Лъчезарна

Модератори
  • Общо Съдържание

    1615
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    147

Лъчезарна last won the day on November 7 2015

Лъчезарна had the most liked content!

За Лъчезарна

  • Ранк
    Приятел на Портала
  • Рожден Ден

Метод за Връзка

  • ICQ
    0

Профил Информация

  • Пол
    Не казвам
  1. ...искаш да направиш бележка някому. Направи, но да я направиш от Любов, както ще постъпиш спрямо себе си. Когато правиш бележка на себе си, как постъпваш? Осъждаш ли се строго? Нали смекчаваш условията? Защо да не постъпваме спрямо другите тъй, както спрямо себе си? Следователно ние трябва да изнесем Истината с Любов. Когато поправяме грешките на който и да е брат, трябва да ги поправяме с Любов, та той да почувства, че ние правим това нещо от Любов, а не че искаме да се радваме на някоя негова погрешка. Разумното сърце, ООК, 2 април 1924 г.
  2. Ако вие не разберете човека, вие не може да се научите да мислите правилно, да чувствувате правилно и да ходите правилно, да бъдете силен. Това не може да научите без музика. Ако не изучавате музиката, нищо не можете да постигнете. Всичките ви постижения без музика ще бъдат като сняг, който един ден ще се стопи и нищо няма да остане. Без музика животът е цвят, който ще цъфне, няма да завърже и ще окапе. Без музика животът е едно зърно – ще го посееш, ще изникне, после ще изсъхне и няма плод да даде. Туй, което наричат Дух в света, Духът всичко твори. То е вечната хармония. Външната страна на Духа, която се проявява, то е музиката в света. То е проявлението на света. Човек, който не се подчинява на външните подбудителни причини на Духа, нищо не може да достигне. То е достъпен метод, чрез който Духът иска да ни се изяви. Когато Бог е създал света, Духът е бил там. Но всичкият свят е музикално уреден. В музиката всяко нещо е на мястото си и си има точно определено време. Тогава всичко туй е определено музикално. Музикално нещата се уреждат магически. Всичко туй само по себе си иде. Направете един опит. Вие по някой път имате хрема. Попейте на хремата – тя ще си замине, нищо повече. Какви са тоновете на хремата? Не бързайте вие да си замине болестта изведнъж. Болестта в дадения случай е публика. Вие като погледнете на болестта, тя да остане доволна, че да ви плати. Публиката е болест. След като ѝ попеете, като си замине болестта, вие ще бъдете доволен. Без пеене болестта [не] заминава и вие сте недоволен. Като замине болестта, вие сте доволен. Музикално трябва да ѝ пеете. Имате главоболие – попейте на главоболието. Нямате пари, безпаричие. Попейте на безпаричието – ще дойдат парите. Къща нямате – попейте, къщата ще дойде. Нямате нива – попейте и нивата ще дойде. Каквото и да пееш, магически става. Каквото и да помислиш, става. Попей на Слънцето – ще идеш на Слънцето. Попей на Марс – ще идеш на Марс. Попей на Юпитер – ще идеш на Юпитер. Но да знаеш как да пееш. Да знаеш кой тон да вземеш, откъде да започнеш. Божии блага, ООК, 24 декември 1941 г.
  3. В природата съществува един разумен закон, на който висшите същества се подчиняват без голямо противоречие. Бог не обича насилието. Трябва да знаете, всичко върви към най-малко съпротивление. Бог е допуснал греха като необходимост, понеже вървим по пътя на най-малкото съпротивление. Той не иска да ограничи света по механически начин, понеже невидимият свят ще изхарчи десет пъти повече енергия, отколкото сега. Тази енергия е потребна. От икономическо гледище е допуснат грехът, понеже да се ограничи грехът, ще се изхарчи повече енергия. Но сега силите на злото се използват в плюс за нашето самоусъвършенстване. Ако някой път се опитате чрез насилие, вие никога не се стремете чрез насилие да мислите, защото по пътя на най-малкото съпротивление гледайте, отдалечавайте се от пътя, давайте място. Дойде една мисъл, дай място, дойде едно желание, дай му място. Щом се противиш, ти веднага се заразяваш. Всяко съпротивление е заразяване. Защото грехът, това са същества. Мине дяволът, поздрави те, и ти го поздрави. Не говори за рогата му, не говори за копитата му, не ходи да разправяш какъв е дяволът. Той се обижда, като чуе. Аз може да приведа един пример. Един евангелист, млад момък, говорил с дявола, но после го турил в трудно положение. Не се занимавайте с дявола. Забележете, че когато отиде в съвета Господен, го приеха много добре. Господ казва: „Обърнал ли си внимание на моя раб Иов?" Бог казва, че няма като него. „Вярно е. Тия факти, които изнасяш, са верни, но ти си му дал хиляди камили, овце, като един княз. Кой няма да живее? Но я му отнеми тия работи, опитай го." Господ казва: „Добре." Умен е той, казва: „И аз ще живея тъй, и аз ще бъда светия, като имам всичко, но да се отнемат тия работи." Господ казва: „Опитай го." Праща го за учител, за професор в комисията, да изпита Иова. И започват изпитанията. Някой път може да е изпратен дяволът в изпитната комисия. Няма да роптаеш по който и да е предмет. Няма да му казваш, че е дявол. Не е работа, че е дявол, но че е дух. Че съм лош, казва, то е моя работа. Че ти трябва да живееш, че трябва да те изпитвам, то е твоя работа. Какво съм аз, то се отнася за мене, аз отговарям за себе си. В туй отношение трябва да бъдете смели. Новите веяния, ООК, 5 февруари 1930 г. (ИК "Жануа-98")
  4. Магарето има ли нужда да се пасе? Магарето не се нуждае от човек, който да го пасе. Магарето се нуждае от пастир дотолкова, доколкото хората се нуждаят от проповедници, които да ги учат да вярват в Бога. Хората сами по себе си или вярват, или не вярват. Няма защо отвън да ги учат да вярват. Някой казва: Трябва да се проповядва на хората да вярват в Бога! Не, това е крива философия. Няма защо да учите хората на това, което те сами могат да научат. Какво ще обръщате хората към Бога? Да обърнеш човека към неговия Създател, това подразбира желание да го заставиш да прилича на тебе. Има кой да обръща хората. Който е създал човека, Той е в сила да го обърне към Себе Си. Преди всичко задачата на човека не седи в обръщането на хората към Бога, но в работене върху себе си. Великата задача на човека, ООК, 16 февруари 1927 г.
  5. Христос се обръща към Своите ученици, казва: „Не бойте се“; отправя очи нагоре и добавя: „Не бойте се за тия малки къщи, които имате, не се терзайте за тия дребни работи, защото вашият Баща ви е определил велики работи“. Гледайте да запазите душата си чиста и светла; имате ли я за капитал, можете да пътувате през тия пространства. Един ден, когато тръгнете за Небето, няма да вземете тялото си – ще тръгнете с душата си; тялото ще оставите на земята, защото от тук е взето. То е каруца, направена привременно от елементи на земята, и докато сте в царството на тия четири елемента на земята, ще бъдете в тази каруца; като дойдете до планинско място, дето ще трябва да вървите по козя пътека, ще оставите каруцата и ще тръгнете пеш. Затуй казва Христос: „Не бойте се; когато дойде планинската пътека, да не изгубите вашата душа и спрете вашата еволюция“. Страхът, Неделни Беседи, 19 октомври 1914 г.
  6. Каквато основа поставиш на живота си, такъв ще бъде и по-нататъшният градеж. Да водиш порочен живот, това значи да съградиш сламен мост и по него да прекарваш тежка артилерия. Какъв ще бъде резултатът от този мост? Велика наука, велико знание се изисква за човечеството. ...вие трябва да поставите в живота си здрава основа, да не обвинявате съдбата си за вашите нещастия и несполуки. Човек сам пише съдбата си. Той пие, а кръчмарят, като съдбата, пише, колко дължи. Щом се обърне към законите на държавата, последната отива на страната на кръчмаря и казва: Ще платиш! Държавата е дала право на кръчмаря да изисква от своите посетители да плащат. Той казва: Този билет ми дава право да си изисквам парите, които ми дължиш. Вие отивате при един търговец и днес взимате на кредит, утре взимате, докато един ден се съберат хиляди левове дълг и казвате: За Бога! – не бързай, почакай малко, ще ти платя. – За никакъв Бог не чакам. Пари ми трябват, ще платиш, нищо повече! Законът е на негова страна. Ако този търговец е мек, добър човек, той ще постъпи по човешки. Обаче, ако е жесток, суров човек, ще ви нагруби, ще ви огорчи, ще помните, кога сте имали взимане – даване с него. Кой е крив за това? Умните хора дългове не правят. Казвате: Какво да правим сега, като и ние сме направили толкова дългове? Това, именно, желае сега невидимият свят – да ви освободи от дълговете. Той иска да ви покаже начин, как най-лесно да се освободите от дълговете си. Казано е, че светът лежи в лукавия. Това значи, че светът е затънал в дългове, които трябва да се изплатят. С пребиваването си на земята, Христос е показал на хората начин, по който те могат да изплатят дълговете си. Съвременните хора казват, че Христос се пожертвал за човечеството, т.е. изплатил дълговете му. Наистина, Христос изплати дълговете на хората, но в Божествения свят. Всички хора имат да плащат на Христа големи суми, които ще трябва да изплатят. Той ще повика длъжниците си при себе си, да платят дълговете си, но ако Му се помолят да отложи плащането, защото нямат възможност да се издължат, Той ще ги прости. Ако онзи, на когото Христос е простил дълга, отиде да притеснява и да изтезава някой свой длъжник за нищожна сума, Христос ще каже на слугата си: „Върнете този при мене, да изплати дълга си!" Слугата отново ще го въведе при Христа, Който ще го запита: „Ти готов ли си да простиш малкия дълг на брата си, както аз ти простих големия? Ако си готов да простиш на брата си, и аз няма да искам твоя дълг." Твърдата храна, Неделни Беседи, 18 декември 1927 г.
  7. Наблюдавайте лицата на хората, както и вашето лице, да видите как много се мени. Често вие се оглеждате в огледало и не се харесвате. Тогава съзнанието ви е будно и вие виждате неща, които в друго време не виждате. Човек сам за себе си трябва да бъде обект за изучаване. Красиво е човек да се самоизучава, защото в себе си той ще вижда отражението на космоса. От вътрешните промени, които стават в него, той ще изучава и промените във външния свят. В това се състои красотата на вътрешната наука. Само по този начин човек ще придобие вътрешно спокойствие и равновесие на духа и ще знае как Господ работи и създава световете, как работят и неговите по-напреднали братя. Мозъчни наслоявания, ООК, 24 март 1926 г.
  8. Ценността на един човек е любовта, която изтича. Божията Любов трябва да тече през вас като извор. Христос казва: „Аз ще бъда извор вътре във вас.“ Казвам: Станете носители на новото учение, носете Божията Любов. Не, че не е било досега. Ще приведа онзи пример за един турчин, на който не му вървяло и той се молил да му покаже Господ защо не му върви. Една вечер иде един ангел, завежда го в невидимия свят, показва му извори, чешми, направени все от мрамор. Всички текат много изобилно и ангелът разправя, тази чешма на еди кого си, онази на еди кого си. Дохожда до една чешма, която едва цицирика, едва тече, казва: „Тази чешма на кого е?“ – „Тази е твоята чешма.“ – „Защо е такава?“Казва: „Сърцето ти е много затворено. Не прилагаш, направи го малко широко.“ Той взел пръчка и започнал да тика в чешмата, за да я отпуши, но като тикал, счупил пръчката и запушил съвсем чешмата. Не се старайте с клечка да отворите вашето сърце! Мъчна работа е да се отвори човешкото сърце. Закон има на жертвата. Докато човек не жертва стария живот, докато човек не жертва своите стари възгледи, навици, привички и да се облече в новата форма на светлината, на топлината, мъчно е човек да слугува на Бога. Мъчно може човек да угоди на Бога без любов. Мъчно е човек да угоди на своите ближни, мъчно е човек да угоди и на себе си, ако не включва себе си в тази любов. Към Бога, към ближните си и към себе си заедно със своята любов. ...Всеки може да обича. Малката любов, Божествената любов, която тече в нашето сърце, във всеки може да тече. Вам завещавам царството, Неделни Беседи, 2 юли 1939 г.
  9. За придобиване на свободата има само един път – пътят на Любовта. Вън от този път няма свобода, няма живот. Ограничаване и освобождаване, ООК, 29 август 1928 г.
  10. Вън от Истината, Животът няма никакъв смисъл. Истината е, която осмисля живота, туй, което дава подтик на хората, стремеж, радост, веселие. То е подсъзнателно или съзнателно, или самосъзнателно, или свръхсъзнателно. Както и да е, ние се стремим някъде. Туй съставлява известна радост в човека, а при тази радост явява се Любовта като фактор, явява се Мъдростта като фактор, добродетелта и тям подобни. Онази цел, към която трябва да се стремите, е да обичате Истината. Да се научите да обичате Истината и няма по-красиво нещо. Ако имате любов, ще станете меки. Ако имате ум, ще станете твърди. Ако много любов ви се даде, ще замязате на вода; ако много ум ви се даде, ще замязате на камъни. А щом ви се даде Истината, на човеци ще замязате. Тогава ще вземете да разбирате вътрешния дълбок смисъл на живота и ще имате една постоянна деятелност. Тогава ще бъдете напълно радостни, весели, задоволени от работата. Всеки ден ще се радвате от своята работа. Днес, на втория ден, на третия, четвъртия, петия, шестия, десетия, хилядния, милионния - все ще бъдете доволни... Педагогическа лекция, МОК, 7 март 1923 г. (ИК "Жануа-98")
  11. Днес всички говорят за правия път, като спасение за човечеството. Каквито усилия да правите, не можете да вървите постоянно по прав път. Начертайте една права линия и се опитайте да вървите по нея без никакво отклоняване наляво или надясно. И при най-голямото внимание, все ще излезете ту наляво, ту надясно. Правата линия ще бъде посоката на движението, но все ще има малко криволичене. Значи огъването, обикалянето е неизбежно. Следвайте правия път като цел в живота си, но правете съзнателни обиколки и огъвания. Когато двама души се срещнат, за да се разминат, трябва да се огънат. Иначе те ще се сблъскат. Колкото по-големи огъвания прави човек, толкова по-малки съпротивления среща на пътя си. Ако огъванията са малки, съпротивленията са големи. Някой иска да върви по правия път без огъвания. И това може, но често ще бъде бит, блъскан, нараняван. Каже ли ти някой обидна дума, не се гневи, огъни се малко. Направи превод на думата и виж доброто, което тя крие в себе си. Правилният превод на нещата подразбира движение по права линия с разумни и съзнателни огъвания. В живота и в природата съществуват оригинали и преводи. Оригиналът е един, преводите – много. Мъчно се правят добри и точни преводи. Вътрешния закон, Утринни Слова, 17 ноември 1935 г.
  12. Това, което всеки момент проверявате и възприемате в себе си, то е истината. Аз не говоря за истината, която ще провериш в бъдеще. Аз говоря за онази истина, която можеш да провериш в даден момент и която внася светлина в твоето съзнание. Истината действа в момента. Ето защо, радвайте се, когато боледувате и страдате. Това са условия за придобиване на истината, за придобиване на Божиите блага. И като дойдат двамата ангели-лекари, ти се чудиш какви са те, откъде са дошли, че могат да лекуват по толкова чуден начин. – „Защо трябва да боледувам, да страдам?“ – За да те посетят двамата ангели. – „Къде са свършили те, в кой университет?“ – Това не е важно. За тебе е важно, че те посетиха и излекуваха. Без страдания ти никога не би ги призовал. – „Не може човек да не греши.“ – От него зависи. На човека е дадена свобода, да се проявява, както разбира. Ако не разбира законите, той се счита божество и прави, каквото му дойде на ума. – Не, не си божество. – „Защо съществува злото?“ – Защото е свободно. Доброто и злото имат абсолютна свобода. От човека зависи кое от двете да приеме в себе си – доброто или злото. Двете страни на света, Утринни Слова, 22 май 1932 г.
  13. Турете в ума си доброто и в най-трудните минути на живота си мислете, че има поне един в света, който мисли за вас. Не някой дух, нито някой ангел. Аз не говоря нито за духове, нито за ангели. Има един, който ви обича. Той е онзи велик закон в света, той е онзи, върху който почива цялата Вселена, той е онзи, който поддържа всичкия ред и порядък и от който всичко излиза. Има един, който постоянно мисли за вас и който никога не е престанал да мисли. Във всички ваши падания и ставания, във всички ваши изпитания той е бил там и всякога ви е казвал: „Стани и напред върви. Не бой се, аз съм с тебе.“ Кой ще ви даде вашето, Неделни Беседи, 29 март 1933 г.
  14. За мен е важно, като срещна един човек да зная, живее ли Бог в него или не живее. Като видя едно семенце от ябълка, на мен ми е приятно, защото зная, че Бог живее в тази ябълка. Като видя една круша или един грозд, мене ми е приятно, понеже Бог живее в тях. Под думата „семе“ аз разбирам доброто, което съществува навсякъде. Тъй щото, аз се радвам на доброто, дето и да го срещна и видя. Доброто е като един зародиш. В доброто е вложена Божествена сила. Та казвам: на всички хора е нужно приложение. Дайте свобода на Божественото у вас, на Бога да се прояви. [От] всички хора, каквито и да са те, се изисква свобода, да дадат свобода на Бога в тях да се прояви. Да не се страхуват. „Ама как ще се прояви?“ Това не е тяхна работа. Не питайте никого, какво е веруюто му за Бога. Както се прояви, така ще го приемете. Любов, добро и справедливост, Неделни Беседи, 18 декември 1938 г.
  15. Един познат адвокат ми разправяше една своя опитност. Той направил някакво злоупотребление, за което бил осъден да лежи четири години в затвор. През това време, той чел много съчинения, но най-после попаднал на Евангелието. Като чел няколко пъти Евангелието, той си казал: „Като изляза от затвора, ще стана Христов ученик, ще приложа Христовото учение в живота си.“ Както казал, така и постъпил. Той разгледал всичките си полици, от кого колко имал да взима и посетил всеки едного поотделно. Като отишъл при първия, той го запитал: „Можеш ли да платиш дълга си без никаква лихва?“ – „Мога.“ – „Плати тогава.“ Отишъл при втория: „Можеш ли да платиш дълга си без лихва?“ – „Не мога.“ – „Ами половината?“ – „Мога.“ Така посетил всичките си длъжници, като дошъл до една четвърт от дълга. Той се съгласил даже и до една четвърт да му се плати, но по този начин скъсал всички полици и ликвидирал със старите сметки. Като постъпил по този начин, работите му тръгнали напред. Направил си нова къща. С една дума, той почувствал Божието благословение. Казвам: Дотогава, докато човек не реши да живее за Бога, а не за себе си, докато не постъпва правилно, Божието благоволение няма да дойде върху него. Изпълни ли Божия закон, не отвън, не чрез налагане, но по любов, всичките му работи ще се оправят. Хората се заблуждават, като мислят, че живеят за себе си. Никой не живее за себе си, никой не умира за себе си. Моите крака живеят заради мене, моите очи живеят заради мене, моите уши, моите ръци – всички мои удове живеят заради мене. Ако краката престанат да ми служат, те престават да бъдат крака. Докато живеем за Бога, ние сме удове в Неговия организъм. Щом сме Негови удове, Той се грижи за нас. Щом се грижи за нас, всякога ще ни бъде добре. По-голям от Бога няма. Като не разбират това, хората се спъват и започват да спорят помежду си, кой е на правата страна... На двама господари, Неделни Беседи, 23 октомври 1938 г.