а това от своя страна може да накара човек да има глад по-специално за храни, богати на въглехидрати - и от храните, които той би тръгнал да яде на пръв поглед като вегетарианец, 2 от 3 може да бъдат по-богати на въглехидрати и съответно да събуждат повече глад. И така, бих искал да те попитам какво по-скоро ти се яде - сладкиши, хляб, ориз и т.н. или например плодове, зеленчуци. Освен това, никак не е без значение дали ядеш сирене и яйца - пишеш, че си спряла месото и сигурно не си спряла другите неща. Ако имаш глад повече за храни с повече въглехидрати, бих препоръчал да промениш баланса на съставките в менюто си и да видиш какъв ефект ще има - храни с повече протеини са бобовите култури, включително соята (но генно-модифицирана аз лично я избягвам, а мисля, че има такава), сусамът (и сусамовият тахан), ядките, както споменах сиренето и яйцата - според това как се чувстваш. Имаше период, в който спрях да харесвам яйца, този период мина засега. Също, добре е да се консумират спанак, къри (заради желязото), евентуално други зеленчуци по вкус. Бих ти препоръчал също, ако ти се ядат по-специално сладкиши, да се опиташ да ги замениш с плодове или мед. Житните култури, оризът, картофите и овесът не би трябвало да са проблем, стига да са качествени. Има вероятност също така след като си спряла храните от месо да се опитваш да ядеш повече някои полуфабрикати, защото сигурно все още не си свикнала с това от къде да си набяваш най-подходящите вегетариански неща, а такива полуфабрикати съдържат някои подобрители на вкуса, които създават чувство на глад в мозъка, за да може на човек да му се струва по-вкусно яденето. Това се прави от някои фирми, защото иначе съставките на тези храни никой не би харесал без такива "подобрители", също така се е правело от някои китайски ресторанти, които уж са ги затворили. Затова с купешките неща трябва да се внимава малко. Хората, които ядат месо вместо това, може да нямат този проблем, ако не ядат и други храни, но пък месото е по-токсично. Аз съм вегетарианец някъде от 5 години и бих казал, че ми трябваше време, докато се нагодя, но не си мисли, че ако има проблем, той задължително ще остане така. По-скоро трябва време за адаптация. В началото и на мен ми се ядеше повече, след една година дори беше обратното - можех да ям много малко, после консумирах какви ли не храни от тези, за които писах и сега горе-долу имам представа какво да консумирам, така че да нямам проблеми, но и да мога да се присъединя например в някоя компания с приятели, като в момента не консумирам повече, струва ми се, отколкото когато ядях месо - почти винаги обратното, но зависи от това какво точно ям. Ами това е като цяло картината и това, което мога да споделя по отношение на моя опит, другите да допълнят или ти питай по-конкретно. Във всеки случай се радвам, че опитваш вегетарианския режим на хранене.

Тъй като написах едно мнение в което направих разделението между Бялата ложа и противостоящата й черна, исках да изложа и един цитат, който обяснява какво точно имах предвид, когато направих разграничението между двете: В светлината на написаното по-горе, което взех от "Историческият път на Бялото Братство през вековете", том 3, на Боян Боев, исках да поясня какво имах предвид и в какъв смисъл употребих думите. Все още нямам отговор на въпроса някой знае ли нещо повече за това под какво влияние е бил Николай Рьорих. Аз лично на два пъти попадам на информацията, че Учителят е забранил да го четат, единият път беше в този сайт. Дали и други имат такава информация?