Лъчезарна

Стана плът

Всички съвременни хора казват: „Ние ще умрем“. Е, питам тогава: Като казват, че всички ще умрем, какъв смисъл има тогава да се проповядва една религия, че има Господ, че Господ дошъл на земята, това-онова, ако ние вярваме в смъртта? И съвременните хора вярват в смъртта повече, отколкото в живота. Отрицателните истини в света са по-силни, отколкото положителните. Тогава казвам: Защо ни е религия, защо ни са всичките научни теории, ако един ден смъртта унищожи всичко? Смъртта в света, според моето схващане, е изобретение на човешкия ум. Казва се в една стара книга: „В който ден престъпиш заповедите ми, в който ден престъпиш великия закон на Любовта, Мъдростта и Истината, ще умреш“. И тогава вече имаме определение що е смърт. Щом изгубиш своята свобода, своите знания, своя живот, ти си мъртъв. В какво седи животът? Щом изгубиш живота си, ще изгубиш своето движение, ще се парализираш и у тебе ще остане само едно голо съзнание – ще съзнаваш, че имаш ръце, крака и не можеш да се движиш; ще съзнаваш, че имаш сърце, което не може да тупти; ще съзнаваш, че имаш артериална система, нерви, кръвоносни съдове, а нямаш кръвообращение. И тъй, щом сгрешиш против великия закон на Любовта, ще изгубиш живота си; щом сгрешиш против великия закона на Мъдростта, ще изгубиш знанието си; и щом сгрешиш против великия закон на Истината, ще изгубиш свободата си. А щом изгубиш живота си, знанието си и свободата, в какво седи благото на живота? Следователно под „смърт“ ние разбираме лишаване от три велики добродетели, които подтикват човека към развитие и усъвършенстване; те са животът, знанието и свободата. Без свобода Истината не може да се намери, без знание Мъдростта не може да се разбере, без живот Любовта не може да се придобие. Ако някой ме пита: „Защо ми трябва живота?“ – За да възприема Любовта. „Защо трябва да уча и да зная?“ – За да придобия Мъдростта. „Защо трябва да бъда свободен?“ – За да съм в общение с Истината. Истината, това е смисълът на живота. Бог на живите ▲ Какъв е смисълът на сегашния ви живот? Ще кажете, че смисълът се крие в това, да видите и познаете Бога. Ако мислите, че можете да Го видите външно, това е неразбиране. Важно е да опитате любовта, която носи вечния живот. Значи, за да видиш Бога, трябва да придобиеш вечния живот, да излезеш от царството на смъртта и да влезеш в царството на живота. Казано е в Писанието: „Това е живот вечен, да познаем Тебе, Единнаго, Истиннаго Бога.“ Някога седя и размишлявам, защо хората не живеят добре. Ето, от две хиляди години се проповядва едно и също нещо. Практически, чрез правила, не може да живееш добре. Животът сам трябва да ни научи. – Отде произтича животът? – От Любовта. Единствената сила, която може да ни научи да живеем правилно, е Любовта. Божията Любов носи изобилие. Тя изключва всички противоречия; тя изключва всички обиди; тя изключва сиромашията, болестите, невежеството. Може ли да живееш в Божествената любов и да се обиждаш? ... Казано е: „По плодовете им ще ги познаете.“ Казвам: По резултатите ще ги познаете. Ако умирате, ако осиромашавате, ако заболявате и боледувате, вие служите на дявола, т. е. на черните. Докато сте в бялата ложа, сиромаси не може да бъдете; невежи няма да станете; няма да боледувате, няма и да умирате. Там е животът. – Обезверих се. – Попаднал си в черната ложа. – Мразя хората. – В черната ложа си. Следователно, ако си служиш с насилие, с лъжа, ти си в черната ложа. – Как да се освободим от черната ложа? – Много лесно можете да се освободите. Ако пръстите на ръцете ви са събрани, свити, това е знак на черната ложа. Разтвори пръстите си. Ето освобождението! Разгневиш се и свиваш пръстите си. Отвори пръстите си и гневът ще мине. Питате: Защо идат изпитанията? – Много просто, за да правите избор между доброто и злото, между живота и смъртта. Една сестра от Изгрева ми каза, че изпитанията и страданията, които имате, са създадени от мене. – Тя не е права. Бог изпитва хората, на коя страна ще се определят: на страната на доброто, или на злото; на живота, или на смъртта. И двете си имат преимуществата. Зависи, какво ще изберете. Умрелия обличат с нови дрехи, покриват го с цветя, пеят му, държат речи и най-после се освобождават от него. Като се роди човек, посрещат го без никакви почести, без песни и тържества. Като се прояви в живота и развие дарбите си, тогава му се отдават почести. И тъй, ако търсиш щастието в началото, ти си в смъртта; ако търсиш сиромашията в началото, ти си в живота. И обратно: щастието в края води към живота; сиромашията в края води към смъртта. Следователно, ако искаш да бъдеш богат в началото, ти си в смъртта; ако си богат в края, ти си в живота. Ако си сиромах в началото, ти си в живота; ако си сиромах в края, ти си в смъртта. – Искам да живея. – Тури сиромашията в началото, а богатството в края. Първата песен ▲ Най-безопасното място, което намерих, е любов към Бога. Ако се скриете в някой палат или ако се скриете в някоя изба, няма по-безопасно място от любовта. И в палата като влезете, и в изба да идеш, ще бъдеш в рая е любовта. Щом любиш, ти си в рая. Вие искате да бъдете в рая. Раят е любовта. Щом обичаш Бога, ти си в рая. Щом не Го обичаш, ти си в ада. Любовта не е физическа. Щом любиш Бога, ти си в рая. Щом не Го любиш, ти не си в рая. В смущение някъде си. ...Нещата сами по себе си имат своята цена. Любовта носи цената сама по себе си. Тя не се влияе от външната обстановка. Единственото нещо, което не се влияе, което е всякога едно и също, то е любовта. Единственото нещо, което го намирам сигурно, то е любовта към Бога. Щом влезете там, всичко се превръща за добро - смъртта изчезва, противоречията изчезват, слънцето изгрява, всички хора са добри. Изчезне ли любовта, веднага противоречията се явяват. ... най-същественото според мене е любовта към Бога. Тя е една свещена идея. Като дойдеш да умираш, кой ще ти помогне? Никой не може да ти помогне. Ще разчиташ на онези, които в смъртта може да ти помогнат. Бога ще повикаш. Нито майка ти, нито баща ти, нито брат ти може да ти помогнат. Те не може да минат, те остават на границата. Ти минаваш тази река на смъртта, Господ ще бъде с тебе. Посока на движение ▲ Каква е разликата между смъртта и живота? – В смъртта нещата се разединяват, а в живота се събират. В смъртта цветята окапват, а в живота отново изникват, растат и цъфтят. В живота плодовете зреят, а в смъртта окапват и гният. Аз разглеждам живота и смъртта като общи понятия. Затова казваме, че желанията, чувствата на човека и умират, и оживяват. Същото се отнася и за доброто, и за злото. Ще кажете, че доброто никога не умира. Значи доброто не умира, а животът умира. Кое е по-вярно? Животът не умира, но временно спира своята дейност на едно място и се пренася на друго. – Що е смърт? – Това, което бавно, постепенно ограничава човека. Всяка отрицателна мисъл, чувство и постъпка са предвестници на смъртта. И обратно: всички положителни мисли, чувства и постъпки са предвестници на живота. Здравето, радостта са предвестници на живота. Ще кажете, че страданието е необходимо. Ако гледате на страданието като на нещо, което осмисля живота, разбирам. Но ако не можеш да го използваш разумно, то е повече мъчение. Да страдаш съзнателно, това значи да се справиш със страданието и да влезеш в света на радостта. ...Имате едно житно зрънце. Ако го хвърлите на пътя, очаква го смърт. Ще го намери някоя птица или мравка и ще го изяде. Но ако го посеете в земята, очаква го първо, страдание, а после, изникване. В този смисъл страданието е пръстта, която засипва зрънцето, за да го освободи от явна смърт. Значи страданията освобождават човека от смъртта. Ако не е така, страданията нямат смисъл. Значи страданието има смисъл дотолкова, доколкото подтикват човека към живот. Контрасти в живота ▲ Приемете смъртта, за да придобиете най-голямото благо – Любовта, носителка на вечния живот. Пилат запита Христа: „Ти ли си царят на Юдеите?“ Христос му отговори: „Ти казваш“. Ако Христос беше цар Юдейски, нямаше да бъде съден и разпнат. Понеже не беше такъв, в което Го обвиняваха, Той беше изложен на поругания и най-после Го разпнаха. Човек трябва да бъде изоставен от всички, за да се освободи от заблужденията. Докато има поне един човек, на когото да разчита, той не може да се освободи от заблужденията си. Изгуби ли и него, остане ли съвършено сам, той е свободен от заблужденията си, от робството и ограниченията и минава от смърт към живот. Само при това положение човек разчита на Божественото Начало в себе си. И тъй, бъдете готови за последния изпит, когато останете сами. Ако не разчитате на Божественото, смърт ви очаква. Разчитате ли на него, живот ви очаква. Христос казва: „Не се доближавайте при мене, защото не съм възлязъл още при Отца“. Тъй щото, когато искате да видите Божието лице, ще знаете, че първо трябва да минете през кръста. Който не е минал през страшния кръст, той не може да види лицето на Бога. Докато дойде това състояние, отдалеч ще надзърта, както евреите мечтаха цели 40 години за обетованата земя. И тъй, да види човек лицето на Бога, това значи да бъде велик герой, да се е сражавал със смъртта и да е придобил живота. С други думи казано: Само онзи може да види Божието лице, който е придобил свободата, който е пожертвал човешкото в себе си, т.е. всички човешки желания за сметка на Божественото. Той е приел Божия Дух в себе си, станал е едно с Бога. Такова е положението на всички, които приеха Христовото учение и се пожертваха за Него. Те отиваха с радост и песен на кладата и умряха като мъченици. Дайте път на Божественото в себе си, за да придобиете вечния живот, да станете едно с Бога. Героите ▲ По някой път питат хората: „Ти вярваш ли в църквата?“ Аз не зная кое е важното: църквата ли е важна или Бог е важен? Кой създаде църквата? Църквата се създаде по причина на Името Божие. Църквата съществува по единствената причина, че човек трябва да вярва в Бога. Не е важна църквата, важен е Бог, преди всичко! Важен е Христос. Ако не беше Христос пострадал, щеше ли да има днес християнска църква? Кой е важният фактор: църквата или Христос? Учението, което Христос е учил. А кое е важното учение? Онази непреодолима любов, онова съзнание, което Той имаше за Бога. „Аз живея в Отца и Отец живее в Мене.“ Само един човек, който има толкова интимна връзка с Бога, може да претърпи такива страдания, каквито Христос претърпя. Имаше страдания, които Христос можеше да избегне, защото разполагаше с всичкото знание и ако искаше, можеше да избегне страданието. Но има и такова, което човек не може да избегне, то му се налага. Запример, при сегашните условия никой не може да избегне смъртта. Ще избегнеш 10, 20, 30, 120 години и най-после смъртта ще те хване; искашне искаш, ще напуснеш този свят. Най-видните лекари да те лекуват, най-после ще кажат: „Този човек трябва да умре!“ И при това всички, които те обичат, около тебе седят, плачат, но ти умираш. И най-интересното е, че хората, които обичат толкова този човек, след като умре, ще го турят в земята, там да изгние съвършено. И след туй ще му вземат костите, ще ги турят в една торбичка. Някой път аз уподобявам туй положение на онзи мъж, който се е развел с жена си и постоянно гледа пръстена от едно време. Държи си той пръстена за спомен, жената я няма, но той пръстена държи. А от мое гледище костите на човека представляват доброто, това, което единствено остава да преживее човека. И са Божествени. Всичко друго ще се схуми, а единственото нещо, което остава, това са черепът и костите. Остава някакъв живот в костите. Тогава, по аналогия: Само в доброто човек живее, всичко друго изчезва, а след смъртта доброто, което си правил, то са твоите кости, в които живееш. И само любовта, която ти си опитал в душата си, само чрез нея ти можеш да живееш. И само знанието, което си имал в твоя дух, само истината, която ти си поддържал, живеят и след смъртта. Тя ще вземе всичките мускули, туй, което е мекичко, ще обере и ще го вземе, а ще остави само костите. Тя няма право над тях. И затова се проповядва: „Гледай онова, което ще остане!“ Единственото нещо за вас, което ще ви остане за в бъдеще, то е само доброто, добрите ви постъпки, добрите ви чувства, добрите [мисли]. Което остава ▲ Който изпълнява Божиите закони, той не умира, а заминава. Който не изпълнява Божиите закони, той умира – бавно, или изведнъж. По същия начин умират и възгледите, вярванията и убежденията на хората. Колкото по-стари и криви са възгледите на хората, толкова по-страшна смърт ги очаква. Това се нарича „духовна смърт“. Значи два вида смърт съществува в света: физическа и духовна. За да се освободи от смъртта, човек трябва да върви в правия път, в пътя на Любовта. Казано е в Писанието: „Прави правете пътищата Господни!“ – „Ама нали смъртта е неизбежна? Нали всички живи същества умират?“ – Има два вида смърт: смърт, която ограничава човека, и смърт, която го освобождава. Ето защо, дали физически или духовно ще умре човек, за него е важно да се освободи, да излезе над ограниченията, в които се е намирал. За душата и за духа тялото е затвор, от който може да се освободи само съзнателният, добрият и разумният човек. ...Аз говоря за души, които и да паднат, не се нараняват. За тях ние казваме, че слизат, но не падат. Всеки човек, който се съблазнява, който пада и се наранява, е човек с непробудено съзнание. За онези, които слизат и се качват, без да се нараняват, е казано в Писанието, че тях Бог ще въздигне. Само тези хора съществуват в съзнанието на Бога. Докато човек греши и не се разкайва, докато върши престъпления, без да се бори, този човек отсъства от Божественото съзнание. Следователно само онзи човек има възможност да се повдигне, който съществува в съзнанието на Бога. – Тогава какво трябва да правят лошите хора? – Много просто – трябва да станат добри. В който момент лошият човек измени посоката на своето движение, Бог моментално го записва в книгата на учениците и в него започва да блика нов живот. Ето защо, първата работа на човека е да се запита и да си отговори, съществува ли той в съзнанието на Бога, записан ли е в книгата на учениците? Ако в мисълта, в чувствата, в постъпките си човек се ръководи от желанието да изпълнява волята Божия, той непременно присъства в съзнанието на Бога. В това се състои неговата сила. Който може да държи Бога в съзнанието си, и Бог го държи в своето съзнание. Той е придобил Вечния живот. Казано е в Писанието: „Това е живот Вечен, да позная Тебе, Единнаго Истиннаго Бога“. Човек живее, докато е свързан с Бога. Щом прекъсне тази връзка, той умира. И тъй, смъртта не е нищо друго освен прекъсване връзката на душата с Бога. Щом престане да чувства присъствието на Бога в своето съзнание, човек прекъсва връзката си с Него и умира. В това отношение смъртта е процес на разлагане. ...Питам: Всеки от вас не може ли да плати или да прости задълженията на брата си? Каква е вашата любов, ако не можете да простите? Който не може да прости на брата си, той е или говедо, с рога и копита, или мечка – с нокти, или змия – със своята отрова и т.н. Който е готов да прости на брата си заради Бога, той е създаден по Негов образ и подобие. Готовността на човека да върши всичко заради Бога се изявява извън времето и пространството. Да прощава човек на ближните си, когато Бог му каже, това трябва да служи като велик импулс в живота му. Това се отнася до ония, на които съзнанието е будно. Това се отнася до ония, които търсят Истината. Какво сте били в миналото, не е важно. За мене е важно готови ли сте още днес, в този момент, да простите на брата си, да скъсате старата полица, срещу която той ви дължи. – „Да си направим сметка, че тогава да видим, можем ли да простим, или не.“ – Не няма какво да мислите. Още сега скъсайте старата полица. Едно трябва да знаете: Моментът определя човека. Това, че сте били богати, че сте завещали къщите и парите си на своите близки, че сте свършили четири факултета – нищо не значи. Важно е можете ли да простите на брата си заради Господа? – Ама учен човек сте били. – Това е едно понятие само. Учен е само Бог, понеже Той твори вселената, Той всичко знае. Ти, който не знаеш всичко, трябва да имаш смирение и да кажеш: „Аз съм от учениците, които съзнават, че трябва да учат“. Тогава, като на ученик, казвам: Бъди готов всякога да възприемеш новото! Никога не настоявай за старото, което носи смърт. Новото подразбира разумния, съзнателния живот, който носи радост и веселие за човека. Новото изключва смъртта от себе си. Смъртта е случайно явление в живота. Така трябва да разбирате новия и стария живот. Така трябва да бъдат поставени те в съзнанието на човека. Ограничаване и освобождаване ▲ Сега, ще ви дам няколко важни правила за живота. Първо правило: всяка мисъл, която носи за човешката душа соковете на Любовта, тя идва от Бога. И обратно: всяка мисъл, която не носи за човешката душа соковете на Любовта, тя не идва от Бога. Следователно всяко нещо, което не идва от Бога, носи в себе си отрова, смърт. Оттам, всеки човек, който не възприема Божиите мисли, непременно ще дойде до смъртта, където няма никакъв прогрес. Второ правило: всяка мисъл, която носи за човешката душа светлината на Мъдростта, тя идва от Бога. Всяка мисъл, която не носи светлината на Мъдростта, тя не е от Бога. Тази мисъл носи тъмнина и смърт. Трето правило: всяка мисъл, която носи за човешката душа свободата на Истината, тя идва от Бога. Всяка мисъл, която не носи тази свобода, тя не е от Бога. Тази мисъл носи робство, ограничение. Където е робството, там е смъртта. Казвам: знаете ли тези правила, вие ще опитвате своите мисли, чувства и постъпки, откъде идват и какво носят. След това ще проверявате какви са мислите, чувствата и постъпките на другите хора, с които сте в общение. Ако вашите мисли, чувства и постъпки, както и тия на ближните ви, не отговарят на трите правила, вие се намирате пред смъртта. Затова е казано в Писанието: „Истината оживява, лъжата умъртвява“. Дойде ли някой да ви говори в името на Любовта, проверете, дали мислите му носят соковете на Любовта. Ако носят, приемете ги; ако не носят, сложете ги настрана. Не се мъчете да ги направите сладки. Можете ли да направите вгорченото, гранясалото масло сладко? Каквото и да правите с него, вие можете само да замаскирате малко горчивия му вкус, но не да го превърнете в сладко. Човек с тънък вкус непременно ще долови горчивината на това масло. Купите ли такова масло, нищо друго не остава, освен да го изхвърлите. Колкото и да струва, не жалете парите. Такова масло не е за ядене. Ако някой ви обича, но чувствата му са горчиво масло за вас, трябва ли да приемете любовта му? Сложете настрана тази любов, защото тя ще ви причини някакво разстройство. Питам: ако се разболеете от горчивите чувства на тази любов, какво сте придобили? Някой казва: „Аз обичам еди-кого си“. Да обичаш човека, чиито мисли и чувства носят соковете на Любовта, разбирам, но да обичаш човека, чиито мисли и чувства носят ограничение, робство, не разбирам. Злото, омразата, лъжата, престъплението по никой начин не могат да се обичат. Невъзможно е човек да обича отрицателните прояви! Защо? – Защото те са качества, които носят смърт. Смъртта не може да се обича от никого и при никакви условия. Соковете на Любовта, Мъдростта и Истината

Неделни беседи за месец ноември 2013 г. 03.11.2013 г. - 267. Стана плът (13 юни 1926 г.) -Розалина 10.11.2013 г. - 268. В малкото (20 юни 1926 г.) - Надеждна 17.11.2013 г. - 269. В своите сили (27 юни 1926 г.) - Слънчева 24.11.2013 г. - 270. Запалената свещ (4 юли 1926 г.) - Надеждна Моля, желаещите да представят беседа, да се обърнат с лично съобщение към един от модераторите на форума.

Утринни беседи за месец ноември 2013 г. 02.11.2013 г. - 143. Божественият план (8 септември 1935 г.) - Розалина 09.11.2013 г. - 144. Скъпоценното камъче (15 септември 1935 г.) - Лъчезарна 16.11.2013 г. - 145. Трите родословия (22 септември 1935 г.) - Слънчева 23.11.2013 г. - 146. Развълнуваното море (29 септември 1935 г.) - Надеждна 30.11.2013 г. - 147. Двата порядъка (6 октомври 1935 г.) - Слънчева Моля, желаещите да представят беседа, да се обърнат с лично съобщение към един от модераторите на форума.

Положителни качества

Мисъл за деня - 24.10.2013 г. Новата философия е, че човек може да измени своята съдба, своя живот, и убеди ли се в това, той ще го направи, но докато се съмнява, ще бъде роб. До­като човек върви по Божествения план, е свободен; щом го напусне и създава свой план, е роб. Смени съдбата си Молитвен наряд за всеки ден: Добрата молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята молитва Да се прослави Бог в Бялото Братство.... – формула Молитвен наряд за четвъртък: Той иде Молитва за плодовете на Духа Псалом 112

Което дава живот

Любов и служение

Мисъл за деня - 20.10.2013 г. Когато четете Стария завет, срещате там Господ да казва на Мойсей: „Гледай да направиш Скинията тъй, както си я ви­дял горе“, но Мойсей не можа да я напра­ви тъй, както я видя. Под думата скиния ние разбираме друго - това подразбира да се създаде един дом, едно жилище за човешката душа. Под жилище разбирам живо тяло, в което да има място за всич­ки, да има място и за Бога. Сега има ли място във вашето тяло за Бога? Стана плът Молитвен наряд за всеки ден: Добрата молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята Молитва Да се прослави Бог в Бялото Братство... – формула Молитвен наряд за неделя: В начало бе Словото – песен Добрата Молитва Псалом 61

Мисъл за деня - 19.10.2013 г. Хората живеят в тъмнина и нечистота и Бог изпраща в света светли души, за да бъдат като кандило в тъмнината и да по­дадат ръка. Светът е поставен на големи изпитания и го чакат големи страдания. Трябва да се работи между всички души. На границата между две култури Молитвен наряд за всеки ден: Добрата Молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята молитва Да се прослави Бог в Бялото братство... – формула Молитвен наряд за събота: Бог е любов – песен Малката Молитва Псалом 25

Мисъл за деня - 13.10.2013 г. Сега живеем в чужди тела, могат да ни изпъдят, а при възкресението влизаш в собствена къща. Никой не може да те из­пъди - на непосветените се говори така. Обикновеното е условие за необикновеното Молитвен наряд за всеки ден: Добрата молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята Молитва Да се прослави Бог в Бялото Братство... – формула Молитвен наряд за неделя: В начало бе Словото – песен Добрата Молитва Псалом 61

Новата Епоха, ООК, 7 януари 1930 г.

Мисъл за деня - 07.10.2013 г. Доброто е основен тон на физическия свят. Справедливостта е основен тон в Духовния свят. Разумността е основен тон в Умствения свят; той ражда всичко. Разумни, справедливи и добри Молитвен наряд за всеки ден: Добрата Молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята Молитва Да се прослави Бог в Бялото Братство...– формула Молитвен наряд за понеделник: Благославяй - №8 от "Духът Божий" Молитва на царството Псалом 143

Ще ми изявиш

Мисъл за деня - 03.10.2013 г. Като засвирим, тогава ще разберем, че това е Божественото, което се събуж­да. Някой човек мисли, но преди да се е научил да мисли, трябва да се учи да пее и да свири вътрешно. И за в бъдеще, ко­гато ще възпитават младото поколение, първата работа ще е да внесат както във възпитателите, тъй и във възпитаниците, музика. Научете се да свирите не за сце­ната - да получавате там букети, но като свирите, за да се стимулират вътре във вас красиви чувства и желания. Ще ми изявиш Молитвен наряд за всеки ден: Добрата молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята молитва Да се прослави Бог в Бялото Братство.... – формула Молитвен наряд за четвъртък: Той иде Молитва за плодовете на Духа Псалом 112

Мисъл за деня - 02.10.2013 г. Сега, ако сте в Школата, бих ви дал какво да правите. В тази Школа трябва да се пее. Сега учите песни. Аз съм слушал цър­ковни песни, но съвременните хора ня­мат песни за събуждане на способности­те. Всичкото пеене става за развлечение, за почивка; това е хубаво, но има песни, които, като пееш, събуждат твоята ми­съл. Има песни, които събуждат хубавото и красивото. Има песни, които, събуждат в тебе чувството на справедливост. Двама или трима Молитвен наряд за всеки ден: Добрата молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята Молитва Да се прослави Бог в Бялото братство... – формула Молитвен наряд за сряда: Песен за светлия път - от "Песен на Ангелите" Молитва на братството Псалом 19 Псалом 103

Неделни беседи за месец октомври 2013 г. 06.10.2013 г. - 263. Ще ми изявиш (16 май 1926 г.) - Слънчева 13.10.2013 г. - 264. Скритото имане (23 май 1926 г.) - Розалина 20.10.2013 г. - 265. Което дава живот (30 май 1926 г.) - Надеждна 27.10.2013 г. - 266. Ще се наситят (6 юни 1926 г.) -Слънчева Моля, желаещите да представят беседа, да се обърнат с лично съобщение към един от модераторите на форума.

Утринни беседи за месец октомври 2013 г. 05.10.2013 г. - 139. Към мене (07 юли 1935 г.) - Слънчева 12.10.2013 г. - 140. Слово и Живот (14 юли 1935 г.) - Розалина 19.10.2013 г. - 141. Любов и служение (21 юли 1935 г.) - Розалина 26.10.2013 г. - 142. Положителни качества (28 юли 1935 г.) - Надеждна Моля, желаещите да представят беседа, да се обърнат с лично съобщение към един от модераторите на форума.

Ще бъде жив

Начало и край

Мисъл за деня - 26.09.2013 г. Верният в малкото и в многото е верен. Какво е малкото? Това е свещеният идеал на човека, това е истината. Тази свещена истина освещава нещата. Тази велика истина е създала сегашния човек. Ако човек живее, то е по причина на истината. Тя е друг израз на любовта, защото любовта във физическия свят е физическата страна на Божествения живот. Значи, любовта на Земята не е нищо друго, освен физическия живот на видимия Божествен свят. В малкото Молитвен наряд за всеки ден: Добрата молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята молитва Да се прослави Бог в Бялото Братство.... – формула Молитвен наряд за четвъртък: Той иде Молитва за плодовете на Духа Псалом 112

Георгий Задорожнюк

Ако един лъч падне по права линия в човешкото око, може ли той да бъде видян, ако не стане някъде пречупване? Все таки трябва да се образува един малък микроскопически ъгъл, за да бъде лъчът видян. Или виждането на лъча, показва, че има своя сянка. Виждането на лъча не е нищо друго освен сянката на лъча. Всеки лъч, който не хвърля сянка, остава невидим. Всяка мисъл, която не пуска сянка, остава неразбрана; всяко чувство, което не хвърля сянка, остава непознато. Тогава идваме до изяснението, що е страданието? – Една сянка, за да бъде разбрана радостта! Сянка е това, но ако тази сянка не съществува в света, тогава самият лъч ще мине и замине. Той ще бъде непознат, той ще бъде недостъпен за човешкото съзнание един ден, ако си замине. Значи каквато и да е светлината, Трябва да има сянка! Следователно, от това гледище, когато един лъч се пречупи и даде цвят, когато цветовете изникнат, какво представлява цветът? Как разглеждат физиците пречупването на известен лъч, от който излизат цветовете, разлагане на цвета, елементи ли са цветовете на светлината? Като се разлага светлината, елементи ли са цветовете? Питам тогава, как е възможно 7 цвята като ги съедините в едно да образувате светлинния цвят, бялата светлина? Да образувате светлина? Светлината мяза ли на цветовете? (не). Следователно, от това гледище как ви гледам, цветовете не са елементи на светлината, това са сенки на светлината. ... Защо гледа човек? За да види. Ако нямаше желанието да види, нямаше да има желание и да приема светлината. Светлината е гостенка. Щом дойде, човек трябва да има една стая и ще седне на кревата. Щом дойде светлината, тя е господарка, а човек е слуга. Докато я няма светлината, ти седиш на едно място, щом дойде тя, ти почнеш да обикаляш наоколо. Защо? Сега аз не изнасям противоречие, аз изнасям само неразбиранията, които съществуват в живота; и вследствие на това има цяла една галиматия във философията, в научните разбирания, в изясненията на търсене смисъла на живота. Дали има задгробен живот, има ли душа, няма ли, духове има ли? Досега толкова години не са узнали хората дали има душа, дух и го правят голям научен въпрос. Или ако вземем от това гледище, има ли човешката душа сянка? Има ли човешкият дух сянка? Има, разбира се!Сянката на Духа е умът, сянката на Душата е сърцето. А сянка на ума какво е? Мисълта. Сянка на сърцето, това са чувствата. А сянка на мисълта кое е? (О кажи: Не зная). Не знаеш ли? Сега това е само един начин за изяснение. Когато говорим за физическия свят, трябва да вземем предвид сенките. Без тях на физическия свят не можете да обясните живота. Без сенките, то няма да бъде пълното обяснение; на един физически свят, за да разберете нещата трябва да имате сянка. Щом имате сянка, ще дойдете до самата Истина. И щом имате в ума каквото и да е противоречие, вие трябва да го снемете на физическото поле. Вие се питате, защо трябва да страдаме? Е, какъв отговор ще дадете на този въпрос? От две злини човек трябва да избере по-малката. Страданието – това е най-малкото зло в света. Следователно, трябва да приемеш по-малкото зло, за да не дойде голямото. Не си свободен от да не страдаш. Какъвто и да е животът на физическото поле, не може да се прояви в света без страдание. Това е невъзможно. Ако може тогава онзи, който казва, че може, нека покаже живота на физическото поле, дето няма страдание. Птицата поглъща комара и казва: Така е наредил Господ. Дойде соколът, изяде нея и казва: Така е казал Господ. И човек хване птицата и каже: Така е казал Господ. Дойде друг, изяде човека и той каже: Така е казал Господ. Изядат се един други. Има един закон: Умният гълта глупавия. Любящият гълта кого? Любовта гълта безлюбието. На общо основание го гълта. И като го глътне, то стане любов. А радостта гълта страданието. Следователно, ако нямаше страдание, радостта ще умре гладна. Трябва да има страдание, за да я гълта радостта. Не можеш да се радваш, ако не си страдал. Необходимо е за да живее вашата радост, непременно трябва да имате скръб, да се храни радостта. Радостта се храни със скръбта. По този начин, ако разсъждавате, вие ставате силни. Това е начин. Идвате до едно разсъждение, казвате: Светът не е направен разумно. Или светът не е направен разумно, или вие разумно не го обяснявате. Така аз съпоставям нещата. Ако вие разумно направите или обясните света, в света има противоречие – светът не е направен разумно; щом вие разсъждавате по-добре, отколкото е светът, щом светът не е направен разумно, тогава вие можете да направите един разумен свят, нищо повече! Аз ви давам право да го направите. Вие казвате: Нещастен е моят живот. Щом знаеш, че е нещастен, направи по-добър живот. ... От сегашния живот вие трябва да излезнете. Трябва да знаете най-първо кои са елементите на щастието. Аз ще ви обясня елементите на щастието. Представете си, че вие имате една кибритена кутия вътре в джоба си, но сте забравили, че имате кибрит. Зимно време, седите в една хижа, треперите и сте цял вкочанясал, казвате: Да има огън. Дърва има, всичко друго има и казваш: Как не са наклали огъня? Защо са направили тази хижа? Седите и философствувате, но са вкочанясали ръцете ви. Но бъркате в джоба си, да стоплите малко ръцете си и виждате кибрит! Веднага трас и запалвате. Казвате, намерих го в джоба си като се намирах в противоречие и бръкнах в джоба си. Та като се намираш в противоречие ще бъркаш в джобовете си. Като бръкнеш в джобовете на сърцето или на ума си, все ще намериш една запалка, с която да се освободите от голямото противоречие в света. Наоколо са вложени много блага в човешката душа. И всеки един от вас трябва да намери ония блага в себе си. Те няма да дойдат отвън. В дадения случай казвам, няма да дойдат отвън. Може някой път някой друг да дойде отвън да носи своя кибрит, да ви запали огъня, но в дадения случай когато сте сами вие, при неблагоприятните условия все трябва да имате няколко клечки кибрит в джоба си, да си запалите огън, а може да дойде някой отвън да ви помогне. Та най-първо ще създадете една обхода. Вие мислите, че природата е нещо неразумно. Природата това е най-разумното, което съществува засега в света! Най-разумното същество е тя! Аз мога да ви представя природата като есенция, събрани съзнанията на всички разумни същества! Едно същество е тя, която ги свързва над тях. Всички имат отношение към него. Природата създава съзнанието на най-разумното същество, което вземе предвид, когато вие страдате. Това същество влиза във вашето положение и се стреми да намерите вашето най-малко щастие. Вашето щастие е щастие на това същество. И някой път, ако ние страдаме, нашите нещастия са необходми за Бога; някой път нашите глупости са необходими за Бога и греховете, и те са необходими; всичко е необходимо за Него. И следователно, Той като го приеме в себе си, от другата страна ние излизаме радостни и честити. Друго яче, ако не страдахме, това съзнание не би ни приело в себе си. Някъде Писанието казва тъй, когато човек се намери в голямо противоречие, Писанието казва, Бог казва: Обърнете се към мен. Разумните хора са взели това: „Потърсете ме в ден скърбен“. Ние казваме как да Го потърсим? Как ще търсиш светлината? Какво ти струва да си отвориш мигачите? Питаш: Как да я намеря? Казвам, отвори си мигачите и тя сама ще влезне вътре. Няма защо да плащаш 10 и 20 бъклици на тази светлина. Щом си отвориш очите, тя ще влезне и ще ти представи света такъв, какъвто трябва да бъде. из "Сянка на нещата", МОК, 22 януари 1932 г. ▲ По някой път във вашия ум се заражда мисълта: „Искам да зная реалността, да я попипам.” Вие искате да бъдете господари на реалността. Вие може да бъдете господари на сянката на нещата, но на самите неща не можете да бъдете господари. В туй отношение реалността е недостъпна за човека. Какво подразбирате под думата недостъпна? Вие не можете да я овладеете. ...живата реалност в света е достъпна по три начина за човешкото съзнание, по три начина може да се приближиш при нея, при реалността. То е пътят на истината. Само чрез истината може да имаш достъп. По пътя на мъдростта може да имаш достъп и по пътя на любовта може да имаш достъп. Единственият път, по който хората може да имат достъп до реалността, е любовта. Вън от този път реалността е недостъпна за хората. Някой от вас може да каже: „Аз зная нещо за реалността.” Може да знаете. Представете си, че вие имате слънцето, нарисувано на една картина. Ако туй слънце го имате вкъщи, ще имате ли всички ония придобивки, които реалното слънце дава? Каква полза ще принесе това слънце? Най-после това слънце отговаря ли на същинското слънце? Даже слънцето, което виждате по небето, отговаря ли на самата действителност? - Не отговаря. Вие виждате слънцето такова. Но колко пъти трябва да увеличите това слънце, за да съответствува на самата реалност? Това е закон на съзнанието: колкото човек е по-невежа, толкова предметите за неговото съзнание са по-малки. Че слънцето ние го виждаме малко, това е, защото нашето съзнание не е в състояние да схване по-голяма форма на слънцето, понеже по-голямата форма ще даде по-голяма енергия, по-голяма светлина, която човек не може да възприеме. Неговата нервна система не е в състояние да я възприеме. ...След като извадите от джоба си портрета на един ваш приятел, всеки път, когато го поглеждате, вашият приятел знае ли туй положение, че сте го погледнали и сте го турили в джоба си? Той даже не подозира колко пъти сте го погледнали, колко пъти сте помислили заради него, защото в дадения случай той си има друг портрет, който той гледа. Всеки гледа някого. Обаче когато самата реалност дойде в съприкосновение с него, вие никога не можете да го видите по един и същи начин. Да кажем, че майката има едно дете. Все същото дете ли вижда тя? Най-първо детето е на един месец. На втория месец детето същото ли е? Такова ли е? Ако го претеглите, то вече се различава по тежест. На четвъртия месец се различава, на петия, на шестия, на осмия, на годината, на двете години, на трите години, на четирите. Ако съберете всичките образи, ще видите, че има различие. Има растене в реалността. Расте в нашето съзнание. Туй, което не расте в съзнанието, то не е реално, то е сянка на нещата. Ако имаш една реалност в себе си, която не дава никакъв подтик за мислите, никакъв подтик за чувствата и никакъв подтик за постъпките, това е сянка на реалността. Това е образ, който носиш в джоба си. Но за него не може да се самозаблуждаваш, че е реалност, че може да ти помогне, на него не може да разчиташ. Може ли да разчиташ на един образ в джоба си. Нападне те една мечка в гората. Ако ти й покажеш образа на приятеля си, тя ще те нападне. Приятелят ти не може да ти помогне. Следователно туй, което може да помогне на човека, то е реалното. Туй, което не може да помага, то не е реално. Туй е като правило. Ако една мисъл в даден случай не може да ви помогне, тя не е реална. Ако едно желание в даден случай не може да ви помогне, то не е реално и ако една постъпка в даден случай не може да ви помогне, тя не е реална. Тя е реална като картина, но не е нещо реално, на което ти може да разчиташ. Това са психологически процеси, но неразбрани психологически процеси, които спъват сегашното човечество, сегашните учени хора. Някой ще разправя за реалността, за някоя реалност в света. Но реалността има отношение към човешкото съзнание. Щом сте в съприкосновение с тази реалност, тя всякога може да ви помага, ако имате право отношение към нея. Ако нямате право отношение към нея, тази реалност не може да ви помага. Може да имате само сянка, може да имате само фотография на слънцето, фотографията на Слънцето не може да ви помага, както самото слънце. Казвате: „Аз мисля за Бога.” Мисълта за Бога не може да ви помага, тя е само едно външно условие. Моите крака не може да ми помогнат да ида на Слънцето. Може само да ми помогнат да изляза вън от къщи, да видя изгряващото Слънце, да се ползувам от него. ...всичкото нещастие на всинца ви седи във вашите понятия, на големите бръмбари, които имате в главите си, и на малките бръмбари, които не може да видите. Вие седите и мислите, дали някой ваш приятел ви обича или не. Целия ден разрешавате един въпрос: обича ли ви или не ви обича. Целия ден седите със затворени прозорци и мислите дали слънцето грее или не грее. Представете си, че доказвате, че слънцето грее, но кепенците са затворени. След като докажете, че слънцето е изгряло, какво се ползувате от изгрялото слънце? Когато се търси истината, онази велика истина, която хората търсят, едновременно с този процес трябва да се отворят всички кепенци. Човек трябва да дойде в право отношение с реалността. Такова самовъзпитание на ума ще даде вече друга конструкция на човека и друг един подтик. Той няма да има сегашните илюзии. Защото при сегашния живот един ден ти мислиш, че можеш да направиш нещо, а втория ден мислиш, че не можеш да направиш нищо. Един опит, който всеки може да направи, и вие можете да го направите. И друг може да го направи с вас. ...не може да постигнете каквото и да е, докато нямате едно правилно разбиране, едно правилно ядене. Когато Христос казва: „Аз съм живият хляб и който ме яде, има живот”, разбирайте вътрешната реалност. Ние трябва да бъдем в съприкосновение с реалността. Отношенията трябва да бъдат такива, както между живото същество и хляба. Христос казва: „Който ме яде, може да бъде жив.” Казвам: Онова разбиране, което не носи сила в човешката душа, то не е реално разбиране. Ти вярваш в Бога, обезсърчен си. Не обичаш Бога - не можеш да обичаш другите хора. Човек, който обича Бога, може да обича всички други същества. Това е качество на Божията любов. Когато на един човек кажат, че имат вяра към Бога и любов към Бога, а не показват тази любов към другите, то е едно заблуждение. Най-първо различавайте реалността. ... всичко онова, което е вложено в тебе, трябва за тебе да работи. Днес да опиташ тази реалност, която Бог е вложил в душата ти. из "Сянка и реалност", МОК, 27 юли 1934 г. ▲ Как ще намерите сенките в живота? – Чрез наблюдение. – А реалността? – Чрез изучаване. Следователно, искате ли да разберете смисъла на живота, наблюдавайте сенките, изучавайте реалността. Не мислете, че сте придобили Любовта. Това, което наричате любов, не е нищо друго, освен прояви на живота. Както запалената свещ, огънят и слънцето са проявления на светлината, така и чувствата на човека са проява на Любовта. ... Всички се състезават кой повече блага да получи. Не се състезавайте. За всички има преизобилно. Когато слънцето залезе, човек трябва да обработва енергията, която е приел от него. Ако само приема, без да обработва, той ще се натъкне на големи нещастия. Страшно е състоянието на човека, който само придобива, без да обработва придобитото. Задачата на човека е да бъде доволен от това, което му се дава. – Кога може да бъде доволен човек? – Когато дойде до положение да различава сенките от реалността. Сенките гният ли? Гниенето е процес на раздаване. Където е щедростта, там става гниене. В сенките няма щедрост. Следователно в сенките не става никакво гниене. Плодът гние, защото дава нещо от себе си. Където има състезание, там всякога става гниене. Плодът гние, понеже мнозина се състезават за него, кой да го притежава, кой да получи нещо повече. Ето защо, където има спор, състезание, там става гниене. По какво познавате, че някъде става гниене? По миризмата. За да не се тровите от газовете, които се отделят при гниенето, бъдете будни, да не предизвиквате този процес. Не се състезавайте за благата, които природата раздава щедро, за да не предизвиквате гниене. Не спорете за идеите си, кои са прави и кои – криви. Правата идея сама си пробива път. Тя не се нуждае от доказване на нейната правота. Докато не спорите за идеите си, те остават здрави и сами си пробиват път. Започнете ли да спорите около тях, те се развалят и започват да гният. Докато няма спор за плода, той остава здрав. Щом започват да спорят за него, той се разваля. ...Като ученици вие трябва да дойдете до онази мисъл, която произвежда светлина. – Коя мисъл произвежда светлина? – Правата мисъл. Кривата мисъл произвежда тъмнина. Правото чувство произвежда топлина, разширяване. То внася живот в човека. Кривото чувство произвежда студ. При него нещата загасват. Правата постъпка прави човека силен, бодър, смел, а кривата постъпка го обезсилва. Добрите и прави постъпки развиват сърцето и човек става силен. Добрите постъпки имат отношение първо към самия човек, а после към другите. От благото на своите добри постъпки се ползва първо онзи, който ги прави, а после неговите ближни и окръжаващи. ...наблюдавайте сенките на нещата, изучавайте реалността. Наблюдавайте човешкия живот и ще видите защо хората не успяват. Виждате, някой изоре нивата си, посее я и я оставя на произвола на съдбата, не се грижи повече за нея; втори отива на нивата, оплеви житото и се връща в дома си, като го оставя; трети го ожъне и пак го оставя; четвърти го прибере в хамбара си и не мисли повече за него. Най-после идва някой, изнася житото от хамбара и една част занася на воденицата, да се смели на брашно, а друга част отново посява на нивата. Като занесат брашното, един се заеме да го омеси: меси го няколко минути и го оставя; дойде втори, омеси го докрай, остави го да втаса и повече не се връща, третият го направи на хлябове и го занася на фурна, да се пече. Когато хлябът се опече, всички се измиват, обличат се в чисти дрехи и се нареждат около трапезата, с разположение да ядат. Какво показва този пример? Оттук виждаме, че всеки иска да бъде щастлив, но не знае как да придобие щастието. Щастието е краен резултат. Всеки трябва да върши съзнателно работата си. Един човек не може да свърши всичко сам, но той трябва да бъде буден, да предаде в ръцете на опитен човек това, което сам не може да направи. Между всички процеси трябва да има съзнателна връзка. Всеки човек има право да яде, всеки има право да се стреми към щастлив живот, понеже е взел участие в работата на цялото Битие. Обаче, колкото по-съзнателно е работил, толкова по-лесно ще придобие щастието. из "Сянка и реалност", Рилски Беседи, 17 август 1940 г. ▲ ...каква е разликата между постоянното и променливото в Живота. Постоянно в Живота е онова, което през всички времена и условия остава едно и също; променливо е онова, което през всички времена и условия е изложено на промени. Каква е разликата между Реалността и сенките на Живота? Представете си, че имате едно огледало, пред което сте поставили една запалена свещ. Какво ще видите в огледалото? Запалената свещ. Реална ли е свещта в огледалото? Не, тя е отражение, сянка на истинската свещ. Значи запалената свещ е реална, а отражението на тази свещ в огледалото е сянка на тази реалност. Да допуснем, че някое същество заема известно положение пред огледалото, под някакъв ъгъл и оттам наблюдава отражението на свещта в огледалото и го приема за реално. Това същество наблюдава промените на свещта в огледалото и развива свои теории за тази реалност. Свещта ту загасва, ту се запалва и това същество вади заключение, че в Природата настава ден и нощ. Това вижда в огледалото и започва да издирва причините за образуването на деня и нощта. Това същество вижда в огледалото, че някой чете книга. След известно време този човек затваря книгата и загасва свещта. Значи, каквото става пред огледалото, същото става и в огледалото. По промените в огледалото се съди за промените, които стават пред него. Тази е причината, задето хората често приемат сенките на нещата за реалност. Въз основа на това ние вадим заключение, че каквото става в Духовния свят, по отражение същото става и на физическия свят. Някое същество в Духовния свят е запалило няколко свещи и на физическия свят някое същество се ползва от светлината на тези свещи. Съществото от Духовния свят започва да загасва една по една свещите – същото става и на физическия свят. Най-после, когато горе се изгаси и последната свещ, човекът на физическия свят се намира в тъмнина и казва, че е настанала нощ. След дванадесет часа съществото от Духовния свят започва да запалва свещите една след друга, а съществото на физическия свят казва, че е настанал ден. Следователно теориите, които човек на физическия свят създава за явленията в Природата, не са нищо друго, освен теории, които съществото пред огледалото създава за промените и явленията, които наблюдава в огледалото. Това същество запознато ли е добре с Реалността на нещата? Не е добре запознато. Защо? Защото вади своите заключения от сенките, от отраженията на Реалността. Тъй щото, можете ли да кажете за електрическата светлина, че е реална? Електрическата светлина не е реална, тя е отражение на Слънцето – ако Слънцето изгасне, и тя ще изгасне. В този смисъл електрическата светлина не е нищо друго, освен кондензирана слънчева енергия. Въз основа на тези разсъждения питам човек реално същество ли е? И човек не е реално същество, и той е отражение, сянка на нещо по-високо от него. Не само това, но човек е отражение на две същества още. Значи, той живее едновременно в три свята. Представете си, че човек е светещо тяло (Фигура 1), което се намира пред огледалото С. Като наблюдавате какво се получава в огледалото С, ще видите в него образа на човека. Лъчите, които излизат от образа в огледалото С, падат върху второ огледало D, в което образът повторно се отразява. Този въпрос се разглежда и във физиката. Вие трябва да го изучите добре, за да не попадате на илюзорни знания. Знания, придобити чрез отражение на образите в огледалата, сковават психическото и умственото развитие на човека. При това положение човек минава живот, подобен на този, който се извършва в неорганизираната материя. Ако черпите знанията си от отраженията в първото огледало, и тогава не можете да се развивате. Следователно, за да придобиете истинско Знание, трябва да попаднете в реалните лъчи на Битието. Тогава ще можете правилно да се развивате. Но за да се ползвате от тези лъчи, вие трябва да сте дошли до положение да различавате Реалността от сенките или отраженията на нещата. из "Гордост и тщеславие", МОК, 24 януари 1923 г. ▲ ...всички говорите за Любовта – отвлечено понятие, – но сте доволни. Никой не е виждал Любовта, нито я пипал, нито я вкусвал, но е доволен, когато се говори за нея. Казвате, че чувствате Любовта със сърцето си. – С кое сърце? С обикновеното? Това, което трепти в човека, не е сърцето му. Ето защо, ние казваме, че Любовта не се възприема чрез сърцето, а по особен вътрешен път, незнаен и за самия човек. Обаче реално е тъкмо това, което човек не знае. И добро е това, което човек не познава. Човек познава само ония неща, които хвърлят сянка. Само тези тела хвърлят сянка, които имат дължина, широчина и дълбочина или височина. Казвате: „Как е възможно да бъдат реални неща тези, за които нищо не се знае?“ Вие считате незнанието за невежество. Според мене в известно отношение невежеството е за предпочитане пред знанието. Добре е човек да бъде невежа в лъжата, в кражбата, в обидите, в престъпленията и т.н. Добрият човек е невежа в правене на зло. И да иска да направи пакост или зло на някого, не знае как да постъпи – невежа е човекът. По-добре ли е да срещнете човек, който знае да обижда, да лъже, да краде, да върши престъпления, да осъжда хората? Ще кажете за някого, че бил голям художник. В какво проявил майсторството си? В сенките, много сенки поставял. Това не е истинско художество. Изкуството не се заключава в многото сенки, но в умението на човека да поставя сенки и да знае колко силни или слаби трябва да бъдат те. Днес се говори за светлини и сенки не само в художеството, но и в самия живот. Човек трябва да знае ролята на сянката и на светлината в живота и да знае къде да ги поставя. При това той трябва да различава сянката от реалността. За пример, каква разлика съществува между дървото и неговата сянка? Понякога човек намира реалността на нещата в техните сенки. В това отношение сенките са необходими. Понякога и без сенки се отива към реалността. В този случай дойде ли до сенките, човек казва, като Соломон: „Суета на суетите, всичко е суета“. За да не извадите криво заключение за живота, по-добре е да вървите от сенките към реалността, отколкото от реалността към сенките. ...Когато се говори за реалност, трябва да знаете, че вън от Любовта никаква реалност не съществува. Любовта е единствената реалност в света. Светлина без Любов не е светлина, но сянка на светлината. Ето защо, когато се говори за светлината на ангелите, ние разбираме вътрешна светлина, която има за основа Любовта. Обаче, когато се говори за Любовта, разбираме прави мисли, прави чувства и прави постъпки. С други думи казано: Любовта съдържа в себе си мисли с удължени линии, чувства с удължени и разширени линии и постъпки с линии, които имат дължина, широчина и височина. Следователно, ако мисълта не е удължена, не е права; ако чувството няма дължина и широчина, не е Божествено; ако постъпката не включва трите измерения, не е възвишена. Задача на всеки човек е да прилага Любовта в живота си като условие за преодоляване на всички мъчнотии, като стимул за повдигане и като сила за реализиране на всички желания. Без Любов човек нищо не може да постигне. Любовта внася топлина в сърцето, светлина в ума и сила в тялото на човека и го прави мощен и велик. Човекът на Любовта е разумен, добър, здрав и богат. Няма ли Любов в себе си, той минава за обикновен човек. Един светия присъствал на един от вселенските събори, където разисквали върху различни философски въпроси. Всички казали мнението си, само светията мълчал. – „Защо и ти не кажеш нещо поне по един от разглежданите въпроси?“ – го запитали присъстващите. – „Нищо не мога да кажа, не познавам философията.“ – „Нищо ли не знаеш?“ – „Едно нещо зная.“ – „Покажи какво знаеш!“ – извикали всички в един глас. Светията взел един камък в ръката си и го стиснал силно. – Какво станало? – Отдолу, под камъка, потекло вода, а отгоре се явил пламък. Питам: кое от двете неща е за предпочитане – да философстваш върху неразрешими въпроси, или да стиснеш камък в ръката си и отдолу да потече вода, а отгоре да се яви пламък? Следователно реално е само това, което никога не се изменя и не хвърля сянка. Това, което се изменя във вас, не е реално. То хвърля сянка в живота ви. Съмнението, подозрението, неразположението са сенки. На тях не може да се разчита. – На какво разчита житното зърно? – На силата, която е вложена в него. На същото трябва да разчитате и вие. Силата, която е вложена във вас, е реалното в живота. Разчитате ли на неща, които са вън от вас, това показва, че уповавате на сенките. Какво сте имали в миналото, това не е важно; какво ще имате в бъдеще, и това не е важно. За вас е важно това, с което разполагате в настоящия момент. ...отношенията на човека към Бога, т.е. към Любовта, са правилни само когато мислите, чувствата и постъпките му са прави. Отношенията на човека към Любовта са правилни, когато той е добър първо за себе си, а после и за ближните си. Щом е добър за себе си, той не може да не бъде добър и за другите хора. Добрият за себе си, т.е. за Божественото Начало в себе си, е добър и за другите. Той живее в реалността. Който е добър първо към ближните си, а после към себе си, той живее още в сенките на живота, в суетата на суетите. из "Отдалечаване и приближаване", Утринни Слова, 10 февруари 1935 г. ▲ Какво нещо е истината? Аз съм готов да кажа истината, но не даром. Питат ме какво е нашето учение. – Нашето учение е реалността на живота. Нашето учение е на Любовта. Значи единственото реално нещо в живота е Любовта. Всичко друго, вън от Любовта, не е реално. Любовта е една, а проявите ѝ са безброй. Тази реалност има само един път. – Кой е той? – Той е пътят на Мъдростта. Реалността има само една форма, в която тя може да се прояви. Това е Истината. Това е философията на живота. Следователно реалността е една – Любовта. Пътят на реалността е един – Мъдростта. Пътят на Любовта е връзка между Мъдростта и Истината. Формата, в която Любовта се проявява, е Истината. Като говоря за пътя на Любовта, т.е. за пътя на живота, разбирам Мъдростта. Всичко останало, вън от Любовта, това са нейни отражения. Пътят има само едно отражение, а формата има много отражения. И сенките на реалността не могат да изчезнат. Ако изчезнат сенките, и реалността не може да съществува. Също така, докато съществува Любовта, и сенките съществуват. Изучавайте законите на сенките. Сенките могат да съществуват няколко часа и след това се изгубват. Вие трябва да знаете причините: защо съществуват сенките и защо изчезват. из "Свещеното сърце", МОК, 16 юни 1933 г. С "подбудителното съдействие" на Велина Василева

Мисъл за деня - 23.09.2013 г. Та казвам: Радостта в живота седи от постоянното проявяване на реалността в нас. Дотогава, докато реалността в нас се проявява, дотогава ние живеем; като престане реалността да се проявява в нас, ние умираме. Ти не може да живееш, ако реалността не се проявява в тебе. За да живееш, реалността трябва да се проявява. Любовта трябва да се проявява чрез тебе. Ти казваш: „Защо трябва да любя?“ – За да се прояви реалността. Щом се прояви реалността, ти приемаш живота. Любовта се проявява като любов. Ти като дадаш реалността да се проявява чрез тебе, тя се проявява като живот. Животът като се прояви, той се проявява като мисъл. Проявеният живот е музика. Проявената любов е живот. Основна идея Молитвен наряд за всеки ден: Добрата Молитва Псалом 91 Псалом 23 Господнята Молитва Да се прослави Бог в Бялото Братство... – формула Молитвен наряд за понеделник: Благославяй - №8 от "Духът Божий" Молитва на царството Псалом 143