Florestan

Ако не се лъжа, на едно място бях чел от Учителя, че вярата е качество на мисълта. Цитирам по памет, ако някой знае по-точно източника, може да каже. Естествено, въпрос е за каква вяра говорим и какво разбираме под връзка между логиката и вярата - ако аз зная нещо или виждам, че нещо е логически правилно, то аз просто го знам, аз няма нужда да вярвам в него. Друг е въпросът, че с това доникъде не се стига - това, че нещо следва логически от нещо друго съвсем не ми казва дали трябва или не трябва да вярвам в нещо, което не може да бъде директно логически доказано или което, дори и да може да бъде логически доказано, не може за момента, в който трябва да мисля по въпроса, да бъде доказано - например, защото липсват средства за това или нямам достатъчно познания. Склонен съм да приема, че е възможно да се получи вливане от вярата към логиката и обратно - а именно, когато вярвам в нещо, може да развия разбирането си до там, че след време да видя накакви връзки, които да ми дават допълнително основания да смятам, че съм прав. От друга страна, може това, което е логически доказано да се съчетае с вяра - например, логически следва, че законите на физиката са верни, но това не ни пречи да мислим, че има и други закони, които не познаваме, а също така не ни пречи да мислим, че може рано или късно да се стигне до изключение от тези закони - по един или друг път. Дори и най-добрите физици не могат да кажат дали няма в един момент да се стигне до там, че да спрат да действат законите, които познаваме. Причините може да са най-различни - например, физическите константи се променят със съвсем малки изменения - ако те достигнат критични стойности във функции, които не познаваме, може да се окаже, че в сила влизат други зависимости, които все още не познаваме. А причината може и да е друга - има неща, които още не знаем за вселената и за законите, които я управляват, по никакъв начин не може със строга логика да се докаже, че не съществуват такива неща, които имат по-голяма власт върху тези закони - това че те не изявават тази си власт пред нас не означава задължително, че ги няма, независимо дали говорим за живи същества или за други сили. Но когато се вкарва вяра в логика, от съществено значение е в какво се вярва и в какъв смисъл се вярва на това. В този смисъл, вярата не отрича логиката, а също така логиката не отрича вярата, но може би е добре двете да се комбинират? Не е необходимо един учен да бъде безверник, а също така не е вярно, че вярващият е по правило глупав. Всъщност, както горният текст показва, връзката е обратна, а мисля, че в познанието, за което говори Щайнер, може да се включи и способността за разсъждаване и за създаване на логически връзки между нещата. Естествено, този пост отразява моето мнение по въпроса.

Ето какво намерих за обяснение на връзката между вярата и познанието.


Рудолф Щайнер - "Прераждане и карма", лекция IV

Чудесен коментар, Ина. Тук ми хрумнаха още едно-две имена като предложения, макар че горните са предостатъчни - Фрида Кало в изобразителното изкуство и две жени-композиторки - Фани Менделсон (сестра на Феликс Менделсон-Бартолди) и Клара Вик-Шуман (жена на Роберт Шуман).

Чудесен коментар, Ина. Тук ми хрумнаха още едно-две имена като предложения, макар че горните са предостатъчни - Фрида Кало в изобразителното изкуство и две жени-композиторки - Фани Менделсон (сестра на Феликс Менделсон-Бартолди) и Клара Вик-Шуман (жена на Роберт Шуман).

Чудесен коментар, Ина. Тук ми хрумнаха още едно-две имена като предложения, макар че горните са предостатъчни - Фрида Кало в изобразителното изкуство и две жени-композиторки - Фани Менделсон (сестра на Феликс Менделсон-Бартолди) и Клара Вик-Шуман (жена на Роберт Шуман).

Привет и от мен! Аз ще бъда в София и планирам да дойда в четвъртък, както пише по-горе, на място ще решим какво ще правим - сега не мога със сигурност да обещая, че няма да съм зает след Паневритмията. Ако искате, нека всеки си намисли маршрут - иначе ще измисля аз някой през много морени, бурени, трънаци и...няма да изреждам всичко, за да има изненада.

Ясно, името му не било "Н.Райнов", а "Б.Райнов".
Честито да е, и дано от начално стане СОУ.

Така и не намерих по-добра тема, в която да сложа това мое мнение от темата за лимеца. Това, което се случи впоследствие в тази тема бе, че се дискутира надълго и нашироко има ли ГМО жито или няма, но така и не се стигна до никаква дискусия за това доколко е удачно да се мисли, че лимецът е добър заместител на житото. Ако модераторите предпочитат, може да направят нова тема от този въпрос.
Иска ми се да прецизирам още малко позицията си. Тази година, в Братската къща се продаваше лимец вместо нормално жито - поне когато аз попитах за това. И така без особено замисляне сякаш "новооткритите и новодоказани" хипотези се присъединиха към нещо, което само по себе си няма отношение към каквато и да е идея за заместване или подобряване на житото. За мен така и не е ясно доколко е удачно всичко, свързано с идеологията около новооткрития лимец да има отношение към житния режим, който така или иначе не взима изрично предвид възможността в един момент вместо жито да се използва нещо друго. Тук особено важни са въпроси като следните: когато се предпочита лимец пред обикновено жито, с това е възможно да се показва, например, че е важно и "в духа" на положителното, което носи новото време, да се набляга на лимеца и дори може би да се предпочита той пред житото в някои ситуации. Така ли е всъщност? А все пак, ако това беше толкова важно, нямаше ли сам Учителя да говори за това и да каже, че житния режим трябва да се прави с лимец и че от житото най-добро е житото от лимец? След като той е преценил, че това не е необходимо и обикновеното жито е достатъчно, то всъщност не излиза ли, че с този лимец ние едва ли не се отказваме да имаме доверие в това, че повече от обикновено жито не е необходимо за житния режим? А така не изпускаме ли един принцип, а именно, това да се задоволяме с малкото, което е достатъчно? Не излиза ли от това, че видоизменяме принципите, според които правим режима? А ако твърдим, че лимецът е по-добър от обикновеното жито, не излиза ли, че мислим, че новите открития могат да коригират и това, което ни е дал Учителя? Ако това не е така, все пак, когато много хора предпочитат лимец пред жито, за това има известна причина. Ако причината е в това, че лимецът е по-хранителен, то не върви ли това в посока, противоположна на идеята на режима, както съм написал по-горе? Най-малкото, ако се предпочита съзнателно лимец, не се внушава по този начин, че лимецът е необходим за този режим, че житото в сравнение с него е недостатъчно? След като Учителя не е агитирал нищо за лимеца, който е съществувал и по негово време, не е ли логично да преценим, че важността, която отдаваме на предимствата на лимеца е по-скоро едно ненужно заблуждение? А не се ли получава отдалечаване от същността на един режим, ако при него наречен ненужното нужно? Нали за това е режим - да отсее ненужното. А ако се дефинира кое е ненужно и кое нужно, то тогава се дефинира и самият режим, нали така? В крайна сметка, доколко имаме основание да сме сигурни, че режимът с лимец също така може да бъде дефиниран като "житен режим", след като не е ясно дали Учителя би го одобрил?
Това са основните въпроси - някои от тях перефразирах в няколко версии. И все пак - знаем ли какво правим при заместването на обикновеното жито с лимец, освен че се опитваме да адаптираме режима и да изберем продукт, който е екологичен, качествен, така, както някои разбират това понятие, и - все пак - някак ню-ейдж модерен и удобен за консумация?

Така и не намерих по-добра тема, в която да сложа това мое мнение от темата за лимеца. Това, което се случи впоследствие в тази тема бе, че се дискутира надълго и нашироко има ли ГМО жито или няма, но така и не се стигна до никаква дискусия за това доколко е удачно да се мисли, че лимецът е добър заместител на житото. Ако модераторите предпочитат, може да направят нова тема от този въпрос.
Иска ми се да прецизирам още малко позицията си. Тази година, в Братската къща се продаваше лимец вместо нормално жито - поне когато аз попитах за това. И така без особено замисляне сякаш "новооткритите и новодоказани" хипотези се присъединиха към нещо, което само по себе си няма отношение към каквато и да е идея за заместване или подобряване на житото. За мен така и не е ясно доколко е удачно всичко, свързано с идеологията около новооткрития лимец да има отношение към житния режим, който така или иначе не взима изрично предвид възможността в един момент вместо жито да се използва нещо друго. Тук особено важни са въпроси като следните: когато се предпочита лимец пред обикновено жито, с това е възможно да се показва, например, че е важно и "в духа" на положителното, което носи новото време, да се набляга на лимеца и дори може би да се предпочита той пред житото в някои ситуации. Така ли е всъщност? А все пак, ако това беше толкова важно, нямаше ли сам Учителя да говори за това и да каже, че житния режим трябва да се прави с лимец и че от житото най-добро е житото от лимец? След като той е преценил, че това не е необходимо и обикновеното жито е достатъчно, то всъщност не излиза ли, че с този лимец ние едва ли не се отказваме да имаме доверие в това, че повече от обикновено жито не е необходимо за житния режим? А така не изпускаме ли един принцип, а именно, това да се задоволяме с малкото, което е достатъчно? Не излиза ли от това, че видоизменяме принципите, според които правим режима? А ако твърдим, че лимецът е по-добър от обикновеното жито, не излиза ли, че мислим, че новите открития могат да коригират и това, което ни е дал Учителя? Ако това не е така, все пак, когато много хора предпочитат лимец пред жито, за това има известна причина. Ако причината е в това, че лимецът е по-хранителен, то не върви ли това в посока, противоположна на идеята на режима, както съм написал по-горе? Най-малкото, ако се предпочита съзнателно лимец, не се внушава по този начин, че лимецът е необходим за този режим, че житото в сравнение с него е недостатъчно? След като Учителя не е агитирал нищо за лимеца, който е съществувал и по негово време, не е ли логично да преценим, че важността, която отдаваме на предимствата на лимеца е по-скоро едно ненужно заблуждение? А не се ли получава отдалечаване от същността на един режим, ако при него наречен ненужното нужно? Нали за това е режим - да отсее ненужното. А ако се дефинира кое е ненужно и кое нужно, то тогава се дефинира и самият режим, нали така? В крайна сметка, доколко имаме основание да сме сигурни, че режимът с лимец също така може да бъде дефиниран като "житен режим", след като не е ясно дали Учителя би го одобрил?
Това са основните въпроси - някои от тях перефразирах в няколко версии. И все пак - знаем ли какво правим при заместването на обикновеното жито с лимец, освен че се опитваме да адаптираме режима и да изберем продукт, който е екологичен, качествен, така, както някои разбират това понятие, и - все пак - някак ню-ейдж модерен и удобен за консумация?

Ясно, името му не било "Н.Райнов", а "Б.Райнов".
Честито да е, и дано от начално стане СОУ.

Не бях сигурен дали този текст е по-добре да бъде в тази тема или в "Златните правила на успешния възпитател" - модераторите може да го преместят, ако решат.
Ето малко идеи от "Царството на детството" на Р. Щайнер:

　
　

Dream House понякога е пълна и няма място дори и за трима, така че от резервация нужда има при всички положения, ако това е заведението, в което ще се обядва. Неделя има обяд за 7лв на човек с шведска маса - само давам информация за тези, които не са наясно. Ако мога да дойда, ще пиша лично съобщение, засега не съм сигурен и по-скоро се очертава да съм зает.

Съгласен съм със значителна част от мненията горе, въпреки, че те са толкова различни. Но за някои това е така само в конкретни отношения. Аз също смятам, че истерията по индиговите деца не е задължително хубаво нещо за самите деца. Не е изключено тези, които пишат за тези неща, да са помислили, че това е най-добрият начин да се опитат да покажат на хората, че отношението им към възпитанието на децата във времето, което идва трябва да бъде съобразено с промението, които настъпват в новите поколения, каквито и да са те - и промените, и децата. От друга страна, не е като да не се е писало по тези въпроси още преди около век - който иска, може да намери различна литература по въпроса как предстои да се развива човечеството в най-общ план, какви промени е необходимо да настъпят в мисленето и т.н. За мен е въпрос защо, обаче, някои от фактите, споменати отдавна в такива източници, се пренебрегват от въпросните защитници на индиго-движението. Например - не на едно място може да се прочете, че шестата раса би трябвало да произлезе не от коренната пета раса (западно-европейска), нито от бившата четвърта подраса (англо-саксонска), сега числяща се към петата, а от петата подраса (славянството) и от местата, които се обитават от нея, както и от държави, където славяните са се смесили с населението на съответните държави - тук се включват например някои бивши съветски републики в Азия - ако не ме лъже паметта. Но когато се пише за деца индиго, съвременните автори все обясняват преживяванията си с американските деца, френските деца, а дори в една книга бях прочел как шестата раса се развивала в Китай. Та трябва да попитам - ако децата индиго са някаква преходна форма към шестата раса, тези ясновидци къде ги виждат толкова много тези деца в Ню Йорк и другите места. Естествено, за малък брой може да има изключения, но когато американски автор пише как той вижда, че новите деца-индиго се раждат, искам да знам защо това се споменава така, сякаш Америка вече се е напълнила с такива - щото "според буквара" не би трябвало да се очаква подобно нещо. Естествено, отделен е въпросът, че не е изненадващо, че тази информация се дава в Америка - отдавна някои окултни братства са имали за цел да наложат влияние върху други места, например славянските държави, като популяризират на първо място английския език, а после англо-саксонската литература и от там някои идеи, които всъщност искат да прокарат в славянството и държавите, където друг тип развитие може да се очаква (няма да влизам сега в подробности). Това хубаво, само че така половината от написаното е само наполовина вярно - в смисъл, децата-индиго никак не са вече изцяло при нас, а и никак не са автоматични уредби за спасяване на обществото от собствените му проблеми - защото все още, най-малкото, са едни деца и това е напълно нормално. Но когато нещата се представят винаги като изключителни, това също понякога води до т.нар. "делириумно съзнание", създаването на което е един стар известен начин за контролиране на масите - защото това, в което един човек не може да бъде убеден да направи сам, той може да бъде убеден да го направи (или по-скоро може да си внуши, че са го убедили), ако попадне в по-голяма група и заедно с другите в тази група се поддаде на такова "делириумно съзнание" - а за това е нужно преди всичко да се отклони от конкретното и същественото и да започне да говори за големи работи, които не разбира. Така всъщност той понижава силите, които му дават възможност да реагира адекватно и да оцени проблема по-обективно и внимателно.
Така че ми се струва, че най-важното е да не се говори за децата индиго по такъв начин, който не е основан на едно здраво лично разбиране. В по-ранен пост също бях написал, че за мен е по-важно да ги разберем, отколкото да ги определим какви са. В това отношение, не мисля, че ако осъдим някого, ще го разберем по-добре, а точно обратното - само когато разберем добре цялостната картина, тогава ще можем да я преценим - а дали тогава ще искаме да осъдим когото и да било - да каже който е бил там.
А от друга страна, децата са си съвсем качествени, като гледам - доста са възприемчиви, стига да искаме наистина да им дадем нещо ценно. Ако някои ме знаят от форумните срещи, може случайно да са установили (а е много възможно и да не са установили), че в редки ситуации може да имам такъв поглед, че дори и кучетата като ме видят, отиват на другия тротоар. След като някои малки деца вече успяха да се справят с този поглед, аз определено им пиша 6+. Това в кръга на шегата, разбира се, но децата са такива, каквито са - преди всичко деца, и преди всичко, с качества - мое мнение. Ясно е, че колкото повече дадености има едно дете, толкова по-изложено на риск може да бъде да стигне и до някои проблеми - защото, например, в окултната наука се говори, че "знанието боли", че когато човек е по-чувствителен, това е защото става по-фин. Окото има нужда от много повече внимание и защита от кожата и реакциите при него могат да бъдат много по-остри от незначителни влияния, на които кожата може да издържа много по-лесно, но то е много по-висш и еволюирал орган от кожата - в принципно отношение. Така може да бъде и с по-фините енергии на някои от тези деца, в случай, че те наистина са налице. Естествено, ако тези енергии се овладеят, тогава вече може да се постигне нещо съвсем различно, но това е въпрос на съзнателна работа - а тя може да дойде чак след като въпросното дете порасне малко, а до тогава е отговорност на родителите да му осигурят подходящи условия за развитие. И принципно не може да се работи в такъв случай с готови рецепти и клишета, защото само този, който наистина разбира може да помогне.
От една страна, това че например едно дете има известен проблем в никакъв случай не може да бъде знак за радост - защото не мисля, че точно по този начин е добре да се доказва колко то е "индигово", от друга, това не означава, че сме готови и че имаме знанието и разбирането да кажем какво точно е това дете и какво може да се очаква от него по-нататък. Някои хора на изкуството казват, че талантът означава преди всичко отговорност, а отговорността изисква и разбиране. Не какво да е разбиране, а лично разбиране - защото сме лично отговорни.
Та преди всичко за мен е въпрос това дали правим достатъчно усилия да ги разбираме - не да ги класифицираме по калъп или да се опитваме да замажем положението с готови решения и формули. Ако пропуснем уникалното в тях, което изисква винаги и уникално отношение и уникални решения, мисля, че просто си пропускаме шанса да видим най-ценното - а това няма да постигнем нито като кажем, че са "страхотни индигота като всички други нови индигота", нито като се опитваме да ги определяме според частични разбирания, които се основават на това да ги сравняваме с другите или с "примерните" деца от едно време и да "открием десетте разлики и десетте патологии"...
И още нещо ми хрумна. Има много птици, които си хранят малките, като първо взимат храната в своята човка, после я сдъвкват и най-накрая я дават на малкото птиче. От това мисля, че може да има две ползи. Първо, можем да се научим по-добре да дъвчем и няма да се надяваме да дойде някой друг "отвъд" и да ни спаси, т.е. да сдъвче за нас храната, която ние сами трябва да си сдъвкаме. Второ, хубаво е каквото даваме на тези деца да е минало първо през нас - така ще знаем какво наистина им оставяме, защото не можем да сме сигурни за последното, ако им даваме само полуфабрикати от "експертни" мнения. В крайна сметка, тези полуфабрикати много често показват именно, че ние самите не сме се научили достатъчно добре да си дъвчем храната. Човек може да е сигурен какво прави само когато го разбира и когато го е изпитал на собствен гръб. Тогава ще можем сигурно и тях да ги разберем по-добре, защото това, че някой реагира странно на полуфабрикати все още не означава, че той е странен. Накрая, като сдъвкваме ние самите храната по-добре, може да видим, че някой път проблемите се решават по-успешно именно с дъвкане, а не толкова с говорене върху тях - освен това, двете не могат да се правят едновременно. С това не искам да кажа, че трябва да отпадне всякаква дискусия, но мисля, че горе се разбира какво имам предвид и за кои случаи се касае това.

Съгласен съм със значителна част от мненията горе, въпреки, че те са толкова различни. Но за някои това е така само в конкретни отношения. Аз също смятам, че истерията по индиговите деца не е задължително хубаво нещо за самите деца. Не е изключено тези, които пишат за тези неща, да са помислили, че това е най-добрият начин да се опитат да покажат на хората, че отношението им към възпитанието на децата във времето, което идва трябва да бъде съобразено с промението, които настъпват в новите поколения, каквито и да са те - и промените, и децата. От друга страна, не е като да не се е писало по тези въпроси още преди около век - който иска, може да намери различна литература по въпроса как предстои да се развива човечеството в най-общ план, какви промени е необходимо да настъпят в мисленето и т.н. За мен е въпрос защо, обаче, някои от фактите, споменати отдавна в такива източници, се пренебрегват от въпросните защитници на индиго-движението. Например - не на едно място може да се прочете, че шестата раса би трябвало да произлезе не от коренната пета раса (западно-европейска), нито от бившата четвърта подраса (англо-саксонска), сега числяща се към петата, а от петата подраса (славянството) и от местата, които се обитават от нея, както и от държави, където славяните са се смесили с населението на съответните държави - тук се включват например някои бивши съветски републики в Азия - ако не ме лъже паметта. Но когато се пише за деца индиго, съвременните автори все обясняват преживяванията си с американските деца, френските деца, а дори в една книга бях прочел как шестата раса се развивала в Китай. Та трябва да попитам - ако децата индиго са някаква преходна форма към шестата раса, тези ясновидци къде ги виждат толкова много тези деца в Ню Йорк и другите места. Естествено, за малък брой може да има изключения, но когато американски автор пише как той вижда, че новите деца-индиго се раждат, искам да знам защо това се споменава така, сякаш Америка вече се е напълнила с такива - щото "според буквара" не би трябвало да се очаква подобно нещо. Естествено, отделен е въпросът, че не е изненадващо, че тази информация се дава в Америка - отдавна някои окултни братства са имали за цел да наложат влияние върху други места, например славянските държави, като популяризират на първо място английския език, а после англо-саксонската литература и от там някои идеи, които всъщност искат да прокарат в славянството и държавите, където друг тип развитие може да се очаква (няма да влизам сега в подробности). Това хубаво, само че така половината от написаното е само наполовина вярно - в смисъл, децата-индиго никак не са вече изцяло при нас, а и никак не са автоматични уредби за спасяване на обществото от собствените му проблеми - защото все още, най-малкото, са едни деца и това е напълно нормално. Но когато нещата се представят винаги като изключителни, това също понякога води до т.нар. "делириумно съзнание", създаването на което е един стар известен начин за контролиране на масите - защото това, в което един човек не може да бъде убеден да направи сам, той може да бъде убеден да го направи (или по-скоро може да си внуши, че са го убедили), ако попадне в по-голяма група и заедно с другите в тази група се поддаде на такова "делириумно съзнание" - а за това е нужно преди всичко да се отклони от конкретното и същественото и да започне да говори за големи работи, които не разбира. Така всъщност той понижава силите, които му дават възможност да реагира адекватно и да оцени проблема по-обективно и внимателно.
Така че ми се струва, че най-важното е да не се говори за децата индиго по такъв начин, който не е основан на едно здраво лично разбиране. В по-ранен пост също бях написал, че за мен е по-важно да ги разберем, отколкото да ги определим какви са. В това отношение, не мисля, че ако осъдим някого, ще го разберем по-добре, а точно обратното - само когато разберем добре цялостната картина, тогава ще можем да я преценим - а дали тогава ще искаме да осъдим когото и да било - да каже който е бил там.
А от друга страна, децата са си съвсем качествени, като гледам - доста са възприемчиви, стига да искаме наистина да им дадем нещо ценно. Ако някои ме знаят от форумните срещи, може случайно да са установили (а е много възможно и да не са установили), че в редки ситуации може да имам такъв поглед, че дори и кучетата като ме видят, отиват на другия тротоар. След като някои малки деца вече успяха да се справят с този поглед, аз определено им пиша 6+. Това в кръга на шегата, разбира се, но децата са такива, каквито са - преди всичко деца, и преди всичко, с качества - мое мнение. Ясно е, че колкото повече дадености има едно дете, толкова по-изложено на риск може да бъде да стигне и до някои проблеми - защото, например, в окултната наука се говори, че "знанието боли", че когато човек е по-чувствителен, това е защото става по-фин. Окото има нужда от много повече внимание и защита от кожата и реакциите при него могат да бъдат много по-остри от незначителни влияния, на които кожата може да издържа много по-лесно, но то е много по-висш и еволюирал орган от кожата - в принципно отношение. Така може да бъде и с по-фините енергии на някои от тези деца, в случай, че те наистина са налице. Естествено, ако тези енергии се овладеят, тогава вече може да се постигне нещо съвсем различно, но това е въпрос на съзнателна работа - а тя може да дойде чак след като въпросното дете порасне малко, а до тогава е отговорност на родителите да му осигурят подходящи условия за развитие. И принципно не може да се работи в такъв случай с готови рецепти и клишета, защото само този, който наистина разбира може да помогне.
От една страна, това че например едно дете има известен проблем в никакъв случай не може да бъде знак за радост - защото не мисля, че точно по този начин е добре да се доказва колко то е "индигово", от друга, това не означава, че сме готови и че имаме знанието и разбирането да кажем какво точно е това дете и какво може да се очаква от него по-нататък. Някои хора на изкуството казват, че талантът означава преди всичко отговорност, а отговорността изисква и разбиране. Не какво да е разбиране, а лично разбиране - защото сме лично отговорни.
Та преди всичко за мен е въпрос това дали правим достатъчно усилия да ги разбираме - не да ги класифицираме по калъп или да се опитваме да замажем положението с готови решения и формули. Ако пропуснем уникалното в тях, което изисква винаги и уникално отношение и уникални решения, мисля, че просто си пропускаме шанса да видим най-ценното - а това няма да постигнем нито като кажем, че са "страхотни индигота като всички други нови индигота", нито като се опитваме да ги определяме според частични разбирания, които се основават на това да ги сравняваме с другите или с "примерните" деца от едно време и да "открием десетте разлики и десетте патологии"...
И още нещо ми хрумна. Има много птици, които си хранят малките, като първо взимат храната в своята човка, после я сдъвкват и най-накрая я дават на малкото птиче. От това мисля, че може да има две ползи. Първо, можем да се научим по-добре да дъвчем и няма да се надяваме да дойде някой друг "отвъд" и да ни спаси, т.е. да сдъвче за нас храната, която ние сами трябва да си сдъвкаме. Второ, хубаво е каквото даваме на тези деца да е минало първо през нас - така ще знаем какво наистина им оставяме, защото не можем да сме сигурни за последното, ако им даваме само полуфабрикати от "експертни" мнения. В крайна сметка, тези полуфабрикати много често показват именно, че ние самите не сме се научили достатъчно добре да си дъвчем храната. Човек може да е сигурен какво прави само когато го разбира и когато го е изпитал на собствен гръб. Тогава ще можем сигурно и тях да ги разберем по-добре, защото това, че някой реагира странно на полуфабрикати все още не означава, че той е странен. Накрая, като сдъвкваме ние самите храната по-добре, може да видим, че някой път проблемите се решават по-успешно именно с дъвкане, а не толкова с говорене върху тях - освен това, двете не могат да се правят едновременно. С това не искам да кажа, че трябва да отпадне всякаква дискусия, но мисля, че горе се разбира какво имам предвид и за кои случаи се касае това.

Съгласен съм със значителна част от мненията горе, въпреки, че те са толкова различни. Но за някои това е така само в конкретни отношения. Аз също смятам, че истерията по индиговите деца не е задължително хубаво нещо за самите деца. Не е изключено тези, които пишат за тези неща, да са помислили, че това е най-добрият начин да се опитат да покажат на хората, че отношението им към възпитанието на децата във времето, което идва трябва да бъде съобразено с промението, които настъпват в новите поколения, каквито и да са те - и промените, и децата. От друга страна, не е като да не се е писало по тези въпроси още преди около век - който иска, може да намери различна литература по въпроса как предстои да се развива човечеството в най-общ план, какви промени е необходимо да настъпят в мисленето и т.н. За мен е въпрос защо, обаче, някои от фактите, споменати отдавна в такива източници, се пренебрегват от въпросните защитници на индиго-движението. Например - не на едно място може да се прочете, че шестата раса би трябвало да произлезе не от коренната пета раса (западно-европейска), нито от бившата четвърта подраса (англо-саксонска), сега числяща се към петата, а от петата подраса (славянството) и от местата, които се обитават от нея, както и от държави, където славяните са се смесили с населението на съответните държави - тук се включват например някои бивши съветски републики в Азия - ако не ме лъже паметта. Но когато се пише за деца индиго, съвременните автори все обясняват преживяванията си с американските деца, френските деца, а дори в една книга бях прочел как шестата раса се развивала в Китай. Та трябва да попитам - ако децата индиго са някаква преходна форма към шестата раса, тези ясновидци къде ги виждат толкова много тези деца в Ню Йорк и другите места. Естествено, за малък брой може да има изключения, но когато американски автор пише как той вижда, че новите деца-индиго се раждат, искам да знам защо това се споменава така, сякаш Америка вече се е напълнила с такива - щото "според буквара" не би трябвало да се очаква подобно нещо. Естествено, отделен е въпросът, че не е изненадващо, че тази информация се дава в Америка - отдавна някои окултни братства са имали за цел да наложат влияние върху други места, например славянските държави, като популяризират на първо място английския език, а после англо-саксонската литература и от там някои идеи, които всъщност искат да прокарат в славянството и държавите, където друг тип развитие може да се очаква (няма да влизам сега в подробности). Това хубаво, само че така половината от написаното е само наполовина вярно - в смисъл, децата-индиго никак не са вече изцяло при нас, а и никак не са автоматични уредби за спасяване на обществото от собствените му проблеми - защото все още, най-малкото, са едни деца и това е напълно нормално. Но когато нещата се представят винаги като изключителни, това също понякога води до т.нар. "делириумно съзнание", създаването на което е един стар известен начин за контролиране на масите - защото това, в което един човек не може да бъде убеден да направи сам, той може да бъде убеден да го направи (или по-скоро може да си внуши, че са го убедили), ако попадне в по-голяма група и заедно с другите в тази група се поддаде на такова "делириумно съзнание" - а за това е нужно преди всичко да се отклони от конкретното и същественото и да започне да говори за големи работи, които не разбира. Така всъщност той понижава силите, които му дават възможност да реагира адекватно и да оцени проблема по-обективно и внимателно.
Така че ми се струва, че най-важното е да не се говори за децата индиго по такъв начин, който не е основан на едно здраво лично разбиране. В по-ранен пост също бях написал, че за мен е по-важно да ги разберем, отколкото да ги определим какви са. В това отношение, не мисля, че ако осъдим някого, ще го разберем по-добре, а точно обратното - само когато разберем добре цялостната картина, тогава ще можем да я преценим - а дали тогава ще искаме да осъдим когото и да било - да каже който е бил там.
А от друга страна, децата са си съвсем качествени, като гледам - доста са възприемчиви, стига да искаме наистина да им дадем нещо ценно. Ако някои ме знаят от форумните срещи, може случайно да са установили (а е много възможно и да не са установили), че в редки ситуации може да имам такъв поглед, че дори и кучетата като ме видят, отиват на другия тротоар. След като някои малки деца вече успяха да се справят с този поглед, аз определено им пиша 6+. Това в кръга на шегата, разбира се, но децата са такива, каквито са - преди всичко деца, и преди всичко, с качества - мое мнение. Ясно е, че колкото повече дадености има едно дете, толкова по-изложено на риск може да бъде да стигне и до някои проблеми - защото, например, в окултната наука се говори, че "знанието боли", че когато човек е по-чувствителен, това е защото става по-фин. Окото има нужда от много повече внимание и защита от кожата и реакциите при него могат да бъдат много по-остри от незначителни влияния, на които кожата може да издържа много по-лесно, но то е много по-висш и еволюирал орган от кожата - в принципно отношение. Така може да бъде и с по-фините енергии на някои от тези деца, в случай, че те наистина са налице. Естествено, ако тези енергии се овладеят, тогава вече може да се постигне нещо съвсем различно, но това е въпрос на съзнателна работа - а тя може да дойде чак след като въпросното дете порасне малко, а до тогава е отговорност на родителите да му осигурят подходящи условия за развитие. И принципно не може да се работи в такъв случай с готови рецепти и клишета, защото само този, който наистина разбира може да помогне.
От една страна, това че например едно дете има известен проблем в никакъв случай не може да бъде знак за радост - защото не мисля, че точно по този начин е добре да се доказва колко то е "индигово", от друга, това не означава, че сме готови и че имаме знанието и разбирането да кажем какво точно е това дете и какво може да се очаква от него по-нататък. Някои хора на изкуството казват, че талантът означава преди всичко отговорност, а отговорността изисква и разбиране. Не какво да е разбиране, а лично разбиране - защото сме лично отговорни.
Та преди всичко за мен е въпрос това дали правим достатъчно усилия да ги разбираме - не да ги класифицираме по калъп или да се опитваме да замажем положението с готови решения и формули. Ако пропуснем уникалното в тях, което изисква винаги и уникално отношение и уникални решения, мисля, че просто си пропускаме шанса да видим най-ценното - а това няма да постигнем нито като кажем, че са "страхотни индигота като всички други нови индигота", нито като се опитваме да ги определяме според частични разбирания, които се основават на това да ги сравняваме с другите или с "примерните" деца от едно време и да "открием десетте разлики и десетте патологии"...
И още нещо ми хрумна. Има много птици, които си хранят малките, като първо взимат храната в своята човка, после я сдъвкват и най-накрая я дават на малкото птиче. От това мисля, че може да има две ползи. Първо, можем да се научим по-добре да дъвчем и няма да се надяваме да дойде някой друг "отвъд" и да ни спаси, т.е. да сдъвче за нас храната, която ние сами трябва да си сдъвкаме. Второ, хубаво е каквото даваме на тези деца да е минало първо през нас - така ще знаем какво наистина им оставяме, защото не можем да сме сигурни за последното, ако им даваме само полуфабрикати от "експертни" мнения. В крайна сметка, тези полуфабрикати много често показват именно, че ние самите не сме се научили достатъчно добре да си дъвчем храната. Човек може да е сигурен какво прави само когато го разбира и когато го е изпитал на собствен гръб. Тогава ще можем сигурно и тях да ги разберем по-добре, защото това, че някой реагира странно на полуфабрикати все още не означава, че той е странен. Накрая, като сдъвкваме ние самите храната по-добре, може да видим, че някой път проблемите се решават по-успешно именно с дъвкане, а не толкова с говорене върху тях - освен това, двете не могат да се правят едновременно. С това не искам да кажа, че трябва да отпадне всякаква дискусия, но мисля, че горе се разбира какво имам предвид и за кои случаи се касае това.

Ще предложа сусамов тахан с мед - може да се взима по една или няколко лъжици сутрин. Различните хора имат различно отношение към тази храна, обаче - някои са ми казвали, че дори им става тежко. Иначе ако има недостиг на желязо в кръвта, тогава може да се опита къри, коприва, елда (гречка).

Във всички вероизповедания и религии има чисти хора, широко скроени, водещи се от Любовта; има и фанатици, които вкарват нещата в тесни рамки и ги опорочават.
Аз лично не мога да се побера в рамките на Православното изповедание такова, каквото е официално; биха ме анатемосали за свободата, която си позволявам в мисленето и начина на живот (макар да водя по-чист живот от мнозина православни служители). Познавам хора, които считат себе си за православни, но не отричат и тези, които се стремят да служат на Доброто и Любовта по техния (искрен и чистосърдечен) начин.
Считам себе си за православна, защото да отричам това е все едно да отричам родителите си - няма начин. Кръстена съм в православен храм и се надявам някой ден официално православната общност да приеме инакомислещите, да спре да анатемосва хора, които са допринесли вярата да е жива и действена, а не като тях да повтарят стари неща отпреди векове. От православните служби почти нищо не разбирам, докато например лекциите на Учителя са неизчерпаем източник на жива храна и вода за духовен растеж. При това никакво ограничение на свободата, никакво анатемосване, само разбиране и благословение за успех.
Познавам хора и от бялото братство, които са се фанатизирали и опорочават учението, които вадят цитат след цитат, но убиват личността с неистова омраза в сърцето.
Ходих няколко пъти на Паневритмия, докато един ден станах център на внимание без да искам, много неприятно. Оттогава кракът ми не е стъпил там.
И да отида, няма да е на същото място.
Познавам някои от младите православни служители, те ще променят нещата. Това, което е Добро, няма да се анатемосва вече. Да анатемосваш нещо, което е дадено от Бога, е страшно - в такъв случай ти анатемосваш сам себе си.
Мир и Любов!

Сибила, изкушавам се да коментирам твоето мнение, щото е доста интересно, имаш някои попадения направо в десетяката. Първо, не става дума само за това, че не четат задължителните произведения... Аз също като ученик не се бях засилил да чета твърде задължителните произведения, но... четях много други художествени, философски и психологически творби... и не, че някой ме е карал, а защото съм имал вътрешната потребност да го направя. Проблемът е, че младото поколение все по-малко и по-малко чете и това буди тревога. Говоря като учител по литература с 20 години опит и поглед върху процесите, които текат в българското образование. Разбира се, осазнавам, че наличието на интернет изяжда времето за четене на книги, но е необходимо да се търси и намира баланса. И не мога да се съглася с теб, че няма никакво значение дали четат, или не четат. Ако питаш мен, много си личи - та техният речников фонд е много ограничен. Понякога ме изумяват, като ме питат какво означава дадена дума от типа на... "отечество"! И се сещам как Пенчо Славейков е наричал тези нечетящи хора или четящи само улични вестници - "фасулковци". Звучи ми и онази крилата фраза: "Голи са без книги всички народи!" Разбира се, живеем в други времена, в друга, мултимедийна епоха, но това съвсем не означава, че трябва да загърбим и забравим книгите. Ако щете най-малко заради това, че за да бъде направен един хубав филм, трябва да бъде написан хубав сценарий... А за да пишеш, за да можеш да пишеш, първо трябва да се научиш да четеш и да си чел достатъчно, за да ти се подчиняват думите и да намираш най-подходящите от тях, които ще ти свършат работа. Това, което казваш за Вазов и романа му "Под игото" - ами той си има своето неоспоримо място в българската литературна история и си е българска класика в жанра. Вярно, в книгата има много турцизми, които затрудняват в известна степен четенето й, но това не означава, че тя не се чете и днес с интерес, защото сюжетът е увлекателен, а и ни помага да осъзнаем нашите корени и народопсихология. Що се отнася до творческото мислене - права си. И аз съм за творческо мислене и интерпретация на литературни проблеми, обаче... всеки учител трябва да се съобразява с изискванията на системата. За жалост, тя наистина насърчава зубрачеството или преписвачеството, но... нима всяка система (не само образоветелната) не е повече или по-малко репресивна спрямо творческите личности, т.нар. "новатори". Уверявам те - учениците, които носят у себе си новаторския дух, системата не може да ги пречупи и промени, няма как да ги щампова и да ги направи като другите, т.е. без собствено мислене. Дори напротив - те изграждат себе си, укрепват, придобиват сила точно в борба (гласна или негласна) с ограничаващата система. Аз съм минал по този път - познавам нещата и от едната, и от другата страна. И като ученик съм бил нестандартен, и като студент също... сега и като учител, но... не е лесно... Не е лесно да си различен, защото повечето хора са привикнали с обичайното и общоприетото и за тях е по-лесно да се върви по утъпкани коловози. А животът е предизвикателство... което само малцина са готови да приемат, заради цената, която трябва да платят. Но си струва!

Трябва да подчертая, че все още не съм убеден, че точно въпросната ваксина е тази, за която говори Щайнер като възможност, въпреки че изглежда много вероятно тя да има нещо общо именно с това, което той предупреждава. В цитираната лекция, Щайнер не говори за ваксина против божествените дадености на човека, а за ваксина която може да постави известна преграда пред неговото отношение към духовното. В статията се говори за ваксина против религиозност и фанатизъм, практически така понятията се смесват и объркват. Дори от антропософска гледна точка има някои неща например в статията, която обяснява този ген, които практически клонят към чист материализъм - сякаш божественото се съдържа в един ген, в една купчина от химически органични съединения, които, макар и бидейки една много сложна комбинация от такива органични молекули, все пак са една форма, до която се е стигнало по пътя на еволюцията (абстрахирам се от това според кои теории и т.н.) и тя не единствената форма, която съществува на света. От друга страна, божественото трябва да се прояви чрез нещо и е ясно, че то може да прояви само чрез един подходящ, достатъчно пригоден за това приемник. Всъщност тези противоположности донякъде показват може би и двойнствеността на разделението Ариман-Луцифер. Ако човек каже - без да оправим първо тялото, да стане перфектно и такова, каквото искаме, няма какво да продължаваме да мислим за духовни идеали и прочие, той клони към Ариман, който има отношение към силата и страха. Но ако си каже - то божественото е вътре в мен, и да се нагълтам с пет кила токсини всичко си е о.к. и нищо не може да се промени в мен - тогава той клони към Луцифер, който има отношение към себелюбието. Защото божественото може и да е вътре в него, но някои неща остават непроявени, ако той не ги канализира по правилен път или ако той попречи на естественото развитие на своите заложби. Важно е в какво отношение застава човек спрямо Луцифер и Ариман, иначе всъщност той не може да си каже, че не бива да се занимава нито с единия, нито с другия, защото единият (Ариман)е силата, другият (Луцифер) е знанието. Но въпросът е как се съединява знанието със силата, както и как се съединява моралното с разбирането на нещата. Всяка ситуация е различна по себе си. В бъдеще предстои постепенно да се развива у хората отделното усещане за Луцифер и Ариман.
Та в този контекст, ако се каже, че божественото е извън някакви гени и ваксини - да, това е отричане на известно ариманическо влияние - което би гласяло например: "от данните на този ген зависи изцяло колко ще се проявят способностите у човека". Разбира се, човек не е само тяло, а и дух. Но от друга страна генът е даденост, която няма смисъл да се разваля, безсмислено е да се прави животът по-труден, отколкото трябва. Склонен съм да смятам, че една ваксина би могла да създаде достатъчно много затруднения на физическо ниво за проявата на някои духовни качества у човека - и ако тя усложни значително тяхното изявяване, тогава може много негови заложби да останат непроявени. Иначе ако той си мисли, че просто няма защо да се интересува от подобни неща, може да изпадне под луциферично влияние, подобно на това, което го кара да си повтаря, че дори и да се напълни с токсини и да яде храна крайно неподходяща за човешкия организъм, той пак си е същият дух и тялото му не може да му попречи. Но така в крайна сметка той няма да може и да прояви някои способности, като например концентрация и други.

Работя в периферията на здравеопазването и имам впечатления от българските болници от около 32 години. Всъщност "болница" по-скоро е сградата, материалната част. Никой не може да отрече, че тя е на относително добро ниво. За сравнение когато раждах големия си син бяхме 14 родилки в една стая! Имаше общи баня /която не работеше месец август/ и общи тоалетни. Пълен кошмар! Сега условията са делеч по-добри, несравними с тогава. Несравними са и специалистити. Сега определено са по-отзивчиви, подхождат по-професионално.Преди онези, социалстическите труженици просто те оставяха безгласен предмет в ситуацията на раждането. Сега родилката е личност, вече се приема за личност със свое мнение.
Няма спор - има още много да се желае и много да се постига. Дори там, на запад, има големи групи хора които са недоволни от техните системи на здравеопазване. И вероятно винаги ще е така особенно що касае качество на услугите. Елемент на това качество са характеровите особенности на извършителите на услугите. Тук вече става сложнооо ... Специалистите по здравни грижи са претоварени с работи твърде ниско платени. Често прехвърлят недоволство върху пациентите. Лекарите обикновенно работят много часове над тези 8 от законно установеното работно време и това ги претоварва като влошава и качеството на работата им. Да не говорим, че много от тях когато вземат специалност престават да надграждат квалификация и знания. За това обществото мълчи. Макар фактите отдавна да са всеизвестни. Макар малцина да имат възможност да заплащат лично за лечение в болнично заведение. Говори се за магистрали /няма лошо да се строят и те/, говори се за пенсии / не казвам, че там всичко цъфти и върже/, говори се за училища /което също е важно/, но за здраве... Някак всеки се спасява сам доколкото и както може. Приоритетите на обществото станаха приоритетите на тезе, които са по-силни и имат власт. Отказахме се да се борим, ако изобщо някога сме имали волята като народ да го правим. Не знам дали сме във времето на излзане от икономическата криза, но определено сме навлезли във времето на безволието и апатията.

Мисля, че това просто не е логично. Първо, едно такова разгласяване на идеята не увеличава толкова много шанса да се запознаят с нея хора, можещи да я реализират. Всъщност, хората, които биха могли да свършат тази работа, могат да се намерят без такова разгласяване, а хората, които биха имали интерес от тази ваксина, биха ги намерили там, където е най-логично да се търси - при специалистите в съответните области. Естествено, може да намерят човек, който би бил склонен да го направи - но ако преди това идеята е разгласена, това с нищо не би променило нещата, освен с това, че е възможно все пак да се организира някаква съпротива. Ако не се лъжа, самият Щайнер казва, че възможността за тази ваксина я има - т.е. проблемът съвсем не е бил в това да се разработи тя - много лесно и много по-удобно е щяло да бъде тя да бъде разработена именно тайно. Но проблемът е бил в това, че хората могат да се заблудят и да не обърнат нужното внимание на тази ваксина. Със сигурност до нея е щяло да се стигне и без това, което е казал Щайнер - да се мисли, че то е помогнало с нещо е просто абсурдно. Ако аз имам план да направя нещо и зная как да го постигна (а в предишна лекция Щайнер казва за същия проблем, че възможностите за постигане на ваксината вече са налице), то абсолютно няма значение дали някой ще каже на другите, че аз имам този план или не за това дали аз ще го направя. Единствено той така би могъл да попречи, стига да успее да убеди другите, че аз не бива да го правя. Но ако не им каже, това съвсем не означава, че аз не мога да си разработя планчето, каквото и да е то. Така че едно такова изявление с нищо не може да утежни ситуацията, след като нещата са били налице. Всъщност, пак трябва да повторя, че това е било единственото правилно нещо, което би трябвало да изглежда логично в такава ситуация - защото така поне може да се организира съпротива. Ако се премълчат фактите за нещо, което така или иначе ще дойде, това да не би да помогне? Ако Щайнер си беше казал "Не искам да им казвам какви лошотии могат да им дойдат, защото ще се разстроят от това и ще дам възможност да мислят за това", само щеше да остави хората неподготвени срещу нещо, което е знаел, че има опастност да ги сполети. Мисля, че е излишно да се коментира, че именно едно такова мълчание не би било удачното в този момент.
А това, че малко повече хора могат да мислят за това, след като се дава гласност, мисля, че изобщо не е силен аргумент - или най-малкото задължително трябва да отстъпи пред това, че е много по-важно хората да са подготвени колкото се може по-добре за такива опасности. В крайна сметка, до огромна гласност не се е стигнало - Щайнер все още не се изучава в обществените училища, нали? - а от тези, които биха могли да научат за това, след като са им съобщени думите на Щайнер, много също не биха се наели (в крайна сметка, него не го четат предимно хора, които искат да разработват ваксини против човечеството) или не биха могли да разработват каквото и да е било. А тези, които биха прочели за тази идея от него и биха все пак се наели с това, защото имат желанието и знанията да го направят - те със сигурност биха били информирани и от съответните групировки, срещу които се е опитвал да действа и Щайнер. Така че дали първо са го чули от преразказ на негови думи или не - за тях това няма значение, ако тези групировки биха имали нужда от тях, то те биха чули това директно от тях рано или късно, в това няма защо да има съмнение.
Относно това, че така на идеята се дава гласност и тя се подхранва от множество съзнания, така обаче започва да се подхранва от много съзнания и идеята, че трябва да се внимава и че трябва да се противодейства на една такава потенциална вреда. Все още съзнанията, които подхранват тази идея не са и чак толкова много, за съжаление.
Във всеки случай, по-добре е човек да бъде информиран относно опасностите, които го грозят, отколкото да му се спести нещо, което така или иначе се подготвя срещу него. Ако аз зная, че един човек е измислил нещо, което може да се използва за недобронамерени цели и ако аз мога да разглася това на още десет човека с цел да ги предпазя, абсурдно е да се смята, че ако един от тези десет човека реши да повтори това, което вече е измислил първият човек, аз съм направил ситуацията по-лоша. Независимо дали от тези десет човека някой ще повтори това, което е направил първият, лошото вече е налице, докато ако аз дам гласност на проблема, с това поне помагат да се противодейства срещу нещо, за което така се придобива известна яснота. Ако аз си мълча, само мога така да изгубя възможността да организирам съпротива, но дори и тогава може накрая пак да излезе, че първият човек привлича на своя страна този един от тези десет и нещата са същите, каквито биха били и в другия случай, с тази разлика, че сега хората са напълно неподготвени за ситуацията. А дори би могло да стане по-лошо - поради неинформираността на хората, този човек би могъл да привлече на своя страна девет от десетте, като ги излъже. Естествено е, че единственото правилно действие е да се говори за проблема.

"Прокарва идея за откриването и използването" не е особено точно казано, по-скоро такова нещо изобщо няма. Ако се прочетат някои лекции от цикъла преди тази, става ясно, че Щайнер е бил наясно, че още по негово време вече тази идея е била "прокарана", в смисъл, че се е работело по нея. Той казва на едно място, че средствата за постигане на това вече са налице. На друго говори за това, че има такъв план, който рано или късно да включва употребата на такава ваксина. От там е логично, че вариантът той да си мълчи и да се надява, че така никой няма да се сети за тази възможност изобщо не е можел да свърши работа. Също така, от други книги на Щайнер става ясно, че той е знаел някои от плановете на различни групи - с добри и не дотам (или никак не) добри намерения. Мисля, че е напълно ясно, че единственото правилно нещо, което е можел да направи, е да предаде информацията и да предупреди за тази опасност, която със сигурност е щяла да дойде (или ще дойде) рано или късно, независимо от това дали той е предупредил или не. Но така той е можел поне да подготви част от хората за това.
Отдавна си мислех да сложа този цитат от Щайнер, защото проблемите с ваксините станаха не един и два. А дали става въпрос точно за същата ваксина, все още не можем да сме сигурни, но почти ясно е, че говорим за същата насока. И все пак, въпросът е какво наистина може да се направи, за да се реагира адекватно относно този въпрос.

"Прокарва идея за откриването и използването" не е особено точно казано, по-скоро такова нещо изобщо няма. Ако се прочетат някои лекции от цикъла преди тази, става ясно, че Щайнер е бил наясно, че още по негово време вече тази идея е била "прокарана", в смисъл, че се е работело по нея. Той казва на едно място, че средствата за постигане на това вече са налице. На друго говори за това, че има такъв план, който рано или късно да включва употребата на такава ваксина. От там е логично, че вариантът той да си мълчи и да се надява, че така никой няма да се сети за тази възможност изобщо не е можел да свърши работа. Също така, от други книги на Щайнер става ясно, че той е знаел някои от плановете на различни групи - с добри и не дотам (или никак не) добри намерения. Мисля, че е напълно ясно, че единственото правилно нещо, което е можел да направи, е да предаде информацията и да предупреди за тази опасност, която със сигурност е щяла да дойде (или ще дойде) рано или късно, независимо от това дали той е предупредил или не. Но така той е можел поне да подготви част от хората за това.
Отдавна си мислех да сложа този цитат от Щайнер, защото проблемите с ваксините станаха не един и два. А дали става въпрос точно за същата ваксина, все още не можем да сме сигурни, но почти ясно е, че говорим за същата насока. И все пак, въпросът е какво наистина може да се направи, за да се реагира адекватно относно този въпрос.

Преди много се дразних като чета какви ли не черни прогнози, но сега само се радвам, че хората си изказват проблема и страха, та дано се намери кой да ги утеши и подкрепи, да им даде едно дружеско рамо (ако искат).

Ванга е помогнала на много хора, но за наше нещастие, има много фалшифицирани нейни изказвания и статии.

Елфи, я си спи спокойно.


А има и едни други данни, а именно, че след като прочетох интерпретацията на тези изречения, си ме досмеша. Вече и аз като кажа на някого, че не е човек, ще разбирате, че е рептилоподобно извънземно. О.К.?
Шегата настрана, интересно е все пак, че датите са избрани като че ли с много съображения. Това за сватбата на Чарлс и Камила и смъртта на Даяна и седемте години и седем месеца и седем дена, които ги делят, е интересно. Но вече какви съображения точно са витаели в двореца на кралската фамилия е по-трудно да се каже, а иначе не би трябвало да е изненада, ако те все още ползват услугите на астролози и нумеролози.
От там нататък дали това, което авторът на статията казва, е така, е трудно да се разбере и, най-малкото, изисква редица неща, като съществуването на такива рептилоподобни извънземни, да се приемат за даденост, но не съм сигурен, че засега е необходимо да стигаме чак до там. Трябва да отбележа, че засега такива илюминатно-конспиративни статии от такъв тип не допринасят особено много за организирането на смислени и реално значими позиции, които да дават дори главна насока към адекватни действия. Но ще се въздържа засега да коментирам в по-големи детайли.
И щях да забравя - няма да е лошо авторът на статията да си опресни някои правила относно употребата на пълен и непълен член, щото и българският (а не само българския) правопис изисква това от него.