Jump to content
Порталът към съзнателен живот

Лъчезарна

Модератори
  • Общо Съдържание

    1616
  • Дата на Регистрация

  • Последно Посещение

  • Days Won

    148

Всичко добавено от Лъчезарна

  1. Сянката е натрупаното "не сега", "не днес", "не това", "не така", "не аз", "не ..." Сянката е всичко, което сме отхвърлили и недоогледли. А отхвърляме и недоглеждаме неща, с които трябва да работим. За да се "работи" е нужно приемане, за да се приеме е нужно разбиране, за да се разбере - отново откритост. Натрупването на болка идва от страха, а страхът е дошъл, най-малко, от две места: от средата, в която живеем и която ни налага модели на поведение; от егото, което създава невъобразимите ни илюзии и ни втвърдява и прави трошливи. Сянката винаги съществува, а отричането й води до катастрофи. Затова се прераждаме и, естествено е, учим се да я приемем и трансформираме. Затворената в нея енергия е най-голямото ни богатство. Точно тя, ще ни даде свободата. Когато опознаем ИСТИНСКИТЕ закони, тогава ние сме свободни. Сянката ни държи затворени. Но и мравешка крачка да направим в разбирането й, колкото и да е странно, ще бъдем възнаградени. Това няма нищо общо с мазохизма. Това е израстване - емоционално и ментално. Както чувствата, така и разумността се възпитават. А ето това е и огромната болка вътре в нас - сянката ни учи да се самовъзпитаваме по най-добрия за нас начин.
  2. Понякога първият поглед може да каже всичко. Но да не успееш да си го преведеш. Ако душата ти е настроена на откритост и приемане , с плюсовете и минусите, вероятността да усетиш душата на другия е огромна. Но ако имаш претенции, ако си неудовлетворен, ако си контролиращ и взискателен, ако поставяш изисквания към другите, за да могат да се интегрират към теб така както ти желаеш, заблудата за другия също е огромна. Чистото общуване и разбиране на този срещу тебе е възможно само ако ти самия си открит. А понякога това много боли. Защото е изправяне срещу самия себе си. Ако не можеш да се опитваш да бъдеш обективен към себе си, не би могъл да бъдеш обективен и към другите. Магнетизмът лесно се изконсумирва. Месец, два, година. А след това. Остава празна шушулка, ако не успееш да преодолееш инерцията и невероятните желания на хората да притежават другия. А желанието за притежание може да е маскирано под много благовидни предлози. Така че първият поглед и проникването в другия, зависи изцяло от теб. От твоята чистота и отвореност. И от твоята коректност в отношението. И това не е идеализъм. Това е споделен опит. Колкото до другия.... Ако го приемеш, ще приемеш и неговите минуси. Дори няма да ги забелязваш. Само тихичко и лекичко ще му помагаш да ги преодолее. Опорната точка е в нас, а не в другите.
×