Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Adams

Участници
  • Общо Съдържание

    73
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

2 Следващи

За Adams

  • Рожден Ден 08/01/1982

Метод за Връзка

  • Website URL
    http://
  • ICQ
    310980541

Профил Информация

  • Пол
    Жена
  1. Според мен силата е в умението да бъдат съчетани. След като и двете са ни дадени, следва, че и двете трябва да бъдат използвани. Ако интуицията е осъзнаване и ползване на "Цялото" и информацията, която то ни дава, Егото е съхранение на индувидуалността ни като хора. А умелото съчетанието на двете постига баланс и хармония между духовността на интуицията и материалното на Егото. Но за да се случи това, трябва първо да се научим да ги различаваме, вероятно ...
  2. Представям си духовната интелигентност като това, което остава като отделим логическата интелигентност, емоционалната интелигетност и социалната интелигентност. И умението този остатък от личността да бъде използван в другите видове интелигентност. Всяка проява на духа, интуицията и способността на човек да се потапя „вътре” и да пренася в материалния свят. Съгласна съм с Донка, че за духовната интелигентност е важно първо да се допитаме до „дълбокото себе си” и едва тогава да търсим начин и връзка за проявата навън. Защото няма готови рецепти и писани правила еднакви за всички хора. С една дума, мисля че - духовна интелигентност е връзката на човек с най-дълбокото си място вътре и умението да бъде пренесено в материалния свят.
  3. За това винаги съм твърдяла, че осъзнатите хора са спасители на Света. Тези, които се занимават с овладяване на несъзнаваното, а не го подтискат, намаляват изкривената колективна енергия, с която то се проявява. Звучи странно, но когато човек се занима със себе си и със собственото си несъзнавано, намаля безконтролната подтисната колективна енергия (убийства, насилие и др.)
  4. Емоционалната обвързаност е едно от многото лица на егото. А към обективност се стреми пак именно то. Усещането преди да попиташ интуицията е предварителната настройка на егото. След като я попиташ (това, което искаш да е интуиция) вече идва опасното подвеждане на егото. Не, че те води към грешния отговор, не, това рядко се случва. Води те към собствените си затвори, в повечето от които сме попаднали вече, щом наричаме една допълнителна негова перцепция - интуиция. Да, и за това е важно да си познаваме затворите и усещанията, които те предизвикват. А обективността на интуицията е маалко след тях, в пустощта, където няма нищо. Стремежът на Егото и съзнанието към обективност е различно, струва ми се...То е посока на цялото, а вътрешната обективност е състояние, в което Егото не присъства - включва се после ... май
  5. Защото чакаме (и се борим) да няма никакъв страх, за да има абсолютна любов...Обаче ми се струва, че е твърде надчовешко да го изисквам от себе си вече ... Та след като си смених отношението (като си видях страховете) и действията и го дадох по-смело - от "Влюбените" - обърнати, синтификаторът стана "Смъртта". Неговите станаха - Асо Мечове, Петица мечове, Рицар на жезлите (Чашите му от предишната наредба дойдоха при мен - Асо, Четворка, Кралица) А моите се промениха (от Крал на пентаклите, Колесницата, Справедливостта) на Четворка чаши, Асо чаши, Сила От новия ми подход май съвсем го е хванало шубето, но май поне се замисля да пробва (Рицар на жезлите). Или пак си ги тълкувам, според желанието ? Е, ако не друго, поне страховете и самоограниченията си поразчистих
  6. Ами, емоциите от Егото обикновено са познати и по-силни. В интуицията като, че ли липсва емоцията , поне в първия момент... Ако успея да отделя и изчистя емоционалната обвързаност с резултата се получава...Най-лесно ми е когато излизат символи, защото са неутрални и по-трудно ги смесвам с Егото. Ако едно усещане е съществувало преди да попитам интуицията, значи това не е нейния отговор. Та така по метода на изключването на всяка емоция... Когато желанието толкова се е сраснало с мен, че не мога дасе дистанцирам от крясъците му, въобще не се надявам да чуя гласа на интуицията
  7. Благодаря ти, така си е... А дали може да се продължи гадаенето, като вземем някоя от картите за синтификатор и се направи нова наредба? Например вземам номер 3 (неговите страхове, емоции) или 7 като синтификатор и нареждам наново. Мисля, че подобна възможност имаше при Келтския кръст, но само за резулатата (за послената карта).
  8. Честит празник на всички! На въпроса "Как ще се развият отношенията ни с ..." картите ми отговориха: (Само да уточня, че нямаме любовна връзка с човека, на този етап отношенията са ни други) 1. Любовниците (обърната) . В тази наредба синтификаторът гледа ли се като обърнат? Неговите излязоха само чаши 2. Асо чаши 3. Четворка чаши 4. Кралица на чашите Моите са: 5. Крал на пентаклите 6. Колесницата 7. Справедливостта П.П. Наистина е трудно човек да гледа на себе си . Обикновено желанието ми изяжда истинското значение на картите
  9. А ти разбираш ли това вечно недоволство от страна на баща ти каква амбиция да се докажеш в живота ти е дало? До скоро и аз обвинявах моя баща в това, но си дадох сметка, че точно това мрънкащо и каращо се гласче в главата ми ме е накарало да се боря и да постигна много, като подтик за действие и стремеж към успех и "браво". Искам да кажа, че независимо от всичко, това негово поведение те е калило много повече - не си някое цвете, расло в саксия, което да не може да се оправи с външния свят, нали? Остава само да си намериш "огънчето", което да те запали към действие. Желанието за живот идва с някоя цел или целичка, която имаш, но не смееш да я извадиш на бял свят. Виж какво наистина искаш в момента и си се бори за него (нова работа, спорт, жена, някакви курсове и т.н)....
  10. Много си си жив даже. Най-малкото защото имаш смелостта да напишеш всичко това. Струва ми се, че ще имаш силата да кажеш "стоп" на цялата тази гадост. Ако не можеш сам, пробвай с добър психотерапевт. Като начало защо не пробваш да се освободиш като простиш на баща си - не заради него, а заради собствената си свобода. Колкото и да е било лошо, това все пак те е направило много по-силен и издръжлив човек. И ще видиш колко любов има, отвъд тази "лудост"... Всички имаме минало, от което да се освобождаваме - така че Смело напред
  11. Малко от личния ми опит като "пациент", "клиент" или както там го наричате ... Имам такива моменти по време на терапията си, когато се замислям дали пък не съм "ненормална" когато си давам парите, за да ме "тормозят". После се сещам колко време и пари съм отделила за изцеление, че сега да се отказвам. Събирам сили да продължа като се замозаставям. Така, че голямо "Браво" на парите за психотерапия - категорична мотивация за продължение. Без минимално усилие, воля от стана на пациента - лечението е невъзможно. В случай, че самомотивацията не проработи по този начин всеки път, психотерапевтът ми помага като поспре за малко с "горчивите хапчета" и ми "начеше егото" например. После пак ме захалосва и така ... Рано или късно положителният резултат винаги се усеща. Тогава осъзнавам, че дадените пари за "тормоз" , всъщност дори са малко... П.П. Разбира се, има си всеки си има някаква граница (и вътрешна, и външна) готовност за заплащане. Има значение дали е принудително лечението или е въпрос на собствен избор. В крайна сметка всеки пациент носи отговорност за собствения си живот. Не може да се помогне на този, който не е готов: Ще пейстна "Притчата за пеперудата" Веднъж един човек забелязал пашкулче, от което се опитвала да излезе пеперуда. Цепнатината в пашкула била много малка и изглеждало така, сякаш пеперудата няма да се справи. На човека му се сторило, че пеперудата е направила всичко възможно и че не са й останали вече никакви сили. Тогава той решил да й помогне: взел малко ножче и разрязал пашкула. Пеперудата излязла веднага. Но нейното телце било слабо и немощно, крилата й - недоразвити и едва се движели. Човекът продължил да наблюдава, мислейки че крилата на пеперудата ще се оправят, ще укрепнат и тя ще може да лети. Но това не се случило. През остатъка от живота си пеперудата се влачила по земята. Тя така и не могла да литне. И всичко само заради това, че човекът, желаейки да й помогне, не разбрал, че усилието за излизане от пашкула е необходимо на пеперудата, за да може течността от тялото й да премине в крилата, те да се разгърнат и така тя да може да лети. Животът заставял пеперудата с труд да напусне тази обвивка, за да може да расте и да се развива. Понякога именно усилието ни е необходимо в живота. Ако ни беше позволено да живеем, без да срещаме трудности, щяхме да сме ощетени. Нямаше да станем толкова силни, колкото сме сега. Никога нямаше да полетим.
  12. Adams

    ЧЕСТИТА НОВА ГОДИНА 2009

    Честита Нова Година! Годината на Бика (на дома) Пожелавам ви много здраве, уют, любов, щастие и хармония във вашия дом, която да ви изпълва с енергия и оптимизъм!
  13. На всичката любов от Коледните смс-и и честитки
  14. ВЕСЕЛА КОЛЕДА НА ВСИЧКИ! ВРЕМЕ Е ЗА ЧУДЕСА!!!
×