Florestan

Така и не намерих по-добра тема, в която да сложа това мое мнение от темата за лимеца. Това, което се случи впоследствие в тази тема бе, че се дискутира надълго и нашироко има ли ГМО жито или няма, но така и не се стигна до никаква дискусия за това доколко е удачно да се мисли, че лимецът е добър заместител на житото. Ако модераторите предпочитат, може да направят нова тема от този въпрос.
Иска ми се да прецизирам още малко позицията си. Тази година, в Братската къща се продаваше лимец вместо нормално жито - поне когато аз попитах за това. И така без особено замисляне сякаш "новооткритите и новодоказани" хипотези се присъединиха към нещо, което само по себе си няма отношение към каквато и да е идея за заместване или подобряване на житото. За мен така и не е ясно доколко е удачно всичко, свързано с идеологията около новооткрития лимец да има отношение към житния режим, който така или иначе не взима изрично предвид възможността в един момент вместо жито да се използва нещо друго. Тук особено важни са въпроси като следните: когато се предпочита лимец пред обикновено жито, с това е възможно да се показва, например, че е важно и "в духа" на положителното, което носи новото време, да се набляга на лимеца и дори може би да се предпочита той пред житото в някои ситуации. Така ли е всъщност? А все пак, ако това беше толкова важно, нямаше ли сам Учителя да говори за това и да каже, че житния режим трябва да се прави с лимец и че от житото най-добро е житото от лимец? След като той е преценил, че това не е необходимо и обикновеното жито е достатъчно, то всъщност не излиза ли, че с този лимец ние едва ли не се отказваме да имаме доверие в това, че повече от обикновено жито не е необходимо за житния режим? А така не изпускаме ли един принцип, а именно, това да се задоволяме с малкото, което е достатъчно? Не излиза ли от това, че видоизменяме принципите, според които правим режима? А ако твърдим, че лимецът е по-добър от обикновеното жито, не излиза ли, че мислим, че новите открития могат да коригират и това, което ни е дал Учителя? Ако това не е така, все пак, когато много хора предпочитат лимец пред жито, за това има известна причина. Ако причината е в това, че лимецът е по-хранителен, то не върви ли това в посока, противоположна на идеята на режима, както съм написал по-горе? Най-малкото, ако се предпочита съзнателно лимец, не се внушава по този начин, че лимецът е необходим за този режим, че житото в сравнение с него е недостатъчно? След като Учителя не е агитирал нищо за лимеца, който е съществувал и по негово време, не е ли логично да преценим, че важността, която отдаваме на предимствата на лимеца е по-скоро едно ненужно заблуждение? А не се ли получава отдалечаване от същността на един режим, ако при него наречен ненужното нужно? Нали за това е режим - да отсее ненужното. А ако се дефинира кое е ненужно и кое нужно, то тогава се дефинира и самият режим, нали така? В крайна сметка, доколко имаме основание да сме сигурни, че режимът с лимец също така може да бъде дефиниран като "житен режим", след като не е ясно дали Учителя би го одобрил?
Това са основните въпроси - някои от тях перефразирах в няколко версии. И все пак - знаем ли какво правим при заместването на обикновеното жито с лимец, освен че се опитваме да адаптираме режима и да изберем продукт, който е екологичен, качествен, така, както някои разбират това понятие, и - все пак - някак ню-ейдж модерен и удобен за консумация?

Действайки на принципа на подсилване на дефицитното, цитирам това мнение, с което съм съгласен. Струва ми се, че понятието "космополитизъм" може да означава много неща. Преди всичко, за мен той трябва да означава разбиране, толерантност и взаимно уважение между народите и между хората. Учителят, Щайнер и други са споменавали това, че всеки народ има определена функция, която изпълнява в света. Също така, всеки народ се управлява от един народен дух (обикновено от категорията на архангелите). Това не означава, че ситуацията не е сложна - между различните народи съществуват различни взаимовръзки, а също така е ясно, че нещо, в което един народ е силен може в определен момент да потрябва на друг народ. Не на последно място, хората стават част в различните свои животи от различни народи, които за тях представляват различни "училища". След като е преминал през школата на определен народ, човек носи със себе си своята опитност от това прераждане.
Интересно е да се спомене, че през степените на развитие на човек има една, за която е характерно, че през живота си той не може да се идентифицира с нито един народ, дори и със собствения си. Не всеки, обаче, преминава през тази степен на развитие, а само тези, които са готови за нея. Така че идеята да направим от всички хора преждевременно "странници" като ги смесим също не задължително дава най-добрите условия за тяхното развитие. Мисля, че от това, което си спомням от прочетеното, нямам достатъчно информация за това какво представлява въпросът за народност за такъв "странник" в следващите му превъплъщения - най-малкото, логично е, че в един момент той може пак да се свърже с народността, като стане предводител на някой народ - като в този случай, естествено, той би трябвало да е прескочил границите на народността сам за себе си.
В по-глобален план, човечеството в миналото е било с по-силна зависимост на индивида от групата, като сега предстои индивидът да стане по-независим от груповата си принадлежност. Но това трябва да стане постепенно, като за различните хора е необходимо различно време. Освен това, двама човека на различно ниво на развитие би трябвало да разбират въпроси, касаещи братството, единството и различието в различните хора и народи по различни начини. Така че, мисля, че въпросът за космополитизма зависи от този за развитието на хората.
Също така, не съм сигурен, че крайният продукт трябва задължително да бъде една пълна смесица от чертите на различните народи и тогава народите да се заличат напълно. Понякога е необходимо функциите да са разделени, като също така е най-ефективно различните функции да бъдат концентрирани на различни места и да бъдат запазени, защото така може да се постигнат в тези центрове най-добрите постижения в конкретните функции. Естествено, обмен може да има, но при заличаване на различията и приравняване на всички функции най-вероятно средните резултати на различните функции драстично биха се понижили. Ако не се разделят функциите, това означава, че трябва всички функции да се ръководят едновременно - а това е по-трудно, защото те трябва във всеки един момент да са хармонизирани.
Иначе има опастност да се стигне до положението като това в един сравнително известен виц. В него красива, но глупава жена казва на своя умен, но грозен мъж: "Скъпи, дано детето ни да е красиво като мен и умно като теб." Той й отговорил: "Дано, скъпа, но какво ще стане, ако то е грозно като мен и глупаво като теб?" Та в този смисъл, докато не стане така, че всички хора да станат прецизни като японците, широко скроени като руснаците, умни като евреите и т.н. - а това донякъде е невъзможно, поне на този етап - различните народи са си на мястото си. Естествено, посоката на развитие е в това различните народи да се учат едни други и наученото да се умножава от един народ в друг. Но от чисто функционална гледна точка е може би най-ефективно концентрирането на различни функции в различните народи да остане.
Ако съдим по това, което е писано в различни книги, има също така една степен на развитие, при която човек започва да се усеща не толкова като принадлежащ към един или друг народ и една или друга група, а като принадлежащ на Земята като организъм - като това включва и човечеството. Всъщност тогава той не би трябвало дори да принадлежи само на човечеството, а става двигател на духовната мисия на Земята - такава, каквато е тя в своето значение за хората и за другите същества, а също така и в своето значение сред другите планети и останалата част от целия Космос. Но през тази и други степени не преминават всички, а само тези, които са готови за тях. Един приятел веднъж изрази мнение, че глобализацията по-скоро е избързване по отношение на това, което трябва постепенно да се развие в човечеството - или че може би тя е опит то да се въплъти на физически план. Но важно е не да се гледа само физическия аспект, а да се търси духовното значение, функцията и смисъла на космополитизма. А иначе той може да има смисъл и място в развитието на човечеството - но важно е в какъв аспект се разглежда, как се разбира и към каква посока на работа ни насочва. Ако отделните хора не са готови, глобализацията по-скоро може да се окаже отрицателно явление. За мен въпросът не е в това човек да замени народната идентичност с нещо друго, а да я сложи на правилното място - там, където тя не става предпоставка за излишни неразбирателства, спорове и прочие. Също така, приемането на народната идентичност не означава, че тя не може да се надрасне от индивида. Но никакви дефиниции и определения не бива могли да заменят това, което опитността и работата могат да дадат - защото ако човек се свърже с духовното значение на нещата, в критичния момент той ще знае как да постъпи, независимо дали постъпката му отговаря на една или друга предварително зададена и затова по своята природа частична дефиниция, докато този, който не разбира достатъчно добре духовното значение на нещата не задължително ще може да реагира, дори и ако постъпката му се води от определена дефиниция.
Хрумна ми и нещо друго - не трябва ли да бъде също част от разбирането на космополитизма това да уважавам германеца, руснака, японеца именно като такива?

Действайки на принципа на подсилване на дефицитното, цитирам това мнение, с което съм съгласен. Струва ми се, че понятието "космополитизъм" може да означава много неща. Преди всичко, за мен той трябва да означава разбиране, толерантност и взаимно уважение между народите и между хората. Учителят, Щайнер и други са споменавали това, че всеки народ има определена функция, която изпълнява в света. Също така, всеки народ се управлява от един народен дух (обикновено от категорията на архангелите). Това не означава, че ситуацията не е сложна - между различните народи съществуват различни взаимовръзки, а също така е ясно, че нещо, в което един народ е силен може в определен момент да потрябва на друг народ. Не на последно място, хората стават част в различните свои животи от различни народи, които за тях представляват различни "училища". След като е преминал през школата на определен народ, човек носи със себе си своята опитност от това прераждане.
Интересно е да се спомене, че през степените на развитие на човек има една, за която е характерно, че през живота си той не може да се идентифицира с нито един народ, дори и със собствения си. Не всеки, обаче, преминава през тази степен на развитие, а само тези, които са готови за нея. Така че идеята да направим от всички хора преждевременно "странници" като ги смесим също не задължително дава най-добрите условия за тяхното развитие. Мисля, че от това, което си спомням от прочетеното, нямам достатъчно информация за това какво представлява въпросът за народност за такъв "странник" в следващите му превъплъщения - най-малкото, логично е, че в един момент той може пак да се свърже с народността, като стане предводител на някой народ - като в този случай, естествено, той би трябвало да е прескочил границите на народността сам за себе си.
В по-глобален план, човечеството в миналото е било с по-силна зависимост на индивида от групата, като сега предстои индивидът да стане по-независим от груповата си принадлежност. Но това трябва да стане постепенно, като за различните хора е необходимо различно време. Освен това, двама човека на различно ниво на развитие би трябвало да разбират въпроси, касаещи братството, единството и различието в различните хора и народи по различни начини. Така че, мисля, че въпросът за космополитизма зависи от този за развитието на хората.
Също така, не съм сигурен, че крайният продукт трябва задължително да бъде една пълна смесица от чертите на различните народи и тогава народите да се заличат напълно. Понякога е необходимо функциите да са разделени, като също така е най-ефективно различните функции да бъдат концентрирани на различни места и да бъдат запазени, защото така може да се постигнат в тези центрове най-добрите постижения в конкретните функции. Естествено, обмен може да има, но при заличаване на различията и приравняване на всички функции най-вероятно средните резултати на различните функции драстично биха се понижили. Ако не се разделят функциите, това означава, че трябва всички функции да се ръководят едновременно - а това е по-трудно, защото те трябва във всеки един момент да са хармонизирани.
Иначе има опастност да се стигне до положението като това в един сравнително известен виц. В него красива, но глупава жена казва на своя умен, но грозен мъж: "Скъпи, дано детето ни да е красиво като мен и умно като теб." Той й отговорил: "Дано, скъпа, но какво ще стане, ако то е грозно като мен и глупаво като теб?" Та в този смисъл, докато не стане така, че всички хора да станат прецизни като японците, широко скроени като руснаците, умни като евреите и т.н. - а това донякъде е невъзможно, поне на този етап - различните народи са си на мястото си. Естествено, посоката на развитие е в това различните народи да се учат едни други и наученото да се умножава от един народ в друг. Но от чисто функционална гледна точка е може би най-ефективно концентрирането на различни функции в различните народи да остане.
Ако съдим по това, което е писано в различни книги, има също така една степен на развитие, при която човек започва да се усеща не толкова като принадлежащ към един или друг народ и една или друга група, а като принадлежащ на Земята като организъм - като това включва и човечеството. Всъщност тогава той не би трябвало дори да принадлежи само на човечеството, а става двигател на духовната мисия на Земята - такава, каквато е тя в своето значение за хората и за другите същества, а също така и в своето значение сред другите планети и останалата част от целия Космос. Но през тази и други степени не преминават всички, а само тези, които са готови за тях. Един приятел веднъж изрази мнение, че глобализацията по-скоро е избързване по отношение на това, което трябва постепенно да се развие в човечеството - или че може би тя е опит то да се въплъти на физически план. Но важно е не да се гледа само физическия аспект, а да се търси духовното значение, функцията и смисъла на космополитизма. А иначе той може да има смисъл и място в развитието на човечеството - но важно е в какъв аспект се разглежда, как се разбира и към каква посока на работа ни насочва. Ако отделните хора не са готови, глобализацията по-скоро може да се окаже отрицателно явление. За мен въпросът не е в това човек да замени народната идентичност с нещо друго, а да я сложи на правилното място - там, където тя не става предпоставка за излишни неразбирателства, спорове и прочие. Също така, приемането на народната идентичност не означава, че тя не може да се надрасне от индивида. Но никакви дефиниции и определения не бива могли да заменят това, което опитността и работата могат да дадат - защото ако човек се свърже с духовното значение на нещата, в критичния момент той ще знае как да постъпи, независимо дали постъпката му отговаря на една или друга предварително зададена и затова по своята природа частична дефиниция, докато този, който не разбира достатъчно добре духовното значение на нещата не задължително ще може да реагира, дори и ако постъпката му се води от определена дефиниция.
Хрумна ми и нещо друго - не трябва ли да бъде също част от разбирането на космополитизма това да уважавам германеца, руснака, японеца именно като такива?

Честито Рождество и от мен!
Нямах много време тези дни да пиша във форума, но ето един музикален поздрав по случая:

Когато слушам класически произведения, подобни на тази втора част от втория концерт за пиано на Морис Равел, си мисля, че класическата музика не задължително би трябвало да звучи безинтересно и чуждо на голямата част от слушателите, които предпочитат съвсем друг тип музика. Или може би само аз така си мисля?

Смятам, че е добре да продължим темата в друга посока. Нека това стане с още един композитор. Преди 3 дена, на 19 декември, се навършиха 110 години от рождението на един от най-самобитните наши композитори - Димитър Ненов. Той е бил разностранен и силно надарен талант - бил е не само композитор, но и архитект (има сгради в София, които са проектирани от него), а освен това е бил един от най-добрите български пианисти - ако не и най-добрият. Тук можете да прочетете биографията му. http://www.ubc-bg.com/bg/composer/205 Интересно е да се отбележи, че още като студент, той се е издържал, като е свирил на пиано по време на филмови прожекции - говорим за много ранен етап в развитието на филмите. По това време музиката не е била записвана, а се е свирила в залата. Ненов е можел да импровизира на пиано и в повечето случаи е импровизирал на момента. За съжаление, от неговите изпълнения на пиано е останал само един запис - на Втори клавирен концерт от Лист. Причината за това е, че той не е бил добре приет след идването на власт на комунистическата партия и в един момент се стига дотам, че всички негови записи, с изключение на този, са унищожени. Това, което е останало, освен този запис, са неговите произведения за пиано. От примерите по-долу става ясно, че неговият хармоничен език е много сложен, композиционните средства, които използва, включват постиженията на няколко течения, включително и на импресионизма. Изключително самобитен и с много новаторски подход, той е един от най-ярките български композитори - е, добре, тук може и да се отплесвам в субективни преценки. Ето едно от най-известните му произведения - Токата. Тя е написана оригинално за пиано, но предпочетох тук да сложа обработката й за оркестър на неговия ученик Лазар Николов - тя е отлична, а и предпочетох конкретно изпълнението. Иначе може да се намери лесно в youtube в оригиналната версия за пиано. http://www.youtube.com/watch?v=44LBamKeHt4 Тук може да чуете и първа част на сонатата за цигулка и пиано: http://www.youtube.com/watch?v=ciL49FDmDzI

Филмът е интересен с това, че този път лагерът е посетен от хора, които нямат собствен интерес да участват в него. От там става и по-ясно защо може да се очаква такава реакция от тяхна страна. И все пак, има едно нещо, което сякаш се втълпява на зрителя и нито една от двете гледни точки - на американците или на Грива и Герасимова - не го засяга. Това, което става в лагера излиза, че става само там, а това, което представляват тези двама американци излиза, че едва ли не е валидно за целия цивилизован (и разглезен от тази си цивилизованост) свят. Всички коментират така, сякаш това, което се вижда като разлика в начина на летуване и начина на мислене в Бялото братство и в начина на живот и мислене в двамата американци е представително за "пропастта", която дели някакви хора, опитващи се да живеят природосъобразно, със съвременната цивилизация, която създава такива индивиди, които едва ли не не само са неспособни да живеят в своята естествена природна среда, но толкова са я забравили, че вече за тях тя поражда главно дискомфорт и желание да се върнат обратно към средата, в която са привикнали. Момчето каза, че природата му харесва, но че не би станал в 5 сутринта и не би стоял на палатка по такъв начин, сякаш тази позиция е най-нормалното нещо за един съвременен човек.
В крайна сметка, не мисля, че нещата са толкова едностранчиви. Има хора, живеещи в тази т.нар. цивилизация, които ходят на палатка в природата, има такива, които стават в 5 часа сутринта. Да не говорим за т. нар. екстремисти, много от които са американци - и всъщност много от тези движения произлизат именно от Америка. Имам приятели, които не са от Братството и с които съм ходил тук-таме по планините и мога да кажа, че хората от Братството са едни от много по-умерените планинари. Този същия американец ми се иска да го питам чувал ли е за "бой-скаутите" или за "Джулай морнинг" .

Филмът е интересен с това, че този път лагерът е посетен от хора, които нямат собствен интерес да участват в него. От там става и по-ясно защо може да се очаква такава реакция от тяхна страна. И все пак, има едно нещо, което сякаш се втълпява на зрителя и нито една от двете гледни точки - на американците или на Грива и Герасимова - не го засяга. Това, което става в лагера излиза, че става само там, а това, което представляват тези двама американци излиза, че едва ли не е валидно за целия цивилизован (и разглезен от тази си цивилизованост) свят. Всички коментират така, сякаш това, което се вижда като разлика в начина на летуване и начина на мислене в Бялото братство и в начина на живот и мислене в двамата американци е представително за "пропастта", която дели някакви хора, опитващи се да живеят природосъобразно, със съвременната цивилизация, която създава такива индивиди, които едва ли не не само са неспособни да живеят в своята естествена природна среда, но толкова са я забравили, че вече за тях тя поражда главно дискомфорт и желание да се върнат обратно към средата, в която са привикнали. Момчето каза, че природата му харесва, но че не би станал в 5 сутринта и не би стоял на палатка по такъв начин, сякаш тази позиция е най-нормалното нещо за един съвременен човек.
В крайна сметка, не мисля, че нещата са толкова едностранчиви. Има хора, живеещи в тази т.нар. цивилизация, които ходят на палатка в природата, има такива, които стават в 5 часа сутринта. Да не говорим за т. нар. екстремисти, много от които са американци - и всъщност много от тези движения произлизат именно от Америка. Имам приятели, които не са от Братството и с които съм ходил тук-таме по планините и мога да кажа, че хората от Братството са едни от много по-умерените планинари. Този същия американец ми се иска да го питам чувал ли е за "бой-скаутите" или за "Джулай морнинг" .

Филмът е интересен с това, че този път лагерът е посетен от хора, които нямат собствен интерес да участват в него. От там става и по-ясно защо може да се очаква такава реакция от тяхна страна. И все пак, има едно нещо, което сякаш се втълпява на зрителя и нито една от двете гледни точки - на американците или на Грива и Герасимова - не го засяга. Това, което става в лагера излиза, че става само там, а това, което представляват тези двама американци излиза, че едва ли не е валидно за целия цивилизован (и разглезен от тази си цивилизованост) свят. Всички коментират така, сякаш това, което се вижда като разлика в начина на летуване и начина на мислене в Бялото братство и в начина на живот и мислене в двамата американци е представително за "пропастта", която дели някакви хора, опитващи се да живеят природосъобразно, със съвременната цивилизация, която създава такива индивиди, които едва ли не не само са неспособни да живеят в своята естествена природна среда, но толкова са я забравили, че вече за тях тя поражда главно дискомфорт и желание да се върнат обратно към средата, в която са привикнали. Момчето каза, че природата му харесва, но че не би станал в 5 сутринта и не би стоял на палатка по такъв начин, сякаш тази позиция е най-нормалното нещо за един съвременен човек.
В крайна сметка, не мисля, че нещата са толкова едностранчиви. Има хора, живеещи в тази т.нар. цивилизация, които ходят на палатка в природата, има такива, които стават в 5 часа сутринта. Да не говорим за т. нар. екстремисти, много от които са американци - и всъщност много от тези движения произлизат именно от Америка. Имам приятели, които не са от Братството и с които съм ходил тук-таме по планините и мога да кажа, че хората от Братството са едни от много по-умерените планинари. Този същия американец ми се иска да го питам чувал ли е за "бой-скаутите" или за "Джулай морнинг" .

Съгласен съм, че има хубави алтернативи на сиренето – и е добре, че това е така. И все пак, след като четох последните постове, у мен се появи един интересен въпрос – какво отношение трябва да имаме към самото сирене, знаейки тази информация? По-добре ли е да изчистим този въпрос или да си спестим разглеждането му? Все пак, струва ми се, че някой път е по-добре такива неща да се разгледат в детайли и така да се види точно къде е проблемът, отколкото да си каже човек “ми то и в сиренето даже има такъв ензим, то не остана нищо за ядене.” Пак казвам, хубаво е, че има алтернативи на сиренето, но това означава ли, че като отида някъде на гости и искат да ме черпят със сирене, трябва да им кажа, че предпочитам кисело мляко, защото съм вегетарианец? Такива и подобни разсъждения съм сложил по-долу. И тъй като съм съгласен, че това не винаги е най-добро за всеки, предупреждавам още от този първи параграф – хора, които предпочитат да не се занимават с подобни разсъждения, по-добре да не четат нататък. Но като цяло съм съгласен с Емил и с другите, че е по-добре да се знае истината, а също така мисля, че е по-добре да се разсъждава по нея.
Съгласен съм и с Диди, че е важно как се поднася информацията, но никой не е съвършен по отношение на начина, по който комуникира идеите си с другите - а е и въпрос доколко може да се говори за съвършенство в този аспект, след като различните хора имат нужда от различен начин, по който да им се представи информацията. Има хора, които няма да се дигнат да се занимават с определен проблем, докато няма нещо, което да ги панира достатъчно. Има също така и такива, които говорят силно емоционално за едно или друго, но стигат до там и след това не започват каквото и да е действие, а дори не се включват в действия, касаещи проблема, които са организирани от други хора. Има хора, които приемат нещата, които четат, възможно най-сериозно, като има опастност такива хора да предприемат едно или друго действие на базата на това, което са прочели, включително и на това, което то внушава или това, което излиза от прочетеното, че е състоянието на нещата. За такива хора е особено важно информацията да не бъда поднесена с излишна манипулативност, а също така и да бъде напълно точна, като трябва и да се обръща внимание на това какво означава тази информация за един или друг човек в една или друга позиция. От друга страна, да се спестява истината много често може да бъде път към самозатриването на една група хора, защото в крайна сметка рано или късно по отношение на определен проблем може да се стигне до там да се избира това дали да се върви по пътя на истината или по пътя на удобството - а удобството невинаги дава достатъчно. Особено валидно е това за сегашното общество - днес ако скриваме един от друг как стоят нещата, пречим на каквито и да е сили за промяна дори и да започнат да действат - защото как ще промениш нещо, което дори не искаш да признаеш? Говоря не за конкретната тема, а изобщо.
По отношение на конкретната тема, мисля, че при всяко положение е добре, че тя се появи, а също така и че всичко, изписано по нея не е излишно. Струва ми се, че различните гледни точки в този случай не са толкова несъвместими една с друга, както се е получавало преди.
За мен тази тема е интересна и защото отваря много въпроси - и ми се струва, че по-скоро няма да се помогне, ако не се разглеждат тези въпроси, а единствено може да се помогне, ако те се разгледат непредубедено, безпристрастно и обективно.
Колкото и да е неудобен например следният въпрос, това, че той не се разглежда не задължително означава, че той не навлиза в една или друга форма като обект на размишленията на този, който се запознава с темата - и в този смисъл разглеждането му на съзнателно ниво мисля, че не би навредило, а само би изчистило хора на мислите ни. Въпросът е следният - и той звучи неудобно, но когато неудобството произлиза от фактите, то няма как да бъде направено по-удобно, в крайна сметка - ако за сиренето се използва сирище, то тогава сиренето вегетариански продукт ли е? Точно това е като че ли най-неудобният въпрос - ето например аз ям сирене, но си мисля, че съм вегетарианец. Тук ми хрумва това, че причините човек да е вегетарианец може да бъдат различни и спрямо това поради какви причини човек е вегетарианец, той също би трябвало да има различно отношение по въпроса. На първо място идват чисто моралните причини - стремежът да не се навреди на живите същества около нас, като също така се прави разлика между смъртта на животното и смъртта на част от растението. След тези доводи идват известни принципи като това, че в Библията пише съответния цитат (има евреи, които са вегетарианци точно по тази причини, без да наблягат на факта, че се чувстват морално отговорни да запазят живота на животните), ахимса според индуската философия и т.н. Освен това идва и въпросът за енергийно подходящата храна за човека - растителната храна се визира като по-чиста. Недалеч от тези доводи идват и други доводи, като например енергийното зареждане - има енергетици, които не предпочитат растителна храна (но има лечители, които пият изключително и само мляко) - тук вече доводите може да са както алтруистични, така и дори понякога егоистични, например, съответният човек може да иска да покаже, че може нещо повече от други хора. Също така, има хора, които са вегетарианци просто защото не им е вкусно месото - познавам човек, който твърди, че това е единствената причина да бъде вегетарианец, на него не му е вкусна и рибата, но яде сирене и други продукти. Не на последно място, има хора, чието здравословно състояние ги принуждава да станат вегетарианци - такива хора не задължително имат позиция по другите въпроси, въпреки че вероятно с промяната на диетата си имат възможност да размишляват и в тези насоки. Та ето шест различни причини човек да бъде вегетарианец. Условно ще приема, че обичайният вегетарианец не е такъв само заради една от тези причини, а заради комбинация от тях, но също така има и случаи, в които нямаме комбинация от причини, и то такива случаи могат да се намерят за всяка една такава причина. Та ето че отговорът на въпроса за сиренето и кашкавала до някаква степен зависи от това какъв тип причини приема човек за основата на своето вегетарианство - въпреки че не винаги е удачно да се говори за типове причини - защото от друга страна двама човека може съзнателно да мислят, че са вегетарианци по различни причини, но практически да действат според един и същи импулс.
Пиша всичко това не за да направя темата още по-провокативна, притеснителна и неприятна за четене, а защото се надявам, че ако се види колко сложен е въпросът при разглеждането му, някои от негативните му последици могат всъщност да бъдат парирани. Неудобният въпрос за това вегетариански продукт ли е сиренето е свързан с това какво разбираме под вегетарианство - но това не е всичко. Въпросът е и какво разбираме под връзка между тези две неща. Конкретно, ако имаме "принципен" вегетарианец, като онези евреи, които съм споменал, излиза, че точно те не трябва да ядат сирене - и мисля, че при тях това е така, или поне при най-ортодоксалната група. Ако кажем, че вегетарианец е този, които яде само вегетариански продукти, но не и това, което се взима от тялото на животното, излиза, че сиренето и кашкавалът в по-голямата си част не са вегетариански продукти. Драстично звучи, но факт - не знам дали Емил де Льонебер е взел това от другаде или сам е стигнал до това заключение, но всъщност то е факт. Ако обаче не сме принципиални вегетарианци, а се грижим за здравето си, ядем вегетарианска храна, доколкото ни харесва, искаме да развием енергийте си или просто сме здравословното ни състояние ни заставя да сме вегетарианци, въпросът опира до това доколко слагаме сиренето в една или в друга категория - доколко консумацията ни удовлетворява. Тук трябва да се включи и въпросът доколко можем правилно да преценим нещата - защото една-две думи и може да ни стори, че в опаковката на сиренето се крият и кравички-джуджета. В крайна сметка най-трудно е положението с моралистите. От една страна, ако телето се ползва за друго, което не зависи от нас, то тогава излиза, че да се яде и да не се яде сирене е еднакво морално. Идва обаче неудобният въпрос не може ли да не се яде сирене, а то да се замени изобщо с кисело мляко, например, или да се правят само сирена без сирище - тогава все пак убийството на младите телета е ненужно, защото може те да се убият чак след години, когато ще имат и без това повече месо. За ядящите месо от чисто практична гледна точка няма разлика дали телето е младо или старо, ако вече имат някакви предпочитания, това си е егоизъм. И тук идва сериозният въпрос - не е ли напълно морално да се изизква да се прави сирене без сирищен ензим? Ако се прави сирене без този ензим и едновременно с това не се употребява месото на младите телета, което не е нужно, тогава те поне ще имат един по-дълъг живот, не е ли така? Друг е въпросът, че това дали се употребява това месо не зависи от вегетарианците, а от месоядящите. Ако вегетарианците се откажат от употребата на сирене със сирищен ензим, то месоядците пак може да употребяват такова. Друг е въпросът, че в крайна сметка ще бъде употребявано по-малко такова сирене - но доколко това ще намали броя на убитите млади животни зависи не само от количеството на сирене, а и от изборите на месоядците. Въпросът дали по-високата нужда от сирище е спомогнала за практиката да се яде месо от млади животни е малко като въпроса за кокошката и яйцето, въпреки че е логично, че ако изобщо се спре производството на сирене със сирище - което засега поне от гледна точка на месоядците не може да бъде добре обосновано - сигурно в един момент може да се очаква намалена консумация на млади животни - но това само изглежда близко до ума, без да е напълно сигурно, затова не се наемам с категорична оценка.
От енергетична гледна точка също има причина, поради която темата е трудна и неприятна, а именно - ако човек смята, че е вегетарианец и хармонизира енергията си така, че това се основава и на принципа на непоглъщане на части от тялото на животно, които са по-несъвършена храна, идва въпросът колко точно сирище се използва например за 1 кг сирене. Т.е. колко от това животно има все пак в сиренето? Емил по-горе пише, че от гледна точка на хомеопатията излиза, че това е един друг вид шкембе-чорба - т.е. чорба с шкембе в хомеопатична доза. Има ли основания да се мисли така?
От всички разглеждани въпроси става ясно и друго - те не могат да бъдат отговорени много добре, ако не се знаят известни факти, които само хора на по-високо духовно ниво или окултисти биха могли да знаят добре. Например - сирището оставя ли астрален (или там какъвто трябва да се води) отпечатък - аз лично бих предположил, че не е така, става въпрос за силно преработен ензим, все пак. От друга страна, има ли смисъл да се причинява следващо разделение по категории при видовете вегетарианци за сметка на това да се води борба за това да не се използва сирищен ензим, като тази борба поне за сега няма да има резултати предвид нагласите на невегетарианците. Не на последно място, въпрос е доколко категоризациите от подобен тип всъщност показват правилните съотношения между нещата, така, както те касаят духовните импулси, стоящи зад една или друга нагласа, каквато е вегатарианството?
Може би най-читавите въпроси, които могат да се зададат на този етап са - кашкавалите в "Слънце и луна" и тези на Harmonica правени ли са по "вегетарианска" рецепта? Също така - има ли смисъл да се говори за "вегетарианско" сирене, което да е различно от обикновеното?
Не на последно място, трябва да кажа, че така както не всеки месоядец може лесно (или дори трудно) да стане вегетарианец, така и не всеки вегетарианец може да стане веган, като освен това все още не може да се каже, че веганството е по-здравословно от вегетарианството - не мисля, че сега е времето, когато има смисъл да се спори и за това, а и най-малкото то не е точно така - има хора, които съвсем ще отпаднат, ако спрат млечните продукти. Така че идеята "след като и сиренето е толкова зле, да преминаваме нататък" мисля, че е по-добре да бъде заменена с въпроса "сиренето толкова ли е зле и ако е, то каква алтернатива трябва да се търси?", защото с първата възможност най-много броят на вегетарианците да се намали, а не да се увеличи, както може би някои се надяват.
Целта ми с този пост не е да отклоня темата от посоката, която е взела в последните постове, а също така не е и това да задам нови въпроси, които да изглеждат все по-отчайващи или сложни, а просто да представя сложността на проблема, така, както я виждам аз, ако той се разгледа в детайли.

Съгласен съм, че има хубави алтернативи на сиренето – и е добре, че това е така. И все пак, след като четох последните постове, у мен се появи един интересен въпрос – какво отношение трябва да имаме към самото сирене, знаейки тази информация? По-добре ли е да изчистим този въпрос или да си спестим разглеждането му? Все пак, струва ми се, че някой път е по-добре такива неща да се разгледат в детайли и така да се види точно къде е проблемът, отколкото да си каже човек “ми то и в сиренето даже има такъв ензим, то не остана нищо за ядене.” Пак казвам, хубаво е, че има алтернативи на сиренето, но това означава ли, че като отида някъде на гости и искат да ме черпят със сирене, трябва да им кажа, че предпочитам кисело мляко, защото съм вегетарианец? Такива и подобни разсъждения съм сложил по-долу. И тъй като съм съгласен, че това не винаги е най-добро за всеки, предупреждавам още от този първи параграф – хора, които предпочитат да не се занимават с подобни разсъждения, по-добре да не четат нататък. Но като цяло съм съгласен с Емил и с другите, че е по-добре да се знае истината, а също така мисля, че е по-добре да се разсъждава по нея.
Съгласен съм и с Диди, че е важно как се поднася информацията, но никой не е съвършен по отношение на начина, по който комуникира идеите си с другите - а е и въпрос доколко може да се говори за съвършенство в този аспект, след като различните хора имат нужда от различен начин, по който да им се представи информацията. Има хора, които няма да се дигнат да се занимават с определен проблем, докато няма нещо, което да ги панира достатъчно. Има също така и такива, които говорят силно емоционално за едно или друго, но стигат до там и след това не започват каквото и да е действие, а дори не се включват в действия, касаещи проблема, които са организирани от други хора. Има хора, които приемат нещата, които четат, възможно най-сериозно, като има опастност такива хора да предприемат едно или друго действие на базата на това, което са прочели, включително и на това, което то внушава или това, което излиза от прочетеното, че е състоянието на нещата. За такива хора е особено важно информацията да не бъда поднесена с излишна манипулативност, а също така и да бъде напълно точна, като трябва и да се обръща внимание на това какво означава тази информация за един или друг човек в една или друга позиция. От друга страна, да се спестява истината много често може да бъде път към самозатриването на една група хора, защото в крайна сметка рано или късно по отношение на определен проблем може да се стигне до там да се избира това дали да се върви по пътя на истината или по пътя на удобството - а удобството невинаги дава достатъчно. Особено валидно е това за сегашното общество - днес ако скриваме един от друг как стоят нещата, пречим на каквито и да е сили за промяна дори и да започнат да действат - защото как ще промениш нещо, което дори не искаш да признаеш? Говоря не за конкретната тема, а изобщо.
По отношение на конкретната тема, мисля, че при всяко положение е добре, че тя се появи, а също така и че всичко, изписано по нея не е излишно. Струва ми се, че различните гледни точки в този случай не са толкова несъвместими една с друга, както се е получавало преди.
За мен тази тема е интересна и защото отваря много въпроси - и ми се струва, че по-скоро няма да се помогне, ако не се разглеждат тези въпроси, а единствено може да се помогне, ако те се разгледат непредубедено, безпристрастно и обективно.
Колкото и да е неудобен например следният въпрос, това, че той не се разглежда не задължително означава, че той не навлиза в една или друга форма като обект на размишленията на този, който се запознава с темата - и в този смисъл разглеждането му на съзнателно ниво мисля, че не би навредило, а само би изчистило хора на мислите ни. Въпросът е следният - и той звучи неудобно, но когато неудобството произлиза от фактите, то няма как да бъде направено по-удобно, в крайна сметка - ако за сиренето се използва сирище, то тогава сиренето вегетариански продукт ли е? Точно това е като че ли най-неудобният въпрос - ето например аз ям сирене, но си мисля, че съм вегетарианец. Тук ми хрумва това, че причините човек да е вегетарианец може да бъдат различни и спрямо това поради какви причини човек е вегетарианец, той също би трябвало да има различно отношение по въпроса. На първо място идват чисто моралните причини - стремежът да не се навреди на живите същества около нас, като също така се прави разлика между смъртта на животното и смъртта на част от растението. След тези доводи идват известни принципи като това, че в Библията пише съответния цитат (има евреи, които са вегетарианци точно по тази причини, без да наблягат на факта, че се чувстват морално отговорни да запазят живота на животните), ахимса според индуската философия и т.н. Освен това идва и въпросът за енергийно подходящата храна за човека - растителната храна се визира като по-чиста. Недалеч от тези доводи идват и други доводи, като например енергийното зареждане - има енергетици, които не предпочитат растителна храна (но има лечители, които пият изключително и само мляко) - тук вече доводите може да са както алтруистични, така и дори понякога егоистични, например, съответният човек може да иска да покаже, че може нещо повече от други хора. Също така, има хора, които са вегетарианци просто защото не им е вкусно месото - познавам човек, който твърди, че това е единствената причина да бъде вегетарианец, на него не му е вкусна и рибата, но яде сирене и други продукти. Не на последно място, има хора, чието здравословно състояние ги принуждава да станат вегетарианци - такива хора не задължително имат позиция по другите въпроси, въпреки че вероятно с промяната на диетата си имат възможност да размишляват и в тези насоки. Та ето шест различни причини човек да бъде вегетарианец. Условно ще приема, че обичайният вегетарианец не е такъв само заради една от тези причини, а заради комбинация от тях, но също така има и случаи, в които нямаме комбинация от причини, и то такива случаи могат да се намерят за всяка една такава причина. Та ето че отговорът на въпроса за сиренето и кашкавала до някаква степен зависи от това какъв тип причини приема човек за основата на своето вегетарианство - въпреки че не винаги е удачно да се говори за типове причини - защото от друга страна двама човека може съзнателно да мислят, че са вегетарианци по различни причини, но практически да действат според един и същи импулс.
Пиша всичко това не за да направя темата още по-провокативна, притеснителна и неприятна за четене, а защото се надявам, че ако се види колко сложен е въпросът при разглеждането му, някои от негативните му последици могат всъщност да бъдат парирани. Неудобният въпрос за това вегетариански продукт ли е сиренето е свързан с това какво разбираме под вегетарианство - но това не е всичко. Въпросът е и какво разбираме под връзка между тези две неща. Конкретно, ако имаме "принципен" вегетарианец, като онези евреи, които съм споменал, излиза, че точно те не трябва да ядат сирене - и мисля, че при тях това е така, или поне при най-ортодоксалната група. Ако кажем, че вегетарианец е този, които яде само вегетариански продукти, но не и това, което се взима от тялото на животното, излиза, че сиренето и кашкавалът в по-голямата си част не са вегетариански продукти. Драстично звучи, но факт - не знам дали Емил де Льонебер е взел това от другаде или сам е стигнал до това заключение, но всъщност то е факт. Ако обаче не сме принципиални вегетарианци, а се грижим за здравето си, ядем вегетарианска храна, доколкото ни харесва, искаме да развием енергийте си или просто сме здравословното ни състояние ни заставя да сме вегетарианци, въпросът опира до това доколко слагаме сиренето в една или в друга категория - доколко консумацията ни удовлетворява. Тук трябва да се включи и въпросът доколко можем правилно да преценим нещата - защото една-две думи и може да ни стори, че в опаковката на сиренето се крият и кравички-джуджета. В крайна сметка най-трудно е положението с моралистите. От една страна, ако телето се ползва за друго, което не зависи от нас, то тогава излиза, че да се яде и да не се яде сирене е еднакво морално. Идва обаче неудобният въпрос не може ли да не се яде сирене, а то да се замени изобщо с кисело мляко, например, или да се правят само сирена без сирище - тогава все пак убийството на младите телета е ненужно, защото може те да се убият чак след години, когато ще имат и без това повече месо. За ядящите месо от чисто практична гледна точка няма разлика дали телето е младо или старо, ако вече имат някакви предпочитания, това си е егоизъм. И тук идва сериозният въпрос - не е ли напълно морално да се изизква да се прави сирене без сирищен ензим? Ако се прави сирене без този ензим и едновременно с това не се употребява месото на младите телета, което не е нужно, тогава те поне ще имат един по-дълъг живот, не е ли така? Друг е въпросът, че това дали се употребява това месо не зависи от вегетарианците, а от месоядящите. Ако вегетарианците се откажат от употребата на сирене със сирищен ензим, то месоядците пак може да употребяват такова. Друг е въпросът, че в крайна сметка ще бъде употребявано по-малко такова сирене - но доколко това ще намали броя на убитите млади животни зависи не само от количеството на сирене, а и от изборите на месоядците. Въпросът дали по-високата нужда от сирище е спомогнала за практиката да се яде месо от млади животни е малко като въпроса за кокошката и яйцето, въпреки че е логично, че ако изобщо се спре производството на сирене със сирище - което засега поне от гледна точка на месоядците не може да бъде добре обосновано - сигурно в един момент може да се очаква намалена консумация на млади животни - но това само изглежда близко до ума, без да е напълно сигурно, затова не се наемам с категорична оценка.
От енергетична гледна точка също има причина, поради която темата е трудна и неприятна, а именно - ако човек смята, че е вегетарианец и хармонизира енергията си така, че това се основава и на принципа на непоглъщане на части от тялото на животно, които са по-несъвършена храна, идва въпросът колко точно сирище се използва например за 1 кг сирене. Т.е. колко от това животно има все пак в сиренето? Емил по-горе пише, че от гледна точка на хомеопатията излиза, че това е един друг вид шкембе-чорба - т.е. чорба с шкембе в хомеопатична доза. Има ли основания да се мисли така?
От всички разглеждани въпроси става ясно и друго - те не могат да бъдат отговорени много добре, ако не се знаят известни факти, които само хора на по-високо духовно ниво или окултисти биха могли да знаят добре. Например - сирището оставя ли астрален (или там какъвто трябва да се води) отпечатък - аз лично бих предположил, че не е така, става въпрос за силно преработен ензим, все пак. От друга страна, има ли смисъл да се причинява следващо разделение по категории при видовете вегетарианци за сметка на това да се води борба за това да не се използва сирищен ензим, като тази борба поне за сега няма да има резултати предвид нагласите на невегетарианците. Не на последно място, въпрос е доколко категоризациите от подобен тип всъщност показват правилните съотношения между нещата, така, както те касаят духовните импулси, стоящи зад една или друга нагласа, каквато е вегатарианството?
Може би най-читавите въпроси, които могат да се зададат на този етап са - кашкавалите в "Слънце и луна" и тези на Harmonica правени ли са по "вегетарианска" рецепта? Също така - има ли смисъл да се говори за "вегетарианско" сирене, което да е различно от обикновеното?
Не на последно място, трябва да кажа, че така както не всеки месоядец може лесно (или дори трудно) да стане вегетарианец, така и не всеки вегетарианец може да стане веган, като освен това все още не може да се каже, че веганството е по-здравословно от вегетарианството - не мисля, че сега е времето, когато има смисъл да се спори и за това, а и най-малкото то не е точно така - има хора, които съвсем ще отпаднат, ако спрат млечните продукти. Така че идеята "след като и сиренето е толкова зле, да преминаваме нататък" мисля, че е по-добре да бъде заменена с въпроса "сиренето толкова ли е зле и ако е, то каква алтернатива трябва да се търси?", защото с първата възможност най-много броят на вегетарианците да се намали, а не да се увеличи, както може би някои се надяват.
Целта ми с този пост не е да отклоня темата от посоката, която е взела в последните постове, а също така не е и това да задам нови въпроси, които да изглеждат все по-отчайващи или сложни, а просто да представя сложността на проблема, така, както я виждам аз, ако той се разгледа в детайли.

Това изобщо не го знаех, но ми изникна въпрос - това задължително ли е, за да се направи сирене и кашкавал. Защото в миналото, да кажем, преди 200-300 години - а и преди 50-100 години в обикновеното българско село, което тогава го е имало повече от сега, за съжаление - хората пак са правели сирене и кашкавал. Но един дядо със стадо от 10 крави, в което се раждат например 3-4 телета едва ли би тръгнал да коли телетата наред само и само да има твърдо сирене и кашкавал. Та в случая, под това, че ензимът е необходим, трябва ли да разбирам "необходим" за правенето на такива продукти или "необходим" за избрания метод на правене на продуктите от съответната фирма?

Това изобщо не го знаех, но ми изникна въпрос - това задължително ли е, за да се направи сирене и кашкавал. Защото в миналото, да кажем, преди 200-300 години - а и преди 50-100 години в обикновеното българско село, което тогава го е имало повече от сега, за съжаление - хората пак са правели сирене и кашкавал. Но един дядо със стадо от 10 крави, в което се раждат например 3-4 телета едва ли би тръгнал да коли телетата наред само и само да има твърдо сирене и кашкавал. Та в случая, под това, че ензимът е необходим, трябва ли да разбирам "необходим" за правенето на такива продукти или "необходим" за избрания метод на правене на продуктите от съответната фирма?

А пробва ли с "Inna"? Всеки знае в Щатите какво е "inn" и как се произнася. Друг е въпросът, че така се придава едно значение на името, което ... няма особено добре обоснован смисъл. Пък и четири букви не са като три. Tough spot, както се казва .

Христо, интересно ми е кое те е накарало да насочиш темата към новите български думи и към диалектите по-конкретно. Прегледах малко форума, така и не видях обща тема за българския език. Идеята ми е следната - интересно хрумване е да се мислят нови български думи, но поне аз, като се замисля, не винаги съм си давал сметка за наличните ресурси в българския език по отношение на старите. При съвременните американци се наблюдава едно явление - и не само при тях - езикът, който се употребява в ежедневието започва да използва все по-малко и по-малко изразни средства. Някой веднъж ми бе споменал, че човек там се оправял в рамките на няколко месеца с едно двеста основни думи и около 100 специфични, които варират в зависимост от професията му и условията, при които живее, всичко едно 200-300 думи. Това е крайно малко. Трябва да внимаваме в България да не настъпи нещо подобно - първо, защото образованието ни поощрява по-скоро зазубрянето на готови фрази, които после се забравят, но не поощрява толкова развиването на един широк диапазон от изразни езикови средства, с които човек да може да борави умело, в зависимост от това къде се намира и какво иска да каже. Второ, тук настъпва в някои сфери същият спад по отношение на приоритетите в обществения сектор - технологизация на работните места, разлика в изискваната квалификация. Ако компютърен техник "си разбира" от "своите термини", останалото може да го каже и на неандерталски, "дет' се вика". Аз лично мисля, че по-опростеният език и дори самият сленг също могат да изпълняват своята функция (прекалено високомерно може да звучи един безсмислено висок изказ и това също може да има своите негативни черти), но общо взето без езикова култура човек се ограничава малко или много в експресията си, на места в нейната прецизност, на места в нейната способност да покрива определена дълбочина на разсъждение - въпреки че с прости думи понякога може да се достигне до поразяваща дълбочина, която няма нищо общо с някаква необходимост от висок, прецизен, елитарен изказ.
Интересно е да се търсят нови думи, но в някои случаи, с такива не може да се стигне толкова далеч, ако те просто са комбинация от чуждици или от технологични термини. Например, появява се проблемът със звученето на думата и с начина, по който е конструирана - различните езици имат различна конструкция, която отговаря както на начина на мислене на съответния народ, така дори и на някои негови духовни предразположения. В това отношение, много хора просто преминават покрай многото шедьоври в българската литература, без да обръщат внимание на богатствата, които се крият в нея в езиково отношение - нашите писатели са измисляли не по една или две интересни думи, които звучат експресивно и придават нови нюанси на значението на думите, от които са взети - а понякога не са и взети от други думи. Лично аз неотдавна прочетох нещо на Николай Райнов - бях леко учуден да установя, че имаше известен брой думи, които изобщо не познавам и значението на които ми стана ясно само от контекста. От друга страна, не можах и да не забележа експресивността на неговата реч - изказът му сам по себе си, извън всякаква дискусия относно съдържание и смисъл, е един шедьовър. Това може да се каже и за други български писатели, и то за много от тях. Излишно е да споменавам имена.
Естествено, хубаво е човек да може да се изразява просто и ясно. Също така, ако човек не е склонен да приеме простата реч на друг човек и да вникне чрез нея в определено съдържание, това по-скоро означава, че той има известна склонност да се захласва по лъскавата страна на езика, който използват другите около него - а в това може също така да има редица заблуждения (и тук ми се струва, че например дори разговорният език може да изиграе една положителна роля, когато е използван на място). На мен поне ми изглежда, че езикът също може да си има своята "майя" - и неговите воали може би са повече от един.
От друга страна, спомням си един цитат от Учителя, в който той казва, че е предпочитал да свири на цигулка и да рисува, но не и да пише, защото за него все още българският език е бил прекалено груб. И все пак, той е този, който е казвал, че именно българският език е езикът, на който може да се предаде духовното най-добре. Не съм сигурен за източниците на второто твърдение, обаче.
Така че въпросът за езика си има много страни, както всички сложни въпроси. По темата за езика може да се пише много, не видях тук такава тема и също така тема за българският език конкретно, с изключение на тази, но може би съм пропуснал.

Когато слушам класически произведения, подобни на тази втора част от втория концерт за пиано на Морис Равел, си мисля, че класическата музика не задължително би трябвало да звучи безинтересно и чуждо на голямата част от слушателите, които предпочитат съвсем друг тип музика. Или може би само аз така си мисля?

Съгласен съм с Ина. Ако човек работи, например, като преподавател или като нещо друго, което изисква от него да говори повече, това не означава, че той е на по-ниско духовно ниво. От една страна, струва ми се, че един духовно извисен човек би трябвало да може да спазва "хигиена" на мисълта - т.е. да може да осмисля това, което говори, да не говори само празни приказки и неща, които отдалечават от разглеждането на ситуациите по същество - когато се налага. От друга, това не означава, че той не може да води по-несериозни разговори - а дори за него не задължително такива разговори са "несериозни" - самото им обявяване за такива много често може да означава, че човек, който ги окачествява по този начин има ограничен светоглед, което по никакъв начин не би го направило по-духовен, а обратното.
В тази тема не пиша особено много, защото въпросната книга на Щайнер за темпераментите не съм я чел. Но попаднах на едни записки "От съдържанието на езотеричните часове" при него - или поне така се твърдеше в архива. Там прочетох следното за връзката между храненето и темпераментите, което съм сложил долу в мой превод:
"Особено важно е за един езотерик да води живот на въздържание. Древен мъдрец е казал: въздържанието изчиства чувствата, събужда способностите, освежава човека и подсилва паметта; душата губи повечето от земната си тежест и затова се радва на по-голяма свобода. Човек не би могъл да създава продуктивни мисли, ако яде прекалено много или прекалено често, защото неговите сили ще бъдат използвани за храносмилането и от тях няма да останат сили за мисленето. Шилер, Шекспир и много други писатели са живели с много малко храна. Умът никога не е така ясен, както след дълъг пост. Най-великите светци са живели на хляб, плодове и вода и нито едно чудо не е било направено на пълен стомах.
Когато човек работи върху себе си, той хармонизира темпераментите си, но дотогава, меланхоличен ученик трябва да яде плодове, за да може тяхната слънчева енергия да премине през втърдяващия елемент на меланхолизма. Флегматиците не трябва да ядат кореноплодни, защото това само ще увеличи тяхната вътрешна тенденция към леснота. Сангвиникът, обаче, би имал полза от кореноплодни. Човек почти би могъл да каже: сангвиникът трябва да бъде свързан с тялото си чрез храната, защото иначе почти би могъл да отлети. Егото доминира при холериците, затова те трябва да избягват да ядат лютиви подправки и стимулираща храна.
Един учител не се нуждае от твърда храна и темпераментите вече не го контролират и не му влияят. Той използва холеричния темперамент за магическите си дела, оставя нещата в света да минават през него така, както това прави един сангвиник, държи се като флегматик в радостта си от живота и може да мисли за духовните си открития и преживявания като меланхолик. Но ще ни отнеме доста време, за да стигнем дотам, затова трябва да се опитаме да приведем в хармония целия си живот с нашите духовни стремежи. Вие можете да вземете от живота само толкова, колкото сте вложили в него."

Съгласен съм с Ина. Ако човек работи, например, като преподавател или като нещо друго, което изисква от него да говори повече, това не означава, че той е на по-ниско духовно ниво. От една страна, струва ми се, че един духовно извисен човек би трябвало да може да спазва "хигиена" на мисълта - т.е. да може да осмисля това, което говори, да не говори само празни приказки и неща, които отдалечават от разглеждането на ситуациите по същество - когато се налага. От друга, това не означава, че той не може да води по-несериозни разговори - а дори за него не задължително такива разговори са "несериозни" - самото им обявяване за такива много често може да означава, че човек, който ги окачествява по този начин има ограничен светоглед, което по никакъв начин не би го направило по-духовен, а обратното.
В тази тема не пиша особено много, защото въпросната книга на Щайнер за темпераментите не съм я чел. Но попаднах на едни записки "От съдържанието на езотеричните часове" при него - или поне така се твърдеше в архива. Там прочетох следното за връзката между храненето и темпераментите, което съм сложил долу в мой превод:
"Особено важно е за един езотерик да води живот на въздържание. Древен мъдрец е казал: въздържанието изчиства чувствата, събужда способностите, освежава човека и подсилва паметта; душата губи повечето от земната си тежест и затова се радва на по-голяма свобода. Човек не би могъл да създава продуктивни мисли, ако яде прекалено много или прекалено често, защото неговите сили ще бъдат използвани за храносмилането и от тях няма да останат сили за мисленето. Шилер, Шекспир и много други писатели са живели с много малко храна. Умът никога не е така ясен, както след дълъг пост. Най-великите светци са живели на хляб, плодове и вода и нито едно чудо не е било направено на пълен стомах.
Когато човек работи върху себе си, той хармонизира темпераментите си, но дотогава, меланхоличен ученик трябва да яде плодове, за да може тяхната слънчева енергия да премине през втърдяващия елемент на меланхолизма. Флегматиците не трябва да ядат кореноплодни, защото това само ще увеличи тяхната вътрешна тенденция към леснота. Сангвиникът, обаче, би имал полза от кореноплодни. Човек почти би могъл да каже: сангвиникът трябва да бъде свързан с тялото си чрез храната, защото иначе почти би могъл да отлети. Егото доминира при холериците, затова те трябва да избягват да ядат лютиви подправки и стимулираща храна.
Един учител не се нуждае от твърда храна и темпераментите вече не го контролират и не му влияят. Той използва холеричния темперамент за магическите си дела, оставя нещата в света да минават през него така, както това прави един сангвиник, държи се като флегматик в радостта си от живота и може да мисли за духовните си открития и преживявания като меланхолик. Но ще ни отнеме доста време, за да стигнем дотам, затова трябва да се опитаме да приведем в хармония целия си живот с нашите духовни стремежи. Вие можете да вземете от живота само толкова, колкото сте вложили в него."

Съгласен съм с Ина. Ако човек работи, например, като преподавател или като нещо друго, което изисква от него да говори повече, това не означава, че той е на по-ниско духовно ниво. От една страна, струва ми се, че един духовно извисен човек би трябвало да може да спазва "хигиена" на мисълта - т.е. да може да осмисля това, което говори, да не говори само празни приказки и неща, които отдалечават от разглеждането на ситуациите по същество - когато се налага. От друга, това не означава, че той не може да води по-несериозни разговори - а дори за него не задължително такива разговори са "несериозни" - самото им обявяване за такива много често може да означава, че човек, който ги окачествява по този начин има ограничен светоглед, което по никакъв начин не би го направило по-духовен, а обратното.
В тази тема не пиша особено много, защото въпросната книга на Щайнер за темпераментите не съм я чел. Но попаднах на едни записки "От съдържанието на езотеричните часове" при него - или поне така се твърдеше в архива. Там прочетох следното за връзката между храненето и темпераментите, което съм сложил долу в мой превод:
"Особено важно е за един езотерик да води живот на въздържание. Древен мъдрец е казал: въздържанието изчиства чувствата, събужда способностите, освежава човека и подсилва паметта; душата губи повечето от земната си тежест и затова се радва на по-голяма свобода. Човек не би могъл да създава продуктивни мисли, ако яде прекалено много или прекалено често, защото неговите сили ще бъдат използвани за храносмилането и от тях няма да останат сили за мисленето. Шилер, Шекспир и много други писатели са живели с много малко храна. Умът никога не е така ясен, както след дълъг пост. Най-великите светци са живели на хляб, плодове и вода и нито едно чудо не е било направено на пълен стомах.
Когато човек работи върху себе си, той хармонизира темпераментите си, но дотогава, меланхоличен ученик трябва да яде плодове, за да може тяхната слънчева енергия да премине през втърдяващия елемент на меланхолизма. Флегматиците не трябва да ядат кореноплодни, защото това само ще увеличи тяхната вътрешна тенденция към леснота. Сангвиникът, обаче, би имал полза от кореноплодни. Човек почти би могъл да каже: сангвиникът трябва да бъде свързан с тялото си чрез храната, защото иначе почти би могъл да отлети. Егото доминира при холериците, затова те трябва да избягват да ядат лютиви подправки и стимулираща храна.
Един учител не се нуждае от твърда храна и темпераментите вече не го контролират и не му влияят. Той използва холеричния темперамент за магическите си дела, оставя нещата в света да минават през него така, както това прави един сангвиник, държи се като флегматик в радостта си от живота и може да мисли за духовните си открития и преживявания като меланхолик. Но ще ни отнеме доста време, за да стигнем дотам, затова трябва да се опитаме да приведем в хармония целия си живот с нашите духовни стремежи. Вие можете да вземете от живота само толкова, колкото сте вложили в него."

Съгласен съм с Ина. Ако човек работи, например, като преподавател или като нещо друго, което изисква от него да говори повече, това не означава, че той е на по-ниско духовно ниво. От една страна, струва ми се, че един духовно извисен човек би трябвало да може да спазва "хигиена" на мисълта - т.е. да може да осмисля това, което говори, да не говори само празни приказки и неща, които отдалечават от разглеждането на ситуациите по същество - когато се налага. От друга, това не означава, че той не може да води по-несериозни разговори - а дори за него не задължително такива разговори са "несериозни" - самото им обявяване за такива много често може да означава, че човек, който ги окачествява по този начин има ограничен светоглед, което по никакъв начин не би го направило по-духовен, а обратното.
В тази тема не пиша особено много, защото въпросната книга на Щайнер за темпераментите не съм я чел. Но попаднах на едни записки "От съдържанието на езотеричните часове" при него - или поне така се твърдеше в архива. Там прочетох следното за връзката между храненето и темпераментите, което съм сложил долу в мой превод:
"Особено важно е за един езотерик да води живот на въздържание. Древен мъдрец е казал: въздържанието изчиства чувствата, събужда способностите, освежава човека и подсилва паметта; душата губи повечето от земната си тежест и затова се радва на по-голяма свобода. Човек не би могъл да създава продуктивни мисли, ако яде прекалено много или прекалено често, защото неговите сили ще бъдат използвани за храносмилането и от тях няма да останат сили за мисленето. Шилер, Шекспир и много други писатели са живели с много малко храна. Умът никога не е така ясен, както след дълъг пост. Най-великите светци са живели на хляб, плодове и вода и нито едно чудо не е било направено на пълен стомах.
Когато човек работи върху себе си, той хармонизира темпераментите си, но дотогава, меланхоличен ученик трябва да яде плодове, за да може тяхната слънчева енергия да премине през втърдяващия елемент на меланхолизма. Флегматиците не трябва да ядат кореноплодни, защото това само ще увеличи тяхната вътрешна тенденция към леснота. Сангвиникът, обаче, би имал полза от кореноплодни. Човек почти би могъл да каже: сангвиникът трябва да бъде свързан с тялото си чрез храната, защото иначе почти би могъл да отлети. Егото доминира при холериците, затова те трябва да избягват да ядат лютиви подправки и стимулираща храна.
Един учител не се нуждае от твърда храна и темпераментите вече не го контролират и не му влияят. Той използва холеричния темперамент за магическите си дела, оставя нещата в света да минават през него така, както това прави един сангвиник, държи се като флегматик в радостта си от живота и може да мисли за духовните си открития и преживявания като меланхолик. Но ще ни отнеме доста време, за да стигнем дотам, затова трябва да се опитаме да приведем в хармония целия си живот с нашите духовни стремежи. Вие можете да вземете от живота само толкова, колкото сте вложили в него."

Вървя си днес в един магазин да търся някакви съвсем други неща и случайно решавам да разгледам секцията с книгите. Попаднах случайно на една книга от един автор, когото не запомних, в която се твърдеше, че овесът лекува много болести, или по-скоро, че овесът и овесената диета лекуват направо всичко. Почти нарочно реших да не си направя труда да запомня името на автора, защото такива твърдения звучат освен всичко други и сензационно-несериозно, друг е въпросът, че много харесвам овеса като храна и нямам съмнения, че може да е полезен и да помага в различни случаи. Спомних си, обаче, че наскоро във форума се появи тази тема за диабета и реших да видя какво ще пише там за диабета. Естествено, според автора, той може да се излекува без никакви затруднения с диета на овес. Това не ме изненада, но друго, което прочетох, беше за изследванията на д-р Хулда Кларк върху диабета. И така отидох на този сайт, където пише за това какво тя мисли по въпроса за диабета: http://www.drclark.net/en/drclark_protocol/illnesses/diabetes.php.
Тези, които могат да прочетат текста на английски, ще видят, че нейното мнение е коренно различно от това на другите относно причините и начините да се излекува диабетът. Тя твърди, че е намерила връзка с един паразит - Eurytrema Pancreaticum. Този паразит се намира в панкреаса на всички, които страдат от диабет. А той идва от - месото на телета и млякото на крави, когато то е сурово. И така според нея излиза, че най-вероятно този паразит причинява диабет, а ако не е той, то тогава е вирусът, който живее в този паразит и който също си отива, когато се премахне паразитът (това го пише най-отдолу).
Този паразит може да се премахне с някакви средства, но при консумацията на телешко и неварено мляко се появява отново. Това, което обаче тази д-р Кларк е открила е, че той се размножава само когато има метанол в организма. Може да прочетете в статията, че тя стига до там, че твърди, че много от лекарствените средства, даващи се на диабетици, всъщност спомагат за диабета, защото съдържат метанол. В това число са както самите инсулинови инжекции, така и подсладителите, които заместват захарта. И така според нея, лекуването на диабет вкарва хората в порочен кръг, който не дава възможност за излизане от него, а истинските причинители не са тези, които се посочват, а се съдържат дори в средствата, които би трябвало да помагат срещу лечението от диабет.
Естествено, това е само нейната позиция по въпроса, не мога да кажа като неспециалист има ли право или няма, пък и да бях специалист, не знам доколко щях да мога да се произнеса по въпроса с някаква категоричност. Но това, например, би обяснило защо някое диета може да помогне при диабет (без мляко и месо). Естествено, овесената също би помогнала, следователно авторът на книгата, която видях, е прав, но не съм сигурен дали би помогнала поради силните лечебни свойства на овеса, които той се опитва да изтъкне, или просто поради липсата на други храни в менюто. Трябва да призная, че в секцията за диабет в тази книга имаше бая много рецепти за борба с овеса, които не съдържаха само овес, дори и такива, които съдържаха съвсем други съставки. Накрая ще взема да си я купя, и без това наговорих, по-точно написах такова неласкателно мнение за нея в този пост.

Вървя си днес в един магазин да търся някакви съвсем други неща и случайно решавам да разгледам секцията с книгите. Попаднах случайно на една книга от един автор, когото не запомних, в която се твърдеше, че овесът лекува много болести, или по-скоро, че овесът и овесената диета лекуват направо всичко. Почти нарочно реших да не си направя труда да запомня името на автора, защото такива твърдения звучат освен всичко други и сензационно-несериозно, друг е въпросът, че много харесвам овеса като храна и нямам съмнения, че може да е полезен и да помага в различни случаи. Спомних си, обаче, че наскоро във форума се появи тази тема за диабета и реших да видя какво ще пише там за диабета. Естествено, според автора, той може да се излекува без никакви затруднения с диета на овес. Това не ме изненада, но друго, което прочетох, беше за изследванията на д-р Хулда Кларк върху диабета. И така отидох на този сайт, където пише за това какво тя мисли по въпроса за диабета: http://www.drclark.net/en/drclark_protocol/illnesses/diabetes.php.
Тези, които могат да прочетат текста на английски, ще видят, че нейното мнение е коренно различно от това на другите относно причините и начините да се излекува диабетът. Тя твърди, че е намерила връзка с един паразит - Eurytrema Pancreaticum. Този паразит се намира в панкреаса на всички, които страдат от диабет. А той идва от - месото на телета и млякото на крави, когато то е сурово. И така според нея излиза, че най-вероятно този паразит причинява диабет, а ако не е той, то тогава е вирусът, който живее в този паразит и който също си отива, когато се премахне паразитът (това го пише най-отдолу).
Този паразит може да се премахне с някакви средства, но при консумацията на телешко и неварено мляко се появява отново. Това, което обаче тази д-р Кларк е открила е, че той се размножава само когато има метанол в организма. Може да прочетете в статията, че тя стига до там, че твърди, че много от лекарствените средства, даващи се на диабетици, всъщност спомагат за диабета, защото съдържат метанол. В това число са както самите инсулинови инжекции, така и подсладителите, които заместват захарта. И така според нея, лекуването на диабет вкарва хората в порочен кръг, който не дава възможност за излизане от него, а истинските причинители не са тези, които се посочват, а се съдържат дори в средствата, които би трябвало да помагат срещу лечението от диабет.
Естествено, това е само нейната позиция по въпроса, не мога да кажа като неспециалист има ли право или няма, пък и да бях специалист, не знам доколко щях да мога да се произнеса по въпроса с някаква категоричност. Но това, например, би обяснило защо някое диета може да помогне при диабет (без мляко и месо). Естествено, овесената също би помогнала, следователно авторът на книгата, която видях, е прав, но не съм сигурен дали би помогнала поради силните лечебни свойства на овеса, които той се опитва да изтъкне, или просто поради липсата на други храни в менюто. Трябва да призная, че в секцията за диабет в тази книга имаше бая много рецепти за борба с овеса, които не съдържаха само овес, дори и такива, които съдържаха съвсем други съставки. Накрая ще взема да си я купя, и без това наговорих, по-точно написах такова неласкателно мнение за нея в този пост.

Ако не се лъжа, на едно място бях чел от Учителя, че вярата е качество на мисълта. Цитирам по памет, ако някой знае по-точно източника, може да каже. Естествено, въпрос е за каква вяра говорим и какво разбираме под връзка между логиката и вярата - ако аз зная нещо или виждам, че нещо е логически правилно, то аз просто го знам, аз няма нужда да вярвам в него. Друг е въпросът, че с това доникъде не се стига - това, че нещо следва логически от нещо друго съвсем не ми казва дали трябва или не трябва да вярвам в нещо, което не може да бъде директно логически доказано или което, дори и да може да бъде логически доказано, не може за момента, в който трябва да мисля по въпроса, да бъде доказано - например, защото липсват средства за това или нямам достатъчно познания. Склонен съм да приема, че е възможно да се получи вливане от вярата към логиката и обратно - а именно, когато вярвам в нещо, може да развия разбирането си до там, че след време да видя накакви връзки, които да ми дават допълнително основания да смятам, че съм прав. От друга страна, може това, което е логически доказано да се съчетае с вяра - например, логически следва, че законите на физиката са верни, но това не ни пречи да мислим, че има и други закони, които не познаваме, а също така не ни пречи да мислим, че може рано или късно да се стигне до изключение от тези закони - по един или друг път. Дори и най-добрите физици не могат да кажат дали няма в един момент да се стигне до там, че да спрат да действат законите, които познаваме. Причините може да са най-различни - например, физическите константи се променят със съвсем малки изменения - ако те достигнат критични стойности във функции, които не познаваме, може да се окаже, че в сила влизат други зависимости, които все още не познаваме. А причината може и да е друга - има неща, които още не знаем за вселената и за законите, които я управляват, по никакъв начин не може със строга логика да се докаже, че не съществуват такива неща, които имат по-голяма власт върху тези закони - това че те не изявават тази си власт пред нас не означава задължително, че ги няма, независимо дали говорим за живи същества или за други сили. Но когато се вкарва вяра в логика, от съществено значение е в какво се вярва и в какъв смисъл се вярва на това. В този смисъл, вярата не отрича логиката, а също така логиката не отрича вярата, но може би е добре двете да се комбинират? Не е необходимо един учен да бъде безверник, а също така не е вярно, че вярващият е по правило глупав. Всъщност, както горният текст показва, връзката е обратна, а мисля, че в познанието, за което говори Щайнер, може да се включи и способността за разсъждаване и за създаване на логически връзки между нещата. Естествено, този пост отразява моето мнение по въпроса.

Ето какво намерих за обяснение на връзката между вярата и познанието.


Рудолф Щайнер - "Прераждане и карма", лекция IV

Имах предвид също така и нещо подобно като написах, че това, което Щайнер определя с думата "познание" включва в себе си и логическото разбиране. Всъщност знание без разбиране и без логически връзки на нещата не е ли равносилно на знание само на ниво запаметяване, на фактологично знание?
От друга страна, в определени области може да има разбиране, което не се основава само на строгите логични връзки, но то също може да бъде познание - и то задълбочено познание. Добър пример е изкуството - там нещата не могат да се обяснят винаги с логически връзки, защото изкуството може да не отрича логиката, но е (и) нещо друго. Там може да се достигне до задълбочено разбиране, което е много повече от едно фактологично знание (не става въпрос за това коя картина е нарисувал еди-кой си художник и какви цветове има в нея ), но това разбиране не може да се изрази чрез логика - поне не по начина, по който това се прави например в естествените науки. Мисля, че това е един пример за знание с разбиране, но това разбиране не се основава на строгата логика, а на такива способности като възможността за осъзнаване на преживяването на изкуството, за осъзнаване на смисъла на собствените възприятия. Аналогично може да има философско познание, което надхвърля границите на логиката. От там нататък има и други видове познание, като например гностичното познание, всички тези видове познание се основават до голяма степен на това, че човек достига до определено ниво, за да ги разбере, като също така има и определени опитности. В тях има разбиране, но това разбиране не се изразява със строга логика.