Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Florestan

Участници
  • Общо Съдържание

    231
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

Репутация Активност

  1. Like
    Florestan got a reaction from Мария-София in Децата вегетарианци   
    Доколкото знам, детето си избира родителите преди да се роди на основа на някакво сходство и възможност за съвместимост с тях, както и на основа на някои други зависимости, като това какви кармични взаимоотношения то има с тях и също това какви възможности те могат да му дадат за отработването на неговата карма. Но това в крайна сметка не е един съвършен синтез - детето опитва да намери, докато все още не се е родило, най-доброто възможно, но това не означава, че то е идеално за него във всички отношения в този вид, в който е, без никаква нужда да се мисли за някакви подобрения и промени. Т.е. може поради една причина родителите да са подходящи за детето, а поради друга да създават малко по-големи усложнения, но детето избира преди да се роди, че като цяло това е оптимален вариант. Т.е. някои проблеми в съвместимостта могат да се пренебрегнат за сметка на други. Това, обаче, не означава, че родителите няма да спечелят нищо, ако се замислят над това как могат да помогнат повече в развитието на детето - разбира се, последното трябва да се прави честно и обективно. За разбиранията и живота, който са имали родителите, преди детето да реши да се роди, те са били може би най-добрият му избор (ако то е преценило правилно), при съответните обстоятелства (тук се намесва и това, че не всеки може да си позволи да стои в духовния свят много дълго време), но това не означава, че няма да е по-добре някои от тези разбирания да се развият в друга насока, а също и не означава, че този най-добър избор ще бъде задължително лесен. В това отношение, мисля, че това какво трябва да е отношението на родителите към детето трябва да се разглежда със сериозност, независимо от това дали може да се каже, че детето се е договорило с тях те да го гледат известно време. Ако те дават месна храна на дете, което не иска да яде такава, безсмислено е да излизат с извинения, че така са се доворили с детето, щом като последното въобще не помага с нищо. Но да се обвиняват такива родители чисто практически много често никак не помага. Най-доброто може би е да се обясни, че няма от какво толкова да се плашат, защото те също не могат да бъдат обвинявани изцяло за това, че може да са притеснени от някои лекари за здравето на детето. Но ако те не правят усилия да не бъдат подвластни на такива общи фрази и не се опитват да преценят ситуацията обективно, струва ми се, че за тях не може да бъде извинение това, че са се договорили с детето, преди то да се роди. То не е виновно за това, че те в известен смисъл проявяват леност на своето мислене, а то може да се е договорило с тях просто, защото това е било решението, което е намерило тогава - не задължително едно идеално решение. Т.е. това, което искам да кажа е, че това, че детето се е договорило с родителите не означава, че от тях се снема всякаква отговорност, макар че някои техни тенденции може би са взети предвид преди раждането. От друга страна, такива договори не са точно като наште договори, защото в крайна сметка важен е крайният резултат - ако родителите си вървят в една посока и бъдещото детето реши, че най-добрият му избор е да им стане дете, това не означава, че то просто се договаря с тях за нещо, те си изпълняват своето, то своето и всички са доволни. То просто се надява да постигне възможно най-добрите резултати от това, което ще се случи. Но ако родителите си вървят в тяхната посока с техния начин на живот, може да се окаже, че се постига по-малко накрая или се стига до някакви непредвидени усложнения, докато ако родителите честно се опитват да бъдат в услуга на детето (но да правят наистина това, което е добро за него, а не това, което ги кара просто да се чувстват спокойни от някои подсъзнателни страхове, които имат, като например това, че детето трябва да яде месо), може да се окаже, че чак тогава се постига един добър резултат. С други думи, родителите трябва да гледат критично на това доколко помагат на детето, като не заместват това самокритично отношение с оправдание от рода на "да си правя както си знам, защото детето се е договорило с мене". Разбира се, ясно е, че е лесно да се каже, а много трудно да се направи. Това е само мое мнение по въпроса, с което не искам да засягам изобщо проблема за обвиняването, защото там нещата са много сложни.
  2. Like
    Florestan got a reaction from neoscanner in Изразете себе си и настроението си с образи и картини   
    Така е, красива е, но от кой източник е ?
  3. Like
    Florestan reacted to цветна дъга in Селото на Слънцето   
    Съгласна съм и с Елф, и със Слънчева.


    Много се радвам,че българите все повече и повече започват да ценят и създават красиви кътче сред иначе неприветните панелки. Все повече красиви градини и китни алейки кичат с аромат и цветове вътрешните околности на града. Малки и красиви мраморни, гипсови фигурки на елфчета, кучета, пейки, изкуствени езерца от найлон и камъни и прочие красят като скъпоценност кварталите. И хората, едва ли са с някакви "духовни" нагласи, просто обичат естетичното, хубавото, а покрай тези незнайни или знайни хора, и другите се радват и пазят. Наистина виждам развитие нагоре в съзнанието на българите.

    А и в град да живее човек, може, ако е в блок, да си направи за чудо и приказ терасите.
    А ако е в къща с дворче, е истински рай. Изобщо не усещам "града", не че не ми напомня за себе си соцстроителството, но виждам хубавото небе, слушам птиците как от ранно утро пеят - и в града, и в село, човек може да е в своя "ад" и "рай", ако не е в мир със себе си.
    Що се отнася до съседите - ако човек истински иска да се развива и да работи над вътрешния си мир, той просто го прави.
    Всеки, обичащ природата, иска полянка с цветя и розови бузки на децата, тичащи из просторнота селска, но и природата, и розовите бузки, и радостта ги има, ако сме намерили своя вътрешен мир и покой.

    Ако човек има идиличното и жадувано селище, а след работа занесе вкъщи "боклукчийската кола" от работното място - значи нищо няма и нищо не притежава, ако ще да живее и на най-божественото природно място. Кофата с боклук в ума и сърцето са пак там, и пак са пълни със смрад.

    Иначе идеята за екоселище е чудесна. Но екобанята на ума и сърцето е безспорно най-нужна. И може би, ако тя би се случила, нямаше да ни пречат нито съседи, нито панелките, нито който и да е, нито каквото и да е.

    И разбира се, ако всеки има материалната база и възможност да си закупи и заживее на екомясто, е супер. Радвам се на хората, които имат, но вече не се обременявам с желания аз да имам. Убедена съм, че онова, от което имаме нужда, ни се дава, и то изобилно, и ако не ни се дава нещо, то не е нужно в дадения момент. Нека повече хора имат такива материални възможности, пожелавам го на всички, но едва ли това ще донесе онова, което жадува душата и което ни кара да търсим всъщност алтернативите за екоживот.

  4. Like
    Florestan got a reaction from Донка in Селото на Слънцето   
    Наскоро ми хрумна да направя изчисления за тези родови имения. Така и не разбирам от горе дали имаш предвид 10 дка за един човек или, както мисля, че са замислени тези имения, 10 дка за семейство. Защото една сметка изкарва нещата така, че в действителност такива родови имения са подходящи и не биха усложнили с нищо нещата в една държава като Русия, където и са ги замислили. Но например, в една държава като Япония или Холандия са практически неприложими. Това, което трябва да се взима предвид, е плътността на населението. В Япония, то е 337 човека на кв. км, т.е. на 1000 дка, в Холандия - 401. Това означава, че ако семействата имат по пет човека средно, в Япония трябва 2/3 от територията да отиде за родови селища. В Холандия, още повече, или трябва семействата да станат по-големи. Естествено, страни като Япония (особено) и Холандия засега въобще не са тръгнали да основават родови селища. България е на по-добро място, плътността на населението е 68.5 на кв. км., което означава, че ако едно семейство се състои от 6-7 човека, 1/10 от територията на страната трябва да бъде използвана за екоселища. За някои други славянски държави, като Полша, Чехия, Словения и Словакия, около 1/10 до 1/3 от територията трябва да бъде използвана. Не мога да преценя дали това е удачно, но във всеки случай, в момента София е около 1/100 от територията и там е концентрирано голямо население, около 1/5. Естествено, не казвам, че е добре цялото население да се изнесе извън градовете, но е хубаво, когато се прави модел, да се има предвид какво той ще допринесе за цялото, от една страна, ако само част от хората приемат този модел и от друга, ако се върви на принципа "всички трябва да опитат рано или късно", който би трябвало да е застъпен, ако се мисли, че такъв модел трябва да се популяризира на принципна основа, а ми се струва, че това е положението в случая. Мисля си, че за българските условия не е лоша идеята за "екоселище", която имаме в една друга тема, където площите са по-малки, някъде около 10 дка за 4-5 семейства. Въпросът е, че е хубаво да не се посяга например на девствена природа, а също по-широкото разпространение създава редица проблеми, които трябва да се решат. Първо - доколко едно земеделия в такива родови имения може да бъде достатъчно ефективно - това означава, че хората трябва да се преквалифицират - земя не се обработва толкова лесно, особено когато нямаме голяма ферма с машини. Второ - ясно е, че разстоянията се увеличават и това означава голямо оскъпяване на транспорта. Трето - отоплението на отделните сгради е по-трудно - американците в това отношение имат опит, защото в някои градове се живее в къщи, а къща се отоплява значително по-скъпо от кооперация. Четвърто - и това е основно - по какъв начин може да се продължи културния живот, както и да се използват постиженията на сегашната цивилизация така, както е уместно. Пето - трябва да е сигурно, че това, което се прави в екоселищата е наистина едно подобрение на нашата връзка с природата. Въпросът не е в това тези, които имат много пари, да си купят още едно място за вила. В това отношение съм съгласен с това, което казва Елф.
    Ако трябват 10 дка на човек, сметките са други и дори за нашата държава не са приемливи - рано или късно ще трябва да си населим планините. За Русия проблеми няма, независимо от това колко човека ще живеят на тези 10 дка, там единствено проблемът е, че в Сибир земеделие не може да се развива. Предполагам, че тайгата е достатъчна като площ за населението на държавата, там плътността е малка.
    Ако обаче не става дума за 10 дка на човек, мисля, че засега няма защо да мислим много за цифрите - заселването така или иначе става бавно и градовете няма изгледи толкова лесно и изведнъж да се опразнят и без това.
    В една колекция от записки относно вегетарианството и храненето, Щайнер казва, че не е въпросът движението да бъде "назад към природата", а "чрез природата към духа". Може би, такава позиция може да се отнесе и към тази тема.
  5. Like
    Florestan got a reaction from Розалина in Селото на Слънцето   
    Наскоро ми хрумна да направя изчисления за тези родови имения. Така и не разбирам от горе дали имаш предвид 10 дка за един човек или, както мисля, че са замислени тези имения, 10 дка за семейство. Защото една сметка изкарва нещата така, че в действителност такива родови имения са подходящи и не биха усложнили с нищо нещата в една държава като Русия, където и са ги замислили. Но например, в една държава като Япония или Холандия са практически неприложими. Това, което трябва да се взима предвид, е плътността на населението. В Япония, то е 337 човека на кв. км, т.е. на 1000 дка, в Холандия - 401. Това означава, че ако семействата имат по пет човека средно, в Япония трябва 2/3 от територията да отиде за родови селища. В Холандия, още повече, или трябва семействата да станат по-големи. Естествено, страни като Япония (особено) и Холандия засега въобще не са тръгнали да основават родови селища. България е на по-добро място, плътността на населението е 68.5 на кв. км., което означава, че ако едно семейство се състои от 6-7 човека, 1/10 от територията на страната трябва да бъде използвана за екоселища. За някои други славянски държави, като Полша, Чехия, Словения и Словакия, около 1/10 до 1/3 от територията трябва да бъде използвана. Не мога да преценя дали това е удачно, но във всеки случай, в момента София е около 1/100 от територията и там е концентрирано голямо население, около 1/5. Естествено, не казвам, че е добре цялото население да се изнесе извън градовете, но е хубаво, когато се прави модел, да се има предвид какво той ще допринесе за цялото, от една страна, ако само част от хората приемат този модел и от друга, ако се върви на принципа "всички трябва да опитат рано или късно", който би трябвало да е застъпен, ако се мисли, че такъв модел трябва да се популяризира на принципна основа, а ми се струва, че това е положението в случая. Мисля си, че за българските условия не е лоша идеята за "екоселище", която имаме в една друга тема, където площите са по-малки, някъде около 10 дка за 4-5 семейства. Въпросът е, че е хубаво да не се посяга например на девствена природа, а също по-широкото разпространение създава редица проблеми, които трябва да се решат. Първо - доколко едно земеделия в такива родови имения може да бъде достатъчно ефективно - това означава, че хората трябва да се преквалифицират - земя не се обработва толкова лесно, особено когато нямаме голяма ферма с машини. Второ - ясно е, че разстоянията се увеличават и това означава голямо оскъпяване на транспорта. Трето - отоплението на отделните сгради е по-трудно - американците в това отношение имат опит, защото в някои градове се живее в къщи, а къща се отоплява значително по-скъпо от кооперация. Четвърто - и това е основно - по какъв начин може да се продължи културния живот, както и да се използват постиженията на сегашната цивилизация така, както е уместно. Пето - трябва да е сигурно, че това, което се прави в екоселищата е наистина едно подобрение на нашата връзка с природата. Въпросът не е в това тези, които имат много пари, да си купят още едно място за вила. В това отношение съм съгласен с това, което казва Елф.
    Ако трябват 10 дка на човек, сметките са други и дори за нашата държава не са приемливи - рано или късно ще трябва да си населим планините. За Русия проблеми няма, независимо от това колко човека ще живеят на тези 10 дка, там единствено проблемът е, че в Сибир земеделие не може да се развива. Предполагам, че тайгата е достатъчна като площ за населението на държавата, там плътността е малка.
    Ако обаче не става дума за 10 дка на човек, мисля, че засега няма защо да мислим много за цифрите - заселването така или иначе става бавно и градовете няма изгледи толкова лесно и изведнъж да се опразнят и без това.
    В една колекция от записки относно вегетарианството и храненето, Щайнер казва, че не е въпросът движението да бъде "назад към природата", а "чрез природата към духа". Може би, такава позиция може да се отнесе и към тази тема.
  6. Like
    Florestan reacted to Светлата in Търси се готвач за новата гостилница   
    Благодаря на всички за подкрепата
    Вече имаме нов говтач, по точно готвачка.
    Да и пожелаем успех!

  7. Like
    Florestan got a reaction from АлександърТ.А. in Методи за възпитание на децата   
    Не бях сигурен дали точно това е темата, в която да сложа това (ако искат модераторите, могат да съберат текстовете, които сложих вчера и които слагам сега на едно място). Има и тема относно това трябва ли децата да ходят на училище по-рано, също така днес беше активна темата за бебетата.

    Ето какво казва Р. Щайнер (от цикъла "Царството на детството") за това какво трябва да знаем за детето и неговото развитие в първия период - до седмата му година.




  8. Like
    Florestan got a reaction from Мария-София in Нова среща в София - април 2011   
    Бориславил, благодаря за великодушната оценка, която сигурно още не съм заслужил. От моя страна ми беше приятно да се запозная с нови хора лично и така да ги опозная по един начин, различен от този, по който мога да го направя в Портала - както някой спомена на срещата - макар че сега чета някои мнения и пак се запознавам още повече с някои хора, с които се запознах . И така, радвам се, че се запознах със Smehi, Розалина, Бориславил и Александър. Криси, Мария-София, Слънчева и Светлата си знаят .

    Преминавам сега на следващата тема. Относно следващата среща. Чистенето не е лоша идея, макар че едно чистене на Витоша е може би по-необходимо от едно почистване на София. Тя, София и след почистването ще бъде бързо отново покрита с различни неща. Както казал един човек, какъв е смисълът да ядем, когато после пак ще огладнеем? Или май не беше точно така ?
  9. Like
    Florestan got a reaction from Мария-София in Методи за възпитание на децата   
    Не бях сигурен дали точно това е темата, в която да сложа това (ако искат модераторите, могат да съберат текстовете, които сложих вчера и които слагам сега на едно място). Има и тема относно това трябва ли децата да ходят на училище по-рано, също така днес беше активна темата за бебетата.

    Ето какво казва Р. Щайнер (от цикъла "Царството на детството") за това какво трябва да знаем за детето и неговото развитие в първия период - до седмата му година.




  10. Like
    Florestan got a reaction from Розалина in Нова среща в София - април 2011   
    Бориславил, благодаря за великодушната оценка, която сигурно още не съм заслужил. От моя страна ми беше приятно да се запозная с нови хора лично и така да ги опозная по един начин, различен от този, по който мога да го направя в Портала - както някой спомена на срещата - макар че сега чета някои мнения и пак се запознавам още повече с някои хора, с които се запознах . И така, радвам се, че се запознах със Smehi, Розалина, Бориславил и Александър. Криси, Мария-София, Слънчева и Светлата си знаят .

    Преминавам сега на следващата тема. Относно следващата среща. Чистенето не е лоша идея, макар че едно чистене на Витоша е може би по-необходимо от едно почистване на София. Тя, София и след почистването ще бъде бързо отново покрита с различни неща. Както казал един човек, какъв е смисълът да ядем, когато после пак ще огладнеем? Или май не беше точно така ?
  11. Like
    Florestan got a reaction from Латина in Нова среща в София - април 2011   
    Бориславил, благодаря за великодушната оценка, която сигурно още не съм заслужил. От моя страна ми беше приятно да се запозная с нови хора лично и така да ги опозная по един начин, различен от този, по който мога да го направя в Портала - както някой спомена на срещата - макар че сега чета някои мнения и пак се запознавам още повече с някои хора, с които се запознах . И така, радвам се, че се запознах със Smehi, Розалина, Бориславил и Александър. Криси, Мария-София, Слънчева и Светлата си знаят .

    Преминавам сега на следващата тема. Относно следващата среща. Чистенето не е лоша идея, макар че едно чистене на Витоша е може би по-необходимо от едно почистване на София. Тя, София и след почистването ще бъде бързо отново покрита с различни неща. Както казал един човек, какъв е смисълът да ядем, когато после пак ще огладнеем? Или май не беше точно така ?
  12. Like
    Florestan got a reaction from Sha Angreal in Педагогика на Новото време   
    Не бях сигурен дали този текст е по-добре да бъде в тази тема или в "Златните правила на успешния възпитател" - модераторите може да го преместят, ако решат.
    Ето малко идеи от "Царството на детството" на Р. Щайнер:

     
     


  13. Like
    Florestan reacted to Alexander in Забраняват билките в ЕС   
    http://www.vbox7.com/play:c0f402ef
  14. Like
    Florestan reacted to Alexander in Забраняват билките в ЕС   
    451 градуса по Фаренхайт
    451 градуса по Фаренхайт от научната фантастика, в мракобесието на 21-ви век в лицето на ЕС и неговите бюрократи!
    Още през 1953 г Рей Бредбъри фантастично е прозрял какво мракобесие ни чака и далновидно ни е дал методите за съпротива


  15. Like
    Florestan reacted to Донка in Надарените деца   
    Здравейте Галя!
    Съжалявам, че съм пропуснала написаното от вас - видях го едва днес.
    Писалите преди мен са казали много верни неща. Имала съм ученици като вашето дете и знам пред какво изпитание сте изправени. Но щом сте изправени, значи вие сте хората, които ще се справят. Мисля, че вместо да търсите на кого да поверите детето си, по-разумно е вие да следите отблизо и подкрепяте развитието на детето, като четете, търсите съвети и мислите и живеете заедно с детето си.
    Това, което ви е нужно да знаете в самото начало:
    - развитието на децата е твърде неравномерно, скокообразно. Така често се случва на 5-6 години детето да е твърде напред в развитието си в сравнение с връстниците си в някои области, но после да настъпи застой в тази област за сметка на развитието в други. Това е нормалното, не е отклонение и повод за тревоги.
    - възрастта на вашето дете е свързана с развитието на физическото тяло - опитайте се да свържете неговите естествени умения с физическа активност, колкото и странно и невъзможно да ви звучи. Има начин. Много важно за неговата дарба е да овладее навреме фината мускулатура на пръстчетата - това се постига с рисуване, писане, чертане и манипулиране с малки предмети - конструиране например. Досещам се, че е твърде възможно да се дърпа от подобни дейности, но те са важни и за основната му дарба. Родителят е този, който да намери връзката между дейностите, които са нужни на детето и това, в което то е надарено.
    - абсолютно подкрепям казаното от Пламъче :


    Детето ще забележи своята дарба - можете да бъдете сигурни. Ролята на родителите е не да засилят усещането му за превъзходство (имала съм такъв печален случай), но не и да се опитват да обезценят дарбата. Просто дарбата си има място и време и няма нищо общо с игрите и общуването между децата.
  16. Like
    Florestan got a reaction from Диана Илиева in Що е медитация? Видове медитация.   
    Мария-София, за цитатите.


    Реших, че трябва да направя някои уточнения, защото това, което описваш, не е Щайнер, а по-скоро неговата противоположност. По-точно, той изобщо не си поставя за цел да развива "конкретното аналитично мислене". Това мислене е достатъчно развито у неговите слушатели и той няма нужда да го развива, като за начало. Самият той е казал, че мисленето, такова, каквото го прилагат в тесен вид хората на неговото време (и каквото, също така, все още трябва да бъде изчиствано от погрешни разбирания и смесвания на понятията на физически и духовен план в не една област) не може да помогне за това човек да достигне до наблюдение на духовния свят. За последното са нужни съвсем различни духовни качества, които той трябва да развие в себе си. По-скоро може да се каже, че Щайнер се опитва в някои моменти да покаже как това мислене може да бъде коригирано, как то може да бъде оплодено от други импулси, така че да може да помогне за правилното духовно развитие, но това е една част от това, върху което той се концентрира. Доколкото мога да изкажа моето непълно разбиране по този въпрос, това, което оказва влияние върху нуждата от такива разяснения е и вече съществуващия по негово време (и развиващ се и в нашето собствено) материализъм, който дава пълна преднина на интелекта, но вкарвайки в него материалистични разбирания и концепции (сега няма да обяснявам по-надълго, общо би трябвало да е ясно за какво става въпрос), като с това всъщност става една преграда за връзката на човека с духовното. Именно като противодействие, Щайнер решава да представи много духовни факти и това е голяма част от това, с което той се занимава. Често, той е говорил против погрешните заключения, които се правят от материалистите, а също така е коригирал и представи за духовния свят, които е смятал за неправилни, недостатъчно ясни или дадени половинчато. Той е обличал това в един език, в който мисълта е била развита - вижда се от цитатите - но това е с оглед на слушателите му, с оглед на това, което е искал да каже, начина, по който е искал да го каже и гледната точка, от която е говорил. Ако имаме един сложен казус, за да можем да го разберем, щем не щем, трябва да дефинираме повече неща, за да стане ясно за едно ли говорим или за друго. Сложните проблеми може да изискват един сложен език, както е при философите, но това не означава, че този сложен език - или дори един сложен аналитичен подход (а при Щайнер не аналитичното е сложно, ако се сравни с някои други области) - сам по себе си е това, което е център на внимание. Щайнер използва понякога по-сложен език, но той говори за конкретни духовни факти. Това, че неговата гледна точка изисква прецизност и от там по-развит изказ и мисъл, използваща повече понятия, не означава, че тази прецизност, този изказ и понятията са това, което се цели да се развие - те така или иначе се разбират от слушателите, те вече са развити чрез съвсем други дисциплини - а напротив, центърът на внимание пак са тези реалности. Но всъщност, противопоставяйки се на материализма и на материалистичната мисъл, Щайнер е практически един противник на сухия интелектуализъм, който е отделен от едно живо разбиране на духовното - нещо, което става ясно от много негови изказвания. Щайнер се интересува не само от това какъв е животът в мисълта, а и как може да се излезе от него и да се премине в духа и това е заложено като принцип.
    По отношение на това, което казваш за абстрактното, символното, синтетичното: Зависи къде и какво се търси по отношение на обяснение и развиване на символното - Щайнер много често е правел пояснения върху изкуството, върху езика на самата природа, върху части от човешкия живот и от човешкото същество така, че той търси да достигне до съвсем друго разбиране или възприятие от обикновеното. В този смисъл, струва ми се, че символното може да се намери, друг е въпросът, че за него се говори - т.е. нямаме представени само символи, а после те може да бъдат обяснени. Самото обяснение, обаче, при Щайнер, може да надрасне интелектуалното обяснение. Самият той е твърдял, че науката сама по себе си не е достатъчна, за да даде пълно разбиране на нещата, напротив, нужно е и нещо друго. В обединението на науката и изкуството, той вижда една посока на действие (към тях може да се сложи и религията като трета област). Известна част от работата се състои и в това към обяснението да се даде и нещо друго, което да го допълва, така че да не се достига до чисто увеличаване на разбирането по дадени въпроси, но и на зареждане с реални импулси. Различни примери може да се намерят в лекциите, отделно от тях той е написал четири мистерийни драми - изцяло основани на езика на изкуството, отделно от тях са скулптори, архитектурата на Гьотеанума, евритмията и т.н.
    По отношение на думите абстрактност и синтетичност, може би ги използваш в друг смисъл. Специално Щайнер е против "абстрактното мислене", но под това той подразбира мислене, което е отделено от реалността. Тъй като за него духовният свят също е една реалност, той използва тази дума като има предвид нещо, което няма истинско отношение към духовните факти. Например, един професор по математика веднъж казал на един мой колега: "Модерната алгебра е по-абстрактна от абстрактната алгебра". Предполагам, че използваш израза "абстрактен" с друго значение, защото така, както го ползва Щайнер, в действителност при него няма абстрактни идеи, но това е защото той иска да говори за реални факти. Що се отнася до синтетичното, ако имаш предвид синтез, при Щайнер има тенденция органически да се свързват нещата, но той не повтаря синтетичната мисъл например на кабала, защото има други цели.


    Мисля, че от по-горе става ясно, че Щайнер се опитва да развие други неща, а не интелектуалното, защото то вече е развито, т.е. той няма за цел да продължава да свири на пиано. Друг е въпросът, че както казваш, "в едно стопанство ... трябва да се грижим за развитието на всичко, което е включено в него" и тъй като интелектът вече е вътре в това стопанство, той е решил, че ще се съобрази с него, а няма да го отрече. Тук стигаме и до втория въпрос, за който исках да пиша, а именно,



    Въпросът за еволюцията и инволюцията няма да засягам, защото има достатъчно цитати, но по отношение на мисленето, да, според Щайнер развитието на интелекта, на ума, по-точно на аналитичната, синтетична мисъл, започва с еврейството и е предоставено като задача на евреите. Древните хора не са имали нужда от интелекта, който ние имаме днес, защото са притежавали ясновидство, наследено от атлантида. От поста ти излиза, че третата раса е преди атлантида - в такъв случай нямаш предвид третата следатлантска раса. При класификацията на Щайнер нещата стоят така - мисълта се развива от евреите и това може би започва някъде около третата следатлантска раса (зависи кога точно е Авраам), а резултати се получават в четвъртата - когато се случват и събията на Мистерията на Голгота. От там от еврейството това се разпространява и сред другите народи. Аристотел все пак е първият, който точно определя логиката така, както я разбираме днес. А разцвета на йога и древните индийски учения са много преди всичко това - преди третия период (Египет) е персийския, а преди него е индийския. Така че мисленето, което индийците са имали е било различно от мисленето, което имаме сега, те не са имали нашия интелект, но са можели да работят с ясновидски способности - от там и по-голямата образност. За доказателство на това, което Щайнер твърди за евреите, цитирам Влад Пашов - "Пътя на Бялото Братство през вековете", том 2:
    "Така че Авраам е може би първият, в който под влияние на Божествената Мъдрост се е събудила мисълта за Бога в него. Той е преживял Бога вън от себе си. Това е било възможно за него, защото той е развил един превъзходен мозък като орган на мисленето. Затова с право него го считат като откривател на аритметиката, на науката на мисълта, която се основава предимно на физическото мислене. Това, което може да бъде разкрито чрез ясновидството, аритметиката ни го разкрива чрез процеса на мисленето, чрез мозъка.
    Тази способност, този мозък, който Авраам е бил развил, трябвало да се развие по-нататък чрез наследствеността, предавайки се от поколение на поколение...
    Както се е водило развитието на човечеството след атлантско време, трябвало е да се създаде една способност в човека да замести древното ясновидство, трябвало е да се развие логичното мислене, чрез което човек да открие и познае Бога, проявен както във външния свят, така и в човешката душа. Еврейският народ е бил определен да създаде едно такова тяло, което да бъде така организирано, за да може да дойде до познанието на света и на Бога без влиянието на ясновидството. Тази била мисията на еврейския народ. В лицето на родоначалника на еврейския народ, в лицето на Авраам фактически имаме една такава индивидуалност, чието тяло е било един подходящ инструмент за логическо мислене.
    По такъв начин Авраам сложи началото на едно познание, което се основава не на ясновидството, а върху наблюденията във външния свят. По такъв начин е сложено началото на онази култура, плодовете на която имаме сега в западноеврепейскаат култура. Авраам сложи началото на комбинираното мислене, на математическата логика. Затова той разгледа света като мярка, число и тегло, в който свят той намира изявен Бога, с Когото той е бил във връзка, в общение. В такъв случай Авраам познава Бога първо вън от себе си, изявен в природата. Когато човек проникне със своята мисъл всичко, което съществува във външния свят, изразено в число, мярка и тегло, той се доближва до познанието на Бога проявен в природата. И след като познае Бога вън от себе си, той го намира в душата си. Такъв човек беше Авраам, който по този начин сложи началото на едно ново познание за Бога в света. И това познание на Бога у Авраам беше толкова конкретно и живо, че той беше готов на всички жертви за своя Бог."
    От друга страна, не трябва да се мисли, че Щайнер има лошо отношение към всичко, що се отнася до изтока. Има лекции за изтока и запада, засега няма да слагам излишно цитати. Като за начало, това, че той не препоръчва йога не означава, че той отрича източната философия. Но за него е важно тя да бъде преди всичко разбрана правилно. Той смята, че най-голям разцвет индийската култура е имала в началото, при Седемте свещени Риши, когато още не са писани никакви текстове и че това, което остава във Ведите е нещо, което все още е било под влияние на този разцвет, макар че дори и там вече по-малко е останало от този разцвет в началото - и все пак по това време са първите документи, когато хората са имали най-силна връзка с духовния свят. От там нататък общо взето нещата не отиват към възход. От друга страна, известна мъдрост от изтока може да се пренесе в запада, но е важно какво точно се внася и доколко то е подходящо или е приспособено за развитието на запада. Щайнер на едно място казва, че това, което е посвещение на запада си служи с мъдростта, която е била посвещение на изтока много отдавна, т.е. знанието е същото, но се дава в други форми и по други начини, така че те да са приспособени за новите условия. Също така негово мнение е, че будизмът, зороастризмът и други течения от миналото вече са се вляли в християнството и трябва да се търсят там. Не на последно място, той твърди, че конкретно антропософията трябва да създава условия за това един християнин да разбира и уважава един будист и обратното. От друга страна, той е говорил и за това, че може да се появят влияния от изтока (но и от запада), които не са място, но най-важно е да се направи опит те да се разбират и преценяват правилно.
  17. Like
    Florestan got a reaction from Латина in Билковите рецепти на Петър Димков   
    Какво искаш да кажеш, Галатея? Според теб каква е истината?
  18. Like
    Florestan got a reaction from veselinvalchev1981 in Билковите рецепти на Петър Димков   
    Какво искаш да кажеш, Галатея? Според теб каква е истината?
  19. Like
    Florestan got a reaction from Мария-София in Що е медитация? Видове медитация.   
    Мария-София, за цитатите.


    Реших, че трябва да направя някои уточнения, защото това, което описваш, не е Щайнер, а по-скоро неговата противоположност. По-точно, той изобщо не си поставя за цел да развива "конкретното аналитично мислене". Това мислене е достатъчно развито у неговите слушатели и той няма нужда да го развива, като за начало. Самият той е казал, че мисленето, такова, каквото го прилагат в тесен вид хората на неговото време (и каквото, също така, все още трябва да бъде изчиствано от погрешни разбирания и смесвания на понятията на физически и духовен план в не една област) не може да помогне за това човек да достигне до наблюдение на духовния свят. За последното са нужни съвсем различни духовни качества, които той трябва да развие в себе си. По-скоро може да се каже, че Щайнер се опитва в някои моменти да покаже как това мислене може да бъде коригирано, как то може да бъде оплодено от други импулси, така че да може да помогне за правилното духовно развитие, но това е една част от това, върху което той се концентрира. Доколкото мога да изкажа моето непълно разбиране по този въпрос, това, което оказва влияние върху нуждата от такива разяснения е и вече съществуващия по негово време (и развиващ се и в нашето собствено) материализъм, който дава пълна преднина на интелекта, но вкарвайки в него материалистични разбирания и концепции (сега няма да обяснявам по-надълго, общо би трябвало да е ясно за какво става въпрос), като с това всъщност става една преграда за връзката на човека с духовното. Именно като противодействие, Щайнер решава да представи много духовни факти и това е голяма част от това, с което той се занимава. Често, той е говорил против погрешните заключения, които се правят от материалистите, а също така е коригирал и представи за духовния свят, които е смятал за неправилни, недостатъчно ясни или дадени половинчато. Той е обличал това в един език, в който мисълта е била развита - вижда се от цитатите - но това е с оглед на слушателите му, с оглед на това, което е искал да каже, начина, по който е искал да го каже и гледната точка, от която е говорил. Ако имаме един сложен казус, за да можем да го разберем, щем не щем, трябва да дефинираме повече неща, за да стане ясно за едно ли говорим или за друго. Сложните проблеми може да изискват един сложен език, както е при философите, но това не означава, че този сложен език - или дори един сложен аналитичен подход (а при Щайнер не аналитичното е сложно, ако се сравни с някои други области) - сам по себе си е това, което е център на внимание. Щайнер използва понякога по-сложен език, но той говори за конкретни духовни факти. Това, че неговата гледна точка изисква прецизност и от там по-развит изказ и мисъл, използваща повече понятия, не означава, че тази прецизност, този изказ и понятията са това, което се цели да се развие - те така или иначе се разбират от слушателите, те вече са развити чрез съвсем други дисциплини - а напротив, центърът на внимание пак са тези реалности. Но всъщност, противопоставяйки се на материализма и на материалистичната мисъл, Щайнер е практически един противник на сухия интелектуализъм, който е отделен от едно живо разбиране на духовното - нещо, което става ясно от много негови изказвания. Щайнер се интересува не само от това какъв е животът в мисълта, а и как може да се излезе от него и да се премине в духа и това е заложено като принцип.
    По отношение на това, което казваш за абстрактното, символното, синтетичното: Зависи къде и какво се търси по отношение на обяснение и развиване на символното - Щайнер много често е правел пояснения върху изкуството, върху езика на самата природа, върху части от човешкия живот и от човешкото същество така, че той търси да достигне до съвсем друго разбиране или възприятие от обикновеното. В този смисъл, струва ми се, че символното може да се намери, друг е въпросът, че за него се говори - т.е. нямаме представени само символи, а после те може да бъдат обяснени. Самото обяснение, обаче, при Щайнер, може да надрасне интелектуалното обяснение. Самият той е твърдял, че науката сама по себе си не е достатъчна, за да даде пълно разбиране на нещата, напротив, нужно е и нещо друго. В обединението на науката и изкуството, той вижда една посока на действие (към тях може да се сложи и религията като трета област). Известна част от работата се състои и в това към обяснението да се даде и нещо друго, което да го допълва, така че да не се достига до чисто увеличаване на разбирането по дадени въпроси, но и на зареждане с реални импулси. Различни примери може да се намерят в лекциите, отделно от тях той е написал четири мистерийни драми - изцяло основани на езика на изкуството, отделно от тях са скулптори, архитектурата на Гьотеанума, евритмията и т.н.
    По отношение на думите абстрактност и синтетичност, може би ги използваш в друг смисъл. Специално Щайнер е против "абстрактното мислене", но под това той подразбира мислене, което е отделено от реалността. Тъй като за него духовният свят също е една реалност, той използва тази дума като има предвид нещо, което няма истинско отношение към духовните факти. Например, един професор по математика веднъж казал на един мой колега: "Модерната алгебра е по-абстрактна от абстрактната алгебра". Предполагам, че използваш израза "абстрактен" с друго значение, защото така, както го ползва Щайнер, в действителност при него няма абстрактни идеи, но това е защото той иска да говори за реални факти. Що се отнася до синтетичното, ако имаш предвид синтез, при Щайнер има тенденция органически да се свързват нещата, но той не повтаря синтетичната мисъл например на кабала, защото има други цели.


    Мисля, че от по-горе става ясно, че Щайнер се опитва да развие други неща, а не интелектуалното, защото то вече е развито, т.е. той няма за цел да продължава да свири на пиано. Друг е въпросът, че както казваш, "в едно стопанство ... трябва да се грижим за развитието на всичко, което е включено в него" и тъй като интелектът вече е вътре в това стопанство, той е решил, че ще се съобрази с него, а няма да го отрече. Тук стигаме и до втория въпрос, за който исках да пиша, а именно,



    Въпросът за еволюцията и инволюцията няма да засягам, защото има достатъчно цитати, но по отношение на мисленето, да, според Щайнер развитието на интелекта, на ума, по-точно на аналитичната, синтетична мисъл, започва с еврейството и е предоставено като задача на евреите. Древните хора не са имали нужда от интелекта, който ние имаме днес, защото са притежавали ясновидство, наследено от атлантида. От поста ти излиза, че третата раса е преди атлантида - в такъв случай нямаш предвид третата следатлантска раса. При класификацията на Щайнер нещата стоят така - мисълта се развива от евреите и това може би започва някъде около третата следатлантска раса (зависи кога точно е Авраам), а резултати се получават в четвъртата - когато се случват и събията на Мистерията на Голгота. От там от еврейството това се разпространява и сред другите народи. Аристотел все пак е първият, който точно определя логиката така, както я разбираме днес. А разцвета на йога и древните индийски учения са много преди всичко това - преди третия период (Египет) е персийския, а преди него е индийския. Така че мисленето, което индийците са имали е било различно от мисленето, което имаме сега, те не са имали нашия интелект, но са можели да работят с ясновидски способности - от там и по-голямата образност. За доказателство на това, което Щайнер твърди за евреите, цитирам Влад Пашов - "Пътя на Бялото Братство през вековете", том 2:
    "Така че Авраам е може би първият, в който под влияние на Божествената Мъдрост се е събудила мисълта за Бога в него. Той е преживял Бога вън от себе си. Това е било възможно за него, защото той е развил един превъзходен мозък като орган на мисленето. Затова с право него го считат като откривател на аритметиката, на науката на мисълта, която се основава предимно на физическото мислене. Това, което може да бъде разкрито чрез ясновидството, аритметиката ни го разкрива чрез процеса на мисленето, чрез мозъка.
    Тази способност, този мозък, който Авраам е бил развил, трябвало да се развие по-нататък чрез наследствеността, предавайки се от поколение на поколение...
    Както се е водило развитието на човечеството след атлантско време, трябвало е да се създаде една способност в човека да замести древното ясновидство, трябвало е да се развие логичното мислене, чрез което човек да открие и познае Бога, проявен както във външния свят, така и в човешката душа. Еврейският народ е бил определен да създаде едно такова тяло, което да бъде така организирано, за да може да дойде до познанието на света и на Бога без влиянието на ясновидството. Тази била мисията на еврейския народ. В лицето на родоначалника на еврейския народ, в лицето на Авраам фактически имаме една такава индивидуалност, чието тяло е било един подходящ инструмент за логическо мислене.
    По такъв начин Авраам сложи началото на едно познание, което се основава не на ясновидството, а върху наблюденията във външния свят. По такъв начин е сложено началото на онази култура, плодовете на която имаме сега в западноеврепейскаат култура. Авраам сложи началото на комбинираното мислене, на математическата логика. Затова той разгледа света като мярка, число и тегло, в който свят той намира изявен Бога, с Когото той е бил във връзка, в общение. В такъв случай Авраам познава Бога първо вън от себе си, изявен в природата. Когато човек проникне със своята мисъл всичко, което съществува във външния свят, изразено в число, мярка и тегло, той се доближва до познанието на Бога проявен в природата. И след като познае Бога вън от себе си, той го намира в душата си. Такъв човек беше Авраам, който по този начин сложи началото на едно ново познание за Бога в света. И това познание на Бога у Авраам беше толкова конкретно и живо, че той беше готов на всички жертви за своя Бог."
    От друга страна, не трябва да се мисли, че Щайнер има лошо отношение към всичко, що се отнася до изтока. Има лекции за изтока и запада, засега няма да слагам излишно цитати. Като за начало, това, че той не препоръчва йога не означава, че той отрича източната философия. Но за него е важно тя да бъде преди всичко разбрана правилно. Той смята, че най-голям разцвет индийската култура е имала в началото, при Седемте свещени Риши, когато още не са писани никакви текстове и че това, което остава във Ведите е нещо, което все още е било под влияние на този разцвет, макар че дори и там вече по-малко е останало от този разцвет в началото - и все пак по това време са първите документи, когато хората са имали най-силна връзка с духовния свят. От там нататък общо взето нещата не отиват към възход. От друга страна, известна мъдрост от изтока може да се пренесе в запада, но е важно какво точно се внася и доколко то е подходящо или е приспособено за развитието на запада. Щайнер на едно място казва, че това, което е посвещение на запада си служи с мъдростта, която е била посвещение на изтока много отдавна, т.е. знанието е същото, но се дава в други форми и по други начини, така че те да са приспособени за новите условия. Също така негово мнение е, че будизмът, зороастризмът и други течения от миналото вече са се вляли в християнството и трябва да се търсят там. Не на последно място, той твърди, че конкретно антропософията трябва да създава условия за това един християнин да разбира и уважава един будист и обратното. От друга страна, той е говорил и за това, че може да се появят влияния от изтока (но и от запада), които не са място, но най-важно е да се направи опит те да се разбират и преценяват правилно.
  20. Like
    Florestan got a reaction from Мария-София in Що е медитация? Видове медитация.   
    В "Указания за езотерично обучение" на Щайнер са дадени някои негови методи за медитация. Накрая на книгата има и негови лекции и в една от тях той говори за разликата между източна и западна медитация, или йога и този вид медитация, който той препоръчва. Намерих превод на български.










  21. Like
    Florestan got a reaction from braman in Що е медитация? Видове медитация.   
    В "Указания за езотерично обучение" на Щайнер са дадени някои негови методи за медитация. Накрая на книгата има и негови лекции и в една от тях той говори за разликата между източна и западна медитация, или йога и този вид медитация, който той препоръчва. Намерих превод на български.










  22. Like
    Florestan got a reaction from Пламъче in Що е медитация? Видове медитация.   
    В "Указания за езотерично обучение" на Щайнер са дадени някои негови методи за медитация. Накрая на книгата има и негови лекции и в една от тях той говори за разликата между източна и западна медитация, или йога и този вид медитация, който той препоръчва. Намерих превод на български.










  23. Like
    Florestan reacted to Теодора Андреева in Забраняват билките в ЕС   
    Хайде да ми кажат тия от ЕС отварата от лайка напитка ли е или лекарство?! Мащерката, дето я слагам в лещата и боба, подправка ли е или лекарство?! Хайде де! Намерили се умници!

    Искам да видя кой ще ми забрани да си бера билки или да ги отглеждам в къщи. Имам един чужбински лекар, дето се беше засилил да ми предписва таблетки с екстрат от жълт кантарион, а пък аз му казвам "Докторе, това е минало през лаборатория, а аз си имам жълт кантарион в двора и много успешно си правя тинктура с него. Просто го накисвам в домашна ракия и готово.“ Няма да пълня джобовете на фармацевтичната индустрия, та каквото ще да става.

    А това, дето смятат, да използуват отделни съставки на на билките за да правят таблетки, не става, защото билката за да лекува, трябва да се използува цялостно. Екстрактите на отделни химически съставки, дето ги вадят, нямат ефект, колкото растението или част от него цялостно, в смисъл не раздробено химически. Така съм чувала и ми изглежда достоверно. Да не говорим че билката, трябва да е расла в същия регион, където живеем, но това е вече по-трудно изпълнимо условие.
  24. Like
    Florestan got a reaction from Пламъче in Забраняват билките в ЕС   
    Всъщност от това, което е написано в статията, не става ясно има ли човек право поне да бере билки или не. Ако бере билки, може да го обвинят, че иска да ги продава и да му искат разрешително, така ли излиза? Освен това излиза, че в онова предаване много успешно са излъгали, като са казали, че се забранява само продажбата на лекарства от билки, но не и на самите билки?
    А това за разумното бракониерстване не съм сигурен дали ще може да стане - може и да се скрият полицаите другаде, но 500 лева глоба си е достатъчно добра мотивация да изпълнят планините и полята...
  25. Like
    Florestan got a reaction from Мария-София in Учителя и Щайнер   
    Реших да добавя няколко цитата, които имат връзка с моя предишен пост. Само че този път са от Учителя и от неговия ученик Георги Томалевски. От Учителя реших да сложа един подходящ цитат, който се свързва с въпроса за монотеизма и политеизма и той е:

    "Първо и последно място".
    http://www.beinsadou...res.php?id=2523
    Могат да се намерят и други, но може би е по-добре да се прочете темата за Бог.

    В текста, който съм сложил в предишния си пост, Щайнер разглежда монизма и от гледна точка на въпроса за единството и множеството. Особено интересно ми се стори да сложа тук части от един текст на Георги Томалевски, защото той наистина много добре допълва дискутираното от Щайнер. Ето цитати от “Хармонията на Питагор. Символика на числата". За числото едно:

    “Първото число, което ние научаваме в своя живот е едното, защото всяка вещ в материалния свят, както и всяко друго нещо от невеществения свят, което назоваваме, или мислим за него, е в същност „едно”. Един човек, един плод, един Бог, „едно нещо”. Едното - единицата е началото, защото ние не можем да си представим нищо, преди едното. В същност, множествеността, каквато и да е тя, е включена в едното и в края на краищата, всичко ще се възвърне към това велико Едно. Нашето понятие за множествеността е неправилно. В същност, всяка бройка, по-голяма от едното, трябва да схващаме като разделение на едното, а не като негово равнозначно преповторение, защото два пъти едното не може да се повтори. Всички светове, вселенски системи, слънца, планети, живи твари и всяка прашинка по тях, са части от голямото Едно, което ги съдържа. Едното, следователно, не може да се повтори, както не можем да мислим, че Творецът може да е вещо друго освен Един и неповторим. Числото едно е самият Той, следователно, първата проява в света, началото и краят на Битието. В известен смисъл, съзнанието на един човек, който не е напреднал в своя духовен растеж, трудно си представя едното. Нашият живот протича в множествеността на природата, в нейното богато разнообразие и съзнанието ни е по-лесно приспособимо към тая множественост, отколкото към едното. Едното е връх, до който може да се домогне само едно възвишено съзнание. С него може да борави само една самозадоволяваща се индивидуалност, един завършен човек от тия, които ние най-рядко срещаме по своя път. Едното е велико и трудно, както е трудно човек да открие пълнота в самотата си. Хората избягват и се боят от самотата, защото трудно я понасят. Човек, който се е родил, развивал и живял в множеството, трудно може да се справя с безответността на уединението. Да бъдеш сам е труден подвиг, макар че разумните сили на живота, когато ни превъзпитават, най-често ни оставят сами дори и тогава, когато се намираме обкръжени от много хора.”

    “В математиката едното е бройка от множествеността и нагледно ние го представяме като един предмет, например, един плод, който схващаме като случаен екземпляр от многото такива плодове. Тая представа на математиката е условна, показателна и не се покрива с това, което лежи в същността на едното. В духовната символика на числата, единицата е най-голямата величина. Тя няма равна на себе си, защото както се каза вече, не съществува повторение на едното, т. е. няма второ едно. Цялото многообразие на множествеността представя части от едното, на което то може да се разпада.”

    За числото две:
    “В библейското сказание за Адам и Ева е дадена в символичен смисъл една дълбока истина, която изразява полярността на живота, или поляризацията на единната същност. Адам и Ева, това е процесът за образуване на числото две. Това число е получено чрез деление на едното, а не чрез неговото преповторение. Ева излезе от Адама, след като Господ го приспа и отдели част от неговата плът. От реброто на Адама, казва библейското сказание, Господ направи жената. Ето, как в свещените книги, които са символи, идеята за дележа на цялото е изразена по един недвусмислен начин.”

    “Числото две е първият символ на размножението. То е вратата към множествеността, тъй като едното не може да премине в многочислеността, докато не стане две. Чрез деление на две, клетката се превръща на два елементарни организми, които следват по-нататък тоя закон. Разделението или дележът е процес, вложен дълбоко в биологичния живот.”

    “Ето, следователно, как числото две се явява символ на един незавършен и вечен процес в живота на природата и духа, като разделение на силите, които търсят своята равнодействуваща.”

    За числото три:
    “Числото три е първото хармонично и завършено число. Три означава равновесно положение и пълнота. То е осъществяване и резултат от борбата, която става в двойката. То е плодът на двете. Бащата, майката и детето. Върху трите, като върху най-солидна основа, почива целият космос и в символичната терминология на християнството, то изразява Отец, Син и Святия Дух - Човекът, макар и същество на вечното противоречие и търсене, се състои от три елемента: разум, чувства и воля, които съответствуват на мъдрост, любов и истина. В хармонично развития човек тия три страни на неговото аз образуват един равностранен триъгълник. Всяко прекомерно намаление или увеличение на едната от тия страни влече след себе си очебийни промени в характера и строежа на човека. Биха могли да се направят комбинации на човешки прототипове, пък дори и народи и епохи, ако за сметка на една от тия три страни увеличаваме или намаляваме другите. Всеки може да си представи човек със силно развит ум и слаби, деградирани чувства. Или пък, силно развити чувства, за сметка на малки умствени и волеви прояви. Или най-после, силно волева личност, със слаба умствена и чувствена страна в своя живот. Биха могли да се направят комбинации, като оставим по две от тези страни прекомерно развити, за сметка на третата. Например, подчертани умствени способности, инициативна емоционална природа и слаба, незначителна воля за осъществяване. Всеки може да опише характера на такъв човек. От друга страна, бихме могли да имаме образец с голям ум и воля, но с беден емоционален живот - едно активно, начетено безсърдечие, каквото представя горе-долу нашата съвременност. На трето място волеви, но експанзивно емоционален тип без разумен регулатор, който да следи и канализира постъпките и да ги осмисля.”

    “Числото три е играло огромна роля в древната езотерика, в религията и религиозната философия на източните народи. Там троичността на човешката природа е изразявана със съвършено други термини, но по същина въпросът е един и същ. Числото три, без да се влага никакво суеверие или глупост, е някак близко и любимо на човека. В живота си, ние често го допущаме като крайна граница на нещо. Казваме, ако не първи път, ако не втори път, то поне трети път ще стане известна работа. В това нещо, ние подсъзнателно правим допущането, че човек три пъти ще опита трите различни същности на своето естество и най-сетне ще успее. Има много хора по света, които си обясняват всичко в живота със суеверието на другите. Вярно е, че има суеверни и че суеверието е много лошо нещо, но нека рационалистите изяснят, защо съществуват неща, които никой никога не се опитва да изясни и на които той вярва с една вътрешна, непоколебима сила?”

    Линк към цялата статия, която наистина си заслужава: http://www.beinsadou...1%82%d0%b0-r285.
×
×
  • Добави...