Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Adams

Участници
 Моят Профил  Моята Активност

  • Общо Съдържание

    73

  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

 Съдържание Тип 

Блог Постове добавени от Adams

  1. Adams

    Есенно съвършенство?

    От Adams,

    Есенно съвършенство?



    Идеалната земя, без дупки, без неравности, идеалния цвят. Всичко е покрито със съвършенство. Грапавата повърхност на земята се е скрита под златната завеса на листата. Покрито е всичко, което не искам да виждам. Иска ми се да вярвам, че това, което сега виждам е всичко. И то се превръща във всичко. Мога да го снимам, да му се радвам, да го преживявам мислено. Само не мога да тръгна на вътре по златната пътека, защото стъпвайки по нея, усещам долните неравности, усещам, че покривката не е всичко. Стоя далеч и от високо гледам златната гора, цяла и съвършена. И не смея да тръгна, не смея да погледна навътре, защото идеалният образ на есента ще си замине.

    На моменти вятърът разчиства листата и ми нашепва, че под съвършенството се крие неидеална земя. Казва ми, че тази покривка не е вечна. Затварям очите си и да чакам снегът да смени листата. Чистотата на снега да покрие грозотата, дупките, камъните, боклуците...А после? Няма ли да тръгвам на някъде?

    Всъщност не е ли по-лесно да си поразчистя пътя и от листата, а после и от камъчетата, които ме препъват? Дали е толкова страшно и грозно от долу? И какво толкова ако падна ?

    Или просто ще си стоя със затворени очи докато падне поредната идеална покривка над земята.
  2. Adams

    Да бях дърво ...

    От Adams,

    Свободата на гората. Там винаги получвам отговори на всичко. Дори и да не съм готова за тях. Взирам се в необятната горска библиотека и тя отзивчиво ми посочва нужното познание. Но колкото и да се старае да ми помогне, пътувайки към мен това познание се сблъсква с канарата на човешката ми ограниченост.



    Гората ми показва, колко му е лесно да на дървото да се отдели от листата си. Нещата, които са се срастнали с него, били са неразделна част от съществото му, сега естесвено си изкапват. Всичко излишно пада, сякаш никога не е било едно цяло. Възхищавам му се и тайничко завиждам, за лекотата , с която всичко това се случва. Без напрежение, без привързаности, без напрежение. Просто си падат. Кога ли и аз ще мога така? Кога ли без да мисля, обмислям, разчитам, пробивам, ще успея да отделя от себе си, нещата, които на са на мястото си? Без напрежение, без предразсъдъци – с лекота. Просто ей така, защото му е дошло времето.

    Ако и аз съм част от цялата тази природа, защо толкова упорито се вкопчвам с старите си листа и не ги пускам да се отделят, когато знам, че след това всичко ще е по-чисто, по-свежо и необременено. Защо се съмнявам, че на мястото на старите ми листа, ще цъфнат хубави цветчета, които ще бъдат още по-хубави и още по-полезни? Та нали всичко това си е природа, нещата просто се случват ако се остави човек? Ако можеха старите вредни навици, мисли, нагласи да окапват като листата през есента, до пролетта щах да съм готова за нов живот...

    Ех, ако бях дърво! Но съм човек, зашила съм си старите ненужни възгледи и не позволявам на новите да пробият. Защо хората винаги усложняваме нещата до безкрайност, когато природата го е направила толкова просто?




  3. Adams
    Силата на добрите хора ме омагьоса отново. Става въпрос за тези, които успяват да премахнат всички бариери и цялото усещане за отделност. Вълшебството им е толкова могъщо, че успяват да ти покажат, че си част от нещо голямо и безкрайно.. Като че ли имат ключ за душата ти. Mагьосниците успяват да я измъкнат, да и дадат живот и въздух. Само една среща, само един поглед, един разговор е достатъчен да те превърнат във всичко

    Магията им строши оковите, размаза бариерите! Пропука се обвивката и излетях.
    Спуснах се по навлажнената трева, докосвах я и се изпълвах със свежест .Усещах как се сливам с аромата на чистота. Докоснах изкрящо жълтите полета и вземах от цвета им и им давах от своя. Погледнах към високия връх на планината. Беше толкова хладен и гладък заради снега. Спуснах се по кафявата кристална повърхност на планината. Леки тръпки налазиха дланите и раменете ми.
    От дясно на пътя билото на планината беше съвсем различно. Дърветата бяха покрили всичко - изглеждаше като цял жълто-червен облак. Прегърнах цялата тази красота. Изпълних се с живот. Първо усетих лек гъдел от трепета на листата. После ме прониза някаква огромна топла сила и остана в мен.
    Загледах се в един слънчев лъч, който беше пробил между две облачета. Толкова ярък и наситен беше. Гмурнах се в него. За момент изгубих представа, кое съм аз, кое е лъча. Дали аз минах през него или той през мен?! Взех част от въшебната му сила и топлина.
    Разхладих се когато се потопих в процепа на плътносиньото небе. Но за малко...После погледнах наоколо и се видях навсякъде. Бях дори зад хоризонта, зад планината и от двете страни. Бях малката мокра тревичка, цветът на цъфналото ябълково дърво, бях планината, небето. Бях хората, въздуха...Слях се с всичко или то се смеси с мен.
    Когато се събрах отново се почувствах някак по-лека, по-изчистена и свежа. Усетих в себе си аромата на пролетните цветя, топлината на лъча, силата на планината, свободата на хоризонта, свежестта на поляната....................


×
×
  • Добави...