tomodashi

Колкото повече се осъзнавам разбирам че нищо не се е променило в предпочитанията и нагласите на хората. Човек може да се променя,но нима се променя? Технологията се променя,а хората си оставят с едни и същи характери. За един човешки живот е невъзможно да усетиш промяна в нагласите.Колкото повече търсиш промяната толкова повече съзираш че сегашните хора съ същите като предишните поколения. Има основни човешки чувства и типове който все не изчезват колкото и поколения да минават. Нима промяна има,или всичко е съдба? Нима това не е най-голямата неизбежност?Всяко поколение да носи същите типове хора и характери.

"Кармата не може да задължи никого да постъпи по точно определен начин. " Аз вярвам че може кармата да накара човек да върши определени неща.

На тези който ценят само материята ще кажа. Аз исках в този живот да се докосна само до чистотата. А чистота не намерих нито в думите,нито в предметите,нито в хората,а само в примирението,смирението и скръбта. Най-хубавото нещо в Ада,тоест тук на Земята е да си представяш Раят.Думите ти да заглъхнат,мечтите ти да се стопяват,алчността ти да отлити.И в един момент да се почувстваш чист.Ти който си неимоверно голямо Злото да се почувстваш така както се чувстват истинските,истинските същества които са от другата страна,който са в Раят. Винаги е имало и ще има два вида хора.Едните които искат да изцедят и последната материялна изгода и последната жажда за власт в живота си.Другите които искат да се доближат и да докоснат ангелите,да почувстват истинският свят,да се почувстват пречистени от всички зли мисли и думи измислени от този свят. Децата не са по-чисти от възрастните.Нито пък са по-жестоки.Те просто не знаят как да се държът.Чистотата не идва от младостта. Едва когато повярваш че Раят съществува и че в него се намират истинските същества,истинското съществуване,едва тогава ще започнеш да си смирен.Смирен защото ще разбереш че ти си Зло.Зло което се нуждае от това да почувства какво е да си ангел,какво е да си добро.

Тъжна музика. http://www.youtube.com/watch?v=d87vcGtmb0I...feature=related

Пак ли започваме с детски истории. Аз в софииски автобус съм виждал няколко пъти как пребиват хора. И хората си седят безучастно.Особенно яко беше веднъж как едно борче млатеше един старичък пътник,нещо се беше заял с него и го свлече на земята и бои и шутове.Та така доста спирки го млати и не спираше.А на хората не им правеше впечатление. Силният бие слабият.Викащият бие дрипавият.Това е толкова нормално и естествено.

Аз пък сънувах следният сън.Стана ми гадно от него,но пък е доста интересен. Само да добавя че такива витрини и прекрасни предмети имаше в него.Все още им се възхищавам. Не случайно съм си го сложил и в подписа.Много як сън. http://tomodachibg.blogspot.com/

А ако хората не ти дават да помагаш на никой,дори на самият себе си само защото си различен?Само поради различостта ти всички те отхвърлят.Тогава кой е виновният?Че си отхвърлен. Ако не приемаме различният по физика и умствено мислене човек кой е виновен за последващите проблеми?Нима тези които отхвърлят различният не си причиняват лоша карма? Какво пише в светите книги за различните,velinavasileva.

"Но след като казваш, че мислите са втората по сила Енергия, то коя е първата?" Съдбата.Какво е писано ще стане.

"Всички тези приказки, за божествената мъдрост, любов всепроникваща всеопрощаваща благодат щастие хармоняи и т.н.... не са ли едно успокоение за суровата реалност, в която: човек за човека е вълк и в която на власт са доста по-жестоки и коварни сили от гореупоменатите." Науката е божествената мъдрост.Човекът ще изолира гените и ще разбере откъде идва Злото,тоест болестта в гените и несъвършенствата.И ще създадат по изкуствен начин съвършенното същество. Но ще създаде и съвършенното добро. И това ще бъде последната битка между доброто и злото.

захи, Днес изгледах още един азиатски филм и вече определено мога да кажа че азиатците са ни надминали по духовност и усещане за човешките ценности. Светът е прекалено голям,а българите сме малка част от него.Най-великите и добри личности и творци не са българи за жалост.

Eмзеперикс Интересно детско беше. Пак японските цветни клипчета.Fut по добре да слушам японски лигли отколкото Фреди. Най-яки са тези певци от които се научаваш как да се смееш. http://www.youtube.com/watch?v=dLGMvbzFE_g...feature=related

Най-страшната болест е егоизма. Да си роб на чувствата си,да си роб на емоциите си,да си роб на мечтите си,да си роб на тялото си.

"А защо да няма и свил се във злото си съд?" Злото означава духовно извисяване без Бог.Без божиите принципи на любов и смирение.Злото означава хаос.В злото няма правила,няма закони.Всеки иска да изсмука колкото е възможно повече енергии от противника си.Злото почита единствено себе си.Злото няма приятели.Злото е върхът на егоизма.Злото унижожава дори тялото си за да може душата му да не загуби частица от себе си.Защото душата на злото се усъвършенства само когато руши и когато причинява страдание. Няма съд на злото.Злото няма правила.То е стихия която помита всичко,дори самото себе си.Злото използва тялото,а не душата за да властва.И ако злото има надарено тяло то властва,то с такава сила се хвърля в битката си да причинява страдания че изгаря в него.И именно за това ,затова че изгаря тялото си в борбата злото побеждава.

Истинското добро може да се постигне само със смирение и преклонение.Да помагаш в името на доброто,а не в името на себе си. Ние сме малка частица от Бог и ако сме прекалено лакоми ще ни застигне божият гняв.Защо някой хора имат невероятен талант,а са невероятно лоши и зли?Защото те са продали душата си на дявола,за да се сдобият с таланта.Не случайно църквата когато е била на власт е ценяла вярността към бога и божиите принципи,а не таланта.Таланта се дава от Бог.Но таланта се дава и от Дявола. Горко му на този народ на който най-талантливите хора са изгубили душите си за да могат да имат талант.Такъв народ е загубен. Когато талантът идва само от Бог тогава човечеството ще живее в хармония.За съжаление този момент е далеч в бъдещето.

Пак корейско кино. http://zamunda.net/details.php?id=171242&a...1#startcomments

"Споделя, че не се е целувала дори, няма семейство и деца." И аз не съм се целувал.Това прави ли ме човек извървял пътят си? "Тя е безработна, няма доходи" И аз съм безработен.И аз нямам доходи. Но аз го чувствам че ако аз съм над 35-40 години и че ако не съм намерил своят път за нищо няма да ми пука.Разбираш ли след като хората не са те удостоили с вниманието си и не са сметнали че ставаш за нещо после е късно.После не ти пука,защото твоят път е свършил. На старини колкото и пари да ти доидат накуп от някъде,просто няма смисъл.Хората не са ти позволили да извървиш своят път,да се чувстваш уверен че можеш да ходиш и да посещаваш интересни места.Тя не осъзнава че не може да си върне пътят който и е отнет.Затова полудява,защото смята че сега ако е известна ще си върне пътят,ще си върне вярата че хората я искат.Тя трябва да помни спомените за страданието което е изпитвала в себе си някога,защото то е истинско.Страданието е било и е част от пътят и.Не може да го унищожи.

"Колкото повече успявам, толкова повече разбирам колко обикновен съм." А човек който не успява какво да прави?Хората искат да го унищожът защото е необикновен.Това ли е целта?Накраят да остане само един човек които може всичко и който е обикновен,а останалите да изчезнат. Модераторска бележка: Мнението е преместено от темата Честен поглед върху себе си.

Павароти

"Мисля, че да пее е най-доброто, което би могла да прави на този свят и за този свят." Мен пък тя не ме интересува.Нейният характер не ми е приятен.Аз избирам човекът който да харесвам по характерът и скритото в него добро,а не по дарбата му. Специално за гласът.Като си помисля че Павароти е мъртъв и ми става гадно.Какъв хубав глас имаше. Той беше извървял пътят си.

На какво се радваш?На пеенето или на характерът и вътрешната красота на човекът?

Прочетохте ли последните новини за тази жена? Как е полудяла когато не са я избрали за победител? Важен е пътя,а не само дарбата.Много е важно да извървиш пътят си.Моята любима певица каза че сякаш прекалено рано е станала известна едва на 20.Като се има пред че имаше над 5 години музикална кариера.Тоест тъпо е за един ден да станеш звезда и за още един да залезнеш.Важен е пътят които ще извървиш към усъвършенстване,а не колко си известен. Лошото е че на тази жена никой не е повярвал и тя не е извървяла пътят си.И сега на около 50 години излиза пред сцената за да изчезне отново.Пожелавам и успех,но истинският късмет е тогава когато извървиш пътят си,а не те нацели изведнъж щастието.

Незнам защо но хич не ме кефят англичаните и техният манталитет.Няма капчица скромност.Толкова голями маски са сложили че не можеш да разбереш как се чувстват.От едната крайност отиват в другата. Те не търсят пътят,а шоуто и забавата.Не са ми интересни.Все повече ме кефи азиатското.Животът не е тържество,а смирение.Завладяването на светът свърши.Ред е на малките и прости неща,а не на постоянното перчене колко сме велики. Какво му става на Запада?Странно се променя.Според най-новите проучвания за интелегентността,най-интелигентни са азиатците ипо-точно жълтата раса.После идват Европейците,после американците,после индииците и накрая негрите.Смятам че образът на англичанинът джентълмен деградира.

"Японците са специалисти в това да осъзнават настоящето или поне имат много такива практики. " По принцип доста харесвам азиатските филми именно защото акцентуват дотолкова на момента и на обстановката че ти заплакваш миг преди главният герои да заплаче от несправедливата съдбата.Много яко.

Някои хора казват че съдбата контролира около 50% от начинанията ни. Нека за другите 50% да пишат останалите. Лично за мен съдбата е решаваща.В моят път.

In a paradise created by perfect calculation The only thing that is true is my love for you. Why,hey computer? Why I am suffering so much? Ah,what should I do In this strange Computer sity? Колкото и странно да ти е Fut това е част от песента на Perfume.Останалата част от песента ти я проследи. http://www.youtube.com/watch?v=MciEWq5_AhI А иначе ето и малко по повърхностна песничка.toybox-best friend