Florestan
-
Общо Съдържание
231 -
Дата на Регистрация
-
Последно Посещение
Съдържание Тип
Профили
Форуми
Блогове
Статии
Молитви от Учителя
Музика от Учителя
Мисли
Галерия
Каталог Книги
За Теглене
Videos
Мнения добавени от Florestan
-
-
Ето един повод да си зададем въпроса в заглавието на тази тема - колко от вас знаят, че на 01.01.2014 г. изтича мораториум върху промяна на Конституцията, която е била направена през 2005 г., даваща разрешение на чуждестранни фирми и граждани да закупуват свободно българска земя? В неделя имах възможност да разговарям с човек измежду хората, протестиращи против това - според това, което той ми обясни, така се създават редица потенциални опасности за страната ни. На първо място посочи за пример Палестина, чиято земя е била изкупувана масово от Израел, след което собствениците на тази земя са поискали да получат суверенитет и да отцепят цялата тази територия от държавата. Също така, оказва се, че не са малко държавите, в които има достатъчно хора, които могат да си позволят да купят големи територии за кратко време, дори не само заради ниските цени (а такива са те у нас) - само един пример са арабските емирства (този пример е даван в малкото статии, излезли по темата). Що се отнася до това как е в другите държави - повечето други държави имат различни мерки, чрез които ограничават купуването на земя от чужденци. Например, в Италия само 15% от земята може да бъде закупувана от чужденци. Доколкото разбрах, наскоро в Полша е имало риск от подобна ситуация, но под натиска на протести политиците са гласували забрана за продажбата на земя на чужденци. От това, което видях в неделя, мога да кажа, че протеста по този повод не бе по-силно посетен (а по-скоро бе обратното) от другите останали протести срещу настоящите управляващи, макар че на мен ми се струва, че от всички каузи тази може и да се окаже най-заслужаваща внимание. Няколкото човека, организирали протеста, раздаваха листовки на случайни минувачи. Човекът, с когото говорих, сподели, че те се опитват да правят това и в свободното си време, като засега са използват главно този метод и фейсбук, за да информират колкото се може повече хора по въпроса (във фейсбук има група).
Личното ми мнение е, че тази кауза заслужава да й се отдели внимание (най-малкото, тя заслужава повече гласност). Също така, ако се окаже, че това е един потенциален проблем, то не е останало много време за действия, а дори първите две стъпки - информирането и осмислянето на ситуацията - в момента протичат със сравнителни бавни темпове. Естествено, това се случва и заради многото и най-различни протести, които бяха организирани в последно време - така за много хора, минаващи през площад "Н. Събрание" ми се стори, че това беше просто следващият, едва ли не рутинен протест. Доколкото съм успял да си изградя мнение, този въпрос сам по себе си, обаче, никак не е рутинен и макар и един сред много други може би наболели въпроси около решенията на нашите управляващи, е от първостепенно значение за бъдещето на страната. Що се касае до включването му тук, смятам, че заслужава отделна тема. Ако имам достатъчно време и се окаже, че и други мислят така, ще се опитам утре да пусна такава.
-
Ще използвам възможността отново да поканя на концерт – този вторник (18.06) от 19:00 в залата на втория етаж на ул. Раковски 108 ще свиря заедно с нашия цигулар Владимир Атанасов, който дълго време живее във Франция. Ще изпълняваме произведения от френски и славянски композитори за цигулка и пиано – Пуленк, Балакирев, Сен-Санс, Масне, Скрябин, Дебюси, Виенявски.
-
Здравейте,
Още един мой концерт, на който мога да поканя - утре (събота) от 11:30 ще свиря програма с клавирни произведения на Франц Шуберт. Концертът ще се състои в залата на Музикалната Академия на адрес бул. "Ев. Георгиев" 94. Вход свободен.
-
Беше ми дошло на ум да пиша относно това, че в момента има различни мнения по отношение на последствията от месния и вегетарианския режим на хранене, но също така ми харесва и това, че освен на чисто фактологично ниво, Ворфакс иска да разгледа този въпрос от една по-скоро принципна позиция. Струва ми се, че той се е съсредоточил върху тази част от проблема, която не е концентрирана около това коя диета е по-здравословната само в някакъв конкретен аспект, а по-скоро изхожда от по-общи съображения за това, което в биологията се нарича “филогенетична определеност”, т.е. определеност, която е плод на историческо развитие. Затова ми се струва, че част от неговите съображения са актуални въпреки някои от отговорите по-горе, а и поради това, че могат да имат отношение към една по-неутрална позиция, също така мисля, че напълно си заслужава те да бъдат обсъдени. Но ето какво бих задал в този случай като контра-въпроси.
Първо, дори и да приемем, че сегашната ни природа е на всеядни животни - което не всички учени, разглеждали темата, са готови да приемат - защо това трябва да означава, че трябва да продължим да вървим по същия път, а не да се стремим да променим този път, по който вървим? Второ, откъде сме толкова сигурни, че е правилно да разглеждаме въпроса за храната на човека, взимайки предвид като примери животните - доколко сме сигурни, че това, което е валидно за тях, може напълно удачно да се пренесе в разглеждането на нашата собствена ситуация, без да има несъответствия, които да се окажат с важни последици? Трето, доколко сме сигурни, че именно на месото трябва да припишем определени заслуги и доколко можем да сме уверени, че няма други начини да се постигнат същите резултати без месо?
Ясно ми е, че тези въпроси без допълнителни разяснения могат на пръв поглед да изглеждат като нещо, което, погледнато от позицията на човек, приемащ известни твърдения за истини, само отхвърля себе си и дори няма нужда от оборване. Но е също така факт, че вече доста се спори по не един и два въпроса и например отговор като "ми то е ясно, че нищо друго няма същите органични съединения, които се съдържат в месото, в същото количество" също може да се окаже по-малко убедителен, отколкото би изглеждал за някои на пръв поглед (ако се чете горната статия, излиза, че това не е аргумент, но както вече казах, тук няма да се концентрирам основно в такива аргументи). С две думи, нещата рано или късно опират до това кое в крайна сметка е вярното, защото защитниците на тезата за месоядството често твърдят, че е вярно едно, а тези на вегетарианството твърдят обратното. Мисля, че по отношение на фактите може да е добре дискусията да продължи да се води в по-големи детайли в друга тема, тъй като тази по-скоро разглежда въпроса от принципна позиция. Затова ще се опитам да се насоча по-скоро към принципните положения, въпреки че рано или късно става ясно, че не говори ли се за тази тема, не може да се избегне въпроса как всъщност стоят нещата с единия и с другия режим на хранене.
И така, какво всъщност имам предвид: какво всъщност означава това да кажем, че нашата природа е на едни или на други, на месоядци или на вегетарианци? Не може ли да се случи в природата един животински вид да промени своята природа (ако наречем така съвкупността от характеристики, свързани с начина му живот, например)? Естествено, ако приемем теорията на Дарвин, това се е случвало не веднъж, а милиони и повече пъти, защото в крайна сметка само така е могло да възникне разнообразието в природата - т.е. еволюцията в крайна сметка е изисквала от различните видове да променят различни характеристики на начина си на живот, за да се адаптират, нали така? Иначе според същата теория щяхме да сме все още едноклетъчни, които не изменят на природата си? Следователно, ако решим да наречем начина, по който се храни все още по-голямата част от човечеството “природа” на това човечество, кой е казал, че тя не може да се промени и че не трябва да се променя? Доколкото знам, никъде не съществува "морален" кодекс за видовете, в който да пише, че е неморално да се видоизменят. Същността на цялата тази идея може да се изрази и така: защо трябва да изхождаме от това какви сме в момента; какво ни пречи да изхождаме в постъпките си от това към какво искаме да отидем? Защо трябва да приемем това, което тук условно нарекохме наша "природа" като нещо непроменливо и защо трябва да считаме, че е редно да не го променяме?
Естествено, по отношение на това какви искаме да бъдем, логично е да се помисли и за последствията. Тук едното твърдение, което Ворфакс е използвал в полза на месоядството е, че то е направило месоядните животни по-умни. Редно е, обаче, да се споменат тук следните контра-аргументи: първо, не е все още доказано, че няма начини да се постигнат същите резултати и с други храни, различни от месото; второ, за мен лично примерите не са напълно убедителни (все пак, в уикипедия пише, че шимпанзетата се хранят "предимно" с вегетарианска храна, въпреки че само авторът на статията може да знае какво точно е имал предвид с това, ако и той е бил наясно изобщо...
; между другото, подобни на маймуните са и прасетата, които, обаче, поне в селски условия рядко се хранят с месо; а макар, че трябва да призная, че кучетата и котките са наистина едни от най-умните животни, има и други умни животни вегетарианци - слона, например, както и коня, който може и да не може да се мери с кучето, но също е едно умно и дресируемо животно); и трето, както споменах по-горе, не може да сме сигурни, че това, което е валидно за животните, е валидно точно по същия начин и за човека.Тук е мястото да спомена, че спори ли се по такива въпроси, рано или късно се стига до това дали те се разглеждат от една по-скоро материалистична позиция или от позиция, която позволява възможността да са верни и твърдения, различни от тези, които могат да се достигнат само с материалистично мислене. Тук трябва да направя допълнението, че твърдения, различни от материалистичните, не задължително трябва да противоречат на едно научно мислене, а могат да бъдат и в синхрон с него. Няма да се впускам сега в по-подробна дискусия за това, но се надявам следните разяснения да покажат какво имам предвид.
Ако разглеждаме въпроса за месото от чисто материалистична позиция, ние бихме казали: то има тези и тези органични съединения в себе си, те са в тези съотношения и т.н. и съответно многото белгъчини, амино-киселини и т.н. допринасят за развитието на мозъка. Дори и да приемем това (тук ще оставя настрана въпроса за това дали приемаме или не в чист вид теорията на Дарвин за еволюцията и дали не може да се мисли и за по-сложни каузални връзки от тези, които описвам), трябва да признаем, че ако само сравняме субстанции, нищо не пречи да се набавят тези субстанции от други продукти, стига да знаем как. Ето, например, соята и някои други продукти имат всички амино-киселини (въпреки, че ако един продукт няма всичките, нищо не пречи при комбинацията му с няколко други пак всичките да се съберат), освен това имат също така сравнимо съдържание на протеини. Ако пък приемем, че не искаме да се отказваме от мляко/млечни продукти и/или яйца, то имаме също продукти, сравними с месото. И тогава става логично - маймуната може и да не могат да си отгледат соя, а също така биха се затруднили с това да издоят цяла крава (в случая с маймуните може би трябва да се говори за биволица
), същото важи и за други животни, които са вегетарианци (кравите не си пият млякото една на друга всеки ден) и може би за това се е стигнало до това разпределение между вида храна и умствените способности на животните, при все че, както казах, връзката не е изцяло еднопосочна, а е само донякъде в полза на хищниците (а и трябва да признаем, че има и глупави месоядни животни). Но това, че тревопасните животни не могат да си набавят храна, сравнима с месото, съвсем не означава, че човекът не може да го направи с подходяща растителна храна (което е и една от тезите, които използват поддръжниците на вегетарианството, в крайна сметка), следователно този проблем може би не би трябвало да съществува за него. Ако ние тук бихме държали, че неговата природа е да бъде месояден, то въпрос е все пак доколко има смисъл да говорим изобщо за такава природа, ако наистина друг вид храна може да свърши реално същата работа (по отношение на въпроса за "природата" на човека други учени, защитници на вегетарианството пък използват следния аргумент: ако сравняваме например дължината на храносмилателното система към височината на човека, тя е много по-близка до тази на тревопасните животни). Естествено, тук отново трябва да подчертая, че дотук разглеждам въпроса изцяло от една материалистична позиция.Нещата придобиват също така друг вид, ако се разглеждат и от позиция, различна от последната. Подходяща гледна точка може да се намери, например, в твърдението, че освен физическо тяло, човек има още поне три тела - етерно, астрално и аз (от там нагоре в източната класификация, има още три, които той може да развие; Учителя след аз-а споменава "ментално" и "причинно" тяло). Животните, за разлика от хората, имат само астрално тяло (тук ще избегна въпроса дали една йерархия, за която е характерно да има едни определени тела, няма и наченки на някои от следващите и какво трябва да разбираме под това – в момента не мисля, че мога компетентно да дискутирам този въпрос, но ще приема това схематично разделение като едно работно описание, което би трябвало да свърши работа на този етап). Животното, като последствие, няма и аз-съзнание - то не може да разбере изобщо значението на думи като "аз", "ти" - за него би било непонятно един човек да се обръща към себе си с името "аз", след това друг човек да се обръща към себе си със същото име (пак “аз”), а след това първият да се обръща към втория с име (“ти”), различно от това, което вторият използва за себе си. За кучето, например, вместо "аз" и "ти" трябва да съществуват ясни и постоянни имена. Освен съществуването на тези тела, обаче, тук ще приема и това, че определени способности реално се коренят в последните, въпреки че може да се наложи да има физически посредник, за да се проявяват те. Ако така разбираме нещата, способността да мислим само се проявява чрез мозъка, но тя се корени в нашите други тела. Животните са интелегентни дотолкова, доколкото това им се позволява от техните други тела. Именно тук можем да си помислим за повече възможности и относно храната, необходима за проявяването на тази интелигентност - тук вече не става въпрос за един фактор, а за комбинация от поне два фактора. Може да се помисли за следното: ако приемем, че нищо не знаем относно връзките между тези различни тела, относно начина, по който някои фактори в тях си взаимодействат. Тогава не е изключено отново да приемем, че при наличието на тела от по-висш порядък може да се отварят повече възможности за постигане на това, което иначе при наличието само на по-нисши тела да се постига чрез месоядство. Иначе казано – не е толкова далече мисълта, че едни по-висши заложби в неговата извънфизическа организация могат да дадат възможност на човек да прави чрез един по-скромен посредник, какъвто е растителната храна, същото, което иначе без наличието на такива заложби животните правят по-успешно чрез по-силно енергиен посредник, какъвто е месната храна (ако изобщо приемем, че тя е такава; горната дискусия хвърля известни съмнения и върху това). Може да дам един пример за илюстрация: концентрация на мисълта може да се постигне чрез пиенето на кафе, но също така може да се постигне чрез определен начин на мислене, мисловни упражнения и други практики. Във втория случай човек постига същото, но без помощно средство. Ако имаме една група хора, които не могат добре да концентрират мисълта си, ще видим, че само тези, които пият кафе, се подобряват по този показател. Тогава може да кажем, че кафето е напълно задължително условие за това да се постигне подобряване на концентрацията на мисълта. Но ако след това се появи една група хора, които могат да концентрират мисълта си без помощта на кафето, тогава ще излезе, че сме направили грешно заключение и че за тях кафето не е необходима субстанция, за да могат да постигнат това. Т.е., при липсата на определени заложби може да се окаже, че определен посредник се корелира с развитието на определени качества, но след това при наличието на други заложби може да се окаже, че тази корелация вече не е същата и може, например, да липсва вече необходимост от първия посредник. Естествено, ние не можем да сме 100% сигурни, че това е така, но приемем ли, че човек има едно тяло повече от животните, също така това може да ни наведе на мисълта, че връзката му с храната може и да не е същата, каквато е при животните и че необходимостта от месо или от други посредници може да видоизмени своя характер или да отпадне. Естествено, трябва да призная, че с този ход на мислите не може да се стигне дотам да се докаже самата липса на необходимост от месо, а само може да се покаже, че твърдението за необходимостта от месо също може да бъде поставено под въпрос.
Идеята за това, че човек има и други тела, освен физическото, води и до друг въпрос - доколко можем да сме сигурни, че яденето на месо е хармонично с развитието на тези тела? Ако то е хармонично за животните, които имат сами три развити тела в момента, откъде сме сигурни, че то е подходящо и за нас? Откъде, също така, можем да сме сигурни, че то ще бъде подходящо и за нашето бъдещо развитие? Тук мога да спомена, че дори сам Дарвин е изказал предположението, че е възможно теорията на еволюцията да не е приложима за човека по същия начин, по който тя е приложима според него за животните, въпреки че е ясно, че той не е имал предвид този ход на мислите, който тук описвам аз. Но ако приемем например този ход на мислите, различаващ се от материалистичната мисъл (тук не описвам някакво произволно предположение; така се представят тези постановки в окултната литература, по един или друг начин), излиза, че въпросът дали е редно да приемем, че това, което е валидно за животните, е валидно и за нас, отново може да бъде достигнат. Именно в окултната литература се приема, че развитието на човека в бъдеще ще бъде благоприятствано от преминаването към вегетарианска храна и че месната храна рано или късно ще започне да става неподходяща за него. Защо? Отново в такъв тип литература може да се намери информацията, например, че вегетарианската храна помага за развиването на повече отвореност в мисленето и за едно по-добро предразположение към духовното. Дори може да се мисли и за това, че материалистичната мисъл може да бъде надмогната до някаква степен и чрез вегетарианска диета. Естествено, храната не може да свърши това, което всеки един трябва да свърши сам за себе си - правилната преценка в мисленето е преди всичко отговорност на самия индивид, а въпросът за материализма е сам по себе си сложен и разглеждането му от някои гледни точки изисква не само по-отворено мислене, но и известна информираност.
Последният параграф оставям като добавка към останалата част от поста ми. Засега ще спра дотук, за да не се отклоня твърде много от принципното разглеждане на въпроса.
-
-
- Това е популярно мнение.
- Това е популярно мнение.
Личните ми впечатления са, че котаракът Емо не е прекрачвал границите на благоприличието със своите постове, като обаче не можах да прочета последните му мнения във въпросната тема, която преди няколко дена бе изтрита. Вярно е, че имаше и някои негови мнения, които се отличават с по-изразително разграничаване на неговото мнение, но както казах, досега не съм виждал такива постове, които да оценя като неблагоприлични в каквото и да е отношение, така че и аз подкрепям идеята отново да се приеме въпросния котарак в Портала. За мен лично дори и в шегите му си личеше сериозно отношение, а също така мисля, че той е от потребителите, чиито мнения си заслужава да се прочетат. Относно добрия тон, при все че той е необходим в една или друга степен, мисля, че именно тук е моментът да спомена една вече почти забравена немска поговорка - "Ако някой е прекалено любезен, може и да не ви казва истината."
-
-
Използвам възможността тук да напиша за изложба на една изключителна наша млада художничка, която преди малко по-малко от два месеца ни напусна - Василия Стоилова. Изложбата в нейна памет бе открита на 6-ти май в галерия "Финес" на ул. Хр. Белчев No. 17 и ще трае около 1 месец. Ето няколко снимки на нейни картини.
Повече може да видите на адрес: http://vasilia.hit.bg/gallery.html
-
Доколкото можах да позапитам човек, по-запознат от мен с въздействията на тази билка, получих отговор, че валерианът не би трябвало да променя гласа. Дадоха ми два варианта - или чай от корен - дилянка, или по няколко до 10 капки от тинктура валериан, мента и глог във вода. Това, предполагам, би трябвало да означава, че можеш да опиташ с валериан, без да очакваш някакви негативни последствия, но във всеки случай е добре да се опиташ да решиш проблема и по друг начин.
Тъй като и аз свиря пред публика и съм се занимавал с този проблем, бих казал, че има различни начини да се подходи към него. Като за начало, имай предвид, че с времето сценичната треска се променя - тя може да премине след известно време. При все че не съм на кой знае каква възраст, ще кажа и това - 10 години изпълнение на сцена не са толкова много, даже би трябвало да се очаква положението със сценичната треска все още да се променя - доколкото мога да съдя от своя опит и от това, което съм забелязвал при други хора.
Не бих ти препоръчал да пиеш какъвто и да е алкохол преди изпълнение.
Може да се работи върху това как да се мисли преди и по време на изпълнение. Понякога помагат такива идеи като това да се мисли само за музиката, но, разбира се, това звучи и прекалено общо. Много е важно как се мисли за музиката по време на изпълнение, а това рано или късно може да има отражение върху това как се работи върху произведението преди самото изпълнение. Човек постепенно може да се научи така да работи преди самото изпълнение, че до някаква степен да си улесни задачата - или най-малкото да се концентрира върху това, което за него е по-естествено и което може да му даде по-голяма сигурност впоследствие по време на изпълнение. Нещата са в крайна сметка индивидуални, а и зависят от подхода. Но може да си помислиш какво можеш да направиш в подготовката преди изпълнението, което евентуално да те накара да се почувстваш по-комфортно по време на самото изпълнение. След известен брой изпълнения обикновено човек може да стигне до някакво разбиране, което да може да въведе в практиката си и с което да може да си помогне. Естествено, някои неща се научават още в самото начало, но разбирането за това как да се работи и какво да се прави на сцена нараства с опита, като това не се ограничава само до първите 10 години (това го казвам от мой личен опит, въпреки че, както казах, не съм на кой знае каква възраст), така че с времето може да се откриват различни методи за справяне със сценичната треска. Това, което искам да кажа, е, че ако сега се чувстваш така, то след известно време положението може да не е същото.
Съгласен съм с коментара, че вълнението не е нещо лошо само по себе си.
-
Ето още една тема за анемията с вегетариански рецепти:
http://www.beinsadouno.com/board/index.php?showtopic=12753
В този портал може да се намерят и други теми за вегетарианството и храненето, които може да са ти интересни или от полза.
Човек може да пие мляко и да бъде вегетарианец. Дори при преминаване към вегетариански режим най-вероятно би било по-добре да не спираш млечните продукти и евентуално яйцата заедно със спирането на месото, най-малкото не в началото - достатъчно е да се спре месото, за да може да се нарече човек вегетарианец (условно включвам тук и спирането на рибата, въпреки че има спорове по този и други подобни въпроси). Но аз лично пред суровото мляко предпочитам други млечни продукти, преди всичко киселото мляко, след него кашкавал, сирене и т.н. Ако не се чувстваш достатъчно добре, също така може да спреш месото, а да останеш на риба, поне за известно време. По този и други въпроси, на първо време бих ти препоръчал да поразгледаш другите теми в сайта.
-
Наистина вярвам в Бог, Твореца Създател на Всичко, в Източника на всичко в живота, вярвам, че хората трябва да бъдем духовни, добри и единни един с друг, да се държим като едно цяло, каквото всъщност сме, вярвам, че идва ново време и човечеството ще претърпи огромна промяна, вярвам, че всеки трябва да се бори да достигне по-висше и високо ниво на съзнанието, да прогони всички нисши чувства и емоции, които изпитва ( като гняв, злоба, завист, омраза, алчност и прочие ) да спре да се води от егото си, и да ламти за материални вещи, а да ''работи'' за духовното си израстване, да прекарва време със себе си в медитации и молитви и осъществяване на връзка със себе си и Висшия си аз, вярвам, че трябва да бъдем състрадателни един към друг и да установим връзка както със себе си, така и с Природата, да се грижим за нея и да я пазим, да се отнасяме с уважение към всички, да се обичаме. Вярвам във Висшите сили, във Вселената, в извънземните, във Висшия разум, вярвам, че сме създадени от любов, светлина и енергия,вярвам в преражданията, безкрайността, в добротата, която винаги побеждава, в свръхестествените сили, вярвам в законите на Вселената и т.н и т.н ............ Сета искам да разбера и вашето мнение, и вашите гледни точки
Ами това е много хубаво казано, направо даже може да го сложим някъде като мото
. Но както се каза по-горе, такива и подобни разбирания не са в своята същност нещо напълно ново - може да се спори, че дори теориите за "извънземните" са от бая време на земята, евентуално заедно със самите извънземни. Шегичка .Шегата настрана, ако тази статия е говорила просто за "религията Ню ейдж", много вероятно е нейният автор да се е запознал твърде повъзхностно с това, което е искал да представи под това име. Като за начало, струва ми се почти невъзможно да се поставят под един знаменател огромното количество различни движения, за които можем да кажем, че имат възгледи от типа "Ню ейдж". Ако се поразрови човек, има много движения, които имат буквално противоположни разбирания за това как трябва да се осъществява новото развитие, при все че всички те приемат, че трябва да се влее нещо ново в развитието на човечеството. Има псевдо-движения, за които може да се разбере малко по-лесно, че имат други цели от тези, които представят, ако се позамисли достатъчно човек, но като цяло пазарът на Ню ейдж е залят от книги от различни автори с различни виждания, които при съпоставка могат да причинят на човек не едно и две главоболия. Така че въпросът не е дали Ню ейдж е лъжа или не е, а по-точно какво от Ню ейдж е лъжа и какво, ако стигнем до там, е вярно. След този въпрос логично е да се попита и защо е вярно.
Ясно е, че занимае ли се човек в по-големи детайли с различните гледни точки, включително и с тези, които напълно отричат подобни разбирания, той може сериозно да се обърка. Това, което бих ти е препоръчал, е следното - първо се опри на това, което имаш вече готово в себе си. Опри се на това, което си постигнала, на това, което знаеш и което можеш. Това, което човек преживее, може да му даде опора по отношение на възгледите му, въпреки че тази опора трябва да е положителна - тук имам предвид, че той не бива да да прибързва със заключенията по отношение на едно или друго нещо, което му се е случило. Ако има нужда от още опит, добре е той да почака. Но има неща, които можем да използваме като опора, за да можем да си съставим някаква представа за това къде се намираме и как да се ориентираме. Не бива веднага да се мисли за пълна ориентация, но има много неща в самите нас, които могат да ни дадат най-малкото достатъчна ориентация за момента. В крайна сметка, когато се изправяме пред нещо ново, ние трябва да разчитаме на себе си, на това, което сме свършили до момента, на това, което сме постигнали като умение, знание и разбиране.
Второто нещо е, че понякога трябва да оставим нещата, които проверяваме, сами да ни кажат какви са всъщност. Тук е много важно да изчакваме в преценката си. Прочитаме една положителна статия за нещо и си изграждаме положително отношение. След това прочитаме една отрицателна статия и се разочароваме. Всъщност, и в двата случая тряба да изчакаме. Някои неща могат да бъдат отсяти с мисъл - например, ако се вземат разбиранията на едно учение и те имат противоречия помежду си, можем да открием това, ако помислим малко повече за това учение. Също така, възможно е да има напълно несъстоятелни неща - например, какво мен ще ме ползва, че има някакви извънземни, ако изобщо не знам как да реагирам, при все че някой твърди, че те са голяма заплаха. Ако той само се опитвам да ме уплаши, а не ми дава никакъв път за действие, то това, което той пише, може да е интересно, но недостатъчно. Трябва да си дам сметка в такъв случай за следното: 1) той може и да е прав 2) при все, че може да е прав, трябва да си дам сметка, че от неговите твърдения по-скоро мога да се разстроя, отколкото да се мотивирам повече за работа 3) това не задължително решава моите проблеми, но очевидно следва, че не мога да мисля само за това, или поне не само от гледната точка, която този автор представя. И така нататък. Така че важно е да се опитаме да обмислим нещата и също така да бъдем честни със себе си по отношение на това какво точно сме разбрали от тях, в какъв смисъл сме го разбрали и в какъв смисъл не сме го разбрали - или не го знаем. Последното не означава, че трябва да вярваме сляпо в това, което все още не знаем. Напротив - трябва да изчакаме, за да можем да видим дали то ще покаже само за себе си вярно ли е или не. Само това, което сами сме изпитали, можем да приемем за напълно вярно. Това също не означава, че трябва да се втурнем веднага да изпитваме всяко следващо нещо, което четем, защото със сигурност можем да се случи така, че да докажем, че то не е вярно, но със съответните последствия...
Така че от това, което прочитам ми се струва, че може да преминеш към един интересен период, в който може да се опиташ да провериш нещата от по-голяма дълбочина. Най-важно е изчакването, а също така е важно и правилното разбиране и осмисляне на това, с което се занимаваш. Смятам, че немалко може да се постигне и чрез съпоставяне - добре е да се опиташ да не се стремиш към едностранчиво виждане за нещата, а да обхванеш различни гледни точки. Понякога може да възникнат противоречия и спорове, но те също могат да бъдат полезни. От друга страна, за да има полза реално от това, добре е да не прибързваш да се натоварваш с всичко наведнъж. В движенията от типа Ню ейдж може да има по правило много "атракции", но те не задължително са най-препоръчителни, даже по-скоро именно такива "атракции" могат да ни объркат.
Така че преди всичко, научи се да разчиташ на себе си. Не бих ти препоръчал да търсиш учители, които искат "сляпа" вяра, напротив - именно този, който казва истината не се притеснява от това, че някой ще подходи към него със съмнение - защото истината се разкрива независимо от това дали ние се съмняваме в нея първоначално или не. Ако някой отправи неправилна критика, рано или късно става ясно, че тази критика говори нещо за него, а не за това, което той критикува, в случай, че последното е правилно.
Преди всичко, стреми се сама да бъдеш будна.
-
На днешната дата - 13-ти март, но в последната година на 19-ти век (уау - 1899) е роден може би най-известният български композитор - Панчо Владигеров. Той е дългогодишен преподавател в Музикалната Академия в София, която днес носи неговото име. Негова биография можете да прочетете тук:
http://www.ubc-bg.com/bg/composer/246
Ето линк към оркестрова версия на най-известното негово и може би най-известното българско произведение - Рапсодия "Вардар":
http://www.youtube.com/watch?v=S7clnVpRo3Q
А това е друго негово много известно произведение: "Песен", в аранжимент за соло цигулка и оркестър:
А ето и едно негово солово произведение за пиано, изпълнено от неговия собствен ученик Алексис Вайсенберг, който впоследствие става световно-известен пианист:
-
Доколкото разбрах от една друга статия, условие АКТА да влезе в действие е всички държави, които са подписали първоначално да я ратифицират. Ето линк към статията:
http://dnes.dir.bg/news/sporazumenie-ratifikatzia-acta-trio-trakov-10533950?nt=4
Тази статия звучи по-победоносно от горната, дадена от Еми, но също така става ясно, че преди България са се оттеглили от споразумението Полша, Чехия и Латвия. Т.е. при самото оттегляне на тези държави е станало ясно за всички, че ако те не променят последната си позиция, няма никакво значение каква позиция вземат другите държави. Т.е. тогава може всяка една държава да реши да заеме обратната позиция, за да покаже на хората, че е всъщност против споразумението, но това може да е само за да си създаде добър имидж, като всъщност самата тя не е направила нищо за падането на АКТА. Доколко нашите политици биха държали на своето сегашно становище, ако изведнъж се окаже, че всички други държави ще ратифицират АКТА може само да се гадае. Нека се надяваме, че поне една от другите държави, отказали да ратифицират споразумението, ще удържи на натиска. А иначе е ясно, че тези, които са спряли АКТА, са именно тези първи държави. Това не означава, че не е добре, че нашето правителство е заело тази нова позиция, но аз лично бих си правил някакви изводи само ако АКТА се спре от техни действия, което засега не се е случило, ако трябва да разбирам написаното правилно. При такова поставяне на нещата никак не мога да преценя какво реално е станало.
Не на последно място, няма защо да се забравя, че в нашата, а и в някои други европейски държави, скоро предстоят избори. За мен големият въпрос е какво ще се случи след тях.
-
За съжаление, нямам време да прегледам документа по-подробно, но ето някои неща, които очевидно биха могли да изскочат като вероятно последствия на споразумението. По отношение на някои от по-скритите последствия на ми хрумнаха следните идеи1) Някои материали - например книги или музикални записи - които са извън печат, стават практически ненамеряеми, освен за единици хора, готови да загубят много време в издирването на стари копия. Сещам се тук дори за някои книги, намиращи се в сайтове като Спиралата - предполагам, че поне една част от тези книги ще бъде засегната. От една страна, ясно е че пиратските копия в интернет са нелегални и в много случаи подриват официалната дейност на разпродажба на различни продукти с авторски права, но също така - колкото и парадоксално да звучи, досега те бяха един коректив на така едностранчиво насочесната дейност на масово разпространение на едни продукти за сметка на други - най-малкото, защото ценни книги и дискове може да не се печатат вече, защото други, много по-малко стойностни автори са "на мода" - по решение на някой, който има известна изгода от това. Дойдем ли до глупостите на най-новия американски автор, може да купите книгата му за 5 или 10 лв, но трябва ли да се купи Хегел, след тези цифри може да има по още една нула. Не е целта на това ми мнение да ви информирам за това книгите на кои други философи в момента не можете да закупите никъде. И така излиза, че пиратството е свършило много добри неща в историята като един коректив на това, което се предлага от компаниите. "Коректив, но нелегален", ще кажете вие. "Нелегален, но полезен", може да се отговори, естествено, само за малката част от потребители, които използват тази възможност градивно.
2) Защитава се монополът на определени компании, което е само в техен интерес.
3) Легализира се възможността за следене на дейността на населението, като съвсем не е изключено тя да не е ограничена само до определени продукти - човек не може да знае в действителност. От друга страна, тук може и да има нещо добро - така поне си знаем, че напълно легално си ни следят, иначе досега може пак да са го правили или да го направят и без АКТА, но ние да не знаем за това. То и без това вече много малко може да остане скрито-покрито, но това дава по-големи правомощия на следящите и очевидно ги олеснява.
4) Доколкото разбрах, санкциите могат да бъдат и сериозни - за едно гледане на пиратски филмчета според статията може да последва дори и затвор. Тук особен проблем е това, че може теоретично дори да се стигне до там човек да не знае, че гледа пиратски материали - така че по невнимание, инерция или дори поради някакъв скроен номер човек може да се озове в доста напечена ситуация. А така и не е ясно дали мерките, които държавата ще вземе за това, ще бъдат наистина справедливи и отговарящи на реалната ситуация.
5) Някои от нещата, които се правеха много лесно при все още действащата система в интернет ще трябва да се постигат чрез по-сложни процедури, което може да намали значително ефективността на определени начинания. Добрата страна на това нещо - ще имаме още една причина да се хващаме на работа. Можем да бдим за всичко и навсякъде - друг е въпросът, че с такива споразумения също така ще се налага на хората да се вглеждат и повече, отколкото правят това сега, в буквата, в материалната фактология и в правилата. Но ако трябва да гледаме позитивно и на тази страна на нещата - току-виж хората се научим да гледаме с по-добро око на ефективността. От друга страна, един безсмислен прагматизъм в мисленето не задължително ще бъде най-полезното нещо, което трябва да се допълни към и без това усложновящите се съвременни условия.
6) Доколкото разбрах, при лекарствата ефектът може да бъде обратен - въпреки че е добре, че някои лекарства-ментета ще станат нелегални, от друга страна всичко се ограничава само до лекарствата с патенти, които са обикновено на двойни и тройни цени, а освен това са лимитирани от своите патенти. Доколкото разбрах, понякога може да се получи така, че лекарство, разработено от втора компания, да е по-добро от оригиналното, поради това, че то е било развивано през първите 10 години след влизането на употреба на оригиналното лекарство, което за този период не подлежи на развитие - нещо такова пишеше в коментарите под една друга статия - по-вещите по въпроса може да изяснят дали това е така. Естествено, тук не бива да се отрича, че има и лекарства-ментета, които в момента безнаказано се продават, но положението на бедния пенсионер не задължително ще се подобри от това споразумение. 7) Намира се още един начин за взимане на пари от населението, които после отиват незнайно къде.
-
Ето една нова статия:
"България ще ратифицира АСТА с резерви в частта за интернет доставките”,
а ето тук може да се прочете в детайли и текста на самото споразумение:http://eur-lex.europa.eu/LexUriServ/LexUriServ.do?uri=COM%3A2011%3A0380%3AFIN%3ABG%3AHTML
Нямам време сега да го чета цялото, който иска може да го направи.
-
Съмнявам се, че ако ограничението влезе в сила, ще може да се направи нещо, което да подобри нещата за обикновения потребител. Единственото, което трябва да се случи, за да се избегнат последствията от споразумението, е АКТА да не бъде гласувана.
По отношение на Anonymous, изглежда, че те самите поставят себе си в неудобно положение - в някои отношение не използват напълно чисти методи, което дава основание на властимащите да подхващат атаки срещу тях. Ако биха били по-разумни да се ограничат само до тези свои практики, които не са сами по себе си спорни, сигурно биха имали повече подкрепа (да откраднеш пари и да ги дадеш като дарение си е Робин-Худско, но в съвременото общество преди всичко останало е престъпление - и въпреки, че каузата може дори да е правилна, такава група губи със такива действия най-вероятно не по-малко, отколкото печели - за себе си и за другите).
От репортажа на БТВ не ми стана ясно едно - до каква степен се разпростират ограниченията спрямо авторското право. Там беше споменато, че ако използваш името на някоя компания, може да попаднеш под удар на авторското право. Ами интересно ми е, ако се напише една страница във фейсбук, в която се протестира срещу някаква практика, да кажем на "Nike", отсега нататък дали ще трябва да се пише "Организиран протест срещу практиките на 'You-know-who'"? Всъщност, и последното няма да стане, защото вече са го използвали в "Хари Потър". Жалко.
Та, добър въпрос, който трябва да се зададе сега, е до какви точно абсурдни ситуации би могло да се стигне с това ново разпореждане. Предполагам, че не става въпрос само за някакви пълни безсмислици, но също така не е изключено зад начините, по които може да бъде използвана АКТА да се крият много удобни методи, по които например компаниите-гиганти да могат да парират известна съпротива срещу тях. Практически, на мен все още не ми става ясно как например ще е легално (ако изобщо е) да се прави това, което се прави сега чрез някои материали, чрез начина по който се организират например протести, чрез начина, по който се пише сега за едно или друго. По-точно, засега не ми става ясно доколко трябва да се промени начина, по който се пише или говори за едно или друго. А ако АКТА се приеме, ще трябва сигурно някои неща да ги откриваме впоследствие, при това може би след като се опарим от някои от тях. Съмнявам се, че интернет провайдърите ще тръгнат да губят по цял ден да следят всеки какво прави в интернет, но например може да се концентрират върху тези, които са показали някакви материали в интернет, които са неудобни за някоя компания-партньор на съответната интернет фирма. Най-малкото, което може да се каже, е че така се дават много повече шансове на тези, които АКТА закриля, да подринат дейността на тези, които биха били тяхна конкуренция или биха действали в обратна посока - звучи тъпо, но всъщност на мен не ми става ясно дали ако искаме да сме сигурни, че не попадаме под удара на АКТА няма да се наложи някои неща да ги вършим по абсурден начин или за по-сигурно да не ги вършим въобще - което не е изключено да е една от целите на споразумението.
Сега е моментът да се зададе въпроса как точно би трябвало да се вършат някои неща, които се вършат в момента и които имат своето значение и своето място в нашия обществен живот, ако АКТА се приеме и ако трябва да сме сигурни, че всичко е легално. На мен не ми се нрави да прочета десет поста във фейсбук от рода на: "Прочетете статията във вестник "Еди-кой-си" на еди-коя си страница", вместо да мога да разбера веднага за какво иде реч и струва ли си то да се чете. Ясно е, че при забързаното ни ежедневие, това би било чиста проба отслабване на възможностите за информиране и организиране силите на населението, включително и в посоки, които са конструктивни. А не на последно място, големите корпорации могат да използват нов вид стратегия, основаваща се на нов принцип: "разсеяната или незапозната с всички детайли съпротива е лесно атакуема съпротива". Очевидно е, че от това няма да спечели нищо обикновения потребител. Най-малкото, може да се окаже, че ще може да си спечели само едно главоболие, докато си изясни дали това, което възнамерява да прави, е напълно легално и няма ли нещо, в което да могат да го обвинят.
-
Тъй като житният режим наближава, реших да посъбудя темата и да проверя дали междувременно не са се появили повече отговори на въпроса, който бях поставил миналата година и който все още се намира два поста по-нагоре. Без да искам излишно да споря, реших, че ще е удачно да отговоря на последния пост относно следното:
Хора, лимецът също е жито. В нивите растат по няколко вида жито. Обичайно е било, особено преди столетие, сред тях да има и лимец.
Доколкото можах да разбера от това, което прочетох в книгата на Е. Елмазов за лимеца, от един период нататък лимецът е бил пренебрегната култура, т.е. хората не са го използвали поради факта, че изисква по-трудна преработка и дава по-малък добив. Освен ако не съм наясно с нещо съществено по въпроса, излиза, че не може да се очаква в средно-статистическата пшеница преди 100 години да се намери количество лимец, което да заслужава нашето внимание, дори и да е имало известни смесвания на култури и някои случайни стръкове лимец да са се появявали поради една или друга причина измежду другата пшеница. Поне така си мисля аз с моите - признавам - нулеви практически знания по гледане на пшеница.
Т.е., ако искаме да поддържаме тезата, че сегашната тенденция да се предлага все повече и повече лимец е един вид възраждане на тази култура от по-старо време след нейното пренебрегване за поне няколко века от хората, то излиза, че няма основание да мислим, че преди 100 години 100 грама обикновена пшеница са имали идентични свойства и съдържание със 100 грама лимец, поне не в общия случай.
Не искам с този си пост да задължа останалите участници да продължат дискусията, но от друга страна реших най-малкото да отговоря на предния пост, не на последно място, защото виждам, че за втора поредна година в Братската къща се продава лимец, без обаче да се продава и негова алтернатива.
-
Христо,
1) Доколкото разбирам, не става въпрос само за пиратство.
2) Българските катаджии са доказвали нееднократно, че стане ли въпрос за пари и глоби, дори и тук може да се действа ефективно.
3) IP адресите могат да се проследят ефективно, от там нататък може да се налагат санкции на лицето, което представлява колектива, използващ компютъра - главата на семейството, шефа на фирмата и т.н. Ясно е, че ако не той е виновен, той от своя страна може да посочи друг заподозрян - в случай, че има намерение да го направи. Това как ще действа системата в детайли не е задължително най-важното.
4) Доколкото разбирам, сега силите са насочени към това да се подпише подписка, която да накара евросъюза да не приема АКТА - това така ли е? Тези подписки трябва да имат минимално количество подписи, за да бъдат взети под внимание. Ако си спомням правилно, неотдавна ме информираха от една бутка, на която събираха подписки, че в България наскоро е гласуван закон, според който не могат да бъдат взети под внимание on-line подписки, а те трябва да бъдат събирани от хората на публични места, за да бъдат изобщо разглеждани от управляващите. Предполагам, че това не важи и за подписките, касаещи решенията на Евросъюза.
-
А защо трябва да има готварски рецепти? Не може ли всеки, каквото има в хладилника, да го слага в тенджерата – и готово? Да няма граници – добре, не трябва да има граници. Само че колко време ще изтрае подобна свобода? Докато съществува разделението аз – другите, то всяка дадена ни свобода ще използваме за да ограничим другите. Да, всички сме граждани на Вселената. Но дори и да са от една държава електротехникът ще се занимава с работа за електротехници, а не за водопроводчици. Не че не може да свърши някоя дребна работа за водопроводчик, но това, което се очаква от него е друго. От клетките на очите се очаква да предават трептенията на светлината към мозъка, от клетките на костите да придават устойчивост на организма. Всички са части от организма, но съществува и функционално разделение. И това, че раждайки се в България, ние не знаем кое е това специфичното, което се очаква от нас като Българи, не означава, че такова не съществува.
Действайки на принципа на подсилване на дефицитното, цитирам това мнение, с което съм съгласен. Струва ми се, че понятието "космополитизъм" може да означава много неща. Преди всичко, за мен той трябва да означава разбиране, толерантност и взаимно уважение между народите и между хората. Учителят, Щайнер и други са споменавали това, че всеки народ има определена функция, която изпълнява в света. Също така, всеки народ се управлява от един народен дух (обикновено от категорията на архангелите). Това не означава, че ситуацията не е сложна - между различните народи съществуват различни взаимовръзки, а също така е ясно, че нещо, в което един народ е силен може в определен момент да потрябва на друг народ. Не на последно място, хората стават част в различните свои животи от различни народи, които за тях представляват различни "училища". След като е преминал през школата на определен народ, човек носи със себе си своята опитност от това прераждане.
Интересно е да се спомене, че през степените на развитие на човек има една, за която е характерно, че през живота си той не може да се идентифицира с нито един народ, дори и със собствения си. Не всеки, обаче, преминава през тази степен на развитие, а само тези, които са готови за нея. Така че идеята да направим от всички хора преждевременно "странници" като ги смесим също не задължително дава най-добрите условия за тяхното развитие. Мисля, че от това, което си спомням от прочетеното, нямам достатъчно информация за това какво представлява въпросът за народност за такъв "странник" в следващите му превъплъщения - най-малкото, логично е, че в един момент той може пак да се свърже с народността, като стане предводител на някой народ - като в този случай, естествено, той би трябвало да е прескочил границите на народността сам за себе си.
В по-глобален план, човечеството в миналото е било с по-силна зависимост на индивида от групата, като сега предстои индивидът да стане по-независим от груповата си принадлежност. Но това трябва да стане постепенно, като за различните хора е необходимо различно време. Освен това, двама човека на различно ниво на развитие би трябвало да разбират въпроси, касаещи братството, единството и различието в различните хора и народи по различни начини. Така че, мисля, че въпросът за космополитизма зависи от този за развитието на хората.
Също така, не съм сигурен, че крайният продукт трябва задължително да бъде една пълна смесица от чертите на различните народи и тогава народите да се заличат напълно. Понякога е необходимо функциите да са разделени, като също така е най-ефективно различните функции да бъдат концентрирани на различни места и да бъдат запазени, защото така може да се постигнат в тези центрове най-добрите постижения в конкретните функции. Естествено, обмен може да има, но при заличаване на различията и приравняване на всички функции най-вероятно средните резултати на различните функции драстично биха се понижили. Ако не се разделят функциите, това означава, че трябва всички функции да се ръководят едновременно - а това е по-трудно, защото те трябва във всеки един момент да са хармонизирани.
Иначе има опастност да се стигне до положението като това в един сравнително известен виц. В него красива, но глупава жена казва на своя умен, но грозен мъж: "Скъпи, дано детето ни да е красиво като мен и умно като теб." Той й отговорил: "Дано, скъпа, но какво ще стане, ако то е грозно като мен и глупаво като теб?" Та в този смисъл, докато не стане така, че всички хора да станат прецизни като японците, широко скроени като руснаците, умни като евреите и т.н. - а това донякъде е невъзможно, поне на този етап - различните народи са си на мястото си. Естествено, посоката на развитие е в това различните народи да се учат едни други и наученото да се умножава от един народ в друг. Но от чисто функционална гледна точка е може би най-ефективно концентрирането на различни функции в различните народи да остане.
Ако съдим по това, което е писано в различни книги, има също така една степен на развитие, при която човек започва да се усеща не толкова като принадлежащ към един или друг народ и една или друга група, а като принадлежащ на Земята като организъм - като това включва и човечеството. Всъщност тогава той не би трябвало дори да принадлежи само на човечеството, а става двигател на духовната мисия на Земята - такава, каквато е тя в своето значение за хората и за другите същества, а също така и в своето значение сред другите планети и останалата част от целия Космос. Но през тази и други степени не преминават всички, а само тези, които са готови за тях. Един приятел веднъж изрази мнение, че глобализацията по-скоро е избързване по отношение на това, което трябва постепенно да се развие в човечеството - или че може би тя е опит то да се въплъти на физически план. Но важно е не да се гледа само физическия аспект, а да се търси духовното значение, функцията и смисъла на космополитизма. А иначе той може да има смисъл и място в развитието на човечеството - но важно е в какъв аспект се разглежда, как се разбира и към каква посока на работа ни насочва. Ако отделните хора не са готови, глобализацията по-скоро може да се окаже отрицателно явление. За мен въпросът не е в това човек да замени народната идентичност с нещо друго, а да я сложи на правилното място - там, където тя не става предпоставка за излишни неразбирателства, спорове и прочие. Също така, приемането на народната идентичност не означава, че тя не може да се надрасне от индивида. Но никакви дефиниции и определения не бива могли да заменят това, което опитността и работата могат да дадат - защото ако човек се свърже с духовното значение на нещата, в критичния момент той ще знае как да постъпи, независимо дали постъпката му отговаря на една или друга предварително зададена и затова по своята природа частична дефиниция, докато този, който не разбира достатъчно добре духовното значение на нещата не задължително ще може да реагира, дори и ако постъпката му се води от определена дефиниция.
Хрумна ми и нещо друго - не трябва ли да бъде също част от разбирането на космополитизма това да уважавам германеца, руснака, японеца именно като такива?
-
Честито Рождество и от мен!
Нямах много време тези дни да пиша във форума, но ето един музикален поздрав по случая:
-
Смятам, че е добре да продължим темата в друга посока. Нека това стане с още един композитор. Преди 3 дена, на 19 декември, се навършиха 110 години от рождението на един от най-самобитните наши композитори - Димитър Ненов. Той е бил разностранен и силно надарен талант - бил е не само композитор, но и архитект (има сгради в София, които са проектирани от него), а освен това е бил един от най-добрите български пианисти - ако не и най-добрият. Тук можете да прочетете биографията му. http://www.ubc-bg.com/bg/composer/205 Интересно е да се отбележи, че още като студент, той се е издържал, като е свирил на пиано по време на филмови прожекции - говорим за много ранен етап в развитието на филмите. По това време музиката не е била записвана, а се е свирила в залата. Ненов е можел да импровизира на пиано и в повечето случаи е импровизирал на момента. За съжаление, от неговите изпълнения на пиано е останал само един запис - на Втори клавирен концерт от Лист. Причината за това е, че той не е бил добре приет след идването на власт на комунистическата партия и в един момент се стига дотам, че всички негови записи, с изключение на този, са унищожени. Това, което е останало, освен този запис, са неговите произведения за пиано. От примерите по-долу става ясно, че неговият хармоничен език е много сложен, композиционните средства, които използва, включват постиженията на няколко течения, включително и на импресионизма. Изключително самобитен и с много новаторски подход, той е един от най-ярките български композитори - е, добре, тук може и да се отплесвам в субективни преценки
. Ето едно от най-известните му произведения - Токата. Тя е написана оригинално за пиано, но предпочетох тук да сложа обработката й за оркестър на неговия ученик Лазар Николов - тя е отлична, а и предпочетох конкретно изпълнението. Иначе може да се намери лесно в youtube в оригиналната версия за пиано. http://www.youtube.com/watch?v=44LBamKeHt4 Тук може да чуете и първа част на сонатата за цигулка и пиано: http://www.youtube.com/watch?v=ciL49FDmDzI -
... иснтрументите, които се използват в това, което условно можем да наречем класическа музикална традиция, не са малко. Те могат да включват и по-екзотични инструменти...
Прав си за това, Vorfax, тук всъщност не съм дописал нещата така, както ги мисля. Това, което имах предвид, е че може някои инструменти да бъдат разглеждани и като използвани в класическата музикална традиция - в частност мандолина и китара - това разбира се е условно разглеждане, предвид ролята, която имат в немалък брой класически произведения, като това, разбира се, не означава, че не могат да бъдат разглеждани като част от други музикални традиции - които дори в случая преобладават в тяхната употреба. Другите инструменти, за които пиша буквално "а може да се включат и по-екзотични инструменти" всъщност не ги класифицирам като свързани с класическата музикална традиция по някакъв начин (никой не би се съгласил с такова твърдение за цимбала, например), а с тази фраза искам да кажа, че може произведение, в което е включен цимбал, да се смята за класическо, без обаче да искам да кажа, че в случая цимбалът става класически инструмент, което не е вярно. Признавам, че това, което съм написал (практически в мисълта си съм сметнал за достатъчно да изразя разликата с двете фрази "те могат да включват" и "като може да се включи") е крайно недостатъчно, за да се разбере, че имам предвид това. Трябва да отбележа, че допълнителна неяснота идва и от началото на поста ми, в който съм казал, че това са "инструментите, които се използват в това, което условно може да се нарече класическа музика" - без да наричам тези инструменти класически инструменти. Спорно е доколко това би могло да се мисли за китарата и мандолината - т.е. дали могат изобщо да се разглеждат като имащи функция и на такива, но със сигурност е безсмислено така да се мисли за други инструменти, които тук-таме са се появявали в произведения, наричани "класическа" музика. Така че неяснотата идва от моя пост и за съжаление идеята, която искам да разкрия, не е достатъчно ясно изразена чрез начина, по който съм я обяснил, за което се извинявам.
В крайна сметка, не е необходимо някой да знае повече от един музикант, за да пише в тази тема - и ти благодаря за корекцията, която е на място.
Ще спра дотук по този въпрос - лично аз предпочитам да говоря за това дали самата музика може да се свърже с класическата музикална традиция, иначе разделение на инструментите на "класически" и "други" изглежда възможно най-малкото поради това, че се знае кои инструменти се използват в един стандартен симфоничен оркестър, но тук-таме може да изникнат въпроси, а по-сериозният въпрос е, че това разделение не задължително помага в определянето на самите произведения като "класическа музика" или като нещо друго - ако аз напиша една симфония за симфоничен оркестър и добавя партия с няколко кавала, които обаче не са солисти на оркестъра, и ако тази симфония е написана, например, в стил, подобен на този на Рахманинов или на Равел - запазвайки другите елементи изцяло в класическата музикална традиция, бих спорил, че няма достатъчно основание тази симфония да не се смята за класическа музика. Има произведения, в които кларинетите може да свирят, обаче, ако нямат солови партии и свирят главно заедно с други инструменти, или ако дори са дублирани от други инструменти на тези места, те, естествено се чуват (въпреки че на някои места се чуват по-ясно само от по-тренирано ухо), но на по-заден план и биха направили впечатление повече на този, който слуша по-диференцирано този план. Дори е възможно да се сложат партии с кавал и да се изсвири първо произведението без тях и после със тях и партиите да са такива, че много от слушателите да не стане ясно има ли разлика или няма. Така че не би имало причина да се каже, че това не е класическа музика. Също така може да се спори, ако например кавалът има солова партия само в един момент от развитието на произведението, а останалата част е без неговото участие, пак по всички правила на определено течение в класическата музика. Соловата партия може да се просто "за цвят" и тогава не би имало смисъл да кажем, че произведението е вече народна музика. Но след това може да се спори какво става, когато се добави още или по отношение на участието на кавалите спрямо другите инструменти в оркестъра или по отношение на количеството солови партии - и все пак за мен и това не би било решаващо. В един момент може да се стигне до граница, която също така според един може да е една, а според друг - друга, но не мисля, че може такъв въпрос да бъде разглеждан отделно от другите елементи на произведението. Може да се стигне и до екстремни варианти - симфония в стил Моцарт, която обаче се свири от народни инструменти, но тогава има голяма вероятност това да няма никакъв смисъл. Да се разглежда такъв вариант теоретично и да се спори едно или друго е донякъде безсмислено.
По отношение на използването на народна музика - тук нещата са доста сложни. Не мисля, че някой би разглеждал Лист вън от класическата музикална традиция, като това включва и унгарските рапсодии. И ако при Лист може да се стигне до този малко "по-екзотичен" за класическата музика елемент в звученето на тези рапсодии, който елемент е бил напълно съзнателно търсен за времето с ясната представа, че така се вкарва нещо екзотично в класическата музика, а не че класическата музика престава да бъде такава и става някаква друга екзотична музика, то още по-трудно е да се говори за други автори. Най-добрият пример е Шопен - той има много полонези и мазурки. В действителност, тези полонези и мазурки носят много от полския дух, те напомнят полския фолклор, но същевременно са много различни от него. Може би повечето мазурки са вече неподходящи за това да се танцува на тях, най-малкото защото при изпълнението музиката в тях, а и стила на автора изискват много отклонения от темпото (rubato и т.н.), а и характерът и сложността на мисълта надхвърлят това, което е удобно за танц - всъщност човек трябва да се заслуша в тях, не да се води от тях в движения. Исторически погледнато, това да се вкарва фолклор в класическата музика е много стара практика, само че ние не мислим винаги за нея като за такава. Във всеки случай, основните характеристики на фолклорните танци мазурка и полонез са достатъчно явни в произведенията, написани от Шопен, това обаче не означава, че Шопен е писал нещо различно от класическа музика. Ако трябва да се изясни напълно защо, може да се наложи да се изпише доста. Могат да се намерят примери преди Шопен също - танцът "жига" в бароковите сюити според много източници произхожда от английски народен танц, който чак впоследствие преминава във френската висока прослойка и става френски танц, който се включва като част на сюитите.
Това, върху което искам да наблегна, е, че е най-добре въпроса за това дали едно произведение е част от класическата музикална традиция или не да бъде разглеждан, като се вземат предвид всички отделни елементи и тяхната съвкупност. Възможно е да се пише за това защо в един случай имаме едно, в друг друго, но обясненията биха били много дълги, ако трябва да са изчерпателни.
Относно обработката на Красимир Кюркчийски, трябва да кажа, че тя със сигурност не е автентична народна музика - дори и хоровата му обработка надхвърля далеч хармоничните средства, които се използват в фолклорната ни традиция. Тук малко проличава може би част от проблема - на човек, занимавал се повече с тази традиция, хармоничният език може би му прави по-силно впечатление, съответна той взема по-главна роля между определящите фактори. Естествено, той също не може да бъде приет за единствен или за най-важен фактор. Не на последно място, тук също човек има право на свое лично мнение - с това, което казваш, ти не казваш нещо напълно неправилно, а именно - вярно е, че тази музика взаимства в голяма степен елементи от народната традиция - за тази конкретна обработка, това е идеята. Тя е наистина близко до фолклора, но един състав от народни изпълнители не би създал тази обработка. Произведението е при всяко положение "хибрид". Трябва да кажа, обаче, че за тази обработка не се мисли като за народна музика, а че тя може да бъде съвсем легално изпълнена на всеки един концерт с класическа музика. Това го казвам не като критика, а само като обяснение по отношение на това как се мисли за нея.
-
По отношение на това изпълнение на обработката на Кюркчийски, имаш право относно инструментите. В случая, обработката е за многогласен хор, а инструментите, които се използват, са гласовете на хористите. По отношение на самата обработка, може да се твърди, че няма нищо необичайно за класическата музикална традиция с избора на гласовете, подреждането, боравенето с тях - всъщност тук именно имаме това, което произхожда от нея. По отношение на конкретното изпълнение, може да се каже, че имаш право - това не е кой да е хор, а Мистерията на българските гласове, като гласовете на певиците в този хор имат характерното за народния ни фолклор звучене. Не така обаче би стоял въпросът с едно изпълнение от хор, различен от този, а обработката може да бъде изпълнена и от хор, чийто певци нямат тази особеност в звученето на гласовете. За сравнение може да чуеш същата обработка на песента в изпълнение на хора "Филип Кутев" - има я в youtube. Също така може да чуеш и оригиналната песен с автентичен акомпанимент в изпълнение на фолклорната певица Янка Рупкина. Няма да слагам директни линкове тук. Избрах да сложа именно нея, защото тази негова обработка е особено известна - а и е много красива.
Намерих обаче нещо интересно - нова обработка на Красимир Кюркчийски върху същата песен, която обаче е практически транскрипция на първата за глас и оркестър - в изпълнение на оперната ни певица Веселина Кацарова. Тук вече не може да се спори за инструментацията, а също така нямаме тази особеност на изпълнението, която може би ти е направила впечатление в изпълнението на Мистерията на българските гласове.
Ха сега кажи народна музика ли е това или класическа
! -
Да, прав си относно инструментите. Естествено, иснтрументите, които се използват в това, което условно можем да наречем класическа музикална традиция, не са малко. Те могат да включват и по-екзотични инструменти - Паганини и много други композитори са писали за мандолина и акустическа китара, например, а също така може наред с обичайните инструменти да се включат по-екзотични - Лист и Барток например са използвали цимбал в свои произведения. Трудно е да се тегли чертата и да се каже: тези и тези инструменти - класическа музика; при толкова добавени необичайни инструменти - все още класическа музика; от тук нататък - вече не. Също така трябва да допълня, че инструментите не могат да бъдат първи критерии, а винаги има нужда да се гледа съвкупността на нещата - например, има хора, които събират по цял симфоничен оркестър, но това все още не означава, че става въпрос за класическа музика. Ричард Клайдерман, поне с това, което прави в момента, и с акомпанимент на оркестър бих го разглеждал редом с музикантите от поп жанровете.
От друга страна, с мои познати сме си говорили за това колко трудно е да се направи такова разграничение и по отношение на средствата, използвани от композиторите в 20-ти век. Композитори като Барток и Стравински обикновено се водят "класическа музика", но съвременна такава (тук думата съвременна вече не е подходяща, по-скоро трябва да се каже класическа музика на 20-ти век). Има немалко композитори, които продължават в един или друг аспект да им подражават. Но стигнем ли съвсем малко по-далеч, например при Лигети или Едгар Варезе (от последния може да се чуе например "Ionisation"), тук сме изключително далече от представите на много хора за класическа музика - аз лично бих се колебал. Може обаче да се каже едно - развитието, което тези композитори са постигнали в произведенията си по отношение на композиционната си техника и принципи се базират по един или друг начин на такава техника и такива принципи, които изхождат от традицията на класическата музика. Много от първите произведения на такива композитори звучат съвсем различно от това, до което те достигат в някой по-късен етап от живота си - и при тези композитори обикновено това е достигнато органически, т.е. чрез постепенно развитие. Но и това не винаги е лесно да се определи, а също така идва тук и въпросът за това до къде стига тази традиция, използвана за основа - ако един композитор използва за основа принципи на романтизма, но отива по-далеч, то следващият може да използва принципите от неговата музика и да отиде още по-далеч. Ако кажем, че първият е класически композитор, не става ясно трябва ли да кажем същото за следващия, който все пак може да не изхожда от тази традиция, а само от частични постижения на първия, които самите изхождат от въпросната традиция, но я надхвърлят и следователно в един аспект са част от нея, но в друг не са. Нещата са сложни и именно затова в 20-ти век определението малко или много се размива, въпреки че обикновено става ясно дали един композитор е учил хармония, полифония и т.н. и дали си служи в някаква степен с това, което е учил. Интересно е да се отбележи, че по отношение на структура и мотивна обработка, Шьонберг използва в голяма степен принципите, които са се използвали и по времето на Моцарт, но за основа е взето едно съвсем друго звучене. И ето все пак Шьонберг, Стравински, Барток се свързват с класическата музикална традиция и за повечето музиканти е немислимо да е другояче, въпреки че това, което те правят, е нещо много самостоятелно, което съчетава иновативния подход с постиженията на предишните епохи. И тук може да се спори много, както и да се поставя границата на едно или друго място. Та, говорим ли за 20-ти век, нещата са сложни, но трябва да кажа, че голяма част от българските композитори са живяли именно през 20-ти век и са се сблъскали с цялата тази сложна обстановка.
Ако ще говорим за фолклорни танци в произведенията на известни композитори, Барток има хиляди записани фолклорни мелодии. Може да се чуят в youtube унгарски танци, румънски танци (интересно е да се отбележи, че те са най-много - записал е над 3000), дори и български танци - последните произведения на "Микрокосмос" са 6 български танца.
Тук е мястото да се спомене, че пред представителите на първото (Добри Христов, Панайот Пипков и т.н.) и второ (Панчо Владигеров, Любомир Пипков и т.н.) поколение български композитори стоят няколко задачи. От една страна, трябва да се навакса всичко, което се е появило като постижение в класическата музикална традиция от времето, когато България е била под турско робство. Не се появяват директни образци в стила на епохи като Класицизма, което е разбираемо, имайки предвид, че по това време вече почти никъде - или направо никъде не се композира така. Но много постижения и на тези епохи се интегрират в музиката на тези композитори заедно с всичко, което идва от следващите течения - романтизъм, импресионизъм. В известен смисъл, всичко това идва наведнъж, като композиторите за кратък период успяват да внедрят голяма част от постиженията на западно-европейската класическа музика, под формата на различни комбинации. Това, което се съдържа в предишните епохи в самата западно-европейска музика така или иначе се появява в нова форма в следващите епохи там, но това води до известно усложняване на цялостната картина. Сонатите или симфониите от времето на Моцарт, Хайдн и Бетовен дават своя отпечатък върху романтичните сонати и симфонии и върху тези от следващите течения. Така картината по отношение на точния план на асимилиране на западно-европейската музикална традиция при българските композитори е доста сложна.
Втори фактор, който е решаващ, е фоклорното ни наследство. В общия случай, то присъства като много важна част от творчеството на тези наши композитори. Втората задача, стояща пред тях, е да създадат самобитен стил, който да съчетае постиженията на класическата музика с богатството на българската народна музика, а от там и едновременно с това да се отговори на изискванията за новаторство, които съпровождат музиката на 20-ти век. Различните композитори подхождат като цяло различно. Много често подходът е този на класическата музикална традиция, но се използват елементи от народния фолклор - тематизъм, имитация на характерна звучност (само донякъде, тук няма предвид директно използване на автентичната звучност или инструментация), метро-ритмични особености (българските неравноделни размери са често използвани в такива произведения). Та така може да имаме симфония или концерт, на който последната част да е с танцувален характер и да напомня някой български танц, например, но хармонията и оркестрацията да следват принципите главно на класическата музикална традиция.
Този отговор е дълъг, но поне едно става ясно - имаме ли български композитори, често ще срещнем това, което се е наричало "съвременно" в музиката на 20-ти век, а също така често ще срещнем и елементи от фолклорната музика. Нито едно от двете не е изцяло задължително - има достатъчно произведения, в които няма фолклорни елементи, но като цяло се е работило немалко в тези две направления.
България. Ще я бъде ли?
в България. Общество
Добавено · Редактирано от Florestan
Всеки има право на собствено мнение и преценка. Ето какво е казал навремето човек, който очевидно е бил много по-запознат със ситуацията и е трябвало да се изкаже по въпроса – съдиятата от Конституционния съд Живан Белчев, цитиран в следната статия:
http://www.silnabulgaria.com/%D0%B1%D0%B5%D0%B7%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D0%B5%D0%BA%D0%BE%D0%B9-%D0%BF%D1%80%D0%BE%D0%B4%D0%B0%D0%B4%D0%B5-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%BD%D0%B0-%D0%B5%D0%B2/
„Трябва да се отбележи, че в случая се касае за най-голямото богатство на държавата, а именно за благословената, свещена българска земя, завещана ни от предците преди повече от 13 века“, пише Белчев. Мнението му е публикувано в сайта на съда. Според него не е напразно, че „конституционният законодател я определя като „основно национално богатство“ и я поставя в глава първа на конституцията „Основни начала“. Според Белчев тази забрана е свързана и със защитата на териториалната цялост на България. „Включването на земеделската земя в гражданския оборот ще бъде предпоставка за накърняване териториалната цялост на държавата като един от белезите на формата на държавно устройство“, сочи той в особеното си мнение. Белчев прогнозира и, че „под формата на гражданско-правни сделки ще бъдат разпродадени големи части от нашата обработваема земеделска земя, която е най-плодородната в цяла Европа“. Той твърди и, че „купувачите на земеделска земя ще бъдат изключително и само от съседните ни държави“.
Постепенно и методично българският етнос ще бъде изтласкван от закупените и прилежащите към тях земи, а настанилите се там етноси, в недалечно бъдеще, ще поискат обособяването на автономни териториални образования“, прогнозира още Белчев.
В особеното си мнение той твърди и, че „никакви гратисни периоди, дирижирани от ЕС и никакви последващи законови ограничения на свободния режим за закупуване на земя от граждани и юридически лица от други страни-членки на ЕС няма да спрат ерозията на единната българска държава“. Според него България трябва да внуши на ЕС, че териториалната цялост на държавата е в опасност.
Белчев сочи като пример за отстояване на своите интереси Дания и Швеция, „които все още не са въвели еврото, и Норвегия, която отказва да влезе в ЕС“. Според него България се намира в центъра на Балканския полуостров и отпадането на забраната би поставило държавата „в положение на кръгова отбрана“. „Затова не трябва да се създава огнище на напрежение между нея и съседните й държави“.
По негово мнение „големите (богати) инвеститори от Централна и Западна Европа, които имат други интереси, ще искат промяна на предназначението на обработваемата земеделска земя“ и всъщност ще търсят „земя в индустриалните зони на населените места, или край туристическите обекти“.
„Какво бъдеще има тази държава, която няма собствена земя и не може да изхрани собствения си народ?!“, пита Белчев риторично. Според него отмяната на тази разпоредба „не трябва да се допуска не само от Народното събрание, но и от Великото Народно събрание."
Мисля, че горното мнение на човек, който е имал представа от това кое е реална опасност и кое не, говори само за себе си.
Моето собствено мнение е следното: Не е лъжа, че и да се обработва земята ни само от български граждани, няма гаранция, че всички те ще го правят качествено, в помощ на държавната икономика, с грижа за околната среда и самото бъдеще на природните ресурси (включително и на самата земя) и т.н., но като знам колко са "цъфнали и вързали" контролните органи в нашата държава, въпросът според мен опира до това къде все пак са по-големите рискове. Дори и да има богати българи, които могат да закупят земя, безспорно е, че именно в някои други държави има хора, които са концентрирали много по-големи капитали – има вече статии, които посочват различни възможности и потенциални купувачи. Други потенциални опасности, включително и такива на политическо ниво, също са вече дискутирани (споменах вече сценирия, при който граждани от една държава купуват масово земя от друга държава и впоследствие настояват за суверенитет. Тук може да добавя, че дори и да не се стигне до такова искане, ако съответната земя е купена, например, от чуждестранна компания – гигант (а такива има именно извън нашата държава), то ясно е, че по един или друг начин тази компания може да започне да диктува икономическата ситуация в страната. Мисля, че в мнението на Белчев по-горе ясно личи загриженост и за подобни потенциални рискове). Не на последно място, не е толкова трудно човек да помисли за начините, по които продаването на земя на чужденци би вървяло и с потенциалната опасност от презаселване на някои региони – защото всяка компания, която закупи земя, има право да си избере от къде да вземе работна ръка, а съответно визи на работници, дошли по покана от установени компании не се дават чак толкова трудно. На този етап за този и за някои други сценарии може да не се виждат реални условия, но твърде много са неизвестните, касаещи ситуацията в едно малко по-далечно бъдеще, а понякога е добре човек да може да регистрира потенциалните вратички за такива неизвестни достатъчно рано. С други думи - едва ли държави като Германия, Италия и много други упражняват контрол върху продажбата на земя на чужденци без причина и едва ли е толкова безопасно това да се пренебрегне, както става ясно и от цитата, който сложих по-горе.
По отношение на организацията на самия протест, той е всяка неделя (включително и утре) от 15:00 пред фонтана на ул. Витоша. Сигурен съм, че всеки, който намира някои от горните доводи за достатъчно убедителни, би бил добре дошъл.
За повече информация – ето и страницата на протестиращите във фейсбук:
https://www.facebook.com/groups/zemia/