Намерих от коя беседа е въпросният цитат - от беседата " Без съмнение, подозрение и докачение".
Пак по темата в една от следващите беседи " Точилото и ножът" ето на какво още попаднах(което е точно по темата според мен ):
"Виждате нещастен един човек, оплаква се, казва: "Да имам един декар земя, ще бъда щастлив". Дадеш му един декар земя. Щастлив ли е? Не, сега казва: "Да имам два, три,четири, пет декара - разбирам." Дай му и цялата Земя, пак един ден ще бъде нещастен. Тогава той ще започне да мисли за Месечината - как да отиде на нея. Като не може да отиде на Месечината, ще бъде недоволен, че не може да я завладее. Щом тази празнина, която съществува в нас, не може да се запълни от Земята, то даже да турим в нея и Месечината, и Слънцето, и цялата Слънчева система, тя пак няма да се запълни. Единственото нещо, което може да запълни празнината от човешкото недоволство, е само Божествената светлина. Тя, като блесне, изведнъж изпълва всичко. Изведнъж блесва, но и изведнъж изчезва. Направиш ли някаква погрешка, тази светлина веднага се вдига и в теб настава пак празнота - чувстваш, че всичко в теб е празно. Изгубиш ли любовта, нямаш Светлина, нямаш сила и казваш: "Едно време можех да мисля, но сега съм станал идиот, остарял съм." - Не, не си остарял, но ти искаш по един физически начин да запълниш тази празнота в живота си, тръгнал си по крив път."