При мен натоварването идва от интензивната мисловна дейност в осъзнатия сън. Мозъкът ми сякаш започва да функционира на много по-бързи обороти, постоянно задавам някакви въпроси, обясняват ми, показват ми, осмислям. През деня мислите ми продължават започнатото през нощта. Има случаи, когато се стремя да се избавя от някаква фобия, тогава сънят се явява като учебен тренажор. Започвам да преобразувам това, което ме плаши или се трансформирам самата аз. Но материята срещу мен постоянно се преобразува в агресивни форми, аз отново я трансформирам и така до пълно изтощение. На всичкото отгоре ме е яд на това и нарочно не се събуждам, за да изведа битката до край. Два пъти водачът ми беше до мен и ми каза да не бягам, а да прегърна страха си. Послушах го. Спрях да бягам и да трансформирам, обърнах се срещу това, което ме ужасяваше и преследваше със завидно самообладание и го прегърнах, дори изпитах любов. Последва неописуемо усещане, придобих някаква сила, изпълних се с покой...
Но не винаги е така, а и водачът ми се губи от известно време, липсват ми напътствия. Иначе съм пристрастена към самата осъзнатост в съня, много е интересно и вълнуващо, усъвършенстваш много неща, виждаш места, които не можеш да посетиш в обикновено състояние.