venito_94

Ами исках да кажа,че всеки един човек в ежедневието се притеснява от общуване с другите как ще го приемат и някак си е по-сдържан знае какво да каже в определена ситуация,понякога се смее на нещо което не е разбрал.Усмихва се на някого,който всъшност не харесва и тн.Това са обикновенните маски които всички слагаме,дори без да го осъзнаваме. Но моите тогава бяха измислени от мене.Представях си определена случка минала и я потдържах в съзнанието си за пред хората. Но след известно време тя изчезваше и трябваше да измислям нови.изобщо незнам защо го правех и честно казано това ме плаши.Лейди Гага е много готина.Песните и са супер съвременни и мелодични.Флорида прави страхотни дуети и има хубаво тяло. Мадона и се възхищавам как толкова време се е задържала на сцената.Преслава пее много хубаво.Гергана има страхотни очи и баладите и са супер също и текстовете на песните.Невена е мн сладка.Харесах я веднага щом я видях в Мюзик Айдъл.

Да,но тази маска,която слагах не беше от тези които понякога слагаме всички.Тя не беше само една,а много и то все едно ме променяха драстично.Ами харесвам Lady Gaga,Flo rida,Madonna.От бг ми харесва Преслава,ГерганалНевена

Ами преди ходех но уроци по пиано и солфеж,но сега не.Уча в музикално училище и смятам от там да започна пътя към това да стана певица .Знам,че няма да бъде лесно,но аз го искам.От както се появиха тези проблеми на главата ми изгубих желлание за всичко.

Ами искам да стана певица.Много известна и да ходя по участия,но да имам свободно време и за мене.

Ами обичам да правя различни неща.Да пея,танцувам и въобще каквото ми хрумне.Обичам също така интересните разговори.

Някой да пише моля ви!!! Чувствам се ужасно просто ще умра.Вътрешно се разкъсвам и незнам докога ще е така.Тези мисли ме изяжзат.

1. Когато той говори за болестите си и не ти е приятно, той би ли спрял, ако го помолиш? Как би реагирал, ако ти също се оплакваш толкова много от здравето си? Ами аз не съм го молила,защото ме е страх да не ми се разсърди или просто от учтивост. Аз съм мусподеляла за мои проблеми.Първоначално той ме разбира ,започваме да говорим и после пак за неговият живот и проблеми.Тежи ми.Завъртам темата пак във първоначалната насока,но почти без резултат.Оценявам някои съвети,защото тогава искаше да ми помогне.Дали защото е искал да съм добре или ,защото е искал да съм по-добре,но ,за да бъде той добре и да не се оплаквам.Забелязала съм,че когато кажа например ,че тези внушения ми пречат и не издържам и той започва да се оплаква за нещо физически.Това е много дразнещо,защото в такива моменти много се съмнявам,че спекулира. 2. Той съобразява ли се, когато на теб "ти писне от нещо"? Съответно ти съобразяваш ли се, когато на него му писне от нещо във връзката ви или в твоето поведение?Кой прави компромис в такива случаи? ами първите пъти се съобразяваше и се коригираше.Говоря за закъснения,неизпълнени обещания,но след това му писна и започна да си намира причини мене да изкара виновна.аз се съобразявам,защото малко или много държа на него.Опитвам се всичко да е както трябва,но явно можеби нещото са се изтъркали... 3. Как той би реагирал, ако ти заблуждаваш него или свои близки? 4. Как той би реагирал, ако ти извършиш нещо, което според него е лошо? 5. Смяташ ли, че е в реда на нещата да не знае подробности за СПИН и здравеопазването, или да се преструва , че не знае? Ти би ли постъпвала / постъпваш ли така с него? На него не би му пукало.ако извърша такова нещо тогава ще каже не е хубаво така,защото все пак съм с него и имиджа му ще отиде как...Не смятам,че е в реда на нещата.Аз не постъпвам така... 6. Като е пропуснал рождения ти ден, поздрави ли те подобаващо, макар и със закъснение? 7. Как точно "някак си" потръгнаха отново нещата - какво се случи, за да стане това? 8. Той в живота си предимно проблеми ли вижда? Защо? Реални ли са според теб? 9. Кой крепи тънката нишка? С какво задържа другия? Ами обади ми се по телефона и го чистити,но имаше други хора ,които дори не познавам добре по скайп по-подобаващо ми го чиститиха.Ами оставихме го на времето.Крепеше ни това,че сме заедно и началният замисъл,когато сме тръгнали,защото за мене нещата бяха други по-хубави,но явно за него са си същите.А сега в момента май нищо не ни крепи.Лъжата...? 1. Той умее ли да те слуша? Какво от своя живот споделяш с него? 2. Не ти ли е интересно сищо така, когато други твои познати и приятели разказват за живота си? 3.Какви са общите неща? Имате ли мечти, планове за бъдещето? Говорите ли си за тях? 4. За него също ли всеки един миг с теб е удоволствие? 5. А той би ли плакал за теб? Той умее да слуша,когато му е интересно.Споделям му всичко. Когато други разказват също ми е интересно,но само в някои случеи.Мисля,че имаме общи неща,но последно време не говорим за тях.Веднъж аз го попитах къде ще ходи лятото и той каза,че със едно семейство познати сигорно,но после каза,че моожеби няма да е със тях и каза ако искаме заедно и нещо започнахме да говорим за това как ще ходим на плажа.А той ми каза охо в стаята няма да излизаме.Демек през повечето време секс.Аз не ,че не искам,но съвсем друг ми е замисъла.Искам да идем на плажа и да се радваме,чу сме заедно.На морето и така.Да натрупаме спомени,които да ни радват.Но можеби се разминаваме

Мисля,че всеки човек иска различни неща.За едни то е материално.За други духовно.аз лично искам Любов,топлина,нежност

Здравей късметче! Искам да ти кажа,че си много права във това,което казваш.Когато отиде във София първоначално нищо нямаше,но като се върна супер замислен,не искаше толкова да ме слуша.Искаше да говорим през повечето време за това как го боли черният дроб или нещо друго.Аз го разбирах и го съветвах каквото мога,но просто в един момент ми писна и той започна да прекалява.Може да е имало моменти,в които наистина да го боли,но както сам той ми каза:" чудя се какво да си измисля,че ме боли" Това е много лошо от негова страна.едно,че притеснява мен и близките си. С времето малко му омръзна и на него и започна да престава да се облаква.Във София доколкото ми е казвал във болницата се е оплашил от спринцофките.Да не би да хване СПИН! Майка му е казала,че ако е имало нещо са щели да му кажат още на иследванията и нямаше лечението да е такова,но той просто си го мисли и това е.Сега ми казва,че вече не ги мисли,но аз съм сигорна,че още тази мисъл го притеснява. Следващият път,когато отиде в София там за профилактичен преглед лекарката му казала,че ще се наложи повторна операция,а след това,че нищо му нямало и да дойде пак след 6 месеца.Добре,върна се,но точно със това отиване във София пропусна моя Рожден Ден и ми стана някак си гадно.Нещата пак някак си потръднаха. При нас е добре,че аз умея да го слушам и ми е интересно,защото все повече го опознавам .Той когато се увлече по някаква тема направо може да ти разкаже живота си с всичките проблеми.Аз също след това му давам съвет изказвам мнение и споделям и мои преживяваниия.Имаме многго общи неща,интересни и всеки един миг с него е удоволствие. Просто баща ми много говори и всичко разваля,но аз какво съм виновна? Снощи за малко да се разделим временно,но заради това,че му казах,че съм плакала пък и за мене не се разделихме и сме си заедно.За мене това е много важно.Видяхме се казахме си,че се обичаме и така,но в момента всичко се държи на една много тънка нишка. П.П-Той е на 17 години.

venito94, така общо формулирани, въпросите ти провокират всеки да отговори според свои лични спомени, и то не всички, а може би по-пресните. Ако искаш конкретен отговор, който да ти свърши работа в конкретна ситуация, задай и конкретен въпрос. Ами аз написах темата,за да разясня макар и в по-общ смисъл някои въпроси за себе си и собствената ми връзка. Изключително съм ви благодарна за прекрасните отговори! В началото всичко вървеше прекрасно.Той имаше много голям интерес към мене и аз към него.Всичко стана толкова случайно и спонтанно,което най-много ми хареса.обикновенно във живота ми така се получават нещата. Та той отиде във София за операция и като се върна беше променен.Стоя един месец, през който си говорехме всеки ден. Малко по едно време даже ми беше писнало,но можеби е било от това,че не сме се виждали. Та държеше се малко студено.Сякош го притеснява нещо и така и аз се притеснявам.После се пооправиха отношенията ни. И така досега сме вече почти 4 месеца,но аз имам чувството,че охладняваме,а не искам да го изгубя. Майка казва,че пречел на ученето,което не е така определено.Той ми помага и аз просто не виждам как бих продължила без неговата подкрепа и любов. И и казах да не ни се бърка,защото той много се дразни от това и искаше да се "разделим така да се каже" за известно време.Като го чух направо изтръпнах.Не съм очаквала такова нещо.Определо не съм готова за раздяла макар и не истиенска.Иска да докаже,че не влиае на успеха ми и пак да сме заедно ваканцията . Но има едно НО...защо да чакаме толкова и да огаждам на нашите на акъла...където не са прави.Не е той виновен ,а аз и моите проблеми.Всичкото неразбиране идва от това,че не споделям достатъчно със вайка и е логично да си помисли така,но и казах ,че греши и да ни остави. Какво да направя,за да няма такава временна раздяла?Опасявам се,че ще го изгубя след това... Чувствам леко охладняване в отношенията ни,което ме плаши?

И аз мисля така и точно заради това ги цитирах. Моето лично мнение е,че да обичаш означава да се отдадеш изцяло на другия.Да мислиш като него да имате общи интереси,желание един към друг да бъдете приятели и да разговаряте.Обичта е непостоянна.Зависи от много фактори на средата,в която се намираме.Тя трябва да бъде взаимно споделена.

Моето хоби е да пея хубави песни(английски,български понякога народни) ,също така да танцувам.Обичам да правя графики на нещо.Дори вкъщи си правя списание на блоков лист и изрязвам от други списания ,това което ми хареса. Много забавно

Изкуство ли е да обичаш? Ако е така, са необходими знания и активност. Или пък любовта е приятно чув­ство, въпрос на шанс, нещо, в което човек „хлътва", ако има късмет? Повечето хора гледат на любовта предимно от позицията да бъдеш обичан, а не да обичаш, да владееш умението да обичаш. Пред тях стои проблемът как да бъдат обичани, как да станат привлекателни. Различни са пътищата към такава цел. Единият, предпочитан от мъжете, е да пре­успяват, да бъдат силни и богати, доколкото позволява социалното им положение. Другият, много популярен сред жените, е да бъдат привлекателни, да полагат си­стемни грижи за своето тяло, облекло и пр. Освен това за по-голяма привлекателност мъже и -жени прибягват до различни форми на поведение: да имат приятни об­носки, да водят интересни разговори, да бъдат услуж­ливи, скромни, отстъпчиви. Много от начините човек да завоюва любовта на друг са същите, както и при стремежа „да печелиш приятели и да имаш влияние върху хората". Всъщност за повечето наши съвремен­ници привлекателността представлява съчетание на две качества: популярност и сексапилност. изкуството на любовта е, че тя зависи преди всичко от обект, а не от качества на личността. Хората мислят, че да обичаш е проста работа, но трудното е да намериш обект, когото да обичаш — или да те обича. Подобно разбиране се дължи на няколко причини, свързани със съвременното обществено развитие. Едната е голямата промяна, настъпила през XX век по отношение на „обек­та на обичта". През викторианската епоха, както и при различни традиционни обществени системи, в повечето случаи обичта не бе спонтанно лично чувство, което води до брак. Напротив — бракът бе споразумение меж­ду съответните семейства със или без помощта на по­средник или с преки преговори. Договорът се сключва­ше по социални съображения и се предполагаше, че обичта ще започне след това. За последните няколко поколения в западния свят почти универсално значение придоби концепцията за романтичната любов. В САЩ, макар и да не липсват известни традиционни съобра­жения, повечето хора търсят „романтичната любов", личното изживяване на любовта, която би трябвало да доведе до брак. Тази нова идея за свободата в любов­та, изглежда, значително е допринесла за повишаване ролята на обекта, за сметка на самата функция. Тя от своя страна е тясно свързана с друга харак­терна черта на съвременното общество, изградено вър­ху стремежа да се купува, върху принципа за взаимно­изгоден обмен. Щастието на съвременния човек се свеж­да до вълнението да разглежда витрините и да купува всичко, което му позволяват възможностите, в брой или на изплащане. Той (или тя) гледа на хората по една­къв начин. Мечтата на мъжа е една привлекателна де­войка, а за жената — един привлекателен мъж. „Привле­кателен" обикновено означава чудесен набор от каче­ства, популярни и търсени на борсата на личностите. Привлекателността на един човек по-конкретно зависи от модата на деня — във физическо и в духовно отно­шение. През двадесетте години за привлекателна се приемаше жена с необуздан характер и подчертан секс, която пуши и пие, а днешната мода предпочита повече скромност и привързаност към дома. В края на мина­лия и в началото на двадесетия век мъжът трябваше да бъде напорист и амбициозен, а днес — общителен и толерантен, за да отговори на изискванията за примамлив „набор от лични качества". При всички случаи влюбването зависи обикновено от собствените възмож­ности на личността по отношение на предлаганите за размяна стоки от хуманен характер. Аз съм излязъл на пазара да търгувам — обектът трябва да ме желае, ог­леждайки моите явни и скрити качества и възможности. Тъй двама души се влюбват, щом почувстват, че са на­мерили най-добрия обект на пазара, съобразявайки се с разменните шансове на собствената си личност. Често, както при покупка на недвижим имот, скритите възмож­ности имат съществено значение при сделката. В обще­ствената система, където преобладава свободната па­зарна ориентация, а материалният напредък е най-голямото достойнство, човек има малко основания да се изненада, че отношенията в любовта се развиват съобразно господстващия начин на размяна в стоковата и трудовата борса. Трета грешка, мотивираща твърдението, че няма какво да се учи за любовта, се крие в объркването меж­ду първоначалното „влюбване" и дълготрайното състоя­ние да обичаш, или ако бихме могли да го наречем „постоянство" в любовта. Ако двама души, които са били чужди един за друг, както е с всички, изведнъж сринат стената помежду си и се почувстват съвсем близки, като едно неделимо цяло, настъпва миг на еди­нение — може би най-вдъхновяващите, най-вълнуващи­те трепети на човешкото сърце. Такова чувство е още по-прелестно и дивно за двама души, водили дотогава затворен, изолиран, лишен от обич живот. Чудото на внезапна интимност настъпва още по-бързо, ако е съ­проводено или подбудено от сексуално привличане и общуване. Подобна обич обаче по природата си е не­трайна. Двамата се опознават добре, интимността им губи постепенно своя необикновен характер, докато най-накрая антагонизмът между тях, разочарованията им един от друг и тяхната взаимна досада убият всичко останало от предишната радост. В началото обаче всич­ко това не се съзнава. Всъщност те приемат силата на безумното си влюбване, на състоянието да са „луди" един за друг като доказателство за силата на тяхната любов, въпреки че то може да се окаже само доказа­телство за степента на собствената им самота. Схващането, че няма нищо по-лесно от това да обичаш, продължава да господства въпреки многобройните доказателства за обратното. Няма друга дейност, друго начинание, които да започват с такива колосални надеж­ди и очаквания и да пропадат винаги, както любовта. При всички останали случаи хората ще искат да узнаят причините за несполуката и да разберат как да постъп­ват, за да не я допускат или да се откажат изобщо от подобни авантюри. Понеже в любовта това е невъзмож­но, като че ли единственият адекватен начин да се из­бегне неуспехът е да се изследват неговите причини и да се изясни смисълът на това чувство.

Какво означава думата връзка? Има ли периоди на голям интерес и на постепенен спад в отношенията и ,на какво според вас се дължи това? Как можем да разберем кога настъпва охладняване на чувствата? Какво бихте направили за освежаване на вашата връзка и нужно ли е да правим компромис,за да успеем?

КАКВО ОЗНАЧАВА ЗА МЕН ДУМАТА ПРИЯТЕЛСТВО? Ами това е нещо без,което едва ли един човек би оцелял.Може да звучи пресилено,но приятелството крепи човека в трудни и весели моменти.Двама приятели могато дори да стоят и да мълчат заедно и пак ще се разбират.Трябва да бъдеш част от другият две души в една . И затова с моята най-добра приятелка си казваме за поздрав"Душата как си" или "Бичам си толумбата,много си я бичам" Така си е истински си я обичкам!!!

Ами според мене оценката отразява труда,който си положил над учебния материал.Това съвсем не означава,че ако веднъж си изкарал 2 за нищо не ставаш.Това ще ти даде стимул да се поправиш и да покажеш на какво си способен. Отличните оценки са много хубаво нещо и не мисля,че това се повлиява от родителите или прекалено високото им изискване.ако един ученик иска да учи той ще го направи независимо какво му казват родителите.Ако не му е интересен материала или предпочита друга дейност той просто няма да седне да си научи пак каквото и да му кажат родителите. Не казвам,че не оказват влиание,но все пак основния избор е на ученика.

Можеби първият ти сън ти подсказва,че имаш нужда от промяна.Заминаването във чужбина..лошото усещане ти се страхуваш от такава промяна..Вторият сън със разкопаването на гроб мисля,че ти човъркаш във душата си. Там е мрачно защото можеби има проблеми за "разкопаване" да се стигне до корена им,но все пак трябва да си внимателна. Приятното усещане е това,че все пак работиш по проблема. Незнам имам някакъв странен начин на тълкуване,който се вписва само в моята си интуиция.

Цитат:"Мен пък 2 пъти ми се случва да сънувам ,че летя.Единият път беше над една пропаст просто си летя. Естествено не паднаx,макар и много дълбока,защото имах криле. Някой ще ми каже ли какво значат тези сънища? Мерси." Мисля,че имаш някакви надежди,които очакваш скоро да се осъществят.Крилете са символ на волноста и свободата.Пропаста е препядствие,което ще преминеш,ще го прелетиш както в сънят ти.Това е мое лично тълкуване не е задължително да се взима под внемание

Какъв според вас е смисълът на човешкия живот? -Преди всичко човекът трябва да бъде благодарен за това,че е на този свят.Да се радва на това,което получава и да работи ,за да се развива,защото най-ценното нещо в пирамидата е самоусъвършенстването.Нима това не носи най-голяма наслада...? Или това да видиш как човек,който обичаш се радва заедно с тебе или,че ти го радваш... ПРЕКРАСНО Е! Да се грижиш за някого,както са се грижили за тебе... А на вашия? -На моят живот смисълът е същият,който писах по-горе...само,че както често казвам всеки човек е различен и живее за различни неща ...ценности... Кога според вас един живот е осмислен и достоен за подражание, и кога един човек или живот за вас е провален? -Живота е смислен,когато човека,който го живее е наистина щастлив,че го живее,когато има мечти за настоящето и вярва във тях така както в себе си. А,кога е провален...Малко ми е неприятно да говоря за това,но мисля,че когато човек се чувства зле,когато не е успял да постигне това,което е искал .Когато е направил много грехове,а не се е разкаял,когато е деградирал в обществото и нежелае да се поправи или промени и мн други неща душевни или като фактори могат да провалят един живот. А смисълът на съществуването на човечеството изобщо? Дали съществуваме тук, за да откриваме света и развиваме себе си, дали за да постигнем нещо, или просто за да се наслаждаваме? -Това ми се струва прекалено непосилна задача,за да отговоря.Човечеството се развива.То неможе никога да остане на едно ниво.Както ние се раждаме,за да живеем и създадем поколение така и,така до безкрайност.Не вярвам в края на света. Това е кръговрат.Смисъла му е във това да ставаме все по-добри според мене.Да се научим да обичаме,за изразяваме любовта си и да я доказваме на правилният човек.Мисля,че съществуваме по-скоро ,за да развиваме себе си и постигнем нещо.Не,че няма наслада.Има я и тя е точно във това. В ежедневието си намирам смисъл да обичам и да се опитвам да споделя тази обич на приятелят си.ученето да не забравим и много се радвам,когато видя най-добрата си приятелка.Тогава съм най-весела.Двете много се забавляваме.На мах смях..след това ни минава и започваме да говорим за живота,хората ,какво ни е радвало в живота досега и какво искаме да постигнем това ни дава смисъл да вървим напред и нагоре..

Всеки според мене има страх от смърта.едни се страхуват от това да напуснат този свят.Това,което имат(имоти,пари,семейство,приятели,любовта дори и мн. др. неща зависи от човека и неговата ценостнна система. Аз лично се страхувам едно от физическата болка и от това,че можеби хората около мене след известно време ще бъдат по-щастливи от тогава,когато ме е имало.

Трудно е да вярваш в себе си,когато има редица фактори,които помрачават твоето аз и ти развалят настроението. Кога вярваме в себе си? Според мене ,когато някой ни е погледнал с добри очи,направил ни е комплимент или сме доволни от постигнато нещо.За мене последното е най важно от изброените.Трябва да вярваш на себе си,защото ти си личност със собствено мислене,интереси,желания,душа.Да се обичаш .

Мисля,че подписа е нещо много интересно и изразява настроението на човек.Дали моментно или не зависи от човека. Ако напишеш например "Всичко е любов" това е послание ,което може да стои много време .. Аз обичам да си ги меня,защото ми става кофти когато един подпис вече не съвпада с настроението ми или начина ми на виждане на нещаата...

Тема за бягството от,това,което може да ни помогне и да ни направи щастливи. Вие правите ли такова бягство? Появява ли се страх,основателен или не и какво според вас го поражда?

Обичам те когато няма смисъл Обичам те сега… Просто на инат! И не искам да ми връщаш тези чувства Те са мои,лични, така ги остави! Обичам те, когато нямам мисли За бъдещето с теб и мен… Наричам те както си поискам Без правилата в любовите дори. Обичам те,защото все отричам Тези чувства вътре в мен… Омразата,лъжите ме обезличиха, Позволи ми да обичам дори за ден. Обичам те,не скривам го от никой Както правиш често ти… И незнаех,че преди си ме обичал, Сега е късно,казваш-забрави! Обичам те,когато видя смисъл В нищото на бездната тъга. Това са просто думи, В тях не се увличай, Моята обич просто е шега… И второто стихотворение И ако днес не беше днес,и ако миналото беше ти…. Каза ми го сякаш на шега Но силно вярваше във тез слова. Да ме срещнеш си искал ,но не сега и не така. За чувства няма да говорим Имаш ги….прекрасно, Но желаел си да ме видиш не като момиче ,а жена. Сега в живота ти е друга Не споневашаш я пред мене. Но аз разбирам твоята вина. Искаше ми се и на мене Да те срещна преди….а не сега…. Ровя се всеки ден в душата си И търся причината, за да не тръгна… Приготвям куфара,багажите… Те са мислите неоцветени. Искаше да ме видиш помъдряла Можеби на 20 години… Ала любовта сега е избрала Да ни срещне очи в очи… Исках да те видя свободен, Необвързан с чуждо сърце. Сега склонен си на изневяра, Но кажи честно ли е поне… Не казвам,че не се топя При всеки твой поглед… Но мрачен ми става света Щом чуя за нейното име. И ако днес не беше днес, И ако миналото беше ти. Сега щях друга песен аз да пея, Можеби… Но любовта не чака…. Разбери….!

Дано да ви хареса. Britney Spears-Everytime