Florestan

Ето какво намерих за обяснение на връзката между вярата и познанието.


Рудолф Щайнер - "Прераждане и карма", лекция IV

Струва ми се, че Изгревът е една много особена по рода си колекция от спомени. Не става въпрос за думи, които са дадени от Учителя, написани и одобрени от него, също така не става въпрос и за текстове, написани от самите ученици, а за текстове, които учениците са оставили на трети човек да ги напише. Има тема за "Изгревът" с мнения на различни хора относно достоверността. За себе си съм решил да не взимам една или друга позиция по този въпрос, но ми се струва, че най-малкото този текст трябва да се цитира винаги изрично, т.е. не може цитати от "Изгревът" да се слагат наравно с цитати от автентични текстове. Реших да чета критично (т.е. не да критикувам, а да чета с внимание) написаното от там, макар че там пише сравнително някои хубави неща за един автор, когото напоследък много цитирам във форума и би трябвало да ми изнася да съм почитател.
Доколкото знам, Учителят е казвал, че няма защо да ни каже кой е. На един от аватарите на участниците в този форум бях прочел, "Аз кой съм никога няма да узнаете." Не съм сигурен от къде е взет цитатът. Благодаря на Ради за препратката, мисля, че би трябвало да помогне.
От собствен опит бих препоръчал прочитането на различни текстове, за да се формира по-пълна представа. Понякога, в един текст може да се намери почти обратното на това, казано в друг. Но това е само "почти" обратното, всъщност досега не съм намирал реални противоречия. Май има тема и за това. Добре е да не се избързва с формирането на някои представи, струва ми се, че човек трябва да остави на времето някои неща да бъдат разбрани по-добре, а също така е добре да се остави на времето да си обясним как някои неща няма защо да бъдат разбирани задължително в един тесен смисъл.
Във всеки случай, сам Учителят (Антон добре е отговорил относно употребата на името) е казал, че иска това, което казва да бъде проверено, разбрано и накрая приложено и че то има стойност само тогава. Сигурен съм, че той не иска фанатични последователи, които да се хващат за един или друг цитат относно това кой е той.

Действайки на принципа на подсилване на дефицитното, цитирам това мнение, с което съм съгласен. Струва ми се, че понятието "космополитизъм" може да означава много неща. Преди всичко, за мен той трябва да означава разбиране, толерантност и взаимно уважение между народите и между хората. Учителят, Щайнер и други са споменавали това, че всеки народ има определена функция, която изпълнява в света. Също така, всеки народ се управлява от един народен дух (обикновено от категорията на архангелите). Това не означава, че ситуацията не е сложна - между различните народи съществуват различни взаимовръзки, а също така е ясно, че нещо, в което един народ е силен може в определен момент да потрябва на друг народ. Не на последно място, хората стават част в различните свои животи от различни народи, които за тях представляват различни "училища". След като е преминал през школата на определен народ, човек носи със себе си своята опитност от това прераждане.
Интересно е да се спомене, че през степените на развитие на човек има една, за която е характерно, че през живота си той не може да се идентифицира с нито един народ, дори и със собствения си. Не всеки, обаче, преминава през тази степен на развитие, а само тези, които са готови за нея. Така че идеята да направим от всички хора преждевременно "странници" като ги смесим също не задължително дава най-добрите условия за тяхното развитие. Мисля, че от това, което си спомням от прочетеното, нямам достатъчно информация за това какво представлява въпросът за народност за такъв "странник" в следващите му превъплъщения - най-малкото, логично е, че в един момент той може пак да се свърже с народността, като стане предводител на някой народ - като в този случай, естествено, той би трябвало да е прескочил границите на народността сам за себе си.
В по-глобален план, човечеството в миналото е било с по-силна зависимост на индивида от групата, като сега предстои индивидът да стане по-независим от груповата си принадлежност. Но това трябва да стане постепенно, като за различните хора е необходимо различно време. Освен това, двама човека на различно ниво на развитие би трябвало да разбират въпроси, касаещи братството, единството и различието в различните хора и народи по различни начини. Така че, мисля, че въпросът за космополитизма зависи от този за развитието на хората.
Също така, не съм сигурен, че крайният продукт трябва задължително да бъде една пълна смесица от чертите на различните народи и тогава народите да се заличат напълно. Понякога е необходимо функциите да са разделени, като също така е най-ефективно различните функции да бъдат концентрирани на различни места и да бъдат запазени, защото така може да се постигнат в тези центрове най-добрите постижения в конкретните функции. Естествено, обмен може да има, но при заличаване на различията и приравняване на всички функции най-вероятно средните резултати на различните функции драстично биха се понижили. Ако не се разделят функциите, това означава, че трябва всички функции да се ръководят едновременно - а това е по-трудно, защото те трябва във всеки един момент да са хармонизирани.
Иначе има опастност да се стигне до положението като това в един сравнително известен виц. В него красива, но глупава жена казва на своя умен, но грозен мъж: "Скъпи, дано детето ни да е красиво като мен и умно като теб." Той й отговорил: "Дано, скъпа, но какво ще стане, ако то е грозно като мен и глупаво като теб?" Та в този смисъл, докато не стане така, че всички хора да станат прецизни като японците, широко скроени като руснаците, умни като евреите и т.н. - а това донякъде е невъзможно, поне на този етап - различните народи са си на мястото си. Естествено, посоката на развитие е в това различните народи да се учат едни други и наученото да се умножава от един народ в друг. Но от чисто функционална гледна точка е може би най-ефективно концентрирането на различни функции в различните народи да остане.
Ако съдим по това, което е писано в различни книги, има също така една степен на развитие, при която човек започва да се усеща не толкова като принадлежащ към един или друг народ и една или друга група, а като принадлежащ на Земята като организъм - като това включва и човечеството. Всъщност тогава той не би трябвало дори да принадлежи само на човечеството, а става двигател на духовната мисия на Земята - такава, каквато е тя в своето значение за хората и за другите същества, а също така и в своето значение сред другите планети и останалата част от целия Космос. Но през тази и други степени не преминават всички, а само тези, които са готови за тях. Един приятел веднъж изрази мнение, че глобализацията по-скоро е избързване по отношение на това, което трябва постепенно да се развие в човечеството - или че може би тя е опит то да се въплъти на физически план. Но важно е не да се гледа само физическия аспект, а да се търси духовното значение, функцията и смисъла на космополитизма. А иначе той може да има смисъл и място в развитието на човечеството - но важно е в какъв аспект се разглежда, как се разбира и към каква посока на работа ни насочва. Ако отделните хора не са готови, глобализацията по-скоро може да се окаже отрицателно явление. За мен въпросът не е в това човек да замени народната идентичност с нещо друго, а да я сложи на правилното място - там, където тя не става предпоставка за излишни неразбирателства, спорове и прочие. Също така, приемането на народната идентичност не означава, че тя не може да се надрасне от индивида. Но никакви дефиниции и определения не бива могли да заменят това, което опитността и работата могат да дадат - защото ако човек се свърже с духовното значение на нещата, в критичния момент той ще знае как да постъпи, независимо дали постъпката му отговаря на една или друга предварително зададена и затова по своята природа частична дефиниция, докато този, който не разбира достатъчно добре духовното значение на нещата не задължително ще може да реагира, дори и ако постъпката му се води от определена дефиниция.
Хрумна ми и нещо друго - не трябва ли да бъде също част от разбирането на космополитизма това да уважавам германеца, руснака, японеца именно като такива?

Не бях сигурен дали точно това е темата, в която да сложа това (ако искат модераторите, могат да съберат текстовете, които сложих вчера и които слагам сега на едно място). Има и тема относно това трябва ли децата да ходят на училище по-рано, също така днес беше активна темата за бебетата.

Ето какво казва Р. Щайнер (от цикъла "Царството на детството") за това какво трябва да знаем за детето и неговото развитие в първия период - до седмата му година.

Ще използвам възможността отново да поканя на концерт – този вторник (18.06) от 19:00 в залата на втория етаж на ул. Раковски 108 ще свиря заедно с нашия цигулар Владимир Атанасов, който дълго време живее във Франция. Ще изпълняваме произведения от френски и славянски композитори за цигулка и пиано – Пуленк, Балакирев, Сен-Санс, Масне, Скрябин, Дебюси, Виенявски.

Такива изрази не бива да се възприемат буквално. Тяхното предназначение е да изразят доброжелателност. Затова когато махнеш с ръка, това не значи "здравейте, аз не съм въоръжен, огледайте ми хубаво ръцете, за да се престрашите да се приближите", а по-скоро "виждам те и това ме радва". Нещо като махане на опашката на кучето. Прави го по различни поводи, но общото е, че е проява на интерес, вълнение.



Моя любим учител по литература ми казваше "Пиши кратки изречения". Като го питах защо, той ми отговори, че така няма да допускам грешки в тях. Т.к. обаче аз въпреки това не допусках грешки, просто продължих да мисля и пиша в дълги изречения. Та ти трябва да пишеш в къси изречения.
Никой не приема някой за приличен, само защото му е казал здрасти, нито пък това му усмисля деня или го кара да се чувства значим. Що се отнася до "ненужния на никой живот" такъв няма и няма как да има. Това е като да пуснеш акварелна боя в чаша с вода и да твърдиш, че има и чиста вода.

В общи линия ти разбирам подтиците да напишеш това. Осъзнал си, че в света има лицемерие и че някой, които махат с ръка, всъщност са въоръжени. Ще го преживееш.



Ако това ме прави разумен, то радвам се, че и аз смятам, че човешкият живот няма смисъл, но това не го прави безсмислен. Има голяма разлика между това да имаш мисия и това да зависиш от други и други да зависят от теб.



Това са пубертетски изблици на инфантилност, когато индивида се самоопределя не само като отделен индивид, но и като отделна личност и се бори за самоидентифициране, като опитва да се отърси от чуждото влияние, до степен да отблъсква и онези, които са му най-близки. Все едно си боя, обаче другите все си отръскват своя цвят и ти не знаеш какво си. С времето ще научиш, че най-хубаво е да цапате заедно света.

Що се отнася до "шибаните" думи, които употребяваш, дори когато можеш да преосмислиш в писмена форма, редно е да осъзнаеш, че те са писък за внимание, освен ниска култура. Да, не си особено интересен, но това е защото си задаваш глупави въпроси. Дали няма да звучиш по-интересно, ако си задаваш по-интересни въпроси?



Чети книги.
Нали не очакваше да ти изръся 42, 105 и накрая да извикаш БИНГО!

Оказа се, че с последното изречение повтарям Юл, без да зная.

Личните ми впечатления са, че котаракът Емо не е прекрачвал границите на благоприличието със своите постове, като обаче не можах да прочета последните му мнения във въпросната тема, която преди няколко дена бе изтрита. Вярно е, че имаше и някои негови мнения, които се отличават с по-изразително разграничаване на неговото мнение, но както казах, досега не съм виждал такива постове, които да оценя като неблагоприлични в каквото и да е отношение, така че и аз подкрепям идеята отново да се приеме въпросния котарак в Портала. За мен лично дори и в шегите му си личеше сериозно отношение, а също така мисля, че той е от потребителите, чиито мнения си заслужава да се прочетат. Относно добрия тон, при все че той е необходим в една или друга степен, мисля, че именно тук е моментът да спомена една вече почти забравена немска поговорка - "Ако някой е прекалено любезен, може и да не ви казва истината."

Личните ми впечатления са, че котаракът Емо не е прекрачвал границите на благоприличието със своите постове, като обаче не можах да прочета последните му мнения във въпросната тема, която преди няколко дена бе изтрита. Вярно е, че имаше и някои негови мнения, които се отличават с по-изразително разграничаване на неговото мнение, но както казах, досега не съм виждал такива постове, които да оценя като неблагоприлични в каквото и да е отношение, така че и аз подкрепям идеята отново да се приеме въпросния котарак в Портала. За мен лично дори и в шегите му си личеше сериозно отношение, а също така мисля, че той е от потребителите, чиито мнения си заслужава да се прочетат. Относно добрия тон, при все че той е необходим в една или друга степен, мисля, че именно тук е моментът да спомена една вече почти забравена немска поговорка - "Ако някой е прекалено любезен, може и да не ви казва истината."

Личните ми впечатления са, че котаракът Емо не е прекрачвал границите на благоприличието със своите постове, като обаче не можах да прочета последните му мнения във въпросната тема, която преди няколко дена бе изтрита. Вярно е, че имаше и някои негови мнения, които се отличават с по-изразително разграничаване на неговото мнение, но както казах, досега не съм виждал такива постове, които да оценя като неблагоприлични в каквото и да е отношение, така че и аз подкрепям идеята отново да се приеме въпросния котарак в Портала. За мен лично дори и в шегите му си личеше сериозно отношение, а също така мисля, че той е от потребителите, чиито мнения си заслужава да се прочетат. Относно добрия тон, при все че той е необходим в една или друга степен, мисля, че именно тук е моментът да спомена една вече почти забравена немска поговорка - "Ако някой е прекалено любезен, може и да не ви казва истината."

Личните ми впечатления са, че котаракът Емо не е прекрачвал границите на благоприличието със своите постове, като обаче не можах да прочета последните му мнения във въпросната тема, която преди няколко дена бе изтрита. Вярно е, че имаше и някои негови мнения, които се отличават с по-изразително разграничаване на неговото мнение, но както казах, досега не съм виждал такива постове, които да оценя като неблагоприлични в каквото и да е отношение, така че и аз подкрепям идеята отново да се приеме въпросния котарак в Портала. За мен лично дори и в шегите му си личеше сериозно отношение, а също така мисля, че той е от потребителите, чиито мнения си заслужава да се прочетат. Относно добрия тон, при все че той е необходим в една или друга степен, мисля, че именно тук е моментът да спомена една вече почти забравена немска поговорка - "Ако някой е прекалено любезен, може и да не ви казва истината."

Личните ми впечатления са, че котаракът Емо не е прекрачвал границите на благоприличието със своите постове, като обаче не можах да прочета последните му мнения във въпросната тема, която преди няколко дена бе изтрита. Вярно е, че имаше и някои негови мнения, които се отличават с по-изразително разграничаване на неговото мнение, но както казах, досега не съм виждал такива постове, които да оценя като неблагоприлични в каквото и да е отношение, така че и аз подкрепям идеята отново да се приеме въпросния котарак в Портала. За мен лично дори и в шегите му си личеше сериозно отношение, а също така мисля, че той е от потребителите, чиито мнения си заслужава да се прочетат. Относно добрия тон, при все че той е необходим в една или друга степен, мисля, че именно тук е моментът да спомена една вече почти забравена немска поговорка - "Ако някой е прекалено любезен, може и да не ви казва истината."

Личните ми впечатления са, че котаракът Емо не е прекрачвал границите на благоприличието със своите постове, като обаче не можах да прочета последните му мнения във въпросната тема, която преди няколко дена бе изтрита. Вярно е, че имаше и някои негови мнения, които се отличават с по-изразително разграничаване на неговото мнение, но както казах, досега не съм виждал такива постове, които да оценя като неблагоприлични в каквото и да е отношение, така че и аз подкрепям идеята отново да се приеме въпросния котарак в Портала. За мен лично дори и в шегите му си личеше сериозно отношение, а също така мисля, че той е от потребителите, чиито мнения си заслужава да се прочетат. Относно добрия тон, при все че той е необходим в една или друга степен, мисля, че именно тук е моментът да спомена една вече почти забравена немска поговорка - "Ако някой е прекалено любезен, може и да не ви казва истината."

Личните ми впечатления са, че котаракът Емо не е прекрачвал границите на благоприличието със своите постове, като обаче не можах да прочета последните му мнения във въпросната тема, която преди няколко дена бе изтрита. Вярно е, че имаше и някои негови мнения, които се отличават с по-изразително разграничаване на неговото мнение, но както казах, досега не съм виждал такива постове, които да оценя като неблагоприлични в каквото и да е отношение, така че и аз подкрепям идеята отново да се приеме въпросния котарак в Портала. За мен лично дори и в шегите му си личеше сериозно отношение, а също така мисля, че той е от потребителите, чиито мнения си заслужава да се прочетат. Относно добрия тон, при все че той е необходим в една или друга степен, мисля, че именно тук е моментът да спомена една вече почти забравена немска поговорка - "Ако някой е прекалено любезен, може и да не ви казва истината."

Личните ми впечатления са, че котаракът Емо не е прекрачвал границите на благоприличието със своите постове, като обаче не можах да прочета последните му мнения във въпросната тема, която преди няколко дена бе изтрита. Вярно е, че имаше и някои негови мнения, които се отличават с по-изразително разграничаване на неговото мнение, но както казах, досега не съм виждал такива постове, които да оценя като неблагоприлични в каквото и да е отношение, така че и аз подкрепям идеята отново да се приеме въпросния котарак в Портала. За мен лично дори и в шегите му си личеше сериозно отношение, а също така мисля, че той е от потребителите, чиито мнения си заслужава да се прочетат. Относно добрия тон, при все че той е необходим в една или друга степен, мисля, че именно тук е моментът да спомена една вече почти забравена немска поговорка - "Ако някой е прекалено любезен, може и да не ви казва истината."

Личните ми впечатления са, че котаракът Емо не е прекрачвал границите на благоприличието със своите постове, като обаче не можах да прочета последните му мнения във въпросната тема, която преди няколко дена бе изтрита. Вярно е, че имаше и някои негови мнения, които се отличават с по-изразително разграничаване на неговото мнение, но както казах, досега не съм виждал такива постове, които да оценя като неблагоприлични в каквото и да е отношение, така че и аз подкрепям идеята отново да се приеме въпросния котарак в Портала. За мен лично дори и в шегите му си личеше сериозно отношение, а също така мисля, че той е от потребителите, чиито мнения си заслужава да се прочетат. Относно добрия тон, при все че той е необходим в една или друга степен, мисля, че именно тук е моментът да спомена една вече почти забравена немска поговорка - "Ако някой е прекалено любезен, може и да не ви казва истината."

Ето един текст, който дава една възможна причина за това защо хората могат да изпитват неприязън към змиите.

Рудолф Щайнер, "Египетски Митове и Мистерии", лекция 8

Ето един мой концерт, на който мога да ви поканя - ще имам рецитал утре (събота) в музея "Земята и хората" от 16:30. Програмата ще включва Шуберт, Скрябин, Дебюси и Васил Казанджиев. Вход свободен.

Използвам възможността тук да напиша за изложба на една изключителна наша млада художничка, която преди малко по-малко от два месеца ни напусна - Василия Стоилова. Изложбата в нейна памет бе открита на 6-ти май в галерия "Финес" на ул. Хр. Белчев No. 17 и ще трае около 1 месец. Ето няколко снимки на нейни картини.
Повече може да видите на адрес: http://vasilia.hit.bg/gallery.html

Ето един текст, който дава една възможна причина за това защо хората могат да изпитват неприязън към змиите.

Рудолф Щайнер, "Египетски Митове и Мистерии", лекция 8

Много идейно! Браво на човека, който се е сетил да сложи това изречени на картинката

Ами това е много хубаво казано, направо даже може да го сложим някъде като мото . Но както се каза по-горе, такива и подобни разбирания не са в своята същност нещо напълно ново - може да се спори, че дори теориите за "извънземните" са от бая време на земята, евентуално заедно със самите извънземни. Шегичка .
Шегата настрана, ако тази статия е говорила просто за "религията Ню ейдж", много вероятно е нейният автор да се е запознал твърде повъзхностно с това, което е искал да представи под това име. Като за начало, струва ми се почти невъзможно да се поставят под един знаменател огромното количество различни движения, за които можем да кажем, че имат възгледи от типа "Ню ейдж". Ако се поразрови човек, има много движения, които имат буквално противоположни разбирания за това как трябва да се осъществява новото развитие, при все че всички те приемат, че трябва да се влее нещо ново в развитието на човечеството. Има псевдо-движения, за които може да се разбере малко по-лесно, че имат други цели от тези, които представят, ако се позамисли достатъчно човек, но като цяло пазарът на Ню ейдж е залят от книги от различни автори с различни виждания, които при съпоставка могат да причинят на човек не едно и две главоболия. Така че въпросът не е дали Ню ейдж е лъжа или не е, а по-точно какво от Ню ейдж е лъжа и какво, ако стигнем до там, е вярно. След този въпрос логично е да се попита и защо е вярно.
Ясно е, че занимае ли се човек в по-големи детайли с различните гледни точки, включително и с тези, които напълно отричат подобни разбирания, той може сериозно да се обърка. Това, което бих ти е препоръчал, е следното - първо се опри на това, което имаш вече готово в себе си. Опри се на това, което си постигнала, на това, което знаеш и което можеш. Това, което човек преживее, може да му даде опора по отношение на възгледите му, въпреки че тази опора трябва да е положителна - тук имам предвид, че той не бива да да прибързва със заключенията по отношение на едно или друго нещо, което му се е случило. Ако има нужда от още опит, добре е той да почака. Но има неща, които можем да използваме като опора, за да можем да си съставим някаква представа за това къде се намираме и как да се ориентираме. Не бива веднага да се мисли за пълна ориентация, но има много неща в самите нас, които могат да ни дадат най-малкото достатъчна ориентация за момента. В крайна сметка, когато се изправяме пред нещо ново, ние трябва да разчитаме на себе си, на това, което сме свършили до момента, на това, което сме постигнали като умение, знание и разбиране.
Второто нещо е, че понякога трябва да оставим нещата, които проверяваме, сами да ни кажат какви са всъщност. Тук е много важно да изчакваме в преценката си. Прочитаме една положителна статия за нещо и си изграждаме положително отношение. След това прочитаме една отрицателна статия и се разочароваме. Всъщност, и в двата случая тряба да изчакаме. Някои неща могат да бъдат отсяти с мисъл - например, ако се вземат разбиранията на едно учение и те имат противоречия помежду си, можем да открием това, ако помислим малко повече за това учение. Също така, възможно е да има напълно несъстоятелни неща - например, какво мен ще ме ползва, че има някакви извънземни, ако изобщо не знам как да реагирам, при все че някой твърди, че те са голяма заплаха. Ако той само се опитвам да ме уплаши, а не ми дава никакъв път за действие, то това, което той пише, може да е интересно, но недостатъчно. Трябва да си дам сметка в такъв случай за следното: 1) той може и да е прав 2) при все, че може да е прав, трябва да си дам сметка, че от неговите твърдения по-скоро мога да се разстроя, отколкото да се мотивирам повече за работа 3) това не задължително решава моите проблеми, но очевидно следва, че не мога да мисля само за това, или поне не само от гледната точка, която този автор представя. И така нататък. Така че важно е да се опитаме да обмислим нещата и също така да бъдем честни със себе си по отношение на това какво точно сме разбрали от тях, в какъв смисъл сме го разбрали и в какъв смисъл не сме го разбрали - или не го знаем. Последното не означава, че трябва да вярваме сляпо в това, което все още не знаем. Напротив - трябва да изчакаме, за да можем да видим дали то ще покаже само за себе си вярно ли е или не. Само това, което сами сме изпитали, можем да приемем за напълно вярно. Това също не означава, че трябва да се втурнем веднага да изпитваме всяко следващо нещо, което четем, защото със сигурност можем да се случи така, че да докажем, че то не е вярно, но със съответните последствия...
Така че от това, което прочитам ми се струва, че може да преминеш към един интересен период, в който може да се опиташ да провериш нещата от по-голяма дълбочина. Най-важно е изчакването, а също така е важно и правилното разбиране и осмисляне на това, с което се занимаваш. Смятам, че немалко може да се постигне и чрез съпоставяне - добре е да се опиташ да не се стремиш към едностранчиво виждане за нещата, а да обхванеш различни гледни точки. Понякога може да възникнат противоречия и спорове, но те също могат да бъдат полезни. От друга страна, за да има полза реално от това, добре е да не прибързваш да се натоварваш с всичко наведнъж. В движенията от типа Ню ейдж може да има по правило много "атракции", но те не задължително са най-препоръчителни, даже по-скоро именно такива "атракции" могат да ни объркат.
Така че преди всичко, научи се да разчиташ на себе си. Не бих ти препоръчал да търсиш учители, които искат "сляпа" вяра, напротив - именно този, който казва истината не се притеснява от това, че някой ще подходи към него със съмнение - защото истината се разкрива независимо от това дали ние се съмняваме в нея първоначално или не. Ако някой отправи неправилна критика, рано или късно става ясно, че тази критика говори нещо за него, а не за това, което той критикува, в случай, че последното е правилно.
Преди всичко, стреми се сама да бъдеш будна.

Смятам, че е добре да продължим темата в друга посока. Нека това стане с още един композитор. Преди 3 дена, на 19 декември, се навършиха 110 години от рождението на един от най-самобитните наши композитори - Димитър Ненов. Той е бил разностранен и силно надарен талант - бил е не само композитор, но и архитект (има сгради в София, които са проектирани от него), а освен това е бил един от най-добрите български пианисти - ако не и най-добрият. Тук можете да прочетете биографията му. http://www.ubc-bg.com/bg/composer/205 Интересно е да се отбележи, че още като студент, той се е издържал, като е свирил на пиано по време на филмови прожекции - говорим за много ранен етап в развитието на филмите. По това време музиката не е била записвана, а се е свирила в залата. Ненов е можел да импровизира на пиано и в повечето случаи е импровизирал на момента. За съжаление, от неговите изпълнения на пиано е останал само един запис - на Втори клавирен концерт от Лист. Причината за това е, че той не е бил добре приет след идването на власт на комунистическата партия и в един момент се стига дотам, че всички негови записи, с изключение на този, са унищожени. Това, което е останало, освен този запис, са неговите произведения за пиано. От примерите по-долу става ясно, че неговият хармоничен език е много сложен, композиционните средства, които използва, включват постиженията на няколко течения, включително и на импресионизма. Изключително самобитен и с много новаторски подход, той е един от най-ярките български композитори - е, добре, тук може и да се отплесвам в субективни преценки. Ето едно от най-известните му произведения - Токата. Тя е написана оригинално за пиано, но предпочетох тук да сложа обработката й за оркестър на неговия ученик Лазар Николов - тя е отлична, а и предпочетох конкретно изпълнението. Иначе може да се намери лесно в youtube в оригиналната версия за пиано. http://www.youtube.com/watch?v=44LBamKeHt4 Тук може да чуете и първа част на сонатата за цигулка и пиано: http://www.youtube.com/watch?v=ciL49FDmDzI

На днешната дата - 13-ти март, но в последната година на 19-ти век (уау - 1899) е роден може би най-известният български композитор - Панчо Владигеров. Той е дългогодишен преподавател в Музикалната Академия в София, която днес носи неговото име. Негова биография можете да прочетете тук:
http://www.ubc-bg.com/bg/composer/246
Ето линк към оркестрова версия на най-известното негово и може би най-известното българско произведение - Рапсодия "Вардар":
http://www.youtube.com/watch?v=S7clnVpRo3Q
А това е друго негово много известно произведение: "Песен", в аранжимент за соло цигулка и оркестър:

А ето и едно негово солово произведение за пиано, изпълнено от неговия собствен ученик Алексис Вайсенберг, който впоследствие става световно-известен пианист:

Честито Рождество и от мен!
Нямах много време тези дни да пиша във форума, но ето един музикален поздрав по случая: